Решение № 3694 от 4.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1576/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110201576 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••“ ООД, ЕИК: •••, представлявано от управителя В. П., против Наказателно постановление /НП/ № С-29-ДНСК-134/22.12.2025 г., издадено от Началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 18 вр. чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба, с искане то да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С депозираната жалба се оспорват фактическите констатации и правните изводи, изложени в атакувания акт. Поддържа се, че датата и мястото на вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение били неправилно определени. Сочи се, че неправилното посочване на датата на нарушението поставяло последното в невъзможност да разбере дали неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана за осъществяването на едно административно нарушение или на няколко административни нарушения. Навежда се, че в процесния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в обжалваното НП описанието, дадено на вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение, било неясно, което поставяло въззивника в невъзможност да разбере какво нарушение се твърди, че е осъществил. Изтъква се, че атакуваното наказателно постановление било лишено от мотиви. Излага се, че липсвало установено и безспорно доказано виновно поведение и действия, извършени от санкционираното лице. Посочва се, че при издаването на процесния АУАН са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН. Навежда се, че били нарушени и сроковете за издаване на АУАН и НП. Твърди се, че от събрания доказателствен материал не се установявало дружеството-жалбоподател да е осъществило нарушението, вменено в негова отговорност. В тази връзка се посочва, че преди издаването на процесния АУАН със Заповед №3/18.07.2025 г. на „•••“ ООД процесният строеж е бил спрян. Акцентира се върху това, че Протокол обр. 2, Констативен протокол №С25-2552/11.07.2025 г. на РДНСК, Констативен акт №С25-2552/18.07.2025 г., Констативен протокол №С25-2552/18.07.2025 г. и други протоколи са били съставени в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател и не са били надлежно връчени на последното. Поддържа се, че във въпросните АУАН и НП приетата за нарушена законова разпоредба била непрецизно посочена. Изтъква се, че дори да бъде прието, че дружествотожалбоподател е осъществило вмененото в негова отговорност нарушение, същото било отстранено, при което всички евентуални негативни последици били преодолени и поправени преди издаването на обжалваното НП. Излагат се пространни съображения за приложимост на чл. 28 ЗАНН и за определяне на случая като маловажен. Сочи се, че извършваните на строежа строително-монтажни работи и достигнатата кота на строителство били възможни и допустими, тъй като според чл. 141, ал. 9 ЗУТ съгласуването на идейния проект е основание за продължаване на проектирането в следващи фази, каквито в процения случай безспорно щели да следват и да бъдат извършвани и за следващите фази на извършвани строително-монтажни работи. По изложените съображения се моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание по решаване на делото, въззивникът, редовно призован, се представлява от адвокат Х. И. М., надлежно упълномощен, който в хода на съдебните прения моли съда да уважи жалбата и да отмени атакуваното наказателно постановление. Навежда се, че обжалваното НП било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на процесното НП. Сочи, че от събрания доказателствен материал се установявало, че от дружеството-жалбоподател била издадена заповед за спиране на строителните дейности, извършвани на процесния строеж. Твърди, че последното не било осъществило състава административното нарушение, вменено в негова отговорност. Отбелязва, че преди да бъде издадено оспорваното НП било разрешено извършването на строително-монтажни работи на процесния строеж и бил одобрен технически проект. Излага съображения за приложимост на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Р. С. А., с пълномощно по делото, който моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че при съставянето на процесните АУАН и НП са били спазени всички законови изисквания, като имуществената санкция, наложена на дружествотожалбоподател, била определена в законоустановения минимален размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова на насрещната страна. По делото е постъпило съпроводително писмо, съставено от юрисконсулт Р. С. А., редовно упълномощен от административно-наказващия орган. В съпроводителното писмо се поддържа, че при съставянето на процесния АУАН и при издаването на обжалваното НП са били спазени всички законови изисквания. Сочи се, че в АУАН и в НП ясно били посочени датата и мястото на нарушението, вменено в отговорност