Решение № 5200 от 30.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12248/2024 г.

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване от П. И. Г., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 90000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 9107,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за транспорт и адвокатска защита, претърпени в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила на 18,07,2024г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главниците считано от 19.07.2024г., до окончателното им изплащане. В исковата молба П. И. Г. твърди, че през 2016г. от Специализираната прокуратура /СП-сега закрита/ било образувано наказателно производство, развило се като ДП № 70/2016г., пр.пр.№ 696/2016г. по описа на СП, по което през месец януари 2018г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Всички обвиняеми по делото били служители на МВР- ГД „Гранична полиция". Обвиненията касаели дейността им като гранични полицаи на ГКПП „Малко Търново". По посоченото наказателно производство СП /закрита/внесла обвинителен акт срещу всички обвиняеми. Съдебното производство се разви пред общо пет различни инстанции, както следва: 1-Специализиран наказателен съд-VI състав, нохд № 2689/2018г., 2 - Апелативен специализиран наказателен съд - внохд № 171/2020г., 3 - СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - но, 8 състав, нохд № 2696/2020г., 4 - СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд - ВНОХА № 1084/2023г., 5 - ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН съд -Трето НО, н.д.№ 359/2024г. Излага, че с присъдата на СпНС по нохд № 2689/2018г. бил осъден по обвинението за участие в организирана престъпна група /ОПГ/ по чл. 321, ал.З, предл. 2, т. 2, вр. с ал.2 от НК. Наложено му наказание било „Лишаване от свобода" за срок от 1 година с прилагане на чл.66, ал.1 от НК. Присъдата спрямо ищеца била обжалвана от ищеца, както и от всички подсъдими. С въззивно решение на АСнС постановена по внохд № 171/2020 г. присъдата на СпНС, с която бил признат за виновен и осъден условно, била изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. С присъдата на СГС /продължил разглеждане на съдебното производство по внесения обвинителен акт след закриването на СпНС/ по нохд № 2696/2020г., ищецът бил оправдан по обвинението за подкуп по чл.321, ал.З, предл.2, т,2, вр, с ал.2 от НК. Присъдата била протестирана от СГП /СП-закрита/. В производството по внохд № 1084/2023 г. Софийски апелативен съд отменил присъдата на СГС в оправдателната и част спрямо подсъдимия Д.Ю.. по обвинението по чл.301, ал.1 от НК и била произнесена нова присъда, с която бил признат за виновен по това обвинение. Спрямо останалите подсъдими присъдата била отменена. Сочи се, че присъдата на апелативния съд била протестирана по всички пунктове от Софийска апелативна прокуратура и обжалвана от защитника на подс. Д.Ю.. адв Б.М. пред Върховен касационен съд. С окончателно Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024 г. ВКС изменил частично присъдата в оправдателния диспозитив от предходните инстанции и я остави в сила в останалата част. В резултат на това оправдателната присъда срещу ищеца произвел правните последици на влязъл в сила съдебен акт, считано от 18,07,2024г. Твърди, че общата продължителност на наказателното производство в периода от привличане на ищеца в качество на обвиняем /в т.ч. и подсъдим/ до постановяване на окончателно Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024г. на ВКС възлиза на 6/шест/ години и 6/шест/ месеца. Наведен е довод, че обвинението срещу ищеца може да бъде определено като „незаконно обвинение" по смисъла на тази дефиниция от уредбата на ЗОДОВ. Това незаконно обвинение било активно поддържано от Прокуратурата, докато Специализираната прокуратура /закрита/ съществувала като самостоятелна структура в нормативно обособената среда на Специализирано правораздаване, така и след прекратяването на тази структура и до решаване на делото от състав на ВКС на 18.07.2024г. Твърди се, че с привличането му като обвиняем в началото на 2018г., в живота на ищеца настъпили редица неблагоприятни промени. Те са засегнали личната му сфера, здравословното му състояние и отношенията с хора от роднински и приятелски кръг. Обвинение причинило стрес и напрежение на ищеца. В резултат на обвинението придобил заболявания – развил прогресираща хипертония, достигнала до сърдечна недостатъчност и „хипертонична болест III-та степен, получил неврологични проблеми, развил симптоми на честа тревожност и загуба на съня. Бил несигурен в бъдещето и обезпокоен за авторитета си пред роднини, близки и приятели. Отчуждил се от близки и приятели и с години не общувал с лица различни от тесният му семеен кръг и доверени колеги. Наказателното преследване получило широк обществен отзвук поради отразяването му в медиите. Снимката му и информация с лични данни била изпратена д всички ГКПП в страната, където бил познат като граничен полицай с повече от 20 години стаж. По този начин повдигнато обвинение станало достояние на широк кръг познати и непознати лица, което му създало допълнителни, значителни неудобства и подронило още авторитета и доброто му име. Повдигнатото обвинение довело до промени и в професионалното му развитие, като бил отстранен от длъжност като граничен полицай за срок от 6 месеца в периода от м.02.2018 г. до м.07.2018г. и след това е уволнен от дисциплинарно наказващия орган, в случая - Министъра на вътрешните работи. Воденото наказателно производство му създало пречки да участва в конкурси за по високи длъжности в МВР за период от 7 години, въпреки достатъчната му квалификация. По време на наказателното производство му била наложена забрана за напускане пределите на РБългария, по реда на чл. 68 НПК, а преди 2018г. пътувал редовно със семейството си до Турция на почивки и ежемесечно на пазар. Твърди, че по време на наказателното преследване претърпял вреди – имуществени разходи за транспорт и разходи за защита от адвокат, които претендира да бъдат репарирани. С отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 131 ГПК, Прокуратурата на Република България оспорва по основание и размер предявената искова претенция за имуществени и неимуществени вреди. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди, както и те да са понесени от ищеца в изискуемата се пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователните обвинения. Излага, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че е търпял вреди, изразяващи се във влошаване на здравното му и психо-емоционалното му състояние. Претенцията на ищеца е оспорена като завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва. Възразява, че към искова молба не е представен договор за правна помощ и оспорва като частни документи представените разписки, тъй като същите нямат достоверна дата, и не доказват, както уговаряне, така и заплащане на въпросните суми за адвокатски хонорар по делото. Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че с постановление от 06.12.2016г. на прокурор при Специализираната прокуратура (СП) е образувано Досъдебно производство № 70/2016г., пр. пр. № 696/2016г. по описа на СП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 301, ал.1 НК и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал. I НК и за престъпление по чл. 301, ал.1 НК и по чл. 321, ал.З3, пр. 2, т. 2, вр с ал. 2 НК. Установява се, че с постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2018г. по ДП № 70/2016г. на СП - СО, пр. пр. № 696/2016 г. по описа на СП, предявено на 31.01.2018г., следовател при СО – СП е привлякъл в качеството на обвиняем П. И. Г. за престъпление от общ характер, а именно: за това, че на неустановена дата от началото на м.декември 2016г. до края на м. декември 2017г. на територията на Р България, ГКПП, РДГП Елхово, участвал в структурирано трайно сдружение от осем лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления – по чл.301, ал.1 от НК – пасивен подкуп, в която участвали Д.Ю.., П. Г., Б.Д., Г.Т., К.К., С.А., Н.П.М., Г.К., като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „ЛС“ от три до десет години. На ищеца П. И. Г. е определена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. С отделни постановления, предявени на 21.05.2018г., е извършено ново привличане в качеството на обвиняеми на П. И. Г., Г.Т., К.К., С.А. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал. 2 от НК и са разпитани в качеството на обвиняеми и в присъствието на техните защитници. За ищеца П. И. Г. – адвокат П.Т.. Видно от отделни постановления от 02.02.2018г. по ДП № 70 /2016г. на СП - СО, пр. пр. №696/2016г., потвърдени на 02,02,2018г. с постановление на прокурор от АСП, спрямо П. И. Г. и останалите лица е наложена мярка на процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на прокурор при СП. На 28.08.2018г. прокурор от Специализирана прокуратура в СНС е внесла в СНС обвинителен акт срещу К.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Б.Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу С.А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Н.М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу П. И. Г. за престъпление по чл. 321. ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Г.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, срещу Г.Т. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК и срещу Д.Ю.. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. т. 2, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 301, ал.1 от НК. В приложенията към обвинителния акт е посочено, че осемте обвиняеми лица имат защитници, като защитник на П. И. Г. е адвокат П.Т.. Посочени са двадесет лица свидетели, от които три лица с тайна самоличност. Отразено е още, че спрямо обвиняемите лица е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2689/2018г. по описа на СНС. С разпореждане от 18.09.2018 г. съдията-докладчик по НОХД № 2689/2018 е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 28.09.2018 г. по въпросите по чл.248, ал.1 НПК. С присъда № 43 от 25.09.2019г. постановена по нохд № 2689/2018 г. на СпНС ищеца и останалите подсъдими са признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата от началото на м.декември 2016г. до края на м. декември 2017г. на територията на Р България, ГКПП, РДГП Елхово, участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.30 от НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления – по чл. 301, ал. 1 от НК – пасивен подкуп, в която участвали Д.Ю.., П. И. Г., Б.Д., Г.Т., К.К., С.А., Н.П.М., Г.К., като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Ищеца е осъден с наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година, като изпълнението на наказанието е отложено с прилагане на чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години. Осъдителната присъда е обжалвана от ищеца и от останалите подсъдими. С решение № 260001 от 25.09.2020г. на АСнС постановена по внохд № 171/2020г. на АпСНС осъдителната присъда № 43 от 25.09.2019г. постановена по нохд № 2689/2018 г. на СпНС е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на специализирания наказателен съд С присъдата от 01.02.2023г. постановена по нохд № 2696/2020г., на СГС – СпНС /закрит/ ищеца и останалите подсъдими са признати за невиновни по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и е оправдани. С протест вх.№ 460267/03.02.2023г. оправдателната присъдата е протестирана от прокурор при АП София. С присъда № 40/08.12.2023г. постановена по внохд № 1084/2023 г. Софийски апелативен съд, НО, 3 състав е отменена присъдата от 01.02.2023г. постановена по нохд № 2696/2020г. на СГС в оправдателната и част спрямо подсъдимия Д.Ю.. по обвинението по чл.301 , ал.1 от НК, като и била произнесена нова присъда, с която Д.С.Ю. и признат за виновен по повдигнато обвинение, а по отношение на останалите подсъдими и ищеца оправдателната присъда е потвърдена. С касационен протест от 15.02.2023г. на прокурор от АП София присъдата на апелативния съд е протестирана. Същата е обжалвана от защитника на подсъдимия Д.Ю.. пред Върховен касационен съд. С окончателно Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024 г. по описа на ВКС, трето НО, присъда № 40/08.12.2023г. постановена по внохд № 1084/2023г. на САС е изменена частично в оправдателния диспозитив от предходните инстанции и е оставена в сила в останалата част. В резултат на това оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в сила. Така наказателното производство спрямо ищеца е продължило от 31.01.2018г. - датата на привличането му в качеството на обвиняем, до постановяване на окончателния съдебен акт на 18.07.2024 г. - решение № 427, постановено по КНОХД № 359/24г. по описа на Върховен касационен съд, в период от 6 година, 5 месеца и 19 дни. На 27.08.2024г. ищецът П. И. Г. е подал заявление до Министерство на правосъдието за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ за прекомерна продължителност на наказателно производство. Видно от прието писмо изх. № 94-П-204 от 27.12.2024г. след извършена проверка и Констативен протокол от 12.12.2024г. заявлението на П. И. Г. е отхвърлено, като неоснователно, поради това, че общата продължителност на наказателното производство не надхвърля разумния срок. Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че за периода м. 02-07,2018г. ищеца е бил отстранен от длъжност като граничен полицай, общо за 6 месеца. Приети са общо 57 броя касови бона за заплатено гориво в периода 2018-2024г., на обща стойност 2027,00лв. Приети са договора за правна помощ от 31,01,2018г., 10,02,2020г., 05,11,2020г., 04,12,2023г., платежни нареждания от 31,01,2018г.28,09,2018г. и 10,02,20г., на обща стойност 7080,00лв., отразяващи извършени от ищеца плащания в полза на адвокат П.Т., за осъществена адвокатска защита в рамките на процесното наказателно производство, пред СпНС, АСпНС, САС, ВАС. От показанията на свидетеля Г.Я. се установява, че е близък приятел на ищеца от детските им години. Знаел за наказателното дело срещу него, което продължило за периода 2018г. – 2024г. Съгласно показанията ищецът много се променил след започване на делото и по време на воденето му. Отчуждил се от приятели, близки и колеги, затворил се, отказвал да излиза. Оплаквал се от делото и се страхувал, че ще получи много тежко наказание и ще лежи в затвора. Споделял му и, че със съпругата му след образуване на делото са в конфликти и после пак заради делото се развели. Споделял му и, че заради делото получил здравословни проблеми. Измъчвал се, че не му е разрешено да излиза от пределите на страната, а преди това много често излизали. Измъчвал се и, защото го отстранили от работа. По време на делото живеел в Малко Търново и все пътувал към София. Свидетелят знаел, че делото е приключило с оправдателна присъда, но е забелязал едно продължаващо притеснение в ищеца и продължавали здравословните му проблеми. Представени са разпечатки на публикации в bgdnes, Lupa.bg и Лекс, в които се съдържа информация относно хода на наказателното производство водено срещу ищеца и колегите му. При така установеното съдът формира следните правни изводи: Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което ищецът е оправдан с в.с. присъда. По допустимостта на исковете: Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е Прокуратурата на Република Блългария. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявените искове с правно основание чл.2, ал.1 т.3,предл. второ от ЗОДОВ, се явяват допустими. По основателността на претенциите: Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. I от ЗОДОВ: Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите. Съгласно задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. по тълк.дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В цитирания тълкувателен акт ОСГК на ВКС прие, че съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.д.№ 1/2022г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид цитираните тълкувателни указания, решаващият състав намира, че в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи глобално, като същото репарира вредите, като от повдигнатото срещу ищеца неоснователно обвинение, така и неимуществените вреди от неразумен срок на наказателно производство и накърняване правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В настоящия случай ищецът е бил привлечен като уличено лице за извършено престъпление на 31.01.2018г., като наказателното производството срещу него продължило до 18.07.2024г., когато е постановено Решение № 427/18.07.2024г. по н.д. № 359/2024 г. по описа на ВКС, трето НО. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на обвиненото лице (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни органи. При преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав на съда намира на първо място, че процесното обвинение се отличава с висока правна и фактическа сложност, касае усложнена престъпна дейност, водено е срещу осем лица за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, а продължителността му в случая е 6 /години/ години, 5 /пет/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни. По отношение на критерия поведение на страната, съдът констатира, че ищецът се е явявал, както в хода на досъдебното производство през разследващите, така в откритите с.з. в хода на съдебните производства не е станал причина за бавене на делото. По отношение на поведение на съответните компетентни органи, съдът съобрази, че се касае за наказателно производство с фактическата и правна сложност на обвинението, което е водено за престъпление – организирана престъпна група /ОПГ/, против множество подсъдими, разпитани са множество свидетели, вкл. защитени свидетели, приложени са специални разузнавателни средства, като постановената присъда е обжалвана и протестирана. Предвид изложеното наказателното преследване спрямо ищеца продължило в периода от 6 години, 5 месеца и 19 дни не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Установеното от фактическа страна сочи, че в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.първо от ЗОДОВ, като обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, вкл. и на неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание. По размера на обезщетението за неимуществени вреди: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, а още според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи. Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, на психиката му, на контактите му и възможността за реализация, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид възрастта на ищеца – 46г. /към момента на привличането му/, тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено длъжностно престъпление, продължителността на наказателното преследване - 6 години, 5 месеца и 19 дни, вида и на наложената мярка за неотклонение – „парична гаранция”, данните за личността на подсъдимия – дългогодишен служител на МВР, с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, включително периода, за който е отстранен от работа поради обвинението /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, като обективни и дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления. Въз основа тях приема за установено, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения, стрес, страх от осъждане, унижение, затруднения в семейството, принудителна промяна в ежедневието, засягане на репутацията му, социална изолация. Недоказани са останали твърденията за придобити заболявания в резултат от повдигнатото и поддържано обвинение, както и настъпилото прекратяване на брака на ищеца с развод, като пряка и непосредствена последица на воденото наказателно производство. Репутационните вреди на ищеца от разгласяване на темата за наказателното дело в медиите не могат да се вменят в тежест на ответника, доколкото не е установено представители на Прокуратурата да са давали информация за хода на обвинението. Преценявайки тези обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение /по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 год./ и установените от свидетелските показания негативни емоционални и психически последици за ищеца, отражението върху социалното общуване на ищеца, както и негативното отражение върху личния му живот, настоящият състав на СГС намира, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00лева, равностойни, съгласно чл. 12 от ЗВЕРБ, на 5 112.92 евро. Според съда тази глобална сума справедливо и по равно ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение и вредите от нарушеното право на разглежане и решаване на делото в разумен срок. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съд приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение/ така Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/ Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че адекватен размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 10 000лв., с равностойност от 5112, 92евро, като сумата е определена глобално съобразно задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. по тълк.д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост. За сумата 80000,00лв., която е разлика над присъдените 10000,00лв., до общо претендираните 90000,00лв., искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По претенцията за имуществените вреди: В задължителните за съда указания по т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г по т. д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В конкретния случай, ищецът претендира имуществени вреди – разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер 7080,00лв. Съдът намира претенциите за обезщетение на имуществени вреди относно платените адвокатски възнаграждения за основателна. Съгласно приетото в т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От съдържанието на представените договори за правна помощ и платежни документи може да се направи извод, че разноските за адвокатски възнаграждения са реално сторени от ищеца. Безспорно е установено, че договорите и платежните документи са представени по наказателните дела, а адвокат Т. фигурира като пълномощник на ищеца пред наказателният съд и органи. Затова претенцията за обезщетяване на имуществени вреди - разходи за правна защита е основателна в предявеният размер. Съвкупния анализ на приетите касови бонове, доказателствата от протоколите за проведени процесуално следствени действия и действия пред наказателният съд, от които е видно, че ищецът стриктно се е явявал пред съда и наказателните органи, както и гласните доказателства, от които се установява, че ищецът живеейки в Малко Търново системно пътувал до София за делото и обратно, за провеждане на заседанията обосновава извод, че претенцията за обезщетяване на имуществени вреди от пътни разходи за гориво в размер на 2027,00лв. е доказана по основание и размер. Поради изложеното претенциите за имуществени вреди се явяват основателни. По претенцията за лихва: Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 18.07.2024г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна считано от 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумите. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които са в общ претендиран размер от 5180,00лв., от които възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС в размер на 5160,00лв. и 20,00лв. за държавна такса. В хода на устни състезания ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал. 5 ГПК е наложително да се посочи, че НМРАВ № 1/2004 г. приета от ВАдвС не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право (Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22) Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Като съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд съдът намира, че заплатеното възнаграждение за адвокат е съответно на сложността на спора и извършените действия. Затова възражението за прекомерност е неоснователно. Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 999,00лв. или 511,00евро. По изложените съображения, съдът