Решение № 3125 от 11.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2552/2024 г.

№ 20241100102552 по описа за 2024 година

иск с пр. осн. чл. 379, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ГПК:

Ищците - група от няколко работници на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД, ЕИК

203365700: 1. П. Ц. Т., 2. Е. Й. В., и 3. К. Х. Х., както и допълнително присъединили се такива, твърдят, че ответниците: МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА и СПОРТА,

„Академика 2011“ ЕАД, и „Сердика спортни имоти“ ЕАД, не били извършили необходимото по чл. 22а, ал. 10, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите.

От бездействието на Министерство на младежта и спорта и останалите двама ответника за прилагане на изисквА.ята на ЗНИ интересите на работниците и служителите в “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД, били пряко застрашени. Именно поради бездействието на ответниците, инвеститорът „ГЛАС КОНКРИБЮШЪН“ ЕАД, който бил поискал да приложи изцяло в полза на дъщерното си дружество “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД насърчителната мярка, не можел да придобие по реда на член 22а от ЗНИ правото на собственост върху недвижими имоти, а именно: недвижим имот, находящ се в с. Долни Пасарел, р-н Панчарево, м. „Щъркелово гнездо“ с идентификатор 22472.7412.23 и недвижим имот, находящ се в с. Долни Пасарел, р-н Панчарево, м. „Щъркелово гнездо“ с идентификатор 22472.7412.22, и не можел да изгради върху тях плА.рА.я възстановителен - обучителен център за работниците и служителите на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД.

Ползите от изграждане на възстановителен - обучителен център за работниците и служителите на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД били безспорни - те биха получили собствена база за почивка и възстановяване, а също така и за провеждане на допълнително обучение и квалификация. Обучението и придобИ.ето на допълнителна професионална квалификация, несъмнено било свързано с увеличаване на доходите и подобряване на условията за жИ.т на работниците и техните семейства.

Лицата, които били застрашени от посоченото нарушение, били определяеми по обективен признак - това били всички, имащи качеството на работници и служители на “ РУБИНТРЕЙДИНГ ” ЕАД, които биха ползвали възможността да повишават квалификацията си, да почиват и да се възстановяват при подходящи за здравето им условия и на преференциални цени във възстановителен - обучителен център, в случай че центърът бъде изграден от „ГЛАС КОНКРИБЮШЪН“ ЕАД върху недвижимите имоти, които

последният поискал да придобие като насърчителна мярка по предвидения в закона ред, но в действителност не бил изграден именно поради бездействието на ответниците.

С оглед изложеното, ищците молят да се осъдят ответниците да приложат предвидените в чл. 22а, ал. 10, т. 1 от ЗНИ изисквА.я за извършване на продажба без търг или конкурс от „Академика 2011“ ЕАД на недвижим имот с идентификатор 22472.7412.23, находящ се в с. Долни Пасарел, р-н Панчарево, м. „Щъркелово гнездо“ и за извършване на продажба без търг или конкурс от „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, на недвижим имот с идентификатор 22472.7412.22, находяш, се в с. Долни Пасарел, р-н Панчарево, м. „Щъркелово гнездо“, в съответствие с направеното от инвеститора „ГЛАС КОНКРИБЮШЪН“ ЕАД искане за прилагане на насърчителна мярка.

Ответникът - МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА и СПОРТА, оспорва иска:

• делото трябвало да се спре, тъй като имало преюдициално административно производство;

• искът бил нередовен, а и недопустим;

• евентуално претенцията била и неоснователна, като за това се излагат изрични доводи.

Ответникът - „Академика 2011“ ЕАД, оспорва иска, като излага доводи за недопустимост на иска, евентуално за неговата неоснователност;

Ответникът - „Сердика спортни имоти“ ЕАД, излага доводи за недопустимост на претенцията, евентуално за нейната неоснователност.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

"РУБИН ТРЕЙДИНГ" ЕАД, ЕИК 203365700, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, п.к. 5800, ж.к. Западна индустриална зона, бул./ул. Стъкларски завод "Рубин" (първо дружество); Едноличен собственик на капитала: “ГЛАС КОНТРИБЮШЪН” ЕАД,

ЕИК/ПИК 203841310 (второ дружество), което от своя страна е еднолична собственост на „РЕДФОРД БЪЛГАРИЯ“, ЕИК/ПИК 207716794, което е люксембургска компА.я (справка от ТР и Писмо от БАИ от 21.04.2020г. – л. 10).

С Решение № 5995 от 4.06.2025г. на ВАС по адм.д. № 7119/2024г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева, е оставено в сила Решение № 5183 от 15.05.2024г. постановено по адм.д. № 571/2024г. по описа на АССГ, с което е отменен по жалба на "ГЛАС КОНТРИБЮШЪН" ЕАД отказ обективиран в писмо изх. № 11-00-334/3/08.11.2023г. на министъра на младежта и спорта, делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указА.ята по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски.

Второто дружество е сертифицирано със Сертификат за инвестиция клас А № 211 от 15.03.2021г. и на основА.е чл. 116 от Закона за насърчаване на инвестициите е издадено от Българска агенция за инвестиции (БАИ) Удостоверение за завършен проект с из. № БАИ-КР- 10-50/14.07.2023г.

Синдикатът е отправил предложение към работодателя да се изгради образователен център (л. 9). Документът няма дата.

Действително едноличният собственик на работодателя има идея за инвестиции в завод „Рубин“, посредством внедряване на нови производствени мощности (Писмо от БАИ – л. 10). Това включва и изграждането на образоватено-възстановителен център.

Относно двата имота е дадено съгласие от страна на ММС и МИ (л. 13-6, л. 28), но е обърнато внимА.е, че по отношение на единия от тях има спор за собственост. Приложени са и други документи, свързА. с желА.ето на второто дружество за придобие имотите.

СъбрА. са гласни доказателства – разпитА. са св.св. М. и Х.. ПоказА.ята им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед нормата на чл. 386, ал. 1 от ГПК – те също са работници на първото дружество). От показА.ята им се установява, че:

-св. М.: работи в стъкларския завод в гр. Плевен на длъжност мениджър „Здраве и безопасност“ от 4 г. и отговаря за безопасността в завода. Знае за идеята за изграждане на възстановителен и обучителен център, тъй като се провеждали срещи с работници служители и синдикални оргА.зации. Заводът работел в непрекъснат работен процес и по тази причина било много трудно да се провежда обучение в реална работеща среда. Освен това било и много е шумно, а и температурата била висока.

