Решение № 30 от 23.1.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2441/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254430202441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Охрид експрес” ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Ангел войвода“ №6, представлявано от управителя О.Х.Х. против наказателно постановление № 15-2500233 от 06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен на които е наложена административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000лвна осн. чл.416,ал.5 от КТ вр с чл.414,ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.128,т2 от КТ вр с чл270,ал2 и ал3 от КТ . В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени , като незаконосъобразно и необосновано или алтернативно да се измени , като се намали размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения в закона.Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява ,а упълномощения адвокат , адв.Д.-АК-грПлевен, който заявява че поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Е излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения и събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 15-2500233 от 06.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен на нарушителя на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за това, че при извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Плевен на изисканите и представени документи от работодателя „Охрид Експрес" ЕООД, гр. Плевен с ЕИК: ••• се установи, че в разплащателната ведомост за м. юни 2025 г. на Д. И. С., работил в дружеството като „Шофьор, лекотоварен автомобил е начислено основно трудово възнаграждение, пропорционално на отработените дни - в размер на 1077 лв.

До приключване на проверката не се представиха документи, удостоверяващи изплащане на чистата сума за получаване в размер на 835,74 лв (след приспадане на личните осигуровки и данък). Съгласно сключения трудов договор № 069/30.05.2025 г, трудовите възнаграждения се изплащат „ежемесечно", а съгласно Вътрешните правила за работна заплата - чл. 4: „Работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/през който се полага трудът". До приключване на проверката и до съставяне на акта за установяване на административно нарушение работодателят не е представил документи, от които да е видно, че е изплатил горепосоченото трудово възнаграждение. Нарушението е извършено от работодателя на 31.07.2025 г.С това е нарушил: чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По посочения начин жалбоподателят, в качеството си на работодател, е нарушил чл. 128, т. 2 КТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 15- 2500233 от 10.10.2025 г. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен .

Горната фактическа обстановка изнесена в АУАН и НП са потвърдени и при разпита в хода на съдебното следствие на актосъставителката Д. Й. , извършила документалната проверка на фирмата и свидетелите на АУАН,които са само свидетели при съставяне на АУАН ,а не са участвали при извършването на проверката св. П.Т. и П. И.. Всички те твърдят пред съда че не са представяне в Инспекцията по Труда документи доказващи изплащане на трудовото възнаграждение. Съдът кредитира с доверие техните свидетелски показания, като непротиворечиви и безпристрастни.

Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, предвижда налагане на административно наказание, в случаите когато работодател наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за безопасни и здравословни условия на труда. Спорът по делото е изцяло правен и се състои в това дали под общата административно-наказателна разпоредба на чл. 414 ал.1 от КТ може да бъде подведено неизпълнението на чл.128 от КТ.

Правилото на чл.128, т.2 от КТ за заплащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение, е основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение и то е елемент от задължителното съдържание на трудовия договор. Задължението по чл.128 т.2 от КТ не е диспозитивно правило за поведение между страните по трудовия договор, но характера му на императивно определено от закона основно съдържание на правоотношението, не го въздига в такова от публичен характер. Императивни норми регулират и другите граждански договори, но тяхното неспазване е основание за приложение на предвидените от законите санкции, разбирани като неблагоприятни последици за неизправната страна – възникване на право на иск за изправната страна, съответно имуществена или договорна отговорност за неизправната. Спазването на задълженията по равнопоставените граждански правоотношения не е скрепено с административно наказание по аргумент и от определението за административно нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАНН. Ето защо за неизпълнение на чл.128 от КТ последицата не е прилагане на санкцията по чл.414 ал.1 от КТ, а възниква право на иск за изправния работник, чрез който да се възстанови установеното от закона, но нарушено правно положение. Само задължението, регламентирано в разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ /предвиждаща гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя/, представлява задължение от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулирането на трудовите правоотношения.

Следователно няма допуснато административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН по повдигнатото дружеството жалбоподател административно наказателно обвинение, обосновано от правна страна с неизпълнено от работодателя задължение по чл.128, т.2 от КТ. Неправилното приложение на материалния закон от наказващия орган при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

На практика това означава наличие на виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно административно правно задължение.

Трудовият договор е двустранен – за всяка от страните възникват насрещни права и задължения.

В чл. 128, т. 2 КТ е създадено едно общо задължение на работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна сила, а по-пълната му правна уредба се съдържа в чл. 242-272 КТ.

При регламентиране на трудовото възнаграждение най-ярко се

откроява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на работника или служителя, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като икономически по-слабата и зависима страна.

В чл. 245, ал. 1 КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя.

Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения Поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираното в чл.128, т. 2 КТ. Последното не касае конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи и основни задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава чл. 128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административно наказателно преследван както по чл. 245, ал.1 от КТ, така и по чл. 128 от КТ и по чл. 124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия обект на защитеното обществено отношение. С Наказателно постановление №15-2500233 от 06.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по ;труда” гр.Плевен на доверителят ми „Охрид експрес“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за твърдяно нарушение изразяващо се в това, че работодателят не е представил документи, удостоверяващи изплащане на дължимо трудово възнаграждение на свой работник/служител.

Видно от оспореното НП, в същото се твърди, че при извършена проверка по документи на „Охрид експрес“ ЕООД, ЕИК •••, е установено, че в разплащателната ведомост за м. юни 2025 г. на Д. И. С., работил в дружеството на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“, е било начислено основно трудово възнаграждение, пропорционално на отработените дни - в размер на 1077 лв.

Посочено е, че до приключване на проверката не са представени документи за изплащане на чиста сума за получаване в размер на 835,74 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение. Въз основа на констатациите е съставен АУАН №15-2500233 от 10.10.2025 г., с който е прието, че е налице извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ във вр. чл.270 ал.2 и ал.З от КТ.

В съставеният АУАН и в НП не е индивидуализирано по безспорен, ясен и несъмнен начин, самото административно нарушение, което се твърди, че е извършил жалбоподателя. Липсва яснота дали в същите се твърди: - неизплащане на трудово възнаграждение или

• непредставяне на документи, за установяване на плащане към момента на проверката.Тази неяснота при описването на твърдяното нарушение, чрез неописване на точните фактически обстоятелства и на начина на извършване на нарушението, ограничава правото на защита на жалбоподателя и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на ЗАНН. Административно-наказващият орган не е извършил и пълна и задълбочена проверка на всички относими факти при преценка за наличие или не на извършено административно нарушение и за ангажиране на административно-наказателната отговорност на работодателя.

Не са взети в предвид и съобразени наличието в случая на обективни причини и обстоятелства, извън волята на работодателя, за непредставяне на документи, удостоверяващи плащане на начисленото трудово възнаграждение за м. юни. Това е обстоятелството, че посоченият работник не е предоставил пред работодателя своя банкова сметка, по която да може да бъде заплатено начисленото му трудовово възнаграждение. За работодателят не е била налице фактическа възможност да извърши плащане на начисленото трудово възнаграждение в чиста сума 835,74 лв. по банков път, поради непосочване на сметка, до момента на приключване на проверката от органите на Д“ИТ“. Отделно от това, във същия месец, за който е начислено трудовото възнаграждение, за работодателят е възникнало законово основание по чл.210 от КТ за търсене на имуществена отговорност от работника Д. И. С., за причинени от последния на работодателя имуществени вреди при и по повод изпълнение на възложената му работа.

От страна на работодателят е била проведена процедура на основание и по реда на чл.210 във вр. чл.207 от КТ за реализиране на ограничена имуществена отговорност от служителя Д. И. С., за причинените от последния имуществени щети по повереното му служебно МПС - товарен автомобил, собственост на работодателя. Съгласно чл.210 ал.4 от КТ работодателят удържа дължимата сума за причинените вреди от трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Горните обстоятелства изключват ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за твърдяното административно нарушение. Същите обаче не са взети предвид и не са обсъдени от административно- наказващият орган при произнасянето му по преписката и издаване на наказателното постановление.

На следващо място в хода на административно наказателното производство е допуснато и друго съществено процесуално нарушение.Изпълнителното деяние на нарушението по чл.128 т.2 от КТ представлява проява на бездействие,за което е следвало в рамките на производството да се съберат данни,да се установи и посочи периода,през който то е продължило,съгласно изискванията на чл.42,т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН позволява НП да се издаде и при допусната нередовност в акта при положение,че извършването на нарушението,самоличността на нарушителя и вината му са безспорно установени,но не само в АУАН,а и в НП липсва период на проявеното

бездействие,т.е.дата или период на извършване на нарушението,което е недопустимо.

Неправилно е приложението на материалния закон от административно наказващия орган. Разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ санкционира неизпълнение на задължения по трудовото законодателство. В случаят административно наказващият орган (чиято е доказателствената тежест) не е доказал по безспорен начин неплащане на трудово възнаграждение, а единствено е приел, че не са представени документи към момента на извършване на проверката.Самото непредставяне на документи, не е равнозначно на неизплащане на трудово възнаграждение, особено при наличие на обективна невъзможност (какъвто е настоящияя случай) същите да бъдат представени към края на проверката.

При постановяване на обжалваното постановление, административнонаказващият орган не е събрал и не е обсъдил всички относими доказателства, не е изяснил фактическата обстановка при преценката си относно наличието на нарушение и неговата тежест, с което е нарушен принципът на обективната истина. Липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин обстоятелството, че трудовото възнаграждение на посочения работник действително не е изплатено. Съгласно закона и трайната съдебна практика тежестта на доказване на администартивното нарушение лежи върху администативно наказващия орган, но в настоящия случай това задължение не е изпълнено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът