Решение № 54 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 961/2025 г.

Искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ. С исковата молба /ИМ/ ищцата И. М. Г. е предявила солидарно против ответниците Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Варна обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 2б от ЗОДОВ, всеки един от които е предявен като частичен иск за сумата от 40 000 лв. от иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на съответния деликт. Въз основа на ИМ е образувано гр.д. № 121/2024 г. по описа на ПлОС, приключило с решение № 487/14.11.2024 г. по делото, в което съдът е приел, че следва да определи едно общо обезщетение по двата иска. С решението ПлОС е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 2б от ЗОДВ ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата о т 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания от нарушаването на правото й на справедлив съдебен процес поради непровеждане на ефективно официално разследване и разкриване на обективната истина за смъртта на баща й М. В. В., както и от нарушаването на правото й на разглеждане и решаване на нейното дело - ДП № 4382/2004 г. по описа на III РПУ при ОД на МВР Варна, пр.пр. № 10841/2004г. по описа на РП - Варна и пр.пр. № 1509/2007г. по описа на ОС – Варна в разумен срок, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на ИМ - 08.02.2024 г. до окончателното й заплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените частични искове за разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв., а искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от 19.08.2019 г. до 08.02.2024 г. като погасено по давност С влязло в сила решение № 228/29.08.2025 г. по в.гр.д. № 41/2025 г. ВтАС е обезсилил изцяло посоченото по-горе решение по гр.д. № 121/ 2024 г. на ПлОС и е върнал делото на друг състав на ПлОС за произнасяне по всеки от предявените искове. В решаващите мотиви ВтАС е приел, че са предявени два отделни иска, с които се търси защита за нарушение на две отделни права по един и същ процесуален ред - общият исков процес, но намиращи своето материалноправно основание в два отделни фактически състава, предвиждащи различни материално - правни предпоставки за осъществяването им. Приел е за погрешно да се определя едно общо обезщетение по двата отделни иска и е указал, че съдът дължи разглеждане на всеки един от тях и произнасяне с решението си по всеки един от тях поотделно, като се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора и по търсената с предявения иск защита. Приел е, че предметът на спора е посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения, а търсената защита - с предявения петитум на исковата молба, като при постановяване на решението съдът на първо място трябва да изясни какъв е предмета на спора, какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото и с търсената защита. ВтАС е приел, че съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. При тези данни с определение № 1667/24.11.2025 г. по делото, настоящият състав на ПлОС е насрочил делото в о.с.з., като е приел, че е сезиран с отделни искове, посочени в определението, указал е доказателствената тежест по всеки от исковете, приел е събраните по делото при първото му разглеждане писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите експертизи и е указал на страните възможността да направят възражения във връзка с приетото от съда и действията му, както и дадените указания по делото. В о.с.з. ищцата И. М. Г. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Д. поддържа предявените искове. Няма възражения решението да бъде постановено съобразно събраните по делото при първото му разглеждане доказателства, като се вземат предвид и обясненията на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК. Представя се списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С депозираните по делото писмени бележки от адвокат С. Ч. се поддържат предявените искове, обсъждат се събраните по делото доказателства и се прави извод, че същите са доказани по основание и размер. Поддържа се, че ответниците не са уведомили ищцата като пострадала за започналото разследване и за процесуалните й права, че никакви процесуални действия не са извършени през периода от 23.10.2010 г. до 05.03.2007 г., че наблюдаващият прокурор от РП Варна не е изпълнил задължението си да уведоми ищцата като пострадала за прекратяване на наказателното производство досежно престъплението по чл. 127 от НК и изпращане на преписката на ОП Варна за друго престъпление, че наблюдаващият прокурор от ОП Варна след като е констатирал пропуските в работата на РП Варна е спрял наказателното производство на основание чл. 224 ал. 1 т. 2 от НК вместо да даде указания за извършване на съответните процесуално-следствени действия, като и това постановление не е изпратено на ищцата като пострадала, че през периода от 26.03.2007 г. до 22.11.2023 г. по ДП отново не са извършени никакви процесуални действия, вкл. не са издирени близките на починалия М. В. и едва след депозиране на молба от ищцата на 12.07.2023 г. с постановление от 22.01.2024 г. на наблюдаващия прокурор от ОП Варна е разпоредено извършване на процесуални – действия, които са били безрезултатни, още повече, че с оглед изтеклата на 18.08.2019 г. погасителна давност за налагане на наказание на виновното лице в крайна сметка наказателното производство окончателно е прекратено с влязъл в сила акт. Поддържа се, че в резултат на продължилото повече от 20 години бездействие на служителите на ответниците ищцата е претърпяла стрес, потиснатост, безсилие, разрив в отношенията с околните и живота като цяло, страх, опасения и разочарования от ефективността на извършеното наказателно разследване и счита, че тези вреди са в пряка причинна връзка както с бездействието на служителите на ответниците, довело до неефективно разследване, така и с продължителността като цяло на наказателното производство повече от 20 години и нарушаване на правото й като пострадал за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Иска се от съда присъждане на обезщетение по справедливост за доказаните като претърпени неимуществени вреди, както и присъждане на законната лихва върху всяко от обезщетенията. В о.с.з. ответникът Прокуратурата на РБ чрез процесуалния си представител прокурор Иван Шарков поддържа възраженията в отговора на ИМ и оспорва основателността на предявените искове. В о.с.з. ответникът ОД на МВР Варна се представлява от гл. юрисконсулт Г. и поддържа възраженията в отговора на ИМ за неоснователност на предявените искове. Възразява ответника да носи отговорност за вреди в хипотеза, в която е направено всичко възможно за да се разкрие наличието на извършено престъпление, но по обективни причини това не е станало. Алтернативно възразява, че по делото не са доказани претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата в пряка връзка с твърдените деликти, а при преценка за основателност на исковете се иска съобразяване на размера на обезщетенията с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и присъждане на значително по-нисък размер на обезщетението. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение по делото. В о.с. з. контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез процесуалния си представител прокурор Иво Радев изразява становище за неоснователност на предявените искове. Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното: С ИМ съдът е сезиран със следните кумулативно обективно и субективно съединени искове от ищцата И. М. Г. солидарно против ответниците Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Варна: Иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 2 § 1 от КЗПЧОС за сумата от 40 000 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неефективно официално разследване на престъпление по чл. 115 от НК във връзка със смъртта на бащата на ищцата М. В. В. за периода от ••• г. до датата на погасяване на наказателната отговорност на извършителя на деянието - 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 19.08.2019 г. до окончателното й заплащане и Иск с правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОЗОВ вр. чл. 6 § 1 от КЗПЧОС за сумата от 40 000 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на ищцата разглеждане и решаване в разумния срок на ДП № 4382/2004 г. по описа на III РПУ - Варна, пр.пр. № 10841/2004 г. по описа на Района прокуратура - Варна и пр.пр. № 1509/2007 г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна за периода от ••• г. до датата на подаване на ИМ - 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 08.02.2024 г. датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. С отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК от гл. експерт - юрисконсулт при Главния прокурор Д. Д., ответникът Прокуратурата на РБ е оспорила допустимостта и алтернативно основателността на предявените искове. Поддържа се, че след като наказателното производство не е приключило и е в стадия на разследването, за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД и иска с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, предявените искове се явяват преждевременни и поради това недопустими. Алтернативно ответникът оспорва да е налице незаконно действие или бездействие на служители на ответника, липсва противоправен акт, постановен от прокурор, възразява, че в конкретния случай, с оглед състоянието, в което намерен трупа разкриването на обективната истина е силно затруднено, погасителната давност не е изтекла, като абсолютната давност с оглед разпоредбите на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 2 от НК ще изтече през 2027 г. след 22 години и 6 месеца, считан от извършване на убийството, както и възразява ищцата да е претърпяла посочените в ИМ неимуществени вреди. Счита, че размерът на всяко от претендираните обезщетения за вреди от ищцата е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и се явява завишен и несправедлив и в случай, че съдът намери исковете за допустими и основателни се иска присъждане на значително по-нисък размер на обезщетенията от претендирания. Поддържа, че липсва пряка причинна връзка между действията на представител на прокуратурата и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че след постановлението от 26.03.2007 г. периодично от наблюдаващия прокурор са изисквани справки относно извършените оперативно-издирвателни мероприятия и тъй като те се извършват от МВР, неизвършването им и бездействието от тяхна страна не може да се вмени във вина на Прокуратурата, тъй като тя има задължения по ЗМВР и НПК за действие, но не и за резултат. Направено е възражение за погасяване на вземането за лихви върху главницата по давност при условията на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски и се възразява срещу доказателствените искания на ищцата. С отговора на ИМ, депозиран от прокурор в ОП – Плевен също в срока по чл. 131 от ГПК, ответната прокуратура не е оспорила твърденията в ИМ относно воденото наказателно производство и е възразила относно размера на претендираните обезщетения. Поддържа се, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата поради обстоятелството, че ищцата 19 години не се е поинтересувала относно развитието и резултатите от разследването и също се прави възражение за погасяване на вземането за лихви върху главницата по давност при условията на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. С отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК от гл. юрисконсулт Б. Й. ответникът ОД на МВР - Варна е оспорил допустимотта и алтернативно основателността на предявените искове. Ответникът не се е противопоставил на направените доказателствени искания. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по делото от фактическа страна следното: Установява се от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, че ищцата е един от законните наследници на баща си М. В. В., роден на ••• г. и починал на ••• г. в гр. Варна /арг. удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт – л. 6-8 от гр.д. № 121/24 г. на ПлОС/. Установява се, че ищцата е подала заявление с вх. № от 12.07.2023 г. до Министъра на правосъдието чрез Инспектората на ВСС за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за провеждане на наказателното производство по ДП № 4382/2004 г. по описа на Трето РПУ - Варна, пр.пр. № 10841/2004 г. по описа на РП - Варна и пр.пр. № 1509/2007 г. по описа на О П – Варна извън разумния срок, като е посочила, че е пострадало лице, а наказателното производство не е приключило с окончателен акт. Установява се, че с писмо с изх. № от 13.11.2023 г. Министерството на правосъдието е уведомило ищцата, че наказателното производство е висящо и заявлението е подадено преждевременно, като е приложило към писмото констативен протокол на ИВСС от 01.11.2023 г.. Установява се от представения констативен протокол на ИВСС, посочен по-горе и изисканите и приложени по делото в препис ДП, че: ДП № 4382/2004 г. по описа на Трето РПУ - Варна, пр.пр. № 10841/2004 г. по описа на РП - Варна е образувано на ••• г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 127 от НК след подаден сигнал за намерен труп на мъж близо до пътен възел за летище Варна след извършен като неотложно следствено действие оглед на местопроизшествието. Установява се от протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, че трупът е намерен в напреднало трупно разложение, тялото е без глава, а череп е намерен на 4-5 м. от трупа. Установява се, че на 20.08.2004 г. след взети дактилоскопни отпечатъци от лявата ръка на трупа е изготвена експертна справка, с която е установена самоличността на починалия и това е бил бащата на ищцата - М. В. В.. Установява се, че на 23.08.2004 г. е изготвена експертна справка с цел установяване дали намерената яка е част от ризата, с която е бил облечен трупа и механизма на отделяне на яка от ризата, с която е обречен трупа. Установява се, че в хода на ДП е назначена СМЕ, която на 28.10.2004 г. е депозирала заключение, съгласно което намереният човешки череп е отделен от трупа, липсва шия на ниво от първи до шести шиен прешлен включително, а запазената кожа на трупа от страна на тялото е със сравнително гладки и правилни очертания на среза, като на места личи действието на предмет с режещ ръб, липсва предмишницата на дясната ръка, надпредващо трупно разложение, деформация и костни дефекти в дясна слепоочна област на черепа. Според вещите лица отделената глава от трупа, липсата на шия и напредналото трупно разложение ги лишават от възможността да определят с категоричност причината за смъртта, като липсват морфологични данни, които да сочат дали отделянето на главата е станало приживе или след смъртта на лицето. Вещите лица са заключили, че наличието на следи от предмет с режещ ръб в областта на шията дават основание да предположат, че главата би могла да бъде отстранена от тялото с подобен предмет, но не и момента на отделянето й, като смъртта е могла да настъпи и преди отделяне на главата в резултат на удушаване или друго механично въздействие в областта на шията или от болестен процес. По отношение на липсващата предмишница вещите лица заключават, че по остатъка от същата не се установяват морфологични данни да е била отстранена приживе, а деформациите на черепа са резултат от травма при раждането и нямат отношение към настъпване на смъртта му. Установяват, че по остатъците от гръдния кош, черепа, таза и костите на крайниците не се установяват следи от увреждания, а трайните изменения на трупа отговорят на смърт около седмица с оглед климатичните условия в този период. В заключението е посочено, че починалия е страдал от коронаросклероза и нефросклероза. При тези данни на 19.02.2007 г. прокурор в РП Варна е изискал от началника на Трето РПУ при ОД на МВР Варна справка относно разследването, водено срещу неизвестен извършител в резултат на което на 20.02.2007 г. е изготвена справка за изпращане на преписката на РП Варна за решаване по компетентност, като са описани действията извършени в периода ••• г.- 28.10.2004 г.. Установява се, че с постановление от 05.03.2007 г. прокурор от РП Варна е прекратил частично наказателното производство относно извършено престъпление по чл. 127 от НК и е изпратил по компетентност материалите на ОП Варна за провеждане на разследване за престъпление по чл. 115 от НК. Установява се, че пред ОП Варна е образувана пр.пр. № 1509/2007 г., по която с прокурорско постановление от 26.03.2007 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 от НК до установяване на извършителя, а ДП е изпратено на ОДП – Варна за издирване на посочените в постановлението лица с цел изпълнение на дадените с постановлението указания за установяване и разпит на лицето, което намерило трупа и съобщило в полицията, разпит на близките на пострадалия за установяване на къде и видян последно с кого и кога, имал ли е конфликт с други лица и издирване на извършителя. Установява се, че с писма от 08.01.2009 г. и 12.02.2019 г. ОП Варна е поискала справки за извършени оперативно-издирвателни мероприятия и наличие на основания за възобновяване на ДП, а с писмо от 13.07.2023 г. ОП Варна е изискала изпращане на ДП за преценка относно изтекла погасителна давност. Установява се, че с писмо от 02.08.2023 г. началника на Трето РПУ при ОД на МВР Варна е уведомил ОП Варна, че ДП не е налично в архива на посоченото РПУ. Установява се, че с нови писма от 15.08.2023 г., 24.08.2023 г. и 15.09.2023 г. и 20.09.2023 г. ОП Варна отново е изискала ДП, в последното от тях са изискани и рапорти на служителите, които са боравили с ДП. Установява се, че на 26.09.2023 г. ОП Варна е предоставила на пълномощника на ищцата – адвокат С. Ч. от САК заверени преписи от документи по ДП, като е посочила, че по ДП не са разпитвани свидетели. Установява се, че с постановление от 22.11.2023 г. след като се е запознал с материалите по ДП прокурор в ОП Варна е прекратил наказателното производство като е приел, че давността за престъплението по чл. 115 от НК с оглед предвиденото наказание за това престъпление е изтекла н а 19.08.2019 г., тъй като в наказателното производство не са събрани доказателства за извършителя на престъплението и същият не е разкрит. Установява се от представеното в оригинал ЧНД № 1620/2023 г. по описа на ОС Варна, че горепосоченото прокурорско постановление е обжалвано от ищцата в настоящото производство в законния срок и с определение № 678/19.12.2023 г. по ч.н.д. № 1610/2023 г. ОС Варна е отменил същото и е върнал преписката на ОП Варна за продължаване на наказателното производство като съобрази, че няма данни да са изпълнени указанията в прокурорското постановление от 26.03.2007 г., че наличната кореспонденция между прокурора и разследващите органи от 27.02.2019 г. не дава отговор дали са изпълнени тези указания, както и че няма прокурорско постановление, от което да се установява, че ОП е приела по компетентност ДП и престъплението, за което ще се води разследване за да се обоснове приложения институт на давността. Установява се, че с постановление от 22.01.2024 г. прокурор в ОП Варна е възобновил ДП за да се извършат от разследващия конкретно указани следствено – процесуални действия, идентични с тези в постановлението от 26.03.2007 г., както и изискване на удостоверение за наследници на пострадалия. Установява се, че в резултат на дадените указания с две постановления за възлагане на действия по разследване по делегация от 29.01.2024 г. на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна е възложено на разследващи полицаи при ОД на МВР Плевен и Русе, определени от началниците на отдел „Разследване“ при същите да извършат разпит на ищцата и брат й Т. М. В., като същите бъдат конституирани в качеството на пострадали лица по чл. 74 ал. 2 от НК и запознати с правата си и отговорят на конкретно поставени въпроси. Установява се, че в изпълнение на възложените по делегация действия на 09.02.2024 г. е извършен разпит на ищцата и същата е запозната с правата си, при който е дала данни относно датата, на която последно е видян баща й, относно споделеното от братовчед й Н. В., че е видял баща й да моли някого да го качи в автомобила си за да го закара до гр. Варна и че в последствие той е човекът, който го е разпознал в моргата, че останките от баща й са й предадени в чувал и така са погребани, че от медицинските документи разбрала, че трупът на баща й е обезглавен, че полицаите са й казали да чака да бъде осведомена за разследването. Установява се, че разпит на брата на ищцата не е извършен, тъй като не е намерен на адреса му по местоживеене, за което е изготвена докладна записка на 12.02.2024 г. от мл.ПИ при РУ Две Могили. Установява се, че вторият брат на ищцата - В. М. В. също е призоваван по ДП за разпит, но с докладни записки от 07.02.2024 г. и 18.03.2024 г. е установено, че лицето не живее на адреса, на който е регистрирано в гр. Суворово и друг негов адрес в гр. Девня. Установява се, че останалите наследници на починалия - Т. И. В. и Р. И. Д. също са призовавани за разпит по ДП, но с докладна записка от 29.03.2024 г. е установено, че лицата не живеят на адреса, на който са регистрирани в гр. Девня. Установява се, че с постановление от 29.01.2024 г. на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна е възложено провеждане на ОИМ за установяване на лицето, подало сигнала за намерения труп, след което разпит на същото, да се изследва какво е имало в района, в който е намерен трупа към онзи момент и възможността за безпрепятствено преминаване на мантинелата на магистралата към 2004 г.. Установява се, че в изпълнение на възложените ОИМ е изготвена докладна записка на 15.02.2024 г., съгласно която липсват данни относно лицето подало сигнала, липсата на сгради близо до мястото, на което е намерен трупа и невъзможността да се установи как е преминавана мантинелата през 2004 г., като към момента това е възможно. Установява се, че с постановление от 15.02.2024 г. на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна е възложено провеждане на нови ОИМ за установяване на лицето, подало сигнала за намерения труп и установяване на полицейските служители, които са изпратени по подадения сигнал на местопрестъплението. Установява се, че в изпълнение на възложените ОИМ е изготвена докладна записка на 22.02.2024 г., съгласно която липсват данни относно лицето подало сигнала, а лицата, посетили местопроизшествието са П. П. и П. Я.. Установява се, че удостоверението за наследници на бащата на ищцата е представено от пълномощника на същата по ДП с молба от 15.02.2024 г., в която са посочени лицата, които са споменати при разпита на същата и обстоятелството, че две от тях са починали, а ищцата не знае ЕГН на братовчед си Н. Р. В.. Посочено е, че следва да се изиска информация от Български пощи относно датата и часа на вземане на пенсията от баща й преди смъртта му, тъй като изчезването му е станало непосредствено след това, а в дрехите му не са открити пари. Поискано е да бъдат разпитани лицата, които са намерили трупа, медиците и полицаите, както и да бъде назначена нова СМЕ. Установява се, че на 21.02.2024 г. по делото е постъпило и служебно изисканото удостоверение за наследници на бащата на ищцата, издадено от Община Девня. Установява се, че в отговор на молба от пълномощника на ищцата за запазените веществени доказателства в писмо от 13.03.2024 г. посочено, че дрехите не са запазени поради разложението на трупа, а се съхранява единствено яката от ризата, намерена до трупа. Установява се, че срокът на разследване по ДП е удължен с два месеца с прокурорско постановление от 21.03.2024 г. въз основа на молба на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна, в която са посочени извършените действия до 18.03.2024 г. и предстоящите процесуално – следствени действия - разпит на установени свидетели, назначаване на допълнителна СМЕ, изискване на информация от Български пощи, отправяне на запитване до РУ Девня и доклад по чл. 203 ал. 1 от НПК. Установява се, че на 21.03.2024 г. са извършени разпити на свидетелите П. Й. П. и П. А. Я., които са установили, че са били автопатрул през м. август 2004 г., не си спомнят подробности и са пратени по сигнал за намерен труп в края на смяната си. Установяват какво са намерили и че са запазили местопроизшествието до пристигане на оперативната група и извършване на огледа. Установяват, че не си спомнят да е имало човек, който е подал сигнал, трупът е бил в близост до мантинелата долу в нива, като първо са видели оглозган човешки череп и се е носела миризма на разлагащ се труп. Установява се, че с постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 22.03.2024 г. на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна е възложено на разследващ полицай при ОД на МВР Ловеч да извърши разпит на свидетеля Н. Р. В. по конкретно поставени въпроси, в резултат на което на 01.04.2024 г. е извършен разпит на този свидетел. Същият е установил, че не познава починалия и не си спомня нищо свързано с него, нито е присъствал на погребението му. Установява се от полученото по ДП писмо на 03.04.2024 г. от Български пощи ЕАД, че пенсионните картони се съхраняват 3 години и не разполагат с такива от 2004 г. относно получената пенсия от починалия баща на ищцата. Установява се, че срокът на разследване по ДП е удължен с два месеца с прокурорско постановление от 16.05.2024 г. въз основа на молба на гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна, в която са посочени извършените действия до 13.05.2024 г. и предстоящите процесуално – следствени действия – заключение по назначената СМЕ и доклад по чл. 203 ал. 1 от НПК. Установява се от заключението на изготвената тройна СМЕ, депозирано на 13.06.2024 г., че същата е дала отговор на конкретно поставени въпроси. Според вещите лица категоричната причина за смъртта на бащата на ищцата не може да се установи поради напредналия процес на разложение, липсата на изразени белези на прижизненост на установени механични увреди, както и поради отсъствие на шийния отдел на тялото. Вещите лица заключават, че наличните следи за остър предмет по вида на кожния ръб откъм страната на тялото в областта на разчленяването, допълнителните промени от животни и трупното разложение не дават възможност да се търсят особености за конкретно острие, но най - общо това е режещ ръб, действието на който се осъществява чрез натиск и теглене напречно и околовръст шията, като найразпространения предмет с такъв ръб е ножът. Установяват, че по тялото липсват следи от механични увреждания, което изключва възможността да се касае за пътно произшествие, че с оглед състоянието на трупа смъртта му е настъпила не по-малко от седмица преди намирането му, както и че намерените костици при огледа не са заснети и не се съхраняват като веществено доказателство. По отношение на охлузванията отляво под рамото на трупа се посочва какъв би бил механизма на получаването им, както и че причиняването им е било през дрехите. При тези данни на 01.07.2024 г. гл. разследващ полицай при Трето РПУ при ОД на МВР Варна е изпратил ДП на ОП Варна с мнение за прекратяване, тъй като дори и да е имало престъпление по чл. 115 от НК наказателната отговорност за същото е погасена поради изтичане на предвидената давност. С постановление от 01.08.2024 г. на прокурор в ОП – Варна наказателното производство е прекратено повторно, като е прието, че по делото не са събрани данни за извършено престъпление по чл. 115 от НК. От постановлението се установява, че са съобразени обстоятелствата, че ищцата е разпитана в хода на ДП като свидетел и установените с показанията й обстоятелства във връзка с местоживеенето и характера на пострадалия, обстоятелството, че на 08.08.2004 г. е взел пенсията си, но не се прибрал в дома си и на 09.08.2004 г. ищцата е подала сигнал за изчезването му в РУ – Девня, в района на което живеел до този момент. Установява се, че са съобразени разпитите на свидетели служители на Трето РУ при ОД на МВР – Варна - П. Й. П. и П. А. Я., които установили, че след подаден сигнал са посетили нивата край пътния възел за летище Варна и са открили човешки череп като са запазили местопроизшествието. Позовава се на заключението на назначената тройна СМЕ, съгласно което не може да установи дали главата на починалия е отделена от тялото преди или след смъртта му. Направен е извод, че не са събрани данни за квалифицирано убийство по чл. 116 от НК, а давността по отношение на престъплението по чл. 115 от НК е изтекла на 19.08.2019 г.. Установява се, че постановлението е връчено на ищцата като пострадала на 06.08.2024 г. и не е обжалвано от нея в законния 1 - седмичен срок, поради което е влязло в законна сила. Установява се от показанията на разпитаните по делото при първото му разглеждане в ПлОС свидетели Й. Ц. К. и Симеонка Лазарова Петрова, че същите живеят в с. ••• и познават ищцата от 2008 г., когато семейството й купило къща в това село и се преместило да живее там от гр. Девня. Свидетелите установяват, че ищцата е споделила за обстоятелствата, свързани със смъртта на баща й и при разговори винаги много се е разстройвала от това, че убийството на баща й е останало неразкрито, че не я търсят за разпит, че не знае има ли разкрит човек, който е извършил убийството. Установява се от заключението на приетата по делото при първото му разглеждане в ПлОС комплексна психиатрична и психологическа експертиза /КППЕ/, изготвено от вещите лица д-р И. В. /психиатър/ и А. А. /клиничен психолог/, че същите са извършили преглед на ищцата и са констатирали, че преживените от ищцата през м. август 2004 г. състояния на тревожност, безпокойство, безсъние, невъзможност за справяне със ситуацията във връзка със смъртта на баща й са нарушили в някаква степен извършването на рутинните ежедневни дейности и определят клинична картина на остра стресова реакция, която от своя страна е преходно разстройство със значителна тежест в отговор на силен соматичен и/или психически стрес и обикновено продължава до дни, протича през различни фази, като периода на адаптация на личността отнема около 6 месеца, след което следва фаза на преориентация на личността. Вещите лица заключават, че към момента на прегледа не се обективират данни за депресия, тревожно или друго психично разстройство и не се налага терапия. Заключават, че се картината на преживяването на скръбта при ищцата не показва да тя да е излязла извън границите на нормална психологична скръб, продължила е функционира според изискванията на социалната си среда и организира битието си по адекватен начин и няма данни за актуални травматични психически изживявания и тревожно-депресивно състояние с клинична значимост, като ищцата е със запазено социално функциониране. При разпита на вещите лица пред съда същите установяват също, че при прегледа са констатирали възмущение, неудовлетвореност, лична ощетеност и нарушени права от липсата на справедливост във връзка с разследването на смъртта на баща й, безсилие, но тези нейни изживявания не съставляват невротични или депресивни симптоми и не се намират в пряка връзка със смъртта на баща й, а с хода на разследването на смъртта му. По предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 2 от КЗПЧОС: Съгласно разпоредбата на чл. 2 изр. 1 от КЗПЧОС правото на живот на всяко лице се защитава от закона. В решение от 30.05.2023 г. по жалба № 56352/2014 г. на Станеви срещу България ЕСПЧ приема, че в случай на смърт или животозастрашаващо физическо нараняване, позитивното задължение на Държавата съгласно чл. 2 от КЗПЧОС да защитава правото на живот трябва да се счита, че включва и наличието на ефективна независима съдебна система, способна незабавно да установи фактите, да подведе под отговорност виновните и да предостави подходящо обезщетение на жертвата. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от КРБ Прокуратурата следи за спазване на законността, като наред с останалите си правомощия ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, може да извършва разследване и да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, както и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Съгласно чл. 13 ал. 1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки за да осигурят разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 103 ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Полицейските органи в МВР са едни от разследващите органи посочени в разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от НПК , а съгласно ал. 3 на същата разпоредба всички разследващи органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Съгласно разпоредбите на чл. 196 ал. 1 и ал. 2 от НПК п ри упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да: контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва при извършването или извършва действия по разследването; отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг, възлага на съответните органи на МВР и други държавни органи, посочени в закона извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган, като освен тези правомощията, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от НПК писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от КРБ Държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като съдебната практика непротиворечиво приема, че в хипотези, в които тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, отговорността на Държавата за вредите, причинени от правозащитните държавни органи, каквито са органите на полицията и прокуратурата следва да се реализира при условията на чл. 49 ЗЗД. Доколкото ищцата твърди, че е претърпяла вреди от неефективно разследване на смъртта на баща й в резултат противоправните деяния на физически лица – разследващи полицаи и прокурори, работещи при ответниците по конкретно ДП, съдът приема, че правната квалификация на предявения иск е чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 2 от КЗПЧОС и искът е насочен срещу пасивно легитимирани страни, тъй като оперативно-издирвателните мероприятия при разследването в хода на едно наказателно производство с а от компетентността на органите на МВР, но ръководството и контрола на разследващите органи се осъществява от Прокуратурата. Възложените функции на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление от общ характер и по доказване на повдигнатото обвинение обуславят нейната отговорност като възложител на работата на съответните разследващи прокурори при нарушаване на изпълнението на тези функции и причиняване на вреди на граждани. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни и действия и има обезпечително-гаранционна функция. За ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за неефективно проведено разследване по конкретното наказателно производство е необходимо да се докаже по делото от страна на ищцата, че при или по повод на възложената от всеки от ответниците работа на техни служители са осъществени твърдените неправомерни деяния /действия и бездействия/ довели до неефективно официално разследване на престъпление във връзка със смъртта на бащата на ищцата М. В. В. и в пряка причинна връзка с този деликт са претърпени твърдените от ищцата неимуществени вреди. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си. Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че прекратяването на наказателното производството поради изтичане на погасителна давност по смисъла на чл. 80 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК за престъплението, за което е провеждано разследването не е достатъчно основание да се приеме наличие на противоправно поведение на разследващите органи и наблюдаващи прокурори, обосноваващо отговорността на ответните държавни органи при условията на чл. 49 от ЗЗД, поради което приема, че в тяхна тежест е да докажат, че своевременно и в законните срокове са извършени всички възможни и необходими действия от страна на разследващите органи под ръководството и надзора на наблюдаващите прокурори, но въпреки това убийството на бащата на ищцата не е разкрито и извършителят не е намерен и подведен по наказателна отговорност. Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства, че в периода от образуването му на ••• г. до прекратяването му с влязло в сила прокурорско постановление на 14.08.2024 г. наказателното производство по посоченото по-горе ДП е водено за извършено престъпление, свързано със смъртта на бащата на ищцата, като първоначално разследването е имало за цел да установи дали е извършено престъпление по чл. 127 от НК, а в последствие, считано от м. март 2007 г. до прекратяването му е извършено разследване за престъпление по чл. 115 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Безспорно се доказа по делото, че поради липса на доказателства за конкретен извършител и липса на доказателства за квалифицирано убийство, за което е предвидена по-тежка наказателна отговорност с влязло в сила прокурорско постановление наказателното производство е прекратено на основание чл. 243 ал. вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност на 19.08.2019 г.. Първият основен спорен въпрос между страните по делото е извършени ли са в периода ••• г. - 19.08.2019 г. своевременно всички предвидени в закона необходими действия по разследването и според съда въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че това не е така. От обсъдените по-горе писмени доказателства безспорно се установява, че в периодите от 28.10.2004 г. до 05.03.2007 г., след което от 26.03.2007 г. до 29.01.2024 г. по ДП няма данни за извършени каквито и да е оперативноиздирвателни действия от страна на служителите на Трето РПУ при ОД на МВР Варна, както и за осъществени ръководство и контрол на действията на разследващите от страна на РП Варна през периода от 28.10.2004 г. до 05.03.2007 г., съответно от страна на ОП Варна през периода от 26.03.2007 г. д о 22.01.2024 г., като съдът приема, че издаването на постановление на 22.11.2022 г. от страна на прокурор в ОП Варна не съставлява действие, насочено към разкриване на обективната истина във връзка с извършване на престъплението по чл. 115 от НК спрямо бащата на ищцата. Ирелевантно според съда с оглед отговорността на ответниците е обстоятелството, че за периода от 26.03.2007 г. до 22.01.2024 г. наказателното производство е било спряно на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 от НК поради това, че извършителят не е бил разкрит, тъй като спирането на наказателното производство не е пречка за извършване на оперативно-издирвателни действия от страна на служителите на МВР, респ. не освобождава наблюдаващия прокурор от задължението да контролира и ръководи изпълнението им и при бездействие за изпълнение на указанията му, каквато е настоящата хипотеза да упражни правомощията си в тази насока. При съобразяване на действащите през периода редакции на разпоредбите на чл. 245 ал. 1 и ал. 2 от НПК, съдът намира, че разследващите органи въпреки спиране на производството по делото е следвало да продължат издирването на извършителя като извършат най-малко всички възложени им от прокурора действия по разследването и да съобщават на прокурора резултатите от издирването и разследването, предоставяйки му периодично събраните материали, за да се даде възможност на последния да извърши преценка дали са налице основания за възобновяване на разследването или за извършване на допълнителни действия по разследването. Безспорно се установи по делото, че от страна на служителите на МВР не са проведени каквито и да са разпити на роднини, близки, приятели или хората, с които последно е контактувал бащата на ищцата преди изчезването му и не са изследвани въпросите, свързани със състоянието му, паричните средства, с които е разполагал, отношенията му с други хора, наличието на конфликти с някого, намерение да пътува и т.н., както и че извършването на част от тези действия, респ. неуспешните опити да извършат друга част от тях 19 години по-късно в периода м. февруари – м. юли 2024 г. не са довели до установяване на обстоятелства, които да допринесат за ефективността на разследването. Следователно през периода от м. март 2007 г. до м. ноември 2023 г. е налице е бездействие както от страна на разследващите органи, които са получили задължителни съгласно чл. 197 от НПК указания от наблюдаващия прокурор в ОП Варна и не са ги изпълнили, така и неизпълнение на задълженията на съответния наблюдаващ прокурор по осъществяване на правомощията му по чл. 196 от НПК, който е следвало да констатира това бездействие и да предприеме необходимите действия съобразно правомощията си. Съдът приема, че наред с посочените по-горе бездействия от страна на служителите на ответниците ефективността на разследването е била препятствана и от неспазването от страна на служителите на Прокуратурата на разпоредбите на НПК, който към 2007 г. са ги задължавали да уведомят чрез връчване наследниците на пострадалия от престъплението както за постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на престъплението по чл. 127 от НПК от страна на РП Варна /арг. чл. 243 ал. 3 от НПК/, така и за постановлението за спиране на наказателното произвоодство от страна на ОП Варна /арг. чл. 244 ал. 3 от НПК/, като им укажат възможността да го обжалват в съответния законов срок пред съответния първоинстанционен съд. Препятствана от това бездействие на служителите на Прокуратурата е както възможността на тези пострадали лица да упражнят законните си права по обжалване на актовете на прокуратурата, така и възможността да направят доказателствени искания, които да спомогнат за разкриване на престъплението. Съдът приема, че след като от събраните по делото доказателства се установява, че за необосновано голям период от време по ДП не са извършвани оперативни действия за установяване на извършителя на престъплението не може да се обоснове извод, че е налице проведено законосъобразно, ефективно, своевременно и пълноценно разследване на престъплението, свързано със смъртта на бащата на ищцата и по делото са доказани противоправни деяния на служителите на ответниците през процесния период. По времето, през което производството е било спряно разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват активни действия с цел отстраняване пречките по движение на делото, още повече, че се касае за тежко престъпление срещу живота на човек, което се преследва изключително строго, такива действия не са доказани по делото и е логично с отдалечаването на процесуално-следствените действия от времето на извършването на убийството чрез извършването им през 2024 г. както възможността за разкриването на извършителя съществено да е намаляла, така и възможността същият да бъде наказан е преклудирана поради изтичане на предвидената в закона давност. С оглед гореизложеното може да се обоснове извод, че конкретното разследване, възложено на служителите на ответниците е било както неефективно, така и в противоречие с редица разпоредби на НПК, посочени по –горе, поради което е налице причинна връзка между бездействието на служителите на ответниците и противоправния резултат – накърняване на правата на ищцата чрез лишаването й, в качеството на наследник на убития от каквато и да било възможност да получи правосъдие чрез намиране и осъждане на и звършителя на престъплението, довело до смъртта на баща й. Неоснователни са възраженията на ответниците, че не са налице основания за ангажиране на отговорността им, поради това, че абсолютната погасителна давност по чл. 80 ал. 3 от НК за наказателно преследване на престъплението не е изтекла. Наказателното производство вече е прекратено без да бъде съобразена тази давност, а давността по чл. 80 ал. 1 т. 2 от НК, но наред с това в конкретният случай отговорността на ответниците не произтича от невъзможността за наказателно преследване на извършителя на конкретното деяние, а от това, че за продължителен период след образуване на ДП при законово задължение за бързо и ефективно разследване на тежко умишлено престъпление не са предприети каквито и да са действия за разкриване на обективната истина във връзка с убийството на бащата на ищцата при реална възможност за това. Действително с оглед конкретиката на случая, в това число степента на разложение на трупа на бащата на ищцата към датата на намирането му, разследването на престъплението е било затруднено и е било възможно и при извършване своевременно на всички предвидени в закона действия по разследването извършителят на престъплението да не бъде разкрит, в който случай крайният резултат от разследването не може да бъде обоснован с неправомерно поведение на ответниците, но от събраните по делото доказателства категорично не може да бъде направен извод в тази насока. Съдът приема, че при съобразяване на показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които безпротиворечиво установяват, че ищцата периодично изразявала негативни чувства от неразкритото убийство на баща си, поясненията на вещите лица при изслушване на заключението по назначената КППЕ в о.с.з., които установяват, че ищцата продължава да изпитва негативни емоции и накърняване на правата й от това, че убийството на баща й е останало неразкрито поради без непроведено разследване според очакванията й, но те не съставляват психично разстройство, както и обстоятелството, че чувствата за възмущение, неудовлетвореност, липса на правосъдие и справедливост, безсилие, безнаказаност на извършителя са обичайни вреди в конкретната хипотеза, по делото може да се направи обоснован извод, че по делото е доказана пряка причинна връзка между горепосочените емоционални страдания на ищцата и противоправното поведение на органите на ответниците, изразяващо се в неефективно разследване на смъртта на бащата на ищцата, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по реда на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 2 от КЗПЧОС. За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността и интензивността на притесненията от неизпълненото оправдано очакване за справедливо разследване и откриване на извършителя, отражението на тези притеснения и чувството на накърняване на правата й върху начина й на живот, стандарта на живот и икономическите условия в страната по време на воденото наказателно производство. Въз основа на заключението на приетата КППЕ по делото съдът приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла най - интензивни чувства на загуба, скръб и стрес непосредствено след смъртта на баща си във връзка с тази смърт, но приема, че тези психически вреди не се намират в пряка причинна връзка с неефективното разследване на смъртта на бащата на ищцата и не подлежат на обезщетяване в настоящото производство. Като съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищцата през периода 2004 г. – 2019 г., свързани само с неефективността на разследването и установените факти и обстоятелствата, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД, подробно обсъдени по-горе, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пряка причинна връзка с неефективното разследване на смъртта на баща й в размер на сумата от 10 000 евро, като искът за разликата до предявения размер от 20 451,68 евро /частичен иск от иск за сумата от 51 129,19 евро/ поради липса на доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността, здравословното състояние и начина на живот на ищцата се явява недоказан и поради това неоснователен. Съдът намира, че върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва, считано от датата на която наказателното преследване е погасено по давност – 19.08.2019 г., но с оглед направеното възражение за погасяване на вземането за лихви с отговора на ИМ от Прокуратурата на РБ по реда на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, намира, че законната лихва върху сумата от 10 000 евро следва да бъде присъдена от 08.02.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, като претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 19.08.2019 г. до 07.02.2021 г. бъде отхвърлена като погасена поради изтекла давност. Съдът обсъди направеното възражение от ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради липса на активност да се запознае с хода на разследването, но намира, че същото е неоснователно, тъй като ищцата няма законови задължения в тази насока, установяването и преценката на фактите във връзка с престъплението е служебно задължение на разследващите органи и прокурора, осъществяващ надзор върху тях, а в конкретната хипотеза ищцата не е отказала съдействие, тъй като не била уведомена по какъвто и да е начин за действията по разследването, не са й връчвани постановленията на наблюдаващите прокурори за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, не е търсена за разпит. По предявения иск с правно основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6 § 1 от КЗПЧОС : Съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е уредена отговорността на Държавата за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение Държавата се представлява от процесуални субституенти, които са органи на съдебната власт. При повторна преценка на пасивната легитимация по предявения иск съдът приема, че Прокуратурата, която е орган на съдебната власт е надлежен ответник по предявения иск, но не и ОД на МВР, което е орган на изпълнителнителната власт. Действително спазването на процесуалните срокове в НПК от разследващите органи в досъдебното производство като фаза на наказателното производство е от съществено значение за продължителността на наказателното производство, но според настоящия състав на съда отговорност по реда на чл. 2б от ЗОДОВ за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок носи само Прокуратурата като орган на съдебната власт, който има правомощия да осъществява ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в ДП съгласно чл. 196 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. При съобразяване на конкретните фактически твърдения на ищцата и обстоятелството, че към датата на подаване на ИМ – 08.02.2024 г. наказателното производство е висящо, съдът приема, че искът е допустим, насочен срещу Прокуратурата на РБ като надлежен процесуален субстституент на Държавата по предявения иск и следва да бъде разгледан по същество, а в частта, в която искът е насочен срещу ОД на МВР същият следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. Неоснователни са възраженията на ответната Прокуратура, че искът е преждевременно предявен, тъй като към датата на подаване на ИМ наказателното производство е висящо, тъй като законът с разпоредбата на чл. 2б ал. 3 от ЗОДОВ изрично предвижда тази възможност. В тежест на ищцата, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от увреждащи я действия на служители на Прокуратурата в нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС в процеса на извършвана от тях дейност при разглеждане на посоченото в ИМ досъдебно производство извън разумния срок е да установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от които произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за неимуществени вреди, като докаже твърденията си за провеждане на разследването от служители на полицията и прокуратурата по конкретното наказателно производство, продължителността на същото, поведение на полицейските служители и наблюдаващите прокурори, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС , както и че в пряка причинна връзка с продължителността на това производство е претърпяла посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже по делото, че производството по ДП е продължило в рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото като цяло и в частност при разследването му на съответния етап и в случай, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред да обори презумпцията, че в резултат на неразумната продължителност на досъдебното производство на ищцата са причинени неимуществени вреди в рамките на обичайните такива. При съобразяване в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе относно продължителността на наказателното производство през периода от ••• г. до 14.08.2024 г., които не следва да бъдат повторно обсъждани, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата и по реда на чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ , тъй като по делото се доказаха бездействия на длъжностни лица при ответника, които са довели до нарушаване на правото на ищцата за разглеждане на наказателното производство в разумен срок. В посочения по-горе период възложените оперативно-издирвателните мероприятия са от компетентността на органите на МВР в ОД на МВР Варна, н о извършването на тези мероприятия е под ръководството и надзора на Прокуратурата чрез съответните наблюдаващи прокурори, като в периода м. август 2004 г. - м. март 2007 г. надзор и ръководство са осъществявани от прокурор в РП Варна, а в последващият период до датата на подаване на ИМ и в последствие до окончателно прекратяване на наказателното производство надзор и ръководство са осъществявани от прокурор в ОП Варна. Установи се по делото, както се посочи и по-горе необяснимо голям период от време, през който по ДП не са извършвани каквито и да са оперативно-издирвателни действия за установяване на факти във връзка с извършането на престъплението, като бездействието на разследващия орган не е контролирано по какъвто и да е начин от съответния наблюдаващ прокурор и за период от 20 години действия по разследването са извършвани само за период от около два месеца след образуване на ДП и преди прекратяването му за период от около шест месеца, като не са взети каквито и да са мерки за възобновяване на производството, контрол на възложените действия по разследването или възлагане на допълнителни с цел изясняване на обективната истина във връзка с престъплението. В конкретният случай ДП е приключило без установяване на конкретен извършител на престъплението по чл. 115 от НК, било е спряно за периода от 26.03.2007 г. до 22.01.2024 г. и при разследването не са спазвани установените срокове в чл. 234 от НК, които установяват времеви рамки, в които своевременно е следвало да се извършват необходимите действия по разследването, респ. наблюдаващите прокурори не са осъществили ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в ДП съгласно чл. 196 от НПК. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на наказателното производство, свързана с тежестта на престъплението и степента на разложение на намерения труп на бащата на ищцата, за които са събрани безспорни доказателства, както и с оглед времето и мястото на намирането му, които в съвкупност обусляват много по-голяма сложност и продължителност на наказателното производство, но с оглед конкретно установеното по делото поведение на полицейските служители и служителите на ответника, които е следвало да осъществят ръководство и контрол по отношение на разследващите приема, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6 § 1 от КЗПЧОС за претърпените от ищцата неимуществени вреди в пряка причинна връзка с този деликт поради нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. В практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди, като обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива, водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се докажат от ищеца. Съдът приема, че в конкретният случай претърпените неимуществени вреди от ищцата, за които се претендира обезщетение за бавно правосъдие са обичайните такива, но е трудно да бъдат разграничени от тези, за които се търси обезщетение за неефективно проведено разследване за периода до 19.08.2019 г., тъй като душевният свят на ищцата е един и не може да се направи ясно разграничение каква част от душевните терзания на ищцата са поради единия или другия деликт, които се доказаха по делото. Като съобрази, че липсват доказателства ищцата да е проявявала активност или да уведомявавана за хода на разследването и за конкретни по-интензивни негативни преживявания във връзка със срока на провеждане на същото, извън обичайните, както и обстоятелството, че на същата с настоящото решение е определено обезщетение за претърпените емоционални страдания във връзка с неефективното провеждане на разследването за периода от образуването му д о 19.08.2019 г., съдът намира, че за проведеното извън разумния срок наказателно производство при разследване на смъртта на бащата на ищцата в периода ••• г. до датата на подаване на ИМ - 08.02.2024 г. на същата при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да определи обезщетение в размер на 5 500 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. В пряка причинна връзка с бавното развитие на ДП според съда ищцата е претърпяла обичайните неимуществени вреди и липсват доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността, здравословното състояние и начина й на живот, поради което приема, че искът за разликата до предявения размер от 20 451,68 евро /частичен иск от иск за сумата от 51 129,19 евро/ се явява недоказан и поради това неоснователен. По съображенията изложени и по-горе съдът приема, че направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради липса на активност от нейна страна да се запознае с хода на разследването и да прави искания са неоснователни, а това нейно поведение има отношение при преценката на обема на вредите й и не са налице основанията на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на размера на обезщетението. По разноските: По иска по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 2 § 1 от КЗПЧОС ищцата е направила разноски в размер на 25,56 евро /50 лв./ за държавна такса, доколкото е освободена по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК от заплащане на разликата и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 429,33 евро /839,70 лв./. Съдът съобрази, че в производството по чл. 2б от ЗОДОВ ищцата е освободена от задължението да заплаща разноски за вещи лица съгласно чл.9а ал. 2 от ЗОДОВ, поради което приема, че разноските са направени по иска по чл. 49 от ЗЗД. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от иска ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата общо сумата от 240,83 евро. С оглед частичното уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД и освобождаване на ищцата частично от държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК за разликата над 50 лв. и съобразяване на уважената част от иска, дължимата държавна такса за която е 400 евро, съдът намира, че на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да осъди ответниците да заплатят общо по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 374,44 евро /арг. 400 евро - 25,56 евро/. По иска по чл. 2б от ЗОДОВ вр. чл. 6 § 1 от КЗПЧОС ищцата е направила разноски в размер на 5,11 евро /10 лв./, които с оглед уважаване на предявения иск следва да се присъдят изцяло при условията на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. По делото е представен договор за правна помощ по делото, от който се установява, че упълномощеното АД „Ч., П. и И.“, респ. преупълномощените от него адвокати осъществяват безплатна правна помощ на ищцата в производството при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв., поради което като съобрази цената на предявените искове и фактическата и правна сложност на спора, в това число броя на проведените о.с.з., в които се е явил пълномощник на ищцата при първото разглеждане на делото в първа инстанция, съдът намира, че справедливият и адекватен на положените усилия от пълномощниците на ищцата размер на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете е в размер на 2 160 евро с ДДС, от който следва да присъди в полза на упълномощеното Адв.Д възнаграждение за осъществена правна помощ съответно на уважената част от исковете, съответно в размер на 1 058,40 евро с ДДС по иска по чл. 49 от ЗЗД и в размер на 580 ,88 евро с ДДС по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. С оглед по-ниската сложност на делото при разглеждането му във въззивната инстанция и новото разглеждане на първа инстанция с оглед липсата на събирани нови доказателства пред тези инстанции и провеждането по делото на едно о.с.з., в което се е явил пълномощник на ищцата, съдът намира, че за всяка от тези инстанции в полза на упълномощеното адвокатско дружество следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 70 % от горепосоченото, съответно в размер на 740,88 евро с ДДС по иска по чл. 49 от ЗЗД и в размер на 406,62 евро с ДДС по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. С оглед прекратяването на производството по делото по отношение на ответника ОД на МВР – Варна по втория от исковете, в полза на ответника следва да се присъди за сметка на ищцата юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 153,39 евро /300 лв./ за явяванията по делото – двукратно пред ПлОС и еднократно пред ВтАС за защита по този иск. С оглед недопустимостта на втория иск по отношение на него в полза на този ответник следва да бъдат присъдени и съответна част от направените разноски по въззивната жалба за държавна такса пред ВтАС в размер на 72,48 евро /141,75 лв./. Водим от горното, Съдът