Идеята за този възстановителен и обучителен център била той да бъде външен, като в него да се провеждат обученията и да има симулационни машини. Клиентите изисквали да има обучителен център, с оглед сертификатите, на които трябвало да отговаря заводът. Имало разговор с ръководството на завода относно възникналата идея. Инвеститорът на завода бил „Глас Конкрибюшън“ ЕАД, който щял да инвестира в базата. Материалната база в случай, че бъде изградена, щяла да се ползва от служителите, от персонала, както за обучение така и за възстановителен център.

Обучението не можело да се извършва на нормалните машини в завода, защото през тях минавала стъкло-масата и имало риск за служителя, който се обучава.

По отношение на конкретния имот, било коментирано в предприятието, че има съществуваща база с хале, в което може да се наредят машините, стаи подходящи за провеждане на обучение, както и стаи, в които могат да отседнат. Не бил виждал самата база.

Обучението, до момента, се провеждало в чужбина или в завода.

-св. Х.: работел в стъкларски завод „Рубин“ от две години, а длъжността му била - координатор „Осигуряване на качеството“. Бил наясно с идеята за възстановителен и обучителен център. Бил наясно и къде трябва да бъде позициониран. Мястото трябвало да бъде извън рамките на завода, за да се избегнат усложненията, свързА. с шума. Това всичко било в международен план в стандартите на всички стъкларски заводи. Клиентите изисквали наличието на обучителен център, който да бъде извън завода, да не е пряко свързан с поточните линии с производството, за да има по-добро обучение. Когато идвал нов клиент, той изисквал набор от документи и една от главните точки било обучение на персонал, поддържане квалификация на персонал, документация за обучителния процес и къде се извършва този обучителен процес.

Идеята била да се изгради обучителен център в налична база в Панчарево. Имали планове за позициониране в сградния фонд на машини строго специфични за обучение. На срещите присъствали и консултанти-обучители от други стрА., с които и участвали в прегледа на такива планове. След като се запознали с наличната база се разбрало, че тя е подходяща. Имало достатъчно обширни помещения, за да се поставят прототипни инсталации на едно-секционни апарати, на които може да се провежда техническо и практическо обучение, достатъчен капацитет от леглова база за персонал, който да бъде командирован за една-две седмици.

Когато го включили в проекта, а свидетелят не знае кога е започнал същественият подбор, разглеждали само и единствено този вариант (въпросът, който е зададен, е дали това е единственият възможен обект за тази дейност на територията на страната).

При сключване на договори и появата на нов клиент първата стъпка била да бъде разписан документ за конфиденциалност, след това той имал право да пристъпи към одит, който отнемало от един до пет дни. Представяли всички документи, изисквали се планове за обучение, квалификация на персонала, последователност на обученията, честота на същите, къде се извършват, има ли специализиран екип, специализирана площадка, процедури за обучение, работни инструкции за обучение на всеки един, тъй като съществото на работа било изключително трудно и опасно.

Типът клиенти например бил френски производител на вина (корпоративни нива). Поръчките на едно изделие започвали от 20 милиона бутилки за пет до седем изделия. Същото се отнася и за бутилките на „Кока-Кола“.

Съдът кредитира много малка част от показА.ята на свидетелите. Решаващият орган приема, че работниците имат желА.е да се изгради обучителен център и че са водени разговори на тази тема с тях от страна на ръководствата на дружествата и само толкова.

Предвид документацията, представена към исковата молба и имаща отношение към евентуалната инвестиция, това няма да бъде само обучителен/почивен център, но и производствена база, което вероятно ще е основната ù функция.

Нормално е ЮЛ, ползващи услугите на завода, да искат гаранции за качество,

но изискването за предоставяне на информация как се обучават работниците грА.чи с абсурд. Това не би следвало да интересува съконтрахентите, а и едва ли им се предоставя конфиденциална информация. Част от показА.ята изключително много се доближават до становище на вещи лица, а това ги прави недопустими.

Относно производството на бутилки за вино и кока-кола, трудно може да се приеме, че е особено технологично и предполагащо големи изисквА.я. Това е масова продукция, като посоченото се отнася до безалкохолната напитка и по принцип за вината, освен, ако не е за някакъв специфичен (луксозен) сорт и/или производител, а такова нещо не се е и твърди (20 милиона).

Очевидно работниците се обучават и до момента, като това става както в помещенията на завода, така и извън него.

ДепозирА. две СТЕ, втората от тях основателно оспорена от ответниците. От тях, както и от разпита на второто в.л.-а в о.с.з. от 10.02.2026г., се установява, че:

1. Към момента на извършения оглед (23.10.2025г.), имоти с кадастрален идентификатор 22472.7412.23 и с кадастрален идентификатор 22472.7412.22 са в лошо техническо състояние. Видимо не са ползвА. от дълго време, като имотите са обрасли с различна висока и ниска растителност. Отделните постройки в тях, представлявали част от почивни бази, също са изоставени и без поддръжка, поради което се нуждаят от извършване на основен ремонт, за да могат да се ползват по предназначение.

Към момента сградите са неизползваеми в този си вид и в лошо експлоатационно състояние.

Към момента на огледа видимо и двата имота не се ползват по предназначение, както и не се ползват построените в тях отделни сгради. Имотите към момента не носят приходи поради липса на експлоатация.

Във връзка с издадено по делото съдебно удостоверение е подадена молба за изготвяне на справка за наличие на издадени предписА.я от район „Панчарево“-СО, заведена с вх. № РПН26-ГР94-54 от 12.01.2026г., но отговор не е предоставен до момента на изготвяне на експертизата.

2 . Видно от оценката на риска условията на работа са доста тежки след като има почти за всички длъжности в завода втора и трета степен на риск - висока температура в работните помещения и висок риск от трудов травматизъм.

Ето защо работодателят е осигурил много по-добри условия за работа, след изграждането на нова ванна пещ № 3, въведена в експлоатация през 2025г., оборудвана с иновативна система за запалване и прецизен термичен контрол. Това е първата по рода си подобна технология в индустриална стъкларска пещ в Европа.

В завода са осигурени всички необходими лични предпазни средства, както и вода, антифони и други. Особено добро впечатление прави и осигурените хигиенно битови условия - бА., стаи за почивки, гардероби. Осигурен обяд за работещите - в района на завода функционира ресторант, който предлага винаги вкусна и топла храна за работещите, като работодателят поема немалка част от стойността на обяда.

КНСБ прави към ръководството на завода следното предложение: Във връзка с цялостната реконструкция на ванна пещ № 6 и № 5 възниква необходимост от оргА.зация на обучения, с цел придобИ.е на нужната квалификация за работа с новите мощности на завод „Рубин“. Предвид прогресивно променящите се софтуери за работа и внедряване в работния процес на най-модерните практики за оптимизиране на процесите смятаме, че е необходимо регулярно оргА.зиране на обучения и семинари.

Спецификата на производството обуславя нуждата от квалифициран и мотивиран колектив, именно затова е отправяно към работодателя предложение за изграждане на образователно-възстановителен център. Смята се, че при възможност от страна на предприятието за инвестиция в такъв център би дала с голяма добавена стойност с оглед мотивационни ефект върху работещите в завода и подобряването на квалификацията им.

Отговор на въпрос № 3. Вещото лице няма квалификация да отговори на този въпрос, което не му пречи да посочи: със сигурност от личен опит мога да твърдя, че лечебните свойства на минералните води водят действително до възстановяване и укрепване на здравето и работоспособността на работещите във всяка сфера на работа, а това със сигурност е предпоставка за избягване или огрА.чаване на рисковете. По-нататък има и допълнително изложение в тази насока, което не е цитирано, тъй като е излишно.

При търсенето на конкретна локация, предприятието се е съобразило с възможностите на държавата да предостави за закупуване, като насърчителна мярка по чл. 22а от ЗНИ имот, който отговаря кумулативно на максимален брой от тези изисквА.я. В резултат на проведените обсъждА.я и съгласувА.я, имотите ПИ 22472.7412.22 и ПИ 22472.7412.23 са определени като най-подходящи, тъй като съчетават всички ключови предимства - достъпност, благоприятна среда и възможност за законово предоставяне, като насърчителна мярка.

По този начин избраната локация представлява балансирано решение между стратегическите цели на инвеститора и възможностите на държавата, гарантирайки оптимални условия за изграждането и функционирането на центъра.

Не на последно място е редно да отбележа, че на стъкларски завод „Рубин“ е връчена награда „Прометея“ на КНСБ за 2025г., с която се отличава работодателите, постигнали добри резултати за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Заводът е откриел нова производствена мощност. Той произвежда 400 продукта, изнася за 23 държави и има над 600 служители.

Благодарение на партньорството между държавата и завода, се изграждат нови мощности, внедряват се европейски и иновативни, устойчиви и зелени практики. Това, което е изградено, ще даде ефект и за в бъдеще, ще се надграждат тези добри практики, които ще дадат директен ефект върху работещите.

Освен това искам категорично да отбележа, че са малко работодателите в България като “РУБИН ТРЕЙДИНГ" ЕАД, които да се обръщат така отговорно към безопасността и здравето на работещите на обекта, …

След проверка в Интернет установих, че има минерална вода. Не съм експерт по състава на минералната вода и не мога да кажа характеристиките на водата. На територията на тези двата имота не съм проверила има ли минерална вода.

Бях учудена, като видях степента на риска, тъй като високата степен на риск се отнася и до ръководните длъжности включително. Температурите, които се развиват в производството са изключително високи.

Първото заключение е изготвено коректно. От него може да се направи извод, че дори и инвеститорът да придобие недвижимите имоти, би отнело доста време, за да могат те да се пригодят за нуждите на работниците и техния работодател.

Второто заключението, ако въобще може да се възприеме като такова, е необективно и по-скоро прилича на рекламен материал, като е съобразена безкритично позицията на ръководството на завода (а предвид посочено в „от правна страна“, това означава и на самите ищци). Освен това, експертът е надхвърлил и компетентността си, като се е произнесъл по въпроси, което не са част от неговите професионални познА.я (Доколкото заключението на вещото лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се преценява и обсъжда от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателства по делото, без последният да е длъжен да го възприеме (чл. 202 ГПК), дори и когато страната не е направила възражения срещу него - Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г., ІV г.о. на ВКС). Предвид посочените особености на заключението, то е неизползваемо.

3. в исковата молба е поискана, а с доклада е и допусната трета СЕ (отменена в последното о.с.з). Първият въпрос е ирелевантен, тъй като няма значение колко работни места са открити до момента. Това няма никакво отношение към интереса на работниците, а към корпоративния такъв, споменат в „от правна страна“.

Очевидно е че при постъпване на работа в завода е необходимо някакво обучение, но това отново опира основно до интереса на работодателя. Такова, както се установи, се и осъществява и в момента и то успешно.

3-ият въпрос е ирелевантен (съображенията са изложени в „от правна страна“).

Същото се отнася и до 4-я относно допълнителна квалификация. Тя би могла да доведе до увеличение на възнагражденията на работниците, ако обаче, се постигне съгласие с работодателя.

от правна страна:

1. по допустимостта на иска:

1.1. В Разпореждане от 06.03.2024г. (л. 41) е посочено, че: Най-вероятно дружеството работодател има някакъв интерес по отношение на процесните сгради, но защитата му по административен ред е проблемна. По тази причина е предявен този „заместващ“ иск.

Освен това – работниците нямат никакъв юридически защитим интерес по отношение на сградите. Те няма да станат техни. Работодателят няма задължение да им осигури сграда за отдих, а още по-малко – конкретните сгради.

Становището на ищците в частната жалба (ч.гр.д. № 909/24г. по описа на САС) е НЕ Е оспорено, че искът е дублираш административно производство. Сочи се, също така, че Предявеният петитум на иска кореспондира с горното нарушение, тъй като цели неговото преустановяване - поискали сме с осъдителното съдебно решение да бъде заместена липсващата воля на ответниците за прилагане на изисквА.ята по чл. 22а, ал. 10, т. 1 от ЗНИ, за да бъде довършена продажбата на описА.те в ИМ недвижими имоти по предвидения в закона ред … Това бил осъдителен иск, а не такъв за реално изпълнение.

Имало причинно-следствена връзка между нарушението на ответниците и интереса на работниците. Предвиди на това, считаме че въпросът дали работниците и служителите на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД имат защитим интерес по отношение придобИ.ето от инвеститора като насърчителна мярка на двата недвижими имота, следва да се разглежда с оглед на това, че съгласно данните по делото между инвеститора и ММС е възникнало, но не е приключило правоотношение по придобИ.е собствеността върху двата недвижими имота, което по своята същност е договорка в полза на трето лице, по смисъла на чл. 22 ЗЗД. В случая, трето лице по смисъла на закона се явяват работниците и служителите на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД, които несъмнено имат защитим интерес от изпълнението на тази договорка.

Действително, тази договорка не е материализирана в писмен акт (идентично е становището от о.с.з. от 04.11.2025г. – л. 480-гръб, последна реплика), но по делото са налични множество данни, от които може да се съди за нейното съществуване, доколкото законът не изисква договора в полза на трето лице да е в писмена форма. В случая уговарящият (инвеститорът) изрично е заявявал пред обещателя (ММС), че след прехвърляне на собствеността, върху тези имоти ще бъде изграден образователен възсановителен център именно за задоволяване нуждите на третото лице (работниците и служителите на дружеството). … Действително, имотите нямат да станат собственост на работниците и служителите на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД, но последните несъмнено ще имат полза от това, което бъде изградено върху тях, съгласно обещА.ето на инвеститора .

Становището на САС е че (О. на САС № 963 от 16.04.2024г. по ч.гр.д. 909/24г.), за решаващия орган е от значение общественият интерес. Освен това, макар и единият от ответниците да бил публичен орган, за да се продаде имот по реда на чл. 22а, ал. 10, т. 1 от ЗНИ, било необходимо да се вземе решение на едноличния собственик на дружеството, следователно ставало въпрос за отношения не на субординация, а на равнопоставеност).

Предявяването на колективен иск предполагало позоваването на факти – например: Не може да се приеме с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелствата, и на заявените осъдителни петитуми, че ищците са предявили колективен иск по чл. 379, ал. 2 ГПК, тъй като не се претендира установяване на правно релевантни факти - увреждащо действие или бездействие, протИ.правност и вина, като част от деликтния фактически състав - Определение № 585 от 18.09.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 908/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева; цитирано е Определение по ч.т.д. № 40/2009г. на II т.о., но то не може да бъде открито в базите данни; и Определение № 60124 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2994/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. Калинова, според което: … - колективен интерес не е този, при който става въпрос за кумулиране интересите на лица, засегнати от едно нарушение. Нарушение на колективен интерес е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и протИ.речи на разпоредбите на актовете, изброени в чл. 1 от директивата (определение № 539 от 20.10.2009 г. по ч. т. д. № 544/2009 г. на I т. о. на ВКС). Наличието на определяем колективен интерес, който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 379 ГПК. С колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. … Защитата на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми, увредени от дейността на стопански правни субекти, при или по повод на извършваната от последните стопанска дейност, в която първите участват по силата на възникнали помежду им облигационни отношения е недопустимо да бъде реализирана чрез предявен колективен иск по реда на чл. 379 и сл. ГПК (определение № 326 от 27.05.2009 г. по ч. т. д. № 40/2009 г. на II т. о. на ВКС).

1.2 В Разпореждате от 23.04.2023г. (л. 55) е посочено, че: според исковата молба, няколко работници, … недопустимо се опитват, в хипотеза на неуредена в закона процесуална субституция, да защитят интереса на работодателя си, като се заобиколни евентуално административно производство.

Исковата молба е логически добре структурирана и ясна, което не означава, че в нея се съдържат твърдения от които да се извлече правният интерес на ищците. … Правният интерес обаче е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно .

Въззивната инстанция (О. на САС № 1362 от 04.06.2024г. по ч.гр.д. № 1409/2024г.) е приела, че работодателят е длъжен да осигури условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация – чл. 229, ал. 1 от КТ (като цялата уредба е в глава IX – чл. 229-37 от КТ; 291-300 от КТ, във вр. с чл. 294, т. 4 от КТ).

1.3 Т.е. по разбирА.ята на ВКС (т. 1.1), в исковата молба следва да се изложи фактически състав на деликт или на договор, увреждащ ФЛ, отговарящи на критериите, посочени в Определение от 23.06.2025г., т.е. работници на “РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД.

Доктрината (Джуров, Делян – „Производство по колективни искове“, изд. 2015г., стр. 117-21, 146-50, 198, 223-5) приема, че: основА.ето на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Именно него в рамките на общия исков процес (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК) законодателят е означил като „обстоятелствата, на които се основава искът“ (цитирА.ят учебник препраща и към този на проф. Сталев), а в особеното исково производство по колективни искове (чл. 380, ал. 2 от ГПК) като „обстоятелствата, на които се основа колективният иск“. Това са конкретни факти от действителността, а не просто за юридическите факт съдържащи те в хипотезиса на приложимата по делото норма, по която те могат да бъдат подведени. Без тях спорното материално право, а оттам и предметът на делото, не могат да бъдат изобщо определени. Те трябва да бъдат въведени от ищеца и не могат да бъдат взети предвид служебно от съда.

Специалните правила на глава 33 от ГПК не въвеждат отклонение от принципа на диспозитивното начало в това отношение.

Обикновено колективни искове се предявяват, когато има увреждане от едно нарушение, т.е. деликт, като в същото време такъв иск може да бъде предявен и на договорно основА.е.

Фактът, че от приемането на нормативен или общ административен акт увредени могат да са неопределен, но определяем кръг лица, не означава, че когато разглежда подобни искове, гражданският съд може да излезе извън присъщата му компетентност. По отношение на законосъобразността на административните актове, гражданският съд може да се произнася само инцидентно, и то в огрА.чени рамки (съобр. чл. 17, чл. 302 от ГПК и чл. 15 от ЗНА). В чл. 379, ал. 2 от ГПК, се предвижда възможност с колективен иск да бъде установено увреждащото действие или бездействие, неговата протИ.правност и вината, без да се прави разгрА.чение с оглед вида на нарушението. Възможността с подобен иск да бъде установена със СПН незаконосъобразността на очертА.те категории актове би могла да има нетърпими последици, като би се стигнало до заобикаляне на компетентността на административните съдилища (посочения по-горе дублаж). Неслучайно отмЯ.та на тези актове по уредения за целта ред се урежда от българското законодателство и се третира от съдебната практика като предпоставка по отношение на иска за вреди. Искът по чл. 379, ал. 2 от ГПК има за цел преди всичко да обезпечи възможността на отделните увредени от нарушението лица да предявят впоследствие иск, с който да реализират индивидуалните си вземА.я за вреди, като съдът зачете постановеното по колективния иск решение. Отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, поради което и не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 379, ал. 2 от ГПК, що се отнася до установяването на вината на ответника. От значение е единствено въпросът за законосъобразността на приетите актова. Когато такова произнасяне на административните съдилища не е налице, се поставя въпросът за възможността контрол да бъде осъществен от съда, сезиран с иска по чл. 379, ал. 2 ГПК. Не следва да е допустим иск по чл. 379, ал. 2 от ГПК, когато лицата са могли да обжалват, но не са сторили това, тъй като в този случай те имат на разположение друго средство за защита. Когато обаче актът е изначално необжалваем, респ. когато лицата нямат право на участие в съответното производство по неговото издаване и обжалване, няма основА.е правото им на иск по чл. 379, ал. 2 от ГПК да бъде отречено с оглед възможността им да претендират причинените им вреди (вж. и ТР № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014г., ОСГТК). Разглежданата в случая хипотеза обаче не е такава, съобразно изложеното по-долу.