на въззивника. Излага се, че АУАН и НП съдържали ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото било извършено. Навежда се, че атакуваното НП съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 57 ЗАНН. Обръща се внимание на това, че Заповед №3/18.07.2025 г., с която е бил спрян процесният строеж, е била издадена след като дружеството-жалбоподател било осъществило вмененото в негова отговорност административно нарушение и след издаването на констативен акт №С25-2552/18.07.2025 г., в който контролният орган от РДНСК-София обективирал констатациите си относно това, че процесният строеж бил извършван в нарушение на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, без одобрен по чл. 145, ал. 1 ЗУТ инвестиционен проект във фазата на технически проект и в нарушение на чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. Навежда се, че не лицето, упражняващо строителен надзор, а контролният орган при РДНСК-София предприел действия за спирането на строително-монтажните работи, извършвани на процесния строеж. Оспорват се релевираните с депозираната жалба възражения, касаещи това, че наличието на заповед за спиране на строителството, вписана в заповедната книга, изключвала съставомерността на извършеното от дружествотожалбоподател административно нарушение. Оспорват се и изложените в жалбата оплаквания, касаещи това, че на дружеството-жалбоподател не са били връчени констативния протокол и другите актове, послужили за издаването на процесните АУАН и НП. Твърди се, че не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Изтъква се, че изложените в жалбата доводи за това, че „за строежа има надлежно издадени разрешение за строеж“ и „наличният идеен проект отговаря на законовите изисквания на ЗУТ, във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, а съответните извършени видео СМР и до достигнатата кота на строителство, са възможни и допустими такива, като съгласно ал. 9 на чл. 141 от ЗУТ, съгласуването на идейния проект е основание за продължаване на проектирането в следващи фази, каквито безспорно ще следват и ще се извършват и за следващите фази на извършвани СМР“ били неотносими към предмета на настоящото производство. По отношение на Заповед №ДК-09-С-17/17.09.2025 г., с която било разрешено продължаването на СМР на процесния строеж, в съпроводителното писмо се посочва, че съгласно т. 4 от Заповед №ДК- 09-С-15/19.08.2025 г. извършваните на процесния строеж строително-монтажни работи били спрени до отстраняване на причините, довели до издаването на заповедта, а именно до предоставяне в РДНСК-София на одобрен инвестиционен проект във фаза технически проект, като след отпадане на причините за спиране на строителството е разрешено продължаването на СМР. В тази връзка се твърди, че заповедта е издадена след като въззивникът е извършил процесното административно нарушение и издаването на заповедта не отменя обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 168, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗУТ за спиране на строежа. Поддържа се, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от компетентен орган. По тези съображения се иска съдът да постанови решение, с което атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК: •••, е юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на Република България, със седалище и адрес на управление – Столична община, гр. София, район „Витоша“, ул. „Евлия Челеби“ №28Б, вх. Б, ет. 2, ап. 8, представлявано от управителя В. Т. П.. Информацията публикувана в търговския регистър е общодостъпна, като от нея става ясно, че предметът на дейност на дружествотожалбоподател е обширен, като обхваща и извършването на строителен надзор и оценка на съответствието на инвестиционните проекти, инвестиционно проектиране, строителство на сгради и съоръжения. На 20.12.2024 г., пред И. Н. – нотариус с рег. № 040 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд, В. Р. А. и С. Д. С., в качеството им на собственици на урегулиран поземлен имот парцел II - 219, 220 /втори, отреден за имоти с планоснимачни номера двеста и деветнадесет и двеста и двадесет/, от квартал 88, по плана на гр. София, местност „Овча купел“, и Ю. Е. Т., в качеството му на пълномощник на А. С. В. – управител на „••• ЕООД, ЕИК: •••, бил подписан нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство и обезщетяване с недвижими имоти №97, том XI, рег. №15421, дело 1904 от 2024 г. На 22.06.2024 г. дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, , ЕИК: ••• изготвило Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите за Строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа в УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, СО район „Овча купел“. Съгласно комплексния доклад участници в инвестиционния проект били С. Д. С. и В. Р. А. – в качеството на собственици, и „••• ЕООД – в качеството на възложител. В комплексния доклад било отразено, че за строежа е бил изготвен проект във фаза „Идеен проект“ по части: архитектурна, конструкция, ВиК, електро, ОВК, ЕЕ, геодезия, паркоустройство и ПБ. На 31.03.2025 г. от направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична община било издадено Разрешение за строеж №68/31.03.2025 г., с което на „••• ЕООД, В. А. И С. С. било дадено разрешение за строеж на „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“ в имот с идентификатор КККР:68134.4339.991, в УПИ II – 219, 220, кв. 88, местност кв. „Овча купел“ – актуализация, район „Овча купел“. Разрешението за строеж влязло в законна сила на 18.04.2025 г. На 22.04.2025 г., в гр. София, между „••• ЕООД, ЕИК •••, в качеството на възложител, и дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК: •••, в качеството на изпълнител, бил сключен Договор за строителен надзор, по силата на който възложителят, в качеството на инвеститор, възложил, а изпълнителят, в качеството му на лицензирано за тази цел лице, приел да изпълнявала строителен надзор на Строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа в УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, СО район „Овча купел“. На 19.05.2025 г., от страна на дружеството-жалбоподател „•••“ООД, бил съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия на ниво строежа, посредством който била открита строителна площадка, представляваща частен парцел с местоположение УПИ II, кв. 88, местност кв. „Овча купел – актуализация“, СО – район „Овча купел“, и били определени строителната линия и нивото на строежа в поземлен имот УПИ II, кв. 88, местност кв. „Овча купел – актуализация“, СО – район „Овча купел“. На 11.07.2025 г. работна група в състав свидетелката Т. И. Г., заемаща длъжност „инспектор“ към отдел „Строителен надзор“ при Регионална дирекция за национален строителен контрол – гр. София, и архитект Радослав Митовски, заемащ длъжност „главен инспектор“ към отдел „Строителен надзор“ при Регионална дирекция за национален строителен контрол, извършили проверка на място на Строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“, находящ се в имот с идентификатор 68134.4339.991, УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, район „Овча купел“- СО. В хода на проверката служителите на РДНСК- София констатирали, че съгласно представения им проект по част „Конструкция“ - „План изкоп“ - идейна фаза, е предвидено укрепване с пилоти, тип „берлинска стена“ по южната, западната и част от северната граница на имота. Проверяващият екип установил, че била изпълнена берлинска стена, с поставени 10 броя пилоти по част от сверената граница, както било предвидено в предявения им проект част „Конструкция“-„План изкоп“. При преглед на предоставения им проект част „Конструкция“ - „План изкоп“ работната група възприела, че по проект по цялата западна граница на имота са предвидени 31 броя пилоти. Служителите на РДНСК-София констатирали и това, че на строежа били поставени 23 броя пилоти, като участъкът без поставени пилоти представлявал неукрепен вертикален откос. Било установено и това, че по одобрения проект по цялата южна граница има предвидено укрепване с пилоти, които към момента на проверката не били поставени, а изкопът бил изпълнен с неукрепен вертикален откос, което се намирало в несъответствие с одобрения проект част „Конструкция“ - „План изкоп“. По време на проверката на място на проверяващия екип не била предявена заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж по №68/31.03.2025 г. по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. При преглед на заповедната книга на строежа служителите на РДНСК-София не констатирали вписани заповеди и предписания от проектант или технически ръководител. Констатациите от проверката на място на строежа били обективирани в Констативен протокол №С25-2552/11.07.2025 г. За доказване на констатациите от проверката бил изготвен и снимков материал. С писмо с рег. №САГ25-ТК00-704-[1]/18.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Административна“ към направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, служителите на ДНСК били уведомени относно това, че след извършена проверка в отдел „Архивно обслужване и дигитален архив“ било установено, че за обект „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“, находящ се в УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, не се съхранява технически проект. На 18.07.2025 г. работна група в състав свидетелката Т. Г. и нейният колега архитект Радослав Митовски извършили проверка на Строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“, находящ се в имот с идентификатор 68134.4339.991, УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, район „Овча купел“- СО. По време на проверката било констатирано, че извършваните на строежа строително-монтажни работи – изкопни работи, укрепване с пилоти, изливане на фундаментна плоча и кофражни работи, са осъществявани в нарушение на правилата за изпълнение на СМР и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, тъй като за тях нямало одобрени инвестиционни проекти във фаза „технически“ или „работен“ проект. Предвид така направените от тях констатации служителите на РДНСК-София преценили, че строежът се извършва в нарушение на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, без одобрени по чл. 145, ал. 1 ЗУТ инвестиционни проекти във фаза „технически проект“, в нарушение на чл. 142, ал. 2, пр. последното ЗУТ. Направените по време на проверката констатации и правните изводи на проверяващия екип били обективирани в Констативен акт №С25-2552/18.07.2025 г., с чието съставяне било образувано административно производство по реда на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ за спиране на строителството. Констативният акт бил съставен в три екземпляра, един от които бил връчен на дружеството-жалбоподател. След получаване на препис от Констативен акт №С25-2552/18.07.2025 г., управителят на дружеството-жалбоподател издал Заповед №3 от 18.07.2025 г., с която наредил строителните работи на процесния строеж да бъдат преустановени. От страна на въззивника „•••“ ООД, ЕИК: ••• били предявени писмени възражения против Констативен акт №С25-2552/18.07.2025 г. Със Заповед №ДК-09-С-15/19.08.2025 г., издадена от началника на РДНСК-София, било наредено спирането на всички видове строително-монтажни работи на строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“, находящ се в имот с идентификатор 68134.4339.991, УПИ II – 219, 220, кв. 88, м. „кв. Овча купел – актуализация“, район „Овча купел“-СО. Със същата заповед било наредено възложителят на строежа – „••• ЕООД, да отстрани причините довели до спирането на строителството, като представи в РДНСК-София одобрени инвестиционни проекти във фаза „технически проект“ към разрешение за строеж №68/31.03.2025 г. Със заповедта било указано, че продължаването на строителството ще бъде разрешено от органа, издал заповедта за спиране, след представяне на доказателства, посредством които да бъде установено, че са били отстранени причините довели до спирането на строителството. Предвид констатациите, направени от свидетелката Т. Г. по време на проверката на въпросния строеж, последната преценила, че въззивникът „•••“ ООД, ЕИК: ••• е извършило административно нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 18 вр. чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. Предвид изложеното до адреса по седалището на управление на дружеството-жалбоподател била изпратена Покана, с изх. №С25-2552-00-984/28.07.2025 г. за явяване за съставяне на АУАН, която била адресирана до В. П., в качеството на управител на „•••“ ООД, ЕИК: •••. С поканата В. П. била информирана досежно това, че на 21.08.2025 г. от 10:00-12:00 часа и от 14:00-16:00 часа следва да се яви в сградата на РДНСК-София, находяща се на ул. „Алабин“ №35, за съставяне на акт по чл. 36 ЗАНН. С поканата В. П. била информирана и за това, че, при неявяване на посочените в поканата дата и час, АУАН ще бъде съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН в нейно отсъствие и ще бъде връчен служебно. На 02.08.2025 г. поканата, с изх. №С25-2552-00-984/28.07.2025 г., за явяване за съставяне на АУАН била връчена срещу подпис на В. П.. На 21.08.2025 г. свидетелката Т. Г., на длъжност „инспектор в РДНСК София“ при ДНСК, в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта и в отсъствието на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, доколкото такъв не присъствал, съставила Акт за установяване на административно нарушение № С- 29/21.08.2025 г., против дружеството-жалбоподател, за нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 18 вр. чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. В АУАН било вписано, че административно нарушение било извършено в гр. София, в периода от 19.05.2025 г., на която дата била съставен Протокол обр. 2, до 11.07.2025 г. - датата на извършената проверка, съгласно Констативен протокол №С25-2552/11.07.2025 г. Процесният АУАН бил подписан от неговия съставител и от лицата, възприели неговото съставяне като свидетели. На 01.09.2025 г. актът бил предявен на законния представител на дружествотожалбоподател, който го подписал без да вписва обяснения в графа „нарушителят дава следните обяснения“. На законния представител на дружеството-жалбоподател бил връчен и препис от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател били предявени писмени възражения против АУАН № С-29/21.08.2025 г., в които били наведени оплаквания, аналогични на тези изложени в процесната жалба. С писмо, с рег. № САГ25-АП00-527-[4], издадено от главния архитект на Столична община, дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК: •••, било информирано за това, че технически проект, с вх. № САГ25-АП00-527 за „Жилищна сграда, офиси, гаражи, подземни гаражи и рампа“ в УПИ II, кв. 88, местност кв. „Овча купел“ – актуализация, район „Овча купел“-Столична община, е одобрен и може да бъде получен в деловодството на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община. Със Заповед № ДК-09-С-17/17.09.2025 г., издадена от началника на РДНСК-София, било разрешено продължаването на строително-монтажните работи на строеж „Жилищна сграда, офиси, гаражи, открити паркоместа, рампа, подземни гаражи и подземни паркоместа“ в имот с идентификатор:68134.4339.991, в УПИ II – 219, 220, кв. 88, местност кв. „Овча купел“ – актуализация, район „Овча купел“. На 22.12.2025 г. инженер Л. Н. П. заемаща длъжността „началник“ на Дирекция за национален строителен надзор, издала процесното Наказателно постановление № С-29- ДНСК-134/22.12.2025 г., с което, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 ЗУТ, наложила на дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК: •••, имуществена санкция, в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 18 вр. чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. Административно-наказващият орган преценил, че вмененото в отговорност на въззивника административно нарушение е било извършено в гр. София, в периода от 19.05.2025 г., на която дата била съставен Протокол обр. 2, до 11.07.2025 г., датата на извършената проверка, съгласно Констативен протокол №С25-2552/11.07.2025 г. На 09.01.2026 г. съставеното против „•••“ ООД, ЕИК: ••• наказателно постановление било връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелката Т. И. Г. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – Акт за установяване на административно нарушение № С-29/21.08.2025 г., Заповед №3/18.07.2025 г. на управителя на „•••“ООД, Заповед №ДК-09-С-17/17.09.2025 г. на началника на РДНСК-София, Писмо с рег. №САГ25-АП00-527-[4] на главния архитект на Столична община, Комплексен доклад от 28.06.2024 г. за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основаните изисквания на строежите, Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и обезщетяване с недвижими имоти №97 том XI рег. №15421 дело №1904 от 2024 г., Разрешение за строеж №68/31.03.2025 г., Договор за строителен надзор, Протокол от 19.05.2025 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, Констативен протокол №С25-2552/11.07.2025 г., Писмо рег. №САГ25-ТК00-704- [1]/18.07.2025 г. на директора на Дирекция „Административна“ към направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, Констативен акт №С-25- 2552/18.07.2025 г., Писмо с изх. №С25-2552-00-946/18.07.2025 г. на началника на РДНСК- София, Писмо с изх. №С25-2552-00-984/28.07.2025 г. на началника на РДНСК-София, известие за доставяне, Заповед №ДК-09-С-15/19.08.2025 г. на началника на РДНСК-София, Наказателно постановление №С-29-ДНСК-134/22.12.2025 г., Трудов договор №РД-15- 520/28.12.2023 г., длъжностна характеристика за длъжност „инспектор“ в отдел „Строителен контрол“ в РДНСК към Дирекция за национален строителен контрол, Трудов договор №РД- 02-16-871/12.04.2024 г.; както и веществени – 4 броя статични изображения (фотоснимки). В съдебно заседание са събрани събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. И. Г.. Свидетелката заявява, че е съставила посочения по-горе АУАН, като поддържа фактическите констатации, отразени в него. Съдът кредитира показанията на свидетелката, които оцени като последователни, логични, детайлни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства. От разказаното от свидетелката Г. съдът извлича информация относно релевантните за спора факти и обстоятелства, като свидетелката с необходимата прецизност и яснота дава показания за времето и мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, поводът за същата, начин на извършване на процесното нарушение, конкретни действия на наказаното юридическо лице, предхождащи и следващи процесното нарушение. Споделеното от свидетелката Г. допринася и за изясняването на обстоятелствата, касаещи съставянето на процесния АУАН. Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства. Същите, които са приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират напълно с показанията на свидетелката Г. и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, поради което съдът им се довери и ги ползва при формирането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка. За изграждането на фактическата обстановка, така както е възприета от настоящия съдебен състав, допринасят и приложените веществени доказателства- фотоснимки, изготвени по време на извършената проверка. Въпреки това, че представените фотоснимки не са цветни, те позволяват да се добие представа за обстоятелствата, констатирани от служителите при РДНСК-София по време на извършената от тях проверка. Анализът в съвкупност на събраните по делото доказателства и доказателствени средства позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. На първо място, настоящата съдебна инстанция констатира, че административнонаказателното производство е било образувано и срещу дружествотожалбоподател е било повдигнато административно-наказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност. За да достигне до този извод съдът съобрази както това, че нормата на чл. 238, ал. 1 ЗУТ предвижда, че установяването на нарушения по ЗУТ се извършва по реда на ЗАНН, доколкото в ЗУТ не е предвидено друго, така и това, че според разпоредбата на чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ актовете за установяване на нарушения по ЗУТ се съставят от служители на Дирекцията за национален строителен контрол. В разглеждания случай процесният АУАН е бил съставен от свидетелката Т. И. Г., която, видно от приобщените по делото Трудов договор № РД-15-520/28.12.2023 г. и Длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ към СК към РДНСК към ДНСК, е била служител на ДНСК, поради което и се е явявала и лице, компетентно да издава актове за установяване на нарушения по ЗУТ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, което също се явява издадено от компетентно лице. Този извод се формира от разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, която гласи, че наказателни постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията. Процесното наказателно постановление е било издадено от Л. Н. П. която, видно от приложения по делото Трудов договор № РД-02-16-871/12.04.2024 г., заема длъжност „началник“ на ДНСК, поради което същата е притежавала компетентност за издаване на обжалвания акт. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Противно на изложеното в процесната жалба, съдът намира, че в разглеждания случай актът за установяване на административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 21.08.2025 г., като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. /22.12.2025 г./ Във връзка с това и с оглед наведените в жалбата възражения съдът намира за необходимо да разясни, че производство по реда на чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ и административнотонаказателното производство за твърдяното за осъществено процесно административно нарушение по ЗУТ се различават и не следват да бъдат отъждествявани – същите се водят по различни процесуални правила, образуват се на различни основания и преследват различни цели. Процесният случай касае административнонаказателно производство, което е било образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като изложените в процесната жалба възражения в обратния смисъл са неоснователни. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият съдебен състав констатира, че процесният АУАН е съставен при спазване на изисквания на чл. 40 ЗАНН и на чл. 43 ЗАНН – в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта и в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Това е така защото, след като било поканено да изпрати своя законен представител за съставяне и връчване на АУАН и след като било предупредено, че при неявяване на законния му представител, АУАН ще бъде съставен в отсъствието на последния, и предвид това, че не изпратило своя законен представител в сградата на РДНСК-София на посочените в поканата дата и час, то съобразно изискванията на закона, процесният акт е съставен в отсъствие на представител на нарушителя. След неговото съставяне, актът бил надлежно предявен на законния представител на дружествотожалбоподател, който го подписал. АУАН бил подписан и от актосъставителя и от лицата, възприели неговото съставяне като свидетели. На въззвиника бил предоставен и препис от процесния АУАН. Така нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е словесно описание на нарушението, което е напълно еднакво, както в АУАН, така и в НП, и съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението в НП са идентични на тези в АУАН. В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно както от фактическа страна и по-конкретно - време, място, начин на извършване на деянието, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Следователно Не се наблюдават допуснати неясноти, които биха възпрепятствали възможността на дружествотожалбоподател да разбере фактическото изражение на повдигнатото против него административнонаказателно обвинение, респективно да организира защитата си срещу вменените в негова отговорност факти. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието и е приложил съответните санкционни разпоредби. Съдът намира за нужно да отбележи специално, че не се допуснати нарушения на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които изискват актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления да съдържат дата на нарушението. В разглеждания случай това изискване е изпълнено, макар и да е посочен времеви период, съдържащ няколко дати, а не конкретна дата. Съобразявайки, че процесното нарушение е от категорията на продължените – тези, които създават трайно противоправно състояние, в издадените от тях актове актосъставителят и административно-наказващият орган са посочили като дата на нарушението времевия период, по време на който е съществувало трайното противоправно състояние, възникнало вследствие на осъщественото от дружеството-жалбоподател административно нарушение. В тази връзка съдът намира за необходимо да разясни, че продължените административни нарушения се извършват винаги или с бездействие – неизвършване на правно дължимо действие, или със съчетание от действие и бездействие, но те винаги съдържат в себе си акт на бездействие, с който се създава трайно противоправно състояние. Създаденото с бездействието трайно противоправно състояние възниква от датата, следваща деня, до чийто завършек задълженият субект е дължал извършването на действие, и трае до датата, на която правно дължимото действие бъде осъществено или от лицето, което първоначално било задължено да го извърши, или от трето лице, или до установяването на бездействието по надлежния ред. В процесните АУАН и НП като дата на нарушението е посочен именно периодът от датата, на която възникнало създаденото от процесното административно нарушение трайно противоправно състояние, до датата, на която противоправното състояние е било преустановено – денят, на който бездействието на въззивника било установено от контролните органи от РДНСК. В този контекст, позоваването на периода на осъществяване на нарушението покрива напълно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, съобразено е с характера на административните нарушения от категорията на продължените – създаваното от тях трайно противоправно състояние, и гарантира законосъобразността на наказателното постановление. Ето защо и предвид всичко гореизложено, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. С оглед на това, съдът прецени, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, доведели до ограничаване правото на защита на сакнционираното лице. Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество: От събрания в хода на производството доказателствен материал безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило съставът на административното нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 169, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, пр. последно ЗУТ. Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 3 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 ЗУТ и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Според чл. 169, ал. 1 ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай на пожар; хигиена, здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от шум; икономия на енергия и топлосъхранение и устойчиво използване на природните ресурси. Според чл. 142, ал. 2, изр. 1 ЗУТ идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл. 145. Същевременно съгласно чл. 142, ал. 2, изр. 3 следващите фази на проектиране се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал. 5. Като върху всяка част от инвестиционните проекти се вписва номерът на разрешението за строеж, към което се одобряват. /изр. последно на чл. 142, ал. 2 ЗУТ/. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба № 4/21.05.2001 г.) обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат достатъчни за ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране; за избор на архитектурнопространствено решение, строително - конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране (договора за проектиране); за нуждите на съгласуването - при условията и по реда на чл. 141 ЗУТ; за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 142, ал. 2 ЗУТ и за възлагане на строеж по Закона за обществените поръчки съгласно чл. 142, ал. 2 ЗУТ. Наред с това, според нормата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 4/21.05.2001 г. с техническия проект се доизясняват и допълват проектните решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които служат за: оценка на съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ; договаряне на строителството и/или за доставка на оборудване, строителни материали и изделия, вкл. за възлагане на обществени поръчки за строителство или за доставка на оборудване при условията и по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и започването и изпълнението на строителството до завършването на обекта. По аргумент от чл. 139, ал. 2 ЗУТ, възложителят е длъжен да възложи изработването на такива инвестиционни проекти, с всички части, въз основа на които може да се направи оценка за съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Съобразно чл. 168, ал. 3, изр. 1 ЗУТ предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. В процесния случай не се оспорва от страните, а и се доказва несъмнено от доказателствената съвкупност, че дружеството-жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК ЕИК: ••• е притежавало качеството „лице, упражняващо строителен надзор“ по отношение на процесния строеж. От доказателствения материал категорично се установява и това, че независимо, че на процесния строеж били извършвани строително-монтажни работи, за чието осъществяване бил необходим одобрен инвестиционен план във фаза „технически проект“ и за които в конкретния случай такъв проект не бил издаден, от страна на дружеството-жалбоподател не била издадена заповед, с която да е било разпоредено извършваните строителни дейности да бъдат преустановени до издаването и получаването на необходимия инвестиционен проект във фаза „технически проект“. Видно от приложената по делото Заповед № 3 от 18.07.2025 г., от страна на „•••“ ООД, ЕИК: ••• била издадена заповед за спиране на строителството едва след като контролните органи на РДНСК-София констатирали нарушението, предмет на настоящото производство. Предвид това се налага изводът, че неиздавайки заповед за преустановяване на строителните дейности при положение, че на процесния строеж са били извършвани строителномонтажни работи, за чието осъществяване бил необходим инвестиционен проект във фаза „технически проект“, какъвто не бил издаден, дружеството-жалбоподател е осъществило всички признаци от обективната страна на състава на административното нарушение, вменено в негова отговорност. Законът вменява на строителния надзор императивното задължение да упражнява контрол върху законосъобразното изпълнение на строителните работи и да не допуска отклонения от одобрения инвестиционен проект и нормативните изисквания. Тези задължения са преки, лични и произтичат от закона, а не от евентуално уведомяване от страна на други участници в строителството. По силата на чл. 168, ал. 1, т. 3 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Нормата не съдържа условие или предпоставка за уведомяване, което да поставя началото на отговорността. Последващото издаване от дружеството-жалбоподател, действащо в качеството му на строителен надзорник, на заповед за спиране на строителството и последващото получаване на одобрен инвестиционен проект във фаза „технически проект“, са обстоятелства, които не изключват съставомерността на нарушението, вменено в отговорност на въззивника. Административнонаказателната отговорност на юридическите е обективна и безвиновна, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна. Предвид гореизложеното, съдът прецени, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение, за което е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 18 ЗУТ предвижда, че на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл. 168, ал. 1 се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 10 000 лв. От събрания доказателствен материал се установява, че дружеството-жалбоподател е притежавало качеството строителен надзорник. Установява се и това, че въззивникът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а именно не е спряло строителните дейности, които се изпълнявали в нарушение на чл. 169, ал. 1 ЗУТ. Ето защо правилно от страна на АНО е била определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира, че определената санкция в минимален размер от 1000 / хиляда/ лв. е съответна на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието. Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН „за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Съгласно дадената в параграф 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН дефиниция „маловажен случай“ е „този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Настоящият съдебен състав, след като съобрази гореизложеното и след като взе предвид установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал, прецени, че неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, обект на защита от ЗУТ, по такъв начин, че следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск от страна на строителния надзорник се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че нарушението следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. По тези съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на разноски има въззиваемата страна. При определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Извън преценката на съда не остана и това, че според нормата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН в случаите по 63д, ал. 4 ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Същевременно в нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На основание гореспоменатата разпоредба от ЗПП е издадена Наредба за заплащането на правната помощ, като в чл. 27е е определено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания, а именно от 130,00 лева до 190,00 лева, съгласно актуалната редакция на обсъжданата разпоредба. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро (с левова равностойност 130 лева). Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд