Решение № 1924 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 218/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството е образувано по жалба с вх.№ 1618/12.03.2026 г., подадена от Б. И. К., [ЕГН], против Решение № 2153-14-7/02.03.2026 г. издадено от заместващ Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - [населено място], с което е отхвърлена като неоснователна жалба от К. с вх. № 1012-14-19/28.01.2026 г. подадена срещу разпореждане [номер]-14-2103/2/12.12.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ [населено място], и разпореждането е потвърдено. С разпореждане [номер]-14-2103/2/12.12.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ [населено място] на основание чл. 69б ал.1 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. И. К., поради неотговаряне на изискването по чл. 69б, ал. 1 за наличие на 10 години осигурителен стаж от І категория труд и общ сбор на осигурителен стаж и възраст 100. Спорно по делото е дали в периода 07.04.1999 г.- 31.07.1999 г. лицето е придобило осигурителен стаж от І категория труд, или не е било осигурено и не е придобило трудов стаж в този период. Административният орган е представил по делото заверено копие от преписката по издаване на оспорения отказ. Жалбоподателят твърди, че неправилно е определен осигурителният стаж, положен при условията на първа категория труд, за който е прието, че е „9 години 10 месеца 21 дни“. От представената трудова книжка, която съгласно закона е официален удостоверителен документ за вписаните в нея факти (§22 от ПЗР на ЗИДКТ), се установява, че е работил в НХК / „Плама“АД / “Нова Плама“АД за периода 16.10.1989 г. до 05.09.2000 г. общ стаж 10 години 10 месеца 20 дни, като времето до 31.12.1999 г. е при условията на първа категория труд. В обжалваното решение не е зачетен като трудов и осигурителен стаж следният период: 07.04.1999 - 31.07.1999 г., като за този период от 3 м. и 24 дни е посочено, че на административния орган е служебно известно, че е налице престой по вина на работника на осн.чл. 267, ал.2 от КТ, няма ведомости за заплати и внесени осигуровки за лицето, поради което не е зачетен за осигурителен стаж. Излагат се твърдения, че в случая неправилно е приложен законът, а постановеното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е доказано, че за посочения период 07.04.1999 - 31.07.1999 г. е имало престой по вина на работника. В административната преписка не се съдържат двете посочени в решението заповеди - от синдика на дружеството и от изпълнителния директор, за които се твърди, че доказвали престой по вина на работника в процесния период. Твърди, че неправилно административният орган е приел, че поради липса на ведомости за всички работници, периодът не следва да се зачита за осигурителен стаж. Според жалбоподателя наличието на ясно и изрично отразяване в трудовата книжка от същия работодател на трудов стаж от първа категория за периода до 31.12.1999 г. (който е равен на 10 г. 2 м. 15 дни), сочи, че е нямало престой по вина на работника. Моли да се отмени Решение № 2153-14-7/02.03.2026 г. на зам. Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане, и да се върне преписката на ТП на НОИ - [населено място] за произнасяне по молбата на Б. К. за отпускане на пенсия за ОСВ. Правят се и доказателствени искания. В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, се явява лично и с адвокат В. И.. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното решение, като се признае периода за трудов стаж І категория труд, респективно осигурителен стаж на жалбоподателя. Излагат се доводи, че дори да е имало престой по вина на работника, няма доказателства колко точно е продължил този период, както и, че при престой не се държи възнаграждение, но това не означава, че времето не се признава за трудов стаж и осигурителен стаж. Моли жалбата да бъде уважена, като се присъдят и направените по делото разноски, съобразно представен списък. ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото в заседанието по съществото на спора. Административен съд - Плевен, десети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното: Решение № 2153-14-7/02.03.2026 г. на зам. Директора на ТП на НОИ Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 05.03.2026 г. (л.10). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 09.03.2026 г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са показания на свидетели и е прието заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза. От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 11.11.2025 г. К. е подал заявление (л. 15) за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) по КСО, като е приложил и съответни документи. Приложено е копие от трудова книжка. Постановено е разпореждане [номер]-14-2103#2/12.12.2025 г. на Ръководител на “ПО” (л.13), като в същото е посочено, че към датата на подаване на заявлението К. е на 56 години, 10 месеца и 03 дни и отговаря на изискването за навършена възраст. Придобитият осигурителен стаж към 31.10.2025 г. от първа категория е 9 години, 10 месеца и 21 дни, от втора категория е 8 месеца и 4 дни, от трета категория е 25 години, 07 месеца и 20 дни. В разпореждането не е посочено кои периоди от отразените в трудовата книжка не се признават за трудов и осигурителен стаж и защо. Съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория целият стаж е 42 години, 11 месеца и 20 дни. Посочено е, че на основание чл.69б от КСО сборът от продължителността на осигурителния стаж 42 години 11 месеца и 20 дни и на възрастта 56 години 10 месеца и 03 дни е 99-09-23. Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО мъжете, които са работили най-малко 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 54 години и 04 месеца по условията за 2025 г. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Направен е извод, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена възраст 54 години и 04 месеца за 2025 г. за мъжете, но не отговаря на условието да има 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и общ сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Въз основа на гореизложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 10 от НПОС. Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред до Директора на ТП на НОИ (л.12), като в същата се сочи, че целият стаж в „Плама“ /“Нова Плама“ АД от 16.10.1989 г. до 31.12.1999 г. е 10 години, 2 месеца и 15 дни, като същият е само първа категория труд. По жалбата е постановено процесното решение от заместващ директор на ТП на НОИ – Плевен (л. 8-10). Жалбата е била счетена за неоснователна, като са изложени следните мотиви: Зачетеният осигурителен стаж от първа категория труд е в размер на 09 год. 10 мес. 21 дни, както следва: 16.10.1989 г. – 07.04.1999 г. – работник „КИП и А“ в цех ССЦ към осигурител „Нова Плама“ АД 01.08.1999 г. – 31.12.1999 г. – работник „КИП и А“ в цех ССЦ към осигурител „Нова Плама“ АД, т.е. периодът от 08.04.1999 г. до 31.07.1999 г. е изключен от осигурителния стаж от първа категория труд. Това е спорният период по делото. Не се оспорва останалата част от осигурителния стаж на жалбоподателя, така както е приет за доказан от административния орган. Според органа съгласно вписванията в представената трудова книжка №2103/30.10.1989 г. К. е работил в НХК [населено място]/„Плама“ АД/„Нова Плама“ АД при условията на първа категория труд, който стаж възлиза общо на 09 год. 10 мес. 21 дни, въпреки че в самата трудова книжка осигурителят изрично е посочил при заверката й, че стажът е общо 10 години 10 месеца и 20 дни, от който трудов стаж този до 31.12.1999 г. е такъв в ССЦ при условията на чл.6ж, б.“б“ от ПКТП (отм), т.е. от І категория. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В представената от лицето трудова книжка №2102/30.10.1989 г. е отразен стаж за периода 16.10.1989 г. - 05.09.2000 г., през който лицето е работило в НХК [населено място], в последствие „Плама“ АД, [населено място] („Нова Плама“АД). В оспореното решение е посочено, че на административния орган е служебно известно (лист 8, гръб, абзац 6), че в рамките на посочения период е бил налице престой на осигурителя по чл.267, ал.2 от КТ, по вина на работника или служителя, обявен със Заповед № 127/18.06.1999 г. на синдика Н. П. и Заповед № 207/14.09.1999 г. на изпълнителния директор Б.. Изложени са мотиви, че по време на престой по вина на работника или служителя не се дължи трудово възнаграждение, лицето не е осигурено и времето не се зачита за трудов стаж. Направено е проучване в Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Ловеч, [населено място], където се съхраняват разплащателните документи на „Плама“ АД [населено място], като е установено, че в периода м.05.1999 г. – 07.1999 г. в архива няма ведомости за заплати, а всички работници за м.04.1999 г. са с отразени 4 работни дни. Периодът без разплащателни ведомости органът е приел за период без осигуряване и осигурителен стаж. Въз основа на тези мотиви органът е приел, че жалбата на К. против разпореждането за отказ е неоснователна и е отхвърлена. Съдът счита, че изводите на административния орган са неправилни и необосновани. Приобщено е копие от трудова книжка на К., обхващащо целия период на трудовата му дейност (л. 20 – 29). Посоченият трудов стаж е подробно описан и от ВЛ в заключението му. Но в административната преписка липсват посочените две заповеди, въз основа на които органът прави извод за престой по вина на работника в периода от 07.04.1999 г. до 31.07.1999 г. (03 мес. и 24 дни). От вещото лице е представена заповед № 207 от 14.09.1999 година на изпълнителен директор на "Плама" АД – Плевен, с която се допълва заповед № 127 от 1999 година, че регистрираният престой е по реда на чл. 267, ал. 2 от КТ, което се потвърждава от подписан с КНСБ и КТ "Подкрепа" протокол от 02.08.1999 г. и незаконни действия на работници и служители в "Плама" АД. По делото и на вещото лице не е представена заповед № 127 от 18.06.1999 година на синдика Н. П., с която се твърди, че се обявява престой по вина на работника. Съдържанието на тази заповед не може да бъде установено по безспорен начин от нито един от събраните от административния орган и представени по делото писмени документи. Изводът от органа, че е бил налице престой по вина на работника и съгласно чл. 267, ал. 2 от КТ, при престой по вина на работника той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя, поради което не е осигурен и времето не е осигурителен стаж, не е доказан. Няма доказателства изобщо да е налице такъв престой (липсва заповед за това), няма данни от кога до кога е престоят, нито има доказателства дали престоят обхваща всички работещи в този период в дружеството, или само някои от работниците и дейностите. Административният орган не е събрал всички относими доказателства, и, без да разполага с тях (конкретно заповед № 127 от 18.06.1999 година на синдика Н. П.), се позовава на съдържанието им (което всъщност е неизвестно), като на „служебно известно“. На стр. 21 от трудовата книжка (лист 24 гръб от делото) осигурителят „Нова Плама“ АД изрично е посочил и заверил, че стажът от 16.10.1989 г. - 31.12.1999 г. е първа категория труд съгласно чл. 6ж, б. „б“ от ПКТП (отм.). Налице е надлежно оформяне на стаж в трудова книжка и съгласно чл. 347 (изм.) от КТ, в редакцията му към периода на полагане на труд, и съгласно §22 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тази удостоверителна сила не е опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на жалбоподателя относно процесния период. Няма посочване в трудовата книжка на прекъсване в стажа, като общия стаж в „Нова Плама“ АД е посочен от самия осигурител 10 години, 10 месеца и 20 дни. По делото са разпитани двама свидетели (л.48-51), които са работили при същия осигурител. При разпита пред съда свидетелите са изложили следното: Свидетелката И. П. заявява, че познава жалбоподателя. Работил е в „Плама“ АД, когато тя е започнала от 1991 г. Жалбоподателят започнал работа преди нея, в цех Стоково-суровинен. Свидетелката П. е била също работник „КИП и А“ в ССЦ за времето от 1991 г. до 2000 г. Свидетелката твърди, че до 2000 г. в ССЦ не са имали период на „престой“, едва през 2000 г., когато са искали да пуснат работниците в неплатен престой, те напуснали работа. Преди това не са имали прекъсвания в работата, но има период, в който вместо заплати са получавали само аванс, а останалите суми са получили след десет години. Свидетелката заявява, че К. не е отсъствал през процесния период, като на длъжност работник КИП и автоматика през това време са били четири работника и един бригадир. Свидетелката И. К. посочва, че познава жалбоподателя от училище, а после от работата в „Плама“АД. К. е работела в този завод от 1987 г. К. е постъпил на работа след казармата, около две години след нея. И двамата са работили в един цех ССЦ, но тя е била със специалност „преработка на нефта“, а той „КИП и автоматика“. Посочва, че всеки ден са се виждали в цеха и не е забелязала К. да отсъства, пътували са заедно със служебен автобус до работа. Свидетелката е напуснала през 2000 г. и до тогава в цеха им не е имало престой, дори и в други части от производството да е имало престой. Съдът счита, че с оглед събраните доказателства, не е доказан престой по вина на работника в периода 07.04.1999 г. до 31.07.1999 г. (03 мес. и 24 дни). Липсата на ведомости за заплати за този период не може да се счита за доказателство за неполагане на труд и липса на осигурителен стаж. От съдържанието на трудовата книжка е видно, че няма прекъсване в трудовия стаж на жалбоподателя в този период, няма доказателства, че е бил в престой по негова вина, не е получавал възнаграждение и не е осигурен по негова вина. Свидетелските показания не противоречат на данните от трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ. Според свидетелите в предприятието не е имало престой преди 2000 г., в определен период от време вместо заплати са изплащани само аванси, но не е имало прекъсване на работата. Т.е. работниците са престирали труд и им се е дължало възнаграждение. Ако то не е било изплатено и отразено във ведомостите, и не са внесени дължимите осигуровки, това не може да се вменява в отговорност на самите работници, като бъдат лишени от трудов стаж поради действията или бездействията на осигурителя. По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото. Вещото лице е изчислило няколко варианта на размера на трудовия стаж на жалбоподателя. Съдът кредитира втория вариант на изчисление на осигурителен стаж от труд І категория по представеното заключение. Съгласно втория вариант на изчисленията на вещото лице, размерът на трудовия и осигурителния стаж на жалбоподателя от І категория, определен съгласно данните в наличните ведомости и трудова книжка, в периода 16.10.1989 г. - 31.12.1999 г. е: 10 год. 1 мес. 20 дни. За периода м.04.1999 г. е налична ведомост, в която са отразени само по 4 работни дни за всеки от работниците, включително и К.. За месеците май, юни и юли 1999 г. изобщо липсват ведомости за всички работници от предприятието. Но за този период са налице надлежни отбелязвания и заверки в трудовата книжка, направени от осигурителя. Освен работната заплата, вещото лице е установило, че по разчетно-платежните ведомости са начислявани и: вредни условия на труд - код 122, предпазна храна - код 250, клас - код 106. Безспорно е полаган труд от първа категория. При проверката на вещото лице на архивираните Разчетно-платежни ведомости на „Нова Плама“ АД, за периода от м.05.1999 г. до м.07.1999 г. е установено, че такива не се съхраняват. Според съда, на основание извършения анализ на данните, отразени в разчетно - платежните ведомости, в трудовата книжка, както и изводите на експертизата, трудовият и осигурителен стаж на жалбоподателя от І-ва категория труд в периода от 16.10.1989 г. до 31.12.1999 г. (с прекъсване през м.04.1999 г., което е отразено във ведомостта с отбелязване на отработени 4 работни дни за този месец), е в общ размер 10 години 1 месец 20 дни. Разчетно – платежни ведомости за месеците май, юни и юли 1999 г. няма за нито един работник на „Плама“ АД, не само за жалбоподателя, за същия период няма данни другите да са работили, а той да не е. В документите не се намират заповедите за прекъсване, няма документ, в който да е отразено такова прекъсване, не е отразено и в трудовата книжка. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б. ”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-7/02.03.2026 г. е издадено от заместващ Директора на ТП на НОИ – Плевен, надлежно овластен със заповед № 1015-14-7/26.01.2026 г. на директор на ТП на НОИ Плевен (лист 11). Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, но изискуемата писмена форма според съда не е спазена поради липсата на мотиви в една част. Относно мотивите, съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобразява следното: Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Във връзка с установената от ВЛ липса на заповед за обявяване на престой по вина на работника с № 127/18.06.1999 г. на синдика Н. П., следва да се посочи, че нито съдът, нито СИЕ могат да допълват събраните от административния орган доказателства, въз основа на които е издал административния акт, и да обосновават изводите му. Органът нито е изискал, нито е приобщил към преписката посочените от него две заповеди, въз основа на които прави извод за наличие на престой по вина на работника и за периода на този престой. Посочването, че на органа е „служебно известно“, че има такива заповеди, и основаването на изводи за наличие на престой по вина на работника и за периода на този престой върху тези заповеди, една от които с очевидно неизвестно и неустановимо съдържание, противоречи на изискванията на чл. 7, чл. 35 и чл. 37 от АПК. Съгласно чл. 37, ал. 2 от АПК служебно известните на органа факти не подлежат на доказване, но в случая органът не е издател на заповедите, а заповедта № 127/18.06.1999 г. на синдика Н. П. физически не е част от административната преписка, не е била предоставена и на вещото лице и очевидно административният орган не разполага с нея и точното й съдържание няма как да му е служебно известно. В случая не е достатъчно на органа да е служебно известно, че такава заповед изобщо е издавана, а следва да е налице знание за нейното конкретно съдържание, което да е подкрепено с доказателства, а да не почива на предположения. Поради липса изобщо на Заповед № 127/18.06.1999 г. на синдика Н. П., или поне на удостоверено възпроизвеждане на нейното съдържание в съществуващ безспорен документ, съдът счита, че не може да се приеме, че на органа е служебно известно и съдържанието на заповедта, не само факта, че такава е издавана някога. Като не е събрал необходимите и относими доказателства, органът е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила при постановяване на решението и е стигнал до неправилен извод. Отразеното в трудовата книжка е основано на първични документи, а именно въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд – в този смисъл е чл.40, ал.3 от НПОС. ВЛ е установило, че за периода липсват платежни ведомости за всички работещи. Не са налице и посочените като основание за престой по вина на работника две заповеди – на вещото лице е предоставена само една заповед, в която няма посочен период, нито изрично е обявен такъв престой. След като за този период не са налице платежни ведомости на цялото предприятие, за всички работещи, е допустимо със свидетелски показания да се доказва, че е полаган труд, за който се дължи възнаграждение и са дължими осигурителни вноски. От разпита на свидетелите, също работници в предприятието в същия период, е доказано, че предприятието е работело, включително цех ССЦ, който е част от него, и където е полагал труд К. като работник „КИП и А“. Свидетелката П. е била на същата длъжност като К., като общо са били само пет човека в периода – четирима работници и един бригадир, поради което безспорно би забелязала, ако К. е бил продължително време в престой и е отсъствал. Поради това съдът кредитира