Решение № 32 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 823/2023 г.

обективно и субективно съединени искове по чл.26, ал.1 вр. с чл.152 ЗЗД и по чл.79 ЗС:

Постъпила е искова молба от Ц. Б. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, и М. Д. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: •••• „••••, срещу: Е. Г. Р., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, по която пълномощника излага, че ищците са наследници на покойния си съпруг и баща Д.К.С, починал на 10.01.2021 г., акт за смърт № 1/ 11. 01.2021г., съставен в с. Л., община Ловеч. На 04.06.2003г. Ц. Б. С. и съпругът й Д.К.С сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том II, peг. № 2314. дело № ••••г. на Нотариус ••••, по силата на който двамата продали на ответника Е. Г. Р. следния свой собствен недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в ••••, с площ 1024 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, съответстващ на парцел V /пети/, имот пл. № 37 /тридесет и седем/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на с. Л., с неуредени регулационни отношения, при граници: улица, ••••, наследниците на •••• и имот на продавачите - парцел IV 37 в кв. 21, за сумата 3100 лева, която сума продавачите заявили, че са получили от купувача напълно и в брой при сключване на договора.

Твърдят, че преди сключване на договора за покупко-продажба, Ц. и Д. С. се договорили с ответника той да им предостави паричен заем в размер 4000 лева, от който те имали нужда, но не могли да получат чрез сключване на договор за кредит с банка, тъй като не можели да докажат необходимите доходи, които банките изисквали по това време. При договарянето, ответникът Е. Р. поискал като обезпечение собствения им недвижим имот в с. Л., описан по-горе като била постигната уговорка между страните, преди получаването на заема, описаният недвижим имот да бъде прехвърлен нотариално на заемодателя без продавачите да са получили заемната сума и без да са се явили при нотариус. Уговорено било още след връщане на заема от страна на Д. и Ц. С., ответникът да прехвърли обратно собствеността върху описания имот на двамата заематели. След прехвърляне собствеността върху описания имот с нотариалния акт от 04.06.2003г. на заемателите Д. и Ц. С. била изплатена сумата от 3100 лева като ответникът заявил, че останалата сума до горницата от договорените 4000 лева е задържал за заплащане на необходимите нотариални такси и такси за вписване по прехвърляне собствеността върху имота с нотариалния акт от 04.06.2003г. на нотариус ••••. Била постигната предварително и допълнителната уговорка след издължаването на заема, имотът да бъде прехвърлен обратно на продавачите Д. и Ц. С.. Или твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, договорът за покупко-продажба на имота бил сключен като обезпечение на договора за заем без действителна воля от страна на продавачите имотът да бъде продаден на ответника.

Твърди се още, че след сключване на нотариалния акт за покупко-продажба от 04.06.2003г. през 2004г., Д. и Ц. С. предложили на ответника връщането на сумата от 3100 лева, но той отказал да я получи като заявил на заемателите, че му дължат сумата от 60 000 лева, каквато те никога не са получавали от него в заем. Изтъкват, че имотът в с. Л. и до настоящия момент не е прехвърлен обратно на действителните му собственици и ответникът е реално и към настоящия момент привиден собственик въз основа на недействителна правна сделка. Ответникът предложил на Д. С. да изтегли кредит в размер 60 000 лева. който съпрузите да връщат и така да си уредят отношенията. Те отказали, тъй като нямали подобни задължения към Р..

Счита се, че съгласно чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Когато при сключване на договор за заем страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили са имот с уговорка са обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително. Правно релевантно е дали договорът прикрива друго съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Договорен е начин на удовлетворяване на кредитора-ответника Р., различен от предвидения от закона, поради което сделката, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том II, peг. № 2314, дело № ••••г. на нотариус ••••, е недействителна поради противоречие с чл. 152 от ЗЗД.

Освен гореизложеното, твърдят, че през целия период от сключване на нотариалния акт № 197. том II, peг. No 2314, дело № ••••г. на нотариус ••••, до настоящия момент Д. и Ц. С., както и дъщеря им М. С. са живели, ползвали и обитавали имота си в с. Л., който е тяхно единствено жилище. Те никога не са напускали имота си и никога не са предавали владението върху него на ответника Е. Р.. Нещо повече, през октомври 2008г. ответникът отправил до тях Нотариална покана № 14, том III, peг. № 9519/22.10.2008г., заверена от нотариус ••••, с която е поканил двамата съпрузи да напуснат имота си, тъй като живеят в него и отказват на Р. достъп до закупения от него имот. Поканата е насочена към съпрузите да напуснат имота и да предадат владението в едномесечен срок от получаване на поканата, но доверителите ми не са напускали жилището си и през цялото време са своили имота си явно, непрекъснато и необезпокоявано за целия период от 2003г. до настоящия момент, като са демонстрирали това владение спрямо ответника, т.е през целия период от 2003г. до настоящия момент. Твърди се още, че С. са заплащали всички задължения за имота – ток, вода като партидите за захранване с ток и вода са открити на името на Д. и Ц. С.. След смъртта на Д. С. през 2021 г. партидите са прехвърлени на Ц. С. като владението върху имота е продължено от неговите наследници-ищците. И макар ответникът да водел през годините потенциални свои купувачи за оглед на имота, собствен на доверителките й, те ясно и явно демонстрирали своето съзнание за собственост върху описания имот, тъй като знаели, че собствеността върху него е прехвърлена фиктивно върху ответника и те никога не са я изгубвали.

Затова според адв. Л. за периода от 04.06.2003г. до настоящия момент, доверителките й са придобили на основание давностно владение обратно собствеността върху имота си след прехвърлянето му на ответника през 2003г. Изтъкват още , че въпреки че ответникът е искал да извади Д. и Ц. С. от имота им, това не се е случило, той не е предявявал вещни искове срещу тях с правно основание чл. 108 от ЗС, не е пристъпвал към принудително изпълнение за предаване на имота и не е прекъсвал упражняваната от тях придобивна давност за целия период от 2003г. до 2021 г.. а след смъртта на Д. С. и упражняваната придобивна давност от доверителките й до настоящия момент. Или още на 04.06.2013г. ищците са придобили по давност собствеността върху процесния имот поради упражняваната придобивна давност още от 04.06.2003 г. За доверителките й адресът на спорния имот в с. Л., ••••, винаги е бил постоянен и настоящ адрес без промяна.

Понастоящем актуалният статут на процесния имот съгласно заснемането и отразяването му в кадастралната карта и регистри на с. Л. е: поземлен имот с идентификатор 43829.243.691 по КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД18- 42/18.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления имот: с. Л., ••••, с площ 584 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: 37, квартал 37, парцел 5. при съседи: имоти с идентификатори: 43829.243.35. 43829.243.34, 43829.243.690 и 43829.243.37., заедно със сграда с идентификатор 43829.243.691.1, със застроена площ 60 кв.м. брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 43829.243.691.2, със застроена площ 20 кв.м. брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо. гараж.

Изтъкват още, че същевременно, поради привидно наличието на право на собственост у ответника по отношение на процесния имот в с. Л., за задължения на ответника Е. Р., било образувано изп. д. № 49/2015г. по описа на ЧСИ Р.Д. с взискатели община Ловеч и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. с ЕИК:203670940. въз основа на издадени от община Ловеч актове за установяване на задължения на ответника за дължими данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и удостоверение от ЧСИ Велислав Петров по изп. д. № 33/2014г. за присъединяване на взискател. По изп.д. № 49/2015г. на ЧСИ Димитров имотът на доверителките й бил описан с протокол за опис на недвижим имот от 10.06. 2022г. Било изготвено заключение за съдебно-техническа експертиза вх. № 10565/23.06.2022г. от оценителя Ц.Н.Си за сумата 51 720 лева и била обявена публична продан на имота през август 2022г., по която обаче не постъпили наддавателни предложения и публичната продан била обявена за нестанала. Към настоящия момент предстои според нея и възлагането на ново заключение на съдебно-техническа експертиза на оценител и обявяването на втора продан на имота на доверителките й. Така съществува реална опасност до приключване на настоящия правен спор, имотът на доверителките й да бъде продаден чрез публична продан на трето лице и правата им по решението по настоящия спор да е невъзможно да се осъществят.

Показателно е още, според адв. Л., за иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е и обстоятелството, че макар формално ответникът да е притежавал документ за собственост на спорния имот, той никога не е заплащал изискуемите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за него, за които задължения община Ловеч е издала и актове за установяване на задължения и се е конституирала като взискател по изп.д. № 49/2015г. по описа на ЧСИ Р.Д..

