Решение № 249 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1758/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Д. Л., с ЕГН:•••••••••• и адрес: гр.Хасково, ул. •••••••••••••••, чрез адвокат А.В от АК - Хасково, против „АБ“АД, БУЛСТАТ:836014515, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “Съединение“ № 38, представлявано от изпълнителния директор инж. Х.Х, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, чл.128 т.2 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ. Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ Трудов договор № 17 от 11.03.2019г. за заемане на длъжността „шофьор на товарен автомобил на 12 тона“ в звено направление „Механизация“, с основно месечно трудово възнаграждение от 750 лева. Твърди, че чрез анекси към трудовия договор, основното му трудово месечно възнаграждение било променяно във времето, като анексите оставали при ответника. Сочи, че през 2023 г. придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което получил Разпореждане № ••••••••••/08.05.2023 год. от НОИ за отпусната лична пенсия, което представил на ответника. Въпреки това трудовият му договор не бил прекратен и не му били изплатени никакви обезщетения, в т.ч. и обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, а бил оставен от работодателя да продължи да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Твърди, че впоследствие трудовият му договор бил прекратен считано от 09.05.2025г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КT със Заповед № 58/09.05.2025г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, като в заповедта било посочено да му бъдат изплатени обезщетения по чл. 222, ал.3 от КT – в размер на 2 брутни трудови месечни възнаграждения и по чл. 224, ал.1 от КТ – за 8 дни неизползван платен годишен отпуск. Ищецът посочва, че видно от приложения фиш, полученото от него месечно брутно трудово възнаграждение за м. април 2025 година, било в размер на 1 948.64 лева и така съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ, дължимото му обезщетение по чл. 222, ал.3 от КT възлизало в размер на 3 897.28 лева /1,948.64 х 2= 3 897.28 лева/. Твърди, че през месец май 2025 г. е положил труд в рамките на 8 работни дни, за които също му се дължало възнаграждение от ответника в размер на 485,39 лева, които не му били изплатени. Твърди също, че за тези отработени 8 работни дни му се полагало и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определен пропорционално на признатия трудов стаж, което според ищеца се равнявало на сумата от 479 лева. Така, според ищеца, ответното дружество му дължало общо сумата от 4 861.67 лева / 3897.28 лв + 485.39 лева + 479 лева/, от която по дебитната му карта била преведена само сумата от 2 930.78 лева и ответника му дължал още сумата от 1930.89 лева. Предвид изложеното, иска постановяване на решение, с което съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1930,89 лева, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, незаплатено трудово възнаграждение за положен труд за 8 дни през месец май 2025г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определен пропорционално на признатия трудов стаж за отработените 8 дни през м. май 2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените разноски по делото. В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „АБ“АД-Хасково, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита исковата молба за непрецизирана по отношение на претендираната сума. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение по повод процесния трудов договор, както и че същото е било прекратено със Заповед № 58/09.05.2025г. по взаимно съгласие между страните, считано от 09.05.2025г. Твърди, че размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца е бил променян както следва: с допълнително споразумение № 98/03.01.2023г. размерът на основното месечно трудовото възнаграждение по трудовия договор от 750.00 лв. е бил променен на 880.00 лв.; с последващи заповеди на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, работодателят бил определил ново основно месечно трудово възнаграждение на ищеца, съответно в размер на 1100 лв. - считано от 01.01.2024г. и в размер на 1100 лева - считано от 01.01.2025г. Твърди, че на ищеца е било налагано дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № 15/03.09.2020г. на основание чл. 188, т. 1 от КТ. Твърди, че със заявление с вх. № 41/08.05.2025г. същият заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано от 09.05.2025г., както и че изрично писмено с нарочно заявление от 08.05.2025г. бил заявил желанието си да му бъде изплатено обезщетение поради придобИ.е право на пенсия съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ. Посочва, че със Заповед № 58/09.05.2025г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие и в нея било посочено на лицето да се изплатят обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни възнаграждения и по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни, при което на база заповедта и сочените разпоредби, на ищеца били изплатени сумата от 2 305.60 лева – обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, представляваща две брутни трудови възнаграждения и сумата от 485.39 лева – обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че след получаване на разпореждането на НОИ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият своевременно го е представил на ответника. От своя страна твърди, че това разпореждане от дата 24.04.2024г. му е представено едва непосредствено преди прекратяване на трудовото правоотношение, със заявление на лицето от 08.05.2025г. Оспорва твърдението на ищеца, че размера на брутното му трудово възнаграждение за м. април е в размер на 1948.64 лева и върху тази сума следва да му се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 КТ. Твърди, че видно от представения документ за изплатено трудово възнаграждение през м. април 2025г, на ищеца били изплатени: основна заплата в размер на 1100 лв., допълнителното трудово възнаграждение за стаж и професионален опит от 4,8 % - в размер на 68.64 лв., целева награда - 450 лв., великденска премия – 322.18 лв., заплата с КТУ- 330 лв., ваучери - 100 лв., ДЗО-Булстрад - 17.30 лв.. По този начин общата сума облагаема сума била в размер на 1957,90 лв. и след приспадане на задължителните осигуровки, на ищеца била преведена безкасово сума в размер на 1512.11 лв., която включвала освен основното брутно трудово възнаграждение и допълнителната сума по трудов договор за стаж, също и еднократно изплатени суми за целева награда и великденски суми, които имали индивидуален и извънреден характер. Оспорва се твърдението на ищеца, че през м. май 2025г. е отработил 8 работни дни, доколкото видно от представения документ за изплатено трудово възнаграждение за м. май 2025г. било, че той имал отработени 4 дни през посочения месец, за които му се дължала сумата от 231.58 лева, а не претендираната от него - 485.58 лв. Относно претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определен пропорционално на признатия трудов стаж за отработените 8 /осем/ дни през м. май 2025г., ответникът сочи, че видно от документацията в трудовото досие, същият имал 8 дни остатък неизползван платен годишен отпуск, обезщетението за който следвало да бъде платено отново на база брутното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за стаж, съгласно сключеният с лицето трудов договор. Във връзка с това ответникът поддържа, че допълнително начислените на ищеца през м. май 2025г. суми за целева награда, великденска премия и ваучери били еднократно начислени и нямат постоянен характер на допълнително възнаграждение към основното месечно трудово възнаграждение, поради което не били част от брутното трудово възнаграждение, а оттам - не следвало да бъдат използвани като основа за изчисляване на обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Цитира съдебна практика в такава насока. Въз основа на тези и останалите подробно изложени в отговора доводи, ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото. С Протоколно Определение № 210/10.02.2026г. е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, като същия се счита за предявен вместо за сумата в общ размер 1930,89 лева, представляваща цената на иска, за сумата в размер на 428,02 евро /837,13 лева/, представляваща неизплатено пълно обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 353,65 евро /691,68 лева/ и допълнително обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за времето от 01.01.2025 г. до 08.05.2025 г. в размер на 74,37 евро 145,45 лева/, ведно със законната лихва, считано от прекратяване на трудовия договор 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: С трудов договор № 17 от 11.03.2019г. Д. Д. Л. е назначен на длъжността „шофьор на ТА над 12т." в ,,АБ АД с. Крепост, местност „Бъска чука" със основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750,00 лева и допълнително възнаграждение - за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността: 02г., 04м., 13д. Основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. С Допълнително споразумение № 98/03.01 .2023г. към трудов договор № 17/11.03.2019г., считано от 01.01.2023г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 880,00 лева и допълнително възнаграждение - за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността: 0,6% за 6г., 2м., 2д. Основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Със Заповед на основание чл.118, ал. от КТ на Изпълн. директор на „АБ" АД определя ново основно месечно трудово възнаграждение на Д. Д. Л. в размер на 1 100,00 лева, считано от 01.01 .2025г. С Уведомление от „АБ" АД до Д. Л. на основание чл.37а от Наредба за работно време, почивките и отпуските е уведомен, че има право да ползва платен годишен отпуск на основание чл.155 от kT: за 2023г. - 0 работни дни; за 2024г. -12 работни дни и за 2025г. - 25 работни дни. Със Заповед № 58 от 09.05.2025г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д. Д. Л. на длъжност „шофьор на ТА над 12т." в ,,АБ АД по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 09.05.2025г. Заповедта е връчена и подписана на 09.05.2025г. На лицето да се изплатят следните обезщетения: - чл.222, ал.3 от КT - 2 /две/ брутни възнаграждения. - чл.224, ал.1 от КT - 8 /осем/ дни От заключението по изготвената и представена съдебно-счетоводна експертиза от 20.11.2025г., се установява, че Начисленото брутно трудово възнаграждение за м. април 2025г. със сер. № 4181 на Д. Л. е в размер на 1168,64 лв. от които 1100,00 лв. - основна заплата и 68,64 лв. - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж/професионален опит. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 58/09.05.2025г. на Изп. директори на „АБ" АД гр. Хасково е в размер на 2337,28 лева, две месечни брутни трудови възнаграждения, изчислено на база на брутното трудово възнаграждение за предходния пълен отработен месец април 2025г. в размер на 1168,64 лв. /1100,00 лв. - основна заплата + 68,64 лв, - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/. По дебитната карта на Д. Л. е преведени на 25.06.2025г. от „АБ" АД общо 2930,78 лв. от които: - 188,33 лв, - трудово възнаграждение без лични вноски - 2305,60 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ - 436,85 лв. - обезщетение но чл.224 от КТ без 10% данък доход Общо 2930,78 лв. Видно от фиш № сер. № 4181 за месец май 2025 г. Д. Л. е отработил 4 работни дни през месеца. № 58/09,05.2025г. на Изп. Директор на „АБ" АД гр. Хасково е прекратено на трудовото му правоотношение, считано от 09,05.2025 г. или 8 календарни дни от които 02.05., 05.05., 07,05, и 08.05,2025 г. - работни дни, 01.05, и 06.05.2025г. - официални празници, 03.05. и 04,05,2025 г, - почивни дни. Начислена основна заплата общо в размер на 231,58 лв. за 4 работни дни /1100,00 лв. - основна заплата делено 19 раб, дни в м. май 2025 г. = 58,89 лв. - средно дневно възнаграждение по 4- отработени дни/, От брутната заплата от 242,70 лв. 1231,58 лв. + 11,12 лв.1 са приспаднати удръжки общо 54,38 лв. от които 33,45 лв. лични вноски за обществено осигуряване и здравни вноски и 20,93 лв. - 10% данък доход, като нетното трудово е в размер на 188,33 лв, Нетното трудово възнаграждение за м. май 2025г. в размер на 188,33 лв. е изплатено с превод по дебитната карта на ищеца на 25.06.2025г, с обезщетенията по чл. 222, ал.3 и чл. 224 от КТ, През м. май 2025 г. Д. Л. е работил 4 работни дни, видно от фиш за възнаграждение сер. № 4181. През м. май 2025г. ищеца е работил 4 работни дни, т. е. по-малко от половината от 19 работните дни на м. май 2025 г., съгласно чл. 42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Обезщетение за 4 работни дни за м. май 2025г. не се дължи от работодателя. Обезщетение за 4 работни дни за м. май 2025г. не се дължи от работодателя и не е изплатено. Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е изплатено по дебитната карта на ищеца в размер на 436,85 лв. което е нетното обезщетение от начисленото обезщетение за 485,39 лв. минус 48,54 лв. - 10% данък доход. Дължимите обезщетения от ответника на ищеца: - 15,54 лв. - обезщетения по чл. 222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ, 1,79 лв. е данък доход. Общата дължима сума от „АБ" АД, с. Крепост на ищеца Д. Л. е в размер на 17,33 лв. от които обезщетения по чл. 222, ал.3 и чл. 224, ал.1 от КТ за 15,54 лв. и надвнесен данък доход за 1,79 лв. По допълнително представено заключение на изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ, като се вземат предвид основното трудово възнаграждение, коефициента на трудово участие и процент за прослужено време са общо в размер 3 579,58 лева или 1 830,21 евро От които: 2 997,28 лв. - чл. 222, ал.3 от КТ /две брутни трудови възнаграждения от 1498,64 лв. – брутно трудово възнаграждение/. 582,30 лв. — нетно обезщетение по чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда от които 555,22 лева за 82 работни дни за времето от 01.01.2025 г. до 30.04.2025 г. и 27,08 лева за 4 работни дни за времето от 01.05.2025 г. до 08.05.2025 г. включително. Като в о.с.з. вещото лице пояснява, че при второ му заключение не е взимал под внимание вътрешните правила на дружеството. Също така, че на страница 4 от заключението най-отгоре е посочил обезщетението в размер на 2742,45 лева, което ,,АБ“ АД е изплатил на ищеца. При изчислението му се получила сумата от 3579,58 лева и разликата между двете суми е 837,13 лева. Както и че на въпроса: Следва ли да се приеме, че тази сума 837,13 е крайната сума, която при втория начин, по който се е изчислил размера на двете обезщетения, би следвало да се плати, ако се приеме, че е миродавен вторият начин? Вещото лице отговори – да. При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения имат постоянен характер и като такива следва да се включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже: прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към този момент да е придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението, вкл. твърдението си, че допълнителните възнаграждения имат постоянен характер и като такива следва да се включат като елемент на брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както и наведените от него в отговора на исковата молба възражения. Преюдициален за правилното решаване на така повдигнатия правен спор между страните се явява въпросът дали допълнителните трудови възнаграждения са с постоянен характер, доколкото от това зависи какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец – база за определяне на размера на посочените обезщетения. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ - „За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.“ В тази връзка допълнително начислените на ищеца през м. май 2025г. суми за целева награда, великденска премия и ваучери биха били еднократно начислени и нямат постоянен характер на допълнително възнаграждение към основното месечно трудово възнаграждение, поради което не са част от брутното трудово възнаграждение, а оттам - не следвало да бъдат използвани като основа за изчисляване на обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Налице е основание да се приеме, че всъщност договореното между страните обезщетение не включва и други елементи на работната заплата в отклонение на посочения принцип на чл. 20 НСОРЗ. Затова, като е определил заплащането на обезщетението по чл. 331 КТ без включения в последното получено трудово възнаграждение за целева награда, великденска премия и ваучери, работодателят не е нарушил закона. Предвид изложеното, допълнителните за суми за целева награда, великденска премия и ваучери не отговарят на изискванията за такива с постоянен характер съгласно чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ и не следва да се отчитат при формирането на брутното трудово възнаграждение като основа за определяне на обезщетенията по чл. 224 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като не участват при формирането на брутното възнаграждение. С оглед на гореизложеното допълнителното заключение с вх. №22874/22.12.2025г. по назначената ССчЕ не следва да се обсъжда в мотивите на настоящото Решение. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: Видно първоначално изготвената ССчЕ, както и събраните по делото писмени доказателства се установява, че с трудов договор № 17 от 11.03.2019г. Д. Д. Л. е назначен на длъжността „шофьор на ТА над 12т." в ,,АБ АД с. Крепост, местност „Бъска чука" със основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750,00 лева и допълнително възнаграждение - за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността: 02г., 04м., 13д. Основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. С Допълнително споразумение №98/03.01.2023г. към трудов договор №17/11.03.2019г., считано от 01.01.2023г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 880,00 лева и допълнително възнаграждение - за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността: 0,6% за 6г., 2м., 2д. Основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Със Заповед на основание чл.118, ал. от КТ на Изпълн. директор на „АБ" АД определя ново основно месечно трудово възнаграждение на Д. Д. Л. в размер на 1 100,00 лева, считано от 01 .01 .2025г. С Уведомление от „АБ" АД до Д. Л. на основание чл.37а от Наредба за работно време, почивките и отпуските е уведомен, че има право да ползва платен годишен отпуск на основание чл.155 от КТ: за 2023г. - 0 работни дни; за 2024г. - 12 работни дни и за 2025г. - 25 работни дни. Със Заповед № 58 от 09.05.2025г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д. Д. Л. на длъжност „шофьор на ТА над 12т." в ,,АБ АД по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 09.05.2025г. Заповедта е връчена и подписана на 09.05.2025г. На лицето да се изплатят следните обезщетения: - чл.222, ал.3 от КТ - 2 /две/ брутни възнаграждения. - чл.224, ал.1 от КТ - 8 /осем/ дни. Последния пълен отработен месец от ищеца е месец април 2025г. преди прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 58 от 09.05.2025г. Начисленото брутно трудово възнаграждение за м. април 2025г. със сер. № 4181 на Д. Л. е в размер на 1168,64 лв. от които 1100,00 лв. - основна заплата и 68,64 лв. - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж/професионален опит. По дебитната карта на Д. Л. е преведени на 25.06.2025г. от „АБ" АД общо 2930,78 лв. от които: - 188,33 лв, - трудово възнаграждение без лични вноски - 2305,60 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ - 436,85 лв. - обезщетение но чл.224 от КТ без 10% данък доход общо 2930,78 лв. Видно от фиш № сер. № 4181 за месец май 2025 г. Д. Л. е отработил 4 работни дни през месеца. № 58/09,05.2025г. на Изп. Директор на „АБ" АД гр. Хасково е прекратено на трудовото му правоотношение, считано от 09,05.2025 г. или 8 календарни дни от които 02.05., 05.05., 07,05, и 08.05,2025 г. - работни дни, 01.05, и 06.05.2025г. - официални празници, 03.05. и 04,05,2025 г, - почивни дни. Начислена основна заплата общо в размер на 231,58 лв. за 4 работни дни /1100,00 лв. - основна заплата делено 19 раб, дни в м. май 2025 г. = 58,89 лв. - средно дневно възнаграждение по 4- отработени дни/, От брутната заплата от 242,70 лв. 1231,58 лв. + 11,12 лв.1 са приспаднати удръжки общо 54,38 лв. от които 33,45 лв. лични вноски за обществено осигуряване и здравни вноски и 20,93 лв. - 10% данък доход, като нетното трудово е в размер на 188,33 лв, През м. май 2025 г. Д. Л. е работил 4 работни дни, видно от фиш за възнаграждение сер. № 4181. През м. май 2025г. ищеца е работил 4 работни дни, т. е. по-малко от половината от 19 работните дни на м. май 2025 г., съгласно чл, 42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Обезщетение за 4 раб0тни дни за м. май 2025г. не се дължи от работодателя. Обезщетение за 4 работни дни за м. май 2025г. не се дължи от раб0тОдателя и не е изплатено. Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е изплатено по дебитната карта на ищеца в размер на 436,85 лв. което е нетното обезщетение от начисленото обезщетение за 485,39 лв. минус 48,54 лв. – 10% данък доход. В заключение от първоначалната експертиза се установява, че дължимата сума по чл.224, ал.1 от КТ от ответника „АБ“ – АД – Хасково е в размер на -16,14 лева /минус шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ - тоест ответното дружество дори е превело повече отколкото се е дължало в размер на 16,14 лева. Предвид изложеното съдът намира, искът по чл. 224, ал. 1 КТ е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ: Нормата на чл. 222, ал. 3 КТ установява, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки. Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на плащанията, наречени "гратификационни", т. е. изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това "че е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия". А при наличие на работа повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям размер, защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговата лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в дейността на предприятието. Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в задължителна за изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице, т. е. не зависи от неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на работника или служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред. В конкретния случай база за изчисляване на обезщетения по чл.215, чл.218, чл.220, чл, 221, чл.222 от Кодекса на труда е определена с чл. 228, ал.1 от КТ (Изм, - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), които гласи: „ал.1.Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. С Правила за изплащане на обезщетения при пенсиониране в ,,АБ АД /в сила от 01.02.2023г./ утвърдени от Изпълнителните директори на дружеството, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията съгласно чл.222, ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. За определяне на възнаграждението за изплащане на обезщетението по чл.222, ал,2 от КТ се включват: 1. Основната заплата за действително отработено време по трудов договор; 2. Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - клас. Всички останали допълнителни възнаграждения над основната заплата и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, са възнаграждения с непостоянен характер, следователно не участват във формирането на БТВ за определяне и изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ". Правилата са неразделна част от Вътрешните правила за работна заплата /ВПР3/ в ,,АБ АД и влизат в сила от 01 .02.2023г. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 58/09.05.2025г. на Изп. Директори на „АБ" АД гр, Хасково е в размер на 2337,28 лева, две месечни брутни трудови възнаграждения, изчислено от вещото лице на база на брутното трудово възнаграждение за предходния пълен отработен месец април 2025г. в размер на 1168,64 лв. /1100,00 лв. - основна заплата + 68,64 лв. - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 58/09.05.2025г. на Изп. директори на „АБ" АД гр. Хасково е в размер на 2337,28 лева, две месечни брутни трудови възнаграждения, изчислено на база на брутното трудово възнаграждение за предходния пълен отработен месец април 2025г. в размер на 1168,64 лв. /1100,00/ лв. - основна заплата + 68,64 лв, - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/. Сумата преведена от ответника по дебитната карта на ищеца от ответника от дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал,1 от КТ: по дебитната карта на Д. Л. е преведени на 25.06.2025г. от „АБ" АД общо 2930,78 лв. от които: - 188,33 лв, - трудово възнаграждение без лични вноски - 2305,60 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ - 436,85 лв. - обезщетение но чл.224 от КТ без 10% данък доход Общо 2930,78 лв. В заключение се установява от първоначалната изготвена съдебна експертиза, че относно иска по 222, ал. 3 от КТ, дължимото обезщетения от ответника на ищеца е в размер на - 31,68 лв. Предвид изложеното съдът намира, че размерът на дължимото от работодателя обезщетение за чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на 16,19 евро /31,68 лева/, като за разликата до пълния заявен размер от 353,65 евро /691,68 лева/ претенцията се явява неоснователна. С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски по съразмерност - ищецът съразмерно с уважената, а ответникът с отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира и доказва направени разноски в размер на 409,03 евро /800 лева/ за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете, от тях му се следва сумата от 15,64 евро – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете. Ответникът също претендира разноски, като общо дължимите за производството разноски възлизат на 613,55 евро /1200 лева/ адвокатско възнаграждение. От тях съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват 590,09 евро /1154 лева/ разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/. Така мотивиран, съдът