Решение № 11446 от 11.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на Н. П. Д. срещу ответника Областна дирекция на вътрешните работи - София, с която са предявени за разглеждане осъдителни искове, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.06.2026 г., с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 180, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 4370.06 евро, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 200.96 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. Ищецът твърди, че в процесния период е заемал длъжността „младши специалист (техник, механик – СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности при ОДМВР – София“, въз основа на трудов договор, сключен с ответника. Твърди, че месечното възнаграждение се формира от заплата за длъжност по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР, добавката за работа в МВР по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР и добавката за прослужено време в МВР съгласно чл. 37 Колективен трудов договор № 812100-23063/10.12.2024 г., обявен със Заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Излага, че към 01.09.2022 г. му била определена заплата за изпълняваната от него длъжност в размер на 1171 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5% от заплатата. По силата на допълнително споразумение, считано от 01.08.2023 г., заплатата на ищеца била изменена в размер на 1288 лева, а съгласно изменения на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи от 13.07.2017 г., и сключените анекси към трудовия договор, заплатата на ищеца за длъжността му към 22.11.2024 г. била увеличена на 1523 лева. Със същите изменения на Наредбата максималното възнаграждение за младши специалист (Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г.) било увеличено на 1639 лева, към които следвало да се добавят още 76,15 лева за добавка от 5 % съгласно КТД . Твърди, че за целия процесен период е имал прослужени и признати 33 години, поради което към месечното възнаграждение следвало да се добавят още 33% върху заплатата за длъжността равняващи се на 502,59 лева. Твърди, че дължимото се месечно брутно възнаграждение е в размер на 2101,74 лева, тъй като съгласно Писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, при определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности "младши специалист" и "старши специалист" следвало да бъдат съобразени със заплатите за аналогични длъжности по щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з 919/2017 г. Твърди, че аналогични на заеманата от ищеца длъжност била тази за „техник – механик“ по Приложение, раздел II.2 – „техник – механик“, код по НКПД 31153004, които получавали заплата в размер на 1676 лева или със 153 лева месечно повече от ищеца. В резултат на тази разлика в заплатата е формирана и по-малка сума по добавката за работа в МВР – 5,80 лева месечно (81,95 лева – 76,15 лева). Твърди, че според чл. 37, ал. 1 от действащия колективен трудов договор, обявен със заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи, се изплащало допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер 1% върху основното месечно възнаграждение, като с оглед на горната разлика ищецът бил допълнително ощетен с 38,28 лева месечно. Твърди, че при спазване на гореописаното писмо на министъра е следвало да получава 160,08 лева на месец повече в сравнение със сумата, която получава от 01.01.2022 г. до момента. Тази сума за неизплатено трудово възнаграждение претендира за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., включително. Твърди, че спрямо него е допусната пряка дискриминация по личен признак по смисъла на чл. 14, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от ЗЗДискр., в сравнение със служителите, назначени на длъжности за „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, както и че не се внасят и осигуровки върху тази разлика, което допълнително увреждало правната му сфера. На следващо място твърди, че на служителите, които не са младши или старши специалисти, е било извършвано редовно увеличение на заплатите от 2022 г., както следва – с 20%, с 10%, като от 01.01.2025 г. е увеличено с още 40,61 %, докато неговото възнаграждение е увеличавано само два пъти – с 20% и с 10%. В тази връзка претендира, че заплатата за длъжността следва да бъде увеличена с 40,61 % спрямо определената максимална заплата за длъжност в Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з- 919/2017 г. Твърди, че брутното месечно възнаграждение следва да бъде в размер н а 3180,35 лева, от които заплата за длъжност 2304,60 лева, добавка за работа в МВР - 115,23 лева и добавка за прослужено време в МВР 760,52 лева. По този начин се получавала разлика от 1078,61 лева месечно, която, изчислена за исковия период от десет месеца, възлиза на общата сума от 10786,05 лева. Претендира и лихва за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. в размер на 1114,86 лева. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР - София, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е бил назначен на трудов договор № 517р- 1699/01.02.2017 г. на длъжност „младши специалист /техник, механик по СОТ/ в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейност“ към отдел „Административен“, като излага, че преди това е заемал и други длъжности в структурата му. Сочи, че ищецът е отказал да заеме предложената му длъжност „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, аналогична на неговата заемана. Посочва, че трудовите възнаграждения през процесния период от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. са били индексирани на основание Наредба № 8121з – 960/01.08.2022 г. и Наредба № 8121з-1366/30.08.2023 г. за изменение и допълнение на Наредба № 81213-919/13.07.2017 г. Твърди, че във връзка с постановено от 5-членен състав на ВАС Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. била издадена от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г., с която били определени нови размери на индивидуалната заплата на служителите на длъжност „младши специалист“ и „старши специалист“, и съгласно т. 3, от която следвало да бъдат издадени индивидуални заповеди/допълнителни споразумения за определяне на индивидуалните размери на възнагражденията за длъжността „младши специалист“ и „старши специалист“. Уточнява, че възнагражденията са заплатени в определените размери след като индивидуалните заповеди и допълнителни споразумения са представени в отдел „Финансово осигуряване“ при ответника, с оглед на което оспорва, че дължи процесните суми на ищеца. Сочи, че в изпълнение на дадените с писмо с рег. № 8121р- 7435/17.04.2025 г. указания от министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на приетия КТД, последният със срок на действие 2 години, е определил и изплатил през м.03.2025 г. и м.06.2025 г. дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 180 ЗМВР, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. По така предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличие на трудово правоотношение с ответника; 2/ полагането на труд за процесния период, 3/ размера на дължимото трудово възнаграждение, обусловено от доказване твърдението за проявена от работодателя дискриминация. При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателяответник е да докаже, че дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение е правилно определено и изплатено в пълен размер. За преценка основателността на исковите претенции, съдът съобрази следното: Приложимата правна уредба към размерите на трудовите възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР е в чл. 180 ЗМВР и Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР), обн. ДВ. бр. 19 от 05.03.2024 г., в сила от 01.01.2025 г. /началото на исковия период по спора/, са извършени изменения в разпоредбите на чл. 180 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, с които е регламентирано, че считано от 01.01.2025 г., базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата, заети по трудово правоотношение, е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, за висше образование - не по-малко от 0,8, а за средно образование - не по-малко от 0,6. Съгласно данните на Националния статистически институт, средната работна заплата за страната за второто тримесечие на 2024 г. е била 2296 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗМВР, началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения се определят с Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. Аналогични разпоредби са предвидени и за държавните служители, при същата база, но при друг коефициент: за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,2, а за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не помалко от 1,0. Посочените правни основания делегират компетентността на министъра на вътрешните работи, като административен орган, да определи конкретните размери на възнагражденията на тези категории служители. Базата за определяне на размера на основните месечни възнаграждения по чл. 180, ал. 2 от ЗМВР е критерий за формиране на минимален размер на основната заплата за длъжност, под която министъра на вътрешните работи не може да определи конкретен размер. С цел запазване на диференциацията в размера на заплатите за различните длъжности и запазване на съотношението в йерархичната структура, в съответствие с изискваните от тях образование, професионална квалификация, ниво на компетентност и отговорност, е прието и изменение от 25.03.2025 г. в Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г., като основните месечни възнаграждения по длъжности, са увеличени спрямо предходните размери, считано от 01.01.2025 г., съобразно вида на правоотношението и притежаваното образование. Видно от мотивите към проекта на наредбата, с приетите нови размери на минималните и максимални възнаграждения са съобразени и цитираните от ищеца Решение № 11840/04.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5861/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, с което се оставя в сила Решение № 4415/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 9516/2022 г. по описа на ВАС, 3- членен състав, което отменя § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за МВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.), т.е. по същество следва, че и увеличението на заплатите за длъжностите „младши специалист“ и „старши специалист“ следва да бъде 20% за предходните периоди, а не „до 20%“ /увеличения, съобразени от работодателя и спрямо ищеца, видно от приложената на л. 82 и л. 86 заповеди/. В конкретния случай няма спор между страните, а и се установява по делото от ангажираните писмени доказателства, че по силата на Заповед от 07.04.2008 г. на Директора на Национална служба „Полиция“, ищецът е назначен като държавен служител на длъжност „техник“ в отдел „СОТ“ при МВР. Не е спорно, а и се установява от представения на л. 36 от делото трудов договор № 517р-1699/01.02.2017 г., че на основание пар. 70 от ПЗР към ЗИДЗМВР /обн. ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г., ищецът е бил преназначен на длъжността „младши специалист /техник, механик по СОТ/“ в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“, т.е. при определяне размерите на неговото възнаграждение са приложими правилата на раздел VII, Приложение 3 от Наредбата . С допълнително споразумение № 517р-24895/01.11.2022 г. служителят бива преназначен на същата длъжност „младши специалист /техник, механик по СОТ/“, но в друг сектор – „Управление на собствеността и социални дейности“. /л. 43/ Установява се по делото, че съгласно издадената от работодателя Заповед № 795/27.02.2025 г. /л. 90/, основното трудовото възнаграждение на ищеца, изпълняващ длъжността „младши специалист“, е увеличено на сумата от 1523 лева плюс 5% добавка за работа в МВР, считано от 22.11.2024 г. Като безспорно е отделено и обстоятелството, че ищецът се ползва от правата по чл. 37 от действалия в рамките на исковия период в Колективен трудов договор, съгласно който на служителите по трудови правоотношения се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1% върху основното трудово възнаграждение. Няма спор, че ищецът има 33 години стаж към 2025 г., поради което му се дължи допълнителното трудово възнаграждение в размер на 33% върху основното му трудово възнаграждение от 1599.15 лева (1523 + 5%х1523). С оглед на това, общият размер на трудовото възнаграждение за изпълняваната от ищеца длъжност „младши специалист/ техник – механик по СОТ“, в периода 01.01.2025 г. - 31.10.2025 г., изчислено въз основа на горните данни, възлиза на сумата от 2126.87 лева месечно. Видно от заключението на приетата без оспорване на страните съдебносчетоводна експертиза, работодателят е определял и изплащал месечно брутно трудово възнаграждение в полза на ищеца именно в този размер, като в рамките на целия исков период от десет месеца ищецът е получил общо сумата от 21236.71 лева /брутно трудово възнаграждение./ В проведеното по делото открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност „младши специалист/ техник – механик по СОТ“ в сектор УССД е идентична с длъжността „техник – механик по СОТ“ в сектор УССД, като за двете длъжности има изготвена една и съща длъжностна характеристика с еднакви трудови права и задължения. Установява се от цитираната нормативна уредба, че заплатата за служителите в МВР, заети по трудово правоотношение на длъжност в раздел II.2 „техник, механик“, преди начисляване на добавката за работа в МВР и други допълнителни трудови възнаграждения, възлиза на сумата от 1676 лева – т.е. повече от определените в полза на ищеца 1523 лева. С оглед горните обстоятелства, спорен е между страните въпросът дължи ли се в полза на ищеца, заемащ длъжността „младши специалист/ техник – механик по СОТ“ в сектор УССД, възнаграждение в същия размер както на лице, заемащо длъжността „техник – механик по СОТ“ в сектор УССД. За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация, работодателят е длъжен да осигурява равно възнаграждение на всички работници и служители за полагания от тях еднакъв или равностоен труд, независимо от вида на възнаграждението, начина на неговото изплащане, от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. С оглед на това, доколкото по делото е безспорно, че въпреки различните наименования на длъжностите, същите са изцяло идентични и не се наблюдава разлика в изпълняваните от служителите трудовите задължения, съдът намира, че за същия труд ищецът следва да получава същото възнаграждение, като това, което се определя на лице, заемащо длъжността „техник, механик по СОТ“. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че ищецът е отказал да бъде преназначен на посочената длъжност, доколкото, както беше посочено, водещо при определянето размера на възнаграждението не е наименованието на длъжността, а видът и характера на полагания труд от служителя. В подкрепа на горното съждение е и представеното по делото на л. 12 официално писмо рег. № 8121р-7435 от 17.04.2025 г. от Министъра на вътрешните работи до ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР, видно от което е указано, че заплатите на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности „младши специалист“ следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3, към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г. Предвид изложеното и при съобразяване с изчисленията на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза, съдът намира, че в рамките на исковия период 01.01.2025 г. – 31.10.2025 г. в полза на ищеца се дължи още сумата от 2133.43 лева /1090.81 евро/, представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал за длъжността „техник, механик“ по раздел II, 2, ведно с добавка за работа в МВР от 5 % и 33 % допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 37 КТД, и реалното изплатеното от работодателя възнаграждение за периода. До този размер следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 128 КТ, вр. чл. 180 ЗМВР, а за разликата до пълния му заявен такъв, след изменението по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.06.2026 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения: Твърди се в исковата молба, че ищецът е жертва на дискриминация, доколкото с измененията в Наредба № 8121з-919/2017 г., в сила от 01.01.2025 г., възнагражденията на другите длъжности, които не са „младши“ или „старши специалист“ са били увеличени с 40.61 %, а заплатата за неговата длъжност не е била увеличена. Така изложено, твърдението се явява неоснователно. Както беше посочено, измененията в процесната наредба са наложени от промяната в законовата нормативна уредба, а именно в чл. 177 и чл. 180, ал. 2 ЗМВР, уреждащи базата за определяне на основните възнаграждения на служителите по служебно и трудово правоотношение и приложимия според образованието им коефициент. По този начин е постигнато различно по размер увеличение на възнагражденията за всяка от длъжностите по класификатора, като с оглед разликата в самата законова уредба и по-големия коефициент за държавни служители, същите са получили увеличения във възнагражденията си в размер на около 50 %. Възнаграждението на заеманата от ищеца длъжност „младши специалист“ е било увеличено от 1308 лева на 1639 лева, т.е. с 25%. В процесния случай обаче не се наблюдава твърдения от ищеца дискриминационен подход, доколкото заеманите от различните служители длъжности и изпълняваните от тях задължения са съществено различни, като служителите, които са получи най-голямото увеличение /около 50 %/ са именно онези, заети с опазване на реда и общественото спокойствие /полицейските длъжности/, каквато длъжност ищецът безспорно не изпълнява. Предвид изложеното, доколкото доводите в исковата молба не могат да бъдат споделени, съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен до размер на сумата от 1090.81 евро, а за горницата над тази сума до пълния му заявен размер от 4370.06 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на главно задължение, както и изпадане на ответника в забава. В конкретния случай съдът достигна извод за частична основателност на предявения главен иск. Доколкото вземането за трудово възнаграждение е такова с уговорен падеж /видно от сключения между страните трудов договор, същото се дължи до края на месеца, за който е бил положен труд/, поради което съдът намира, че падежът на задължението на ответника за всяко месечно трудово възнаграждение е настъпил в последния ден на процесния месец от периода. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание като следва да бъде уважен до размера на сумата от 77.46 евро, съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза. За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 200.96 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отговорността разноски: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат и двете страни в производството. Ищецът претендира и доказва извършването на разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, в размер на 306.78 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 82.83 евро. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 102.26 евро. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 74.65 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на 69.19 евро, както и сумата от 67.50 евро - депозит за съдебносчетоводната експертиза, платен от бюджета на съда, или общо сумата от 136.69 евро - разноски по делото, съразмерно на уважената част от двата кумулативно съединени иска. Така мотивиран, Софийски районен съд,