Посочват още, че срещу ответника Е. Г. Р. е водено досъдебно, а впоследствие съдебно производство за извършено престъпление по чл. 11. aл. 1 от Закона за банките и по чл. 13. ал. 1 oт ЗКИ, тъй като извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по смисъла на чл. 1. ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗС и чл. 2. ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение. С присъда от 05.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 35/2017г. по описа на Плевенския окръжен съд е прекратено на основание чл. 80. ал.1. т. 3 вр. с чл. 81. ал. 3 от НПК производството по обвинението по отношение на Д. и Ц. С. за извършеното по отношение на тях престъпление предоставяне на суми в размер 8000 лева на 14.09.2001 г. и 4000 лева на 04.06.2003г., при 10% месечна лихва, поради изтичане на предвидената в закона давност. Обвинението е било повдигнато за извършено престъпление по чл. 252,ал.2, предл. първо вр. с ал. 1. предл. първо от НК. В съдебното производство обаче фактите по отношение на осъществения състав по чл. 252 от НК са доказани, както и предоставените от ответника заеми на доверителките й, включително този на 04.06.2003г. Ответникът е бил едноличен собственик на капитала на няколко дружества, занимаващи се с покупкопродажба, отдаване под наем и замяна на имоти. Друга негова дейност била даването на заеми срещу имоти, като тази своя дейност той рекламирал, като в периода 02.2003г. - 03.2009г. непрекъснато публикувал обяви в местния печат. Изтъква според нея, че въпреки всъщност доказаното осъществяване на престъпния състав на чл. 252, ал.2, пред. 1 от НК, поради давност, ответникът не е получил осъдителна присъда.

Изтъкват още, че тъй като ответникът понастоящем разполага с документ за собственост на спорния имот, а освен това той е обект на принудително изпълнение по изп. д. № 49/2015г. на ЧСИ Р.Д., за доверителките й се поражда правния интерес от предявяване на иска с петитум:

да се постанови решение, с което да се прогласи за нищожен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за покупко -продажба на недвижим имот № 197, том 11, peг. № 2314, дело № ••••г. на нотариус ••••, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради сключването му в противоречие е чл. 152 от ЗЗД, както и да се признае за установено по отношение на ответника Е. Г. Р., с ЕГН: ••••••••••, е адрес: ••••, че ищците Ц. Б. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••• и М. Д. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, са собственици на основание наследство и давностно владение, осъществявано в периода 04.06.2003г. до завеждане на иска, върху поземлен имот с идентификатор 43829.243.691 по КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18- 42/18.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ••••А, с площ 584 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 37, квартал 37, парцел 5, при съседи: имоти с идентификатори: 43829.243.35, 43829.243.34, 43829.243.690 и 43829.243.37, заедно със сграда с идентификатор 43829. 243. 691.1, със застроена площ 60 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 43829.243.691.2, със застроена площ 20 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж.

В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор Е. Г. Р., с ЕГН 681 I 103021, чрез процесуалния представител на осн. чл. 71, ал.2 ЗА-А. Д., член на Софийската адвокатска колегия, със служебен адрес: г•••• и АД „Д.А и с“ със становище относно допустимостта на исковата молба, но неоснователна и недоказана като:

-признава от името на доверителя си прехвърлянето на собствеността в негова полза по твърдения начин като изтъква, че със сключването на договора от 04.06.2003 г. е извършено прехвърляне на собственост върху процесния недвижим имот като е придобил в пълен обем правомощията на собственик като е получил правото да владее, да ползва и да се разпорежда с продадената му вещ. Продавачите не са изпълнили задължението си по чл. 187 ЗЗД да предадат на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно е плодовете от тогава. Съгласно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, в случай, че продавачът не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател - чл. 68, ал. 2 ЗС.

Изтъква, че от продажбата на имота до момента на предявяване на исковата молба, ищците не са извършвали едностранни действия, с които да отричат владението на доверителя му и не са преставали да държат вещта за последния. Напротив, същите навеждат твърдения в исковата молба, че са водили преговори с ответника във връзка със закупуване на процесния недвижим имот, получавали са нотариална покана да

преустановят държането на имота, поради неизпълнение на задълженията им по чл. 187 ЗЗД, възприели са действия на ответника, в качеството му на собственик на имота, с оглед евентуалното извършване на разпореждане със същия.

Излага, че с исковата молба са предявени два иска в условията обективност и кумулативност: иск за прогласяване на нищожността па договор за покупко-продажба на недвижим имот, нотариален акт от 04.06.2003 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том II, peг. № 2314, дело № 292 от 2.003 г. по описа на нотариус ••••, на основание чл. 26, ал. I, предл. 1 ЗЗД, поради сключването му в противоречие е чл. 152 ЗЗД; и установителен, на основание чл. 124. ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС по отношение на доверителя му, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение върху процесния недвижим имот, осъществено в периода от 04.06.2003 г. до завеждане на иска.

Счита искът за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 26. ал. I, предл. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона във вр. с чл. 152 ЗЗД за неоснователен. Твърди, че договорът за продажба от 04.06.2003 г. е действителен и валидно е прехвърлил собствеността върху имота на доверителя му. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното заявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в него. Доказателствената сила на официалния документ се разпростира върху факти, пряко установени от длъжностното лице, в чиито удостоверителни функции е този документ, съответно върху действията, извършени пряко пред него или от него. Доверителят му е придобил собствеността върху процесния недвижим имот като е заплатил уговорената от страните цена на сделката. Не се сочат писмени доказателства, включително за съществуването на обратно писмо, за твърдяната от ищците симулация, нито се представя документ, изходящ от ответника, материализиращ или удостоверяващ негово изявление, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна. Забраната за опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания е гаранция срещу обезсилването на валидни изявления под предлог, че са симулативни. Липсват каквито и да било писмени доказателства за съществуването на твърдяното от ищците правоотношение във връзка е предоставянето на паричен заем и обезпечаването му с прехвърлянето на имот с уговорка за обратно изкупуване.

Изтъква, че доверителят му е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на основание, годно да го направи собственик. Спазени са изискванията па чл. 18 ЗЗД, сключен е договор в нотариална форма, постигнато е съгласие относно обекта и размера на цената и е уговорен начинът на заплащането й, както и същата е изцяло заплатена от купувача и получена от продавачите.

Заведеният установителния иск, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение върху процесния недвижим имот, осъществено в периода от 04.06.2003 г. до завеждане на иска е също неоснователен според адв. Д. по следните съображения:

след продажбата на имота, продавачите не са предали владението на имота и са упражнявали негови правомощия. Те не са имали качеството на владелци, а на държатели на имота, съгласно разпоредбата па чл. 68, ал. 2 ЗС. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато като такива действия не са предприемани отстрана на ищците. Обстоятелството, че ищците са заплащали режийните консумативи за имота не води до извода, че същите са имали качеството на владелци. Доверителят му не оспорва твърденията на ответниците, че са заплащали изразходвани от тях електрическа енергия и вода, но не и данъчните задължения за имота. Доверителят му в качеството си на собственик е данъчно задължено лице и е заплатил данъците за притежавания от него недвижим имот.

Прави възражения, че:

• е имало договорка за предоставяне на паричен заем в размер на 4000 лева между С., в качеството им на заемополучатели и Р., в качеството му на заемодател;

• съществува връзка на каквито и да било други правоотношения със сключения договор за продажба па недвижим имот;

• доверителят му е получил като обезпечение процесния недвижим имот, с уговорка след издължаването на твърдения заем имотът да бъде прехвърлен обратно па продавачите;

-договорът за покупко-продажба прикрива друго съглашение с уговорен

предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона;

-ищците са своили процесния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано за целия период от 2003 г. до момента, като са демонстрирали владението си спрямо ответника;

-на 04.06.2013 г. ищците са придобили по давност собствеността върху процесният имот;

-събраните доказателства по н.о.х.д. № 35/2017 г. на Окръжен съд Плевен са относими и допустими в настоящото производство, като изрично оспорват твърдението за доказано осъществяване на престъпния състав на чл. 252, ал. 2, т. 1 IIK в наказателното производство.

Допуснато е обезпечение в полза на ищците чрез спиране на принудителните действия по 49/2015г. на ЧСИ Р.Димитров с рег. №880 само по отношение на процесния имот, до приключване с влязъл в сила акт.

Депозирани са чрез адв. Л.: Молба 11398 с уточнение, че първата ищца е придобила дворното място по дарение, но сградите са построени по време на брака на двамата съпрузи и втората ищца е наследила идеални части от описаните в исковата молба сгради.

Становище 9735 с доводи, че е осъществявано владение, а не държане от доверителките й: никога не са загубвали владението; демонстрирали са на ответника анимуса да го владеят: явно, непрекъснато и необезпокоявано; извършили са значителни подобрения в него; отричат в имота да са водени купувачи, а съседи са им казвали, че са водени докато ги няма; през 2008г. ответника е изгонен от С.; признават получаването на нот. покана, но не са го напускали; не са му плащали наем; Р. не е плащал данъци за него, а е сторил това след подаване на иска и поради АУН от Община-Ловеч.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто – доклад, разпределил доказателствената тежест по иска.

