Решение № 133 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6376/2024 г.

Ищцата И. Я. Т. с ЕГН •••••••••• е предявила срещу „Д. Ч. м.” ООД с ЕИК •••, седалище и адарес на управление гр.В., ул.“Д-р Л. Л.“ ••• съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване след допуснато изменение на осн. чл.214 ГПК • иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 794.04 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 055/08.03.2019 г. след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението; • иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 131.73 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата 794.04 лв. за периода от 30.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2024; • иск с правно основание чл.128, т.2 вр. чл. 244, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 2025,73 лева, представляваща неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работника за периода от м. април 2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението; Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 531 лева, представляваща лихва за забава върху главницата 2025.73 лв. от падежа до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2024г. С влязло в сила определение съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производство в частта по предявения от И. Я. Т. с ЕГН •••••••••• срещу „Д. Ч. м.” ООД с ЕИК ••• иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за горницата над 2025.73 лв. до първоначално заявения размер 2755.35 лв., представляваща неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работника от м.април 2021 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.02.2023 г., както и иска по чл.86 ЗЗД за горницата над 531.00 лв. до първоначално заявения размер 722.31 лв., представляваща мораторна лихва за забава от падежа до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2024г. В исковата молба ищцата твърди, че с ответника „Д. Ч. м.“ ООД е имала сключен безсрочен трудов договор № 55/08.03.2019г., актуализиран с три допълнителни споразумения. Съгласно Разпореждане на ТП на НОИ гр. Варна от 22.03.2021г., т.е. по време на действие на трудовия договор с ответника, ищцата придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 27.02.2023г. трудовото правоотношение било прекратено. Въз основа на това претендира обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, което твърди че към настоящият момент не е изплатено от работодателя. Отделно от посоченото с исковата молба се претендира и заплащането на неначислено и неизплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 244, т. 2 от КТ. Посочва че към момента на сключване на трудовия договор ищцата е имала трудов стаж при други работодатели на същата длъжност „готвач“ – 39 години, които не са отчетени и съответно не са начислени съответните допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит. Излага че за ответника ищцата е работила 3 години и 4 месеца, като до прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят й е дължал допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, придобит в други предприятия по смисъла на § 1 от ДР на КТ в общ размер на 4730,25 лв. Отчитайки три годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ към датата на завеждане на исковата молба в съда, се посочва че ответникът дължи на ищцата сумата от 2 755,35 лв., за периода от м. април 2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение. Обективира доказателствени искания. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба в който излага становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че ищцата е работила по трудов договор с ответника от 08.03.2019г. до 27.02.2023г. на длъжност „главен готвач“ с основно трудово възнаграждение в размер на 649.00 лв. Излага се, че през цялото времетраене на трудовото правоотношение на ищцата е й е изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при този работодател, съобразно уговореното в чл. 4 от договора. Посочва, че при определяне на допълнителното трудово възнаграждение ищцата не е представила доказателства, че е работила при предходни работодатели на същата длъжност „главен готвач“, поради което и работодателят й не й е начислявал такова допълнително възнаграждение. На следващо място се излага, че нито към момента на придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 22.03.2021г., нито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 27.02.2023г. ищцата е уведомила работодателя си за пенсионирането и не е отправяла искане за заплащане на обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ. Навежда твърдение, че доколкото обезщетението е търсимо, а не дължимо от работодателя, то при липса на отправена изрична покана за изплащането му, следва да се приеме, че с подаването на ИМ работникът е отправил покана за изплащането му, респективно работодателят не дължи мораторна лихва. Посочва се, че в срока за отговор с платежно нареждане от 29.06.2024г. работодателят е изплатил на ищцата претендираното обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 780.00 лева. Предвид изложеното счита, че както главния иск в размер на 780.00 лева, така и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 119,54 лв. се явяват неоснователни и недоказани. По отношение на иска с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на допълнително трудово възнаграждание за придобит трудов стаж и професионален опит в общ размер на 2755.35 лв. и предявения иск за мораторна лихва в размер на 722.31 лв., счита същите за неоснователни и недоказани. Посочва, че за работодателя съществува задължението да начислява и заплаща допълнително трудово възнаграждание за придобит стаж и опит само за времето, през което работника или служителя е работил в неговото предприятие на една или различни длъжности. Излага че предвид липсата на заявление с представени доказателства за продължителността на трудовия стаж на работника преди да постъпи при ответника то следва да се изключи отговорността на работодателя за изплащането на такова възнаграждение. В с.з. ищцата лично и с упълномощен представител поддържа предявените претенции и моли да се уважат. В с.з. ответникът чрез упълномощен представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковите претенции. Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните, на осн.чл.12 ГПК прие за установено следното от фактическа страна: Страните нямат спор, че ищцата е работила при ответното дружество по трудов договор № 55/08.03.2019 г., актуализиран с три допълнителни споразумения за периода 08.03.2019 г. - 27.02.2023 г. на длъжност „главен готвач“ с основно трудово възнаграждение в размер на 649.00 лв. Със заповед № 018/27.02.2023 г. на работодателя, считано от 27.02.2023 г. е прекратено трудовото й правоотношение като е посочено трудов договор № 004/08.03.2019 г. В заповедта не е посочено основанието на което е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е връчена на работника на същата дата 27.02.2023 г. От удостоверение УП-3 се установява, че ищцата И. Я. Т. има осигурителен стаж при ответното дружество „Д. Ч. м.“ ООД, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 01.04.2019 г. до 07.02.2023 г. От разпореждане от 22.07.2021 г. на ТП на НОИ – Варна се установява, че е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и пенсия на И. Т. на 769.92 лева. Ищцата е представила справка за падежа и размера на претендираното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и трудова книжка. Със заявление до управителя на „Д. Ч. м.“ ООД И. Т. го уведомява, че на 22 март 2021 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за което прилага копие на разпореждане от ТП на НОИ гр.Варна. В същото е посочила, че при прекратяване на трудовото й правоотношение с посочения работодател не й е изплатено дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Отправила е покана до работодателя да й плати дължимото обезщетение в двуседмичен срок от получаване на заявлението и е посочила банкова сметка. От известието е видно, че пратката е непотърсена от адресата. Ответникът е представил трудово досие на ищцата в което се съдържат трудов договор № 55 от 08.03.2019 г., допълнително споразумение към трудов договор № 004/08.03.2019 г., длъжностна характеристика на длъжността „готвач“ и на длъжността „главен готвач“, заповед за прекратяване на трудов договор, декларация по чл.348, ал.3 от КТ, декларация за запознатост, разчетно-платежна ведомост за периода м.април 2021 г.- м. февруари 2023 г. Длъжностната характеристика на длъжността „главен готвач“ е подписана от страните по трудовия договор. От платежно нареждане се установява, че на 29.06.2024 г. наредителят „Д. Ч. м.“ ООД е превел по сметка на получателя И. Я. Т. обезщетение по чл.222, ал.3 от 2 брутни заплати в размер на 780.00 лева. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно представените доказателства ищцата има трудов стаж на длъжност „главен готвач“ 03 години, 10 месеца и 21 дни и общ трудов стаж на сходни на „главен готвач“ длъжности 28 години, 07 месеца и 22 дни. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на: 794,04 лв. Обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ е изплатено на 29.06.2024 г. в размер на 780,00 лева. Остатъкът за доплащане е 14,04 лева. Дължимата лихва е в размер на 131,73 лв. Работодателят е начислявал ДВПТСПО върху основното трудово възнаграждение на ищцата през процесния период 01.04.2021 - 27.02.2023 г. При сравняване на дължимите и изплатени суми се установи разлика за доплащане – 6,03 лв. Дължимата лихва върху тази сума е в размер на 1,84 лв. Към датата на постъпване на работа при ответника ищцата има придобит трудов стаж в размер на: - на длъжности, сходни с длъжност „Главен готвач“ – 28 години 07 месеца 22 дни; - само на длъжност „Главен готвач" - 03 години 10 месеца 21 дни. На ищцата не е начислявано и изплащано ДВПТСПО за придобит трудов стаж при други работодатели. Ако работодателят бе зачел придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит на сходни до длъжността „Главен готвач“ длъжности при други работодатели и бе начислявал ДВПТСПО на база на този стаж, за процесния период допълнителното възнаграждение е в размер на 2025,73 лв. над това, което е начислил и изплатил. Дължимата лихва за тази сума е в размер на 531,00 лв. Ако бе зачел придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит само на длъжността „Главен готвач" при други работодатели и бе начислявал ДВПТСПО на база на този стаж, то би начислил през процесния период допълнително възнаграждение в размер на 283,42 лв. над това, което е начислил и изплатил. Дължимата лихва за тази сума е в размер на 74,22 лв. По реда на чл.176 ГПК ищцата е дала обяснения за релевантни обстоятелства по делото и от същите се установява, че при постъпването й на работа при ответното дружество „Д. Ч. м.“ ООД тя е представила трудови книжки, дипломи, свидетелство за съдимост, медицинско и здравна книжка. Същите й били поискани за да докаже, че има стаж като главен готвач и че има такова образование. Представила е две осигурителни книжки и три трудови книжки. Представила е документите на М. Б., която е счетоводител. След 10 дни същите документи й били върнати срещу подпис. Уведомила е един от собствениците д-р Я. и М. Б. за пенсионирането си и за изплащането на заплатите. Не е правила искане пред работодателя да й увеличи класа. След като се пенсионирала уведомила същите лица и те й предложили да работи на 4 часа. Осигурявали я на 4 часа, а реално е работила 8 часа през ден. Поради констатирани противоречия по спорните въпроси между показанията на свидетелката С. и обясненията на ищцата, на осн.чл.174 ГПК е извършена очна ставка от която се установява следното: На въпроси на съда ИЩЦАТА: „Познаваме се със свидетелката. Като започнах работа представих документи на М. С. - свидетелката - медицинско, съдимост, здравна книжка, 3 трудови книжки и 2 осигурителни. СВИДЕТЕЛКАТА: „Не беше така. Трудови книжки видях единствено когато дойде като копиран вариант от делото, което е заведено. Аз никога не съм виждала нито трудови, нито осигурителни книжки. Тези, за които се касае в случая, които всички бяха като копия, не съм ги виждала, не съм смятала трудов стаж, не съм работела като ТРЗ. Като копия ги видях тогава, когато дойде това образувано дело. Тогава ги видях. Преди това не съм като никакъв вариант. На въпроси на адв.К. СВИДЕТЕЛКАТА: Въобще в трудовото досие няма такава информация независимо, че аз съм поела удара, както се казва в случая, независимо, че не съм била ТРЗ, Ви казвам, че не съм ги виждала тези трудови, нито осигурителни книжки. Не съм ги изисквала тези трудови книжки от работника, изисквала съм диплома за завършена някаква квалификация или образование, която имаме като копие при нас в документите. Да, уведомявала ни е, че си е подала документите за пенсиониране. За това е уведомила. Тогава имаше и допълнителни споразумения не само с мен, тъй като аз не съм собственик на дружеството, тя се споразумяваше и с управителите лично. Общо взето на мен каквото ми се каже аз това правя. За тези всички години във фирмата. Да, питала ме е за право на обезщетение при пенсиониране и дали ще бъде изплатено, не по време на действието на трудовия договор, може би година по-късно ми беше изпратила съобщение по вайбър и съответно аз съм попитала и са ми отговорили, че няма да се изплаща това по една или друга причина и вътрешни правила. След като се даде ход на делото и разбрахме, че ние сме длъжни без значение предварителните уговорки на госпожа Т.. Това е изплатено към момента. Абсолютно тя ми каза, че е подала документи за пенсиониране преди образуване на делото. Тя работеше и беше със 148 претенции, които ние удовлетворихме по всякакъв начин, включително и тази. На въпроси на адв. С.: СВИДЕТЕЛКАТА: Не е заявявала искане ищцата за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за клас. Ищцата е потвърдила, че не е подавала искане за заплащане на допълнително възнаграждение за клас до работодателя. ИЩЦАТА : Да, сигурна съм, че ги дадох на нея. Когато аз започнах работа само тя беше на работа. Нямаше никакъв друг счетоводител назначен. Да, лично ги дадох. След това ме накараха да подпиша декларация, че трудовите книжки... СВИДЕТЕЛКАТА: То не е след това. Тази декларация Ви я даваме в момента на подписване на трудовия договор и на всички останали допълнителни неща. ИЩЦАТА Т.: Това означава, че съм ги дала. СВИДЕТЕЛКАТА: Не се съхраняват в счетоводството на дружеството. ИЩЦАТА: Върнаха ги после, да. СВИДЕТЕЛКАТА: Ние не сме ги докосвали, не да ги връщаме“. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните доказателства, които кредитира като допустими и относими, както и от приетото заключение на ССЕ, ценено от съда като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. При констатирани противоречия между свидетелски показания и обяснения на страна по делото, съдът на осн.чл.172 ГПК преценява свидетелските показания като заинтересовани в полза на ответника. От приетото за установеното от фактическа страна се извеждат следните правни изводи: Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В изречение второ на ал.2 на чл.22, ал.3 КТ обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Предпоставките за възникването на правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В този смисъл решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о., ГК, определение № 128 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3578/2017 г., IV г. о., ГК, определение № 803 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2019 г., IV г. о., ГК и др. и други. На основание чл. 222 ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 г. от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на бр.трудово възнаграждение за 6 месеца. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед от 27.02.2023 г. в която не е посочено основанието на което същото се прекратява. Към същата дата ищцата е имала придобито правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпореждане от ТД на НОИ Варна като от доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че към датата на прекратяване на трудовия договор И. Т. има трудов стаж на длъжността „главен готвач“ 3 години, 10 месеца и 21 дни и общ трудов стаж на сходни на „главен готвач“ длъжности 28 години, 7 месеца и 22 дни. Съгласно изчисленията в заключението на ССЕ обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, което работодателят е следвало да плати при зачитане на стажа е в размер на: 794,04 лв. от което на 29.06.2024 г. е платена сумата 780,00 лева, остатъкът за доплащане 14,04 лева. Дължимата лихва е в размер на 131,73 лв. Работодателят е начислявал ДВПТСПО върху основното трудово възнаграждение на ищцата през процесния период 01.04.2021 - 27.02.2023 г. При сравняване на дължимите и изплатени суми се установи разлика за доплащане – 6,03 лв. Дължимата лихва върху тази сума е в размер на 1,84 лв. На ищцата не е начислявано и изплащано ДВПТСПО за придобит трудов стаж при други работодатели. При зачитане на придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит на сходни до длъжността „Главен готвач“ длъжности при други работодатели е следвало работодателят да начисли допълнително възнаграждение на база на този стаж, което за процесния период е в размер на 2025,73 лв. над това, което е начислил и изплатил. Дължимата лихва за тази сума е в размер на 531,00 лв. При зачитане на придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит само на длъжността „Главен готвач" при други работодатели е следвало да се начисли ДВПТСПО на база на този стаж, което за процесния период е в размер на 283,42 лв. над това, което е начислено и платено от работодателя. Дължимата лихва за тази сума е в размер на 74,22 лв. Разпоредбата на чл. 222, ал.3 КТ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение; да не му е било изплащано това обезщетение. След като работодателя е знаел, че ищцата се е пенсионирала по време на действието на трудовия договор, той е бил длъжен без да се налага каквото и да било уведомление или искане от страна на работника да изплати това обезщетение при прекратяване на трудовия договор. В този смисъл решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV ГО). В случая са били налице и трите изискуеми предпоставки в кумулативност. При наличието на изискуемо задължение с начален срок за изпълнение 27.02.2023 г. - датата на прекратяване на договора, на осн. чл. 86 от ЗЗД, се дължи и законна лихва върху обезщетението от момента на прекратяване на трудовия договор до изплащането на обезщетението. Доколкото от заключението на ССЕ се установи, че това обезщетение е платено от ответника на 29.06.2024 г., която дата е след завеждане на исковата молба, следва, че акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за периода от прекратяване на трудовия договор до завеждането на иска е в размер на 131.73 лева като същият е основателен и доказан по размер. По иска с правно основание чл.128, т.2 вр. чл. 244, т.2 от КТ и чл.12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/: Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по смисъла на чл.3 и чл.6, ал.1 от НСОРЗ има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. Дори при липса на изрична клауза в договора или ако тази клауза противоречи на закона, когато са налице законови основания за изплащането на това възнаграждение, работникът не може да бъде лишен от него. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, Съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал.4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Т.