Решение № 599 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 215 от ЗУТ. Образувано е по жалба на Община Септември, представлявана от кмета, срещу Заповед № ТУ-77 от 13.06.2025 г., издадена от областния управител на област Пазарджик, с която е допуснато допълване на разрешение за строеж № РС-48/13.11.2024 г. В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалните норми. Прави се искане за отмяна на издадения ИАА, претендират се разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство на останалите страни. Ответникът - областен управител на област Пазарджик , чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и представено писмено становище оспорват жалбата. Молят съдът да я приеме за недопустима, и прекрати производството по делото, алтернативно да я отхвърли като неоснователна, а обжалваната Заповед се потвърди като правилна и законосъобразна. Заинтересованите страни: Община Пазарджик, представлявана от кмета, се представлява от гл. юрк. В., която в съдебно заседание и представено писмено становище счита жалбата за неоснователна, моли съдът да я отхвърли. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Кмета на Община Септември се представлява се от адв. И., който моли съдът да отмени оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира разноски, съгласно представен списък. Община Белово, представлявана от кмета, не изпращат процесуален представител и не взимат становище по жалбата. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД се представляват се юрк. Л., който моли съдът да отхвърли жалбата, въз основа аргументите, изложени в отговора по нея и представени писмени бележки. Претендира разноски. Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: С Разрешение за строеж № РС-48/13.11.2024 г., издадено от Областния управител на област Пазарджик, / влязло в законна сила на 28.12.2024г./ на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - гр. София /“ЕСО“ ЕАД/ е разрешено да извърши строително-монтажни работи на обект: „Реконструкция на ВЛ 110 kV „Семчиново”, находящ се в землищата на с. Момина клисура и гр. Белово от община Белово, гр. Септември, с. Симеоновец, с. Варвара и с. Лозен от община Септември, с. Братаница, с. Ляхово, с. Паталеница, с. Алеко Константиново и с. Главиница от община Пазарджик, област Пазарджик /РС/. Със заявление вх.№1975-1/14.04.2025 г. „ЕСО“ ЕАД поискали допълване на разрешението за строеж във връзка с наложили се изменения в одобрения инвестиционен проект, поради замяна на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D. и оптимизация на геометричната и статически схеми на СРС 110 kV, болтова конструкция, тип 30.D и 60.D. Към него приложили Комплексен доклад по чл. 142, ал.6, т.2 от ЗУТ за оценка на съответствието на работния проект със съществените изисквания към строежите; Застрахователни полици по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“; Оценка за съответствие на основание чл. 142, ал. 10 от ЗУТ на част „Строително-Конструктивна“ и технически контрол по част Конструктивна; Работен инвестиционен проект - промяна по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ - част „Строителни конструкции“; Писмо № ПД-01-69-(2)/14.02.2025 г. от РИОСВ – Пазарджик и Становище № 101900-591/26.03.2025 г. от РД „ПБЗ“ – Пазарджик. Ответникът в оспорената Заповед приел, че измененията на проекта са съществени, попадат в обхвата на допустимите по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, и са поискани преди реализирането им, и на основание, чл. 154, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 154, ал. 2, т. 5 и чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗУТ допуснал допълване на Разрешение за строеж № РС-48/13.11.2024 г., издадено от областния управител на област Пазарджик, за обект: „Реконструкция на ВЛ 110 kV „Семчиново“, находящ се в землищата на с. Момина клисура и гр. Белово от община Белово, гр. Септември, с. Симеоновец, с. Варвара и с. Лозен от община Септември, с. Братаница, с. Ляхово, с. Паталеница, с. Алеко Константиново и с. Главиница от община Пазарджик, област Пазарджик, с Промяна по чл.154, ал. 2, т. 5 - част „Строително-Конструктивна“ - замяна на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D. и оптимизация на геометричната и статически схеми на СРС 110 kV, болтова конструкция, тип 30.D и 60.D, съгласно одобрен работен инвестиционен проект, неразделна част от заповедта. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Оспорената Заповед е издадена от компетентен административен орган – Областен управител на област Пазарджик, съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ, както и предвид приетата категория на строежа – втора, съгласно чл. 137, ал.1, т.2, б.“б“ и б.“и“ от ЗУТ и чл.4, ал.2, т.1 и ал.5 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Оспореният в настоящото производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.154, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, в хода на която съдът не констатира допуснати нарушения. Относно формата на акта от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът приема, че в същия са изложени мотиви за издаването му, като е направено пълно и точно описание на обекта и на относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че следа да бъде допуснато поисканото допълване на РС. Посочена е разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде акт от рода на процесния. Спазено е и изискването на чл.59, ал.1, т.5 от АПК. Разпоредбата изисква в разпоредителната част на административния акт да са посочени ясно и конкретно правата и задълженията, които произтичат от неговото издаване. В случая това е спазено, като административният орган е наредил допълване на издаденото РС. Предвид изложеното съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения във формата на акта от категорията на съществените, които да обусловят неговата отмяна. С оглед установеното в хода на съдебното производство съдът приема, че атакуваната заповед е и материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ. Съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, а според т. 6 на същия текст, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Процедурата по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ се отнася до съществени отклонения, които променят строителната конструкция, вида на елементите и натоварванията. Съгласуването и одобряването на инвестиционен проект са основание за издаване на разрешение за строеж. Чл. 148, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект едновременно с одобряването му, ако това е поискано в заявлението или в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато инвестиционния проект е одобрен предварително. От цитираните норми следва, че за строежите, за които се изисква инвестиционен проект, одобряването му е единствено условие за разрешаване на строителството. Следователно административният орган действа при условията на обвързана компетентност – при наличие на одобрен инвестиционен проект, ответникът няма право да извършва преценка, а е длъжен да издаде разрешение за строеж. Този извод се налага и от нормите на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ /Ако в срок от една година от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие/ и чл. 148, ал. 8 от ЗУТ/ Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж/. От тях следва, че инвестиционният проект и разрешението за строеж са взаимосвързани предпоставки за реализирането на законно строителство. Тяхното самостоятелно съществуване е безпредметно, тъй като одобреният инвестиционен проект не може да бъде реализиран без разрешение за строеж и обратното – разрешението за строеж не може да породи действие, ако няма валиден инвестиционен проект, който да бъде изпълнен въз основа на него. Затова и правомощието на административния орган, компетентен да издаде разрешението за строеж, е обвързано с одобряването на инвестиционния проект. Инвестиционните проекти, макар и отличавайки се със свои специфики, притежават всички основни и определящи характеристики на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Издадени са в административно правоотношение, от административен орган и с тях се влияе пряко и непосредствено в правната сфера на заинтересованите лица. С одобряване на инвестиционния проект се удостоверява съответствието с основните изисквания за строежите (чл. 142, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ) и се открива правна възможност за възложителя да поиска издаване на разрешение за строеж, съответно възниква обвързана компетентност за административния орган да го издаде (чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ). Одобрения инвестиционен проект им свое самостоятелно правно действие, което произтича от нормите на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ и чл. 153, ал. 10 от ЗУТ. Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗУТ в случай, че в едногодишен срок от одобряване на инвестиционния проект възложителя не направи искане за издаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие, а според чл. 153, ал. 10 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект не губи правното си действие с изтичане на срока на валидност на разрешението за строеж, а продължава да бъде основание за презаверка на издаденото разрешение за строеж в определените от закона срокове. За самостоятелния характер на инвестиционния проект като индивидуален административен акт може да се съди и по установената в закона правна възможност за провеждане на отделно административно производство по неговото одобряване, различно от административното производство по издаване на разрешението за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава едновременно с одобряване на инвестиционния проект, само когато това е поискано от възложителя. Нещо повече, разрешение за строеж може изобщо да не бъде издадено след одобряване на инвестиционния проект, ако не бъде поискано от възложителя. Това е видно и от разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, която също ясно очертава две отделни административни производства – по одобряване на изменение на инвестиционен проект и по вписване на изменение в разрешението за строеж. Самостоятелното правно действие на инвестиционния проект е ограничено времево, т.е. то продължава до момента на влизане в сила на издаденото въз основа на него разрешение за строеж, когато съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ става неразделна част от разрешението за строеж. В конкретната хипотеза поделото е налице влязло в законна сила разрешение за строеж, поради което контрол за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект /ИП/ е процесуално неиздържан. Видно от приложената по делото заповед № АД-76/13.06.2025г. Областния управител на област Пазарджик е делегирал на гл. експерт в дирекция „АКРРДС“ да положи печат и да подпише със забележка „за Областен управител“ всички части на процесния ИП, поради което наведените в тази връзка доводи от жалбоподателя за несъстоятелни, тъй като не кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Видно от положените печати на Област Пазарджик именно изрично оправомощеното чрез горецитираната заповед длъжностно лице е положило подписа си върху всички части на ИП, на основание чл. 145, ал.1, т.2 от ЗУТ. На следващо чрез оспореният ИАА по никакъв начин не се променят и засягат части „Електрическа, ПБ, ПБЗ, ПУСО, Пътна, ВОБД, Геодезия на ИП, видно от представените по делото становища на съответните проектанти, конструкцията на стълбовете или фундаментите на ВЛ 110 kV са наложени от теренни условия и не променят характера на обекта. По делото не са налице данни към момента на издаване на оспорената Заповед, предвидения с РС строеж да е бил реализиран. В случай, че жалбоподателя е имал такива съмнения и /или наблюдения е следвало да сезира компетентните за това органи – началника на ДНСК / чл. 225 от ЗУТ / , каквито данни по делото не са налице. Не е било необходимо и изискване на съгласие на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 154, ал.5 от ЗУТ, доколкото процесното допълване на РС не попада в хипотезите, предвидени в чл. 149, ал.2 от ЗУТ, доколкото същото касае единствено замяната на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D. и оптимизация на геометричната и статически схеми на СРС 110 kV, болтова конструкция, тип 30.D и 60.D. Направените в жалбата твърдения, че в заповедта не са посочени ясно и пълно фактическите и правни основания за нейното издаване също са неоснователни, видно от изложените по-горе в решението мотиви. Предвид всичко изложено, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на заинтересованите страни Община Пазарджик, съгласно представен списък и „ЕСО“ ЕАД, за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност в жалбата, те следва да бъдат определени в минимален размер от по 102,26 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като се отчете, че делото е приключило в едно съдебно заседание, при липса на фактическа и правна сложност.