Решение № 13561 от 7.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4574/2026 г.

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по предявени от Г. С. А. (ищец) срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ искове, както следва: 1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 45/03.08.2022г. на работодателя, както и признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Акт за прекратяване № ......./03.08.2022г. на работодателя; 2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „зам. Генерален директор/администрация и международна дейност“ при ответника по допълнително споразумение № ..../09.05.2022г., както и възстановяване на длъжността ръководител, отдел в транспорта/международна дейност“ по силата на трудов договор № .........../31.01.2019г. Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ по силата на трудов договор № ........../31.01.2019г. С допълнително споразумение № ........./09.05.2022г. към договора, преминала на длъжност „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“, в условията на срочно трудово правоотношение, до провеждане на конкурс. Поддържа, че в т.4 от допълнителното споразумение било изрично посочено, че след назначаване на титуляр на длъжността, ищцата че продължи да изпълнява задълженията си по предходната длъжност „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“. Допълва, че със заповед № 45/03.08.2022г. е прекратено допълнително споразумение № ........../09.05.2022г. и е отразено, че ищцата продължава да изпълнява задължения си по основания трудов договор. Посочва, че с Акт за прекратяване № ......../03.08.2022г., считано от 04.08.2022г., е прекратено правоотношението с ответното дружество на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на договор за управление № ВД-28/16.05.2022г. Счита, че заповед № 45/03.08.2022г. е издадена в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че доколкото с процесното допълнително споразумение е уговорено да изпълнява длъжността „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“ до провеждане на конкурс, същото не може да бъде едностранно прекратено от работодателя, а следва да се прекрати, с оглед провеждане на конкурс и сключване на договор със спечелилия конкурса. Твърди, че работодателят не е провел конкурс, съответно оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Ищцата оспорва и Акт за прекратяване на трудов договор № ............/03.08.2022г., при съображения, че основанието на което е извършено уволнението – чл.328, ал.2 КТ е приложимо спрямо лица от ръководството на предприятието. В тази насока твърди, че заеманата от нея длъжност - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, не е ръководна по смисъла на пар. 1, т.3 от ДР към КТ. В допълнение посочва и че към момента на прекратяване на трудовия договор, тази длъжност е изпълнявана от друг служител. Пояснява, че с оспорената заповед № 45/03.08.2022г. е възстановена на предишната си позиция - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, но едновременно с това е прекратен трудовия договор. Навежда твърдение, че считано от 12.05.2022г. не заема длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, съответно не е била част от ръководството на предприятието към момента на прекратяване на трудовоправната връзка с ответника. Твърди, че няма данни да е налице бизнес програма, респективно да е утвърждавана бизнес-задача от страна на УС на ответното дружество за новия мандат на генералния директор, съобразно сключения с него договор за управление № ВД-26/16.05.2022г. Излага съображения, че с издаването на заповед № 45/03.08.2022г. работодателят практически е взел решение да остави ищцата на длъжност „Ръководител, отдел“ след като е сключен нов договор за управление, съответно е неприложима разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. В допълнение към горното счита, че доколкото ответното дружество не е същинско стопанско предприятие, също обуславя неприложимостта на цитираната норма, въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата по двете заповеди, както и да възстанови ищцата на заеманите до уволнението длъжности. Претендира разноски. Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 КТ, с който оспорва исковете. Твърди, че подписаното допълнително споразумение № ............/09.05.2022г. не е довело до промяна на трудовото правоотношение на ищцата и преминаване към друга длъжност - „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“, доколкото същото е сключено на осн. чл.259, ал.1 КТ – по вътрешно заместване на отсъстващ работник/служител, а такъв не е имало. Посочва, че горното обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на споразумението, видно от което ищцата следва да изпълнява длъжността - „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“ до назначаване на титуляр, след провеждане на конкурс. Излага съображения, че в процесния случай срочен трудов договор не е сключван, а по силата на допълнително споразумение е предвидено ищцата да продължи да изпълнява длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ след назначаване на титуляр на позицията „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“. По изложените аргументи счита, че допълнителното споразумение като нищожно не е произвело действие, съответно липсва правен интерес от оспорването на заповед № 45/03.08.2022г. от страна на ищцата, с което същото е прекратено. Оспорва твърдението на ищцата, че заеманата от нея длъжност - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ няма ръководен характер. В тази насока твърди, че предвид регламентацията, съдържащата се в длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, несъмнено се установява, че лицето заемащо посочената позиция има ръководна функция по отношение международната дейност и ангажиментите на компанията. В подкрепа на тези си съждения ответникът посочва, че не случайно длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ е на пряко подчинение единствено на Генералния директор. Допълва, че длъжността има организационни и ръководни функции, както по отношение на изпълнението на стратегическите задачи на компанията, така и по отношение постигането на добри икономически показатели. Ответникът оспорва твърдението, че няма поставена бизнес- задача към Генералния директор, както и бизнес-програма, която да се изпълнява. Позовава се на обстоятелството, че неразделна част от подписания договор за възлагане на управлението № ВД-28/16.05.2022г. е писмена Концепция за развитие на предприятието. Ответникът заявява, че с посочената концепция се поставят задачи към Генералния директор, респективно същата има характера на бизнес - задача. Допълва, че неизпълнението на заложените икономически показатели е основание за прекратяване на договора за управление. Позовава се на одобрена бизнес - програма за ответното дружество за периода 2021г. – 2025г., която следва да бъде изпълнявана от Генералния директор, в която връзка твърди, че на същият е предоставено правото да сформира екип за постигане на поставените задачи, съответно му е предоставено и правото по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни. Претендира сторените разноски. При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното: Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/Международна дейност“ при ответника ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт за прекратяване № ........../03.08.2022г., считано от 04.08.2022г. Обстоятелствата се доказват от трудов договор №...../31.01.2019г., и допълнителни споразумения към него, както и Акт № ...../03.08.2022г. на Генералния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. С. А.. От представено по делото Допълнително споразумение № .../09.05.2022г. към трудов договор № ...../31.01.2019г., изхождащо от Генералния директор на ответното дружество се установява, че страните са постигнали съгласие в изискуемата се писмена форма /съгл. чл.119 КТ/, считано от датата на подписване на същото, ищцата да премине на длъжност – „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност” с код по НКПД 1120 7012, клас Р. Видно от текста на посоченото допълнително споразумение, същото има срочен характер, тъй като действието му е обвързано до назначаването на титуляр за длъжността след провеждане на конкурс. Съгласно изричното отбелязване в т.4 към подписаното от страните споразумение, след назначаване на титуляр, ищцата Г. С. А. продължава да изпълнява длъжността „Ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ по основен трудов договор. По делото се установява, че на ищцата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност”, видно от собственоръчно положения подпис и изписване трите имена, на дата 12.05.2022г., от който момент съдът намира, че ищцата е била преназначена на посочената длъжност. От приета по делото заповед № 45/03.08.2022г., издадена от ответника и връчена на ищцата се извежда, че работодателят е прекратил действието на допълнителното споразумение № .........../09.05.2022г., с което на практика е извършено възстановяване на ищцата на заеманата позиция – „Ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ по основното действащо между страните трудово правоотношение към дата 03.08.2022г. Ищцата е оспорила законосъобразността на вътрешния акт на работодателя, с аргумент за липса на представени доказателства за извършване на конкурсна процедура и назначаване на служител на длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност”, съответно липса на законово основание за едностранно прекратяване на сключеното допълнително споразумение. Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи: С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото. В настоящия процес не е спорно, че ищецът е бил служител на ответника по трудов договор № ...../31.01.2019г., по силата на който е заемала длъжността „Ръководител отдел в транспорта/международна дейност“, както и че по силата на чл. 259 КТ страните са сключили допълнително споразумение към този трудов договор с № ....../09.05.2022г. за вътрешно съвместителство, по силата на който ищцата е приела да изпълнява до назначаването на титуляр след конкурс длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност“. Страните не спорят и че двете правоотношения са прекратени – първо това по вътрешно съвместителство на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, а основното – на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Спорът е за законосъобразността на първото прекратяване по договора за вътрешно съвместителство поради преюдициалния му характер. Страните не спорят и несъмнено се доказва от съдържанието на сключеното между тях допълнително споразумение, че е налице хипотезата на вътрешно съвместителство по чл. 259, ал.1 вр. ал.3 КТ, тъй като страните са постигнали писмено съгласие служителят да изпълнява длъжност по силата на вътрешно съвместителство, а не на изменение на трудовия договор в частта относно заеманата длъжност. Остават несподелени доводите на ответника, че текста на чл. 259, ал. 1 вр. чл. 3 КТ, защото, от една страна въпросът е обсъден от въззвната инстанция при първото разглеждане на делото и именно затова първото постановено по делото решение е отменено в една част и обезсилено в друга с указания за разглеждане на искове за отмяна на уволнението и възстановяване на ищцата на работа на заемата по допълнителното споразумение длъжност. От друга страна, възраженията на ответника се явяват и неоснователни, тъй като твърдяната форма на нищожност не намира проявление в случая. Липсата на съгласие се свързва с изначална липса на воля да се сключи даден договор, каквито елементи в случая нито се доказват, нито са изводи от самата хипотеза. Възраженията на ответника остават несподелени и защото няма значение дали длъжността се е заемала от друго лице, или не, след като в договора изрично е посочено основанието, въз основа на което се сключва – до заемане на длъжността по конкурс. Ето защо, характера на допълнителното споразумение, изводим от съдържанието му и посочен в указанията на въззивната инстанция, е този и правоотношението е по вътрешно съвместителство с посочен срок, респ. условие, със сбъдването на което правоотношението се прекратява. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурс. Уволнителното основание на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е осъществимо и при заварените безсрочни трудови правоотношения, а не само за срочните при условията н а чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ вр. чл. 90, ал. 3 КТ, които възникват след обявяването на длъжността за конкурсна, като за да настъпят прекратителните последици на процесното основание е необходимо от една страна успешното приключване на редовно проведен конкурс за друго лице, което едновременно да е заело тази длъжност. Трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ с постъпването на работа на работника или служителя, спечелил конкурса (в този смисъл е решение № 130 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г., IV г. о., ГК и др.). За пълнота следва да се отбележи, че прекратяването е законосъобразно само при обявяване на конкурса според изискванията на чл. 90, ал. 2 КТ - длъжността да е била обявена за конкурсна по закон, да е свободна или да предстои да бъде освободена. Основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е специално и прекратяването на този вид трудови договори по чл. 259 КТ може да стане единствено на основание чл. 325, т. 8 КТ, а именно - след настъпването на предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – постъпване на работа от лицето, спечелило конкурса, и договора се прекратява по реда на чл. 325, т. 8 КТ. По изложените мотиви, прекратяването на трудовото правоотношение за заеманата по реда на чл. 119 КТ длъжност с допълнително споразумение към този трудов договор с № 22000463/09.05.2022г. за вътрешно съвместителство, по силата на който ищцата е приела да изпълнява до назначаването на титуляр след конкурс длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност“ е незаконно и като такова следва да бъде отменено. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът достигна. Като последица от уважаване на главния иск, на уважаване подлежи и акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на Г. С. А. на заеманата от него преди уволнението длъжност „зам. Генерален директор/администрация и международна дейност“ при ответника. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основното трудово правоотношение От решението по посочените по-горе искове и по-точно от това дали ищцата ще бъде възстановена на длъжността по заместване зависи изхода на спора по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на длъжността по основното трудово правоотношение, тъй като при отмяна на заповедта за прекратяване на длъжността по заместване не би се сбъднало условието за връщане на ищцата на длъжността по основното трудово правоотношение, което е от значение за преценка на наличието или липсата на предмет на акт за прекратяване № ............./03.08.2022 г. Казано по друг начин, след като допълнителното трудово правоотношение на ищцата не е прекратено, то заеманата от нея длъжност е „зам. Генерален директор/администрация и международна дейност“ и същата не е възстановена от работодателя си на длъжността, заеманта по основното трудово правоотношение. Липсата на заемане на длъжността по основното трудово правоотношение прави уволнението, извършено с акт за прекратяване на трудов договор № ............/03.08.2022г., незаконосъобразно поради липса на предмет. Няма как да бъде прекратено правоотношение, което не се изпълнява от това лице. Само на това основание, уволнението следва да бъде отменено, без да е необходимо да се обсъждат останалите възражения по неговото оспорване. Въпреки че в хипотеза като тази искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да се явява основателен, то в случая този иск следва да се отхвърли, тъй като ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност съгласно допълнителното споразумение по чл. 259 КТ и предвид липсата на доказателства към момента на приключване на съдебното дирене длъжността да се заема от лице след проведен конкурс, ерго без да има доказателства да се е сбъднало условието в срочния трудов договор. Искът не може да се уважи и по причина, че няма доказателства двете длъжности да са се изпълнявали от ищцата едновременно, поради което и възстановяването следва да бъде на заеманата последно длъжност. Именно по тази причина и съдът приема, че следва да се произнесе по същество на тези искове, тъй като доказателства за обратното - т.е. за полагане на труд едновременно по двете длъжности, би обусловило друг изход на този иск и произнасяне и по двата иска по същество. По разноските Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца съобразно уважената част от иска. Разноски за адвокатско възнаграждение са своевременно претендирани, представени са доказателства за плащането му – л.472 и л. 515, и възлизат в размер на 435,62 евро, равностойността на 852,00 лева, сторени в производството по гр.д. № 47747/2022г. по описа на СРС, 81 състав, и в този размер следва да се присъдят. От ищеца разноски за другите производства не са претендирани и няма доказателства да са направени. По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Исковете са неоценяеми и предвид наличието на правна и фактическа сложност, съдът определи държавната такса за всеки един от тях в размер от по 40.90 евро или общо 122,70 евро. дължи се от ответника и държавна такса за подадената въззивна жалба, която възлиза в размер на половината от дължимата на районен съд държавна такса съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или 61,35 евро. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,