Решение № 1764 от 17.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13634/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 18098 от 19.10.2025г., постановено по гр.д. № 26278/2025г., по описа на СРС, 160 състав са отхвърлени предявените от П. Г. Г., против Висше строително училище „Любен Каравелов“, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 128, т. 2 КТ вр. чл. чл. 19, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във ВСУ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Висше строително училище „Любен Каравелов“, да заплати на П. Г. Г., както следва: сумата от 3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за доцент /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на Висше строително училище „Любен Каравелов“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 263,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на Висше строително училище „Любен Каравелов“, сумата от 1080,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от името на ищеца П. Г., чрез пълномощника, адв. И. М., с която са изтъкнати доводи за неговата необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е отрекъл факт, който според въззивника е бил безспорен между страните, а именно: дали са били действително проведени, твърдените 400 наднормени учебни часа. В тази връзка се посочва, че отработените в повече часове, всъщност съставляват част от учебната програма по предметите теоретична механика и строителна статистика и в случай, че не били действително проведени, то последното би било съставлявало нарушение на задълженията по трудовото правоотношение на въззивника, каквото нарушение насрещната страна не твърдяла. Акцентира се, че ответната страна оспорвала не факта на провеждането на учебните часове, а факта на тяхното отчитане. Поддържа се, че въпросните учебни часове съставлявали част от учебната програма и провеждането им било задължително, поради което и при приемането на учебната програма в началото на 2024/2025г., Академичният съвет на ВСУ ги е приел и одобрил. С тези доводи, счита, че неправилно районният съд е изследвал въпроса относно действителното провеждане на учебните часове, поради което моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – признат за основателен. В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът, лично, поддържа, че в случай, че се приемат твърденията, че учебните часове не били заети, то следвал извод, че издадените дипломи са нелегитимни. На следващо място, сочи, че в случай, че часовете били изпълнени от друг преподавател, то следвало да бъде извършен коригиращ разчет на часовете в катедрата, който следвало да бъде приет от катедрата и факултетния съвет. Поддържа, че в практиката на учебното заведение, преподавателите не можели сами да подават отчети, а следвало да ги адресират до ръководителя на катедрата, който от своя страна обобщавал отчета и го внасял с доклад до декана на факултета. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззивникът ответник Висше строително училище „Любен Каравелов“, чрез процесуалния представител – адв. Ц. М.. Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с приобщения по делото доказателствен материал, въз основа на който са формирани верни правни изводи. Оспорва се доводът на въззивника за наличието на произнасяне извън пределите, очертани от исковата молба. Поддържат, че подобно оспорване изрично е въведено с отговора на искова молба. По същество се противопоставя на аргумента, че включването на часовете в учебната програма, следвало са се приравни на изработването им. Излага, че процедурата, обуславяща изплащането на наднормено отработени часове не е спазена от ищеца, както правилно, според въззиваемия е възприето в мотивите на ревизирания акт. Твърди се, че с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е имал обективна възможност да отчете по надлежния ред отработените учебни часове, чието заплащане претендира. С тези доводи претендира, че претенцията на ищеца е останала недоказана, поради което моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди изложените доводи, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от П. Г., с което е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за осъждането на Висше строително училище „Любен Каравелов“ да му заплати сумата от 3200 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за изработени 400 наднормени учебни часа по теоретична механика /лекции и упражнения/, строителна статика I част /лекции и упражнения/ семестриални изпити, консултации със студенти за учебната 2023 – 2024г., ведно със законната лихва върху главницата. Претендира на основание чл. 86 ЗЗД да му бъде заплатено обезщетение за забава за периода от 18.10.2024г. – 09.05.2025г. в размер на 263,05лв. Ищецът твърди, че се намирал в трудови правоотношения с ответното висше училище, където работел като преподавател в катедра „Механика и Математика“. На 19.07.2024г., по негово желание, трудовото му правоотношение било прекратено. Сочи, че съобразно вътрешните правила на ВСУ в края на календарната година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности, следвало да получават трудово възнаграждение за отчетени от тях наднормени учебни часове, които били определяни над нормите за годишна заетост. Твърди, че в началото на всяка учебна година деканът на факултета възлагал на катедрите определен обем академична дейност, изразяваща се в брой часове на проведени лекции, упражнения и консултации със студенти, която академична дейност се разпределяла между преподавателите на катедрите и въз основа на него се оформял разчет за годишна заетост, който се утвърждавал от факултетния съвет. Сочи, че за учебната 2023/2024г., ищецът провел 787 учебни часа, от които по норматив имал право на 270ч. като доцент, ръководител на катедра и заместник ректор. От останалите, изработени 517 наднормени учебни часа, следвало да му се заплатят 400 часа, съгласно нормативите за учебна заетост. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Висше строително училище „Любен Каравелов“ е оспорило предявения иск с довод, че претендираното възнаграждение спада към категорията „допълнително материално стимулиране“ и същото не представлява постоянен елемент от трудовото възнаграждение на служителя, а за възникване на основанието за заплащането му, следвало да е налице валиден трудов договор, какъвто – към момента на определяне на „ДМС“ за учебната 2023/2024г., между ищеца и ответно учебно заведение – вече не бил съществувал. На следващо място, оспорва се и размера на допълнително отработеното от ищеца наднормени часове. В обобщение, счита, че ВСУ не дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение в хипотеза на прекратено трудово правоотношение. Страните не спорят, а и от приобщените по делото Трудов договор № 22 от 31.01.2000г., Заповед № 1034 от 13.11.2018г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № 119 от 02.06.2021г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г. от 14.11.2023г. Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № ЧРОН – 00174 от 06.12.2023г., Допълнително споразумение към трудов договор № 22/31.01.2000г., с вх. № ЧРОН – 00039 от 07.03.2024г., Заявление за прекратяване на трудово правоотношение от 24.06.2024г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № РД-00567 от 19.07.2024г. се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение за периода 31.01.2000г. – 25.07.2024г., в рамките на което ищецът е заемал при ответника различни длъжности, съответно: главен асистент към катедра „Механика“, доцент по науна специалноср „Строителна механика, съпротивление на материалите, допълнителна към основната му длъжност – „Ръководител катедра“ на катедра „Механика и математика“, временно изпълнение на длъжността „Заместник-ректор по научната дейност и международното сътрудничество“. От съдържанието на представения трудов договор се установява, че ищецът изпълнявал длъжността при пълно работно време или за част от работното време, при договорено основано месечно трудово възнаграждение от 323,60лв. и допълнително трудово възнаграждение за работа в Строителните войски – 22% върху ОМЗ, а считано от 01.08.2023г. /Съгласно допълнително споразумение от 14.11.2023г./, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв. Безспорно е, че на 24.06.2024г., ищецът отправил предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, а на 24.07.2024г., му е връчена Заповед за прекратяване на последното, считано от 25.07.2024г. Страните не спорят и около обстоятелството, че съобразно чл. 19, ал. 2 от Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ „Любен Каравелов“ в края на календарната година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник - ректора по учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ. По делото са приобщени Нормативи за годишна заетост, според чл. 18, ал. 1, от които часовете над нормативите се заплащат в края на учебната година по действащите тарифи за хонорувани преподаватели след решение на Академичния съвет в съответствие с финансовото състояния на ВСУ. Според чл. 10, раздел 4 от Нормативите за годишна учебна заетост на академичния състав, годишната заетост на преподавателите са формира въз основа на учебните планове и заповед на Ректора на училището за определяне броя и състава на учебните потоци, групи, подгрупи и ателиета за съответната учебна година. В чл. 13 от вътрешния акт на ВСУ е разписана процедурата за отчитане на годишна заетост на академичния състав, според която – в края на летния семестър всеки преподавател подготвя пълен отчет за извършената академична дейност през изминалата учебна година. Ръководителите на катедри представят в ръководството на основното звено отчети за фактическото изпълнение на годишната заетост на преподавателите в катедрите. Според заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза се установява, че според разчета за годишната учебна заетост за 2023/2024г. на преподавателите от катедра „Механика и математика“, прогнозните стойности за трудовата заетост на ищеца се определят на: Годишна заетост – 773 часа, Нормативна заетост – 360 часа, Наднормативна заетост – 412,70 часа. Вещото лице посочва, че в резултат на възложената му проверка не е установил отразяване на наднормени работни часове, отработени от ищеца над нормите за годишна заетост, в счетоводството на ответника. За да постанови своето отхвърлително решение, първоинстанционният съд е формирал краен извод за недоказаност на фактическото изпълнение на 400 наднормени учебни часа за учебната 2023/2024г., от страна на ищеца. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. тълк.д. № 1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/. Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността му, въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на служителя е да докаже, че претендираното от него и неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/, действително е било уговорено уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено. Както бе посочено в предходната част на изложението, между страните не е спорно съществуването на трудовото правоотношение в процесния му период, по силата на което, ищецът е заемал длъжността „доцент по научна специалност „Строителна механика, съпротивление на материалите“, а считано от 01.06.2021г., ищецът е съвместявал временно и допълнителната длъжност „Ръководител катедра“ на катедра механика, считано от 06.12.2023г., служителят е приел да изпълнява временно длъжността „Заместник ректор по научната дейност и международното сътрудничество“, с определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., месечно. Предвид спецификата на конкретното трудово правоотношение, следва да бъдат съобразени и нормативните разрешения, приети със Закона за висшето образование. Висшите училища се ползват с академична автономия, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище, по арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗВО. Академичното самоуправление се изразява в изброените в чл. 21, ал. 1 ЗВО права и свободи, част от които са правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон. За реалното осъществяване на академичното самоуправление, нормата на чл. 37 ЗВО предоставя на всяко висше училище правото да регламентира с Правилник за дейността на висшето училище и други негови правилници всички въпроси на устройството и дейността му, които не са уредени в закона. Правното действие на приеманите от съответното висше учебно заведение правилници е ограничено в рамките на академичната му общност. Правилниците на висшите училища и на научните организации представляват особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им. С последните се цели гарантиране на принципа на академичната автономия, заложен в чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗВО посредством самоорганизацията на различни аспекти в учебна и научната дейност, ограничена до рамките, поставени с първичната правна уредба, съдържаща се в закона /съобразно мотивите на Решение № 11 от 05.10.2010г., по к.д. № 13/2010г. на Конституционния съд/. В същия съдебен акт е разяснено, че на основата на законовите норми, могат да се създават други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции като се регламентират въпросите, които не са обхванати от закона. В този смисъл, правилниците на висшето училище са ненормативен източник на право / по арг. от чл. 1а от ЗНА /- особен вътрешен акт, който съдържа правила за поведение, задължителни за това висше училище, за неговите органи, за неговия академичен състав, както и за всеки гражданин, който иска да стане част от този академичен състав. Правилниците са вътрешни актове на частна администрация, които регламентират права, задължения и свободи на персоналния състав на юридическото лице и на всеки негов бъдещ член. Съгласно чл. 56, ал. 2 и, ал. 3 ЗВО, в съответствие с принципа на академичната автономия, висшето училище има право в правилник да определя работното време на членовете на академичния състав, обема и вида на учебните и другите им задължения, условията за тяхното изпълнение, както и да поставя и други допълнителни условия или изисквания. Предвид изложеното, приетият от висшето училище правилник, с който се установяват правила и нормативи за формиране, планиране и отчитане на общата нормативна заетост на академичния състав е вътрешен акт със задължително по отношение на академичната му общност действие. Според чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 54, ал. 1 и, ал. 2 ЗВО, длъжностите на членовете от академичния състав се заемат по трудово правоотношение, като препращащата норма на чл. 59 ЗВО предвижда, че за неуредените в ЗВО въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 92 от ЗВО правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет, но такъв акт до момента не е приет, поради което съответно приложение намира общата регламентация по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Спецификата на работата на преподавателите във висшето училище и различните компоненти, от които се формира общата им нормативна заетост /учебна дейност, учебно методическа и научноизследователска дейност/, обуславят особеностите в организацията на работното време, както и в отчитането и заплащането на труда. В този смисъл, разпоредбите на правилника, касаещи планирането, формирането и реда за отчитане на индивидуалната нормативна заетост на всеки преподавател, както и условията, при които се дължат други допълнителни трудови възнаграждения за отчетената за определен период над норматива дейност, в т.ч. и размерите на тези възнаграждения, имат значението на "вътрешни правила" по смисъла на субсидиарно приложимите чл. 242, чл. 244 КТ, чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В изпълнение на законовата делегация ответникът е приел Нормативи за годишна учебна заетост на акдемичния състав, според чл. 7, ал. 1, т. 2, от които, нормите за годишна заетост на академичния състав, изразени в часове и упражнения „за доцент, без хабилитирани преподаватели по физическа подготовка и спорт, - 400 часа. Според чл. 10 от Нормативите, годишната заетост на преподавателите се формира въз основа на учебните планове и заповедта на Ректора на училището за определяне броя и състава на учебните потоци, групи, подгрупи и ателиета за съответната учебна дейност. Чл. 13 от същия, предвижда задължение, в края на летния семестър, всеки преподавател да подготвя пълен отчет за извършената академична дейност през изминалата учебна година, а Ръководителите на катедри представят в ръководството на основното звено, отчети за фактическото изпълнение на годишната заетост на преподавателите. Съобразно чл. 18, ал.1, изр. 2 при изпълнение на годишната заетост, часовете над норматива се заплащат в края на учебната година по действащи тарифи за хонорувани преподаватели след решение на Академичния съвет в съответствие с финансовото състояние на ВСУ. Съобразно чл. 19, ал. 2 от утвърдени вътрешни правила за работната заплата във Висше строително училище „Любен Каравелов“, В края на календарната година заемащите академични и преподавателски длъжности служители във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за годишна учебна заетост във ВСУ „Л. Каравелов“. Отчетеният брой наднормени часове подлежи на предварителното му съгласуване и одобрение от Заместник - ректора по учебна дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за разглеждане и гласуване от Академичния съвет на ВСУ „Л. Каравелов“. Като бъде съобразено изложеното по – горе, настоящият състав на въззивният съд намира, че безспорно установено, че за процесния период /учебната 2023/2024г./ между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение; че за учебната 2023/2024 година, нормата за годишна заетост на ищеца П. Г. е била в размер на 400 учебни часа, както и, че в изпълнение на вътрешните правила, предвидени в чл. 19, ал. 2, изр. 2 от Вътрешните правила за работа на ВСУ, за ищеца са предварително съгласувани и одобрени 412,70 часа наднормативна заетост. В конкретния случай обаче, отсъстват каквито и да било доказателство, относно основния подлежащ на доказване факт в рамките на настоящото производство, а именно: действителното престиране на наднормените учебни часове, чието заплащане ищецът претендира, във връзка с което, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи, касаещи факта на отработване на наднормените учебни часове. Видно от своевременно заявеното в отговора на исковата молба оспорване, ответникът-въззиваем, макар и изключително бланкетно, изрично е оспорил твърденията на ищеца, включително и за действителното отработване на претендираните наднормени часове. Независимо от гореизложеното, по – съществено в случая се явява изискването на чл. 154 ГПК, според което, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения и възражения. В процесния случай, предвид изричното възражение от ответната страна, включително относно обстоятелството как точно е формиран размерът на претендираните от ищеца часове, респективно – обстоятелството на отработването им, въззивникът П. Г., именно при носена от него доказателствена тежест, е следвало при условията на пълно и главно доказване, да установи твърдението си, че действително е положил труд, над нормативната заетост, в размер на 400 учебни часа за учебната 2023/2024г. По делото, доказателства в тази насока – липсват. В отговор на доводите на въззивника, следва да се посочи и, че връчената на училището – ответник покана за доброволно изпълнение, по естеството си, не би могла да бъде приравнена на отчет, доколкото отсъства каквато и да била индивидуализация отсносно конкретната фактическа наднормена заетост. Такава доказателствена сила не следва да се признава и на приобщения по делото „Разчет за годишна заетост“, доколкото съобразно вътрешните правила на ВСУ, същият подлежи на изготвяне, п р е д и фактическото изпълнение на учебните часове, поради което, при липса на други доказателства, не е в състояние да установи безспорно фактът на изпълнение на заложените в него учебни часове. На следващо място, настоящият състав не възприема за извинително и обстоятелството, че трудовото правоотношение на въззивника е прекратено преди края на календарната 2024г. /когато според вътрешните правила, следва да се изготвят отчетите за наднормативна заетост/, поради това, че въпросният отчет не се ползва с предварително определена доказателствена сила, а доказването на фактът на отработването е било принципно допустимо с всички доказателствени средства. Нещо повече, при прочита на вътрешната регламентация на ВСУ, съдържаща се в Нормативите за годишна заетост – чл. 13, предвижда, че в края на летния семестър, всеки преподавател подготвя пълен отчет за извършената академична дейност през изминалата учебна година, касателно фактическото изпълнение на годишната заетост на преподавателите в съответната катедра. В процесния случай, включително и такъв отчет липсва. В подкрепа на гореизложеното е още и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която, в счетоводството на ответника няма отразени отработени часове над нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „Любен Каравелов“. За пълнота, следва да се посочи, че съобразно твърденията на въззивника, а и от предствавените Допълнителни споразумения, се установява, че именно през процесната 2023/2024г. учебна година, П. Г. е изпълнявал функциите на ръководител на катедра „Механика и математика“, чиято длъжност, според чл. 13 от Нормативите за годишна заетост е включвала и представянето на отчети за годишната заетост на останалите преподаватели в катедрата – до основното звено отчети, поради което и следва да се приеме, че ищецът е бил наясно с реда, по който следва да бъде отчетена наднормативната годишна заетост като предпоставка за изплащане на допълнително материално стимулиране по чл. 18, ал. 1 от Нормативите. В тази връзка, неоснователно се явява и оплакването, че последният не би могъл да представи такъв отчет, доколкото същият се предоставял от ръководителя на катедрата. Видно от чл. 13, представяният от ръководителите на катедри отчет, се явява последващ на този, представян от самия преподавател. До колкото, настоящият състав на въззивният съд, аналогично на състава на първоинстанционния такъв, формира извод за недоказаност на твърденията на ищеца за отработване на 400 ч. наднормативна заетост, то безпредметно е обсъждането на не/спазването на процедурата за отчитане на часовете, съобразно доводите на въззиваемия. С тези мотиви, въззивният съд намери, че ревизираното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и в съответствие с приобщения по делото доказателствен материал, поради което и следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор, право на разноски има въззиваемия, а при съобразяване с релевираното от въззивника въззражение за прекомерност, същите следва да се определят в размер на претендираните - 613,55 евро, доколкото адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника е в размер, по – висок, от заплатеното от въззиваемия, по арг. чл. 78, ал. 5, изр.последно. Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,