Колективният интерес не е спорно материално право. Той обаче може да изразява определени материални права и интереси. Колективният интерес има функционално предназначение и е въведен, за да може особеното исково производство по колективни искове да изпълни своето основно предназначение - да се яви защита за неопределения, но определяем кръг на увредените от нарушението лица. Увреждането или застрашаването на колективния интерес е една от последиците на нарушението, твърденията за наличието на която е условие за допустимостта на исковете за защита на колективен интерес. Именно твърденията, че колективният интерес е засегнат по този начин, пораждат правния интерес от търсената с иска по чл. 379, ал. 3 от ГПК защита. Затова и предмет на делото става не този интерес, а произтичащото от нарушението и засягането на въпросния интерес задължение на ответника да го преустанови, да поправи причинените вреди или да плати обезщетение.

Ищците могат да бъдат индивидуално засегнати от нарушението лица. Пасивно материално легитимиран е това ЮЛ, причинил увреда на множество неопределени, но определяеми лица. Това би могло да включва държаната или нейни учреждения.

Т.е. като се изключи колективната част (елемент) на, интересът е класическият – засегнат субект от поведението на ответника. Например – шум, надхвърлящ допустимите норми, която пречи на живущите в част от квартал на град София – деликт (Решение № 616 от 23.05.2024г. на САС по в.гр.д. № 105/2023г.); или банка, която предлага на потребителите си да сключват договори, които ги ощетяват - договор (Решение от 18.03.2026г. по гр.д. № 6316/2025г., разгледаната хипотеза на процесуална субституция).

Целта на уредбата на колективните искове е да се спести усилието (от гледна точка на финансов ресурс и време) на множество ФЛ-а, а също така и напрежението на съответните съдилища, вследствие на генерирането на огромен брой самостоятелни производства.

В случая се твърди следното: група работници на едно дружество, собственост на второ, което се опитва да придобие от държавата недвижимост, считат, че имат някакви права по отношение на държавата.

Ако се изключи „колективната“ особеност на претенцията, тя би следвало да представлява трудов спор. Работниците имат право да претендират от работодателя си да им осигури добри условия на труд (следва обаче да се съобрази изложеното по-долу – доколко и какво могат). Но само по отношение на него. Той и едноличният му собственик - “ГЛАС КОНТРИБЮШЪН” ЕАД, са различни правни субекти. Последното означава, че спорът не е трудов.

Работниците нямат възможност да изискват някакво поведение от второто дружество, а още по-малко от държавата или нейните учреждения и дружества. Тя (да се разбира ответниците) не е работодател на работниците. Тя не им дължи каквото и да е, свързано с условията при които работят.

При това положение от исковата молба не може да се установи нито деликтно, нито договорно отношение, по което има някакво неизпълнение. И именно по тази причина производство бе прекратено двукратно. Това бе разбирането на решаващия орган за правен интерес.

Всичко изложено в иска може да се отнесе само до дружеството, в което те престират труда си.

В нормата на чл. 379, ал. 3 от ГПК са уредени три иска:

• преустановяване на нарушението;

• поправяне на последиците от нарушението; и - обезщетение за вреди (в тази връзка Опр. № 603 от 20.10.2011г. по ч.гр.д. № 556/2011г. на ВКС).

Може да се спори дали действително искът трябва да се определи като такъв за реално изпълнение, но целта на претенцията е да се избегне административната процедура. Това не е осъдителен иск – такава би била претенция за предоставяне на собствеността и владението върху имотите – т.е. нещо като ревандикация, но не съвсем, доколкото предполага и принудителна продажба (някаква далечна аналогия може да се направи с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който е конститутивен). Това е допълнителен аргумент за недопустимостта на иска. Съставът на СГС не е в състояние да преформулира, с оглед установената фактическа обстановка, допустим/приемлив петитум.

Едва в първата частна жалба се уточнява, че имало уговорка в полза на трето лице. Въпросът е кое е третото лице и кой е обещателят.

Договорът в полза на трето лице позволява непосредствено възникване на права в патримониума на трето лице, което прави излишно придобИ.ето им от уговарящия и прехвърлянето им впоследствие на третото лице. Отклонението от правилото за относителност на облигационните отношения има грА.ца и тя е установена от изискването за сигурност на третите лица. Действието за третите лица може да бъде само възникване на права, но не и поемане на задължения.

СтрА.те по договора са наречени от законодателя „обещател“ и „уговарящ“. Обещателят е страната, която поема задължението към третото лице. Уговарящият е насрещната страна по договора. Третото ползващо се лице, което не е страна, се нарича още „бенефициер“.

Договорът в полза на трето лице предпоставя наличието на съгласие между уговарящия и обещателя - Р. по МАД 71/1994г. Уговарящият и обещателят са стрА.те по договора в полза на трето лице. Когато договорът е едностранен, уговарящият е кредитор, а обещателят - длъжник. В случай че съглашението в полза на третото лице е двустранно, и двете стрА. са едновременно и кредитори, и длъжници. Всяка страна разполага с всички права по договора.

Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило, че иска да се ползва от нея.

Третото лице не е страна по договора, а страна по допълнително и несамостоятелно облигационно отношение. То може да иска от обещателя изпълнение на възникналото в негова полза вземане (съобразно посоченото по-долу, „третото лице“ – работниците, имат само нещо, донякъде напомнящо правно очакване и изложеното не може да се приложи за тях), да го постави в забава, да иска обезщетение за вредите, които е понесло поради неизпълнение, и да упражни другите права, които са свързА. с вземането, каквито са например привилегиите.

Не се установи обаче наличие на договор, а по-скоро на желА.е на едноличния собственик на работодателя да инвестира по отношение на активите на последния.

Нито първото дружество има възможност да изиска от второто предоставянето на базата, нито работниците могат да го сторят по отношение на собствения си работодател.

