Присъда № 16 от 3.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 943/2025 г.

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 03.09.2026година по НОХД №943/2025година по описа на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт по Досъдебно производство №136/2025 година по описа на ГПУ - Свиленград, преписка с вх.№ 2395/2025г. по описа на Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград, Десислава Садова – Прокурор при Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград / повдига обвинения на: Подс. М. Д. /М. С./ ,роден на ••••••••••••••••••г. в гр.••••••••••••••••••, турчин, гражданин на ••••••••••••••••••, живущ във ••••••••••••••••••, женен, със средно образование, пощенски служител в ••••••••••••••••••, притежаващ •••••• •••••• за пребиваване №•••••••••••••••••• с •••••• личен номер ••••••••••••••••••, притежаващ •••••• паспорт с номер •••••••••••••••••••, неосъждан,за това, че:На 08.06.2025г през ГКПП "Капитан Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, направил опит да преведе през границата на страната от Република България в ••••••••••••••••••, малолетния чужд гражданин Л. Х. Д./L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г - гражданин на ••••••, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство - лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №•••••••••••••••••• и деянието е останало недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК. В съдебно заседание подсъдими ят нередовно призован на известните адреси по делото, не се явява,поради което съдът е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.4, б“А“ от НПК, доколкото се намира извън пределите на Р.България и местоживеенето ме не е известно,доколкото съдебните книжа се връщат в цялост. След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението. Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК спрямо тримата подсъдими. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в размерите,които обичайно се налагат от съда в такива случаи, в размер на 3години ,което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи изтърпяването му за срок от 4 години. Предлага също да им бъде наложена глоба в размер на 6000евро. Взема становище и по веществените доказателства и разноските по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на подс. М. Д. /М. С./ -защитникът му адв.В. С. не оспорва обвинението,като моли съда да наложи наказание ,но при предпоставките на чл.55 от НК,като подробно се аргументира в тази насока. Взема становище и по веществените доказателства и разноските по делото. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият М. Д. /М. С./ живеел от 2012 г. в ••••••••••••••••••. През ••••••••••г. сключили брак със Е. Н., която била •••••• гражданка, а през •••••••••г. се родило общото им дете - Л. Х. Д. /L. H. C./. От •••••••••г. подсъдимият работел държавна работа като пощенски служител. Отношенията между семейството се влошили и от месец ноември на 2023г. подс. М. Д. /М. С./ и съпругата му Е. Н. се намирали във фактическа раздяла и не живеели заедно. Синът им Л. Х. Д. /L. H. C./ живеел две седмици при своята майка, и три дни при баща си, като обикновено го вземал в петък и го връщал в понеделник. Документите на детето се съхранявали от неговата майка. Съдът в •••••••••••••••••• отсъдил, че детето не може да напуска пределите на страната без разрешение и съгласие от страна на майката Е. Н.. На ••••••••••••г. подс. М. Д. /М. С./ взел сина си Л. Х. Д. /L. H. C./ като трябвало да го върне на ••••••••••••••••г. Подс. М. Д. /М. С./ решил да заведе сина си на почивка в ••••••, където имали роднини. Тъй като не разполагал с ••••••та лична карта на детето се свързал с хърватин, който живеел в ••••••••••••••••••, който можел да му помогне с преиздаването на лична карта на сина му. Тъй като разполагал с копие от редовната лична карта на Л. Х. Д. /L. H. C./, подсъдимия го предоставил на хърватина, който срещу сумата от 700 евро след една седмица му предоставил •••••• лична карта, съдържаща данните на Л. Х. Д. /L. H. C./. Подс. М. Д. /М. С./ решил да използва този документ и по този начин да премине нелегално границата на от Р.България за ••••••. На 07.06.2025г. подс. М. Д. /М. С./ заедно със своя син без да предупреди и да поиска разрешение от съпругата си Е. Н. предприел пътуване от Р. •••••••••••••••••• за •••••• със собствения му лек автомобил, придобит по време на брака - марка “Опел”, модел „Инсигниа“ с германски рег. № •••••••••••••••••. На 08.06.2025г. около 21.40 часа на ГКПП Капитан Андреево пристигнал за влизане в страната лек автомобил марка “Опел” с германски рег. № •••••••••••••••• с водач подс. М. Д. /М. С./, роден на ••••••••••г., притежаващ •••••• •••••• за пребиваване № ••••••••••••••••••, издадена на негово име и •••••• паспорт № ••••••••••••••••••. В лекия автомобил пътувало и малолетно дете - момче, за което водачът, представил •••••• лична карта № ••••••••••••••••••••••, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г. за извършване на паспортен контрол на дежурния полицейски служител - св. Т. В. П.. Той извършил идентификация, като установил, че лицата пред него и лицата на снимките в документите се идентифицират, но се усъмнил в истинността на •••••• лична карта № ••••••••••••••••••••, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г., която му бе представена от водача за детето. Предвид