Решение № 2524 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4104/2025 г.

Правилно ищците сочат на стр.10, 2-ри абз. от ИМ че: „В решението на ПК - Варна, с което е възстановен имота на наследодателя им, липсват посочени граници на възстановения имот и е отразено, че имотът е в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което означава, че имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Поради това, преди приемане на ПНИ имотът не е индивидуализиран и не е могла да тече придобивна давност.” Реституционното решение № 574/07.12. 1998 г. на ПК - Варна е издадено при действието на ЗСПЗЗ в редакцията й ДВ, бр. 59/1998 г., когато възстановяването на земеделски земи в теР. по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ е било еднофазно, поради което би трябвало да има конститутивно действие. В случая обаче индивидуализацията на имотите в решението е по начин непозволяващ установяване на точното им местоположение и граници и към решението липсва и скица, поради което това решение няма конститутивен ефект, с него само се признава правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията й към постановяване на решението по чл.18, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 1998 г., границите на реституираните имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ се определят с плана на новообразуваните имоти, от което следва, че реституционният ефект на решението от 1998 г. не би могъл да настъпи преди определяне границите на имота с ПНИ. Въз основа на цитираните разпоредби и тезата на ищците следва, че с влизане в сила на ПНИ се индивидуализира имота подлежащ на възстановяване, като считано от този момент започва и осъществяването на фактическа власт с намеР.е за своене на имота и придобиването на собствеността от владелеца на основание придобивна давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Дори с решение № 116/08.07.2016г. по гр.д.№5941/2015г. на ВКС, 1-во г.о се приема за конститутивно и това решение на ПК, поставено преди изменението за ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./, което не съдържа пълна индивидуализация на възстановения имот, ако в хода на делото се изясни по кадастрален план как е заснет имота. С решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013г., I г. о. се приема, че в разглежданата хипотеза на възстановяване преди изменението на чл. 14, ал. 1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./ и при липса на точна индивидуализация в решението на поземлената комисия, придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено - т.е. съдебната практика приема и един по-късен момент за индивидуализиране на имота спрямо датата на решението на поземлената комисия. С това решение е разгледан и решен идентичен на настоящия спор и при сходна фактическа обстановка.

В настоящия случай, с влизане в сила на ПНИ възстановения с Решение на ПК - Варна имот е индивидуализиран в достатъчна степен, включително и с възможност за снабдяване със скица по ПНИ. От влизане в сила на ПНИ, ищците са могли и да защитят правото си на собственост срещу всеки, който го владее или държи без основание. С влизането в сила на ПНИ започва да тече давност по отношение на възстановените имоти в полза на владелците, съответно и бездействието на реституираните собственици да си възстановят владението, води до възможност за владелците да придобият собствеността след изтичане на необходимия период. За да прекъснат давността, ищците са имали възможност да предявят както установителен, така и ревандикационен иск, с който да прекъснат давностното владение осъществявано от наследодателите на ответниците, а след смъртта им и от тях самите. По същите съображения съставите на ГК на ВКС приемат, че едва след изработване и влизане на ПНИ в сила са допустими отрицателните установителни искове за имоти, които се намират в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на право на собственост чрез изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№791/2010г.; решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д. №1998/2009г.; решение №477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д. №367/2009г./ Цитираните от ищците Р № 49 от 26.07.2016г. по гр.д № 5168/2015г. на ВКС, 2-ро по и Р № 384/02.11.2012г. по гр.д № 804/2011г. на 1- во г.о. са неотносими, доколкото касаят придобиването на собствеността от ползвател върху разликата над 600 кв.м и са изолирани, спрямо преобладаващата практика, която приема, че с влизане в сила на ПНИ, имота подлежащ на реституция се индивидуализира и започва да тече придобивна давност. Дори с Р № 54/ 14. 05.2019г. по гр.д 2800/ 2018г. на ВКС, 2-ро г.о. се приема, че: „С ПНИ се индивидуализира обекта на правото на собственост в случаите, когато реституционната процедура не е приключила към изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68/1999г., както и за остатъчните площи по § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, от които може да се образува самостоятелен новообразуван имот или да се придадат при условие, че бъдат заплатени в срок към имот на ползвател." Съгласно Р № 60149/02.02.2022г. по гр.д № 2851/2021г. на ВКС, 2-ро по е даден отговор на материалноправен въпрос: „В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху теР. по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр. 68/1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Преценката за проявено конститутивното действие на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, легитимиращо правоимащото лице за собственик следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Без съмнение, новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права. Ето защо решенията на ПК/ОбЗС, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ. бр.69/1999 г., са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти. По принцип, съдебната практика приема, че лице, чието право на възстановяване на собствеността в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло или частично попада в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността, доколкото ответникът не разполага и не противопоставя титул , който го легитимира за собственик на спорния недвижим имот".

С оглед на изложеното, най-ранният възможен момент, от който владението поражда правно значение в случая е 14.11.2012 г., на която дата е влязла в сила заповедта на Обл. управител за одобряване на ПНИ в частта НИ ••. До датата на исковата молба 31.03.2025г. са минали повече от 10 год., период достатъчен за придобиване на собствеността от моите доверители на основание давностно владение осъществявано от техните родители, към което присъединяват и своето. Л. и И. Н., са осъществявали фактическа власт върху процесния имот считано от 07.01.1988г., когато с УдостовеР.е № 120/07.01.1988г. и на основание Постановление № 26 на МС и НСОФ от 1987г. и Решение № 22/281-4-10 от 24.12.1987г. на ИК на ОНС- гр. Варна е предоставено правото на ползване на Л. И. Н. върху земя, представляваща Хавра в размер на 600 кв.м, находяща се в землището на гр. Варна обл.Варна, м. *, при граници М.М. и път. Предоставения за ползване имот по КП от 1997г. е представлявал имот № *, идентичен на НИ *. С влизане в сила на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване се прекратява, но владението на имота е продължило необезпокоявано, непрекъснато и с мисълта за своене. Владението на имота от 1988г. и до смъртта на И. С. И. - 18.06.2017г. е осъществявано съвместно от двамата съпрузи, от 18.06.2017г. до 27.04.2022г. от Л. Н. и нейните деца - М. и Д., като последните владеят имота и до настоящия момент. Владението винаги е било постоянно, несъмнено, спокойно, явно, непрекъснато, необезпокоявано и с мисълта, че владеят собствения си имот. Същото е демонстрирано и манефестирано пред всички, включително и пред наследниците на Д. Р. Имота е ограден, електрифициран, водоснабден, облагороден, застроен, поддържан и обгрижван през цялото време. От хавра, каквато е представлявал в началото на владението, имота е превърнат в едно малко райско кътче, подходящо за почивка и за живеене.

От 1998г. на входната врата на имота има табела, с надпис: Лозе № *, с площ 550кв.м, собственик Л. И. Н. В разписния лист, стр.7 към КП на * -2 от 1996г. имота е с № * и е записан на Л. И. Н. /приложен към исковата молба/. Въз основа на изложеното единствените собственици на процесния имот са ответниците, които са придобили собствеността на основание наследство и давностно владение, осъществявано от техните родители, към което присъединяват и своето за период по - голям от 10 г. Съгласно т.2 и т.3 от TP № 4/2012 от 17.12.2012г. по т.д № 4/2012г. на ОСГК на ВКС: Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.

С оглед на изложеното, ищците не се легитимират като собственици на 315кв.м ид.ч от процесния имот, поради което и предявения иск срещу ответниците, които владеят имота на правно основание е изцяло

неоснователен.

Останалите фактически твърдения на ищците, считат за неотносими за настоящия спор. В случай, че съдът приемете обратното, тогава молят съда да съобразите и следните техни доводи, оспорвания и възражения:

Възражения срещу иска и обстоятелства на които те се основават:

Оспорват Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015г. на Кмета на Район „Аспарухово“, допълнена със Заповед № Г- ПР- 108/08.11.2021 г. като нищожен административен акт, който не може да породи желаните правни последици, или като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а аргументите им са следните :

Правилно ищците сочат, че „ Административният орган е длъжен да приложи ПНИ в частта на конкретния новообразуван имот съобразно данните визирани в този план" / стр.11, последен абз., първо изр.от исковата молба /, но неправилно считат, че заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразна. Видно от регистър на имот - *, с площ от 549.56кв.м към влязъл в сила ПНИ, приложен към настоящия отговор е, че за собственик Д. К. Р. изрично е определена 1/3 ид.ч. В случая, макар и да е посочено като основание за издаване на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015г. на кмета на р-н „Аспарухово" влязъл в сила ПНИ за м. „*", то тя не кореспондира с регистъра към този план за НИ 3347, в който изрично е посочено 1/3 ид.част за Д. К. Р., което е 183кв.м, а не 315кв.м., както е посочил кмета на района. В Таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците, на която се позовават и ищците, в последната графа, след Неидентифициран, П. З. П. и след Д. К. Р. отново изрично е посочено също 1/3 ид.ч. Видно и от приложената към отговора ни Скица на НИ * от 06.08.2013г., в която изрично е посочено да послужи за заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е, че за Д. К. Р. е посочено също 1/3ид.част. Същото е посочено и КР към КК съгласно Скица на ПИ №15-14618-14.01.2016г. с идентификатор *.

Както се сочи по-горе, с влизане в сила на ПНИ се индивидуализира имота подлежащ на възстановяване. Съгласно §4,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ: Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. В същия смисъл е и чл. 28а от ППЗСПЗЗ: За възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл. 28, ал.4, изр.3 от ППЗСПЗЗ - „Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти." Следователно, както и ищците сочат, заповедта на кмета следва да възпроизвежда изцяло влезлия в сила ПНИ и подлежащия на възстановяване имот съгласно правата на собствениците определени с регистъра към ПНИ. Кмета на района няма правомощия да изменя правата на собствениците определени с регистъра към ПНИ и да нарежда за възстановяване в повече, от установеното с влязъл в сила ПНИ. Влезлия в сила ПНИ може да бъде изменян единствено по реда на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Кмета на района няма правомощия да изменя ПНИ, нито да отстранява фактически грешки. Без значение е ПКП / Плана на старите имотни граници /. Влезлия в сила ПНИ е задължителен както за кмета, така и за всяко лице и институция. Всяко несъответствие между влезлия в сила ПНИ и възстановения имот по заповедта на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ води до пълна или частична нищожност на заповедта на кмета. Затова и нареденото за възстановяване в повече от 1/3 ид.ч от 550 кв.м, равняваща се на 183кв.м е незаконосъобразно, а постановената заповед в тази част е нищожна, поради липса на компетентност и превратно упражняване на власт от издателя.

