Решение № 31 от 2.3.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 362/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Поделение за пътнически превози- Пловдив към „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД, подадена чрез пълномощника- гл. юриск. Т. И., против Решение рег. № 446 от 03.10.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 3582/2024 г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р. П. М. от гр. *, иск за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 998,76 лв., представляваща обезщетение по Договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2024 г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр. №2313/2024 г. на ЯРС до окончателното издължаване и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Р. М. направените по делото разноски в размер на 311,09 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 54,90 лв. Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Като излага установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, въззивникът счита за неправилен извода на ЯРС, че сключеният между страните втори договор за обучение за нова квалификация на въззиваемата автоматично рефлектира върху правоотношението по първия договор и води до неговото прекратяване по взаимно съгласие. Въззивникът изтъква, че по делото не са налице доказателства, от които да е възможно да се обоснове извод, че първият по време договор за обучение между страните е прекратен по взаимно съгласие, а включването на работника в друг курс за повишаване на квалификацията преди изтичане на срока на първия договор не води до извод, че работникът е освободен от задълженията си по този договор, тъй като това не е изрично уговорено между страните. Тъй като работникът е отработил по първия договор около три години след приключване на обучението си, но не и пълния уговорен срок от пет години, се поддържа, че работодателят има право на обезщетение, пропорционално на неизпълнената част от договора. Като неправилен е оспорен и извода на съда, че с преназначаването на работника на друга длъжност е отпаднала възможността той да изпълнява задълженията си по първия договор, тъй като задължението за отработване е при работодателя, а не задължително на конкретната длъжност. Изтъква се, че съгласието на работодателя за преназначаване на работника на друга длъжност не води до извод, че се е отказал от правото си на обезщетение, като в тази връзка въззивникът се позовава на липсата на изрично споразумение между страните за прекратяване на задълженията по първия договор. По изложените в жалбата подробни съображения, въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде признато за установено, че въззивницата му дължи сумата от 998,76 лв., представляваща обезщетение по Договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски в исковото и заповедното производство. Въззивникът претендира присъждане на разноски и във въззивното производство. С подадения писмен отговор въззиваемата Р. П. М., чрез пълномощника адв. Н. от АК- Велико Търново, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Споделят се изцяло като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че с подписването на втория договор за обучение за нова квалификация на работника, първия договор за обучение е бил прекратен по взаимно съгласие. Изтъква се, че със сключването на допълнителното споразумение към трудовия договор през 2023 г., по силата на който работникът е заел длъжността „началник влак“, е възникнала пречка работникът да изпълнява задълженията си по предходния трудов договор за посочения в него срок. Счита се, че не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на работника, като се излага, че настъпилото впоследствие прекратяване на ТПО между страните е за длъжността „началник влак“, а претендираното от работодателя обезщетение е по договор за обучение за длъжността „кондуктор“. С подписването на втория договор за обучение работодателят се е отказал от възможността да се възползва от придобитата от работника квалификация „кондуктор“ и с този втори договор са дерогирани клаузите на първия. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни съображения, въззиваемата моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решение на ЯРС в обжалваната част да бъде потвърдено, с присъждане на направените от страната разноски пред въззивната инстанция. В о.с.з. въззивникът, чрез процесуален представител- юрисконсулт И., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в о.с.з. В представено по делото писмено становище от пълномощника на въззиваемата се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата, идентични с тези, изложени в отговора на същата. Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от Поделение за пътнически превози- Пловдив към „БДЖ– пътнически превози“ ЕООД, против Р. П. М. от гр. *, за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на следните суми: 2 728,96 лв.- главница, представляваща дължимо обезщетение по договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор" в размер на 998,76 лв. и дължимо обезщетение по договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби АВС" в размер на 1 730,20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2313/2024 г. по описа на ЯРС. Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 02.09.2019 г. на основание чл. 235 от КТ между страните по делото е бил сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“, по силата на който ответницата Р. М. е била включена в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", организиран от Център за професионално обучение „БДЖ". Разходите по курса са били поети от ищеца и същите се изразявали в заплащане на учебната такса за обучението, изплащане на възнагражденията за обучаващо лице по време на стажа, изплащане на месечна издръжка в размер на 560 лв. през времето на обучението, осигуряване на документ за безплатно пътуване по железопътната мрежа на Република България. Съгласно т. 10 от договора, след успешно завършване на обучението си, ответницата се е задължила в едномесечен срок да постъпи на работа и да работи в системата на ППП- Пловдив на длъжността, за която е обучавана, за срок от 5 години. С трудов договор № ЛС- 131/06.12.2019 г. М. е била назначена на длъжност „кондуктор“ в ППП- Пловдив, считано от 16.12.2019 г. На 04.10.2022 г. на основание чл.234 от КТ между страните е бил сключен Договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби АВС“ Съгласно т.7 от договора ответницата се задължила да работи при работодателя за срок от 3 години. С Акт № ЛС 60/05.07.2023 г. на основание чл.326 от КТ трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 16.07.2023 г. Претендираното от ищеца обезщетение по договор № 70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор", за неотработения срок е в размер на 998,76 лв., от които учебна такса за обучение- 136,92 лв.; изплатена издръжка по т.6 от договора- 456,02 лв.; дължима неустойка по т.17 от договора- 340,89 лв; изплатени суми на обучаващо лице- 37,23 лв.; временна карта- обр. 910- 27,70 лв. Посочил е, че за таксата за обучение е издадена фактура № ••••••••••/31.12.2019 г. от Холдинг БДЖ- ЦПО на ППП- Пловдив; издръжка е била заплатена на ответницата с банкови преводи на 17.10.2019 г., 25.11.2019 г., 18.12.2019 г. На отговорника- обучаващо лице на ответницата, назначено със заповед от 14.10.2019 г. на Директора на ППП –Пловдив, е начислено и заплатено полагащото му се допълнително възнаграждение в размер на 20 % от основната заплата за обучение в размер на 72,74 лв., с фиш за м.ноември 2019 г.- 58,31 лв. Ищецът е поддържал, че на основание т.8.4 от договор № 40-06-577/04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация „началник влак, пътническо движение с право да извършва проби ABC" ответницата му дължи възстановяване на всички направени разходи по обучението, съразмерно на неотработения срок по договора. Претендирал е обезщетението за неотработения срок в размер на 1730,20 лв., включващи: учебна такса за обучение- 255,55 лв.; изплатени суми на обучаващо лице- 128,77 лв., служебен отпуск- 1 345,88 лв. С отговора на исковата молба ответницата Р. М. е оспорила исковете като неоснователни, като е противопоставила възражения, че не дължи връщане на сумите, тъй като е работила на длъжността „кондуктор“ при ответника до датата, на която е била преназначена на длъжността „Началник влак пътнически превози“ и преди изтичане на срока на договора за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за длъжността „Кондуктор“, но това е станало със съгласието на работодателя, поради което ответницата счита, че неизпълнението на задължението да работи по първия договор е със съгласието на работодателя и договорът е преустановил действието си по взаимно съгласие. Претенцията за заплащане на неустойка ответницата е оспорила с възражения за нищожност и прекомерност. От приложеното по делото ч.гр. дело № 2313/2024 г. на ЯРС се установява, че за процесната искова сума в размер на 2 728,96 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, предмет на предявения установителен иск, против ответницата Р. М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1314/31.07.2024 г. по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство– ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК. По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че на 02.09.2019 г. между Поделение пътнически превози– Пловдив към „БДЖ- ПП“ ЕООД и Р. П. М., е бил сключен Договор №70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, по силата на който М. като обучаема, е приела да бъде включена в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Кондуктор“, организиран от Център за професионално обучение „БДЖ“ /ЦПО „БДЖ“/. Продължителността на обучението е разделено на два етапа- теория от 02.09.2019 г. до 15.10.2019 г. вкл. и производствена практика /стаж/ от 16.10.2019г. с продължителност 22 работни дни. Курсът на обучението завършва с изпити за професионална квалификация и изпити за правоспособност по теория и практика, след приключване на производствения стаж. По силата на този договор ищецът се е задължил да заплати по сметка на ЦПО „БДЖ“ учебна такса за обучението на курсиста в размер на 482,00 лв., както и месечна издръжка на обучаемия в размер на 560,00 лв. през време на обучението. За времето на обучение, производствена практика /стаж/ и полагането на изпити, съгласно учебната програма, се е задължил да осигури на обучаемия документ за безплатно пътуване по железопътната мрежа на Република България- Открит лист Обр. 910 за пътуване от местоживеенето до мястото на обучение /гр.Пловдив/. Ищецът е поел и задължение да осигури на обучаемия работата, за която се обучава в едномесечен срок от издаване на Протокола за придобита професионална квалификация и правоспособност, а обучаемият се е задължил в едномесечен срок да постъпи на работа и да работи в системата на ППП- Пловдив на длъжността, за която е обучаван, за срок от 5 години. Съгласно т.15 от договора, ако обучаемият в петгодишен период след постъпване на работа в ППП- Пловдив прекрати трудовото си правоотношение по собствено желание- чл.326 от КТ /с предизвестие/, по чл.327, ал.1, т.3а, 4, 6 и 9 от КТ /без предизвестие/, по чл.330, ал.1 от КТ или при дисциплинарно уволнение по чл.330, ал.2, т.6 от КТ, същият следва да възстанови всички направени разходи по неговото обучение /учебна такса, изплатена издръжка, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото лице и др./, съразмерно на неотработени срок. В т. 17 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на обучаемия да работи в системата на ППП- Пловдив за срок от пет години, същият дължи неустойка в размер на 1 200,00 лв. при пълно неизпълнение относно срока на работа или неустойка в размер, определен пропорционално от сумата 1 200,00 лв., за частта от срока, през който не е полагал труд, поради прекратяване на трудовото му правоотношение на посочените по- горе основания. По време на производствената практика- 22 работни дни, считано от 16.10.2019 г. за отговорник на ответницата е бил определен Д.Д., на който със Заповед № 641/14.10.2019 г. на Директора на ППП- Пловдив е разпоредено след провеждане на стажа да се изплати допълнително възнаграждение в размер на 20 % от основната заплата, съгласно КТД от 2018 г. От писмените доказателства по делото се установява, че ответницата Р. М. е преминала курса на обучение и успешно е издържала изпитите за придобиване правоспособност „Кондуктор“, в предвидения в договора от 02.09.2019 г. едномесечен срок от завършване на обучението е подала заявление за назначаване на длъжността „Кондуктор“ при ответника. На 06.12.2019 г. между страните е бил сключен трудово договор № ЛС- 131/06.12.2019 г., по силата на който Р. М. е била назначена в „ППП- Пловдив“ на длъжността „Кондуктор“, считано от 16.12.2019 г. На 04.10.2022 г. на основание чл. 234 от КТ- по производствена необходимост, между страните е бил сключен Договор № 40- 06- 577/04.10.2022 г. за повишаване на квалификацията (преквалификация) на работника Р. М. относно участието й в курс за обучение за придобиване на професионална квалификация „Началник влак, пътническо движение, с право да извършва проби на АВС“ и правоспособност „Началник влак“, организиран от ЦПО „БДЖ“. Времетраенето на обучение, съгласно този договор е от 03.10.2022 г. до 25.10.2022 г. вкл. с предвидена производствена практика /стаж/ от 20 работни дни, считано от 26.10.2022 г. Средствата за обучението, включващи стойността на курса, такси за изпит и удостоверение, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице и за платен служебен отпуск е предвидено да са за сметка на работодателя. Съгласно т.6 от договора, през време на обучението, в сроковете според учебната програма, работодателят заплаща възнаграждение на обучаемия, изчислено по реда на чл.177 от КТ. С подписването на договора ответницата се е задължила да работи при работодателя за срок от 3 години, считано от датата на завършване на обучението, по придобитата от нея квалификация като „Началник влак“, ако работодателят има нужда да го преназначи временно или постоянно на тази длъжност. Като дата на завършване на обучението се счита датата на издаване на удостоверение за професионална квалификация. В т.8.4 от договора е предвидена отговорност на обучаемото лице при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на тригодишния срок по т.7 в няколко хипотези: по взаимно съгласие- чл.325, ал.1, т.1 от КТ; от работодателя- чл.330, ал.1 и ал.2 от КТ, от обучаемия с предизвестие- чл.326 от КТ, и без предизвестие- чл.327, ал.1, т.2, т.З и т.6 от КТ, при които обучаемият дължи на работодателя възстановяване на всички средства по т.3 от договора, платени от работодателя за обучението, съразмерно на неотработения срок. По време на производствената практика- 20 работни дни, считано от 26.10.2022 г. за отговорници на ответницата са били определени лицата Х.Х. и Н.Ч., на който със Заповед № 740 от 24.10.2022 г. на Директора на ЦПО „БДЖ“ е разпоредено след провеждане на стажа да се изплати допълнително възнаграждение в размер на 20 % от основната заплата, съгласно КТД от 2020 г. От писмените доказателства по делото се установява, че ответницата Р. М. е преминала курса на обучение и успешно е издържала изпитите за придобиване правоспособност „Началник влак“. На 16.05.2023 г. ответницата е подала заявление за преназначаването й на длъжност „Началник влак“ в Превозна служба- Ямбол, за което е дадено съгласие от директора на ПП- Пловдив. На 17.05.2023 г. между страните е било подписано е Допълнително споразумение № ЛС- 53 от 17.05.2023 г. за изменение на трудовото правоотношение, като ответницата е преназначена от длъжност „кондуктор“ на длъжност „ Началник влак, пътническо движение“ при същия работодател, считано от 19.05.2023 г. На 14.06.2023 г. М. е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата, на която молба от страна на работодателя е поставена резолюция „По процедура с едномесечно предизвестие“. С Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС- 60/05.07.2023 г. ТПО между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, считано от 16.07.2023 г. От приетите по делото основно и допълнително заключение на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че извършените от ищеца разходи във връзка с обучението на ответницата по договора от 02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Кондуктор“ са както следва: за учебна такса по т.5 от договора- 482,00 лв.; за месечна издръжка по т.6 от договора- 1605,33 лв.; възнаграждение за обучение на стажант- 131,05 лв.; разходи за безплатно пътуване по т. 7 от договора- 97,50 лв. във връзка с издадена временна карта обр. 910 по маршрут Ямбол- Пловдив. Таксата в размер на 482,00 лв. е заплатена с фактура от 31.12.2019 г., приложена по делото. С 3 бр. платежни нареждания от 17.10.2019 г., 25.11.2019 г. и от 18.12.2019 г. по сметка на ответницата е заплатена сума в общ размер на 1605,33 лв. с основание „Стипендия курс кондуктор“. На обучаващия ответницата- Д.Д. е заплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 131,05 лв., съгласно представени по делото фишове за заплати на обучаващия за месеците октомври и ноември 2019 г. На основание предложение на ръководителя на отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ на Р. М. е издадена карта обр. 910 по маршрут Ямбол- Пловдив на стойност 97,50 лв. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по т.15 и т.17 от договора от 02.09.2019 г., включващо и неустойка, при съобразяване, че ответницата е назначена на 16.12.2019 г. и е освободена на 16.07.2023 г., изчислен съразмерно на неотработеното време по договора- 519 дни за периода от 16.07.2023 г. – 15.12.2024 г., е 998,76 лв. В хода на производството пред първоинстанционния съд, чрез заключението на вещото лице, е установен и размера на извършените от ищеца разходи във връзка с обучението на ответницата по договора от 04.10.2022 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Началник влак, пътническо движение, с право да извършва проби АБС“- общо 2 184,68 лв. както и е установен размера на обезщетението и размера на обезщетението, дължимото от ответницата по т.8.4 от договора от 04.10.2022 г., изчислено съразмерно на неотработения срок- 1429,03 лв. При тази фактическа обстановка, която не е променена пред въззивната инстанция, първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 730,20 лв.- обезщетение по Договор № 40-06- 577/04.10.2022 г. за повишаване на квалификация (преквалификация), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.№2313/2024 г. на ЯРС. Предявения иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 998,76 лв.- обезщетение по Договор №70/02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Кондуктор", ведно със законната лихва върху нея от 30.07.2024 г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр.№2313/2024 г. на ЯРС до окончателното издължаване, е отхвърлен от ЯРС. Решението в частта, с която иска е уважен, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че договорите за професионална квалификация и преквалификация не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право и по отношение на тях са приложими общите правила на ЗЗД. Изложил е мотиви, че сключването на нов договор за друга професионална квалификация рефлектира върху правоотношението между страните по първия договор. Ответницата е работила на длъжността „кондуктор“, за която е била обучавана въз основа на договора от 02.09.2019 г. до заемането на длъжността „началник влак“ по сключеното допълнително споразумение с работодателя на 17.05.2023 г. и от тази дата нататък тя не би могла да работи на длъжността, за която е обучавана по договора от 2019 г. за посочения в него петгодишен срок. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 118, ал.1 от КТ, с която е въведена забрана на работодателя или работникът/служителят да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, като е приел, че ответницата не би могла да заеме старата длъжност само по своя воля, а в случая по взаимно съгласие на двете страни работата на длъжността „кондуктор“ е преустановена, поради което и не би могло да бъде ангажирана договорната отговорност ответницата за неизпълнение на първия договор между страните за квалификация. Изтъкнал е, че разпоредбите на чл. 82 и чл. 92 от ЗЗД уреждат хипотези на виновно неизпълнение на договорни задължения, а в случая не би могло да се приеме, че е налице вина на работника за неизпълнение на задължението по т.10 от договора от 02.09.2019 г. Настъпилото впоследствие прекратяване на трудовото правоотношение е за длъжността „началник влак“ и хипотезите на т.15 и т.17 от договора за обучение за длъжността „кондуктор“ не могат да се считат реализирани, поради което исковете, основани на тях, за връщане на направените разходи за това обучение и за неустойка за неизпълнение на задължението по т.10 от договора, са отхвърлени като неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. При преценка по същество, решението в обжалваната му част се прецени за правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Сключеният между страните договор №70 от 02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност намира правното си основание в разпоредбата на чл.235 от КТ, предвиждаща възможност за сключване на договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението, предвид на това, че ответницата Р. М. към момента на сключване на договора не се е намирала в ТПО с ищеца. Сключеният втори договор между страните №40- 06-577 от 04.10.2022 г. за повишаване на квалификацията /преквалификация/ е на основание чл. 234, ал.1 от КТ, тъй като е сключен по време, в което ищецът и ответницата са били в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудово договор от 06.12.2019 г. Налице е константна и непротиворечива съдебно практика на ВКС /Решение № 227/19.4.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о./, в която върховната инстанция приема, че с договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. По отношение на тези договори се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. Прието е също така, че договорът, уреден с разпоредбата на чл. 235 КТ /договор за квалификация с лице, което не работи/ не се различава от договора, предвиден в разпоредбата на чл. 234 КТ /договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация/, с изключение на една от основните страни- обучаващият се няма качеството на работник или служител. Поради това юридическата характеристика на двата договора е еднаква и разпоредбите на чл. 234 КТ се отнасят и към характеристиките на договора по чл. 235 КТ. По делото е установено и не е налице спор, че на 02.09.2019 г. страните са сключили договор по чл.235 от КТ за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, по силата на който ППП Пловдив се е задължил да включи ответницата в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“, а ответницата, в качеството си на обучавано лице, се е задължил да участва и завърши обучението в предвидения за това срок, считано от 02.09.2019 г. В чл. 10 от договора обучаемата се е задължила след успешно завършване на обучението да постъпи на работа в системата на ППП Пловдив, където да работи на длъжността, за която е обучавана, за срок от пет години. След успешното завършване на обучението и в изпълнение на поетото по договора за придобиване на професионална квалификация задължение, на 06.12.2019 г. е сключен трудов договор, по силата на който Р. М. е заемала длъжността „Кондуктор“ при работодателя ППП Пловдив, считано от 16.12.2019 г. В последствие, на 04.10.2022 г. между страните по делото е бил сключен договор по чл.234 от КТ за повишаване на квалификацията /преквалификация/ на работника, като страните са се съгласили ответницата да бъде включена в курс за обучение за придобиване на професионална квалификация „началник влак пътническо движение с право да извършва проби на АВС“ считано от 03.10.2022 г. След успешно завършване на обучението, на 17.05.2023 г. между работодателя и работника е сключено допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение, съгласно което ответницата е преназначена от длъжността „кондуктор“ на длъжността „Началник влак, пътническо движение“ в ППП Пловдив, считано от 19.05.2023 г. ТПО между страните е прекратено, считано от 16.07.2023 г. едностранно от работника с писмено предизвестие, като заповедта за прекратяване на ТПО не е обжалвана и е влязла в сила. При тези фактически данни, въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай, с подписването на допълнителното споразумение от 17.05.2023 г. трудовото правоотношение е било изменено по взаимно съгласие на страните по реда на чл.118 от КТ, като до датата на заемане на длъжността „Началник влак, пътническо движение“- 19.05.2023 г., ответницата е работила на длъжността, за която е била обучавана по договора от 02.09.2019 г.- „кондуктор“. Поради изменението на трудовото правоотношение по обща воля на работодателя и работника и по посочена в договора от 04.10.2022 г. причина „производствена необходимост“, ответницата обективно е била в невъзможност да работи на длъжността, за която е била обучавана по договора от 02.09.20219 г.- „кондуктор“. С подписването на допълнителното споразумение, работодателят, който е подписал и договора от 02.09.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от ответницата, се е съгласил считано от 19.05.2023 г. Р. М. да работи на длъжност длъжността „Началник влак, пътническо движение“, а не на длъжността „кондуктор“, за която е била обучавана по договора от 02.09.2019 г. Прекратяването на ТПО между страните е за длъжността, която ответницата е заемала към датата на прекратяването му- „Началник влак“, като правилно и обосновано районният съд е приел, че не са налице основания за ангажиране на договорната отговорност на ответницата за неизпълнение на задълженията й по договора от 02.09.2019 г. Сключването на допълнителното споразумение между страните от 17.05.2023 г., изключва виновно поведение на ответницата за неизпълнението на поетите от нея с договора от 02.09.2019 г. задължения да упражнява труд при работодателя на длъжността, за което е обучавана- „кондуктор“ за срок от пет години, считано от постъпването й на работа. Предвид всичко изложеното и поради съвпадението на правните изводи на ЯОС с тези на ЯРС, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноските пред въззивната инстанция има въззиваемата Р. М.. Същата е доказал разноски за заплатено адвокатска възнаграждение в размер на 204,52 евро /400,00 лв./ която сума следва да се присъди като разноски на въззиваемата, направени в хода на въззивното производство. Водим от изложеното, ЯОС