съмненията си уведомил началника на групата и изпратил лицата за контрол на втора линия. Била извършена експертна справка на представената •••••• лична карта № ••••••••••••••••••••••, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г., като било установено, че личната карта е неистински документ. Със Заповед за задържане от 08.06.2025г., подсъдимия на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР бил задържан за срок от 24часа. В хода на образуваното наказателно производство М. Д. /М. С./ бил привлечен в качеството на обвиняем и бил разпитан и признал вината си. В хода на производството подс. М. Д. /М. С./ предал доброволно съсобствения си лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №••••••••••••••••••, ведно със свидетелство за регистрация част 1 и част 2 , както и •••••• лична карта № •••••••••••••••••, издадена на името на Л. Х. Д. /L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г . От направената справка в Бюро съдимост при Министерство на правосъдието, се установява, че подсъдимия е неосъждан. От приложените към досъдебното производство характеристични справка на подсъдимият не се установява същият да е криминално проявенина територията на Р.България . Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс. М. Д. /М. С./ получава трудово възнаграждение в размер на 2000лева месечно, не притежава недвижим имот ,като притажана МПС-ва, не притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, има съпруга и има 1 малолетно дете, на което дължи издръжка. Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетелите – Т. В. П., Г. В. Д., Г. С. К. и Г. Д. И.. Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото .Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители /Т. В. П. и Г. В. Д./, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимият, поради което да целят увреждането им, като им припишат престъпление, което не са извършили,като те са логически свързани, надграждащи, вътрешно непротиворечиви и в синхрон с показанията на другите посочени свидетели, доколкото възпроизвеждат различни моменти от случилото се. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи. За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно: Заповед за задържане, Протокол за личен обиск, ксерокопия на личните документи на пътуващите, справка за пътуване на превозно средство,Протокол за доброволно предаване, талон за регистрация, Справк за съдимост, характеристика,Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние , Легализирани писмени преводи на документи /акт за раждане №•••••••••••••••••••• на служба гражданско състояние Розенхайм,Регистрационен талон на процесното превозно средство, препис от удостоверение за брак сключен на •••••••••••••••••г.,сключен между подсъдимия и Ебизабет Н.и и т.н./ т.н., които по съдържанието си не се оспориха от страните. По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимите и тяхното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. В доказателствената съвкупност по делото, липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените. Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите Т. В. П., Г. В. Д., Г. С. К. и Г. Д. И., са в цялостна корелация и взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират едни други и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи. Съдът кредитира прочетените и приобщени обяснения на подсъдимия по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК, доколкото обясненията му не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,а наптротив спомага за изясняване на фактическата обстановка по делото. Същият признава извършеното от него,като сочи и мотиви за извършването му ,като твърди,че тъй като имал планува отпуска и не могъл да намери истинският документ на детето си, предприел нелегално снабдяване на неистински документ /•••••• лична карта/ за детето си ,за да осъществи пътуването им до ••••••, респ. същият се е снабдил напълно съзнателно с неистинско такова,като описва подробно начина за това,както и последвалите събития до разкриване не извършеното от него. По тези съображения ,съдът кредитира обясненията му и изгражда правни изводи въз основа на тях. Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени/приобщени като доказателства по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му. От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи: При анализа на събраните по делото доказателства гласни,които се кредитират от съда с доверие по изложените по горе доводи и писмени такива,приобщени по делото поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.280, ал.2, т. 1, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК. Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 о т НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т.1 , т.3 и т. 4, вр. ал. 1 о т НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната н а отделно малолетно или непълнолетно лице/ в случая малолетно/, което не е български гражданин, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са налице в настоящия случай. Очертаната в определението правна квалификация е съобразена с актуалната материалноправна уредба. Диспозицията на чл.280 НК ясно очертава като общественоопасни действията по превеждането през границата на страната на отделни лица , без разрешение на надлежните органи на властта. Обект на защита срещу това престъпление е установения ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона. Преминаването на държавната граница /легално определена в Параграф 1 от ДР на ППЗМВР/, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места-ГКПП, за упражняване на предписания от закона контрол, с цел опазване и укрепване отбранителната способност и вътрешна сигурност на държавата. Императивният характер на нормата на чл.17 от Закона за чужденците в Република България, установява задължение за чужденците на влизат и напускат територията на страната само през граничните контролнопропусквателни пунктове, чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове. Физическите лица, при преминаване през ГКПП, заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната. Независимо от фактическото либерализиране на граничните проверки, не са настъпили съществени промени в установения регламент, обезпечаващ охраната на държавната граница, след влизане на РБ в Европейския съюз/ 01.01.2007год./ Нормативно установената контролна дейност не противоречи на тенденциите в европейското законодателство и предвидените граничнопропусквателни пунктове продължават да съществуват. В Регламент/ЕО/ № 562/2006год. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г.за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите/Кодекс на шенгенските граници/-чл.2,т.8, т.9, т.10, дял І, Общи разпоредби, е очертано съдържанието на понятията „граничнопропусквателен пункт”, „граничен контрол”, „гранична проверка”. Съдържанието и нормите на Регламента не изключват на определените пропусквателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, извършването на граничен контрол и проверка, за да се гарантира, че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или излизане на територията на държавите-членки. В подкрепа на този извод са и представените по чл.37 от Регламент №562/2006г. нотификации на Р България за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропусквателните пунктове и извън работното време-чл.4,параграф 3 /2008/С 18/01/, за възможността на държава от ЕО да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл.21,б”В”/ 2008/С 18/3/ и за задължението на гражданите на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава членка, съгласно чл.21,б”Г” / 2008/С 18/4/. Безспорно инкриминираното поведение на подсъдимия възпрепятства граничните контролни органи да установят субектите влизащи или излизащи през националната граница и обосновава опасност за обществения и правов ред на съответната държава. Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението и авторството. Безспорно подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 280, ал. 2, т. 1,т.3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, като на 08.06.2025г през ГКПП "Капитан Андреево"- шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, направил опит да преведе през границата на страната от Република България в ••••••••••••••••••, малолетния чужд гражданин Л. Х. Д./L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г - гражданин на ••••••, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство - лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №•••••••••••••••••• и деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон, осъществено от подсъдимия и авторството в негово лице е категорично доказано, като установената деятелност от неговастрана, също безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на инкриминираното деяние във фактически състав – квалифициран такъв, очертан в диспозицията на чл. 280, ал. 2 от НК, при доказани и обективните елементи на основния състав на престъплението - ал. 1 на чл. 280 от НК. От обективна страна, се касае за изпълнително деяние – опит за превеждане през границата на страната ни на малолетно лице с турско гражданство, т.е. чужд граждан, осъществено във формата на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи. Авторството на деянието и извършването му от тримата подсъдими са несъмнено доказани по делото. В хода на съдебното следствие се събраха преки и непротиворечиви гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите Т. В. П., Г. В. Д., Г. С. К. и Г. Д. И., както и са установени косвени – доказателствени факти, съдържими се в писмените доказателства, които анализирани в съвкупност категорично потвърждават обстоятелствата за направения опит от страна на подсъдимия да преведе през границата на страната от Република България в ••••••••••••••••••, малолетния чужд гражданин Л. Х. Д./L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г - гражданин на ••••••. Доказан е и фактът, че транспортирането на чуждия гражданин малолетния син на подсъдимия от Р.България към •••••• през ГКПП Капитан Андреево е станало без последният да има необходимите за това документи и чрез МПС. По този начин, подсъдимият въпреки знанието,че синът му няма необходимите документи за това,а ползва неистински документ за сина си, е направил опит да го изведе от територията на страната, през държавната граница, като с тази си прояви подсъдимия е създал всички необходими условия и предпоставки да преведе през границата чуждия гражданин – турчин и същият да излезе в страната ни –от Република България в ••••••••••••••••••, без спрямо него да има разрешение на надлежните органи на властта , по регламентирания ред и в рамките на извършвана паспортна проверка, като част от действащия граничен режим. За съставомерността на деянието при този фактически състав на престъпление е достатъчно укриването на информация от граничните власти за лицето, преминаващо през държавната ни територия и това реално е било сторено от подсъдимият. Така изявеното поведение от негова страна, наред с реализираните действия по укриването на инфопрмация пред налжените органи на властта,че лицето, транспортирано от него няма необходимите документи ,а ползва неистински документ, разкрива обективно отсъствие на дадено персонално разрешение на същия за преминаване на държавната ни границата, компетентността за което е правомощие единствено на граничните органи. Последното е безспорно, както и категорични са изводите за извършения опит за нелегално излизане от страната, предвид доказаният факт, че е бил разкрит от граничните български органи,непосредствено преди напускане на ГКПП Капитан Андреево . А доколкото синът на подсъдимия е бил без необходимите за това документи за неговото излизане в България, то последното се явява, без съответното - надлежно и изискуемо разрешение от компетентните органи. Относно този релевантен по делото факт няма спор, последният и категорично се доказва в конкретния случай, наред и с установеност на настъпилия противоправен резултат – незаконното, без разрешение опит за излизане от страната на едно лице, с чуждо гражданство. Поради това Съдът приема, че е налице извършено деяние от подсъдимия, което е съставомерно и покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. Установени от събраните доказателства са и останалите три квалифициращи елемента, от обективната страна на престъпния състав, предвидени в т. 1, т. 3 и т. 4 на чл. 280, ал. 2 от НК, а именно – гражданството на преведеното лице, което е малолетен •••••• граждан с имената Л. Х. Д./L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г (т. 1 и т.3 от ал. 2 на чл. 280 от НК)., както и използването на МПС за превеждането му – лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №•••••••••••••••••• (т. 4 от ал. 2 на чл. 280 от НК). За националната принадлежност на субекта – преведеното лице, свидетелстват гласните доказателства – приобщените писмени доказателсва – акт за раждане №G137/2017 на служба гражданско състояние Розенхайм. Що се отнася до пътното превозно средство – лек автомобил марка ''Опел" , модел „Инсигниа“ с германски peг. №••••••••••••••••••, собствеността върху него, е в имуществената сфера на подсъдимият и неговата съпруга, пряко се доказва от писмените доказателства – Регистрационен талон на процесното превозно средство, относно собствеността на автомобила, в което като собственик е вписан именно подсъдимият,придобил процесното на 05.09.2017г., и препис от удостоверение за брак сключен на 24.07.2015г.,сключен между подсъдимия и Ебизабет Н.,респективно процесното МПС е било придобито след сключване на брака и се явява семейна имуществена общност. Посочените документи са включени в доказателствения материал по делото. Лекият автомобил е приобщени като веществено доказателство, по надлежния ред, чрез Протокол за доброволно предавен и съобразно правилата на НПК. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че д ържавната граница е линията, която огражда територията на Република България, а преминаване на границата е пресичането на тази линия. Т . е . деянието, осъществено от подсъдими е останало на фазата на опита. Така е, защото лекият автомобил с превеждания в него •••••• гражданин не е успял да пресече държавната граница, тъй като при български паспортен контрол е разкрито опита за извършване от него деяние, поради което деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини. Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект на престъплението. Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно лице - пълнолетно и вменяемо. От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна пряко е целял настъпването им. Имал е ясното съзнание, че синът му няма необходимите документи за пътуване и преминаване на държавната граница. Той е бил с ясното съзнание, че документът който представил за своето дете, не е бил оригиналният и истински такъв, както и че е нямал разрешението да напуска и страната, в която живее без разрешението на другия родител, но въпреки това е целял с действията си да го преведе през границата на страната от Република България в •••••••••••••••••• по нелегален начин, следователно е имал точна и ясна представа в съзнанието си за противоправността на поведението си и характера на последиците и е предвиждал резултата от своето деяние. Деянието обаче е останало недовършено, във фазата на опита, тъй като граничните полицаи от ГПУ-Свиленград са преустановили извършването на престъплението и подсъдимия е бил заловен на границата между Р. България и Р. Турция. Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания относно авторството на деянието и вината на подсъдимия като негов извършител. Авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца. Поради изложените до тук правни аргументи, Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т.3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА. Относно наказанията: При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание. Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 280 , ал. 2 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от 3 година д о 10 години, „Глоба” от 10 000 лв. д о 30 000 лв. и „Конфискация на част или на цялото имущество на дееца”- разпоредбата действаща към настоящият момент,а към датата на извършване на деянието . При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия необремененото с осъждания съдебно минало - към датата на извършване на деянието, Д.те му характеристични данни, липса на изградени престъпни навици, факта че работи, както и че превежданият е негов син ; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни. Отчете се и факта, че е направил опит да изведе само едно лице,което както се посочи негов син. Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе по отношение личността на подсъдимият и предвид факта, че деянието не се различава от другите „подобни” такива. Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и култура на всеки подсъдимия и незачитането на установения в страната ред. Подбудите за извършване на престъплението са намалената критичност предвид роднинската връзка на подсъдимия с превежданото лице. Преценени в количествено съотношение и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства и в съвкупност гореизложеното в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за визираното престъпление, следва да се проведе в хипотезата на чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 3 година до 10години Лишаване от свобад и съобразно чл.55,ал.1,т.1 от НК от НК,вземайки предвид личността на подсъдимия,социалното му положение, съдебното му минало,обществената опасност както на дееца,така и на осъщественото от него, съдът наложи на подсъдимия наказанието Лишаване от свобода под най ниският предел предвиден в санкционната норма ,а именно „ Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца ,като на основание ал.2 на чл.55 от НК наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” под предвидения от закона минимум,а именно в размер на 2600евро. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години, лицето не е осъждано към датата на деянието и за постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно. По отношение размера на наложените на подсъдимите наказания „Глоба” - определен в размер на 2600евро при условията на чл.55,ал.2 от НК , съобразно горепосочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Съдът прие, че в този размер на глобата е справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия,който въпреки че работи, не почува висок доход ,като съдът съобрази и семейното му положение /дължи издръжка за детето си/ ,както и с характера на извършеното от него . Определените при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и Д.те нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната. Относно веществените доказателства по делото и разноските: Съдът като взе впредвид,че лекият автомобил с който е преведен ••••••ят малолетен гражданин е съсобственост на подсъдимият и неговата съпруга и като взе предвид ,че разпоредбата към датата на извършване на деянието ,ал.5 на чл.280 от НК не е предвиждала отнемане на МПС за осъщественото от подсъдимия,тъй като същото е подлежало на отнемане или присъждане на Глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост, когато /т.5/ превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Съобрази още ,че към датата на постановяване на присъдата е последвала законодателна промяна на ал.5 ,съгласно която :В случаите по ал. 2, т. 4 превозното средство, послужило за извършване на престъплението, се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност, която хипотеза безспорно е налице,но вземайки предвид разпоредбата на чл.2,ал.2 от НК /ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца/, то съдът прие,че по благоприятен закон за подсъдимия е този към датата на извършване на деянието/друг е въпросът,че с Решение № 15/2024 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд първоначалната разпоредба на чл. 280, ал. 5 от НК е обявена за противоконституционна в цялост, то съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно: Лек автомобил марка “Опел”, модел „Инсигниа“ с германски рег. № EBE OC12, рама № W0LGM6EP8C1074842 - на съхранение в Патрулна база - с.Капитан Андреево; Германски свидетелства за регистрация на моторно превозно средство части първа и втора № ZBI 272973728 издадени за лек автомобил марка “Опел”, модел „Инсигниа“ с германски рег. № EBE OC12, рама № W0LGM6EP8C1074842 - по делото, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им-подсъдимия М. Д. /М. С./ ,роден на ••••••••••••••••••г. в гр.••••••••••••••••••, или на упълномощено от него лице. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, съдът постанове вещественото доказателство – •••••• лична карта № LF3J8V8F9, издадена на името на Л. Х. Д . /L. H. C./, роден на ••••••••••••••••••г. - по делото , Д А ОСТАНЕ приложено по делото. Що се отнася до направените разноски за писмен и устен превод,на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, съдът постанови същите в общ размер на 184,07евро (сто осемдесет и четири евро и седем цента) да останат за сметка на органа на досъдебното производство; в размер на 69,02евро / шестдесет и девет евро и два цента/ да останат за сметка на Прокуратурата на Р.България, а в размер на 148,17 евро (стот четирдесет и осем евро и седемнадесет цента) по съдебното производство - за сметка на Районен Съд Свиленград. Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................