Решение № 27 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 474/2024 г.

Постъпила е искова молба от гл. асистент д-р С. С. П., с която ищецът моли да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 369 от 23.04.2024 г. на ректора на С.А. „••••••••“, с която е наредено кадрово преструктуриране в катедра „Финанси и кредит“, по силата на което ищецът е прехвърлен от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“, където се счита за некомпетентен да полага труд. Заявява, че не е изразил съгласие за такова изменение на характера и мястото на работа и че не притежава необходимите знания и квалификации да полага труд по други специалности в други катедри. Счита заповедта за нищожна, поради заобикаляне на закона, защото с нея се променя характера и мястото на работа и незаконосъобразна, защото не е спазена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ и е опорочена цялата процедура по издаването и включително и чл. 98, ал.2 от Правилника за дейността на С.А. „••••••••“. Поради това е завел иск с правно основание чл. по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 118, ал.1 КТ, с който претендира отмяна на заповед № 369 от 29.05.2024г. на ректора на С.А. „••••••••“ с която се изменя трудовото му правоотношение, едностранно от работодателя, относно мястото и характера на работата от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“, като незаконосъобразна и/или нищожна. В съдебно заседание твърди, че с едностранна заповед на ректора е преместен от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“, където няма нужната квалификация и реално не може да изпълнява академичните си функции. Според него преместването е незаконосъобразно, защото не са спазени изискваните вътрешни и законови предпоставки, а заповедта не е била и връчена срещу подпис. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С.А. „••••••••“ в даденият от съда срок, заявява че предявените искове за незаконосъобразност и нищожност са недопустими и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени с решение на съда. Твърди, че заповедта на ректора за промяна на работното място не представлява административен акт, а по своята правна същност е волеизявление на една от страните по трудовото правоотношение, поради което същата не може да бъде произнасяна за нищожна по исков ред. Посочва, че в трудовото право няма понятие нищожност, респективно недействителност на заповедта за преместване, дисциплинарно наказание, уволнение или друга заповед на работодателя. Също е посочено и че чл.74 и чл.75 от КТ борави с понятието недействителност, но само на трудовите договори, поради което не може да бъде предмет на защита в исковия процес правото да се иска прогласяване на нищожност на заповедта за промяна на работното място. Твърди се, че в кодекса на труда няма предвиден иск за установяване на извършено от работодателя нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и организацията на работата. В отговора на исковата молба е посочено, че допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство, при издаване на вътрешни актове, могат да бъдат предмет на установяване, само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението не е допустим. Също се твърди, че в случая в самата заповед е посочено, че с нея не се променя съдържанието на трудовото правоотношение, освен това според щатното разписание, щатната численост на длъжността асистент е определена за цялото висше училище, а не конкретно за всяка катедра, както и че длъжностите характеристики за длъжността асистент, също са еднакви за всички асистенти, независимо към коя катедра се числят и работата им като трудова функция е една и съща. Ответникът поддържа, че искът е процесуално недопустим, тъй като атакуваната заповед представлява вътрешен организационен акт на работодателя, свързан с попълване числеността на катедрен съвет съгласно Закона за висшето образование, и не засяга трудовото правоотношение на ищеца. Твърди се, че заповедта не променя нито мястото, нито характера на работата му, като и след издаването ищецът продължава да преподава в катедра „Финанси и кредит“. Алтернативно се поддържа, че искът е неоснователен, защото по никакъв начин процесната заповед не води до промяна мястото и характера на работа на ищеца, поради което се иска отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено следното от фактическа и от правна страна: Предявения иск е по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ, вр. чл.118 от КТ С решение № 288/09.06.2025г., постановено по в.гр.д.№ 218/2025г. по о описа на ВТОС е отменено решение № 7/15.01.2025г., постановено по настоящото дело, с което е оставен без разглеждане предявеният иск по чл. 358, ал.1,вр. с чл.118, ал.2 от КТ , като недопустим. Въззивният съд е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът гл. асистент д-р С. С. П. е заемал длъжността "главен асистент висше училище", код по НКПД – 2011; 23107003, в С.А. „••••••••“, гр. Свищов, ул.“•••••••••••. Ищецът П. е заемал длъжността на основание изготвеното Допълнително споразумение във връзка с Трудов договор № 3054 от 09.09.2016г., на основание чл. 119 от КТ, във връзка с Анекс към КТД от 30.10.2023 г. и Решение на АС от 7.11.2023 г. за неопределен срок, на пълно работно време - 8.00 часа, при петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение 1910 лева, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 168.08 лева и за ОНС „Доктор“ в размер на 300 лева. Със Заповед № 369/29.05.2024 г. на ректора на С.А. „••••••••“ на основание чл. 118, ал. 2 от КТ и чл. 98, ал.1 от ПДСА, както и въз основа на ДЗ с вх. № 91.00-699/23.04.2024 от старши преподавател д-р Р.Д. – Вр. ИД Ръководител катедра „Физическо възпитание и спорт“ при С.А. „••••••••“, е наредено прехвърляне на ищецът гл. асистент д-р С. П. от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“. От свидетелство за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ от 21.07.2015г., е видно, че гл. асистент д-р С. С. П. е защитил пред Факултет „Финанси“ дисертационен труд на тема „Финансово-икономическо оценяване на проекти в областта на културния туризъм в България“. Представена е покана от Ректора на С.А. „••••••••“ на основание чл.193, ал.1 от КТ от 04.06.2024г. за представяне на писмени обяснения, адресирана до гл. асистент д-р С. П.. Видно от предоставеното длъжностно разписание на С.А. „••••••••“ към 01.01.2024г. е че в групата „академичен състав“, относно длъжността „главен асистент, висше училище“ с шифър по НКПД 23107003 са посочени 62 щатни бройки, като същите не са разпределени по структурни звена. Приложено е копие на ДЗ с вх.№91.00-699/23.04.2024 от старши преподавател д-р Р.Д. Вр. ИД Ръководител катедра „Физическо възпитание и спорт“ при С.А. „••••••••“ с която същия докладва за необходимост от привличане на двама нови преподаватели. Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „главен асистент, висше училище“, одобрена с решение по т.6, №1 на Академичен съвет от 03.10.2017г. Приложена е справка от Националният център за информация и документация (НАЦИД), от където е видно, че д-р С. С. П. е Главен асистент – С.А. „•••••••••••••“ – Свищов, както и извадка на Държавен Вестник от 28.04.2020г. в който е публикувано обявяването на конкурс за академична длъжност главен асистент в областта на висшето образование Представено е разпределение на учебни дисциплини за студентите ОКС „Бакалавър“, прието с протокол№23 от 04.07.2024г., (зимен семестър на учебната 2024/2025 година) относно катедра „Финанси и кредит“от което е видно, че д-р С. С. П. е преподавал в дисциплините „Банкова администрация“, „Банково обслужване на икономическите агенти“, „Банково обслужване на инвестиционните дружества“, „Корпоративно банкиране“ и „Търговско банкиране“. Представено е разпределение на учебни дисциплини за студентите ОКС „Бакалавър“, прието с протокол№8 от 02.12.2024г., (летен семестър на учебната 2024/2025 година) относно катедра „Финанси и кредит“ от което е видно, че д-р С. С. П. е преподавал в дисциплините „Въведение във финансите“, „Въведение в банковото дело“, „Управление на банковата сигурност“, „Корпоративно банкиране“ и „Търговско банкиране“. Представени са седмични програми за главен асистент д-р С. С. П. за зимен и летен семестър 2024/2025 учебна година, както и индивидуални програми относно лекции със задочни студенти за зимен и летен семестър, индивидуална програма за изпити летен и зимен семестър, както и индивидуална програма за изпити със задочни студенти/ летен и зимен семестър /за различните сесии/ Приложени са разпределения за учебни дисциплини (зимен и летен семестър 2023/2024 година Представено е разпределение на учебни дисциплини за студентите ОКС „Бакалавър“, прието с протокол№22 от 16.06.2025г., (зимен семестър на учебната 2025/2026 година) относно катедра „Финанси и кредит“ от което е видно, че главен асистент д-р С. С. П. преподава в дисциплините „Банкова администрация“, „Банково обслужване на икономическите агенти“, „Банково обслужване на инвестиционните дружества“, „Корпоративно банкиране“ и „Търговско банкиране“. Представено е разпределение на учебни дисциплини за студентите ОКС „Бакалавър“, прието с протокол№22 от 18.06.2025г., (летен семестър на учебната 2025/2026 година) относно катедра „Финанси и кредит“ от което е видно, че главен асистент д-р С. С. П. преподава в дисциплините „Въведение във финансите“, „Въведение в банковото дело“, „Управление на банковата сигурност“. Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: По делото е безспорно, че между страните - ищецът гл. асистент д-р С. С. П. и ответникът С.А. „••••••••“ е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „главен асистент, висше училище“ в С.А. „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Това се установява от представения трудов договор, допълнителното споразумение, както и от длъжностната характеристика. Спорът между тях е дали заповедта с № 369 от 29.05.2024 г. на ректора на академията, с която ищецът е преместен от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“ е незаконосъобразна и/или нищожна. Промяна в съдържанието на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 118 КТ от страна на работодателя би могло да има, ако е извършена или засегната регламентираната в закона стабилност на трудовото правоотношение, като работникът или служителят се премества на друго работно място в същото предприятие, като се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата.Съдът намира, че настоящия случай не е такъв. В хода на делото не са установени данни за промяна на мястото на работа, заеманата длъжност, срок на трудовия договор, трудово възнаграждение и възнаграждение за академична степен по отношение на ищеца гл. асистент д-р С. С. П.. Правните последици, настъпили в следствие на заповед № 369 от 29.05.2024 г. на ректора на С.А. „••••••••“, не включват промяна в заеманата преди това длъжност, а именно "главен асистент, висше училище“ с код по НКПД 23107003 по отношение на гл. асистент д-р С. С. П.. Длъжността „главен асистент“ е част от общата бройка на академичния състав на висшето училище, като не е структурирана по катедри като отделни щатни длъжности, видно от длъжностното разписание на СА“••••••••“ гр.Свищов. От тук се налага извода, че катедрата представлява вътрешно организационно звено в рамките на един и същ работодател, а не самостоятелен работодател или отделно място на работа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ. Съдържанието на трудовия договор се определя от уговорените между страните съществени елементи, въведени с чл. 66 КТ. В конкретния случай длъжността на ищеца – „главен асистент“ – не е променена. Не е променено и възнаграждението му, както и останалите договорени условия. По отношение на „мястото на работа“, следва да се приеме, че това е С.А. „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, а не конкретната катедра като вътрешно структурно звено. Катедрата не притежава самостоятелна правосубектност и не представлява отделно предприятие. Поради това преместването между катедри в рамките на едно и също висше училище не представлява промяна на мястото на работа по смисъла на чл. 118 КТ. При така установената фактическа обстановка и съобразно константната съдебна практика по чл.118 от КТ /решение по гр. д. № 4776/2015 г. на III г.о., решение по т.д. № 555/2017 г. на II т.о. и решение по гр. д. № 211/2020 г. на IV г.о./ под понятието място на работа се разбират териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя работната си сила и където трябва да полага труда си. Съдът достигна до извода, че ответникът не е изменил мястото на работа на ищеца, а само работното му място. Преместването е от една катедра в друга, в рамките на С.А. „•••••••••••••“. В конкретния случай преместването на гл. асистент д-р С. С. П. със заповед № 369 от 29.05.2024 г. на ректора на С.А. „••••••••“ от катедра „Финанси и кредит“ в катедра „Физическо възпитание и спорт“, не включват промяна в заеманата преди това длъжност, а именно "главен асистент, висше училище“ с код по НКПД 23107003 , както и мястото на работа. Що се отнася до характера на работата, съдът приема, че трудовата функция на ищеца е академична – преподавателска и научна дейност като „главен асистент“. Доказателствата по делото не установяват изменение на тази функция. Фактът, че административното му местоназначение е към друга катедра, не означава задължително изменение на характера на работата, имайки предвид, че реално продължава да осъществява същата преподавателска дейност в рамките на своята научна област. Дори да се приеме, че формално заповедта засяга организационната принадлежност на ищеца към определено звено, от събраните доказателства не се установява осъществено изменение на характера на трудовото правоотношение. При липса на доказано изменение на мястото или характера на работата, не е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 КТ. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 358, ал. 1 вр. с чл. 118 от КТ, а именно за отмяна на Заповед № 369 от 29.05.2024 г. на ректора на С.А. „••••••••“ се явява неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото право на разноски има ответникът. Същият е претендирал разноски в размер на 511,29 евро /1000 лева/ - адвокатско възнаграждение и в този размер следва да бъдат присъдени. Воден от горното, съдът