Решение № 2571 от 20.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9552/2025 г.

Страни в производството са ищецът Д. С. П. с ЕГН ••••••••••, гр. Етрополе, ул. •••••••• и ответниците Прокуратурата на Република България, Софийски окръжен съд, Софийски военен съд, Софийски апелативен съд, Върховен касационен съд, всички с адрес гр. София, бул. Витоша №2. Предявени са искове с правна квалификация по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата 100 000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото му по чл.6, §1 ЕКЗПЧОС за разглеждане в разумен срок на делото, по което е бил обвиняем и подсъдим /пр.пр. № 3186/2009г. по описа на СОП, ДП №7/2010г. по описа на ОСлО-СОП; НОХД № 225/2012г. по описа на СОС, НОХД №П 193/2013г. по поиса на СВС, НОХД № 299/2014 по описа на СОС, ВНОХД № 209/2016г. по описа на САС, НОХД №705/2016г. по описа на СОС, ВНОХД № 291/2020г. по описа на САС, НД № 896/2020 по описа на ВКС/, ведно със законната лихва от 02.4.2025г. /датата на исковата молба/ до плащането, както и по чл.86 ЗЗД за сумата 37 297,71 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2022г.-01.04.2025г. Ищецът твърди, че срещу него е било образувано наказателно производство по пр. пр. № 3186/2009 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура, като с постановление от 04.03.2010 г. той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за това, че в периода от 2008 г. до 04.03.2010 г. в гр. Етрополе, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, предоставяйки парични заеми на различни лица срещу месечна лихва от 10%. След привличането му като обвиняем бил задържан до 72 часа, а по искане на прокурора с определение на Софийския окръжен съд от 07.03.2010 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от САС. Впоследствие с определение от 05.07.2010 г. мярката била изменена в „парична гаранция“ от 13 000 лв. На 25.05.2010 г. по искане на прокурора били издадени обезпечителни заповеди за налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищеца, с цел обезпечаване на евентуална конфискация. На 14.05.2012 г. е внесен в СОС обвинителен акт по пр. пр. № 3186/2009 г., ДП № 7/2010 г. на ОСлО–СОП. На 15.05.2012г. е образувано НОХД № 225/2012 г. по описа на СОС, насрочено за 11.10.2012 г. с разпореждане от 14.08.2012 г. След провеждане на осем открити съдебни заседания съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийската военноокръжна прокуратура. На 27.09.2013 г. СВОП е внесла обвинителен акт в Софийския военен съд, по който е образувано НОХД № П-193/2013 г. При повдигнат спор за подсъдност ВКС е приел, че СВС не е родово компетентен и компетентен е СОС. На 27.07.2014 г. СОП е внесла нов обвинителен акт в СОС и на същата дата е образувано НОХД № 299/2014 г. След множество съдебни заседания с присъда № 2 от 08.01.2016 г. ищецът е признат за невинен и оправдан изцяло. СОП е подала въззивен протест, по който на 01.03.2016 г. делото е изпратено в САС и е образувано ВНОХД № 209/2016 г. С решение № 363 от 14.09.2016 г. САС е отменил оправдателната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. На 16.09.2016 г. е образувано НОХД № 705/2016 г. по описа на СОС, а с присъда № 7 от 02.03.2018 г. ищецът е признат частично за виновен, като са му наложени съответни наказания, и частично е оправдан. Защитата е подала въззивна жалба, като на 11.03.2020 г. е образувано ВНОХД № 291/2020 г. по описа на САС, по което с решение № 10286 от 19.08.2020 г. е потвърдена изцяло присъдата на СОС. След подадена касационна жалба на 06.11.2020 г. е образувано НД № 896/2020 г. по описа на ВКС, I НО, който с решение № 12 от 26.01.2021г. е отменил изцяло въззивното решение и първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство по давност на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Ищецът твърди, че производството е продължило от 13.01.2010 г. до 26.01.2021 г., т.е. 11 години и 13 дни, което надхвърля разумния срок. Ищецът поддържа, че през този период е претърпял значителни неимуществени вреди: след привличането му като обвиняем е дисциплинарно уволнен от МВР със Заповед № 1599/31.05.2010 г., останал е без постоянна работа и доходи, бил е публично стигматизиран, което е довело до отчуждение от колеги и приятели и нарушени семейни отношения. Твърди, че е преживял тежка депресия, изразен психоемоционален стрес, страхови изживявания, безсъние, кошмари, чувство за унижение и загуба на лична стойност, както и здравословни увреждания, включително „неинсулинозависим захарен диабет с КСДС“, спондилоартрозис, радикулопатия, pes excavatum, двустранен неврит на слуховите нерви с намален слух, дискоординационен синдром, БКБ с хроничен пиелонефрит, хипертонични кризи, световъртеж, главоболие, отпадналост, повръщане и припадъци. Посочва, че по време на съдебни заседания са настъпвали остри епизоди на неразположение с рязък спад на кръвната захар. Налагането на мярка „парична гаранция“ и възбраните върху имотите са породили постоянна несигурност и заплаха за имущественото му състояние. Твърди и трайна невъзможност да се реализира професионално, отражение върху осигурителния стаж и бъдещо пенсиониране. Поддържа, че негативните психически и здравни последици не са отзвучали и години след прекратяване на наказателното производство. Ищецът твърди, че е изпълнена абсолютната предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – изчерпване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ, като в шестмесечния срок е подадено заявление № РС-21-231/31.05.2021 г. до Инспектората към ВСС, по което не е постигнато споразумение. Излага подробни доводи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е обективна за всички пряко и непосредствено причинени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Позовава се последователна практика на ЕСПЧ (вкл. Scordino v. Italy) за презумпция за настъпване на неимуществени вреди при неразумна продължителност и задължение на органите да организират производството без ненужно забавяне, както и на съдебна практика за прилагане на критериите относно фактическата и правна сложност, поведението на органите и значението на делото за обвиняемия. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част липсва ясно и непротиворечиво изложение на фактите по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, не са конкретизирани доказателствата по чл. 127, ал. 2 ГПК и не са представени всички писмени доказателства. Ответникът сочи, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума относно правното основание на претенциите – едновременно се навеждат твърдения за вреди от продължителност на производството (чл. 2б ЗОДОВ) и за вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), като не е ясно дали не се претендират кумулативно, което е недопустимо по ТР № 1/27.11.2023 г. на ВКС. Ответникът твърди, че при претенция по чл. 2б ЗОДОВ искът е процесуално недопустим и поради неизчерпване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като не са представени доказателства за това. Ответникът възразява и че не е приложена присъда с отбелязване за влизане в сила, както и че не е ясно очертан кръгът на ответниците по реда на пасивната процесуална легитимация. Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан по основание и размер. Ответникът твърди, че в тежест на ищеца е пълното и главно доказване на твърдените вреди, техния интензитет и пряката причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, като липсват доказателства за преживени тежка депресия, страх, душевен дискомфорт, влошено физическо състояние и накърняване на чест и добро име. Ответникът сочи, че житейски обичайните негативни емоции при наказателно преследване не обуславят сами по себе си обезщетение в претендирания размер, а Прокуратурата не отговаря за преекспонирани и недоказани неимуществени вреди. Поддържа, че действията на наблюдаващия прокурор и разследващите органи са извършени в рамките на закона и процесуалните способи на НПК. Ответникът възразява срещу размера на претенцията от 100 000 лв. като прекомерен и несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, трайната практика на ВКС и стандартите на ЕСПЧ, като сочи, че следва да се отчетат конкретните обстоятелства по делото, включително фактическата и правна сложност, броят свидетели и експертизите. Ответникът твърди, че евентуални имуществени вреди, свързани с отстраняване от длъжност, не са в пряка причинно-следствена връзка с действия на прокуратурата, доколкото актът на администрацията подлежи на самостоятелно обжалване и не е резултат от противоправно обвинение. Относно разноските ответникът възразява срещу претендираните адвокатски възнаграждения и съдебни разноски като прекомерни. Ответникът възразява и срещу акцесорните претенции за законна лихва, като сочи, че те следват съдбата на главните искове. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски окръжен съд оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Ответникът сочи, че разглеждането на наказателното производство е било организирано и проведено в кратки срокове, като съдът е положил всички усилия за неговото своевременно приключване. Твърди, че поради високата фактическа и правна сложност на делото не е налице нарушение на изискването за произнасяне в разумен срок. Ответникът поддържа, че съдът е изпълнил своите задължения добросъвестно и е използвал всички процесуални механизми за осигуряване на ритмично протичане на процеса, като евентуални забавяния са били обусловени единствено от обективни причини. Ответникът твърди, че за установяване на състава по чл. 252, ал. 2 НК са били събрани множество доказателства и са били разпитани значителен брой свидетели, като въпреки редовното им призоваване част от тях не са се явили, което е наложило прилагане на принудителни мерки, включително глобяване и довеждане. Ответникът изтъква, че заседания са били отлагани и по причини, свързани с вещите лица, подсъдимия и други участници в процеса - включително поради здравословни причини, непредставени експертизи или предоставяне на срокове за упражняване на процесуални права. Ответникът сочи, че делото е изисквало оценка на множество противоречиви свидетелски показания и преценка на имущественото състояние на подсъдимия, което е налагало извършване на задълбочен анализ и допринасяло за обективното му усложняване. По отношение на твърдените неимуществени вреди ответникът възразява, че искът по чл. 2б ЗОДОВ защитава единствено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но не и други правно защитими блага като чест, достойнство и добро име. Поради това доводите на ищеца, свързани с накърняване на обществената му репутация и лична чест, сочи като неотносими към предмета на делото. Ответникът твърди, че уволнението на ищеца не е в причинна връзка с продължителността на наказателното производство, тъй като е настъпило още в неговото начало и би могло да бъде предмет единствено на иск по трудовото законодателство. Посочва също, че твърдените негативни емоционални преживявания не са последица от продължителността на производството, а от самия факт на неговото образуване и публичност, които са извън предметния обхват на защитата по чл. 2б ЗОДОВ. Ответникът аргументира, че не може да се установи причинна връзка между твърдените страдания и продължителността на процеса, както и че е възможно самият по-дълъг ход на делото да е изиграл положителна роля за ищеца, тъй като е завършило с прекратяване, без произнасяне по същество относно неговата вина. Ответникът възразява и срещу твърденията за настъпили здравословни увреждания, като сочи, че представените медицински документи доказват, че заболяванията на ищеца са били налични още през 2014 г., поради което липсва причинно-следствена връзка между тях и продължителността на съдебното производство. Ответникът възразява, че ищецът вече е бил удовлетворен в рамките на административното производство по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски военен съд възразява, че исковата молба е нередовна по чл. 127 ГПК, тъй като претенцията не е ясно насочена срещу кои органи на съдебната власт, налице са противоречия между титулната част, обстоятелствената част и петитума, както и не е изяснено действителното правно основание – дали искът е по чл. 26 ЗОДОВ или по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като ответникът сочи, че от изложението може да се извлече и кумулативно съединяване, недопустимо съгласно ТР № 1/27.11.2023 г. Ответникът твърди, че при диспозитивното начало ищецът следва ясно и непротиворечиво да посочи за всеки ответник конкретните фактически действия/бездействия, с които е допринесъл за неразумния срок, както и причинната връзка между тях и претендираните вреди, а липсата на такива твърдения препятства определянето на предмета на спора, правната квалификация и пасивната легитимация. По допустимост ответникът възразява, че искът срещу Софийския военен съд е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, като сочи, че при претенции за вреди от незаконно обвинение и наказателно преследване процесуално легитимирана да представлява държавата е единствено Прокуратурата на Република България по силата на конституционните функции и съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. на ВКС и ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС. Ответникът твърди, че това разбиране е относимо и при искове по чл. 2б ЗОДОВ, когато спорът касае продължителността на наказателни дела от общ характер. По същество ответникът сочи, че дори искът да се приеме за допустим, претенцията срещу Софийския военен съд е неоснователна. Ответникът твърди, че съдът не е извършил противоправни действия или бездействия и не е допринесъл за забавяне: по внесения на 01.10.2013 г. обвинителен акт е образувано НОХД № П 193/2013 г., съдия-докладчикът в срок е прекратил производството поради неподсъдност, повдигнал е спор за подсъдност и делото незабавно е изпратено на ВКС, поради което делото е престояло пред СВС за кратък период (в рамките на дни), несъществен за общата продължителност. Ответникът възразява, че липсват твърдения за каквото и да е виновно забавяне от страна на СВС, както и за причинна връзка между поведение на СВС и твърдените вреди. При евентуалност, ако съдът приеме, че искът е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ответникът твърди, че СВС не е надлежният ответник и не носи отговорност за повдигане и поддържане на обвинението, което е в правомощията на прокуратурата. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като прекомерен, несъответен на продължителността на делото и на интензитета на твърдените вреди. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски апелативен съд оспорва предявените искове с доводи, че разумният срок за разглеждане на делото не е абсолютна величина, а следва да се прецени съобразно конкретните обстоятелства. Сочи, че производството по ВНОХД № 209/2016г. по описа на САС е образувано на 02.03.2016г. С определение от 11.03.2016г., делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 15.04.2016г. На посочената дата е даден ход по същество. С Решение № 363 от 14.09.2016г. е отменена присъда от 08.01.2016г., постановена по НОХД № 299/2014г. по описа на СОС и делото е върнато на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. По второто въззивно производство по ВНОХД № 291/2020г. по описа на САС сочи, че е образувано на 11.03.2020г. С определение от 24.04.2020г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 27.05.2020г. Проведени са 5 открити съдебни заседания, като на последното от 15.07.2020г. е обявено за решаване. С Решение № 10286 от 19.08.2020г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 705/2016г. по описа на Софийския окръжен съд. Излага доводи, че производствата пред САС са приключили в разумен срок. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Върховен касационен съд е представил отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като в конкретния случай не е установено нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок. Навежда доводи, че оценката за наличието на такова нарушение следва да се извърши по критериите, предвидени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като се вземат предвид общата продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и процесуалните им представители, както и действията на компетентните органи. Посочва, че процесното наказателно производство е продължило общо десет години, десет месеца и двадесет и два дни, но в рамките му отделните фази са се развивали в разумни срокове, съобразно спецификата и сложността на делото. Излага подробен хронологичен преглед на наказателното производство, започнало с постановление на прокурор при Софийска окръжна прокуратура на 13.01.2010 г., като сочи, че всички инстанции са разглеждали делото ритмично, без неоправдани процесуални забавяния. Поддържа, че всяка от съдебните инстанции е предприемала необходимите процесуални действия в законоустановените срокове, като при Софийския окръжен съд са проведени множество открити заседания, разпитани са свидетели и са назначавани експертизи, което обосновава разумна продължителност на фазата. В последващите производства пред Софийския военен съд, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд не се установяват периоди на бездействие или виновно забавяне от страна на съдебните състави. Специално по отношение на Върховния касационен съд се поддържа, че делото е разгледано експедитивно – след постъпването му на 04.11.2020 г. е насрочено първо заседание в рамките на по-малко от месец, като окончателното решение е постановено шест дни след последното съдебно заседание. Поради това се поддържа, че ВКС не е допринесъл за твърдяното нарушение на разумния срок и не може да носи отговорност за забавяне, настъпило пред други инстанции. Излага становище, че липсва съпричиняване от страна на ВКС по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 53 ЗЗД, като в тази връзка се позовава на практиката на ВКС относно изключването на пасивната легитимация на съд, който не е допринесъл за вредоносния резултат. Относно твърденията за претърпени неимуществени вреди оспорва причинната връзка между евентуалното забавяне на наказателното производство и твърдените от ищеца страдания. Посочва, че наказателното преследване по естеството си може да предизвика отрицателни емоционални преживявания, но в случая липсват данни тези последици да са причинени от действия или бездействия на ответниците. Поддържа, че ищецът не е доказал настъпването на конкретни вреди, нито техния интензитет и продължителност. Оспорва твърденията, че оставането на ищеца без работа и влошеното му здравословно състояние се намират в причинна връзка с процесното производство, като сочи, че диабетът е заболяване с многофакторен произход и не може да бъде пряко свързан с исковия период. Навежда и съображения, че ищецът е притежавал значително имущество, което му е позволявало да поддържа нормален жизнен стандарт. Във връзка с възраженията относно редовността на исковата молба съдът намира, че твърденията съответстват на отправеното искане, като следва да се квалифицират по чл.2б ЗОДОВ. Предвид изложеното, съдът намира, че исковата молба е редовна. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено наказателното производство, което е продължило извън разумния срок, вследствие на което е преживял описаните в исковата молба болки и страдания. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: По делото са събрани писмени и гласни доказателства, къкто и заключение към съдебномедицинска експертиза, които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви. От приложените наказателни производства се установява, че: На 13.01.2010 г. е образувано наказателно производство по сл. дело № 7/2010 г. по описа на ОСлО, въз основа на което впоследствие е внесен обвинителен акт в Софийския окръжен съд. На 02.03.2010 г. с определения на Софийския окръжен съд е разрешено извършването на претърсване и изземване в жилището на Д. С. П. в гр. Етрополе. На 04.03.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, предявено му е постановление и е разпитан, като е бил задържан с постановление на прокурора за срок от 72 часа. На 07.03.2010г. съдът по искане на прокурора е наложил на обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража. На 01.04.2010 г. водещият разследването е отправил запитване до Българската народна банка относно наличието на издаден лиценз за извършване на банкова и финансова дейност по смисъла на чл. 2 ЗКИ на Д. С. П., като са изпратени писма до управителите на всички банки в страната с искане за предоставяне на документация. На 03.05.2010 г. е проведен разпит на свидетел, на 04.05.2010 г. са проведени разпити на двама свидетели, а на 11.05.2010 г. е проведен още един разпит на свидетел. На 12.05.2010 г. е назначена комплексна физикохимична и оценителна експертиза. На 14.05.2010 г. е проведен разпит на обвиняемия Д. С. П.. На 19.05.2010г. СОС е оставил без уважение молбата на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража, с определение от 01.06.2010г. САС е потвърдил определението. На 25.05.2010 г. по искане на прокурора били издадени обезпечителни заповеди за налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищеца, с цел обезпечаване на евентуална конфискация. На 31.05.2010г. е била издадена заповед №1599 от директора на Областна дирекция на МВР София, с която ищецът е бил дисциплинарно уволнен и е било прекратено служебното му правоотношение. С протоколно определение от 05.07.2010г. СОС е изменил мярката за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция в размер на 13 000 лева. На 08.07.2010 г. са проведени разпити пред съдия на двама свидетели. На 30.08.2010 г. и 31.08.2010 г. са проведени разпити на свидетели, на 01.09.2010 г. са разпитани двама свидетели, на 02.09.2010 г. е разпитан свидетел, на 08.09.2010 г. е разпитан свидетел, на 18.10.2010 г. е разпитан свидетел, а на 31.03.2011 г. наблюдаващият прокурор е изпратил на водещия разследването протоколи от проведени разпити на свидетели – 14 броя. На 10.10.2011 г. е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. С постановление от 06.12.2011 г. прокурор Р. Цекова от ОП–София е дала указания за извършване на определени действия по разследването и полицейски оперативно-издирвателни мероприятия. С постановление от 16.01.2012 г. Д. С. П. е привлечен като обвиняем, а на 26.01.2012 г. е проведен разпит на обвиняемия. На 08.02.2012 г. разследването е предявено на обвиняемия Д. П.. На 13.02.2012 г. е съставено заключително мнение за предаване на съд. С постановление от 22.02.2012 г. прокурор Р. Цекова е върнала делото на разследващия орган с указания, тъй като при предявяване на разследването не са били предявени веществените доказателства. С постановление от 07.03.2012 г. Д. С. П. е привлечен като обвиняем, като на 07.03.2012 г. е проведен разпит на обвиняемия, а на 03.05.2012 г. разследването е предявено на обвиняемия. На 14.05.2012 г. прокурор Р. Цекова е внесла в Софийския окръжен съд обвинителен акт по пр.пр. № 3186/2009 г. по описа на Софийската окръжна прокуратура, по ДП № 7/2010 г. по описа на ОСлО - СОП, ведно с материалите по делото, като в списъка на лицата за призоваване са посочени 24 свидетели и 4 вещи лица. На 15.05.2012 г. в Софийския окръжен съд е образувано НОХД № 225/2012 г. по описа на съда. С разпореждане от 14.08.2012 г. съдия-докладчикът Л. Крумов е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2012 г. В съдебно заседание на 11.10.2012 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на подсъдимия П. по уважителни причини, като делото е отложено за 29.11.2012 г. На 29.11.2012 г. е даден ход на делото и на съдебното следствие, прието е заключение по съдебно-техническа експертиза, разпитан е свидетел и делото е отложено за 24.01.2013 г. На 24.01.2013 г. съдът не е дал ход на делото поради неизменност на състава на съда, като председателят е сменен с друг съдия и делото е насрочено за 07.03.2013 г. На 07.03.2013 г. е даден ход на делото, проведени са разпити на свидетели, приети са писмени доказателства и делото е отложено за 18.04.2013 г. На 18.04.2013 г. са проведени разпити на свидетели, наложени са глоби от по 1000 лева на редовно призовани, но неявили се свидетели и делото е отложено за 13.06.2013 г. На 13.06.2013 г. са проведени разпити на свидетели, допусната е графическа експертиза, приети са заключенията по експертизите, назначени в досъдебното производство, допусната е допълнителна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза и делото е отложено за 18.07.2013 г. На 18.07.2013 г. е разпитан свидетел, изискана е справка от ОД на МВР – София област и делото е отложено за 15.08.2013 г. В съдебно заседание на 15.08.2013 г. е прието заключение по съдебно-графическа почеркова експертиза и е приета изисканата справка, като въз основа на данни от МВР е прието, че подсъдимият е бил сержант и главен сержант в МВР през част от инкриминирания период 2003–2005 г., поради което е прието, че делото е подсъдно на Софийския военен съд; делото е изпратено по компетентност на Софийската военноокръжна прокуратура, а на 20.08.2013 г. Софийският окръжен съд е изпратил на Военноокръжна прокуратура – София НОХД № 225/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд. С постановление от 10.09.2013 г. по НП № 88/2013 г. прокурор при Военноокръжна прокуратура – София, е приел делото по компетентност, а на 27.09.2013 г. СВОП е внесла в Софийския военен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 7/2010 г. по описа на ОСлО при СОП. На 01.10.2013 г. в Софийския военен съд е образувано НОХД № П 193/2013 г. С разпореждане от 15.10.2013 г. съдията-докладчик, е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, като делото е изпратено на Върховния касационен съд. На 18.10.2013 г. във ВКС е образувано производство по чл. 44, ал. 1 НПК, а на 21.10.2013 г. прокурор при ВКП е дал становище. С определение № 32 от 20.02.2014 г. по ЧНД № 2049/2013 г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение, НОХД № П 193/2013 г. по описа на Софийския военен съд е изпратено по компетентност на Софийската окръжна прокуратура за внасяне на обвинителен акт в Софийския окръжен съд. На 24.07.2014 г. Софийската окръжна прокуратура е внесла в Софийския окръжен съд обвинителен акт ведно с материалите по досъдебното производство, като в списъка за призоваване са посочени 34 свидетели, и на същата дата е образувано НОХД № 299/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд. С разпореждане от 11.08.2014 г. съдията-докладчик е насрочил делото за 23.10.2014 г. и 24.10.2014 г. В съдебно заседание на 23.10.2014 г. е даден ход на делото и на съдебното следствие, проведени са разпити на свидетели, наложена е глоба 200 лева на свидетел и е постановено принудителното му довеждане. На 24.10.2014 г. е продължено съдебното следствие, проведени са разпити на свидетели и делото е отложено за 27.11.2014 г. На 27.11.2014 г. са проведени разпити на свидетели, допусната е съдебнографическа експертиза и делото е отложено за 09.01.2015 г. На 09.01.2015 г. е прието заключението по съдебно-графическата експертиза, проведени са разпити на свидетели, постановено е принудително довеждане на свидетел и делото е отложено за 27.02.2015 г. На 27.02.2015 г. е продължено съдебното следствие, проведени са разпити на свидетели и е прието заключение по назначена в хода на съдебното следствие допълнителна съдебносчетоводна експертиза, като делото е отложено за 23.04.2015 г. На 23.04.2015 г. е продължено съдебното следствие и делото е отложено за 28.05.2015 г. На 28.05.2015 г. е продължено съдебното следствие, а на 23.07.2015 г. е прието заключение на вещи лица и на основание чл. 287, ал. 1 НПК е допуснато изменение в обстоятелствената част на обвинението, като делото е отложено за 19.11.2015 г. На 19.11.2015 г. е продължено съдебното следствие, а в съдебно заседание на 18.12.2015 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на подсъдимия Д. П. по здравословни причини и го е отложил за 08.01.2016 г. На 08.01.2016 г. е даден ход на делото, приключено е съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения, като с присъда № 2 от 08.01.2016 г., постановена по НОХД № 299/2014 г., Д. С. П. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК в посочената редакция. На 13.01.2016 г. Софийската окръжна прокуратура е подала въззивен протест, който е администриран на същата дата; на 10.02.2016 г. е изпратено съобщение до прокуратурата, че мотивите към присъдата са изготвени и протестът може да бъде допълнен, а на 01.03.2016 г. делото с въззивния протест е изпратено в Софийския апелативен съд. На 02.03.2016 г. в САС е образувано ВНОХД № 209/2016 г., с определение от 11.03.2016 г. делото е насрочено за 15.04.2016 г., на която дата е даден ход на делото и е даден ход по същество. С решение № 363 от 14.09.2016 г. по ВНОХД № 209/2016 г. състав на Софийския апелативен съд е отменил присъдата по НОХД № 299/2014 г. и е върнал делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. На 16.09.2016 г. в Софийския окръжен съд е образувано НОХД № 705/2016 г. С разпореждане от 06.10.2016 г. съдиядокладчик е насрочил делото за 09.11.2016 г. и 10.11.2016 г. В съдебно заседание на 09.11.2016 г. съдът не е дал ход на делото и се е отвел поради установено предходно произнасяне по мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, а с разпореждане от 18.11.2016 г. друг съдия-докладчик също се е отвел. С разпореждане от 30.11.2016 г. съдията-докладчик е насрочил делото за 12.01.2017 г. и 13.01.2017 г. На 12.01.2017 г. съдът не е дал ход на делото по молба на защитника на подсъдимия, а на 13.01.2017 г. е дал ход на делото и на съдебното следствие и са проведени разпити на свидетели. На 10.02.2017 г. са проведени разпити на свидетели, наложени са глоби и е постановено принудително довеждане на неявили се свидетели. На 24.02.2017 г. са проведени разпити на свидетели, допусната е съдебнографическа експертиза и делото е отложено за 30.03.2017 г., като е наложена глоба на свидетел и е постановено принудителното му довеждане. На 30.03.2017 г. са приети заключения по съдебно-почеркова, компютърно-техническа и съдебно-техническа експертизи и други експертни заключения, като делото е отложено за 11.05.2017 г. На 11.05.2017 г. са разпитани свидетели, допуснато е изменение в диспозитива на обвинителния акт, допусната е допълнителна комплексна съдебно-счетоводна експертиза и делото е отложено за 22.06.2017 г. На 22.06.2017 г. съдът не е дал ход на делото, тъй като заключението на вещите лица не е било представено в срок. На 15.09.2017 г. е прието заключение на вещите лица, възложено е изготвяне на ново пълно заключение и е изискана информация от банкови клонове за движение на парични средства, като делото е отложено за 16.11.2017 г. На 16.11.2017 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на вещите лица и го е отложил за 19.01.2018 г. На 19.01.2018 г. е даден ход на делото и за изслушване на съдебно-счетоводната и оценителната експертиза то е отложено за 01.03.2018 г. На 01.03.2018 г. е прието заключението на вещите лица и подсъдимият е дал обяснения, а на 02.03.2018 г. съдът е обявил присъдата си, като с присъда № 7 от 02.03.2018 г. по НОХД № 705/2016 г. подсъдимият Д. С. П. е признат за виновен частично, с наложени наказания, и частично е оправдан. На 14.03.2018 г. в Софийския окръжен съд е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия, като жалбата е администрирана на 09.03.2020 г. и 10.03.2020 г., и делото е изпратено в Софийския апелативен съд на 10.03.2020 г. На 11.03.2020 г. в САС е образувано ВНОХД № 291/2020 г. С определение от 24.04.2020 г. делото е насрочено за 27.05.2020 г., като на 27.05.2020 г. съдът не е дал ход на делото с оглед предоставяне на възможност на защитника да допълни жалбата, и го е отложил за 10.06.2020 г. На 10.06.2020 г. съдът не е дал ход на делото поради отсъствие на подсъдимия поради заболяване и го е отложил за 24.06.2020 г. На 24.06.2020 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на подсъдимия, като е взел спрямо него мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева и е разпоредил принудителното му довеждане за следващото заседание, като делото е отложено за 01.07.2020 г. С разпореждане от 30.06.2020 г. на съдиядокладчик е разпоредено да се изискат сведения от лечебното заведение, в което подсъдимият е настанен за лечение. На 01.07.2020 г. съдът не е дал ход на делото и е назначил съдебно-медицинска експертиза за оценка на здравословното състояние на подсъдимия, като делото е отложено за 15.07.2020 г. На 15.07.2020 г. е даден ход на делото, прието е заключението на вещото лице, приключено е въззивното съдебно следствие и е даден ход на съдебните прения. С решение № 10286 от 19.08.2020 г. по ВНОХД № 291/2020 г. по описа на САС е потвърдена изцяло присъдата по НОХД № 705/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд. На 01.10.2020 г. в САС е депозирана касационна жалба от защитника на подсъдимия П., която е администрирана на 07.10.2020 г., а на 03.11.2020 г. делото е изпратено във Върховния касационен съд. На 06.11.2020 г. във ВКС е образувано НД № 896/2020 г. по описа на Първо наказателно отделение и делото е насрочено за 02.12.2020 г. В съдебно заседание на 02.12.2020 г. съдът не е дал ход на делото поради неявяване на подсъдимия П. по здравословни причини. В съдебно заседание на 20.01.2021 г. съдът е дал ход на делото и ход по същество, а с решение № 12 от 26.01.2021 г., постановено по НД № 896/2020 г. по описа на ВКС, е отменено изцяло въззивното решение по ВНОХД № 291/2020 г. на САС и е отменена изцяло присъдата по НОХД № 705/2016 г. на Софийския окръжен съд, като наказателното производство е прекратено по давност. В констативен протокол от 17.06.2021г. на ИВСС е посочено, че наказателното производство е продължило 10 г., 10м. и 22 дни – в периода 04.03.2010г. 26.01.2021г. От показанията на св. М. се установява, че познава Д. П. от около 20 години, поддържа с него близки отношения и почти ежедневно общуват. Посочва, че в началото на 2010 г., след като не успяла да се свърже с П. и със съпругата му, на следващия ден узнала от последната, както и от медийни публикации, че П. е бил задържан и спрямо него са разгласявани твърдения за лихварска дейност. Свидетелят сочи, че след задържането срещу П. е водено наказателно производство в продължение на 10-11 години и повече, през който период у него настъпила съществена промяна в поведението и начина на живот, изразяваща се в затваряне в себе си, ограничаване на социалните контакти, повишена раздразнителност, отказ от общуване и прояви на тревожност при възприемане на информация за задържани лица. Според свидетеля през този период здравословното му състояние се влошило, като около 4-5 години след задържането е развил захарен диабет, а впоследствие са налице и данни за високо кръвно налягане и поставени стендове, като преди 2011 г. свидетелят не е имал сведения за подобни оплаквания. Свидетелят заявява, че П. е работил като полицай, но е бил дисциплинарно уволнен, а впоследствие не е могъл да започне или да се задържи на работа поради качеството си на обвиняем. Излага, че през 2016 г.-2017 г. П. е работил около шест месеца в агенция в София като инспектор, свързан с дейност по асансьорите, но е бил отстранен от работа след телефонно обаждане от председателя на агенцията, който му съобщил, че неправителствена организация е уведомила за висящото срещу него наказателно производство. Свидетелят сочи също, че воденото производство се е отразило и върху личния и семейния му живот, като съпругата му е работила, за да издържа семейството, след като при задържането дъщеря им е била на около шест месеца, а сметките и имотите му били запорирани. По данни на свидетеля П. е споделял, че не може да издържа семейството си, както и е правил изявления, че липсва смисъл да живее. Свидетелят твърди още, че съпругата на П. е развила лупус, майка му е заболявала от рак и е починала, а в обществен план след задържането отношението към него в гр. Етрополе се е променило, като е бил отбягван и подлаган на подигравки. От заключението към съдебно-медицинската експертиза се установява, че въз основа на приложената медицинска документация и експертни решения на ТЕЛК при Д. П. е диагностициран неинсулинозависим захарен диабет, установен през 2010 г., с множество усложнения, включително диабетна полиневропатия, ангиопатия и нефропатия, както и артериална хипертония с неопределена давност, исхемична болест на сърцето, спондилоартроза, увреждане на междупрешленни дискове в поясния и други отдели с радикулопатия, бъбречно-каменна болест, хроничен тубулоинтерстициален нефрит, коксартроза и гонартроза. Посочва се, че тези заболявания са с хроничен характер на протичане и водят до разстройство на здравето, подлежащо на контрол и лечение от съответни специалисти. В експертните решения на ТЕЛК е отразена дата на инвалидизация 17.12.2014 г., като в решение от 28.05.2015 г. е отбелязано, че захарният диабет е установен през 2010 г., а артериалната хипертония е с неопределена давност. Експертизата приема, че хроничният и продължителен стрес представлява рисков, но не и решаващ фактор за възникване на установените заболявания, като развитието им се обуславя от съвкупност от фактори, включително генетична предразположеност, начин на живот и съпътстващи състояния. Уточнява се, че захарният диабет е метаболитно заболяване, свързано с нарушения в секрецията или действието на инсулина и води до увреждания на различни органи и системи, включително нерви, бъбреци, сърце и кръвоносни съдове, каквито са установени и при ищеца, а исхемичната болест на сърцето в преобладаващата част от случаите е обусловена от атеросклеротични промени в коронарните съдове. Посочва се, че дегенеративните заболявания на опорно-двигателния апарат, включително спондилоартроза, коксартроза и гонартроза, са хронично рецидивиращи и се дължат на дегенеративни изменения, свързани с начина на живот и вида на полагания труд, като не се обуславят от хроничен стрес. Експертизата приема, че влошаване на здравословното състояние при такива заболявания може да настъпи при съвкупност от фактори, включително липса на адекватно или контролирано лечение, неспазване на диетичен и двигателен режим, както и при продължителен стрес, като последният може да допринася за повишаване на артериалното налягане и да действа като отключващ фактор за исхемични сърдечни и мозъчни инциденти. Установява се, че диагностицираните заболявания изискват спазване на хранителен и щадящ двигателен режим, избягване на психоемоционален стрес, както и системно медикаментозно и санаториално лечение. Посочва се, че при наличната съдова патология на фона на захарен диабет с усложнения и артериална хипертония не може да се определи конкретен прогнозен срок, като в средносрочен и дългосрочен план прогнозата е неблагоприятна поради хронично прогресиращ характер на съдовите увреждания, което рефлектира върху качеството на живот на пациента. Въз основа на експертно решение на ТЕЛК №92200/04.06.2025 г. при ищеца е определена трайно намалена работоспособност в размер на 76 %, с противопоказания за упражняване на тежък физически труд и дейности, свързани с психоемоционален стрес, като експертизата съобразява и данни от свидетелски показания относно продължителността на наказателното производство, настъпили затруднения в трудовата заетост, влошаване на здравословното състояние и промяна в социалната среда на ищеца. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск по чл. 2б ЗОДОВ: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.