Решение № 100 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 949/2025 г.

Районен съд - Пазарджик28.01.2026reporting judge Христо Георгиев

Ruling

По иска на инж. Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. П•• против „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител, с правно основание чл.357 във вр. с чл.188,т.2 от КТ, ОТМЕНЯВА дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. Пазарджик със Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год., издадена от управителя на “*" ЕООД, г-н Н. Н., като признава издадената заповед за незаконосъобразна и я отменя. ОСЪЖДА „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. П•• сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева , равняваща се на 357.90 евро/ на осн. чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща сторените от ищеца по делото съдебно - деловодни разноски. ОСЪЖДА „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител, да заплати на РС- Пазарджик / в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик/ държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева, равняваща се на 25.56 евро/ на осн. чл.78,ал.6 от ГПК. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик. Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

Grounds

Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца инж. Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. П•• против „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител. Подадена е искова молба за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" със Заповед от 16.01.2025г. С исковата молба се твърди, че ищецът работи на длъжност “*, *”, в отдел „Електромонтажни дейности (*)” Запад, Управление „*” към „*” ЕООД въз основа на постоянен трудов договор № 86 от 31.10.2022г. Твърди се , че в посоченият трудов договор е записано място на работа в гр. Пазарджик, като се уточнява, че това е конкретното място, където сутрин ищецът се явява на работа е в гр. Пазарджик, подстанция „Пазарджик - 110/20 кV”, намираща се на у* в една стая. Твърди се, че с оглед спецификата на дейността - електромонтажна дейност, с е сформират бригади от различни групи от служители на „*" ЕООД, които работят по и в обекти на * ЕАД. Сочи се, че Електроенергиен системен оператор (*) ЕАД, ЕИК 175201304 на България е едноличен собственик на „*" ЕООД. Твърди се, че със Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год., издадена от управителя на “*" ЕООД, г-н Н. Н. е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" на основание чл.188, т.2 КТ за преждевременно напускане на работа и неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187, т.1 и т.3 КТ, както и на чл.42, т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „*" ЕООД. Сочи се, че заповедта е била връчена лично срещу подпис на ищеца на дата 21.01.2025г. Твърди се, че обжалваната Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год. е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материален закон - Кодекса на труда, издадена е в нарушение на процесуалните правила и същата е необоснована при липса на мотиви, по следните съображения: Твърди се, че фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с правните основания. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана и оформена съгласно КТ. Не съдържа минимално необходимото съдържание, а именно конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Очевиден е ексцесът за търсене на дисциплинарна отговорност от ищеца от работодателя му. В тази връзка се твърдя още следното: Твърди се, че ищецът не е запознаван с посочения писмен доклад е вх. № ЧР 40/02.12.2024г.. изготвен от * - началник на отдел * Запад. Както вече бе посочено, мястото на което ищецът се явява за започване на работа е в гр. Пазарджик, подстанция „Пазарджик - 110/20 кV ", намираща се на у* в една стая. С оглед спецификата на дейността - електромонтажна дейност, то се сформират така наречените бригади от различни групи от служители на „*" ЕООД, които работят по и в обекти от електро преносната мрежа. Служителите са с различно място на явяване сутрин на работа и има такива, за които това място е извън гр. Пазарджик. Сочи се, че друго специфично за работата, в която участва е, че в тези електро енергийни обекти се влиза и излиза по много строг ред, в съответствие е Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, издаден от Министъра на енергетиката н енергийните ресурси, обн. ДВ. бр.34 от 27 Април 2004г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 22 Октомври 2013г.), като се посочва само чл. 84 от него: Чл. 84.

Контролът по време на работата за спазване от бригадата на изисквания за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/наблюдаващия, който е длъжен да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място.

Контролът се осъществява от момента на допускане на бригадата за работа до извеждането й от обекта

Изпълнителят на работата/наблюдаващият е длъжен: 1. да се намира на работното място през цялото време на извършване на работата; 2. да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията; 3. да предава наряда на отговорния ръководител или па лицето, издало наряда, или да извежда бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиран запис в наряда. Твърди се, че в съответствие с правилата ищецът се е явил навреме на работа на дата 09.10.2024г.. В 8:25 часа по разпореждане на г-н *в, чиято длъжност е известна на ищецът като „специалист ел. енергия" от * ЕАД, той и още няколко служители били насочени за работа в обект подстанция „*" в с. *. Проведен е бил ежедневен инструктаж и инструктаж за работа на този обект. Бригадата се е състояла от: 1. г-жа * 4- та квалификационна група по безопасност за работа в електрически уредби и мрежи (КГБРЕУМ): 2. г-н *в - 5та КГБРЕУМ; 3. г-н *в - 5-та КГБРЕУМ и ищецът с 4-та КГБРЕУМ. Г-н *в бил определен като „изпълнител на работата". Сочи се, че след като пристигнали на място били допуснати до работа в обекта, като това е документирано в дневника па дежурния оператор в подстанция „*“. Работата, която трябвало там на място да се изпълнява б ила боядисване с боя на оградата на откритата разпределителна уредба (ОРУ) 110 кV. Твърди се, че в 15:30 часа работата е била завършена. Поради това бригадата е била изведена от обекта от изпълнителя на работата г-н *в. По време на работата ищецът и гн * коментирали, че трябва да се закупят материали, при което той нито потвърдил, нито отрекъл. Сочи се, че принципно при необходимост всеки от служителите има право да прави това, при което ищецът проявил инициатива и отишъл до магазин КРЕЗ и закупил такива. Сочи се, че отиването и връщането до обекта, в който работили този ден се извърши със собствен транспорт от всеки един от служителите. Твърди, че в този ден освен тази дейност не е имало възложена друга такава и в конкретния случай за деня отговорник е бил изпълнителя на работата г-н *в, който е въвел в обекта служителите и който ги е извел от него, поради приключена работа. Отговорника на групата г-жа * също била там и тя също излязла от обекта, заедно е всички други. Сочи се, че никой самоволно не може да влиза или излиза от обекта, защото имало строги правили и всичко се записва ло, в дневника при дежурния оператор в подстанцията, “*“. Влизането ставало само в присъствието на изпълнителя на работа, който въвежда членовете на бригадата в обекта. Излизането ставало по същия начин. Твърди, се че в съответствие с правилата ищецът се е явил на навреме на работа на дата 29.11.2024г.-ден петък. Сочи се, че в 9:00 часа по разпореждане на г-н Стоян Баташки, чиято длъжност е известна на ищеца като „специалист ел. енергия“ от * ЕАД те и още няколко служители били насочени за работа в обект подстанция „*” в с. *. Проведен е бил ежедневен инструктаж и инструктаж за работа на този обект. Сочи се, че след като пристигнали на място били допуснати до работа в обекта, като това е документирано в дневника на дежурния оператор в подстанция „*“. Работата, която трябвало там на място да се изпълнява е била заваряване и за боядисване с боя на оградата на откритата разпределителна уредба (ОРУ) 110 кV. Сочи се, че ищецът и г-н *в подготвяли вертикалните елементи (тръби) за заваряване на допълнителен елемент (Г-образен винкел), качвайки се на стълба и работейки с ъглошлайф. Твърди се, че са работили без обедна почивка. Сочи се, че при извършване на огневи (заваръчни) работи в подобен обект, работата трябва да приключи 2 часа преди края на работното време. Твърди се, че в 13:30 часа работата била завършена. Поради това бригадата била изведена от обекта от изпълнителя на работата г-н *в. Сочи се, че отиването и връщането до обекта, в който работили този ден се извършила със собствен транспорт от всеки един служител. Твърди се, че този ден освен тази дейност не е имало възложена друга такава и в конкретния случай за деня отговорник е бил изпълнителя на работата г-н *в, който е въвел в обекта служителите и който ги е извел от обекта, поради приключена работа. Твърди се, че отговорника на групата г-жа * също е била там и тя също излязла от обекта, заедно с всички други. Твърди се, че никой самоволно не може да влиза или излиза от обекта, защото има строги правили и всичко се записва в дневника при дежурния оператор в подстанция „*“. Сочи се, че влизането става само в присъствието на изпълнителя на работа, който въвежда членовете на бригадата в обекта. Излизането ставало по същия начин. Твърди се, че от няколко дни ищецът не се е чувствал добре. Изпитвал умора и отпадналост, непрекъснато кашлял, но въпреки това бил на работа. След като били изведени от обекта, ищецът казал на отговорника на бригадата г-жа *, която била свидетел на състоянието му, че ще се прибере в къщи, а тя му казала „добре“. Сочи се, че ищецът се надявал, че през почивните дни: събота 30.11.2024г. и неделя 01.12.2024г. здравословното му състояние ще се подобри. Твърди се, че в понеделник 02.12.2024г. по изричното настояване на г-н Бързев ищецът се е явил на работа в подстанция “Пазарджик”, въпреки, че отново не се е чувствал добре. Във вторник - 03.12.2024г. ищецът е отишъл на лекар, който след преглед е поставил диагноза „остра вирусна инфекция" и е дал на ищеца болничен лист. Сочи се, че този болничен лист ищецът е представил на отговорника на бригадата, за да бъде придвижен до работодателя му. Твърди се, че ищецът бил озадачен, тъй като е известно, че всичко онова, което му е било възложено през времето на тези два дни е било изпълнено от него, но сега в обжалваната от него заповед се твърди бланкетно, че това не е така. Няма посочване каква точно като възложено работа ищецът не е изпълнил. Обобщително в тази връзка се посочва, че ищецът се е отнасял към изпълнението на служебните си задължения с необходимата отговорност и е изпълнявал винаги поставените му задачи. Твърди се, че от постъпването му на работа при този работодател до 16.01.2025г., когато с издадена обжалваната от ищеца заповед, той няма наложени дисциплинарни наказания. Не се отрича и е вярно, че от ищецът е било поискано писмено обяснение по реда на чл. 193 от КТ. Сочи се, че ищецът е изготвил такова, което изпратил на работодателя му, който да възложи проверка по случая, като снеме обяснения и от другите служители за тези два дни и провери служебната документация. Надявал се да бъде изслушан, което не се е случило. В обяснението си ищецът е изложил цялата истина по отношение изпълнението от негова страна на поставените му задачи. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Налице е решение по гр. д. № 38/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК с което е прието, че ''разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма ни чл. 195 ал.1 КТ е императивна". Твърди се, че в конкретния случай, процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана и е издадена в разрез с горното, тъй като в нея не е посочено конкретно нарушение, извършено от ищеца, както и не е посочено времето и мястото на извършване. В обжалваната заповед е изписано бланкетно, че ищецът е нарушил и чл. 42, т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на “*“ ЕООД, като няма посочване на текстове, като съдържание, но най-важното е, че няма онази правна връзка между текст на норма с посочената правна квалификация и изпълнително деяние, както и причинно-следствената връзка между тях. Сочи се, че така посочените недостатъци в процесната заповед категорично обосноват, че ищецът не може да разбере за какво точно е наказан, още повече че няма никакъв друг изписан мотив в обжалваната заповед. Твърди се, че ДНО е изпълнил формално своите задължения по отношение на определяне тежестта на извършеното нарушение, както и за неговата обективна и субективна страна. Този факт е лесно установим. ДНО не се е произнесъл дори дали има умисъл или няма такъв в конкретния казус. Сочи се, че при липса на релевирано в нея нарушение, дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание. Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация - водещ е факти, представляващ основание за търсене на дисциплинарна отговорност, с оглед, на който се преценява дали е правилна квалификацията. Липсата, на който и да е от реквизитите, посочени в чл. 195 от КТ нарушава правото на защита на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол в процесната заповед. Липсва (фактическото основание па заповедта, което е от съществено значение при преценка на нейната законосъобразност. Сочи се съдебна практика. Твърди се, че при това положение е лесно установимо, че при налагането на дисциплинарното наказание, работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ. Твърди се, че така наложеното дисциплинарно наказание е необосновано завишено. От процесната заповед така и не става ясно защо на ищецът се налага второто по ред дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”. Сочи се, че константната съдебна практика казва, че преди налагане на каквото и да е наказани се преценява тежестта на нарушението, наличието на засягане на обществени отношения, наличие на вреда, данни за нарушителя неговото цялостно поведение като работник или служител и конкретната вина. В обжалваната от ищеца заповед данни за подобна преценка няма, което в същността си оборва твърдението, че е спазено изискването па чл. 189, ал.1 КТ. Сочи се, че тежестта на нарушението е основният критерий, който се формира от цялостната характеристика на деянието от обективна и субективна страна. В правната литература се сочат няколко основни признаци, които могат да формират различна тежест на дисциплинарните нарушения при еднакви други условия и това са: а/ значимостта на неизпълненото задължение: б/ формата на вина и в/ последиците за работодателя от неизпълненото задължение наличие на вреди и/или отрицателно въздействие върху работата на останалите работници. Един от критериите е и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025г., издадена от управителя на „*“ ЕООД г-н Н. Н., с която на ищецът Д. И. е било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т.2 КТ за преждевременно напускане на работа и неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187, т.1 и т.3 КТ, както и на чл. 42, т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на “*“ ЕООД. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания. В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор в който се посочва, че предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ от ищеца Д. С. И., е допустим, като се оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Сочи се, че със Заповед № ЗАП-ИНГ-39/16.01.2025 г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Д. С. И., извършено при спазване на всички законови разпоредби и изисквания на Кодекса на труда. Сочи се, че изложените от ищеца в исковата молба твърдения са недоказани и не относими към спора по делото. Твърди се, че исковете са изцяло неоснователни, поради факта, че ищецът Д. С. И. е допуснал следните нарушения на трудовата дисциплина, при следната фактическа обстановка: На 09.10.2024 г. и 29.11.2024 г. Д. С. И. без да уведоми и без да получи разрешение от ръководителя си, преждевременно е напуснал работното си място преди края на работното време, което било документирано в дневника на дежурния оператор в подстанция „*“, което е неизпълнение на възложената работа, не уплътняване на работното време и умишлено удължаване на времето за изпълнение на възложените дейности. Сочи се, че за допуснатите от служителя нарушения на трудовата дисциплина е уведомен Н. Н. в качеството му на работодател, като Управител на „*“ ЕООД с доклад вх. № ЧР 40/02.12.2024 г., изпратен на 02.12.2024 г. по мейл от *в. Съгласно разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ, с писмо изх.№ ЦУ-381-ИНГ/04.12.2024г. от служителя Д. С. И. са поискани писмени обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина. С писмо вх. № ЦУ-381- ИНГ#1/10.12.2024 г. са получени писмени обяснения от служителя. В тях Д. И. посочва, че: на 09.10.2024 г. бил установил „необходимост от закупуване на материали във връзка с извършваната работа“, като изрично признал, че същото не е било съгласувано и за това не е представил съответния документ за изплащане на направените разходи. Сочи се, че материали се закупуват и предоставят в „*“ ЕООД по строго определен и установен ред. Закупуване на материали не представлява част от трудовите задължения на служителя Д. И., което се установява и от длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. Твърди се, че за втората дата - 29.11.2024 г. Д. И. посочва в обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ, че: „тъй като от няколко дни не се е чувствал добре здравословно, се е прибрал вкъщи.“ Сочи се, че служителят И. за двата дни, не е уведомил, нито е поискал разрешение от ръководителя си за обстоятелството, че възнамерява да си тръгне по-рано, нито за това, че не се чувства добре здравословно. Сочи се, че в предявената искова молба от Д. С. И. се излагат твърдения за незаконност на наказанието, но без да се посочват никакви конкретни основания и доказателства: От ищеца се излагат твърдения, че заповедта не е мотивирана, фактическите основания за издаване на заповедта не кореспондират с правните основания, не е оформена съгласно КТ, не съдържа минималното необходимото съдържание, конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Твърди се, че тези твърдения в исковата молба са бланкетни и не съответстват на обективната истина. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, съдържа необходимото съдържание, оформена е съгласно изискванията на КТ, конкретно са описани нарушенията, посочените правни основания, кореспондират на описаната фактическа обстановка. Заповедта за наказание съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, посочени са наказанието и законовите текстове, въз основа на които се налага, нарушителят, нарушенията, кога и къде са извършени, подробно и ясно са описани извършените от него дисциплинарни нарушения, дадената правна квалификация е точна и пълна и съответства на описаната фактическа обстановка. Преди налагане на дисциплинарното наказание е извършена преценка на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Твърди се, че преди налагане на дисциплинарното наказание и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, Н. Н. е отчел всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения, поведението на служителя, както и факта, че е било налице и друго нарушение на трудовата дисциплина, за което с писмо изх. № ЦУ-222- ИНГ/22.07.2024 г. съм поискал писмени обяснения от Д. И.. Приложено е писмо изх. № ЦУ-222- ИНГ/22.07.2024 г. с искането за писмени обяснения, само за информация на съда, че това не е първото констатирано нарушение на трудовата дисциплина от Д. И., а част от поредица такива нарушения. Сочи се, че установените и описаните в Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от 16.01.2025г. нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Д. С. И., са конкретизирани в заповедта като фактически действия и са установени като време на извършване. В заповедта за наказание изрично са посочени законовите текстове, регламентиращи извършените нарушения на трудовата дисциплина. С конкретни дати и цитирани номера на документи е изложена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Преждевременното напускане на работното място, представлява не уплътняване на работното време и неизпълнение на възложената работа, същевременно удължаване срока на изпълнение на възложената задача и увеличаване на разходите на работодателя. Преждевременното напускане на работното място, преди края на работното време, представлява нарушение на основното трудово задължение на всеки служител през цялото установено работно време (от 8:00 до 16:30 часа) всеки работен ден, да е в готовност да предоставите работната си сила на работодателя. Твърди се, че тези действия на Д. И. представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 и т. 3 от КТ, нарушение на задълженията, вменени на служителя с длъжностната характеристика и неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 126, т. 1, т. 3 от КТ, както и нарушения по чл. 42, т. 1 и т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в „*“ ЕООД. Моли се съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от Д. С. И. иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във връзка с чл.188, т.2 и чл.358, ал.1, т.2 от КТ срещу „*“ ЕООД. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания, претендират се направените по делото разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

–

Не е спорно, че между страните Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. *к и „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител, съществува трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 86 от 31.10.2022г., по силата на който заема длъжността „*, *”, в отдел „Електромонтажни дейности (*)” Запад, Управление „*” към „*” ЕООД , с място на работа в гр. Пазарджик.

–

Отправена е писмена Покана към И. от 04.12.2024г. за даване на писмени обяснения. Такива са били депозирани от И. на 09.12.2024г. , със същите се оспорват твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Видно от съдържанието на депозираните от И. обяснения, за дата 09.10.2024г. се твърди,че след 16.00 часа е отишъл до хипермаркет „Крез“, за да купи материали, а на 29.11.2024г. не се чувствал добре здравословно.

–

Със Заповед № ЗАП-ИНГ-39 от дата 16.01.2025 год., издадена от управителя на “*" ЕООД, г-н Н. Н./приложена по делото/ е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" на ищеца И. на основание чл.188, т.2 КТ за преждевременно напускане на работа и неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187, т.1 и т.3 КТ, както и на чл.42, т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „*" ЕООД. Процесната заповед е била връчена лично срещу подпис на ищеца на дата 21.01.2025г.

–

По делото са били представени от ответника и приети Доклад вх.№ЧР40 от 02.12.2024г., изготвен от *в; дневник за ежедневен инструктаж, дневник на дежурния оператор в подстанция „*“ за 09.10.2024г. , дневник за ежедневен инструктаж за 29.11.2024г.; дневник на дежурния оператор в подстанция „*“ за 29.11.2024гл; акт за извършване на огневи работи ; длъжностна характеристика на служителя И., Правилник за вътрешния трудов ред и др.

–

Изискано и приложено по делото е и цялото Трудово досие на служителя Д. С. И., както и Болничен лист №Е 2024 1647643, издаден на 03.12.2024г. от „Д-р Андрей Миков АПМП- ИП“ЕООД.

–

В хода на производството по делото , в качеството си на свидетел е бил разпитан *в /работещ като Началник Отдел в ответното дружество/ , от показанията на когото се установява, че „*“ЕООД, ЕИК- * се занимава с поддържане на сгради, подстанции, както и с дейности по външни обекти, вкл. строително – монтажни и електромонтажни дейности. Работното време за служителите на ответното дружество,вкл. ищеца И., е от 08.00 до 16.30 часа в делничните дни. Св. Бързев е извършил проверки и на подстанция „*“, където групата е работила през м. октомври,2024г. и през м. ноември,2024г., при което е установил, че работниците не са спазвали работното време. Освен че не били на територията на подстанция „*“, работниците не се намирали и в подстанция „Пазарджик“, където трябвало да изчакат края на работния ден в 16 и 30 часа.

–

От показанията на разпитания свидетел * /отговорник-група / се установява, че св. * е пряк ръководител на ищеца И.. През есента на 2024г. групата работила в подстанция „*“, където трябвало да боядисват оградна мрежа. В показанията си * потвърждава изложеното от св. Бързев, като сочи, че на 29.10.2024г. не е възлагала на И. закупуването на материали, а на 29.11.2024г. И. не я уведомявал, че не се чувства добре здравословно.

–

По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел П*в, от показанията на който се установява, че същият е мотокарист в ответното дружество. През есента на 2024г. групата работила в подстанция „*“. Случвало се да приключат по-рано за съответният ден, след което били длъжни да отидат в подстанция „Пазарджик“ или друга подстанция, защото трябвало да изчакат края на работното време в 16 и 30 часа. За дата 09.10.2024г. св. * сочи,че двамата с И. си тръгнали от подстанция „*“ към 15.30 часа, а на 29.11.2024г. около 13.30 часа.

–

Съгласно показанията на св.С*в /колега на ищеца/, последният е бил изпълнител на работата на подстанция „*“ за дата 09.10.2024г. и като такъв , е извел групата от подстанцията към 15.30 часа, тъй като работата по боядисване на оградата била завършена.

–

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

–

Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение". По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателяответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото. Ищецът И. е в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността „*, *”, в отдел „Електромонтажни дейности (*)” Запад, Управление „*” към „*” ЕООД , с място на работа в гр. Пазарджик.

–

Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт. Съдът намира атакуваната заповед за мотивирана, като в същата са изброени извършването на какви действия от страна на ищеца И. са мотивирали издаването на процесната заповед. Посочено е изрично в заповедта, че служителят се наказва заради това, че на конкретни дати /09.10.2024г. и 29.11.2024г./ е напуснал работното си място повече от два часа преди края на работния ден, което е документирано и в дневника на дежурния оператор в подстанция „*“, без разрешението и уведомяването на прекия си ръководител.

–

Описаното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.1 и т.3 от КТ, както и на чл.42,т.1 и т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното предприятие, поради което и на основание чл.188,т.2 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

–

В процесната заповед се посочва конкретно кога и къде /време и място/ са били извършени констатираните нарушения, довели до налагането на дисциплинарното наказание. Съдът приема, че в заповедта е описано в какво точно се изразяват допуснатото от ищеца нарушение с оглед заеманата от него длъжност, налице е фактическо описание на твърдяното дисциплинарно нарушение с обективните му и субективни признаци. По изискуемият от закона начин в заповедта са конкретизирани времето и мястото на извършване на съответното нарушение, за допускането на което е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

–

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат в предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В КТ изрично са посочени случаите, при които може да се наложи наказание „дисциплинарно уволнение“. В издадената от работодателят заповед е посочено, че наказанието е наложено за допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.1 и т.3 от КТ, като е изпълнено изискването на чл. 195, ал. 1 за посочване кога или в какъв период от време е било извършено нарушението.

–

Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав, са налице всички задължителни реквизити, които бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Съдът приема, че заповедта,с която е било наложено процесното дисциплинарно наказание на ищеца, е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното нарушение е било посочено по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.

–

Неоснователни са възраженията на ищеца И. касателно причините поради които същият е напуснал работното си място преди края на работния ден на датите 09.10.2024г. и съотв. на 29.11.2024г. Писмените обяснения на ищеца имат характера и на защитна позиция в случая, но същите са неправдоподобни и се опровергават по категоричен начин от приетите по делото доказателства. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че не е налице практика служителите на ответника, още повече заемащи същата като И. длъжност, да биват изпращани да закупуват материали във връзка с извършваната работа. Такива задължения не са включени в Длъжностната характеристика на И. , конкретно на 09.10.2024г. не се установява нито прекият му ръководител, нито някой друг да е възлагал на И. служебно да посещава хипермаркет „Крез“ в гр. Пазарджик с такава целзакупуване на материали, необходими за служебната дейност. В хода на производството по делото , И. не представи каквито и да е доказателства , от които би могло да се направи извод, че след 15.30 часа на 09.10.2024г. е посещавал хипермаркет „Крез“, както и че закупувал определени стоки или материали от този търговски обект, не са представени и никакви документи /фактури или др./ в тази насока. От показанията на разпитаните свидетели, вкл. колеги на ищеца, се установява, че всички работещи на подстанция „*“ служители на ответника са си тръгнали по-рано от работното си място съответният ден /09.10.2024г. / и са се прибрали по домовете си.

–

По отношение на втората дата, описана в заповедта- 29.11.2024г., се твърди от ищеца ,че на този ден последният не се е чувствал добре здравословно, което го е принудило да си тръгне по-рано от работа. Не се доказа от ищцовата страна обаче И. да е уведомил своевременно прекият си ръководител * за здравословните си проблеми, не е искал и разрешение да си тръгне по-рано. Св. * /отговорник на групата/ потвърждава, че на тази дата /29.11.2024г./ не е получавала уведомление от И.,че не се чувства добре, не е давала и подобно разрешение за напускане на обекта. Впоследствие е бил представен от работника Болничен лист №Е 2024 1647643, издаден на 03.12.2024г. , които не би могъл да бъде пряко свързан с твърдените от ищеца здравословни неразположения 5 дни по-рано.

–

Не се доказа и от приетите по делото доказателства, че след преждевременното напускане на работния обект, И. се е придвижил до базата на ответника в гр. Пазарджик, където да изчака края на работния ден /16.30 часа/, каквото задължение е имал.

–

Следва да се има предвид обаче, че при избора на наказание, работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението/нарушенията (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното

–

дисциплинарно наказание, респективно за законосъобразност на заповедта. Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че работодателят не е преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени. Съвкупността от посочените обстоятелства води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" не съответства на тежестта на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Значимостта на неизпълнените задължения е несъществена, доколкото от приетите по делото доказателства се установява, че спецификата на извършваната дейност предполага сформирането на бригади от различни групи служители. Някои от тези служители пътуват от други населени места, различни от гр. Пазарджик /мястото на работа/ , като са се придвижвали със собствени автомобили до подстанция „*“, след което по едно и също време са си тръгнали от обекта, заедно със служителя И.. За тези служители времето от момента на напускане на подстанция „*“ до края на работния ден /16.30 часа/ преминава в път до населеното място, в което живеят. Не следва И. да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от тези свой колеги само защото живее в гр. Пазарджик и да бъде наказван за това, че не е отишъл в базата на ответника в гр. Пазарджик, където формално да изчака да настъпи 16.30 часа, за да си тръгне. Не бяха доказани от работодателя и конкретни задължения , които да са били възложени на И. на 09.10.2024г. и 29.11.2024г. и които той да е следвало да изпълни след напускане на подстанция „*“, от неизпълнението на които да са произтекли значителни вреди за ответното предприятие. От показанията на свидетелите се установява, че в случаите, в които служителите изчакват чинно края на работния ден в гр. Пазарджик, до 16.30 часа те обикновено си почиват или седят на телефоните си, но не им се възлагат конкретни задачи от работодателя.

–

Гореизложеното води до извода за наличието на незначителни вредни последици за работодателя в резултат от извършеното от И. нарушения. Не са ангажирани каквито и да е доказателства от ищцовата страна за нанесени сериозни материални щети на ответното дружество, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с извършените от И. действия. Не се установи дори закъснение при изпълнение на поетата работа по боядисването на оградата на подстанция „*“, като за всеки ден е била определяна норма, която е била изпълнявана от служителите.

–

Отделно от това, се установи , че на посочените дати всички служители на ответника, работили в подстанция „*“ са си тръгнали преждевременно от работното място, като по отношение на някои от тях са били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ , а по отношение на други е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“, което отново повдига въпроса за равнопоставеността им при упражняването на дисциплинарна власт от страна на работодателя с оглед извършването на едни и същи нарушения.

–

По отношение на вторият критерий, определящ тежестта на допуснатото нарушение, не са събраха каквито и да е данни и не бяха ангажирани доказателства от ищцовата страна, при допускане на нарушенията И. да е действал умишлено, като самоволно да е напуснал обекта, противно на волята на прекия му ръководител. В електро-енергийните обекти, в които работил ищеца /в частност подстанция „*“/ е установен строг пропускателен режим в съответствие с Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи. Контролът по време на работата се възлага на Изпълнителя на работата /наблюдаващ/, които е длъжен да наблюдава всички членове на бригадата , като този контрол се осъществява от момента на допускане на бригадата на обекта до моментът на извеждането й. На 09.10.2024г. И. се е явил на работа в 08.30 часа и е бил насочен към подстанция „*“, където е бил проведен инструктаж за работа на обекта. Св. * е бил определен за „Изпълнител на работата“, по чието нареждане бригадата е въвеждана в обекта и след негово разрешение е напускала границите му. В 15.30 часа на 09.10.2024г. нормата за денят е била изпълнена, поради което бригадата е била изведена от обекта по разпореждане на *. Няма доказателства по делото на този ден /09.10.2024г./ И. да е допуснал частично или некачествено изпълнение на служебните си задължения, напуснал е работният обект заедно със всички свой колеги, вкл. и с прекият си ръководител *. И. не би могъл да остане в обекта след извеждането на групата от изпълнителя, като единствено в негова вина би могло да бъде вменено обстоятелството, че след напускане на подстанция „*“ не е отишъл в базата на ответника, за да изчака там формално настъпването на 16.30 часа, за да си тръгне към вкъщи, като никой от колегите му не го е направил.

–

Изложеното важи в пълна сила и за другата процесна дата 29.11.2024г. , на която И. отново е бил разпределен за подстанция „*“. На тази дата за Изпълнител на работата е бил определен служителя *в. По своето същество работата се е изразявала в заваряване на различни елементи, като това е било свършено от работниците до 14.30 часа, без ползването на обедна почивка. След този час на място е бил оставен човек, който да внимава да не възникне пожар на обекта, а всички други са били освободени и изведени от подстанция „*“ от изпълнителя на работата. Установява се също така,че * и И. последни са напуснали обекта. И. не би могъл да остане в обекта след извеждането на групата от изпълнителя, като единствено в негова вина би могло да бъде вменено обстоятелството, че след напускане на подстанция „*“ не е отишъл в базата на ответника, за да изчака там формално настъпването на 16.30 часа, за да си тръгне към вкъщи, като никой от колегите му не го е направил.

–

Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя/ в този смисъл Решение №461/17.06.2010г. по гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът счита, че в настоящия случай, субектът на дисциплинарна власт не е съобразил тежестта на наказанието с тежестта на конкретно извършеното

–

нарушение/нарушения, поради което наказанието не се явява съответно на извършеното. Следва да се има предвид, че естеството на извършваната от работника работа и самата организация, създадена от работодателя, предопределя до голяма степен кога ще започне и завърши работният процес на място, а не зависи от волята на работника. Установи се от приетите по делото доказателства, че формално работниците са имали задължение да стоят до 16.30 часа в базата на ответника в гр. Пазарджик- подстанция Пазарджик, когато се върнат по-рано от местата, на които да разпределени, но не са им били възлагани никакви конкретни задължения или работи през това време, поради което неизпълнението на това задължение не е обвързано и с настъпването на съществени вредни последици за работодателя.

–

Предвид изложеното, в конкретния случай съдът намира, че при вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание е нарушена разпоредбата на чл.189 КТ. Работодателят не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими към нарушението – неговата тежест, настъпили или евентуални последици, мотивите на служителя, наличие на минали пропуски и нарушения, конкретните особености на дейността и т.н. Не се представиха доказателства и за наложено предходно дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца И.. Твърденията на работодателя за демонстрираното от него своенравно поведение не е от естество да обоснове налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, каквото е „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения, характеризиращи се с незначителни вредни последици за работодателя.

–

В обобщение би могло да се посочи ,че според настоящият съдебен състав се установиха твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца И., които обаче по своя характер са формални в определена степен и не са довели до настъпването на значителни вреди последици или загуби за работодателя. При това положение и с оглед липсата на предходно наложени наказания на ищеца , налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се явява прекомерно , като желаните от работодателя цели биха били постигнати и с налагането на по –леко наказание, каквото представлява визираното в чл.188,т.1 КТ- „забележка“ и каквото наказание е било наложено на други служители на ответника за същите нарушения. Съдът не разполага с правомощия служебно да замени или измени наложеното от работодателя дисциплинарно наказание с по-леко такова, поради което ще следва да отмени наложеното от работодателя дисциплинарно наказание.

–

С оглед горните съображения, съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.357 във вр.с чл.188,т.2 от КТ от ищеца инж. Д. С. И., ЕГН-•••••••••• от гр. П•• против „*“ЕООД, ЕИК- *, със седалище и адрес на управление- г*, представлявано от Н. Н.- управител, е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

–

По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските по делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в размер на 700.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения списък на разноските, които следва да му бъдат заплатени от ответника.

–

На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв.

–

Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,

Ruling

Grounds

Cited provisions