Решение № 738 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2193/2025 г.

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б. Д. Г., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], №14, против Заповед № 8121К-10792/24.09.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия, като старши инспектор, ... при ОД на МВР [населено място], на основание чл. 204, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата, в с.з. и в писмена защита се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила. Релевират се доводи, че в заповедта се твърди, че при налагането на наказанието били спазени изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, а жалбоподателят сочи, че преценката е напълно формална и необективна. Излага твърдения, че наложеното му наказание е несъразмерно, не е пропорционално и съответно на дисциплинарното нарушение, предвид обстоятелството, че по време на службата му е награждаван седем пъти с „писмена похвала“ – през 2010 г., 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2022 г. и 2023 г. и пет пъти с „индивидуална парична награда“ – два пъти през 2020 г. и по един път през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и с „обявяване на благодарност“ през 2022 г., включително и че няма данни за налагани дисциплинарни наказания до този момент. Твърди, че неизлагането на мотиви в заповедта, които да обективират волята при избора на съответното дисциплинарно наказание е съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи също, че е нарушен и материалния закон, тъй като наказващият орган изначално е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, единствено и само защото е обвиняем по досъдебно производство, като основните доказателства, на които се позовава издателят на оспорената заповед изцяло се припокриват с доказателствата по ДП № 414/2024 г. по описа на СГП и е нарушена законовата презумпция, че е невинен до доказване на противното, т.е. уволнението му било резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Излага твърдения, че административнонаказващият орган изцяло се позовавал на твърденията на криминално проявения И. Ш., без да извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, като не е съобразено, че Г. е имал отношение във връзка с две досъдебни производства, водени срещу И. Ш., а от разпитаните свидетели в с.з. се установило, че Г. е работил по разкриване на престъпна дейност на Ш. още от 2016 г. Всичко това от своя страна водело на извод, че И. Ш. имал негативно отношение към Б. Г., което било абсолютна предпоставка същият да се опита да му навреди. Сочи също, че отразяването в публичното пространство на задържането на оспорващия не е по негова вина и това отразяване на информацията за задържането му не съдържа информация за извършено от него дисциплинарно нарушение, за което му е наложено наказание уволнение. По изложените доводи съдът моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозиран писмен отговор, в с.з. и в писмени бележки сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в нормативно установената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразно с целта на закона и връчена надлежно на служителя, както и че наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което било видно от съдържанието на заповедта. Преди налагане на наказанието са спазени чл. 206 и чл. 207 ЗМВР. В определения срок в поканата, Г. не е дал писмени обяснения или възражения. По възраженията на оспорващия се излагат твърдения, че обстоятелството, че се води досъдебно производство, по което оспорващият е привлечен в качеството на обвиняем, не е пречка за провеждане на дисциплинарно производство и за вземане на решение от дисциплинарно наказващия орган по същото, като на оспорващия не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено престъпление по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, за деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, т.е. по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 206, ал. 3 ЗМВР, могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Твърди се, че доказателствата по наказателното производство са редовно събрани по реда на НПК и не са оспорени от страна на жалбоподателя, както след приобщаването им в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова. Релевират се доводи и затова, че наред с доказателствата, предоставени от досъдебното производство, след разрешение на наблюдаващия прокурор при условията на чл. 198, ал. 1 НПК, дисциплинарно наказващият орган самостоятелно и непосредствено е получил сведения от лица, имащи отношение по случая, както и е приобщил относими писмени доказателства. Твърди се също, че наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание е съответно на извършеното от Г. дисциплинарно нарушение, като изява на дисциплинарна отговорност – извършеното деяние, подробно описано в оспорената заповед, е проява на поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, установени в т.т. 19, 21, 33, 69, 89 и 90 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр. 67 от 12 август 2014 г./, като това поведение е крайно недопустимо, доколкото е изявено чрез упражняване на физическо насилие и нарушаване на физическата неприкосновеност на пострадалия, както и голямо възмущение генерирал и фактът, че Г. е бил ръководен служител в МВР – началник на Районно управление - П. и като такъв той не само, че следвало безусловно да се възпира от проява на насилие спрямо което и да било лице, но и следва да е пример на подчинените си служители за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност, каквато изисквал етичният стандарт, установен в т. 57 от Етичния кодекс. Сочи се също, че деянието на Г. е придобило широк обществен отзвук, като медийни публикации по случая и медийното представяне са увредили чувствително авторитета на МВР и са компрометирали общественото доверие в институцията, като било създадено усещане за беззаконие, деморализиране, упадък и несигурност. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Б. Д. Г., [ЕГН] е служител на МВР от 2004 г., като считано от 08.10.2020 г., заема длъжността ... към РУ-П. при ОДМВР-Благоевград, а от 18.04.2024 г. е ...-П. при ОДМВР-Благоевград до 04.12.2024 г. /Кадрова справка на л. 302-303 от делото/.

Производството пред дисциплинарно наказващия орган е образувано по предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 244р-645/08.01.2025 г. /л. 355-357/ по предварителни данни в писмо с рег. № 7855p - 11408/05.11.2024 г. по описа на дирекция ,,Вътрешна сигурност"-МВР, писмо с УРИ № 244000-49510/29.11.2024 г. от отдел 05 ,,Специализиран" при Софийска градска прокуратура /СГП/ /л. 358/ и публикации в електронните медии /л. 270-298/, затова че на 04.11.2024 г. при проведени оперативно-издирвателни мероприятия от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, в [населено място], обл. Благоевград, старши инспектор Б. Г., инспектор И. Я. и младши експерт Г. Т. К., са задържани за срок до 24 часа, затова че в периода от неустановена дата през 2023 г. до 04.11.2024 г. в [населено място] и на територията на О. П. са участвали в организирана престъпна група, а служителят Б. Г. е ръководил организирана престъпна група, която е създадена с користна цел, за да извършва съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от HK (приемане на подкуп), чл. 354a, ал. 1 от HK (производство, придобиване, държане или разпространяване на наркотични вещества), чл. 287 от HK (извършване на принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице), чл. 357 от HK (разгласяване на информация, представляваща държавна тайна) и други. По случая е образувано досъдебно производство № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП, по което на 05.11.2024 г. служителят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 1 HK. Информацията за извършеното е станала публично достояние чрез публикации в електронните издания, излъчени са репортажи по всички национални телевизии.

На 15.01.2025 г. оспорващият Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 144б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел (СлО) при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП /л. 119-120/.

Със Заповед № 8121К-438/24.01.2025 г. на Министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор Б. Д. Г. – ... към районно управление /РУ/-П. при ОДМВР-Благоевград, като считано от датата на връчване на заповедта, същият е временно отстранен от длъжност. ДНО е приел, че с деянието описано в постановлението за привличане на обвиняем, Г. е осъществил тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ /не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 46 и т. 49 от Етичния кодекс/, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. На 04.02.2025 г. заповедта е връчена на Г. срещу подпис /л. 34-л. 38/.

Със Заповед № 8121К-4617/22.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи е удължен срокът на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с още два месеца, считано от 25.05.2025 г. /л. 39-40/. На 08.06.2025 г. заповедта е връчена на Г. срещу подпис /л. 40/.

Всички издадени заповеди са връчени след покана до Г. за запознаването им /л. 75-л. 81/.

На 26.06.2025 г. Г. е дал обяснение по случая в дисциплинарното производство /л. 82-л. 85/.

Със заповед № 8121К-9243/04.07.2025 г. /л. 41-45/ е изменена и допълнена заповед № 8121K-438/24.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, като в дисциплинарното обвинение са добавени три нови дисциплинарни нарушения, както следва:

1. На 17.12.2023 г., в [населено място], старши инспектор Г. е извършил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ,,неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в MBP" (не са спазени т.т. 19, 21, 33 и 69), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ,,деяния, несъвместими с етичните правила за "поведение на държавните служители в MBP, уронващи престижа на службата", за което предвидено наказание ,, уволнение ".

2. На 12.04.2024 г., в [населено място], старши инспектор Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ,, неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в MBP" (не са спазени т.т. 19, 21, 33, 69, 89 и 90), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ,,деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в MBP, с които се уронва престижа на службата", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “уволнение" и

3. На 28.08.2024 г., в [населено място], старши инспектор Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" не са спазени т.т. 19, 21, 33, 69, 89 и 90), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ,,деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в MBP, с които се уронва престижа на службата", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “уволнение".

В хода на дисциплинарното производство е приложена кадрова справка за Г. /л. 302-л. 303/, видно от която в периода 2010 г. до 2023 г. служителят е награждаван седем пъти с „Писмена похвала“, съответно през 2010 г., 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2022 г. и 2023 г., пет пъти с „Индивидуална парична награда“, съответно два пъти през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и веднъж с „Обявяване на благодарност“ през 2022 г. На Г. не са налагани дисциплинарни наказания. Представена е длъжностна характеристика на длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ при ОДМВР /л. 306-л. 317/.

С писмо с рег. № 328600-5723 от 28.01.2025 г. ДРО е изискал от водещия разследването по ДП № 414/2024 г. по описа на С.-СГП да представи заверени копия от материалите по досъдебното производство. С Постановление от 29.01.2025 г прокурор при СГП е разрешил предоставянето на копия от исканите доказателства /л. 214/.

Дисциплинарно разследващият орган е приобщил към дисциплинарното дело копия на материали от досъдебно производство № 414/2024 г., пр.пр. № 18806/30.01.2025 г., протоколи за разпити на свидетели, протоколи за личен обиск, протоколи за претърсване и изземване, постановления за привличане в качеството на обвиняем на Б. Г., протоколи за разпит на обвиняем на Б. Г. от 05.11.2024 г. и 28.01.2025 г., съдебно-медицинска експертиза на И. Ш. и др. материали. ДРО е снел сведения от служители на РУ-П., както и от И. К. Ш., от Ж. Д. И., от Г. М. Я. и др. Изискани са: кадрова справка на служителя Г., протоколи, удостоверяващи запознаването му с ,,Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", разпечатки на публикации в електронните и печатни медии.

На 19.06.2025 г. оспорващият Б. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 144б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 285 НК /л. 448-450/.

Видно от сведението и протокола за разпит на И. Ш., същият е заявил, че на 28.08.2024. г., около 08:00 часа сутринта, в дома му дошли двама цивилни полицаи, които му се представили, но той не им запомнил имената. Казали му да опакова в найлонов плик три броя анцузи и го закарали в РУ-П., без да му обясняват причината за това. Качили го на втория етаж, в кабинета на полицай, който той познава като М.. Той започнал да го разпитва за извършен палеж на автомобил, но Ш. отказал да дава обяснения без присъствието на адвокат. След около пет минути, в стаята влязъл И. Я., когото Ш. познавал отдавна. Той му показал видеоклип на телефона си и го попитал ,,това той ли е". След като отрекъл, Я. му ударил няколко шамара. Когато Я. излязъл от стаята, М. го попитал отново дали има да казва нещо за палежа, но Ш. повторно отказал да говори. Малко по-късно, М. го качил в стая на третия етаж на сградата и го предал на непознат за Ш. цивилен полицай, който го завел в последната стая в ляво на коридора. Там видял И. Я., Б. Г. (облечен в бяла риза), А. П. и слабо, непознато за него ,,момче". С. Ш. да седне на стол, поставен в средата на стаята и му казали да започва да говори за ,,случката"'. След като отказал няколко пъти, всички започнали да го бият по врата и гърба, като Я. пръв го ударил с длан по врата, а след това и с юмрук в главата. Г. го ударил по гърба и за да се предпази, Ш. си сложил ръцете на главата и се навел към коленете си. Всички започнали да го удрят силно по гърба, врата и главата, но Ш. не видял кой къде го удря. Боят продължил около три-четири минути, след което А. П. го свалил по стълбите в ,,клетката" и го предал на дежурния. Ш. не се оплакал за нанесения му побой и не поискал да бъде преглеждан от лекар. На другия ден, го закарали в ,,Б. помощ" в [населено място], където му е извършен преглед ,,само на хартия", а лекарят не го събличал и не видял нараняванията по врата и гърба му. Подписал документ при доктора и го върнали обратно в районното, откъдето впоследствие е откаран с конвой в следствения арест. Там, при приемането му го накарали да се съблече, видели синините по гърба и врата му и направили снимки. Осигурена му била "среща с адвокат", с когото написали жалба за нанесения му побой в полицията. На следващия ден дошъл доктор и го прегледал /л. 93-96; л. 99-101/.

В сведението си, младши инспектор С. Б. - надзирател в aреста в [населено място] е заявил, че на 29.08.2024 г. в ареста е доведен за задържане И. Ш.. При приемането му, на Ш. е направен обиск и които той свалил дрехите си, Б. забелязал синини и зачервявания в дясната част на гърба му. П. Ш. от какво са сините и зачервяванията, при което той му отговорил, че е бит в полицията в П.. Направил снимки, оформил документите, уведомил прекия си началник и изготвил докладна записка за установеното при приема на Ш. /л. 121/.

В писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г., главен инспектор Х. Б. уведомил прокурор М. К. - районен прокурор на РП-Благоевград, ТО-П., че при приемането на обвиняемия И. Ш. в арест - П., дежурният по арест С. Б. е констатирал по тялото на Ш. синини, за които той твърдял, че са получени при задържането му от органите на МВР. На 30.08.2024 г. Б. извършил първоначален медицински преглед на Ш., от който установил синини по тялото му в областта на задната част на шията и в областта на лопатката в дясно на пето, шесто и седмо ребро. Травмите са описани в ,,медицинската справка на задържания под стража", изготвена е схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания. За случая са уведомени дежурния по ГДИН и прокурор П. К., отговаряща за законността на ареста.

В заключението на съдебномедицинската експертиза по ДП № 414/2024 г. са направени изводи, че на „И. Ш. са причинени следните травматични увреждания: „контузия в дясната задната част на шията, в прехода към рамото, изразена морфологично с травматичен оток и кръвонасядане с размери 8/8 см.; контузия в дясната задно-странична част на гръдния кош, върху проекционните места на 5, 6 и 7 ребра, изразена морфологично с травматичен оток и кръвонасядане с размери 7/3 см“, които означават „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Според вещото лице, травматичните увреждания могат да бъдат получени от нанесени удари с ръце /длани и юмруци/, по време, начин и при обстоятелства, както съобщава пострадалия Ш. /л. 124-126/.

В протокол за разпит на свидетел от 21.11.2024 г., инспектор П. К. си спомня, че през лятото на 2024 г., във връзка с палеж на автомобил, след сутрешната оперативка, Началникът на РУ П. го изпратил заедно с Й. Б. - НТЛ, и младши инспектор М. Г. да установят и да доведат в районното И. Ш.. Тъй като не го открили на адреса, на който живее, тримата отишли в местоработата му - цех за производство на тоалетна хартия. От началника на смяната разбрали, че И. Ш. е бил нощна смяна и си е тръгнал около 07:00 часа сутринта. Служителите помолили бащата на И. да го потърси и да му каже да се прибере в дома си. В негово присъствие извършили полицейска проверка на помещението, което обитава и ,,иззели" дрехи на И. с протокол за доброволно предаване. З. Ш. в РУ-П., където в стаята на Г. му извършили личен обиск, след което К. си тръгнал.