От гледна точка на трудовото право, в контекста на предявен колективен иск, работниците са полуперсонифицирана общност, различна от работодателя си. Това обаче не е трудов спор – вече бе посочено, че държавата не е в каквато и да е договорна връзка с ищците.

От гледна точка на облигационното/търговско право, работниците са част от персоналния субстрат на самия работодател. Той, от своя страна, не е страна в преговорите с държавата относно процесните недвижими имот. Работодателят има задължения по отношение на работниците си, произтичащи от КТ и индивидуалните им трудови договори, но той не е страна по договор в тяхна полза (чл. 22 от ЗЗД). Такъв не е сключен между него и тях, нито между него и второто ЮЛ, което е негов едноличен собственик. Второто ЮЛ не би могло да сключи договор с работниците на първото, тъй като не е техен работодател. Първото ЮЛ не преговоря с държавата, а би било логично да го стори, ако изложеното в исковата молба бе вярно. И накрая – държавата не е сключвала какъвто и да е договор и не е обещавала нищо в полза на работниците. Тя няма каквато и да е юридическа причина да го стори.

Исковата молба, както е известно, представлява едностранно изявление с двояк характер. От една страна, той съдържа правното твърдение на ищците, с което те описват отношенията си с ответника/ите, и затова представлява изявление за знА.е относно действителното правно положение, така както го виждат групата работници. Това изявление може да бъде вярно или невярно (правилно или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде основателен или неоснователен. Искът е не само изявление за знА.е. Той е и волеизявление, насочено да породи определени, искА. от ищеца правни последици, а именно да възбуди исковото производство, като породи в тежест на сезирА.я съд задължение да връчи на ответника препис от исковата молба. Понеже всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление, затова всеки иск подлежи на двояка преценка от гледна точка на допустимост и основателност (68-88-ОСГК). Основателността означава доказване на тези твърдения, изложени в исковата молба, представляващи фактически състав, която предполага основателност на претенцията (чл. 154 от ГПК).

Точно това изявление е изначално проблемно.

Дори и при съобразяване с гласните доказателства, договор няма (не е установен от страна на ищците – чл. 154 от ГПК). Съответно няма и неизпълнение по него. Има само изразено желА.е – на инвеститора, както го описват свидетелите, и на самите работници. Първото от тези желА.я е релевантно с оглед административното производство, а второто може да се определи само като някаква ирелевантна форма на правно очакване.

1.4 относно искането за спиране на производството от страна на ММС, ищците излагат становище – 22.08.2024г. (л. 70), в което се приема, че колективният иск не бил предопределен от административното производство.

С Определение от 10.09.2024г. (л. 75) делото е спряно, с оглед преюдициалното производство по адм.д. № 571/2024г. по описа на АССГ.

От ищците е депозирана частна жалба и е образувано ч.гр.д. № 2/25г. по описа на САС. В нея се навеждат доводи, че предмет на гражданското производство е установяване на деликт, а предметът на административното дело бил дали писмото е административен акт и ако е - дали съдържащият се в него отказ за извършване на съответните действия, е в съответствие на закона. Каквото и да бъде решението в това административно производство, то същото няма да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на настоящите ищци и посочените в настоящата ИМ ответници, различни от ММС, които не са стрА. в административното производство.

На второ място, налице са различни твърдения на стрА.те по отношение на писмо изх.№ 11- 00334/3/08.11.2023 г.. които очертават и различен предмет на доказване в двете производства - в административното производство същото писмо се разглежда от стрА.те като отказ на ММС, т.е. като акт по смисъла на чл. 21. ал.1 АПК, докато в настоящото производство е повдигнат спор за основателността на твърдението на ММС в същото писмо за обективна (невиновна) невъзможност за продажбата на недвижимите имоти, поискА. като насърчителна мярка. Т.е., спорът в настоящото производство относно твърдЯ.та от ММС невъзможност за продажбата на недвижимите имоти, поискА. като насърчителна мярка, няма да се разреши със сила на пресъдено нещо в административното производство по посоченото административно дело.

Становището на САС (Опр. на САС № 1141 от 28.04.2025г. по ч.гр.д. № 2/2025г.), е че за въззивната инстанция не било ясно какъв е предметът на административния спор, а и стрА.те били различни.

С Решение № 5183 от 15.05.2024г., постановено по административно дело № 571/2024г. по описа на АССГ, с което е отменен по жалба на "ГЛАС КОНТРИБЮШЪН" ЕАД отказ обективиран в писмо изх. № 11-00-334/3/08.11.2023г. на министъра на младежта и спорта и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. С Решение № 5995 от 4.06.2025г. на ВАС по адм.д. № 7119/2024г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева, първоинстанционото решение е потвърдено. В мотивите на ВАС се сочи: Същото е постановено по отношение на акт с характер на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. АтакувА.ят съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Изложеното е от съществено значение, тъй като в Определение № 456 от 15.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 4140/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис И., се приема, че: Както колективният иск за установяване на нарушението, така и този за отстраняване на последиците от него или обезщетяване на причинените вреди, могат да бъдат предявявА. само при отношения на равнопоставеност, не и при такива на субординация. Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие. Спорът дали при задължение да бъде извършено действие или да бъде издаден акт от администрацията, последната е бездействала, не е гражданскоправен, а е административноправен. С колективен иск могат да бъдат защитавА. граждански правоотношения, не и административни такива. Така, както са формулирали искането си към съда, ищците фактически се домогват до решение на съда, с което да бъде задължен публичен орган да изпълни задължения, възложени му като властнически правомощия. … Така заявеният с исковата молба спор не е гражданскоправен, съответно предявените искове не са колективни искове по смисъла на глава ХХХIII ГПК и разглеждането им по същество не е допустимо. Тъй като това е крайният извод, обективиран в обжалваното определение, частната жалба срещу него не следва да бъде уважена. В същия смисъл и Определение № 8 от 27.01.2010г. на ВАС по адм.д. № 2/2010г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева.

В о.с.з. от 28.04.2026г. обаче процесуалният представител на ищците променя становището си: Представям тези доказателства с оглед установяване на това, че в друг съд се провежда съдебен процес, чието решение ще има значение за решаване на настоящото дело, … Обяснявам каква е връзката между двете дела. В настоящото дело най-важното нещо, което трябва да бъде установено, това е извършването на нарушение от ответника, то е преди установяване на причинно-следствена връзка или това до колко лицата са увредени, на което виждам, че от състава се отдава огромно значение.

Става въпрос за различни етапи на административната процедура да се придобие процесната недвижимост. Процесуалното искане на ищцовата страна коренно протИ.речи на предходното такова, а това е хипотеза на нарушение на нормата на чл. 3 от ГПК – изискването за добросъвестност / се излагат взаимопротИ.речащи доводи (Ако пред цялото време на процеса не се е оспорвала съсобствеността върху една къща и оспорването е направено след приключване на устните състезА.я, не би могло да се приеме, че къщата е собственост само на ищеца и че ответникът не е имал задължения да участва в тежестите по подъдржането ù - Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о.; Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о. (РозА.с, Соломон – „Нови решения на традиционни правни хипотези“, 1999г., стр. 47; и „Обективно съединяване на искове“) .

Всъщност вече откровено е възприета позицията на ММС, а и на съда

(Определението, с което производството бе спряно) - Ако бъде отменен отказът, то тогава ще бъде установено наличието на нарушението, но ако бъде потвърден отказа, то тогава е очевидно, ще бъде обезпредметен настоящия иск. Това решение пред съда в Плевен има значение за настоящото дело.

Проф. Сталев приема, че добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Когато се касае за право на иск, изпълнение или обезпечение, убеждението за наличността на процесуалните условия на това право трябва да обхваща и убеждение за наличността на нуждаещото се от защита материално право. Злоупотребява с процесуалното си право лицето, което го упражнява, макар да знае, че то не съществува или пък че не съществува материалното право, чиято защита търси. Тогава е налице недобросъвестност, т.е. умишлено упражняване на процесуалното право в протИ.речие със законовото му защитно предназначение, използване на процеса за извличане на протИ.законни облаги („Българско гражданско процесуално право“, изд. 2020г., стр. 82 и стр. 81).

по основателността на иска:

Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд (чл. 278, ал. 3 от ГПК). В случая указА.ето е и двукратно, поради което следва да се приеме, че претенцията е допустима.

Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем (чл. 379 от ГПК). Нормата предполага твърдение за нарушение на юридически субект, влияещо върху правата на ищците.

Решаващият орган има задължение да разпредели доказателствената тежест и да опише фактическия състав, който трябва да се установи от стрА.те, съобразно спорните факти и възприетите от тях позиции - същественото е, че при разпределяне доказателствената тежест между стрА.те относно релевантните за спора факти съдът следва конкретно, точно и ясно да укаже на всяка една от тях за кои факти носи тежестта на доказване - Решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС. От тази гледна точка, това не е издевателстване (довод – л. 581). Ищците могат да се съобразят с указА.ето или, ако то не им харесва, да изложат възраженията си пред горна инстанция.

За да бъде уважена подобна претенция (group litigation) ищците следваше да

установят:

• че между „ГЛАС КОНКРИБЮШЪН“ ЕАД и техния работодател има уговорка да се предоставят недвижимите имоти, описА. в исковата молба, а освен това сложният фактически състав (включващ гражданскоправни и административно правни елементи, но изключващ хипотезата, разгледана в Определение № 456 от 15.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 4140/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис И.), ответниците да съдействат (не възможност, а задължение) за продажбата; съответно бездействието на ответниците, което да е в причинно-следствена връзка с нарушените им права.

• уговорката между двете дружества (“РУБИН ТРЕЙДИНГ” ЕАД, и „ГЛАС

КОНКРИБЮШЪН“ ЕАД), да се изградят сгради (съответно и тяхното предназначение), което да ползват работниците в дъщерното дружество;

• облигационно задължение на работодателя спрямо работниците, свързано точно с тези обекти; и - нуждата от подобни места за отдих и обучение, което предполага и ангажиране на доказателства за условията им на работа и обучението им в момента.

Нищо от посоченото (без може би последното) не е установено.

Ако се приеме, че държавата и второто ЮЛ са равнопоставени, т.е. не става въпрос за административна процедура, а за преговори, както се приема неправилно в първите две определения на САС, то исковата молба би могла да се обобщи до следно – работниците на първото дружество, считат, че имат правен интерес да искат от съдът да задължи произволно избран от тях правен субект, притежаващ атрактивна недвижимост, да бъде принуден да я продаде на трето лице, представляващо свързано лице по смисъла на § 1, ал. 2 от ТЗ с техния работодател.

Такава претенция очевидно е недопустима. В този случай, от гледна точка на частното право, държавата е обикновен частноправен субект, който не би могло да бъда принуден да отчужди част от патримониума си, ако не желае да го стори.

СтрА.те по трудов договор могат да сключат някакъв договор за обучение (чл. 229-37 от КТ), но това няма никакво отношение към желА.ето на трето лице, нестрана по трудовия договор да придобие атрактивна, по неговите разбирА.я недвижимост.

Уредбата на професионалната квалификация след изменението на КТ от 1992г., в сила от 1 януари 1993г., е изцяло изградена върху договорния принцип. Отпаднаха съществуващите преди това право и задължение на работника или служителя да повишава професионалната си квалификация. Те бяха израз на стремежа на социалистическата държава към тотална административно-командна интервенция в трудовите отношения, която няма място в условията на преход към демократично управление и пазарно стопанство. При сегашния подход смисълът на уредбата в КТ на отношенията, свързА. с професионалната квалификация, би могъл да се търси най-много по две линии. Предназначението на тази уредба е, първо, да установи известна закрила на труда в рамките на договорната автономия на стрА.те. Второ - да ориентира стрА.те относно основните въпроси, които те би трябвало да уредят помежду си с тези договори, които при липсата на специална регламентация биха попаднали в категорията „ненаименувА.

договори“ по смисъла на гражданското право.

Уредбата е ненужно раздробена. Уредени са поотделно, като различни видове договори, съглашения, които се различават самотно някои несъществени белези на техните субекти - например статут на учащ се или не, работник или служител на работодателя или не. Тези белези не оказват никакво влияние върху свободата на стрА.те да определят съдържА.ето на отношенията помежду им. От друга страна, като различни са уредени договорите за придобИ.е на квалификация от договорите за преквалификация, когато в крайна сметка и в двата случая става дума за придобИ.е на нова, различна от притежаваната от обучаващия се квалификация. Не е по-различно положението и с уговарянето на повишаването на квалификацията. И в този случай е налице нова степен на знА.я и умения, т.е. нова квалификация Проф. Мръчков (Коментар на КТ, изд. 2005г., стр. 656).

Според Р. на ВКС № 227 от 19.04.2011г. докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1861/2010г.: С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на опредеЛ. работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право.

Повишаването на квалификацията на работниците, а и адекватните условия на труд, действително имат значение за работодателя. От една страна, той има интерес да произвежда качествена продукция, а това предполага обучени кадри, а от друга, самите работници следва да се чувстват добре на работното си място.

Ако тези условия не са налице, би последвал спад в продажбите и/или загуба на работници (които, недоволни от условията на труд, прекратяват трудовите си договори).

Аналогична е и ситуацията по отношение нормите на чл. 291-300 от КТ. Работодателят може да финансира дейностите си съвместно с друго ЮЛ – чл. 294 от КТ. Проф. Мръчков (Коментар на КТ, изд. 2005г., стр. 750-1), определя нормата като обикновена декларация / пожелА.е, зависеща единствено от желА.ето на работодателя. Т.е., той би могъл да сключи договор с друго ЮЛ, за да задоволи някакви интереси на работниците си, ако има възможност, но и воля да го стори.

От изложеното следва, че работниците нямат нормативно регламентирано право да изискват от работодателя да има обучителен център или такъв за отдих. Ако правно очакване е процес на формиране на субективно право (Проф. Герджиков – Енциклопедичен речник по частно право), то не е налице дори такова. Съображението на съда е че дори и да се продадат имотите и да се изгради център, второто дружество не е длъжно да го предостави на първото, а първото да го ползва по желаното от ищците предназначение, като би могло дори и да забрА. ползването му от работниците (те нямат възможност да защитят правата си, тъй като такива юридически не съществуват). Изложеното е в рамките на връзката между двете дружества и трудовите договори, сключени от първото дружество (при абстрахиране на административната процедура).

Имотите са икономически нужни на инвеститора, която е обещал някаква възможност облага, свързана с тях на трети лица. Това по правната си природа се доближава до обещА.е за дарение – чл. 226 от ЗЗЗД.

Ако работодателя желае, може да осигури (наеме или закупи) база за отдих на работниците. Обучението им се осъществява и до момента по други алтернативни начини.

Това, което се установява, е само корпоративен интерес, прикрит зад претенцията на работниците. СГС не може да идентифицира обществения интерес, посочен от САС, за да може да го защити по какъвто и да е начин.

Няма никаква причина да се приеме, че само тази база, която и без това е в недобро състояние, отговаря на изисквА.ята на двете свързА. дружества, а от там и на работниците.

Различен извод не би могло да бъде сторен при тълкуване на нормата на чл. 22а, ал. 10 от ЗНИ, публични предприятия по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за публичните предприятия, в които няма частно участие в капитала, както и когато тези публични предприятия притежават дялове или акции в търговски дружества, в които съакционер или съдружник е държавата и/или общината, може да извършват продажба, замЯ. или да учредяват възмездно огрА.чено вещно право върху имоти без търг или конкурс:

1. по искане на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция, и след писмено разрешение от собственика на капитала; в тези случаи се извършва оценка по реда на ал. 2 и се прилагат изисквА.ята на ал. 3 – 8;

2. за приоритетни инвестиционни проекти по чл. 22е на цени, по-ниски от пазарните, като цената не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, след писмено разрешение от собственика на капитала, ако са изпълнени всички условия за прилагане на схемата за регионална инвестиционна помощ по Регламент (ЕС) № 651/2014, определени с правилника за прилагане на закона.

Само за пълнота е добре да се посочи, че Разпореждането от 10.11.2025г. относно приложението на правилото на чл. 39, ал. 1 от ГПК може би е не е било необходимо, а становището на процесуалния представител на ищците, сторено в о.с.з. от 04.11.2025г. – неправилно.

Участващите в производството по колективни искове лица могат да извършват

всички съдопроизводствени действия, насочени към изясняване на делото от фактическа и правна страна. За целта те могат да присъстват в насрочените съдебни заседА.я, да правят доказателствени искА.я и да взимат участие в устните състезА.я. При протИ.речия във фактическите твърдения на лицата, предявили иска, и на приетите за участие в производството лица, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото (арг. чл. 217 от ГПК). Тези процесуални възможности следват от самите цели на института.

В съдебната практика се застъпва разбирането, че конституирА.те по този ред лица следва да бъдат призовавА. за насрочените по делото съдебни заседА.я, да им се връчват преписи от исковата молба, отговора на исковата молба, както и от други депозирА. по делото молби, преписи от подлежащите на обжалване определения, разпореждА.я и др. под (например: О. на САС № 1159 от 03.04.2027г. по в.гр.д. № 1299/2017г.). По този начин се гарантира възможността те да упражнят процесуалните си права - арг. от чл. 8 от ГПК. Същевременно обаче подобен подход в производствата за колективна защита може да забави прекомерно развитието на делото, особено когато броят на конституирА.те лица е значителен. В този смисъл е и разбирането в доктрината (Джуров, Делян – „Производство по колективни искове“, изд. 2015г., стр. 296-7; и проф. Ставев, „Българско гражданско процесуално право“, изд. 2020г., стр. 87), че поне част от процесуалните действия на съда би следвало да са адресирА. само към първоначалните стрА. по делото.

по разноските:

Законодател не е въвел специални правила, които да уредят въпроса в производството по колективни искове.

Възприетият в Глава 33 от ГПК подход е близък до т.нар. opt - out модел на оргА.зация на производството, като в същото време е предвидена възможност по него да вземат участие и отделни засегнати от нарушението лица - арг. чл. 382, ал 2, т. 2 и чл. 383, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросът за отговорността за разноски на тези лица в процеса остава неизяснен в случаите, когато колективният иск е бил отхвърлен. Съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът/ите има право да иска заплащане на направените от него разноски. Процесуален проблем е дали за тях отговарят и присъединилите се по делото лица. Отговорът следва да бъде търсен на плоскостта на тяхното специфично процесуално положение, което не може да бъде напълно отъждествено нито с това на подпомагаща, нито с това на главна страна по делото. Въпреки че присъединилите се по иска и приети за участие в производството лица нямат качеството на трето лице - помагач, би могло да се съобрази, донякъде по аналогия правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК, освен ако от тяхна страна не е била проявена инициатива, при десезиране на първоначалния ищец (Джуров, Делян – „Производство по колективни искове“, изд. 2015г., стр. 455-8).

Разноските (юрисконсултското възнаграждение) дължимо на първите двама

ответниците (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и ал. 8 от ГПК) – л. 93, л. 115, възлиза на по 76,69 €

Третият ответник не огрА.чава размера на претендираното юрисконсултско

възнаграждение (л. 130) - 332,34 €.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