В съдебно заседание, от ищците, редовно призовани, се явява лично втората от тях и поддържат иска си чрез адв. Л., която в ход по същество моли да се уважат исковете изцяло и им се присъдят разноските. Прилага и подробни писмена защита.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и се представлява в производството чрез адв. Д., който в писмена защита моли за отхвърляне на исковете с произтичащите от това процесуално действие правни последици. От допуснатите, приети и вложени по делото писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том II, peг. № 2314 дело № ••••г. на нотариус ••••; Протокол за опис на недвижим имот №689/10.06.2022г. на ЧСИ Р.Д. по изп. д. № 49/2015г.; Заключение на СТЕ вх. №. 10565/23.06.2022 г. на ЧСИ Р.Д.; Присъда от 05.04.2021 г. по НОХД № 35/2017 г. на Плевенски окръжен съд; Решение № 82/ 12.07. 2022 г. на ВКС по н.д. № 235/2022 г. I НО; Справка № 70398 18.01.2023 г. за вписвания, отбелязвания от Агенция по вписванията за имот 43829.243.691 и Справка № 70465/ 18.01.2023 г. от Агенция по вписванията за лицето Е. Р. за периода 01.01.1991 г. до 18.01.2023 г., изисканото копие на ИД № 20158800400049/2015 на ЧСИ Р.Д. и писмо на АВ – та Ловеч, с приложен по него нот. акт № 66, т.2, д. № 473/89 г.,

писмо на ОС Ловеч вх. № 10907/17.11.2023 г. във връзка с изискано НОХД № 439/2013 г. на ОС Ловеч; вносна бележка/преводно нареждане за внесена ДТ-5,00 лв. за снабдяване със съдебно удостоверение-издадено; копие от удостоверение за граждански брак № 019552 на Общински народен съвет Угърчин, издадено на база акт за сключен гр. брак № 10/23.11.1986 г.; писмо на ОС Плевен вх. № 11970/14.12.2023 г., с което изпращат НОХД № 35/2017 г. – 7 тома, ведно с приложените по него: НД № 235/2022 г. на ВКС; ВНД №209/2021 г. на ВТАС; НД № 1358/2016 г. на ВКС; НД № 695/ 2016 на ВКС; ВНД № 42/2016 г. на ВТАС; НОХД № 344/2016 г. на ос Ловеч; ВЧНД № 345/2015 г. на ВТАС; НОХД № 439/2013 г. на ОС Ловеч – 3 тома; ВЧНД № 234/2018 г. на ВТАС; ДП № Д-2013 г. на ОП Ловеч, цялото дело 15 бр. папки с архивни връзки; писмо на Апелативен съд В. Търново до ОС Ловеч изх. №798/ 12.03.2023 г., с което връщат на ОС Ловеч гр.д. № 823/2023 г. на РС Ловеч, ведно с ВЧГД №114/2024 г. на ВТАС; ВЧГД № 602/2023 г. на ОС Ловеч, ИД № 49/2015 г. на ЧСИ Р.Д. – 2 тома в копие и писмо изх. № 1032/14.03.2024 г. на ОС Ловеч с което връщат на РС Ловеч , горепосочените дела; молба по имейла вх. № 3194/21.03.2024 г. от процесуалния представител на ответника с искане за достъп до делото чрез ЕПЕП – разрешен; писмо изх. № 11-00-930-1/22.04.2024 г. от Община Ловеч и вх. № 4480/22.04.2024 г. във връзка с установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот в с. Л. ••••, с приложени: Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 001102/23.07.2014 г.; Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № АУ001110/23.07.2014 г.; Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000957/18.05. 2017 г.; Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № АУ000966/18.05.2017 г.; Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 003340/27.09.2017 г.; Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № АУ003345/27.09.2017 г.; Акт за установяване на задължение по декларация №АУ 001438/22.05.2018 г.; Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци №АУ001447/ 22.05. 2018 г. и Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.З от ДОПК №15679-

1/28.02.2019 г. писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД изх. № 1205470344/ 22.05. 2024 г. и вх. № 6088/31.05.2024 г., представената днес: приходна квитанция от 31.03.2023 г. серия: ББ22, Номер: 61030456345, от разпитаните по делото ищцови свидетели: м.т. Г.а, И.В.К и свидетеля на ответника-И.Н И.; от за заключението на вещото лице П. М., НОХД № 35/2017 г. по описа на ОС Плевен – 7 тома, ведно с приложените по него: НД № 235/22г. на ВКС, ВНД № 209/21г. на ВТАС, НД №1358/16г. на ВКС, НД № 695/16г. на ВКС, ВНД № 42/16г. на ВТАС, НОХД № 344/16г. на ОС Ловеч, ВЧНД № 345/15г. на ВТАС, НОХД № 439/13r/W ОС - Ловеч – 3 тома, ВЧНД № 234/18 Г. на ВТАС, ДП № 29/13 г., като цялото дело е в 15 бр. арх. вр. и 25 бр. разписки за заплащане на консумативи от ищците за периода 2009 г. до 2020 г.,

служебно изисканите: искова молба вх. № 7948/14.09.2022 г. въз основа на която е образувана гр. д. № 1409/2022 г., по чл. 124, ал.5 ГПК; молба от адв. Т. за оттегляне на ИМ по чл. 232 ГПК, пълномощно, справка от ЕИСС по хода на делото и Определение № 1261/27.12.2024 г., както и представените в днешното съдебно заседание доказателства във връзка със заплащане на консумативи от стр. 310 до стр. 334 от делото/, доказателства за допълнителни разноски, договор за правна защита и списъци на разноските по чл. 80 ГПК от страните, от процесуалните становища на пълномощниците, писмените им становища, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното :

С н.а №66/89 г., С. и Ц. даряват на внучка си Ц. Б. С. дворно място, цялото от 1024 кв.в. със стопанска постройка, съставляващо парцел V, пл.№37 в кв.21 по плана на с. Л., Лов. обл, т.е е придобила дворното място в индивидуална нейна собственост към датата на процесната сделка.

Видно от УГБ, Д. К.С. и Ц. Б. С. сключват гр. брак на 23.11.1986г. като съпругата е приела фамилното име С..

С н.а. №197/2003, на 04.06.2003г., вх.р.№1595, Акт 102, т.V, д.№990 на СВ, Ц. Б.С. и Д. К.С. продават на ответника Р. УПИ в с. Л., Лов. обл. С площ 1024 кв.м. с построената в него масивна жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, съответстващ на парцел V, пл. №37 в кв.21 по плана на с. Л., с неуредени рег. отношения при г-ци: улица, Б. К. Ц. н-ци Д.Ц. Д. и имот на продавачите-п.IV-37 в кв.21 за сумата 3100,00 лева, която продавачите заявяват, че са получили от купувача напълно и в брой при сключване на настоящия договор. Дан. оЦ. е 3 139 лева.

Идентичност на процесния имот се установява по скици- три броя скици на ПИ и на сгради на стр.121,123,124, от които е видно, че ПИ е с идентиикатор 43829.243.691. по КККР, одобрена с З-д РД-18-42/18.03.2008г., с адрес: с. Л., •••• с площ 584 кв.м., номер по предходен план: 37, кв. •••,п-л: V, със собственик по КРНИ-Евг. Р. и сгради, които попадат в имота: 43829. 243.691.1-застроена площ 60 кв.м., ет. 2, предназначение-жилищна сградаеднофамилна; 43829.243.691.2-застроена площ 20 кв.м., ет. 1, предназначение-гараж.

Приложена е дан. оЦ. на имота 6 120,70 лв към 28.06.23г., в която е вписана и второстепенна постройка-плевня-108 кв.м., и посочена площ на имота 1024 кв.м.

Д. С., б.ж. на с. Л., Лов.обл., видно от у-нието за н-ци /стр.9/ е поч. на 10.01.2022г. и е оставил за свои законни н-ци ищците: с-гата Ц. и дъщеря М..

Видно от у-ние за сем.пол. 2075-579/29.11.23г., ответника няма сключен гражд. брак.

По указаната доказателствената тежест по иска по чл.26,ал.1 ЗЗД:

ищците твърдят в исковата си молба, че страните по договора за продажба не са имали воля за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот, а за обезпечаване на вземането на ответника по сключен между тях договор за заем, т.е. че в действителност е било налице съглашение по чл. 152 ЗЗД, което е нищожно поради противоречието му със закона. С фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД /в този смисъл Решение № 461 от 16.01.2012 по гр. д. 1206/10 г. на IV г.о. и Решение № 408 от 10.09.2010 г. по гр. д. 82/2009 г. на IV г. о./. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, то предмет на установяване по делото е съществуването на заемното правоотношение, но не се претендират последиците на договора за заем, следователно предявеният иск не е такъв за разкрИ.е на симулация. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкрИ.е на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем и да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД.

Ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, с което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преЦ. на представените по делото доказателства./ Решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о., ГК/.

Адв. Л. акцентира, че още преди сключване на процесния договор за покупкопродажба, съпрузите се уговорили с ответника да им предостави паричен заем в размер на 4000 лева, от който те имали нужда и не могли да осигурят чрез заем в банката поради липса на доходи. При договарянето Р. поискал в обезпечение недвижимия имот и след връщане на заема от заемателите, да им се върне обратно собствеността като според изложението й едва след прехвърлянето на купувача, от договорените 4000,00 лева е изплатена само сумата 3100 лева на С., поради приспадане на съответни такси от страна на Р.. Т.е твърди се, че волята на продавачите не е била продажба на имота, а даването му в обезпечение на получен заем от 4000,00 лева, от който в действителност след продажбата, получили 3100,00 лева.