Видно от протокола за разпит на А. П., че си спомня, че имало сигнал на 112 за запален автомобил в [населено място], септември-октомври 2024 г., за което имало образувано ДП и цялата криминална група започнали да работят по случая. Твърди, че пострадалият му бил казал при беседата, че вечерта преди запалването на автомобила се е сбил с Г. М. и Ш. пред двора на заводското училище. В тази връзка започнали да проверяват камерите по улиците и на една от камерите на къща в близост до местопроизшествието се виждало, че едно лице наподобяващо на Г. М. хвърля запалителна течност към автомобила и бяга. Видели посоката накъде се оттеглят и забелязали, че две лица пресичат булеварда и тръгват да тичат в посока изхода на [населено място]. П. се прибрал в районното и докладвал на началника Г.. От бензиностанцията им изпратили запис, че Ш. зарежда гориво в туба, без кола и тръгва по улицата. Сочи също, че показали записа на Ш. в стаята на трети етаж до принтера, където има телевизор, като в тази стая били той, Я., Г. и А. Г.. Пуснали записа на неговия телефон, за да го види Ш.. Ш. казал, че той е на записа обаче нямало да предаде М., след което П. завел Ш. в арестното помещение, като твърди, че в негово присъствие никой не е бил Ш.. /л. 104-108/.

Видно от сведението и от протокола за разпит на младши инспектор М. Г., че той е обяснил на Ш., че трябва да отиде с тях в сградата на РУ, качил се в полицейския автомобил, завели го в районното и отишли пак в кабинет 315. Б. той Ш., Й. Б.. В стаята Й. Б. извършил проверка на предадените доброволно дрехи за петна от нафта или бензин от Ш., взел му натривки, но по-късно, тъй като чакал тампони. Преди да вземе обтривките Г. изготвил заповеди за задържане в неговия кабинет, след това преминал към снемане на обяснения от Ш.. А. Г. бил в стаята, Ш. отказал да даде обяснения. След това М. Г. тръгнал да сваля Ш. в ареста и на стълбите го видял А. П. и му казал, че слиза надолу и ще го заведе до арестното помещение /л. 110-115/.

Видно от сведението на А. Г. Г., за когото в заповедта се твърди, че е присъствал при нанасянето на побоя над И. Ш., на същия не са задави въпроси по отношение на този казус /л. 192/.

Приобщени по делото са и разпити на други свидетели, които дават сведения за начина на работа на оспорващия и за взаимоотношенията му с полицейските служители, които нямат касателство към процесното дисциплинарно нарушение.

На 26.06.2025 г. са депозирани обяснения от Г., в които е посочил, че си спомня случая с И. Ш., като сочи единствено, че след като са били уведомени за извършеното престъпление е разпределил задачите на служителите и Ш. е бил задържан. Сочи, че не е бил свидетел на неправомерни действия от страна на подчинени му служители /л. 82-85/.

Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е приключил производството с обобщена справка с рег. № 3286p-37462/18.07.2025 г. /л. 50-74/ и становище с рег. № 3286p-38119/23.07.2025 г. /л. 46-48/, които заедно със събраните материали са изпратени на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ с писмо с рег. № 3286р-38367/24.07.2025 г. по описа на ГДНП-МВР.

Изготвена е покана от 18.07.2025 г. до Г. за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство, даване на допълнителни писмени обяснения. Поканата е връчена на 18.07.2025 г. /л. 75/. Г. не е дал обяснения.

Изготвена е и покана от 05.08.2025 г. до Г., с която на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на Г. е предоставена възможност в 72-часов срок след връчване на поканата, да представи в деловодството на РУ-П., в ОДМВР-Благоевград или в приемна на МВР на ул. „6-ти септември“ № 29 писмени обяснения или възражения, адресирани до министъра на вътрешните работи по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вменените му нарушения на служебната дисциплина, правната квалификация и предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания, както и доказателства за твърдените от Г. факти и обстоятелства. Поканата е връчена на 11.08.2025 г. /л. 17/. Г. не е депозирал обяснения /л. 18, л. 19/.

Въз основа на горното, е издадена оспорената заповед, с която на старши инспектор Б. Д. Г. – .... при ОДМВР - Благоевград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, и е прекратено служебното му правоотношение в МВР /л. 6-13/. Издателят на оспорената заповед е възприел за доказано и съставомерно от обективна и субективна страна следното:

„че на 28.08.2024 г., по повод извършен палеж на лек автомобил, в РУ-П. е задържано лицето И. Ш. от [населено място]. П. Ш. е отведен в стаята на младши инспектор М. Г. - младши разузнавач в група ,,Криминална полиция", който изготвил заповед за задържане за 24 часа и му казал, че го задържат за палеж на автомобил. Извършен бил личен обиск на Ш. в присъствието на инспектор П. К.. Г. поискал от Ш. да разкаже за палежа, но той казал, че ще даде обяснения само в присъствието на адвокат. След известно време М. Г. качил Ш. на горния етаж на сградата и там го предал на служител, който го завел в стая, в която се намирали старши инспектор Б. Г. (...-П. по това време), инспектор И. Я., младши инспектор А. П. и инспектор А. Г.. Сложили го да седне на стол и И. Я. няколко пъти го приканил да признае за палежа. Показали му клип, на който се виждало, че зарежда бензин в туба. Я. го попитал дали това е той, но след като отрекъл, служителят започнал да му ,,бие шамари", ударил го с юмрук в главата, като викал „са ке те пречупим, ке те счупим“. След това Б. Г. го ударил с ръка по гърба. За да се предпази Ш. сложил ръцете на главата си и се навел напред към коленете си. Всички започнали да го удрят силно по главата, врата и гърба. Боя продължил около три-четири минути и пак го попитали дали ще си признае, но той отказал и поискал да го свалят в „клетката“, до където е заведен от А. П. и предаден на дежурния в ОДЧ. На следващия ден, oкoлo 13:00 часа Ш. е закаран до Б. помощ в гp. П. и прегледан ,,формално" от дежурния лекар, и върнат отново в ареста на РУ-П.. На 29.08.2024 г., около 14:00 часа е закаран в Следствения арест в [населено място], като при приемането му е прегледан от дежурния по арест младши инспектор С. Б., който констатирал синини по тялото на И. Ш. и ги заснел. На 30.08.2024 г., В. Х. - фелдшер в ОСИН-Благоевград, дежурен по график, извършил първоначален медицински преглед на Ш. и установил ,,зачервявания по врата 8х8 см. и в областта на 5, 6 и 7 ребро под дясна лопатка ивичесто зачервяване 7хЗ см.", без счупвания. Издал формуляр за травматично увреждане и схема на уврежданията. Ш. обяснил, че е бит с юмруци от служители на „Криминална полиция“ в РУ - П., оплакал се от болки в задната част на шията и дясната част на гръдния кош. Прието е, че по случая е образувано досъдебно производство № 414/2024 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 18806/05.11.2024 г. на СГП, по което на 05.11.2024 г. старши инспектор Г. е привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 15.01.2025 г. на наблюдаващия протокол, на 28.01.2025 г., на Г. е предявено ново прецизирано обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 НК, чл. 144б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, затова че на 28.08.2024 г., в кабинет на сградата на РУ - П., като съизвършител с И. Я., при изпълнение на службата си по ръководство на оперативно-издирвателна дейност в РУ - П., чрез употреба на сила /неколкократно е... в областта на главата пострадалия И. Ш./, изтезавал И. Ш., за да даде сведение и признание, за да бъде наказан за деяние, което се подозира, че е извършил, а именно – палеж на автомобил, извършен около 03:40 часа на 28.08.2024 г.

ДНО е обсъдил в заповедта от кои доказателства се установява описаната фактическа обстановка, а именно от снетите от ДРО сведения по дисциплинарното производство от: И. Ш., младши инспектор М. Г., С. Б., протоколи за разпити на свидетели по ДП № 414/2024 г. на И. Ш., младши инспектор А. П., младши инспектор М. Г., инспектор ,,Д. педагогическа стая“ П. К., В. Х., писмо с рег. № 4712/30.08.2024 г. от В. Х. до прокурор П. К., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., назначена по ДП № 414/2024 г., с приложени 2 бр. фотоснимки, публикации в електронните медии и др. относими материали. Прието е, че противоправното поведение на служителя се установява от сведението и протокола за разпит на свидетел по досъдебното производство на И. Ш., и се подкрепят от показанията на В. Х., сведението на С. Б., писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г. от главен инспектор Х. Б. и приложената към дисциплинарното дело съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., като са изложени факти, установени с писмените доказателствени средства.

Със заповедта от дисциплинарното обвинение са изключени първоначално вменените на старши инспектор Г. нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. ДНО е приел, че в хода на дисциплинарното разследване ДРО не е събрал достатъчно доказателства за допуснато от служителя корупционно нарушение по смисъла на чл. 17 от Етичния кодекс, поради което за него не следва да му бъде търсена дисциплинарна отговорност, а именно за вменените му нарушения на 17.12.2023 г., около 19:00 часа, в дома на Ж. И., намиращ се в [населено място], ул. ,,Я." № ... и на 12.04.2024 г., във връзка с извършена кражба на авточасти, по повод задържането на лицето Г. М. Я. от [населено място].

Заповедта е връчена на служителя на МВР срещу подпис на 24.09.2025 г. /л. 13/, а жалбата срещу същата, подадена чрез Министъра на вътрешните работи на РБ до Административен съд-Благоевград на 08.10.2025 г. /л. 3/.

От писмо с рег. № УРИ 314000-83/06.01.2026 г. по описа на РУ - П. се установява, че в периода от 2016 г. до 24.09.2025 г., срещу лицето И. К. Ш. от [населено място] възлагани за проверка от страна на Б. Д. Г., по които същият е имал отношение към тях, има регистрирани 2 броя заявителски материали, както следва: ДП № 314 ЗМ-206/19.05.2023 г. по описа на РУ - П. образувано за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК по което лицето И. Ш. е привлечен като обвиняем. При направена справка в деловодната система на РУ - П. е установено, че Б. Г., в качеството на ...., е възложил провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия на служителя И. Я., съгласно издадено постановление от 26.05.2023 г. за възлагане на ОИМ от водещия разследването разследващ полицай С. Т. и ДП № 314 ЗМ-335/28.08.2024 г. по описа на РУ-П. образувано за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК по което лицето И. Ш. е привлечен като обвиняем. При направена справка в деловодната система на РУ-П. е установено, че Б. Г., в качеството на Н. РУ - П., е възложил провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия на служителя С. Г., съгласно издадено постановление от 29.08.2024 г. за възлагане на ОИМ от водещия разследването разследващ полицай К. М. /л. 452/.

От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Б. В., ангажиран от оспорващия, с когото е работел през 2016 г., се установява, че свидетелят е работел като младши разузнавач в РУ-П., където като оперативен работник е работел и Г.. Свидетелят твърди, че тогава е бил получен сигнал за лица, разпространяващи наркотични вещества в [жк], т. нар. „билянски блокове“ и двамата с оспорващия извършили проверка на адреса и установили две лица, едното с прякор П., а другото К., и двамата криминално проявени, като К. бил И. Ш., който бил задържан от Г.. Свидетелят сочи също, че докато е работел в П. не е имал информация за негативно отношение от Ш. към Г..

От показанията на разпитания пред съда свидетел В. Р.-Я., ангажиран от оспорващия, се установява, че познава Г. като гражданин на града, а И. Ш., че й е колега – общ работник във фирма за производство на салфетки и кухненска хартия в гръцка фирма от 2017 г., с когото е работила по-дълго време, преди Ш. да бъде задържан и да излежи наказание от 1 година затвор, като тя е работела като оператор на машина. Свидетелката сочи, че самият Ш. сам е казвал, че консумира наркотични вещества и тъй като същият се е държал непоносимо на работното си място, е била принудена да се обърне към съответните органи, поради което се е обърнала към П. К. – прокурор в Районна прокуратура – П., която я насочила към Б. Г.. След подадения от нея сигнал през 2019 г. била извършена проверка на работното място, като Г. е работел по случая. Съобщава също, че не е разбрала за закани от Ш. към Г..

Приети като доказателства по делото са всички материали от дисциплинарната преписка.

При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по същото.

Съдът приема, че са спазени са преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР. Краткият двумесечен срок се включва в рамките на двугодишния, а дисциплинарно наказващият орган няма право да се позовава на по-продължителния срок при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия – тогава, когато и нарушението и нарушителят са установени. И двата срока са преклузивни по своя характер, което означава, че с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно наказващия орган да реализира дисциплинарната отговорност спрямо служителя, независимо дали нарушението е било доказано. Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е процесуална гаранция за законосъобразност и на оспорената заповед, за което съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая, за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата /25.07.2025 г./ на която ДНО се е запознал с дисциплинарната преписка, постъпила в МВР с рег. № /нечетливо/25.07.2025 г. /л. 29/, включваща Обобщената справка и Становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, изготвено на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, и това е меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. Предвид изложеното, съдът приема, че срокът визирани в чл. 205 от ЗМВР е спазен, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона.

ДНО е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на държавния служител да даде писмени обяснения. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство и всички последващи заповеди са връчени на жалбоподателя и защитника му срещу подпис.

Но независимо от гореизложеното, съдът приема, че производството срещу Г. е проведено при допуснати съществени нарушения на принципите на законност – чл. 4 АПК, истинност – чл. 7 АПК, самостоятелност и безпристрастност - чл. 10 АПК, което е довело до недопустимо ограничаване правото му на защита. Така допуснатите нарушения обосновават извод за съществени пороци в дисциплинарното производство, които налагат отмяна на обжалваната заповед.

Съображенията на съда са следните:

От страна на ДНО е извършено грубо нарушение на принципа за безпристрастност по чл. 10 АПК. Още в заповедта за образуване на дисциплинарното производство ДНО е посочил, че с действията си, старши инспектор Б. Г. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етиччния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ /не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 46 и т. 49 от Етичния кодекс/, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ /виж. л. 36 – л. 3 от Заповедта, абзац първи/. Така издадената заповед за образуване на производството, налага извод, че ДНО е игнорирал презумпцията за невиновност, което да бъде обективно разследвано и безспорно установено в хода на дисциплинарното производство с допустими доказателствени средства.

Извод за безспорно доказани дисциплинарни нарушения, преди приключване на дисциплинарното разследване, е направен от ДНО и в Заповед от 04.07.2025 г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед, в частта за правната квалификация на деянията, като изрично е посочено, че с поведението си на 17.12.2023 г., на 12.04.2024 г. и на 28.08.2024 г. в [населено място], старши инспектор Г. е нарушил следните норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /виж. л. 42-гръб, абзац 3, л. 43, абзац 4 и л. 44, абзац 4/. Изложените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство и за изменение и допълнение на първоначалната заповед факти, констатации, интерпретация на събраните доказателства, квалификации и изводи, обосновават извод, че ДНО е формирал съзнание и убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение, както и воля да санкционира същото с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ - още към момента на образуване на дисциплинарното производство, и е манифестирал същите явно пред лицето, срещу което се води разследването, с което грубо е нарушил принципите за безпристрастност и обективност в процеса.

Предвид нормата на чл. 206, ал. 1 и 2 ЗМВР, е недопустимо ДНО предварително да изразява становище по доказателствената сила на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, респ. да изразява становище за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение и виновно поведение на служителя, преди да му осигури правото на изслушване – лично или в писмени обяснения. Т. произнасяне ДНО има право на направи едва със заповедта по чл.210, ал.1 ЗМВР.

Съгласно чл. 10, ал. 2 АПК, в производството по издаване на административен акт не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. По арг. от разпоредбата на чл. 41, § 1 от Хартата за основните права на ЕС, следва да се приеме, че принципът по чл. 10, ал. 2 АПК има за цел да гарантира в пълен обем правото на лицата, засягащите ги въпроси да бъдат разглеждани от органите, водещи производства по АПК, безпристрастно и справедливо.

Проявата от страна на ДНО на предубеденост в изхода на производството е основание по чл. 10, ал. 2 АПК за отвод, независимо че не е поискан такъв, и като не се е отвел, ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание до степен, налагаща неговата отмяна – така в Решение на ВАС № 6274/13.05.2010 г. по адм. д. № 12897/2009 г., Решение на ВАС № 9448/03.08.2016 г. по адм. д. № 5135/2016 г. Нормата на чл. 13, ал. 6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, сочи, че ДНО е длъжен да изложи /предварително/ свои доводи в писмени мотиви само в случаите, в които не приема изводите и предложенията на ДРО.

Съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, ДНО може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Съгласно чл. 206, ал. 3 ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, вкл. събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител – чл. 206, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 207, ал. 3 ЗМВР, ДРО е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Съгласно ал. 6 от с.р., в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. Нормата на чл. 215а ЗМВР, сочи, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи – в случая Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. – в сила към момента на извършване на процесуалните действия по дисциплинарното разследване.

От разпоредбите на чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал.3 ЗМВР следва, че както ДРО, така и ДНО имат право да събират доказателства, като за целта използват всички допустими по закон начини и средства. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. Според ал. 3 на с.р. до приключване на проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР – т.е. след образуване на производството със заповед по чл. 207, ал. 1 и преди изготвяне на обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР, всички необходими действия за събиране на доказателствата се извършват от ДРО. ЗМВР, както и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г., не предвиждат специални правила за събиране на доказателства, поради което приложение следва да намерят общите правила по АПК.

Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за административното производство, каквото е и дисциплинарното се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Според ал. 2 не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Съгласно чл. 40, ал. 1 АПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Съгласно чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи производството лице, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено.

Производството по издаване на индивидуални административни актове и в частност на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл. 35 АПК и чл. 205, ал. 2 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай – а именно извършване на дисциплинарно нарушение в случая. Съдът приема, че приобщените материали от воденото досъдебно производство са доказателства, събрани чрез доказателствени средства по реда на НПК, надлежно са приобщени към преписката и са предявявани за запознаване от лицето, срещу което е образувано и се води дисциплинарното производство, поради което няма пречка да се ползват в дисциплинарното производство.

В случая изводът за доказано тежко дисциплинарно нарушение е направен на база материалите, постъпили от СГП по ДП № 414/2024 г. по описа на С. при СГП - протоколи за разпити на свидетели, протоколи за личен обиск, протоколи за претърсване и изземване, постановления за привличане в качеството на обвиняем на Б. Г., протоколи за разпит на обвиняем на Б. Г. от 05.11.2024 г. и 28.01.2025 г., съдебно-медицинска експертиза на И. Ш. и др. материали, но и от снетите от ДРО сведения от служители на РУ-П., както и от И. К. Ш., от Ж. Д. И., от Г. М. Я. и др., от изисканата кадрова справка на служителя Г., протоколи, удостоверяващи запознаването му с ,,Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", разпечатки на публикации в електронните и печатни медии. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, фактите и обстоятелствата от значение за случая могат да се установяват с всички доказателствени средства, които не са забранени от закон. Аналогична е и разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР.

Наред с допуснатите съществени процесуални нарушения, при изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, съдът счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, при несъответствие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

За да е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, на посоченото основание, следва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата.

С оглед предявеното обвинение, обстоятелството, което е съществено за отговорността на нарушителя, е дали същият е употребил сила, като е ударил Ш. с ръка по гърба и е присъствал при нанасянето на побой на задържания И. Ш. от подчинените му служители – инспектор И. Я., младши инспектор А. П. и инспектор А. Г.. От съдържанието на процесната заповед е видно, че горните факти, органът е приел за установени от снетите от ДРО сведения по дисциплинарното производство от: И. Ш., младши инспектор М. Г., С. Б., протоколи за разпити на свидетели по ДП № 414/2024 г. на И. Ш., младши инспектор А. П., младши инспектор М. Г., инспектор ,,Д. педагогическа стая“ П. К., В. Х., писмо с рег. № 4712/30.08.2024 г. от В. Х. до прокурор П. К., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., назначена по ДП № 414/2024 г., с приложени 2 бр. фотоснимки, публикации в електронните медии и др. относими материали. Прието е, че противоправното поведение на служителя се установява от сведението и протокола за разпит на свидетел по досъдебното производство на И. Ш., и се подкрепят от показанията на В. Х., сведението на С. Б., писмо с рег. № 4713/30.08.2024 г. от главен инспектор Х. Б. и приложената към дисциплинарното дело съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П.Д. 14/2025 г., като са изложени факти, установени с писмените доказателствени средства.

Съдът намира, че при оценка на годните доказателства, не се установява дисциплинарното нарушение, изразяващо се в това, че Г. е употребил сила, като е ударил Ш. с ръка по гърба и е присъствал при нанасянето на побой на задържания И. Ш. от подчинените му служители – инспектор И. Я., младши инспектор А. П. и инспектор А. Г.. В случая, макар ДРО да е събрал самостоятелно и други доказателства извън материалите по ДП, не е провел самостоятелно, обективно и безпристрастно разследване, в което да се потвърдят или опровергаят фактите и обстоятелствата, установени по реда на НПК в наказателното производство и събраните в производството пред ДРО сведения и съдебно-медицинска експертиза. Това е така, защото не е била изследвана тезата на А. П., изложена при разпита му, че: „пострадалият му бил казал при беседата, че вечерта преди запалването на автомобила се е сбил с Г. М. и Ш. пред двора на заводското училище“, като не са събрани допълнителни доказателства в тази насока. Отделно от това е прието в процесната заповед на ДНО, че данните в сведенията и протокола за разпит на младши инспектор М. Г. са противоречиви, поради което не са кредитирани, но не са предприети действия чрез използване на допълнителни доказателствени средства да се съберат доказателства, които да подкрепят единствено застъпената от криминалнопроявеното лице Ш. теза, която ДНО е възприел в заповедта си, че е бил бит от оспорващия, И. Я., А. П. и А. Г., като от И. Я. и А. Г. също не са били събрани сведения. Напротив, тази теза беше разколебана от разпитаните в с.з. свидетели Б. В. и В. Р.-Я., които споделят тезата, че Б. Г. е работил по сигнали срещу Ш. и от писмо с рег. № УРИ 314000-83/06.01.2026 г. по описа на РУ-П., от което се установява, че в периода от 2016 г. до 24.09.2025 г., срещу лицето И. К. Ш. от [населено място] възлагани за проверка от страна на Б. Д. Г., по които същият е имал отношение към тях, има регистрирани 2 броя заявителски материали.

За вмененото нарушение на правила от Етичния кодекс, а именно т. 19, т. 21, т. 33, т. 69, т. 89 и т. 90, за които е прието, че Г. е уронил престижа на службата, на практика изводът за извършено дисциплинарно нарушение е основан на предположение, че жалбоподателят на 28.08.2024 г., в стая, намираща се на третия етаж в сградата на РУ-П., старши инспектор Б. Г. е употребил сила, като го ударил с ръка по гърба и е присъствал при нанасянето на побой на задържания И. Ш. от подчинените му служители – инспектор И. Я., младши инспектор А. П. и инспектор А. Г., за да признае за извършено престъпление, като неправомерните действия на служителите да са причинили на Ш. продължителна болка и ограничаване на движенията за време до две-три седмици. Именно тези обстоятелства са довели ДНО до заключението, че е извършено деяние, които са несъвместими с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало обществено достояние и уронило престижа на институцията. / В тази насока Решение на ВАС № 10563 от 18.07.2012г. по адм. дело № 9098/2011г.; Решение на ВАС № 15157/29.11.2012г. по адм.д.№12543/2012г. на 5 членен състав; Решение на ВАС № 11239/02.08.2013г. по адм. дело № 540/2013г; Решение на ВАС № 5172/14.04.2014г. по адм. д. № 13436/2013г.; Решение на ВАС № 10761 от 01.09.2017г. по адм. д. № 3116/2017г; Решение на ВАС № 1979/13.02.2019г. по адм. д. № 1116/2018 г./

Оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесната заповед е извършен само формален анализ на тези обстоятелства, като липсва съпоставяне между 13 - те награди, с които служителя Г. е удостоен 7 пъти с „Писмена похвала“, 5 пъти с „Индивидуална парична награда“ и веднъж с „Обявяване на благодарност“ през 2022 г., като на Г. не са налагани дисциплинарни наказания. Липсват каквито и да е мотиви в процесната заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание, което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 от АПК и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР.

Доколкото съдът, няма как да замести ответника при индивидуализация на процесното наказание, а само може да провери наложеното от него, съответства ли на законовите изисквания по чл. 146 от АПК, доколкото установи, че направената преценка противоречи на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, то не остава друга алтернатива, освен да отмени оспорената заповед.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които са в размер 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, равняващи се на 1000,00 (хиляда) лева, заплатено адвокатско възнаграждение /л. 441-гръб/.

Водим от горното, Благоевградският административен съд, тринадесети състав