Наред с горното, както в ЗСПЗЗ, така и в ППЗСПЗЗ не е уредена възможност за възникване на съсобственост между ползвател и реституиран собственик, както и между реституирани собственици и неидентифицирани такива. Правната уредба изисква за всеки от тях, който е реализирал правата си, да се обособи самостоятелен имот, така както и ищците се позовават на чл.28,ал.6 от ППЗСПЗЗ / стр.9, абз.2, последно изр.от исковата молба/. При условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ определен поземлен имот може да бъде придобит от лицето, на което е било предоставено правото на ползване, от реституиран собственик, ако не са налице предпоставките за придобиване от ползвателя или от общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, ако не са налице предпоставките за придобиване от ползвател и липсва заявена реституционна претенция от собственика на имота преди неговото обобществяване. Нормите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ не уреждат фактически състав при който е възможно да възникне съсобственост между ползвател и реституиран собственик, респ. между ползвател и общината, ако е налице хипотезата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Не се допуска съсобственост, без значение на лицата и тяхното качество, между които е създадена тази съсобственост. В този смисъл са както приложеното към отговора ни Определение № 376 от 02.07.2019г. по гр.д № 777/2018г. на ВКС, 2-ро г.о, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1534/20.10.2017г. по в.гр.д№ 1379/2017г. на ВОС, с което е потвърдено Решение № 1442/10.04.2017г. по гр.д.№ 10120/2016г. на ВРС относимо за моите доверители, в това число и за конкретния спор, така и Решение № 50030 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 1691 от 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.о и мн.др.

Горния извод се извежда и от Заповед № РД - 46 - 494/22 август 2003 г. на министерството на земеделието и горите и Заповед № РД -02-14-454/22 август 2003г. на МРРБ за техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал.4 ЗСПЗЗ. Съгласно т.2.4 от същите: „Подлежащ на възстановяване имот или част от него притежаван преди образуването на ТКЗС или ДЗС се проектира като един новообразуван имот, когато предоставените за ползване имоти, разположени в него, не се възстановяват от ползвателите им". Съгласно т.4.2 „ Кметът на общината издава заповед по § 4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ /Приложение № 21 за придобиване, съответно възстановяване на правото на собственост върху всеки НИ. Съгласно т. 4.3 Заповедите по т. 4.2 се издават само за НИ, за които планът е влязъл в сила и е заплатена сумата по влязла в сила оценка на земята или сградата, вкл. за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ.

В случая, за наследниците на Д. К. Р. не е отреден новообразуван имот съобразно Решение на ПК - Варна. В противоречие на цитираните норми кметът на района е издал заповед от 08.04.2015г. и допълнена със заповед от 08.11. 202In, с която е създал съсобственост с наследниците на друг бивш собственик - П. З. П. и неидентифициран собственик от една страна, а от друга -наредил е за възстановяване в повече от предвидено с влязъл в сила ПНИ. Доколкото административният орган е действал извън правомощията си, наредил е за възстановяване в повече от определеното с ПНИ, допуснал е и съсобственост между различни лица, издадения от него акт е нищожен. Нищожният акт не поражда валидни правни последици.

Ако съдът прецени, че описаните по-горе нарушения не са достатъчни да изведат извод за нищожност на оспоР.я акт, то тогава моля да приемете, че е незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона и на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона, като съобразите изложеното и събраните доказателства.

С оглед на изложеното по -горе и доколкото тези заповеди формално легитимират ищците като съсобственици с права 315кв.м ид.ч, вместо 1/3 ид.ч от 550кв.м., а ответниците не са били участници в производството по издаването и оспорването им, молят на основание чл. 17, ал.2 от ГПК, съдът да осъществите инцидентен съдебен контрол и с решение да се произнесете по валидността и законосъобразността на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015г. на Кмета на Район „ Аспарухово", допълнена със Заповед № Г- ПР- 108/08.11.2021 г.

Проведеното административно производство за одобряване на оценка на извършените подобР.я в частта от 315кв.м от процесния имот е неотносимо за настоящия спор. Без значение е и че сумата за подобР.ята е внесена по банков път - в събирателна сметка на Район „Аспарухово". Обстоятелството, че сумата за подобР.ята не е получена и не е търсена от ответниците е допълнителен, красноречив факт относно качеството на ответниците, които винаги са считали себе си за изключителни собственици на процесния имот и на всички подобР.я и насаждения в него, а не наследници на добросъвестен владелец или държател. Доказателство за последното, освен изложеното по - горе в пункт I е и изричното възражение на Лазаринка Илиева Недялкова, обективирано в жалбата й с вх .№ РД 15025931 АС от 21.10.2015г. срещу първоначалната заповед № Г-ПР -/ 242 / 06.10.2015г. на Кмета на район „Аспарухово", с която е одобрена експертна оценка за подобР.ята в процесния имот в частта от 315кв.м. Още тогава, Л. И. Н. заявява, че е собственик на целия имот на основание давностно владение. По тази жалба е образувано гр.д № 13664/2015г. на ВРС, 10-ти с-в с участието на всички наследниците на Д. К. Р. като заинтересовани страни. Делото е приключило с Р № 2098/27.05.2016г., с което е отменена заповедта и преписката е върната на адм.орган със задължителни указания за изпълнение.

Оспорват като невярно и подвеждащо твърдението, че „именно в това съдебно производство / адм.д № 1665/2024г. по описа на Адм.съд Варна, 25-ти с-в / жалбоподателите ответници по настоящата искова молба оспорват правото им на собственост върху процесиите идеални части от имота, съответно релевират доводи и съображения в насока придобиване на тази част на оригинерно правно основание- изтекла в тяхна полза придобивна давност" - л.8, изр. след т.18 от исковата молба. Вярното е, че както ответниците, така и техните наследодатели са се считали за собственици на имота, а за пореден път, в съдебното производство по адм.д № 1665/2024г. на Адм.съд - Варна, като едно от основанията за оспораване на Заповед № 18-7379-08.07.2024г. на Началник на СГКК гр. Варна жалбоподателите, настоящи ответници сочат, че са единствени собственици на целия имот на основание давностно владение, включително и на възстановените ид.ч на ищците. Както сочат по -горе владението е било винаги явно, постоянно, несмущавано, непрекъснато и с мисълта за своене, демонстрирано и манефестирано пред всички, включително и пред наследниците на Д. Р. и настоящи ищци. Конкретно, ясно и точно възражение за придобиване на имота на основание давностно владение е обективирано и в жалбата на Л. И. Н. с вх.№ РД 15025931 АС от 21.10.2015г. срещу първоначалната заповед № Г-ПР -/242/06.10.2015г. на Кмета на район „Аспарухово", която цитирах по - горе и прилагам към настоящия отговор, заедно с Р № 2098/27.05.2015г. гр.д№ 13664/2015г. на ВРС, 10-ти. Освен това, за воденото гр.д № 10120/2016г. на ВРС, приключило с решение от 10.04.2017г. ищците са били наясно още с образуването му. В мотивите на този съдебен акт, са изложени твърденията на ищците - наследодатели на моите доверители, че са собственици на целия имот, на основание давностно владение, с начало 25.06.1998г. до 25.06.2008г. Нещо повече, влязлото в сила решение по гр.д № 10120/2016г. на ВРС е приложено от настоящия ищец Г. К. Д. към заявлението му за изменение на влязъл в сила ПНИ и е посочено като основание за исканото от него изменение на регистъра към ПНИ и в частта от 1/3 ид.ч, което възмути моите доверители.

Оспорват Скица на ПИ № 15-776629-30.07.2024г. и Скица на ПИ № 15- 436042- 17.03.2025г. като документи с невярно съдържание, относно вписано в тях: „Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: Заповед № 18-7379-08.07.2024г. на Началника на СГКК-Варна" и относно: собственици по данни от КРНИ. Вярно е твърдението на ищците, че Заповед № 18-7379- 08.07.2024г. на Началника на СГКК - Варна е изцяло оспорена от моите доверители и е образувано адм.д № 1665/2024г. на АС-Варна, което към настоящия момент не е приключило с влязло сила съдебно решение. Затова, както към датата на издаване на оспоР. скици, така и към настоящия момент, тази заповед не е влязла в сила, поради което и всички скици на ПИ с идентификатор *, приложени към исковата молба, в които е посочена същата заповед като последно изменение на КККР са документи с невярно съдържание, които не отразяват точно собствениците по данни от КРНИ, в това число и за Д. К. Р. ид.ч от 315кв.м от правото на собственост. Към настоящия отговор прилагат Скица на ПИ № ••14.01.2016г. с идентификатор * в която правото на собственост на Д. К. Р. е 1/3 ид.ч.

Оспорват като невярно твърдението на ищците, че по тяхно искане за въвод във владение е постановен отказ. Ако ищците представят доказателства в подкрепа на твърденията си, предявения ревандикационен иск е неоснователен, преждевременно предявен, преди приключила задължителна административна процедура за изменение на влязъл в сила ПНИ, а след това и въвод във владение. Съгласно чл.32, ал.2 от ППЗСПЗЗ- Въводът във владение на възстановените земеделски земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в присъствието на собственика или на упълномощено от него лице. Това се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол. Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от собственика. Съгласно чл. 33,ал.4 от ППЗСПЗЗ - Въводът във владение за земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се извършва от общината въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1.

Като неотносими за предмета на спора, считат позоваването на чл.19 от ЗУТ, чл.28 от ППЗСПЗЗ и §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. ОТВЕТНИЦИТЕ твърдят да са собственици на целия имот, нямат искания За разделяне, отделяне, придаване на ид.ч към съседен имот или делба на имота ,нито има твърдения за собственост на горница над 600 кв.м.

В случай, че съдът приеме тезата на ищците, че страните са в идеална съсобственост и не е необходимо да бъде проведена и завършена административната процедура по въвод във владение по реда на чл.32 и чл.ЗЗ от ППЗСПЗЗ, предявения ревандикационен иск е неоснователен и защото:

С оглед твърдението на ищците, че страните са в идеална съсобственост и в случай, че те установят права на собственост върху 315 кв.м ид.ч, то за тях съществува по - подходящ от предявения иск, а именно иск за делба на съсобствен имот, с който спорът ще бъде окончателно решен. Още повече, че и при иск за делба, съдът разглежда правата на собственост на страните, включително и се произнася по инцидентен иск, както и по всички допустими възражения и искания за сметки. Доколкото съществува по-подходящ иск за окончателно решаване на спора между страните, а именно делба, с който също се прекъсва упражняваната фактическата власт, то считат, че предявения иск по чл. 108 от ЗС се явява

неоснователен, поради липса на правен интерес за водене на ревандикационен иск. Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот по отношение на неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен ревандикационен иск, който включва и положителен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота.

В условия на евентуалност, в случай че съдът намери предявения иск за частично основателен само за 183 кв.м, или изцяло основателен за 315 кв.м, от свое име заявяват възражение за задържане на имота, на основание чл. 72 от ЗС до фактическото плащане на подобР.ята. От влизане в сила на съдебното решение -26.10.2020г. и до настоящия момент са изминали близо 5год., период в който ответниците не са получили сумата. Превеждането й по събирателна сметка на Район Аспарухово е без значение и по същество не представлява плащане на подобР.ята. Наред с това, решението за оценка на подобР.ята е влязло в сила на 26.10.2020г., а сумата е внесена едва на 26.09.2022г., близо две години по-късно. Затова молят съда със своето решение да приемете възражението за задържане на имота за основателно и да постановите отделен диспозитив, с който признае правото на ответниците да задържат 315кв.м ид.ч от процесния имот, докато не получат сумата за подобР.ята, ведно със законната лихва считано от 26.10.2020г. датата на влизане в сила на съдебното решение до фактическото й плащане.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. С. Ц., поддържат предявения иск и молят за неговото уважаване и за присъждане на разноски. Процесуалният представител на ищците е депозирал писмени бележки.

Ответниците в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. А. П. поддържат писмения отговор. В хода по същество на делото молят за отхвърляне на искове и присъждане на разноски. Процесуалният представител на ответниците представя писмени бележки.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото УдостовеР.е за наследници №23/12.03.2025 г. на с. *, общ. Добричка, се установява, че ищците са наследници по закон на Д. К. Р.

От УдостовеР.е за идентичност на лице с различни имена с изх. № 04/14.01.2019г., издадено на основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостовеР.я въз основа на регистъра на населението, от с. *, общ. Добричка, е видно, че имената „Д. К. Р.", „Д. К. Р." и „Д. К. Р." са имена на едно и също лице.

По делото е представено Решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на * №574/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Варна, от което се установява, че се признава правото на собственост на наследниците на Д. К. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: Лозе от 5,000дка, находящ се в терен по параграф 4 на * в местността „*“. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Видно от Заповед №Г-ПР-115/08.04.2015 г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, въз основа на горното решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Р. – Г. К. Д., З. Г. Р., М. К. Я., Г. К. Д., М. Х. Д. и Д. К. Д. за поземлен имот, представляващ новообразуван имот №*, кадастрален район * по ПНИ на местност „*“, землище на кв. *, за площ от 315 кв.м. идеална част от 550 кв.м., при граници имоти с идентификатори: *, *, *, * и * – път. Отбелязано е, че заповедта е влязла в законна сила на 23.04.2015 г. Заповедта е допълнена със Заповед № Г-ПР- 108/08.11.2021 г., като наследниците на Д. К. Р. са допълнени с лицето Т. Г Д.

Прието е УдостовеР.е №120/07.01.1988 г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет гр. Варна, с което е предоставено правото на ползване на Л. И. Н. върху хавра с площ от 600 кв.м., находяща се в землището на гр. Варна, местност „*“, като е посочено, че мястото може да се използва за трайни насаждения.

От приетото по делото Решение №23375/10.04.2016 г., постановено по гр.д.№10120/2016 г. по описа на ВРС е видно, че е прието за установено по отношение на П. Х. Н., Р. Г. Ф., С. В. Н. и И. Н. В., че Л. И. Н. и И. С. Н. са собственици на реална част с площ от 203 кв.м. от ПИ с идентификатор №*. Решението е влязло в сила на 02.07.2018 г.

От представената Заповед №Г-ПР-151/07.08.2018 г. на кмета на район „Аспарухово“, общ. Варна, се установява, че част от имот с планоснимачен номер №*, за площ от 315 кв.м. по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „*“ , попадащ в новообразуван имот №* по ПНИ, целият с площ от 550 кв.м., се ползва от Л. И. Н., в качеството й на ползвател по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като частта от 315 кв.м. от имота не е трансформирана в собственост от последната. Частта от 315 кв.м. от имот №*е вкл. в имот №* по ПНИ на местност „*“ , кад.район 401 землище на кв. „*“, като възстановена собственост на наследниците на Д. К. Р. за 315 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м. С посочената заповед е одобрена експертна оценка на подобР.ята в имота с бивш ползвател Л. Н. в размер на 2578 лв.

С Решение №1020/27.02.2020 г., постановено по гр.д. №12801/2019 г. на РС-Варна, оценката на подобР.ята е увеличена от 2578 лв. на 16550 лв. Решението е влязло в сила на 26.10.2020 г.

От УдостовеР.е за факти и обстоятелства №АГУП24001658АС_001АС/05.12.2024 г., изд. от кмета на район

„Аспарухово“ (л.47), се установява, че Г. К. Д. е внесъл сумата от 16550 лв. в специалната сметка на район „Аспарухово“, общ. Варна на 26.09.2022 г. за подобР.ята, подлежащи на оценяване в частта от 315 кв.м. от имот с планоснимачен номер * по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „*“, кв. „*“. Посочено е, че сумата не е получена от правоимащото лице към датата на издаване на удостовеР.ето.

От нотариален акт №*, том *, рег.№*/*г. на нотариус О. Ш., е видно, че Т.Г.Д. е продал на Г. К. Д. ¼ ид.ч. от 315 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №*, целият с площ от 549 кв.м.

От нотариален акт №*, том *, рег.№*/14.06.2022 г. на нотариус О.Ш., е видно, че М.Х.Д., М.К.Я. и Г.К.Д. са продали на Г. К. Д. общо ½ ид.ч. от 315 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №*, целият с площ от 549 кв.м.

Видно от представената Заповед №18-7379/08.07.2024 г. на началника на СГКК-Варна, със същата е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобР. със заповед №РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АК, като данните за поземлен имот с идентификатор №* след промяната са: площ 549 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), собственост на наследници на Д.К.Р., въз основа на документ Заповед №Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед №Г-ПР- 108/08.11.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ за 315 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м., собственост на наследници на Л.И.Н. въз основа на документ: решение №*/* г. по гр.д. №10120/2016 г. за ½ ид.ч. от 203 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м., собственост на наследници на И.С. Н., въз основа на решение №*/*г. по гр.д. №10120/2016 г., за ½ от 203 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м., собственост на „неидентифициран“ собственик за 31 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м.

От представеното удоствеР.е за наследници №АУ056766АС/28.06.2017 г. на р-н Аспарухово, община Варна, се установява, че наследници на И.С. Н., починал на *г. са: Л.И.Н.– съпруга, М. И. С. – син и Д. И. Г. – дъщеря.

От представеното удоствеР.е за наследници №АУ042936АС/09.05.2022 г. на р-н Аспарухово, община Варна, се установява, че наследници на Л.И.Н., починала на *г. са: М. И. С. – син и Д. И. Г. – дъщеря.

Към отговора на исковата молба е представен Регистър на имот №* с идентификатор №*, в който е посочено, че Д.К.Р.е собственик на 1/3 ид.ч. от имота.

Прието е УдостовеР.е №РР-17-9400-8-1/28.02.2017 г. на областния управител на обл. Варна (л.136), съгласно което заповед №РД-12-7706- 313/19.10.2012 г. на областния управител на Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на местност „*“, е влязла в законна сила на 14.11.2012 г. по отношение на имот №*по ПНИ.

По делото е представено Решение №2648/10.03.2026 г. на ВАС, от което е видно, че производството по делото е образувано по касационна жалба на ответниците срещу решение № 4866 от 05.05.2025 г. по адм. дело № 1665/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е административният съд е отхвърлил жалбата на последните против заповед № 18-7379-08.07.2024 г. на началника на СГКК – Варна, с която на основание § 4, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решението на Комисията по ал. 12, Протокол № 1/15.05.2024 г., т. 13 е одобрено изменение в КР на действащата КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, като са вписани следните данни за собственост за имот с идентификатор *: 1. наследници на Д. К. Р. за 315 кв.м ид. ч. от 550 кв.м въз основа на заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“, 2. Л. И. Н. и И. С. Н. за 203 кв.м ид. ч. от 550 кв.м въз основа на влязло в сила решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на РС-Варна вписано в СВ – Варна с акт № */*г., том *, вх. рег. № *, дело № *, и 3. неидентифициран собственик за 31 кв.м ид.ч. от 550 кв.м. Видно от данните преди промяната са заличени наследниците на П. З. П. И решението на Административен съд – Варна е оставено в сила.

От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесната територия са приемани следните планове:

1) кадастрален план на „Западно от *“ от 1979 г. с попълване 1989 г., съгласно който процесният имот с идентификатор №* съответства на имот № *, записан в разписния лист на Л.И. Н., при граници: 1991 на И.Б.М., 1993 без име в регистъра, акациева гора и път;

2) кадастрален план на м. „*“, одобрен със заповед №Р-115/29.04.1996 г., съгласно който имотът съответства на имот № *, записан на Л.Н., при граници: акациева гора, път, 1991 на И.Б.М., 1993 на М.И. М.;

3) Помощен план към плана на новообразуваните имоти на с.о. „*", одобрен със заповед № РД-12-7706/313/19.10.2012 г. на Областен управител на област Варна, съгласно който имотът попада частично в стар имот № *, записан на Д.К.Р.;

4) Плана на новообразуваните имоти на с.о. „Боровец - север”, одобрен със заповед № РД-12-7706/313/19.10.2012 г. на Областен управител на област Варна, съгласно който имотът представлява: новообразуван имот № * по плана на новообразуваните имоти на местност „*“, землище на гр.Варна, код по ЕКАТТЕ *, община ВАРНА, одобрен със заповед № РД-12-

7706/313/19.10.2012 г. на Областен управител на област Варна, със собственици: неидентифициран, П.З.П. и Д.К.Р., 1/3 ид.ч., площ: 549 кв.м., вид собственост: частна, при съседи: * двор на И.Б.М., * улична мрежа на Община Варна, * двор на М.И. М., * – П.З.П. и * – Д.К.Р.;

5) кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-11- 73/23.06.2008 г. и изменена със Заповед №РД-14-03-1897/23.07.2013 г., съгласно КККР на гр. Варна, процесният имот представлява: Поземлен имот № *, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, категория 6, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 549 кв. м, стар номер *, Заповед за одобР.е на КККР РД-18-73/23.06.2008 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК Заповед за последно изменение Заповед за изменение на КККР 18- 7379-08.07.2024 г., издадена от началника на СГКК-Варна, при съседи: *, *, *, *, *, собственици: П.З.П., Д.К.Р. - ид. част 315 кв. м от правото на собственост Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015г., издаден от Община Варна, неидентифициран; В експертизата е посочено, че Д.К.Р.притежава 315 кв.м. ид.ч. от имот №*.

Вещото лице е изложило, че процесният имот е предоставен за ползване на Л. И.Н.с УдостовеР.е №120/07.01.1988г., както и че не е завършена процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Издадена е Заповед № Г-ПР- 115/08.04.2015 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.К.Р. върху имот № *, кад. район 401 по ПНИ на м. „*“, за площ от 315 кв.м. идеални части от 550 кв.м. Сочи се, че при оглед на място е установено, че имотът е четиристранно ограден от ограда от бетонови колове и оградна мрежа, в същия е изградено бунгало, имотът е водоснабден, изградена едворна чешма и са засадени овощни дървета, имотът се ползвал като дворно място.

В о.с.з. вещото лице е посочило, че в регистъра към ПНИ, както и в таблицата за обезщетение е допусната явна техническа грешка при посочването, че Д.К.Р.притежава 1/3 ид.ч. от имота, а фактическото състояние е, че същият притежава 315 кв.м. ид.ч. от имота.

Гореизложената фактическа обстановка мотивара съда да изведе следните правни изводи:

За да бъде уважена исковата претенция, ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на соченото правно основание, която собственост изключва правото на ответниците да владеят имота.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, както и да докажат своите твърдения за положителни факти и релевираните дилаторни и перемпторни възражения.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците владеят имота от 1998 г., като Л.Н.и И.Н. са владели същия; след смъртта на И.Н., владението е продължено от Л. и двамата ответници, а след нейната смърт -имотът се владее само от ответниците.

Не се спори, а и от ангажираните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че процесният имот попада върху терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Спорен по делото е въпросът от кой момент започва да тече придобивната давност, отчитайки конкретиката на казуса.

Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997 г./ гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски земи при условията на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998 г. Този срок отпада в редакцията на текста, въведена с ДВ бр. 88/1998 г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр. 68/1999 г. Според него ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ постановява решение за признаване правото на собственост при условията на § 4 – 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в действащата към този момент редакция на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите в теР. по § 4, съответно – придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповедта на кмета на общината, към която се прилага скица на имота. От тази законодателна уредба следва, че решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в теР. по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението. Действително – в чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 122/1997 г./ е предвидено изработването на план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е непременно условие за издаване на решение за възстановяване на собствеността. В този смисъл е решение № 804 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 600/2006 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Едва след въпросното изменение на закона от 30.07.1999 г. е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в теР. по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ – първо се издава решение на поземлената комисия за признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея. Тази процедура обаче се прилага само в случаите, при които за конкретния имот не е било постановявано конститутивно решение на поземлената комисия преди 30.07.1999 г.

Следва да се отбележи и това, че заповедта по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ се издава по план на новообразуваните имоти, тъй като това произтича от редакцията на законовия текст. В предходната редакция на текста не се говори за новообразувани имоти, нито за план на новообразуваните имоти, а за изработване на кадастрални планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици, тъй наречените помощни кадастрални планове, по които се индивидуализират възстановените земи.

В настоящия казус се констатира, че наследниците на Д.К.Р. са изразили желание за възстановяване на неговата бивша собственост в землището на *. Не се спори, че именно ищците са явяват наследници на реститута, който факт се констатира по несъмнен начин и от представеното удостовеР.е за наследници.

С Решение № 574 от 07.12.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Д.К.Р. в съществуващи/възстановими/стари реални граници на имот: Лозе от 5.000 дка, находящ се в тернен по параграф 4 на * в местността „*“ при граници/съседи/:...,заявен с пореден № 2 и установен с други;

От експертното заключение по изслушаната СТЕ се констатира, че е налице идентичност между поземлен имот с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, с обща площ от 549 кв.м., съответно 315 кв.м. ид.ч. от този имот, и новообразуван поземлен имот №* с площ от 550 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м. „*“ – селищно образувание, землище на кв. *, одобрен със Заповед №РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областен управител на област с админ, център Варна.