Възложено е на ищците да проведат пълно и главно доказване, че договор за заем е сключен между страните; че преди или едновременно с възникване на това задължение страните са уговорили начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона - че е прехвърлен имот с уговорка за обратно изкупуване. Като следва да се установят съществените елементи от съдържанието на договора, по които е постигнато съгласие - цена, срок и условия за връщане; предаване на сума в размер на 4000 лв. в заем от ответника на първата ищца и починалия й съпруг по силата на постигната помежду им уговорка по смисъла на чл. 240, ал.1 ЗЗД.

Ищците ангажират следните доказателства в подкрепа на твърденията си -

свидетелката Ив. Кирова-първа братовчедка на Ц. заяви, че е имало период в който кака й казала, че имат нужда от пари и батко й възнамерявал да вземе заем, но до там. Не й е казала от къде. Не знае да са имали намерение да продават имота. В последствие разбрала, че са взели заем, но не знае от къде. Потвърди, че от тях също са търсили пари. Сега разбира, че имота е продаден, а са близки и единствени роднини в селото, а никога не е знаела, че е продаден имота. Чуло се в селото, че има нещо и я попитала като си мислела, че имота е заложен като ипотека, но е техен. Не знае и за нотариални покани.

Свидетелката им М. Г.а, познаваща Д. и Ц. С., два пъти ходила и на Л. обясни, че следователя Т.М. им изпратил призовка и ги извикал на разпит, но не ходели от страх и доста време отлагали да отидат и така се запознали с Д. и Ц. и куп други хора, които били в същото положение. От тях знае, че и те са изпаднали в някаква ситуация и са имали нужда от сума, и затова са го потърсили. Така е било и при тях. Със всички, с които се запознала в хода на ДП е било така според нея. За Д., понеже делото траяло доста години знае още, че им е пращал нотариални покани да напуснат имота си, но той го изгонил от имота. Обясни и какви са били отношенията на майка й с ответника по повод на получен от него заем в размер на 7 500,00 лева, които заплатил в ДСК и сключили предварителен договор между двамата за магазин на ул. Търговска и той следвало да им върне имота като се издължи, но не успели-платили няколко вноски само и друго трето лице в крайна сметка го закупило от Р. и в момента те са на купувача все още негови наематели-20 години.

Ответният свидетел-И. И.-съпруг на сестра му заяви, че Р. имал Агенция за недвижими имоти-Перфект с офис на Гарата, купувал и продавал, не знае за заеми, но нямало работа и спрял да се занимава с това и сега също. Знаел, че купил къща на с. Л. и идеята му била да я продаде била голяма и хубава и сега правил опити също. Не знае да е предлагал заеми срещу имоти, но знае, че е имало ДП за извършваната от него дейност, приключило в негова полза и давал показания по него. Не знае колко имота е купил и да са го търсили хората за пари.Твърди, че от 10 г. и сега не работи като се издържа от пенсията на майка си.

За доказването на този иск с Молба 5384 от ищеца се сочат следните писмени материали, имащи значение за разкрИ.е на обективната истина по настоящото дело, по посочването им:

по ДП 326/2005г.:

Т.1, том 19, стр. 127, 128, съдържащи публикации във вестник Ловеч Прес ,17- 19.02. 2003 г., бр. 13 „заеми срещу имоти“ на АНИ “Перфект“ и от 23-25 март 2009 г., бр. 22 . В тази връзка служебна във вр. справки от ТР-р за ЕТ“ Перфект-Е. Р.“ и ПЕРФЕКТ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИС ЕООД.

Т.2, стр. 28 от том 6: е приложен нот. акт дарение Ц.; стр. 76 - заверено копие от нот акт, който е от значението за собствеността с оглед сключване на гр.брак обсъдено по-горе.

Т. 3. том 7: лист 54 справка относно придобити НИ от Р.-11 броя имоти като по т. 5 процесния, при продажна 3100,00 лева и оЦ. 9100,00;

стр.112 - ПРС /протокол за разпит на свидетел/ Х. Г. П. за отношенията на родителите му Г. и Ангелина Г.и и Р. по повод имот в с. Г. ; лист 118- ПРС Анг. Г.а, от 122 –ПРС –П. Г. П., стр.127- ПРС-Атанаска Г. И.а за отношение между сина й В. К и Р.

стр. 135 – 137 РПС на Ц. С. на 30.11.2006 г., която при предявяване на процесния договор от следовател е заявила, че съпруга й Д. е уреждал нещата с Р.;

стр. 138-ПРС на 30.11.2006 г. на Д. С., заявил, че чрез този н.а. са продали имота за 3 100,00 на Р., наложило се да го продадат, тъй имал кредит скъм Банка ДСК –ЛОВЕЧ. С тези пари са погасили част от кредита към банката като са ги получили след подписването на акта. Не са освобождавали имота, тъй като имали устна уговорка с Р.. Не са притеснявани от Р. да освобождават имота и не са искани от него да възстановят парите. Не са подписвали други документи освен този н.а от 04.06.2003г. ;

стр.147 се съдържат ПРС на Пл. Любом. Найденов; стр.151 – ПРС на Ел. Х.ва –ПРС, стр. 158-ПРС Йон. Кирилова; стр. 177-Ст. Анг. Станева; стр. 186- ПРС Христинка Добрева;

Т.4-том 10, съдържащо копие ГРД. № 1276/2004 г. на РС Ловеч, образувано с вх. №1565/26.10.2004г. по молба на Р. за издаване на изпълнителен лист по чл.237,б.“д“ ГПК /отм./ с представен Запис на заповед от 14.09.2001 г. /стр.6/, с издател Д. С., по силата на който С. се е задължил на 14.09.2001г. да плати на падежа-14.03.2002г. сумата 8 000,00 лева на Р.. С О-е № 502/24.10.2004г. РС-Ловеч е постановил издаването му, което е влязло в сила с О-е №105/11.03.09г. по ЧГД №129/2009г. на ОС-Ловеч ; стр.30-образуване на изп.д. 548/2008г. срещу Д. и връчването му на ПДИ на 05.12.2008г.

на стр.7, доброволна покана от 12.10.2004г. от Р. до Д. за явяване в 3 дневен срок в кантората му и доброволно уреждане на отношения, т.е след продажбата на имота;

На стр.31 е приложена нотар. Покана №14, том III, рег.№9519 от Р., чрез адв. Ст. Т. рег.№9519/22.10.2008г., досежно удостоверяване представянето й пред Нотариус с рег. №139 до съпрузите С., съгласно съдържанието й: с процесния н.а. е продаден имота в с. Л. . „До този момент въпреки многократните ми напомняния и уговорката ни да напуснете имота вие все още живеете в продадения ми с посочения н.а. имот, като възпрепятствате собствеността ми и ми отказвате достъп до закупения от мен имот. С тази покана за пореден и последен път ви моля да го напуснете и да изнесете от същия личните си вещи и багаж и ми предадете владението на закупения от мен имот в едномесечен срок от получаване то на тази покана. Ако откажете-определям месечно обезщетение за ползването му в размер на 500,00 лева, считано един месец от получаване на тази покана. Предлага да сключат договор за наем на имота при наемна цена, посочена по-горе. Ако не се възползват от горнитепредлага да сключат предварителен договор за покупко-продажба на имота и да му заплатят капаро 5000 лева като клаузи и цена ще уточнят при подписването на договора. Уведомява ги, че има издадени в негова полза изпълнителни листи за сумата 22 000,00 леваглавница по записи на заповед, издадени от С., които ще приведе в действие 1мес- след получаване на поканата от Вас и отказа ви да се договорим доброволно за един от посочените варианти.

Издадени са по съответния ред изпълнителни листи в полза на Р., на 29.11.2004г. по 1276/2004 г. за 8000 лева+442-разноски –стр.135 и на стр.137- изп. лист , изд. на 29.11.2004г. по ЧГД№1277/2004г. за сумата 14000,00 +702,00 лева-разноски, които С. е осъден да му ги заплати.

Стр.32-подадено е Заявление за достъп до ОИ от С. до Д-ра на ОСлС-Ловеч, в което посочват, че Р. не спазил предложенията си към тях и предприема действия да продаде техен недвижим имот в с. Л., ул. Белия път 29, съгласно н.а. от 2003г., и молят за информация има ли образ. следствено дело, срещу Р., приключило ли е и квалификацията по НК като на стр.33 е отговора, че е спряно на осн. чл.244,ал.1т.3 НК след като запитването е било изпратено /стр.155/ в ОП-Ловеч по компетентност.

На стр.41 е приложен ЗЗ, издаден на 20.05.2003г. от С., заверен досежно подписа с рег.№1992/20.05.2003г. с който се е задължил безусловно, без разноски и протест да заплати на Р. на 30.05.2003г. в гр. Ловеч , сумата от 14 000,00 лева. С О-е №490 по ЧГД №1277/2004г. на РС-Ловеч е постановено да се издаде изп. лист въз основа на него и разноски посочени по-горе, потвърдено с О-е №103 по ЧГД №133/2009г. Връчена е била и покана за ДИ на С. за сумата 14000 лева-главница+720 лв разноски по изп.д. №548/2008г. на ДСИ –Л. Тинкова

-на стр. 74 се съдържа писмо изх. № 697/05.08.2004 г. от ДСКРЦ-Плевен, за предоставен ипотечен кредит на С., разрешен на 28.02.2001г. в размер на 20 000,00 лева за срок от 60 мес в БО Угърчин, поради нередовно обслужване, кредита е стана предсрочно изискуем с остатък 14 460,94 лева , а на 23.10.2003г. – прехвърлен съдебни вземания- 15548,33 лева, ведно с разноски. На 09.08.2004г. кредита е окончателно погасен с вноска от 16 872,66 лева като на стр.75 е приложена вносна бележка от С., т.е след извършване на сделката с Р..

-стр.126- ПРС от 21.04.2009г. на С. като на стр.129 е съставен протокол за доброволно предаване от него на ксерокопия на документи , подробно посочени.

-на стр.141 е приложен договор за наем между Р. /наемодател/ и С. /наемател/ на процесния имот, считано от 01.01.2008г. срещу наем 500 лева в брой ежемесечно до 5-то число като за получената сума наемодателя издава разписка.

-на стр.144-Анекс към договора за наем, подписан от горепосочените като считано от 05.01.2008г., договора се смята невалиден като наемателя не дължи никакви суми на наемателят.

-стр.161-167- ПРС от 17.07.2009 г. на С., в който е дал подробно обяснение за познанството му с ответника за даден заем от него през 1990 г. в размер на 12 000,00 лева, който му върнал като не е подписвал никакви документи за взимането /връщането на сумата. През 2001г. му трябвал заем, но не получил от банките и се срещнал с Р. и му казал, че му трябват от 8000,00 лева и ги получил и му подписал запис на заповед, нот. заверен и му ги върнал за срок от 6м. + лихвата с лихвата 12800 лева, от 14.09. 2001г. до 14.03.2002г. но не са съставени документи от негова страна и не бил унищожен записа на заповед от 14.09.2001г. ;

През 2001г. теглил кредит от Банка ДСК с ипотека 20 000 лева и през пролетта на 2003г., имал затруднения при погасяването на вноските и се наложило да търси пари и го посетил Р. в офиса му като му поискал 5000,00 лева. Отговорил му, че може, но поискал като гаранция да прехвърли имота в с. Л., необходимо за да върне парите, които ще получил от него. А когато върне исканата сума пари отново ще бъде върнат на него и съпругата му. Р. заявил, че ако не му я върне, ще плаща наем по 500 лева за ползване на собствения му имот по негови думи. „Формално имота ще бъде негов докато му връща парите.“

Заявил е, че е получил 3100,00 лева реално и от 04.03.2003 до пролетта на 2007г. не бил търсен от Р. да връща тази сума пари…., но от пролетта на 2007 г. до нот. покана от 22.10.2008г. няколко пъти идвал в дома му в с. Л. с непознати за него лица и предлагал за продажба недвижимия имот и дворното място без да им посочва при какви обстоятелства придобил имота.

Заявява, че Р. му предложил след този период да изтегли кредит с 60 000 лева от Булбанк с който се уредят отношенията им – т.е Р. прехвърли собствеността и С. да заложи имота в полза на банката и да получи 60 000 лева, тоест 15 пъти повече от сумата, която им бил дал на 04.06.2003г. Не го приели със семейството му това предложение. След това му предложил да сключат договор за наем от 01.01.2008г., Анекс към него. Последвала нот. покана №14, рег. №9519 срещу двамата и образуване на изп.д. №548/2008 г. с обща главница 22 000 лева. Заявява в същия разпит, че не е върнал сумата от 3100,00 лева, нито съпругата му Ц. ги е върнала, не е имало уговорена месечна вноска. „Р. искал наведнъж да му върнем цялата сума“. Заявил е, че към 04.06.2003г. не е имал намерение и съпругата му да продават недвижимия имот в с. Л., ул .Белият път“ 29. Трябвали им пари и нямали възможност да получат кредит от банка, не отговаряли на изискванията за отпускане на кредит- ПРС С. на стр.168 173, отразяващи горните;

В том.6 на ДП 326/2005г, се съдържат изисканите от Прокурор С Постановление от 21.05.07. от н-с Хаджикръстева, нот. дела и от стр.75-82, се съдържа нот дело №••••г. за продажба на процесния имот, включая горецитираните н.а актове, декларация ГЖСИС на ответника като купувач-неженен, стр.80-у-ние ТСУС566/29.05.2003г., досежно строителството на жилищната сграда и гараж-съгласно одобрени строителни книжа, конкретно посочени; скица.стр.78, съгласно която по Разписен лист имота е записан на Ц. С.; с неуредени регулационни отношения което може да е свързано с голямата разлика в квадратурата на дворното място по акта за дарение-за покупко-продажба и скицата от СГКК-стр.121-584 кв.м., декларации на купувачите и у-ние от 04.06.03г. че върху имота няма вписани ипотеки и възбрани.

Т. 5-том 11-стр. 50, 51 , 52 разпит на Христинка Цанкова Добрева от 03.08.2009 г.; стр. 68 до стр. 74 разпит Христинка Добрева; и др. ПРС;

стр. 130 заключително постановление за спиране на ДП по чл. 241,1, т. 3 НПК;

Т.6-том 12-стр. 64: се съдържа Декларация МДТ вх.№1101 0980/18.06. 2003г. за имота от Р. като е посочил и представил процесния н.а от 04.06.2003г. за придобИ.ето му на стр. 68; стр. 110,113, касаят други придобивни сделки от Р..

том 13 съдържа дубликат на документи за платени данъци за Л. с квитанции за 2005г. - 32,19лева от Община Ловеч;

Т.7-посочените страници касаят разписки за получени суми, графологична е-за; предварителни договори; договори за наем;

Т. 8 – експертиза по ДП до стр. 116 , като стр. 91-93-Приложение №18- оЦ. и на процесния имот от в.л. инж. Н. Йотова към м. юни 2023 г. – 19 400 лв. ,т.е към датата на продажба на имота.

Т. 9 –том 26, на стр. 18 /паста черна/ от заключение от нещатен експерт икономист Т. Т., включая по т.4,19 - Д. Калчев и Ц. С. за вреди общо 21 100,00 лева; стр. 80- констативната част също посочени;

стр. 123 гръб, копие на вестник Ловеч прес, бр. 13/19.02.2003 г. 17-19. Февруари 2003г. е публикувана обява на Агенция недвижими имоти„Перфект“ в която е включено заеми срещу имоти ; стр. 126 гръб, бр. 22-23/25.03.2009 г. 23-25 март 2009, пункт 4 е посочено и записано „заеми срещу имоти“, което отнася към дейността му за периода и приложение № 11 на стр. 127 визитка на АНИ с включени „заеми срещу имоти, и на Перфект-търговия с недвижими имоти, заеми и посочено името на ответника;

стр. 128-същите; в допълнително заключение на Т. -приложение № 1 в табличен вид за лицата и по т. 5 за включени Ц. и Д., отразяващо отразени вреди поискан заем 8000+5000- получен заем 8000+3000,върнати 8 000 лева +4800-фактич.платени лихви-пазарна оЦ. 19400 към 04.06.2003г. – и вреди 21100,00 лева, което кореспондира с посоченото по т.9 от молбата на адв. Л..

Т. 10 – в лист от 55 до 60-Постановление за привличане на обвиняем МН-Подписка. Ответника е привлечен за обвиняем затова, че от м. август 1999 г. до м. март 2007 г в гр. Ловеч, като физическо лице без съответното разрешение от БНБ по чл. 11, ал. 1 ЗБ /ДВ № 5297 в сила от 01.01.2007 г./ и по чл. 13, ал. 1 ЗКИ дв № 59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г. /извършвал по занятие банкови сделки- предоставяне на кредити по смисъла на чл. 1, ал. 4 във вр. чл. 1, ал. 1 ЗБ и чл. 2, ал. 2 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение като представил парични кредити в лева на различни физически лице срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва – от 36% до 12% на месец, като е представил суми в общ размер 95 029,47 лв. на различни лица, между които на С. от с. Л. 11 100,00 лв., както и 21 100,00 лв.- вреди

Т. 11- том 28 - разпит на свидетел •••• /лист 20 до лист 27/разпит на Галя И.а И.а, от стр. 61 од стр. 67 разписки за получили суми, стр. 67 и 68 предварителни договори за покупко-продажби на имоти, от 79 до 83 разпит на Неделчо Нанев Неделчев, стр. 109 ••••;

В писмената си защита адв. Л. визира, че от събраните по досъдебното производство доказателства се установява, че с почти всички свои клиенти, на които предоставил заеми, ответникът сключвал предварителни договори, по силата на които те, като бивши собственици на прехвърлените му като обезпечение имоти, ставали купувачи по тях с цел да придобият обратно собствеността върху имота си, т.е. установява се дейността по обезпечаване на предоставени заеми с прехвърляне право на собственост върху имоти. С повечето от тези лица, пострадали от действията на ответника, той сключвал и договори за наем на собствените им имоти, прехвърлени му като право на собственост за обезпечение на техните задължения към него, като заплащали с години наем за ползването на имота си, за да не излизат от него след прехвърляне правото на собственост върху него на ответника, а да продължат ползването му. В случая на доверителите й не е сключван нито предварителен договор, а сключеният договор за наем е бил прекратен по взаимно съгласие. След това доверителите й са продължили владението си, като ответникът единствено ги е канил с нотариална покана до напуснат, но те са демонстрирали явно владението си.

В молбата си адв. Л. се опира на разпитите на свидетелите по ДП-во, но при съображения относно доказателствената стойност на приобщените материали и изрично възражение на адв. Д., следва да се изтъкне, че съгласно практиката, гражданският съд може да преценява само и единствено доказателствата, които са били събрани непосредствено пред него, в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, като единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. В тази насока, съставените протоколи за разпит на свидетели от други органи – конкретно в рамките на инициираното наказателно производство и ДП, биха могли да послужат само за доказване съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти, но не могат да бъдат преценявани по същество в настоящото гражданско производство. Поради това и съдът не дължи обсъждане на гласните доказателства, дадени от лица в качеството на свидетели наказателния процес, а следва да обсъди единствено изслушаните от него. За да бъдат преценени от съда, доказателствата, събрани в производството пред други органи, те трябва да бъдат събрани отново от гражданския съд, който разглежда делото с участието на страните по него.

Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на неизгодни за тях факти, имат значение на извънсъдебно признание – преценяват се по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, в т. ч. обстоятелствата, при които е било направено признанието. Когато подобно изявление е направено в друго производства, то се доказва чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното производство- в този смисъл Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, ІV ГО. При тези съображения съдът намира, че свидетелските показания, събрани в рамките на ДП, материалите по което са приобщени по настоящото дело, не са годни доказателствени средства в гражданския процес и не могат да бъдат преценявани от съдебния състав при формиране на фактическите и правните му изводи по основателността на предявения иск по чл 26 ЗЗД и затова не ги обсъжда подробно, но

За ищцовата теза с оглед на горното изложение, съществени се явяват ПРС, и протоколите от о.с.з по НОХД, които е посочила в молбата си и представени и по настоящото дело на първата ищца и съпруга й като Ц. С. ги потвърждава в изложението на ИМ. Подробно като частен обвинител в открито съдебно заседание от 10.02.2014г. по нохд №439/2013г. е потвърдила че през 2003г. били изпаднали в много голямо финансово затруднение и мъжа й предложил да вземат заем от Р. и станало така, че взели 3100 лева, обаче нямали уговорки за лихви и месечни плащания. Сумата трябвало да се върне в пълен размер“….Дължим 3100 лева…На вземането на 3100 присъствах, но на уговарянето няма спомен, не мога да кажа…“ -стр.31 от п-ла….“При подписване на договора за покупкопродажба попитала защо, каза такъв е реда“

по Т.14 от Молбата на Л. …., стр.33 – като частен обвинител С.-заявява, че „много пъти взимал пари от него“. Работили на приятелски начала като посочва, че ЗЗ за 14 000 лева никога не е взимал от него и твърди, че не се е подписвал той на него, а е взел 8000 лева и върнал с лихва 10%...“ Не е имал намерение да продава имота си на г-н Р.. Уговорката била чрез залог, а не чрез продажба.“

Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. В този смисъл ПРС и съдебните протоколи, досежно С. могат да се използват до известна степен в настоящото дело, с оглед на това, че са официален документи и с оглед смъртта му- той не може да даде обяснения пред съда по реда на чл.176 ГПК. Освен това е признал и неизгодни факти-невръщане на сумата 3100 лева- заем към Р..

Други писмени документи от значение за настоящото дело могат да са обясненията на подсъдимия, ако признава също неизгодни факти-на стр.3 от Протокол-от 05.04.2021г. от НОХД№35/2017г., в които Р. заявява- „….Друго , което мога да кажа е, че заемите които съм давал изключително рядко съм слагал лихва, а в повечето случай съм слагал неустойка с цел, ако някой не си върне заема…..По отношение на продажбите, които са правени на имотите пред нотариус, всички , които се явяваха тук лъгаха, че не са знаели,че продават имот , че не са си получили парите, всяка една сделка е нотариално издържана…“

От приобщеното НОХД №35/2017г., се установява, че ответника е бил привлечен като обвиняем / ОА №д-29/2013г. от 06.2013г. на ОП-Ловеч / за престъпление по чл.252, ал.2 , предл. първо във вр. с ал.1, предл. първо от НК , в това, че за времето от м. август 1999 г. до м. март 2007 г. в гр. Ловеч, бл. Ловеч, като физическо лице, без съответно разрешение от Българска народна банка по член 11 алинея 1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., е сила до 31.12.2006 год.) и по член 13 алинея 1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ.бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год,) извършвал по занятие банкови сделки-предоставяне на кредити по смисъла на член 1, алинея 4, във връзка с член 1, алинея 1 от Закона за банките (отм.) и член 2, алинея 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева на различни физически лица, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва - от 3.6 % до 12 % на месец като е предоставил суми в общ размер от 85 029,47 лева (осемдесет и пет хиляди, двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) както следва: на •••• и •••• (починал на 03 април 2008 год.), и двамата от град Ловеч на 06.08.1999 год. - 5 000 (пет хиляди) лева, - на ••• от град Ловеч на 24.11.1999 г. - 600 (шестстотин) лева, на •••• от град Ловеч на 08.12.1999 год. - 2 000 (две хиляди) щатски долара с левова равностойност 3821,48 лева - на •••• и ••••, и двамата от село Хлевене, община Ловеч на 02.02.2000 г. - 8 400 (осем хиляди и четиристотин) германски марки, с левова равностойност - 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева на •••• от гр.Ловеч на 16.03.2000 г.-2 000 (две хиляди) лв-на П. Г. П. от град Ловеч на 22.03/2000 г.- 3000(три хиляди) лева, на •••• и Д (••••а) П.а от град Ловеч на 24.04.2000 г. - 5 000 (пет хиляди) лева, на •••• Г.а и Г. Т. Г. - и двамата от град Ловеч на 03.05.2000 г. и на 11.08.2000 г. общо - 9 000 (девет хиляди) лева, на •••• и ••••, и двамата от град Ловеч на 16.08.2000 г.- 4 000 (четири хиляди) германски марки, с левова равностойност - 4 000 (четири хиляди) лева, на •••• И. К от град Ловеч на 29.08.2000 г. -2 200 (две хиляди и двеста) лева, на •••• и •••• от град Ловеч на 21.09.2000 г. - 1 000 (хиляда) щатски долара, с левова равностойност 2 177,63 лева, на Д.К.С и Ц. Б. С. от село Л. на 14.09.2001 и на 04.06.2003 г. - общо 11 100 (единадесет хиляди и сто) лева, на •••• от град Ловеч на 18.09.2001 г. - 2380 (две хиляди и триста и осемдесет) лева, на •••• от град Ловеч на 26.09.2001 г. - 6 805,36 (шест хиляди осемстотин и пет) лева, на •••• от град Ловеч на 30.04.2003 г. - 3 000.00 (три хиляди лева, на •••• от град Ловеч на 20.06.2003 год.- 6 150 (шест хиляди сто и петдесет) лева, на „АБАДОН" ЕООД град Ловеч, представлявано от П. •••• от град Ловеч на 29.07.2003 г.-1 400 (хиляда и четиристотин) щатски долара с левова равностойност 2 395 (две хиляди триста деветдесет и пет) лева, на •••• Х.в и •••• Х.ва от град Ловеч на 09.10.2003 г. - 3 500 (три хиляди и петстотин) лева; на •••• и •••• от град Ловеч на 10.03.2005 г. - 2 500 (две хиляди и петстотин) лева и на •••• от град Ловеч на 02.12.2005 год. - 2 000 (две хиляди) лева като от тази дейност са им причинени различни по размер вреди като на Ц. Б. С. и Д.К.С от село Л., общ. Ловеч - 21 100 (двадесет и една хиляди и сто) лева, равняващи се на 192 броя МРЗ към датата на вредата.

Орбазувано е НОХД № 439/2013 г. и е постановена присъда № 20/26. 11.2015 г., с която Р. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, но за определена от него лихва от 1,8% до 12%, като е предоставил суми в общ размер 73 833,05 лв. в това число на Д.К и Д С. от с. Л. на 14.09.2001 г. – 8 000,00 лв. и на 04.06.2003 г. – 3 100,00 лв. или общо 11 100,00 лв. при 10% месечна лихва, както и на същите 20 600,00 лв., равняващи се на 172 бр. МРЗ към датата на вредата, както от тази си дейност е причинил на посочени лица значителни вреди като конкретно на С. - 20 600,00 лв., като е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението от 5 години от влизане на горната в сила; глоба в размер на 5000,00 лв. в полза на държавата и конфискация на ¼ ид.ч. на 34 бр. имоти. Осъден е да заплаща разноски, включая на ищците-1100,00 лв. за повереник . /При изменение на обвинението в съдебното производство досежно размер на предоставените в заем суми , определените лихви и причинените вреди.

С Решение № 85/25.04.2016 г. по ВНОХД № 4216 ВАС изменя присъда № 20 по НОХД № 439/2013 г. в частта за наложеното наказание, като го признава Р. за невиновен да е предоставил на 02.12.2005г. в гр. Ловеч в заем сумата 2000,00 лв. при 1,88% месечна лихва на •••• като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение в тази му част, увеличава размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 3 г. на 4 г. и 6 м. Отменя присъдата в частта за приложението на чл. 66 НК. Определя на осн. 59,ал.1 и чл.61,т.3 ЗИНЗС, първоначално общ режим за изтърпяване на наказание Затворническо общежитие от открит тип, намалява глобата от 5000,00 лв. на 4 600,00 лв. като се потвърждава в останалата част.

С решение № 179/15.11.2016 г. ВКС по НД № 695/16 г. отменя горното и връща делото на ЛОС за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила. Поради отвод на съдии от ОС-Ловеч делото е изпратено в ОС-Плевен /О-е №2/10.01.17г. по нчхд №1358/16г. ВКС/

По образувано НОХД № 35/2017 г. на ОС Плевен, след изменение на обвинението за размера на предоставените в заем суми, определените лихви и причинените вреди, е постановена Присъда № 260012/05.04.2021 г. по която ответника е признат за невинен частично по повдигнатото му обвинение досежно предоставяне на •••• в заем на сумата от 2000 лв. при 1,88% мес. Лихва, поради което е оправдан на осн. чл. 304 в тази част на повдигнатото му обвинение. Прекратено е на осн. чл. 80 , ал. 1, т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 НПК производството по останалата част на обвинението, поради изтичане на предвидената в закона давност / в Присъдата №260012 липсват посочени С. по прекратяването на обвинението по чл. 80 , ал. 1, т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 НПК /

С Решение № 130 /08.11.2021 г. по ВНОХД № 209/ 2021 т., ВАС отменя изцяло горната присъда на ОС Плевен и прекратява наказателното производство срещу Р. за престъпление по чл. 252, ал. 2 предл. 1 вр. ал. 1 предл. 1 НК.

С Решение № 82/12.07.2022 г. е отменено горното решение на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК като признава Р. за невиновен и го оправдава по обвинението досежно обвинението за •••• и остава в сила Решение №130 /08.11.2021 г. на ВАС за прекратяването на наказателното производство срещу Р. по обвинението по чл.252,ал.2, пр.1, вр. ал.1,пр.1 НК , за периода от м. август 1999 г. до 10.03.2005 г. поради изтекла абсолютна давност за периода от м. август 1999 г. до 10.03.2005 г.

По силата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прекратяването на наказателното производство не изключва противоправността на деянието и неговата престъпност, а само наказателната отговорност, т.е ненаказуемостта на деянието.

Нещо повече за съда като извод се следва от Определение № 5 от 11.02.2015 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 8/2015 г. „Постановената присъда би имала задължителен характер при условие, че предмет на спора са гражданско-правните последици от извършено престъпление. Предмет на спора е въпросът за нищожността на сделка поради противоречие с правна норма от Закона за задълженията и договорите, заобикаляне на закона и уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитор, различен от установения в нормативните актове. Тези основания не са свързани с престъпление. Гражданско-правна последица от едно престъпно деяние е отговорността за вреди и чл. 300 от ГПК се прилага в такива случаи. Действителността или недействителността на сделката не са последица от престъпно деяние и не са обусловени от извършването и установяването на такова. Нищожността е гражданско-правна последица от осъществяването на фактически състав, регламентиран с гражданско-правни норми, и възниква при нарушаване на гражданско-правни норми, а не на наказателно-правни такива. В НК не съществува състав, който да регламентира, че е престъпление страните по сделка да уговарят начин на удовлетворяване, различен от установения в закона, или да криминализира уговорката за обратно изкупуване. Твърдяната от ищцата нищожност на сделката не е последица от каквото и да било престъпление, поради което не е налице основното изискване на чл. 300 от ГПК – съдът да разглежда последици от престъпно деяние. Присъдата в наказателното производство е ирелевантна за правилното решаване на гражданския спор.“

Установяването на престъпно обстоятелство е възможна чрез иск по чл.124, ал.5 от ГПК, но в случая не е предявен за съвместно разглеждане.

По делото е предявена искова претенция по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба поради противоречие на закона, с твърдения, че противоречи на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, тъй като е сключен като обезпечение на договор за заем. В решение № 461/16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 408 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г., IV г. о., се приема, че при сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок води до нищожност на сделката поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, като за установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, то предмет на установяване по делото е съществуването на заемното правоотношение-не се претендират последиците на договора за заем, за да се разкрие характера на съглашението.

Или приема за доказано въз основа на писмените документи , копията на гражданските дела и изп. дела. по приобщеното ДП, че са налице множество косвени доказателства , от които може да се направи извод, че между починалия съпруг на първата ищца и ответника са били налице отношения по повод предоставянето на суми в заем от Р. от 1990г., издадени записи на заповеди от първия за плащане на Р. с падеж до 2001 г и до 30.05.2003г. /оспорен досежно подписа от С./; Просрочия по банков кредит отнесен в съдебно вземане, установени с документ от ДСК АД, нужда от пари за погасяването му, потвърдено и от разпитаните ищцови свидетелки.

На следващо място се доказва, че съпрузите С. към дата на сключване на договора за покупко-продажба не са имали намерение да продават имота си на Р.. Още повече, че пазарната му оЦ. към 04.06.2003г. е 18 900 лева и те са имали нужда от средства. Няма данни той да е обявяван или предлаган по друг начин на лица /оферта за продажба към момента, в който е налице недостиг на парични средства в патримониума на семейството и просрочен кредит. Първата ищца-собственик на дворното място по наследство, и в СИО са сградите в имота не е споделила дори на роднини, че ще продават имота си, а е търсила само пари от свидетелката Кирова.

В желаното съглашение следва да има съвпадане на волеизявления на страните относно начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, което да е направено предварително. /Виж в решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о., ГК. / В случая, макар да няма конкретен писмен документ за заем на сумата 3100 лева, както твърди в писмената си защита адв. Д., даващо му основание за извод, че е придобита собствеността на имота от доверителя му по реда на чл.18 ЗЗД като е сключен в нотариална форма и подписан договор за покупко-продажба, са налице множество индиции: писмени и гласни в потвърждение на изложеното по исковата молба, че съпрузите С. не са имали намерение да продадат имота си, а да получат заем от Р., който да върнат и възстановят собствеността си, т.е да им послужи дадения имот като обезпечение. Това им съглашение в крайна сметка е било оформено по нот. ред чрез покупко-продажба, по силата на който Р. е собственик на имота към настоящия имот. И спрямо него и имота е насочено принудително изпълнение / ИД 49/2015г./ за негови задължения по изп. лист издаден на 15.06.2011г., извършен опис на имота и оценен с з-е по СТЕ вх.№10565/23.06.2022г. с пазарна оЦ. 51 720 лева./

Безспорно е, че Р. е разполагал и с два записа на заповед срещу С. като Запис на Заповед от 20.05.2003г., чийто падеж е бил изтекъл на 30.05.2023г. е документ, създаден преди сделката, съществуващ в правния мир, послужил за издаване на изп. лист, оспорен като подпис и получена сума, който не може да бъде пренебрегнат по делото с оглед отношенията им, материалното състояние на С. и дълговете му към купувача, при прехвърлянето няколко дена по-късно на 04.06.2003г., а и не се наведе друго каузално отношение, по което да е бил издаден и да го обезпечава при целия доказателствен материал.

Анализирайки го следва и извода, че чрез горните писмени материали и гласни доказателства потвърждават, и че след продажбата на имота, съпрузите остават в него, не афишират пред други лица, че са го отчуждили, продължават да го подобряват с влагане на значителни средства. След пролетта на 2007 г., след получаването на нот. покана и други ПДИ по изп. дела, се е търсил начин за удовлетворяването на вземането на ответника по заема от 3 100,00 лева и връщането на собствеността върху имота на С.-договор за наем и анулирането му, предложението на Р. за теглене на заем за сумата 60 000 лева с ипотека върху имота, което навежда на извода, че Р. е търсил именно връщане на парични средства от така извършената сделка, а не своенето на вещта за себе си, т.е анимуса не е налице.

Затова съдът намира за доказано съглашението им по заема с Р., намерението на съпрузите да го върнат, неосъществено и до настоящия момент и невъзстановяване документално на собствеността им до смъртта на С. на 10.01.20221г.

Съгласно чл.152 ЗЗД нищожен е договор, с който предварително се уговаря друг начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона или кредитора да стане собственик на даденото в обезпечение имущество без публична продан /в случая е спряно именно изпълнителното дело при нестанала първа продан на имота/. Уговорките за обратно изкупуване -чл.209 ЗЗД е нищожна, изключая по чл.333 ТЗ при търговските сделки. Съглашение за предварително удовлетворяване на кредитора при неизпълнение или обратно изкупуване са нищожни когато са постигнати при сключване на договора както-в настоящия случай преди, тъй като ако се постигнат в хода на изпълнението е приложим чл.65, ал.2 ЗЗД. Или съдът приема, че е доказано , че се касае за фидуциарна сделка по чл.152 ЗЗД, с която се прехвърля собственост за да се създаде обезпечение на кредитора, при която страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга цел – забрана за предварително уговаряне на начина на удовлетворение на кредитор, различен от предвидения в Закона. Уговорката, че прехвърлянето е временно, е вътрешна и е въпрос на доверие и не е необходимо обратно писмо, а се касае за нищожна сделка поради противоречие с чл.152 ЗЗД.

По изложените съображения, съдът приема, че претенция с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД е основателна и следва да се уважи.

Съдът съобрази Р№211 от 07.11.2017г. на ВКС по грд 4793/16г.,4 г.о; Р№539 на САС по ВГРД 4226/2015г. ; Р №3802 от 02.06.2015г. по ГРД 4275 по описа за 2009 на СРС; ТР №2 от 11.06.2025г. на ВКС по т.д. №2/2005г. ОСГК.

По иска по чл.79 ЗС:

положителния установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС е претенция на владеещия да установи със сила на присъдено нещо, че е собственик на вещта на основание придобивен способ-владение, т.е следва да докаже, че е владял в продължение на предвидения от закона срок, дадена вещ, срещу лице, което му го оспорва или го смущава, или е владял с намерение да я свои като собственик. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Установителния иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително притежава претендираното вещно право върху определен имот въз основа на въведения способ и съответно при наличност признаците на владението: явно, спокойно, непрекъснато и е отблъснал владението на останалите съсобственици.

Свидетелката на ищците М. Г.а, живуща на същата улица, но в обратна посока, твърди, че къщата си строили те двамата съпрузи след сключване на брака. Имотът е двуетажна къща, с двор. Долу имало две стаи с коридор, хол, кухня баня, тоалетна и стълбище за втория етаж. Детска стая има, таван и маза. Имат гараж. Той се намира пред къщата от улицата и в момента е като лятна кухня преустроен-те правили преди около 10 години остъкление. Било плоча и я затворили с дограма и врата от към улицата, и друга врата от която се влиза в двора. Помещението е оградено от всички страни и имало 7-8 прозореца. Остъклена е цялата плоча, като е затворено пространството под нея. Навявало сняг зимно време и сега го ползвали като коридор-можеш да се събуеш, има закачалка и е като антре,мисли, че е PVC. Доста отдавна го правили. Един дувар правили и подобрения на втория етаж на една стая. Дуварът бил стар от портата като влезеш в ляво, пропаднал, гътнал се и те копали и наливаха с бетон. 1,5 м. може би и 5-6 м. е дълъг. Това е правено от тях. В самата къща преди две години започнали ремонт на спалнята, където сега бебето гледат. Латекс, мебели, шпакловки. Детето е на М.. Започнали го преди две години, а кога завършили, не помни. М. живеела там със съпругът си и детето. Твърди, че в имота друг освен тях не е виждала. От както са построили къщата, са все там като е в изключително добър вид.

В доказателствена тежест на ищците /владеещите несобственици/ е да докажат, че са собственици-/не притежават титул за собственост в случая/, че ответникът владее имота без правно основание, а в тежест на последния – че го владее на правно основание, годно да го направи собственик- /нотариалния акт в негова полза, на който категорично се позовава адв. Д. като валиден официален документ/.

Съдът приема, че се доказа по делото, че ищците не са загубвали владението на имота като за М. като наследник на своя праводател до завеждане на исковата молба като безспорно е изтекъл 10 годишния срок и повече за тях, считано от 04.06.2003г.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия имот, владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия смисъл на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои веща като своя. След продажбата, не са били отстранени собствениците С. от имота от страна на Р., като и се анулира д-ра за наем сключен между тях и посочен по горе, т.е Р. зачита демонстрираната фактическа власт от тях през годините.

Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено

като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на собственост по давност. Само ако държателят промени

намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Именно за държатели ги счита пълномощника на ответника и подробно засяга въпроса за намерението им да своят вещта в писмената защита като счита, че заплащането на режийни разноски, са без значение, доколкото данъчните задължения са платени от доверителя му в качеството му на задължено лице. Действително спрямо имота е насочено принудително изпълнение / ИД 49/2015г., по което са присъединени и други кредитори/ за задължения на Р., образувано по изп. лист издаден на 15.06. 2011г. по ЧГД №1070/2011г. на РС-Ловеч, извършен опис на имота без той да присъства и оценен с з-е по СТЕ вх. №10565/23.06.2022г. с пазарна оЦ. 51 720 лева, съответно изнесен на публична продан-обявена за не станала.

В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. В случая фактическата власт въобще не е загубвана за да бъде установявана отново и съпрузите не са променяли и анимуса си да владеят вещта като своя.

Когато фактическата власт е придобита на правно основание, както се твърди от ответника, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.

Именно, че доверителите й Ц. С. и покойният й съпруг Д. С. са упражнявали владение, а не държане върху спорния имот адв. Л. извежда от обстоятелството, пряко свързано с предварителната уговорка на страните имотът да бъде обратно изкупен от С. като те са си продължили владението върху собствения си имот и именно поради тази причина не са и предали владението по чл. 187 от ЗЗД на ответника, считайки че не са изгубвали собствеността върху имота си.

Горните не могат да се отхвърлят с оглед цялостното изложение на съда и демонстрираното постоянно намерение на С. и дъщеря, за която няма данни да е оспорвано въобще владението, да своят имота като свой собствен. Няма данни да са го напускали, да са разполагали с друг, да са се местили в друг или за кратко да са го оставяли във владението на Р.. От стр. 310 до стр. 330 прилагат плащания и след юни 2003г. на такси водомер от Ц. в брой и след юни 2003г., консумация на ел. енергия по партида на Д. С. /253- 277, стр.320-334/, в потвърждение на оставането и пребиваването им в имота.

С различни действия са демонстрирали пред Р. отношението си към притежавания от него имот-не освобождаването му, въпреки чл.187 ЗЗД, демонстриране на собственост пред хора от селото и доведени купувачи, т.е владението си върху имота и анимуса за неговото своене като собственици като С. и го изгонил от имота по думите на свиделката. Извършвали са подобрения в него многократно през годините както посочва пълном. Л. и цитира практика в такава насока /Р№2 от 12.03.2020г. на ВКС по ГРД №619/2019г. 1 г.о. ; Р №143 от 25.06.2013г. на ВКС по грд №52/2013Г. , 1 Г.О. и Решение №8 от 23. 01.2012г. на ВКСС по ГРД №138/2011г., 1 г.о. ГК./ , които съдът съобразява. Съгласно заключението на в.л. М. стойностите на разходите за извършените подобрения на имот в с. Л. са както следва: през 2008: дограма 3 275,00 лева с ДДС; през 2016г.- СМР –стена с парапет 835,38 без ДДС , 1024,46 с ДДС и през 2022г.:СМР-ремонт на стая:1828,33 лева без ДДС , 2194 с ДДС ; дограма 846,20 лв. с ДДС.

Не са отстранени и при описа от съдия изпълнителя от имота през 2022г., т.е непрекъснато, явно и несъмнено са го владели като няма данни след 2003 г. и особено след 2012г. от страна Е. да са отстранявани по някакъв начин от имота чрез завеждане на искове по чл.108 или други/ жалби. Непредаване на владението върху имота по повод покани на ответника /нот. покана е от 22.10.2008 г./, потвърждават, че са осъществявали явно /не скрито/, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота си и то не им е било отнето. Към това се добавя от пълномощника, че партидите по захранване на имота с ток и вода са били на името на Д., след което на Ц. С.. Ищците са се водили на адреса, видно от у-нието за н-ци, а ответника е заплатил задълженията си за данъците едва след образуването на делото поради водените изп.дела срещу него, т.е според нея е показателно какво е било отношението му за толкова дълъг период от време към имота, на който формално по документи е бил негов собственик. Акцентира се още, че единствено намерението им да своят вещта е била причина да стоят в имота, тъй като не се доказва да са пребивавали през този значителен период от време на друго облигационно основание и което също да ги превръща само в държатели.

Или съдът приема, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, тъй като се доказаха предпоставките на владението по чл. 79, ал.1 , ал.1 ЗС в полза на ищците.

По разноските:

При този изход на процеса, разноските следва да бъдат понеси от ответната страна или съгласно списъка и приложените разходо-оправдателни документи общо 3 617,41 лева, които Р. следва да бъде осъден да им заплати.

Водим от горното,съдът