показанията й, че не е имало престой в процесния период, а са полагали труд, но са получавали само аванси, а заплатите са изплатени след дълъг период от време – свидетелката П. посочва период от десет години. Авансите на персонала не се отразяват в разчетно-платежна ведомост преди изплащането на трудовото възнаграждение, когато авансът се вписва като удръжка, и щом за дълъг период от време не са плащани трудови възнаграждения, а само аванси, е логично за тези периоди да няма съставени ведомости. В Търговския регистър са налице данни, че спрямо дружеството е започнало производство по несъстоятелност още през 1998 г., приетият оздравителен план не е изпълнен, през 2006 г. производството по несъстоятелност е възобновено, имуществото на дружеството е осребрено, задълженията и към работниците са платени (само главниците) и дейността му е окончателно прекратена през 2014 г. Безспорно е доказано, че жалбоподателят е полагал труд през спорния период на същата длъжност. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии (чл. 149 от Дял трети от Кодекса на труда от 1951 г. (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.). След като реално е полаган труд, същият период следва да се зачете за трудов стаж съгласно чл.351, ал.1 от КТ, и за осигурителен стаж. На съда е служебно известно, че в посочения период и за други работници в същото предприятие е бил посочван престой по тяхна вина, като с влезли в сила съдебни решения е било установено, че същите са полагали труд и са придобили осигурителен стаж. В този смисъл са: Решение № 7777 от 23.07.2003 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2003 г., решение № 8802 от 29.10.2004 г. на ВАС по адм.д. № 4722/2004 г., решение № 12855 от 20.12.2006 г. на ВАС по адм.д.№ 7622/2006, решение № 7834 от 24.07.2003 г. на ВАС по адм.д. № 1227/2003, решение № 1784 от 27.02.2004 г. на ВАС по адм.д. № 8067/2003, решение № 4703 от 11.05.2007 г. на ВАС по адм.д. № 11818/2006, решение № 12121 от 05.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2006. Няма как да се приеме, че много работници в предприятието са били в престой по едно и също време, и то все по тяхна вина, и то без да е налице заповед за конкретния работник – в административната преписка няма копия от заповедите, цитирани в решението, а вещото лице е открило и приложило по делото само втората от двете посочени заповеди с №207/14.09.1999 г. от изпълнителния директор Б., от която не може да се установи нито кои са работниците в престой, нито какъв период от време е бил престоят. Следва също да се посочи, че в трудовата книжка за същия период са отразени размери на трудово възнаграждение (лист 24 от делото, стр. 19 от трудовата книжка), увеличение на това трудово възнаграждение точно в процесния период – от 01.08.1998 г. до 02.08.1999 г. е отразено възнаграждение от „350970 лв. + 18%“. В трудовата книжка няма отразяване на престой по вина на работника. Дори осигуровки да не са внесени върху късно изплатените възнаграждения, това не се отразява на осигурителните права на К., съгласно чл.76 от ППЗП и чл.149 от Дял III от КТ от 1951 г. С оглед доказаното реално полагане на труд, същият период следва да се зачете за трудов стаж, а на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО – за осигурителен стаж. След като неправилно е счетено, че периодът май, юни и юли 1999 г. не представлява осигурителен стаж, решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и върнат на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. Органът следва да установи дали са налице останалите предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ, като се извършат съответните изчисления и се постанови ново разпореждане. Положеният от К. труд е I категория само до 31.12.1999 г., с оглед влизането в сила от 01.01.2000 г. на НКТП. Решението на директора на ТП на НОИ следва да се отмени като немотивирано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Следва да се отмени и потвърденото с него разпореждане. Доколкото делото не може да се реши по същество, преписката следва да се върне на органа за извършване на преценка дали са налице изискуемите по чл.69б, ал.1 от КСО предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение. Новото разпореждане ще подлежи на оспорване по административен и съдебен ред. Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото по-голямата част от доказателствата са събрани, съдът приема, че това произнасяне следва да стане в едномесечен срок от получаване на делото като преписка, след влизане на настоящото съдебно решение в сила. С оглед благоприятния за жалбоподателя изход на делото, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски. Съгласно списъка на л.84 същите възлизат на 300 евро адвокатски хонорар и 252,90 евро депозит за ВЛ. Същите са и доказани, като адвокатският хонорар е действително заплатен, видно от пълномощното на л.85, а депозитът за ВЛ е внесен – л.86. Общо разноски в размер на 552,90 евро. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав