Решение № 2079 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2189/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Д. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, [улица], ет. 2, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. Т., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 против Заповед № 8121К-10793/ 24.09.2025 год., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия, като инспектор, разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата, в с.з. и в писмена защита се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, включително и, че същата противоречи с целта на закона. Релевират се доводи, за допуснати нарушения свързани със сроковете за образуване и приключване на административното производство, със събирането на доказателства и с оценката на данните по преписката от министъра на вътрешните работи.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № 8121К-10793/ 24.09.2025 год., с която на оспорващия, като инспектор, разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта като незаконосъобразна.

С жалбата се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в нормативно установената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразно с целта на закона и връчена надлежно на служителя, както и че наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което било видно от съдържанието на заповедта. Преди налагане на наказанието са спазени чл. 206 и чл. 207 ЗМВР. В определения срок в поканата, Я. е дал писмени обяснения. Въз основа на направен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително и събраните такива в хода на настоящето съдебно производство, според становището на ответника в конкретния казус, при доказано спазване на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съобразно определените в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР критерии и установяване на елементите от фактическия състав на нарушението, при условията на обвързана компетентност, на основание чл. 204. т. 1, чл. 197. ал. 3, г. 2. чл. 194, ал. 2. т. 4 (не са спазени т. т. 19. 21, 33, 41а и 89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 226. ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в сроковете по чл. 195. ал. 2 от ЗМВР, министърът е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение в МВР на И. Д. Я. - разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ (КП) на Районно управление (РУ) - Петрич при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Благоевград, считано от датата на връчване на заповедта. Сочи се, че вследствие на неправомерните действия на Я. е нанесена вреда на ОДМВР - Благоевград, както и на изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. Доверието в МВР и неговите служители е подкопано. Доброто име на институцията и представата за нея, че е гарант за прилагане и опазване законността в държавата са накърнени. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът, след като се съобрази поотделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият И. Д. Я., [ЕГН] е служител на МВР от 2019 г., като считано от 28.11.2023 г., заема длъжността разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград. (Кадрова справка на л. 386 от делото).

Производството пред дисциплинарно наказващия орган е образувано по предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 244р-689/ 08.01.2025 г. (л. 446 от делото) по предварителни данни в писмо с рег. № 7855p - 11408/05.11.2024 г. по описа на дирекция ,,Вътрешна сигурност"-МВР, писмо с УРИ № 244000-49510/29.11.2024 г. от отдел 05 ,,Специализиран" при Софийска градска прокуратура (СГП) (л. 444 и л. 447- 450 от делото) и публикации в електронните медии (л. 451 и сл. от делото), затова че на 04.11.2024 г. при проведени оперативно-издирвателни мероприятия от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, в [населено място], обл. Благоевград, старши инспектор Б. Г., инспектор И. Я. и младши експерт Г. Т. К., са задържани за срок до 24 часа, затова че в периода от неустановена дата през 2023 г. до 04.11.2024 г. в [населено място] и на територията на О. П. в качеството си на длъжностни лица са участвали в организирана престъпна група, а служителят И. Д. Я. е участвал в организирана престъпна група, с ръководител Б. Д. Г., която е създадена с користна цел, за да извършва съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от HK (приемане на подкуп), чл. 354a, ал. 1 от HK (производство, придобиване, държане или разпространяване на наркотични вещества), чл. 253 от НК, чл. 287 от HK (извършване на принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице), чл. 357 от HK (разгласяване на информация, представляваща държавна тайна) и други. По случая е образувано досъдебно производство № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП, по което на 05.11.2024 г. служителят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 HK. Информацията за извършеното е станала публично достояние чрез публикации в електронните издания, излъчени са репортажи по всички национални телевизии.

На 05.11.2024 г. оспорващият И. Я. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК по ДП № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП (л. 448 – 450).

Със Заповед № 8121К-437/ 24.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И. Д. Я., [ЕГН], разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград, като считано от датата на връчване на заповедта, същият е временно отстранен от длъжност. С цитираната заповед, дисциплинарно наказващия орган е приел, че с деянието описано в постановлението за привличане на обвиняем, Я. е осъществил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ /не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 46 и т. 49 от Етичния кодекс/, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Заповедта е връчена на Гецев срещу подпис на 04.02.2025 год. (л. 28 - л. 32 от делото).

Със Заповед № 8121К-4615/ 22.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи е удължен срокът на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с още два месеца, считано от 25.05.2025 г. Заповедта за удължаване на срока е връчена на Я. на 18.06.2025 г. срещу подпис (л. 33 – 34 от делото).

С последваща Заповед № 8121К-9244/ 04.07.2025 г. на министъра на вътрешните работи, е изменена и допълнена Заповед № 8121К-437/ 24.01.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, като в обстоятелствената част са добавени три нови дисциплинарни нарушения, както следва:

1. На 15.03.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ат. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР “ (не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено наказание „уволнение“;

2. На 12.04.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР “(не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение па държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата”, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

3. На 21.08.2024 г. в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 41а, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение н държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

4. На 28.08.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (не са спазени т.т. 19, 21,33 и 89) и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „... деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата ", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение''.

Заповедта е връчена на Я. на 14.07.2025 год., удостоверено с подписа на последния. (л. 35 – 39 от делото)

В хода на дисциплинарното производство е приложена кадрова справка за И. Я. (л. 386 и сл.), видно от която в периода 2020 г. до 2023 г. служителят е награждаван многократно пъти с награди: „Колективна парична награда“ през 2020 г., шест пъти с „Писмена похвала“, съответно през 2021, 2022 г. и 2023 г. и четири пъти с „Индивидуална парична награда“, съответно през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. На Я. не са налагани дисциплинарни наказания. Представена е длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VI-V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград (л. 391 – 394 от делото).

С писмо с рег. № 328600-5723 от 28.01.2025 г., дисциплинарно разследващият орган е изискал от водещия разследването по ДП № 414/2024 г. по описа на СлО -СГП да представи заверени копия от материалите по досъдебното производство. (л. 358 от делото) С Постановление от 29.01.2025 г прокурор при СГП е разрешил предоставянето на копия от исканите доказателства.

С Постановление за привличане на обвиняем от 15.01.2025 год., издадено по досъдебно производство № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП, оспорващия И. Я. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 HK, престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. (л. 242 – 243 от делото)

В последствие с Постановление за привличане на обвиняем от 02.05.2025 год., издадено по досъдебно производство № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП, оспорващия И. Я. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 HK, престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 144б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. (л. 246 – 247 от делото)

Дисциплинарно разследващият орган е приобщил към дисциплинарното дело копия на материали от досъдебно производство № 414/2024 г., пр.пр. № 18806/30.01.2025 г., протоколи за разпити на свидетели, протоколи за личен обиск, протоколи за претърсване и изземване, постановления за привличане в качеството на обвиняем на И. Я., протоколи за разпит на свидетели, съдебно-медицинска експертиза на И. Ш. и др. материали. По отношение на последното, видно от преписката приложена към делото, е представен Приемо-предавателен протокол от 06.03.2025 год., с който по опис са предадени на ДРО копия от материалите по ДП № 414/ 2024 по описа на С.-СГП, пр.пр.18806/ 2024 по описа на СГП. Дисциплинарно разследващия орган е снел сведения от служители на РУ-Петрич, както и от И. К. Ш., от Ж. Д. И., от Г. М. Я. и др. Изискани са: кадрова справка на служителя Я., протоколи, удостоверяващи запознаването му с ,,Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", разпечатки на публикации в електронните и печатни медии.

Дисциплинарно разследващият орган е приключил производството с изготвянето на обобщена справка с рег. № 3286p-37459/ 18.07.2025 г. (л. 45-70 от делото) и становище с рег. № 3286p-38157/ 23.07.2025 г. (л. 40-42 от делото), които заедно със събраните материали са изпратени на дисциплинарно наказващия орган с писмо с рег. № 3286р-38367/24.07.2025 г. по описа на ГДНП-МВР.

Изготвена е покана от 18.07.2025 г. до И. Я. за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство, даване на допълнителни писмени обяснения. Поканата е връчена на 18.07.2025 г. (л. 71 от делото). Я. е представил писмени обяснения рег. № 314р-17027/ 22.07.2025 год., адресирани до министъра на вътрешните работи. (л. 43 от делото)

Изготвена е и покана от 05.08.2025 г., адресирана до Я., с която на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на Я. е предоставена възможност в 72-часов срок след връчване на поканата, да представи в деловодството на РУ-Петрич, в ОДМВР-Благоевград или в приемна на МВР на ул. „6-ти септември“ № 29 писмени обяснения или възражения, адресирани до министъра на вътрешните работи по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вменените му нарушения на служебната дисциплина, правната квалификация и предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания, както и доказателства за твърдените от Я. факти и обстоятелства. Поканата е връчена на 05.08.2025 г. (л. 22 от делото). Оспорващият И. Я. е депозирал допълнително писмено становищес УРИ № 314р-18201/ 06.08.2025 год., видно от което същото е адресирано до административно наказващия орган. (л. 18 от делото).

Въз основа на горното, е издадена оспорената заповед, с която на И. Д. Я., [ЕГН], , като инспектор, разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

С оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е възприел за доказано и съставомерно от обективна и субективна страна следното:

„На 21.08.2024 г., в стая на третия стаж в сградата на РУ-Петрич, И. Я. е употребил насилие, обидно и унизително отношение спрямо малолетния З. В. - удрял му шамари, хванал го с едната си ръка през устата, а с другата - за врата и го вдигнал във въздуха, а в същото време Кимбов го удрял с кабел по задната част на краката, по гърба и „по дупето“, както и че е ударил силно З. зад врата, вследствие на което той си е ударил челото в масата. Неправомерните действия на служителя, са причинили болка и страдание на В. за период от около 15 дни.“;

„На 28.08.2024 г., по повод извършен палеж на лек автомобил, в РУ-Петрич е задържано лицето И. Ш. от [населено място]. П. Ш. е отведен в стаята на младши инспектор М. Г. - младши разузнавач в група „Криминална полиция”, който изготвил заповед за задържане за 24 часа и му казал, че го задържат за палеж на автомобил. Извършен бил и личен обиск на Шляков в присъствието на инспектор П. К.. Г. попитал Шляков дали има да казва нещо за палежа, но гой отговорил, че ще даде обяснения само в присъствието па адвокат, като служителят отказал. След известно време М. Г. качил Шляков на горния етаж на сградата и там го предал на служител, който го завел в стая. в която се намирали старши инспектор Б. Г. (ВПД началник на РУ-Петрич по това време), инспектор И. Я., младши инспектор А. П. и инспектор А. Г.. Сложили го да седне на стол и И. Я. няколко пъти го приканил да даде обяснения. Показали му клип, на който се виждало, че зарежда бензин в туба. Я. го попитал дали това е той, но след като отрекъл, служителят започнал да му „бие шамариа след това го ударил с юмрук в главата, като викал „са ке те пречупим, ке те счупим“. Шляков сложил ръцете на главата си. за да се предпази и се навел напред към коленете си. защото всички започнали да го удрят силно по главата, врата и гърба.“

По отношение на първото прието за установлено от дисциплинарно наказващият орган нарушение, е прието следното:

По получен от [тел. номер] сигнал за извършена кражба на пари от магазин за продажба на кафе и пакетирани хранителни стоки в [населено място], [жк] на 21.08.2024 г. сутринта, старши инспектор Б. Г., изпълняващ длъжността ВПД началник на РУ-Петрич към тази дата, изпратил инспектор И. Я. и младши инспектор Г. К. на място за проверка на сигнала. След установяване на извършителите на кражбата, в лицето на малолетните З. М. В. - на 12 г. и брат му Д. Л. М. - на 11 г., по разпореждане на Гецев, двете малолетни лица са закарани в сградата на РУ-Петрич за изясняване на фактите по случая. Децата били заведени в сградата на РУ-Петрич със служебен автомобил от младши инспектор Г. К. и инспектор И. Я., които те познават и наричат „Кобрата“ и „Ванката“, полицай на когото казвали „К. детския“, а четвъртия не познавали. З. и Д. били заведени в кабинета на Г. К., който се намирал на третия етаж на сградата. В заповедта, ДНО е приел за установлено от фактическа страна, че във въпросната стаята, в присъствието на инспектор Ц. И., инспектор „Д. педагогическа стая“ (ИДПС), П. К., инспектор Я. и младши инспектор К. са упражнили физическо насилие спрямо малолетния З. В., след като същият не признал за извършител на престъплението. В заповедта се сочи ,че « …инспектор Я. го хванал с едната си ръка през устата, а с другата - за врата и го вдигнал във въздуха, а през това време Кимбов го удрял с кабел по задната част на краката, по гърба и „по дупето“. К. ударил с юмрук Д. по челото, а К. накарал З. да си сложи ръцете на масата и да се наведе напред към нея, и тогава Я. го ударил силно зад врата, вследствие на което З. си ударил челото в масата. След боя, З. казал, че ще им покаже къде е скрил парите. П. З., а след това и Д. били закарани в района на „Цветарника“, близо до гробищния парк на гр.- Петрич, където Я. и Кимбов ги карали да им покажат къде са скрили откраднатите пари и да копаят с голи ръце в земята, за да ги намерят. След като не намерили парите, К. счупил дърво, с което ударил шест пъти З. по дланите на ръцете. Върнали децата в полицията и ги затворили в килиите. З. и Д. били освободени на другия ден около 10:00 часа, като в дома им ги прибрала баба им С. М.. Там разказали, че са били бити в полицията и дядо им З. М. направил снимки на белезите по тялото на З.. Същият ден С. М. ги завела при личната им лекарка, която след като прегледала З. В. установила, че по тялото му има синини и го боли главата, и издала направление за преглед от специалист. М. завела З. при доктор А. П. - специалист-хирург към Спешен център [населено място]| и в ЕТ „А. “, който констатирал охлузване в лява част на шията 2-3 см., охлузвания по ляво ухо, охлузвания под дясна лопатка 3x1 см., на дясно бедро от външна страна 6 бр. кръвонасядания 10x1 см. и на ляво бедро от външна страна 6 бр. кръвонасядания 10x5 см. (всичките със синкаво-червеникав цвят), и издал медицинско свидетелство № 78/22.08.2024 г.

Описаната фактическа обстановка, органът приел за установена въз основа на снетите от ДРО сведения и протоколите за разпити в качеството на свидетели на същите лица от ДП № 414/2024 г., в частност от: З. М. В., сведение с вх. № 328600-23810/10.04.2025 г. и протокол за разпит на свидетел (л. 114 – 120 от делото); Д. Л. М., сведение с вх. № 328600-23807/10.04.2025 г. и протокол за разпит на свидетел (л. 121 – 122 от делото); С. А. М., сведение с вх. № 328600-23809/10.04.2025 г.и протокол за разпит на свидетел (л. 126 – 129 от делото); З. Д. М., сведение с вх. № 328600-41299/26.06.2025 г. и протокол за разпит на свидетел (л. 130 – 134 от делото); инспектор Ц. Б. И., сведение с вх. № 3286в-101/07.04.2025 г. (л. 209 – 210 от делото); инспектор П. Н. К., сведение с вх. № 3286в- 100/07.04.2025 г. (л. 211 – 213 от делото) и протокол за разпит на свидетел (л. 214 – 216 от делото); , инспектор А. К., сведение с вх. № 328600-24766/14.04.2025 г. (л. 262 – 264 от делото) и протокол за разпит на свидетел (л. 265 – 269 от делото); протокол за разпит на свидетел на С. П. С.-К. от 20.01.2025 г. (л. 136 – 137 от делото); протокол за разпит на свидетел на А. Д. П. от 20.01.2025 г.(л. 138 – 139 от делото); П. Н. К., сведение с вх. № 3286в – 100/ 07.04.2025 год. и протокол за разпит на свидетел от 21.11.2024 год. (л. 211 – 216 от делото) от 21.11.2024 г., заключение изготвено по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни на З. М. В.. Също така, при установяване на фактическата обстановка, дисциплинарно наказващия орган се е позовал на: копие на медицинско свидетелство № 78/22.08.2024 г., заповеди за предоставяне на полицейска закрила на дете с per. № 314з- 395/21.08.2024 г. на З. В. и с per. № 314з-396/21.08.2024 г. на Д. М., приемо-предавателни протоколи за предаване на малолетните В. и М. на С. А. М. от 22.08.2024 г., копия на страници от Книга за пропускателния режим при РУ-Петрич за 21/22.08.2024 г., копия на страници от Дневник за записване на децата, на които е предоставена полицейска закрила за 21/22.08.2024 г. и др.

Видно от цитираните по-горе протоколи от разпитите в качеството на свидетели по ДП № 414/2024 г., лицата: З. М. В., Д. Л. М., С. А. М. и З. Д. М. подробно обясняват случилото се на 21.08.2024 г. С. А. М. - баба на З. и Д. описва белезите, които е видяла след побоя в полицията по тялото на З.. Последната сочи, че тялото му е било „ …… на червени черти и рани зад ушето, виждаха се белези зад ушите, по врата, по гърба и по задната част на тялото до края на краката. Белезите бяха червени и сини. …“ От своя страна, св. З. М. е възприел лично, „ …… множество белези от побой по тялото на З., изразяващи се в синини, охлузвания по ушите, гърба, ръцете, краката и гърдите, общо взето цялото тяло е било в синини. ….“ Изложените от тях данни са безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Заявеното в сведенията и разпитите напълно кореспондира със заключението на изготвената по ДП № 414/2024 г. съдебномедицинска експертиза по писмени данни - ПД № 16/2025 г. по описа на КСМД, а именно че може да се направи извод, че установените при прегледа от д-р А. П. на З. В. на 22.08.2024 г. и отразени в издаденото то него медицинско свидетелство „ …… са получени в рамките на до 24 часа (давност от порядъка на едно денонощие) спрямо момента на прегледа. Не са отразени травматични увреждания, които да не кореспондират на съобщеното от прегледаното дете“. Същите „отговарят да са получени по механизъму начин и с давност, както е съобщил Златко Мариянов Веселинов“. Травмите реализират медико-биологичния признак „болка и страдание“ в рамките на около 15 денонощия, като може да се направи извод, че „пострадалият е изпитвал интензивен болков синдром .... както по време нанасяне на ударите, така и след това при протичане на възстановителния период. По тялото на З. В. са нанесени множество удари в една и съща анатомична област, със сходни морфологични характеристики, което сочи на стереотипност и целенасоченост при реализирането им.“

По отношение на второто прието за установлено от дисциплинарно наказващият орган нарушение, е прието следното:

Видно от сведението и протокола за разпит на И. Ш., същият е заявил, че на 28.08.2024. г., около 08:00 часа сутринта, в дома му дошли двама цивилни полицаи, които му се представили, но той не им запомнил имената. Казали му да опакова в найлонов плик три броя анцузи и го закарали в РУ-Петрич, без да му обясняват причината за това. Качили го на втория етаж, в кабинета на полицай, който той познава като М.. Той започнал да го разпитва за извършен палеж на автомобил, но Шляков отказал да дава обяснения без присъствието на адвокат. След около пет минути, в стаята влязъл И. Я., когото Шляков познавал отдавна. Той му показал видеоклип на телефона си и го попитал ,,това той ли е". След като отрекъл, Я. му ударил няколко шамара. Когато Я. излязъл от стаята, М. го попитал отново дали има да казва нещо за палежа, но Шляков повторно отказал да говори. Малко по-късно, М. го качил в стая на третия етаж на сградата и го предал на непознат за Шляков цивилен полицай, който го завел в последната стая в ляво на коридора. Там видял И. Я., Б. Г. (облечен в бяла риза), А. П. и слабо, непознато за него ,,момче". С. Ш. да седне на стол, поставен в средата на стаята и му казали да започва да говори за ,,случката"'. След като отказал няколко пъти, всички започнали да го бият по врата и гърба, като Я. пръв го ударил с длан по врата, а след това и с юмрук в главата. Гецев го ударил по гърба и за да се предпази, Шляков си сложил ръцете на главата и се навел към коленете си. Всички започнали да го удрят силно по гърба, врата и главата, но Шляков не видял кой къде го удря. Боят продължил около три-четири минути, след което А. П. го свалил по стълбите в ,,клетката" и го предал на дежурния. Шляков не се оплакал за нанесения му побой и не поискал да бъде преглеждан от лекар. На другия ден, го закарали в ,,Б. помощ" в [населено място], където му е извършен преглед ,,само на хартия", а лекарят не го събличал и не видял нараняванията по врата и гърба му. Подписал документ при доктора и го върнали обратно в районното, откъдето впоследствие е откаран с конвой в следствения арест. Там, при приемането му го накарали да се съблече, видели синините по гърба и врата му и направили снимки. Осигурена му била "среща с адвокат", с когото написали жалба за нанесения му побой в полицията. На следващия ден дошъл доктор и го прегледал (л. 248 – 251, чл. 252 – 253 от делото).

В сведението си, младши инспектор С. Б. - надзирател в aреста в [населено място] е заявил, че на 29.08.2024 г. в ареста е доведен за задържане И. Ш.. При приемането му, на Шляков е направен обиск и които той свалил дрехите си, Б. забелязал синини и зачервявания в дясната част на гърба му. П. Ш. от какво са сините и зачервяванията, при което той му отговорил, че е бит в полицията в Петрич. Направил снимки, оформил документите, уведомил прекия си началник и изготвил докладна записка за установеното при приема на Шляков (л. 279 от делото)

В писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г., главен инспектор Х. Б. уведомил прокурор М. К. - районен прокурор на РП-Благоевград, ТО-Петрич, че при приемането на обвиняемия И. Ш. в арест - Петрич, дежурният по арест С. Б. е констатирал по тялото на Шляков синини, за които той твърдял, че са получени при задържането му от органите на МВР. На 30.08.2024 г. Б. извършил първоначален медицински преглед на Шляков, от който установил синини по тялото му в областта на задната част на шията и в областта на лопатката в дясно на пето, шесто и седмо ребро. Травмите са описани в ,,медицинската справка на задържания под стража", изготвена е схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания. За случая са уведомени дежурния по ГДИН и прокурор П. К., отговаряща за законността на ареста.

Видно от заключението на изготвената по ДП № 414/2024 г. съдебномедицинска експертиза, назначеният като вещо лице - съдебен лекар, д-р М. Г., позовавайки се на приложени към ДП 414/ 2024 г. материали, включително и извършен преглед на И. Ш., сочи, че на „И. Шляков са причинени следните травматични увреждания: „контузия в дясната задната част на шията, в прехода към рамото, изразена морфологично с травматичен оток и кръвонасядане с размери 8/8 см.; контузия в дясната задно-странична част на гръдния кош, върху проекционните места на 5, 6 и 7 ребра, изразена морфологично с травматичен оток и кръвонасядане с размери 7/3 см“, които означават „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Според вещото лице, травматичните увреждания могат да бъдат получени от нанесени удари с ръце /длани и юмруци/, по време, начин и при обстоятелства, както съобщава пострадалия Шляков. (л. 282 – 286 от делото)

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели, лицата: А. П., П. К. и М. Г., показанията на които са обективирани в изготвени протоколи за разпит на свидетели, също така се съдържат данни относими към спорните в настоящето производтво факти.

В показанията си, св. А. П. сочи, че си спомня за подаден сигнал на [тел. номер] за запален автомобил в [населено място], през септември-октомври 2024 г., за което имало образувано ДП, като цялата криминална група започнали да работят по случая. Твърди, че пострадалият Шляков му бил казал при беседата, че вечерта преди запалването на автомобила се е сбил с Г. М. пред двора на заводското училище. В тази връзка започнали да проверяват камерите по улиците и на една от камерите на къща в близост до местопроизшествието се виждало, че едно лице наподобяващо на Г. М. хвърля запалителна течност към автомобила и бяга. Видели посоката накъде се оттеглят и забелязали, че две лица пресичат булеварда и тръгват да тичат в посока изхода на [населено място]. П. се прибрал в районното и докладвал на началника Гецев. От бензиностанцията им изпратили запис, в който се виждало, как Шляков зарежда гориво в туба, без кола и тръгва по улицата. Сочи също така, че показали записа на Шляков в стаята на трети етаж до принтера, където има телевизор, като в тази стая били той, Я., Гецев и А. Г.. Пуснали записа на неговия телефон, за да го види Шляков. Шляков казал, че той е на записа обаче нямало да предаде М., след което П. завел Шляков в арестното помещение, като твърди, че в негово присъствие никой не е бил Шляков. (л. 154 – 158 от делото).

Свидетелят инсп. П. К., в показанията си дадени на 21.11.2024 г., твърди, че си спомня, че през лятото на 2024 г., във връзка с палеж на автомобил, след сутрешната оперативка, Началникът на РУ Петрич го изпратил заедно с Й. Б. - НТЛ, и младши инспектор М. Г. да установят и да доведат в районното И. Ш.. Тъй като не го открили на адреса, на който живее, тримата отишли в местоработата му - цех за производство на тоалетна хартия. От началника на смяната разбрали, че И. Ш. е бил нощна смяна и си е тръгнал около 07:00 часа сутринта. Служителите помолили бащата на И. да го потърси и да му каже да се прибере в дома си. В негово присъствие извършили полицейска проверка на помещението, което обитава и ,,иззели" дрехи на Ивайло с протокол за доброволно предаване. З. Ш. в РУ-Петрич, където в стаята на Г. му извършили личен обиск, след което К. си тръгнал. (л. 214 – 216 от делото)

В даденото сведение и в извършеният разпит на младши инспектор М. Г., последният сочи, че е обяснил лично на Шляков, че трябва да отиде с тях в сградата на РУ. Последният се качил в полицейския автомобил доброволно, след което го закарали в районното. Шляков бил заведен в кабинет 315 в сградата на РУ - Петрич. В посоченият кабинет присъствали, Г., Шляков и Й. Б.. Свидетелят твърди, че в посоченият кабинет, Й. Б. извършил проверка на предадените доброволно дрехи за петна от нафта или бензин от Шляков, след което по-късно взел натривки от ръцете на последният. Преди да вземе обтривките Г. изготвил заповеди за задържане в неговия кабинет, след това преминал към снемане на обяснения от Шляков. А. Г. бил в стаята, Шляков отказал да даде обяснения. След това М. Г. тръгнал да сваля Шляков в ареста и на стълбите го видял А. П. и му казал, че слиза надолу и ще го заведе до арестното помещение (л. 270 – 275 от делото).

Видно от сведението на А. Г. Г., за когото в заповедта се твърди, че е присъствал при нанасянето на побоя над И. Ш., последният не сочи данни релевантни за конкретният казус. Твърди за извършена беседа с Г. М. Я. в стаята на началник група „КП“ в сградата на РУ – Петрич, заедно с служителите И. Я., Г. К. и Б. Г.. Не сочи никакви данни относно задържането на Шляков, времето на престо яму в сградата на полицейското управление, включително и за евентуално упражнено физическо насилие над последния. (л. 89 от делото).

Към преписката, респективно към доказателственият материал по настоящето дело са приобщени протоколи от разпит и сведения на други свидетели, които съдържат данни касаещи начина на работа на оспорващия и за взаимоотношенията му с полицейските служители, които нямат касателство към процесното дисциплинарно нарушение.

ДНО е обсъдил в заповедта от кои доказателства се установява описаната фактическа обстановка, а именно от снетите от ДРО сведения по дисциплинарното производство от: И. Ш., младши инспектор М. Г., С. Б., протоколи за разпити на свидетели по ДП № 414/2024 г. на И. Ш., младши инспектор А. П., младши инспектор М. Г., инспектор ,,Д. педагогическа стая“ П. К., В. Х., писмо с рег. № 4712/30.08.2024 г. от В. Х. до прокурор П. К., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., назначена по ДП № 414/2024 г., с приложени 2 бр. фотоснимки, публикации в електронните медии и др. относими материали. Прието е, че противоправното поведение на служителя се установява от сведението и протокола за разпит на свидетел по досъдебното производство на И. Ш., и се подкрепят от показанията на В. Х., сведението на С. Б., писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г. от главен инспектор Х. Б. и приложената към дисциплинарното дело съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ПД 14/2025 г., като са изложени факти, установени с писмените доказателствени средства.

Със заповедта от дисциплинарното обвинение са изключени първоначално вменените на Я. нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. ДНО е приел, че в хода на дисциплинарното разследване ДРО не е събрал достатъчно доказателства за допуснато от служителя корупционно нарушение по смисъла на чл. 17 от Етичния кодекс, поради което за него не следва да му бъде търсена дисциплинарна отговорност, а именно за вменените му нарушения, както следва:

„… за това, че вечерта на 15.03.2024 г., в [населено място], инспектор И. Я. е извършил вмененото му в т. 1 от заповед № 8121К-9244/04.07.2025 г. за изменение и допълнение на заповед № 8121К-437/24.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ат. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ат. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.“

„…… за това, че на 12.04.2024 г. в [населено място], инспектор Я. е извършил вмененото му в т. 1 от заповед № 8121К-9244/04.07.2025 г. за изменение и допълнение на заповед № 8121К-437/24.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР'1 (не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния., несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата", поради което го изключвам от дисциплинарното обвинение на служителя.“

Заповедта е връчена на служителя на МВР срещу подпис на 24.09.2025 г. (л. 17 от делото), а жалбата срещу същата, подадена чрез Министъра на вътрешните работи на РБ до Административен съд-Благоевград на 07.10.2025 г. (л. 2 от делото).

От писмо с рег. № 244,-574/ 08.01.2026 г. по описа на РУ - Петрич се установява, че за времето през което служителя И. Я. е бил назначен на длъжност разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към Районно управление - Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград е осъществил служебните си задължения по разкриване на престъпления извършени от И. Ш., като е провел оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на извършителя на престъпление предмет на ДП № 314 ЗМ-206/ 19.05.2023 год. по описа на РУ – Петрич, образувано за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК. Проведените оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на извършителя по цитираното ДП, сам у били възложени с постановление от 26.05.2023 год. за възлагане на ОИМ от водещия разследването, разследващ полицай. В писмото се сочи, че по цитираното ДП Шляков е бил привлечен като обвиняем. (л. 513 от делото).

В показанията си, разпитаният в хода на настоящето съдебното производство свидетел И. Ш., ангажиран от оспорващия, сочи, че познава И. Я., като служител в полицията в [населено място]. Последният твърди, че не е присъствал с И. Я. по никакъв повод в сградата на РУ Петрич, както и че никога И. Я. не е упражнявал насилие спрямо него. По отношение на писмените обяснения дадени от него (приобщени към доказателствения материал по настоящето дело л. 248 – 251 от делото), не отрича авторството на същите. Твърди, че същите са дадени четири месеца след като е започнал да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Самораново. Заявява, че обясненията са дадени по искане на две жени, които не познава, посетили го в затвора. Последните са поискали от Шляков въпросните обяснения срещу И. Я., срещу обещанието да му осигурат по-добри условия в затвора. Свидетят твърди, че въпреки дадените от него показания, не са му били осигурени обещаните по-добри условия в затвора. Според свидетелят, той е дал и последващи показания срещу Я., отново по искане на същите две жени, посетили го в затвора в Самораново. Твърди, че и тях ги е дал срещу същите обещания за осигуряване на по-добри условия в затвора.

По делото са приети като доказателства всички материали от дисциплинарната преписка.

При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по същото.

Съдът приема, че са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР. Краткият двумесечен срок се включва в рамките на двугодишния, а дисциплинарно наказващият орган няма право да се позовава на по-продължителния срок при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия – тогава, когато и нарушението и нарушителят са установени. И двата срока са преклузивни по своя характер, което означава, че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да реализира дисциплинарната отговорност спрямо служителя, независимо дали нарушението е било доказано. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е процесуална гаранция за законосъобразност и на оспорената заповед, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая, за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата 24.07.2025 г., на която дата, дисциплинарно разследващия орган е изпратил на дисциплинарно наказващия орган Обобщената справка и Становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, изготвено на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР с писмо рег. № 3286р-38366/ 24.07.2025 год. по описа на ГДНП$МВР, получени на същата дата в МВР, и това е меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. Предвид изложеното, съдът приема, че срокът визирани в чл. 205 от ЗМВР е спазен, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона.

ДНО е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство и всички последващи заповеди са връчени на жалбоподателя и защитника му срещу подпис.

Но независимо от гореизложеното, съдът приема, че производството срещу Я. е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите на законност – чл. 4 АПК, истинност – чл. 7 АПК, самостоятелност и безпристрастност - чл. 10 АПК, което е довело до недопустимо ограничаване правото му на защита. Така допуснатите нарушения обосновават извод за съществени пороци в дисциплинарното производство, които налагат отмяна на обжалваната заповед.

Съображенията на съда са следните:

От страна на дисциплинарно наказващия орган е извършено грубо нарушение на принципа за безпристрастност по чл. 10 АПК. Още в заповедта за образуване на дисциплинарното производство № 8121К-437/ 24.01.2025 год., ДНО е посочил, че с действията си, инспектор Я. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (не са спазени т. 15, т. 19, г. 20, т. 42, т. 46 и т. 49 от Етичния кодекс), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. (л. 30 от делото)

Така издадената заповед за образуване на производството, налага извод, че дисциплинарно наказващия орган е игнорирал презумпцията за невиновност, което да бъде обективно разследвано и безспорно установено в хода на дисциплинарното производство с допустими доказателствени средства.

Извод за безспорно доказани дисциплинарни нарушения, преди приключване на дисциплинарното разследване, е направен от дисциплинарно наказващия орган и в Заповед № 8121К-9244/ от 04.07.2025 г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед, в частта за правната [жк], като изрично е посочено, следното:

1. На 15.03.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко дисциплинаргг нарушение по чл. 194, ат. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правшата на Етичния кодекс за поведение па държавните служители в МВР “ (не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено наказание „уволнение“;

2. На 12.04.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР “(не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 89), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правиш за поведение па държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата”, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание ,уволнение“;

3. На 21.08.2024 г. в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 41^ф съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение н държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и

4. На 28.08.2024 г., в [населено място], инспектор Я. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служшпели в МВР“ (не са спазени т.т. 19, 21,33 и 89) и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ... деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. с които се уронва престижът на слуоюбата ", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение''.

Предвид нормата на чл. 206, ал. 1 и 2 ЗМВР, е недопустимо ДНО предварително да изразява становище по доказателствената сила на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, респ. да изразява становище за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение и виновно поведение на служителя, преди да му осигури правото на изслушване – лично или в писмени обяснения. Заключение по отношение на извършеното дисциплинарно нарушение, авторството на същото и вината, дисциплинарно наказващия орган има право на направи едва със заповедта по чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно чл. 10, ал. 2 АПК, в производството по издаване на административен акт не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. По арг. от разпоредбата на чл. 41, § 1 от Хартата за основните права на ЕС, следва да се приеме, че принципът по чл. 10, ал. 2 АПК има за цел да гарантира в пълен обем правото на лицата, засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от органите, водещи производства по АПК, безпристрастно и справедливо.

Проявата от страна на дисциплинарно наказващия орган на предубеденост в изхода на производството е основание по чл. 10, ал. 2 АПК за отвод, независимо че не е поискан такъв, и като не се е отвел, ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща неговата отмяна. (непротиворечива съдебна практика на ВАС: Решение на ВАС № 6274/13.05.2010 г. по адм. д. № 12897/2009 г., Решение на ВАС № 9448/03.08.2016 г. по адм. д. № 5135/2016 г.) Нормата на чл. 13, ал. 6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, сочи, че ДНО е длъжен да изложи /предварително/ свои доводи в писмени мотиви само в случаите, в които не приема изводите и предложенията на дисциплинарно разследващия орган.

Съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, ДНО може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Съгласно чл. 206, ал. 3 ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител – чл. 206, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 207, ал. 3 ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Съгласно ал. 6 от с.р., в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. Нормата на чл. 215а ЗМВР, сочи, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи – в случая Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. – в сила към момента на извършване на процесуалните действия по дисциплинарното разследване.

От разпоредбите на чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал.3 ЗМВР следва, че както ДРО, така и ДНО имат право да събират доказателства, като за целта използват всички допустими по закон начини и средства. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. Според ал. 3 на с.р. до приключване на проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР – т.е. след образуване на производството със заповед по чл. 207, ал. 1 и преди изготвяне на обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР, всички необходими действия за събиране на доказателствата се извършват от ДРО. ЗМВР, както и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г., не предвиждат специални правила за събиране на доказателства, поради което приложение следва да намерят общите правила по АПК.

Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за административното производство, каквото е и дисциплинарното се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Според ал. 2 не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Съгласно чл. 40, ал. 1 АПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Съгласно чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи производството лице, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено.

Производството по издаване на индивидуални административни актове и в частност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл. 35 АПК и чл. 205, ал. 2 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай – а именно извършване на дисциплинарно нарушение в случая. Съдът приема, че приобщените материали от воденото досъдебно производство са доказателства, събрани чрез доказателствени средства по реда на НПК, надлежно са приобщени към преписката и са предявявани за запознаване от лицето, срещу което е образувано и се води дисциплинарното производство, поради което няма пречка да се ползват в дисциплинарното производство.

В случая изводът за доказано тежко дисциплинарно нарушение е направен на база материалите, постъпили от СГП по ДП № 414/2024 г. по описа на С. при СГП - протоколи за разпити на свидетели, протоколи за личен обиск, протоколи за претърсване и изземване, постановления за привличане в качеството на обвиняем на И. Я., протоколи за разпит на обвиняем, съдебно-медицински експертизи; материали, но и от снетите от ДРО сведения от служители на РУ-Петрич, както и от И. К. Ш., от Ж. Д. И., от Г. М. Я. и др., от изисканата кадрова справка на служителя Я., протоколи, удостоверяващи запознаването му с ,,Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", разпечатки на публикации в електронните и печатни медии. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за случая могат да се установяват с всички доказателствени средства, които не са забранени от закон. Аналогична е и разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР.

Наред с допуснатите съществени процесуални нарушения, при изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, съдът счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, при несъответствие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

За да е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, на посоченото основание, следва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата.

С оглед предявеното обвинение, обстоятелството, което е съществено за отговорността на нарушителя, е дали същият е употребил физическо насилие спрямо Шляков. От съдържанието на процесната заповед е видно, че горните факти, органът е приел за установени от снетите от ДРО сведения по дисциплинарното производство от: И. Ш., младши инспектор М. Г., С. Б., протоколи за разпити на свидетели по ДП № 414/2024 г. на И. Ш., младши инспектор А. П., младши инспектор М. Г., инспектор ,,Д. педагогическа стая“ П. К., В. Х., писмо с рег. № 4712/30.08.2024 г. от В. Х. до прокурор П. К., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., назначена по ДП № 414/2024 г., с приложени фотоснимки, публикации в електронните медии и др. относими материали. Прието е, че противоправното поведение на служителя се установява от сведението и протокола за разпит на свидетел по досъдебното производство на И. Ш., и се подкрепят от показанията на В. Х., сведението на С. Б., писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г. от главен инспектор Х. Б. и приложената към дисциплинарното дело съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., като са изложени факти, установени с писмените доказателствени средства.

Съдът намира, че при оценка на годните доказателства, не се установява по безспорен начин, дисциплинарното нарушение вменено на Я., изразяващо се в това, че последния е употребил физическо насилие, срямо Шляков. В показанията си, разпитаният в хода на настоящето съдебното производство свидетел И. Ш., сочи, че познава И. Я., като служител в полицията в [населено място]. Последният твърди, че не е присъствал с И. Я. по никакъв повод в сградата на РУ Петрич, както и че никога И. Я. не е упражнявал насилие спрямо него. По отношение на писмените обяснения дадени от него (приобщени към доказателствения материал по настоящето дело л. 248 – 251 от делото), не отрича авторството на същите. Твърди, че същите са дадени четири месеца след като е започнал да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Самораново. Заявява, че обясненията са дадени по искане на две жени, които не познава, посетили го в затвора. Последните са поискали от Шляков въпросните обяснения срещу И. Я., срещу обещанието да му осигурат по-добри условия в затвора. Свидетят твърди, че въпреки дадените от него показания, не са му били осигурени обещаните по-добри условия в затвора. Според свидетелят, той е дал и последващи показания срещу Я., отново по искане на същите две жени, посетили го в затвора в Самораново. Твърди, че и тях ги е дал срещу същите обещания за осигуряване на по-добри условия в затвора.

В случая, макар ДРО да е събрал самостоятелно и други доказателства извън материалите по ДП, не е провел самостоятелно, обективно и безпристрастно разследване, в което да се потвърдят или опровергаят фактите и обстоятелствата, установени по реда на НПК в наказателното производство и събраните в производството пред ДРО сведения и съдебно-медицинска експертиза. Това е така, защото не е била изследвана тезата на А. П., изложена при разпита му, че: „пострадалият му бил казал при беседата, че вечерта преди запалването на автомобила се е сбил с Г. М. и Шляков пред двора на заводското училище“, като не са събрани допълнителни доказателства в тази насока. Отделно от това е прието в процесната заповед на ДНО, че данните в сведенията и протокола за разпит на младши инспектор М. Г. са противоречиви, поради което не са кредитирани, но не са предприети действия чрез използване на допълнителни доказателствени средства да се съберат доказателства, които да подкрепят единствено застъпената от криминалнопроявеното лице Шляков теза, която ДНО е възприел в заповедта си, че е бил бит от Б. Г., И. Я., А. П. и А. Г., като от И. Я. и А. Г. също не са били събрани сведения. Напротив, тази теза беше разколебана от разпита на св. Шляков, които отрича осъществуно всякакво физическо насилие спрямо него от страна на Я..

За вмененото нарушение на правила от Етичния кодекс, а именно т. 19, т. 21, т. 33, т. 41а, т. 89 и т. 90, за които е прието, че Я. е уронил престижа на службата, на практика изводът за извършено дисциплинарно нарушение е основан на предположение, че жалбоподателят на 28.08.2024 г., в стая, намираща се на третия етаж в сградата на РУ-Петрич, инспектор И. Я. е употребил физическо насилие, като е заплашвал и удрял с шамари и юмруци по главатазадържаното лице Шляков, за да го принуди да признае за извършен палеж на автомобил, като неправомерните действия на служителите да са причинили на Шляков продължителна болка и ограничаване на движенията за време до две-три седмици. Именно тези обстоятелства са довели ДНО до заключението, че е извършено деяние, които са несъвместими с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало обществено достояние и уронило престижа на институцията. / В тази насока Решение на ВАС № 10563 от 18.07.2012г. по адм. дело № 9098/2011г.; Решение на ВАС № 15157/29.11.2012г. по адм.д.№12543/2012г. на 5 членен състав; Решение на ВАС № 11239/02.08.2013г. по адм. дело № 540/2013г; Решение на ВАС № 5172/14.04.2014г. по адм. д. № 13436/2013г.; Решение на ВАС № 10761 от 01.09.2017г. по адм. д. № 3116/2017г; Решение на ВАС № 1979/13.02.2019г. по адм. д. № 1116/2018 г./

Оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесната заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, като липсва съпоставяне между 11 - те награди, с които служителя Я. е удостоен един път с “Колективна парична награда“, 6 пъти с „Писмена похвала“, 4 пъти с „Индивидуална парична награда“, като на Я. не са налагани дисциплинарни наказания. Липсват каквито и да е мотиви в процесната заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание, което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР.

Доколкото съдът, няма как да замести ответника при индивидуализация на процесното наказание, а само може да провери наложеното от него, съответства ли на законовите изисквания по чл. 146 от АПК, доколкото установи, че направената преценка противоречи на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, то не остава друга алтернатива, освен да отмени оспорената заповед.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които са в размер 1 232. 21 евро (хиляда двеста тридесет и два евро и двадесет и еден евроцента) евро, равняващи се на 2 410. 00 (две хиляди четиристотин и десет) лева, включващи 5. 11 евро (10. 00 лева), заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 227. 10 (хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента) евро (2 400. 00 лв.).

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки се с фактическата и правна сложност на делото, активното участие на процесуалния пълномощник на жалбоподателя, както и броя на проведените открити съдебни заседания с участие на процесуалния пълномощник.

Водим от горното Административен съд - Благоевград,