Решение № 1086 от 9.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1438/2024 г.

Предявени са в условията на евентуално и кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 95, ал. 1 вр. чл. 94с, ал. 2 и чл. 95в ЗАПСП. Ищецът сдружение „Музикаутор“ твърди, че бил организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата, считано от 1994 г. На основание чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП имал право да управлява правата на авторите на различни музикални произведения, сред които и изброените 10 в исковата молба, а именно: „The Thrashin' of the Christ”, „Testify”, „Cyco Vision”, „Superbeast”, „Redefine Pure Faith Live”, „Cmnd Ctrl”, „Rocket Skates”, „The Grudge”, „Lateralus” и “Reflection”, по силата на договори, сключени с организациите, чиито членове били авторите на текстовете и музиката на посочените песни. Ответникът „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ ЕООД стопанисвал заведение, находящо се в гр. София, ул. „Партений Нишански“ № 10. На 30.03.2024 г. ответникът организирал в него концертно събитие с наименование „Deftones Night with Radula”. По време на същото публично били представени описаните по-горе произведения, но без разрешение от авторите. С това нарушил авторските им права. Ищецът сочи, че от неправомерното използване на произведенията авторите претърпели имуществена вреда под формата на пропусната полза /неполучено възнаграждение/. Претендира обезщетение при твърдения, че ответникът бил организатор на събитието, а евентуално – че бил стопанин на мястото, на което било проведено. Претендира по 1 000 лева за нарушаване на правото върху музиката и върху текста за всяко едно от представените без разрешение произведения или общо 10 000 лева /5 112,92 евро/, заедно със законната лихва от 12.07.2024 г. до погасяване. Претендира разноски. Ответникът „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ ЕООД оспорва исковете при твърдения, че не бил организатор на посоченото събитие. Оспорва такова да се е състояло в стопанисваното от него заведение на 30.03.2024 г., а евентуално – оспорва по време на събитие на тази дата да са били публично представени описаните в исковата молба произведения. Поради това моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи: С определението от 11.11.2025 г. за безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: 1/ че процесните произведения са музикални и с текст, както и че създаването им е резултат от творческа дейност по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2/ че ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл. 94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения, разпространение на записи на такива, публичното им изпълнение, излъчването им по безжичен път, предаването им по кабел/друга електронна съобщителна мрежа и др.; 3/ че авторите на музиката и текстовете на описаните в исковата молба произведения са посочените от ищеца лица – и към 30.03.2024 г., и към датата на предявяване на иска; 4/ че техните авторски права са предоставени на ищеца в горепосочения смисъл, тъй като авторите на текста и композиторите на процесните музикални произведения са членове на чуждестранни организации за колективно управление на права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство - както към момента на твърдяното нарушение, така и към момента на предявяване на исковете; 5/ че към 30.03.2024 г. ответникът е стопанисвал заведение за развлечение с име „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“, находящо се в гр. София, ул. „Партений Нишански“ № 10. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано. Предвид горното съдът намира, че описаните в исковата молба музикални произведения са годен обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАПСП вр. чл. 71, ал. 1 КМЧП. Доколкото са съставени както от музика, така и от текст, обект на авторското право е и литературното произведение съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Ищецът е легитимиран да търси защита при нарушаване на авторските права върху текста и музиката на процесните музикални произведения - чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП публичното представяне или изпълнение на произведението представлява използване на авторското право. Физическите и юридическите лица, организатори на концерти /публични представяния/, както и заведения за хранене и развлечения /в които публично се представят произведения, обект на авторско право/ са ползватели по смисъла на дефинитивната норма на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП. Използването на произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП без отстъпено право съставлява нарушение на авторските права върху тях – както от организатора на събитието, така и от собственика на заведението, в което същите са били публично представени. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Основният спорен по делото въпрос е използвал ли е ответникът процесните произведения - чрез организация на събитието и/или чрез представянето им в неговия бар по начин, даващ възможност да бъдат възприети от неограничен брой лица. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 157 ГПК/ ищецът следва да установи тези факти. Ангажирани са писмени доказателства /възпроизведени на хартиен носител преписи от електронни документи, каквито по смисъла на чл. 3 и чл. 4 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т . 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 представляват обявата на събитието и афиш, за които се твърди да били публикувани на страницата на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“/, както и показания на трима свидетели. На първо място и с оглед възраженията на ответника, следва да се даде отговор на въпроса допустими ли са описаните доказателства. Според чл. чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да се представи по делото в заверен от страната препис на хартиен носител – т.е. липсва нормативно изискване документът да бъде представен в нотариално удостоверен препис. Такъв може да му даде по-висока доказателствена стойност /за това, че е бил публикуван в конкретно интернет пространство към определен момент/, но липсата му не прави представеният документ недопустим като писмено доказателство. Доколкото ищецът е ангажирал описаните по-горе електронни документи по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, а ответникът не е поискал представянето им на електронен /съгласно чл.184, ал. 1, изр. 2 ГПК/, а в хода на процеса е оспорил единствени доказателствената им стойност, не са налице основания за изключването им. На следващо място, поначало свидетелските показания са допустими винаги, освен за установяване на фактите, които са изчерпателно посочени в чл. 164, ал. 1 ГПК, които ограничения не могат да бъдат разширявани. Недопустимост на свидетелски показания не е предвидена както за установяване публикуването на обявата за събитието, така и за обстоятелствата относно извършване на нарушението - публичното представяне на произведенията в процесното заведение. Защитата на авторските права е уредена в дял III на ЗАПСП, като в глава XII е уредена гражданскоправната отговорност на нарушителите, а глава ХIII – административнонаказателната, като двете се носят независимо една от друга. В случая ответникът излага доводи за недопустимост на свидетелските показания поради липсата на установено нарушение по реда на чл. 97 и сл. и от лицата по чл. 98 ЗАПСП. Тези текстове обаче уреждат административнонаказателната отговорност, поради което не са приложими при установяването му по предявен иск по чл. 95 ЗАПСП. В случая следва да се има предвид и че законът не поставя като предпоставка за уважаване на иска установяване на административното нарушение по съответния ред. Казусът е подобен например на такъв, при който поради нарушение на правилата за движение по пътищата /по ЗДвП/, едно лице реализира ПТП и причинява вреди на друго. По пътя на логиката, излагана от ответника, в дадения пример следва да се приеме, че при предявен иск от увреденото лице срещу делинквента нарушението на ЗДвП може да се установи единствено чрез съставяне на протокол от органите на МВР, респ. издаване на АУАН, но не и чрез свидетели. Това несъмнено не е така - и в процесния казус, и в използвания за пример. С оглед систематичното място на административнонаказателната отговорност, установеният в чл. 97 и сл. ЗАПСП ред касае единствено нейното ангажиране. Нито ЗЗД, нито в ЗАПСП предвиждат, че деликтът, който би могъл да е и административно нарушение, трябва да е установен по съответния административен ред. Напротив, по силата на чл. 299 и 300 ГПК само влезлите в сила решения и присъди обвързват гражданския съд да приеме за доказани определени факти, но не и АУАН /дори и влязъл в сила, дори и потвърден от съда/. Установеното от административнонаказващия орган не обвързва гражданския съд да приеме за доказан деликта, а следва при спорност на факта в гражданския процес да се съберат доказателства за деянието. Ако има съставен по установения ред протокол, последният по силата на чл. 179 ГПК ще обвързва гражданския съд да приеме за осъществени удостоверените в него факти /ако не се проведе успешно производство по чл. 193 ГШК/, но този протокол не е единственият способ за доказване на деянието. Както вече беше посочено, за установяването му са допустими всички доказателства, вкл. свидетелски показания. И на последно място, в настоящия казус не става въпрос за проведено „разследване“ – не се ангажира нито наказателната, нито административнонаказателната отговорност на ответника, санкциите по които се налагат след разследване. Ищецът не е разследвал, а е натоварил свой служител със задачата да посети събитието на място и лично да се увери в осъществяване на нарушението – дали действително са звучали в бара описаните в исковата молба произведения. Подобно действие не противоречи на закона и на морала, нито има забрана именно натовареното с посочената дейност лице да бъде разпитано като свидетел в производството по предявен иск за обезщетение. Подобна хипотеза е изключително често срещана, като в сходни казуси не се поставя въпросът за т.нар. от ответника „частно разследване“ и „изземване функции на държавните органи“. Така например в практиката по трудови спорове работодателят най-често натоварва определени свои служители да извършат проверка за установяване на дисциплинарни нарушения или за нанесени имуществени вреди /като и в двата случая може и да са престъпления/. Натоварва служители да удостоверят връчване при отказ на искане за обяснения по чл. 193 КТ или на уволнителна заповед. В последователната и константна по този въпрос съдебна практика по исковете по чл. 344 КТ и 203 КТ и др. именно тези „проверяващи“ или „удостоверяващи“ определени факти лица са разпитвани като свидетели и именно посредством техните показания се установяват годни за работодателя факти /например на извършено нарушение, нанасяне на имуществена вреда, спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и др./. Никъде в съдебната практика по дадените за пример спорове не се среща схващането, че работодателят няма разследващи функции, респ., че са недопустими показанията на натоварените с проверка или удостоверяване на определени факти лица или че посредством тях не може да бъде установено едно или друго обстоятелство. Ето защо точно както свидетелите на работодателя в дадения пример са допустими доказателства, така и свидетелите на ищеца – натоварени от него лица да установят нарушението - са допустими и с показанията им принципно може да се установи фактът на нарушение на авторските права. В допълнение следва да се посочи и че практиката на ВКС по сходни на процесния казуси приема за допустими показанията на свидетели, ангажирани от ищеца с установяване факта на нарушението - виж определение № 590/09.11.2020 г. по т. д. № 135/2020 г. на ВКС, 2 ТО. Дори и да се приеме, че свидетелите - служители на ищеца, са заинтересовани, то чл. 172 ГПК повелява съдът да прецени показанията с оглед всички доказателства по делото, а не да не ги допуска или кредитира. Предвид изложеното, за установяване обстоятелствата относно извършване на нарушенията съдът следва да обсъди целия събран по делото доказателствен материал. От показанията и на тримата разпитани свидетели /М.Н., К.Ч. и Р.В./ - служители на ищеца, както и от преписите от представените електронни документи се установява, че на страницата на заведението на ответника – бар „Тънка червена линия“ във Фейсбук е била публикувана обява /афиш/ за процесното събитие „Deftones Night with Radula” на 30.03.2024 г. Според показанията на свидетеля Н., по възлагане от свидетеля Ч., на 30.03.2024 г., между 21,00 и 22,20 часа Н. е посетил заведението, като описва и интериора. Входът е бил безплатен, като вътре не е имало голям брой посетители. В бара е имало силна музика, която не е изпълнявана на живо, а е възпроизвеждана чрез техническо средство /музикална уредба/. Свидетелят закупил питие и ядки, за което взел фискален бон – представеният по делото. С мобилния си телефон направил фотоснимки и звукозапис на представените по време на престоя му в бара произведения. Представил на работодателя си – в това число и на другите свидетели - касовия бон, снимките и аудиозаписа. На място – по време на престоя в бара, свидетелят Н. разпознал няколко музикални произведения, сред които и песента “Testify” в изпълнение на групата Rage Against The Machine /описана под № 2 от исковата молба/. Именно държането на фискалния бон от ищеца е достатъчна индиция за връзката между извършената консумация и посещението на свидетеля, действащ по възлагане на ищеца. Показанията на Н. се подкрепят и от тези на останалите двама свидетели – Василева и Ч., според които по поръчение на ищеца Н. е посетил заведението. След посещението е представил касов бон, фотоснимки и звукозапис на представената музика. И двамата свидетели се запознали със съдържанието на представения звукозапис. На него се чувала музика и гласове на хора. На база лични познания /музикално образование и култура/, както и впоследствие чрез използване на софтуер „Шазам“ търсачката „Гугъл“ /за проверка/ са разпознати и следните произведения: „Reflection“ на групата Тool - по т. 10 от исковата молба /виж показанията на Василева на л. 108/ и „Rocket Skates” на Deftones – по т 7 от исковата молба /виж показанията на Ч. на л. 109, стр. 2, който сочи и албума, от който е песента/. Предвид изложеното съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е организирал събитието. Единствено фактът на публикуване на поканата на страницата на заведението във Фейсбук не е достатъчна да докаже този факт. От горните доказателства обаче се доказва представянето на конкретно посочените от свидетелите и описани в т. № 2, 7 и 10 от исковата молба музикални произведения. Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото са конкретни, логични и непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и непротиовречащи на останалия сбран по делото доказателствен материал /публичната информация, че в процесния бар се провеждат подобен тип събития, видна от общодостъпната страница в социалната мрежа Фейсбук, от фискалния бон и електронните документи – обявата на събитието/. Всеки от свидетелите е възприел непосредствено представените произведения, доколкото от данните по делото няма никакво съмнение, че Н. е представил запис именно от посещението си в процесния бар в посочените ден и час, в които е било проведено обявеното събитие. Съдът кредитора показанията и защото няма нито едно доказателство, което да ги разколебава - ответникът можеше да ангажира свидетел който да установи например, че барът не е бил отворен или че е представяна друга музика в този ден или друго, каквото не е сторил. Липсата дори на индиция за невярност на показанията на свидетелите налага същите да бъдат кредитирани вкл. и след преценка по реда на чл. 172 ГПК. Липсата на представен по делото аудиозапис не разколебава горния извод – той не е представен поради процесуален пропуск на ищеца, а не след поискването му от противната страна по реда на чл. 190 вр. чл. 205 ГПК, за което може да се приложат последиците на чл. 161 ГПК. Липсата на запис препятства доказване представянето на други произведения по време на престоя на свидетеля Н., но не води до извод за липсата на такъв /доколкото и тримата свидетели са категорични относно създаването му, предаването му и съдържанието му/. Идентификацията на всяка от трите посочени по-горе песни съдът намира за доказана, доколкото всеки от свидетелите лично е възприел песните /като е запомнил и свидетелства за конкретна/. След идентифицирането им и със софтуер и чрез проверка в търсачката „Гугъл“ свидетелите са се уверили в това, че действително са наименовани по този начин, съответно дали са изпълнени от идентифицираните от софтуера групи/изпълнители. Ето защо е без значение възможността софтуерът „Шазам“ да допусне неточност при идентификацията – в настоящия случай данните от този софтуер са били използвани от свидетелите в допълнение към собствените им познания и допълнителна проверка в интернет търсачка. Доказано е следователно евентуалното основание за ангажиране на отговорността на ответника за нарушаване авторските права върху следните произведения: “Testify” в изпълнение на групата Rage Against The Machine, „Reflection“ на групата Тool и „Rocket Skates” на Deftones. Деянието е противоправно, доколкото не се спори да не е било разрешено. Ето защо дължи обезщетение. Законови критерии за определяне на размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, пропуснатите ползи, приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а също и изискването за възпиращо и предупредително въздействие на обезщетението върху нарушителя и на останалите членове на обществото. Възможно е обаче въпреки прилагането на тези критерии да не се установи точният размер на обезщетението и в този случай съгласно чл. 95а ЗАПСП обезщетението се определя по един от следните начини: или чрез присъждане на сума от 500 лева до 100 000 лева, като конкретната сума се съобразява с горепосочените обстоятелства, или чрез присъждане на равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. В настоящия случай вредата следва да се съизмери основно с пропусната полза от получаване на лицензионно възнаграждение, но няма данни поради еднократността на представянето какъв би бил размерът на последното /вкл. и ако беше назначена експертиза/. Ето защо съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, като с оглед обстоятелствата, при които е извършено нарушението – еднократно и пред неголяма аудитория, размерът на обезщетението следва да се определи в неговия законов минимум – по 500 лева. за всяко нарушено авторско право. Този размер е достатъчен, за да осигури въздействието по чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, като същевременно се явява справедлив и от гледна точка на формиралата се константна съдебна практика за определяне на обезщетението при напълно сходни случаи. Предвид изложеното, главните искове – за заплащане на обезщетения от ответника в качеството му организатор на събитието, следва да бъдат отхвърлени изцяло. Следва да бъдат уважени частично евентуалните искове - за сумата 1 533,88 евро /3 000 лева/, представляваща обезщетение за нарушени от ответника, в качеството му на собственик на заведение за развлечение, авторски права върху следните музикални произведения: “Testify” в изпълнение на групата Rage Against The Machine, „Reflection“ на Тool и „Rocket Skates” на Deftones. Представянето на останалите посочени в исковата молба песни не се доказа, поради което и предявените евентуални искове за заплащане на обезщетения за нарушаване на авторските права върху тях следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При предявяване на спорното право с отделни, но обективно съединени под евентуалност искове ищецът цели с няколко различни процесуални способа за съдебна защита да постигне един и същ правен резултат – в конкретния случай да бъдат прогласена нищожността на четири договора. Когато тази процесуална цел е постигната с някой от предявените под евентуалност искове, само ищецът притежава право на сторените от него разноски – в пълен размер, но не и ответникът /така определения № 2017/30.06.2025 г. по т. д. № 2517/2024 г. 2 ТО, както и цитираните в него № 70/5.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г., 1 ТО, № 284/6.04.2012 г. ч. гр. д. № 238/2012 г. 4 ГО. № 477/4.11.2016 г. ч. т. д. № 1218/2016 г., 1 ТО, изводите в които се споделят от настоящия съдебен състав/. Ето защо своевременно поисканите разноски, на които страните имат право на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, следва да бъдат определени на база уважен/отхвърлен материален интерес. Ищецът претендира разноски за държавни такси и адвокатски хонорар без ДДС в общ размер на 2 471 лева /по списък на л. 104/. От тях няма данни да са сторени тези за 15 лева – по частна жалба. Общият размер на направените разноски е 2 456 лева, от които съобразно уважената част от исковете му се следват 736,80 лева или 376,72 евро. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лева с ДДС. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК /в приложимата към момента на приключване на устните състезания редакция - ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. :/ е неоснователно. За тази преценка съдът съобразява, че не се касае за елементарен от фактическа и правна страна казус - по делото има спорни факти, които са изяснявани посредством събрани в две съдебни заседания гласни доказателства; налична е противоречива съдебна практика и по материалните, и по процесуалноправните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Ето защо съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер на 1 932 лева или 987,82 евро. Така мотивиран, съдът