е. в случая, при липса на вътрешни правила или липса на конкретизирани във вътрешните правила критерии при определяне на сходността на длъжността или професията, важат тези, определени в Наредбата, а именно, че работодателя е длъжен да заплаща допълнително месечно възнаграждение за целия придобит трудов стаж при други работодатели, които имат същата, сходна или със същия характер работа. По този въпрос е налице установена практика на съдилищата. Както се установи от трудовия договор, работодателят предвижда заплащане на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж, придобит само при настоящия работодател. В представените Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата (ВПСОРЗ) в чл. 8, ал. 1, т. 2 е посочено: „При определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателя отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“. Същия текст на Правилата на работодателя кореспондира с разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ). В таблица към Правилата обаче е посочено, че за длъжността „Главен готвач“ се зачита стажа натрупан при други работодатели само като „Главен готвач“. В Наредбата е дадено право на работодателя с вътрешни правила за работна заплата да конкретизира критериите при определяне на сходността на длъжността или професията, в изпълнение на която е натрупан трудовия стаж, но не и изначално да изключи натрупания извън предприятието на работодателя трудов стаж, както в настоящия случай не е отчетен стажа от 3 г. и 10 м. при други работодатели. Задължението за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е императивно за работодателя и той не може да се освободи от него, дори и да има съгласие от работника. В този смисъл, за да се прехвърли отговорността върху работника за незачетения стаж, следва работодателя да докаже, че той е изправна страна, а работникът е в забава, като представи документ, удостоверяващ поканата до работника да представи съответните документи, доказващи сходния характер на работата. От изложеното следва, че не може да се вмени във вина на ищцата факта, че подписвайки трудовия си договор, същата се е съгласила да не се начислява допълнително възнаграждение за придобития трудов стаж при друг работодател. Задължението за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при други работодатели е императивно за работодателя, тъй като в ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ е предоставено само правото на работодателя във вътрешните правила да определи условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията при други работодатели, но не и изобщо да не ги зачита. Съдът приема, че на ищцата не са предоставени вътрешни правила за работната заплата, които са утвърдени от работодателя, тъй като липсват доказателства, че представените такива са й връчени. Работодателят е бил длъжен да съобрази изискванията на чл.12, ал.4 от Наредбата и да й заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж при други работодатели не само за длъжността главен готвач, но и за другите сходни или със същия характер работа, длъжности, който стаж съгласно заключението на вещото лице и справка от НОИ е 28 години, 7 месеца и 22 дни. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма легално определение на понятието "същата, сходна или със същия характер работа, длъжност, професия". В посочените в писмените бележки на процесуалния представител на ищцата съдебни решения е застъпен критерия за възможността, натрупаните при изпълнение на предходни работа и професия знания и умения да бъдат прилагани при изпълнение на задълженията и дейностите на работника при следващи работодатели, което съдът намира за безспорно в настоящия случай. Съдът приема, че при назначаването на И. Т. на длъжността „главен готвач“, работодателят е приел, че тя има необходимите за същата длъжност трудов стаж и опит. От справка с Национална класификация на професиите и длъжностите, както и с представените с отговора длъжностни характеристики за длъжността „готвач“ – код 51 „персонал, зает в сферата на персоналните услуги“ и длъжността „главен готвач“ – код 343 „приложни специалисти в областта на изкуствата, културата и кулинарството“ се установява, че длъжностите на които е работила ищцата при предходни работодатели, както и тези в ответното дружество са свързани с производството на готварска продукция и имат идентичен характер по смисъла на чл.12, ал.4, т.1 НСОРЗ. Предявените искове са основателни и доказани по размер и следва да се уважат изцяло. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноските за производството за уважената част на претенциите в размер на 650.00 лева за възнаграждение на адвокат. На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да плати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 231.03 лева общо за четири осъдителни претенции, както и 400 лева за платено възнаграждение на вещо лице от бюджета. Мотивиран от изложеното, съдът