Настоящия съдебен състав счита, че посоченото решение на поземлената комисия, с което е признато правото на собственост на наследниците на Д. К.Р., макар че е прието преди 30.07.1999 г., няма конститутивно действие.

Преценката дали административният акт има конститутивно действие и дали с него приключва реституционната процедура се извършва не само на база датата на постановяване на решението на ПК спрямо действалата към този момент редакция на ЗСПЗЗ, но и с оглед на това дали реституираният имот е описан с граници в достатъчна степен, които да позволяват точното му идентифициране. В случай, че в решението имотът не е достатъчно индивидуализиран, както е в настоящия случай, независимо от издаването му преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./, същото има само установително действие, доколкото признава право на възстановяване, но не се ползва с конститутивен ефект, т. е. не правопоражда права в полза на реституираните собственици по отношение на конкретно определен имот. В този случай, възстановяването на правото на собственост става при условията на § 4 - § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като реституционната процедура приключва с издаването на заповедта на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се извършва необходимата индивидуализация на имота. В този смисъл е Решение № 50068/26.10.2023 г. по гр. д. № 3238/2022 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 389/20.05.2019 г. по гр. д. № 868/2019 г. на ВКС, III г. о. и др. Именно заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ има завършващо конститутивно действие доколкото с нея се индивидуализира възстановения имот с местонахождение, площ и конкретни граници.

В настоящия казус имотът не е надлежно индивидуализиран с посочване на точните му граници/съседи, т.е. същото има единствено значението на признаващо право на възстановяване в полза на наследниците на Д.К.Р.

Вярно е, че индивидуализацията на имотите, т. е. превръщането им в годен обект за придобиване и притежание на вещни права, по отношение на които се признават права на реституирани собственици, на ползвателите или на Общината по чл. 25 от ЗСПЗЗ в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се случва с приемането на плана на новообразуваните имоти, но доколкото планът няма вещно - правно действие, фактическият състав на реституцията завършва със заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В заключение, съдът приема, че началната дата, от която ищците са имали призната и гарантирана от закона възможност да бранят своите субективни материални абсолютни вещни права на собственост върху имот с идентификатор №* по КККР на гр. Варна е датата на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район „Аспарухово“, а именно 08.04.2015 г. и от тази дата е започнала да тече и десетгодишната придобивната давност в полза на ответниците, която към датата на сезиране на съда – 31.03.2025 г. не е изтекла.

Във връзка с направеното от ответниците оспорване на Заповед №Г-ПР- 115/08.04.2015г. на кмета на район „Аспарухово“, допълнена със Заповед №Г- ПР-108/08.11.2021 г. като нищожен административен акт:

Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

По възраженията за нищожност на административния акт: Съгласно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к, ал. 7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.

Наличието на основанията, визирани в чл. 146 АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка дали порокът, от който страда съответният акт, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган - било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Съдът намира, че настоящият случай не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като ответниците не доказват Заповед №Г-ПР-115/08.04.2015г. на кмета на район „Аспарухово“, допълнена със Заповед №Г-ПР- 108/08.11.2021 г. да страда от такива пороци, които да водят до тяхната нищожност.

Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /от кмета на район „Аспарухово“, община Варна/, в изискуемата от чл. 59, ал. 3 във вр. с ал. 2 АПК писмена форма. Не се установява някакво несъответствие с разпоредбите на АПК.

По отношение на твърдяните от ответниците пороци на заповедта , следва да се посочи, че в откритото съдебно заседание вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза изрично е посочило, че в регистъра към ПНИ, както и в таблицата за обезщетение е допусната явна техническа грешка при посочването, че Д.К.Р.притежава 1/3 ид.ч. от имота, а фактическото състояние е, че същият притежава 315 кв.м. ид.ч. от имота.

По възражението на ответниците за задържане на имота:

Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобР.ята, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобР.я. До заплащане на подобР.ята и на разноските той има право да задържи вещта. Това право е признато изрично за ползвателите по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато са изпълнени условията на закона.

Съгласно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ лицата, извършили подобР.я в подлежащите на връщане земи имат правата по чл. 72 ЗС. С оглед така установената от закона фикция – че лицата, направили подобР.я в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, то на заплащане подлежат само подобР.ята в имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента до който се счита, че са били добросъвестни владелци. След влизане в сила на закона лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на възстановяване, или изкупуване, съответно не могат да упражнят право на задържане. (Решение № 238/13.01.2012 г. по гр.д. № 999/2010 г. на ВКС, II г.о.)

В допълнение, от представеното по делото УдостовеР.е за факти и обстоятелства №АГУП24001658АС_001АС/05.12.2024 г., изд. от кмета на район „Аспарухово“ (л.47), се установява, че Г. К. Д. е внесъл сумата от 16550 лв. в специалната сметка на район „Аспарухово“, общ. Варна на 26.09.2022 г. за подобР.ята, подлежащи на оценяване в частта от 315 кв.м. от имот с планоснимачен номер * по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „Боровец север*“, кв. „*“, като тази сума може във всеки момент да се получи от ответниците.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на ищците следва да се присъдят разноски, съгласно представения списък. Такива се претендират в общ размер от 1085,10 евро, от които 73,81 евро – държавна такса, 500 евро – депозит за изготвяне на експертиза и 511,29 евро – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът