Решение № 63 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 477/2025 г.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.225, ал. 1 от КТ, разгледани по особения ред, уреден в глава ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Бързо производство” на основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.

В исковата молба ищецът О. Д. Д. с ЕГН ••••••••••, от ••••, обл.Силистра чрез адвокат Д. С. от АК -Силистра, посочва, че по силата на трудов договор е заемал длъжността „заместник директор” в ответното предприятие •••, представлявано от директора инж.П.П..

На 23.07.2025г. му била връчена Заповед № •••г., издадена от директора на стопанството,с която трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 24.07.2025г. В заповедта като прекратително основание е визирана разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ - „Изграждане на функциониращ ръководен екип, с чиято помощ да се управлява поделението стопански ефективно и да се подобри работния микроклимат, за да бъдат постигнати целите и задачите, поставени на Директора на ТП ••••“ с Договор за управление № ••• г.“

Директора на стопанството разпоредил на основание чл.224, ал.1 от КТ да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за-6 /шест/ дни от 2025 г. и на основание чл.220, ал.1 от КТ да му бъде изплатено обезщетение за не спазено предизвестие-1 /един/месец.

В последствие със Заповед № •••• г., директорът разпоредил да му бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие за още 1 месец (общо два месеца), в изпълнение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от БКТД 2025/2026 г.

Твърди, че отбелязаните в заповедта за уволнение мотиви на практика пресъздавали законовото основание и по съществото си не представлявали мотиви на заповед, тъй като не предоставяли никаква информация за причините, обосновали решението на директора на ••••“ да го уволни. Намира, че в настоящия казус това е с особена важност, тъй като ••••“ не било собствено на директора предприятие, а държавно такова, при това със сериозни отговорности по стопанисване и охрана на държавна собственост – гори, дивеч и недървесни горски продукти. Посочва, че Законодателят изобщо не допуска правна възможност работодателят да подобрява работния микроклимат с уволнение – още по малко по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. Намира уволнението си за незаконно и моли съда да го отмени, като му присъдите и всички, сторени по делото разноски.

Посочва още, че целта на законодателя да предостави на работодателя право да прекрати трудово правоотношение с ръководен служител на предприятието по реда на чл. 328, а. 2 от КТ не е за да подобрява работния микроклимат, а да направи възможно изпълнението на конкретни и измерими с количествени показатели задачи от работодателя, за чието неизпълнение той би отговарял финансово или чрез прекратяване на собствения си договор. Законодателят изобщо не допуска правна възможност работодателят да подобрява работния микроклимат с уволнение – още по малко по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. Излага и други съображения. Счита уволнението си за незаконосъобразно. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което:

1.Да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № •••г. за прекратяване на трудовото му правоотношение;

2.Да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност „заместник директор“ в ТП „••••“ -

3. Да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 728.00 лева за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски. Посочва банкова сметка. Представя писмени доказателства.

Ответникът •••• депозира писмен отговор с който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. От описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че следните фактически обстоятелства и правни доводи не отговарят на действителното положение между страните, а именно: Счита, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ да сформира ръководен екип е надлежно и законосъобразно упражнено от директора на ТП ••••“, с който е сключен договор за възлагане на управлението на поделението. С Договор за управление ••••г. Държавното предприятие- ••• предава управлението на поделението ТП ••••", а директорът се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. Именно тази законова разпоредба давала възможност на директора да подбере и формира ръководен екип на поделението като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл. 328, ал. 2 ГПК. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било необходимо освен служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а освободеният ищец-е на длъжност заместник -директор, също потестативното право на управляващия предприятието да бъде упражнено в 9-месечния срок, и при закриване на предприятието и съответно Директорът на •••• не е бил длъжен да се съобрази с тази разпоредба и да предостави информация за работните места в съответните ДП, ДГС и ДЛС, още повече, че към момента на прекратяване на трудовите правоотношения с ответника, такива свободни места за ръководен състав с професионална подготовка, специализация и опит в ловната дейност липсвали. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите исковите претенции на ищеца и да остави в сила Заповед №•••г. на Директора на •••• и да ни присъдите направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.

Ищеца О. Д. – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от процесуалният си представител адв. Д. С. от АК-Силистра, която заявява че поддържа исковата молба и допълнителната искова молба. Моли предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендира разноски. Депозирани са писмени бележки в които са изложени съображения по о8снователността на исковате.

Ответникът ••••” гр.Дулово, чрез процесуалния си представител адв.Н. П. от АК- Силистра заявява в съдебно заседание, че поддържа писменият отговор на исковата молба, който са депозирали по делото и съображенията посочени в него. Заявява, че не оспорва размера на предявеният иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, поради което не било необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Депозира писмени бележки, в които излага съображения в насока неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.

Доказателствата по делото са писмени. Изискано е и приложено личното трудово досие на ищеца, което е прието и като доказателство по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – “заместник директор” при ответното предприятие, и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, в размер на 25 728.00 лева, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от завеждане на делото /23.09.2025г./ до окончателното й плащане.

Между страните не се спори, че на основание сключен помежду им трудов договор ищеца е изпълнявал в ответното предприятие длъжността „заместник директор”, което се потвърждава от представените по делото трудов договор № 2/15.02.2024г./л.11 – л.12 от делото/.

Не се спори, че съществуващия между страните валидно сключен трудов договор, е прекратен със Заповед № •••г. на основание чл. 328,ал. 2 от КТ, считано от 24.07.2025година, поради сключване на договор за управление на предприятието с настоящия директор инж.П.П..

Спорен е въпросът, законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от директора на ••••” инж.П.П., с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца О. Д. Д., основанието на което е прекратено това правоотношение и отговора на въпроса – основателни ли са предявените искове за отмяна на уволнението му и акцесорните такива – за възстановяване на заеманата длъжност и за изплащане обезщетение за принудителната безработица.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:

Правото на уволнение е субективно потестативно право на работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от чл. 344, ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната законност на това уволнение.

В случая се установи, че работодателят е издал Заповед № •••г., която е връчена на ищеца в деня на издаването й - 23.07.2025г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, работодателят-ответник е посочил чл.328, ал.2 от КТ „Изграждане на функциониращ ръководен екип, с чиято помощ да се управлява поделението стопански ефективно и да се подобри работния микроклимат, за да бъдат постигнати целите и задачите, поставени на Директора на ТП ••••“ с Договор за управление № ••• г.“

По отношение на основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца – чл. 328, ал.2 от КТ, Изграждане на функциониращ ръководен екип, с чиято помощ да се управлява поделението стопански ефективно и да се подобри работния микроклимат, за да бъдат постигнати целите и задачите, поставени на Директора на ТП ••••“ с Договор за управление № ••• г., съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключването на договор за управление на предприятието. От представените по делото доказателства се установява, че такъв договор за управление е сключен на 18.02.2025г./лист 49-л.58 от делото/ между “СДЦП” – Габрово, представлявано от директора си инж.И.Н. и инж. П.Ц.П, като чрез него на последния е било възложено да представлява и ръководи •••• за срок от 5 години, считано от датата на подписването му. Договорът за управление е сключен на основание чл. 173, ал. 3 от ЗГ (а не чл. 160, ал. 1 ЗГ, както счита ищеца), който гласи, че директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок от 5 години.

Въпреки това съдът счита, че подписаният на основание чл. 173, ал. 3 от ЗГ договор за управление няма характер на визирания в чл. 328, ал. 2 от КТ договор, който дава възможност на ръководителя да уволни по свое усмотрение служители от ръководството на предприятието, като тази позиция се обосновава със следните аргументи: Необходимо е договорът за управление да възлага в тежест на изпълнителя постигането на определена стопанска цел, бизнес задача с конкретни икономически параметри, която оправдава сформиране на собствен ръководен екип, годен според неговата преценка да го подпомогне при нейното реализиране. Според чл. 165, ал. 1 от ЗГ държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ са натоварени с изпълнение на горскостопанските и ловностопанските планове за горските територии - държавна собственост и за държавните горски и ловни стопанства, с изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии - държавна собственост, с организиране и провеждане на мероприятия по защита на горските територии - държавна собственост, на противоерозионни мероприятия, с поддържане разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, с организиране и възлагане на проектирането и строителството в горите и земите в горските територии - държавна собственост, със създаване на нови гори върху земеделски територии, с опазване на горските територии - държавна собственост, с дейност по предоставяне и извършване на обществени услуги, съответно други незабранени от закона дейности. Тези функции видимо нямат стопански характер, което сочи на извод, че държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ са предназначени да развиват дейност по поддържане, възстановяване, опазване на горските територии – държавна собственост, а не да реализират търговски задачи и да извличат печалба. Тези предприятия не са икономически субекти и не биха могли да преследват търговски цели, поради което натоварването на техните директори, съответно директорите на техните териториални поделения (ТП •••• е поделение на “СЦДП”, което е държавно предприятие по чл. 163 от ЗГ) с изпълнението на конкретна икономическа програма не би кореспондирало с определената от закона сфера на дейност на тези предприятия.

В конкретния договор за управление от 18.02.2025 г. също не е залегнала бизнес задача, нито такава е възложена чрез друг представен по делото документ, поради което съдът приема, че този договор не попада в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, която предоставя възможност на управителя да подмени ръководния персонал в ръководеното от него предприятие. Липсата на подобна възможност обосновава незаконосъобразност на предприетото на това основание уволнение, поради което същото следва да се отмени, а служителят да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност (в горния смисъл решение № 718 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 67/2010 г., ІІІ г.о., което е задължителна практика по чл. 290 ГПК). Обстоятелството, че Директорът на ответното поделение изобщо не е разполагал с правомощието да подменя ръководния си екип прави излишно обсъждането на останалите възражения на ищеца срещу извършеното уволнение, а именно обстоятелството, че към момента на уволнението му – 23.07.2025 г. - липсва одобрена по законовия ред бизнес програма на ДП ••• и на ТП ••••“, поради което и не могат да бъдат обосновани каквито и да са бизнес задачи към ДУ на директора на ТП •••• за този период – тъй като намирал за незаконосъобразно изготвянето на бизнес програма, касаеща ТП и/или поставянето на задачи към ДУ самоцелно, БЕЗ изготвена и одобрена по съответния ред бизнес програма на ДП.

Следва да се добави, че работодателят е териториално поделение на държавно предприятие. Съгласно чл.163 от Закона за горите държавното предприятие е юридическо лице, но не е търговско дружество, а е държавно предприятие със специален статут съгласно чл.62, ал.3 от Търговския закон. В този смисъл териториалното поделение, въпреки законовите му функции по чл.173, ал.1 от ЗГ, не е юридическо лице и стопанисва определена горска територия в управленски и финансови рамки, определени от държавното предприятие. Следователно неговият договор за управление няма характер на този по чл.328, ал.2 от КТ. Това основание се отнася само за търговски дружества, за управлението на които се поставят бизнес-задачи. Текстът не е относим дори за държавните предприятия по чл.163 от ЗГ, още по-малко за техните териториални поделения.

Изхождайки от разпоредбите на чл. 165, ал. 1 от ЗГ, съгласно който държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ са натоварени с изпълнение на горскостопанските и ловностопанските планове за горските територии - държавна собственост и за държавните горски и ловни стопанства, с изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии - държавна собственост, с организиране и провеждане на мероприятия по защита на горските територии - държавна собственост, на противоерозионни мероприятия, с поддържане разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, с организиране и възлагане на проектирането и строителството в горите и земите в горските територии - държавна собственост, със създаване на нови гори върху земеделски територии, с опазване на горските територии - държавна собственост, с дейност по предоставяне и извършване на обществени услуги, съответно други незабранени от закона дейности, районният съд счита, че тази функция на горските стопанства и техните поделения не предполага с договорът за управление да се възлагат в тежест на изпълнителя постигането на определена стопанска цел, бизнес задача с конкретни икономически параметри, която оправдава сформиране на собствен ръководен екип, годен според неговата преценка да го подпомогне при нейното реализиране. Функциите на горските стопанства, така както са изброени във визираните по – горе текстове от ЗГ видимо нямат стопански характер, поради което и районният съд прави аргументирания извод, че държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ са предназначени да развиват дейност по поддържане, възстановяване, опазване на горските територии – държавна собственост, а не да реализират търговски задачи и да извличат печалба, тъй като тези предприятия не са икономически субекти и не биха могли да преследват търговски цели, поради което натоварването на техните директори, съответно директорите на техните териториални поделения (ТП •••• е поделение на “СЦДП”, което е държавно предприятие по чл. 163 от ЗГ) с изпълнението на конкретна икономическа програма не би кореспондирало с определената от закона сфера на дейност на тези предприятия. Аналогично и в конкретния договор за управление от 18.02.2025 г. не е залегнала бизнес задача,не се преследват пряко стопански цели, а ако има стопанска дейност и икономически резултат от нея, то той е функция от естеството на горския фонд и правилното му стопанисване и се явява второстепенна спрямо визираната в чл. 165 от ЗГ цел.

От представеното по делото и прието като доказателство щатно разписание, което влиза в сила считано от 16.05.2025г./утвърдено със заповед № •••г. от директора на СДЦП ДП-Габрово/ - л.61 –л.62 от делото/ се установява че в структурата на ответното предприятие са заложени /утвърдени 3щатни бройки за длъжността „зам.директор“.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство ответника не представи доказателства, че е изградил функциониращ ръководен екип, и че на мястото на ищеца е назначено друго лице на което са възложени за изпълнение функциите които е изпълнявал ищеца, тоест не е доказал основанието поради което е прекратил трудовото правоотношение на ищеца.

По изложените съображения, съдът намира че предявеният иск за отмяна на уволнението се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:

Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволненият ищец бъде възстановен на предишната работа – “заместник директор” при ответника ••••.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ:

Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ищеца е представил като доказателство по делото удостоверение с изх. № ••••., издадено от НАП/л.82 от делото/ за липса трудови договори за периода от 23.07.2025г. до 05.01.2026г., от която е видно, че след прекратяване на трудовия му договор с ответния работодател до деня на издаване на справката той не е встъпвал в трудови правоотношения с други лица.

Ответника не оспорва претендираният от ищеца размер на обезщетението - 25 728.00 лева и заявява, че той кореспондира с последното брутно трудово възнаграждение на ищеца.

Поради това и по делото не бе назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Казаното сочи, че следва да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за целия посочен в тази разпоредба шестмесечен период, тъй като същият е изтекъл към момента на провеждане на устните състезания по делото без той да постъпи на нова работа.

С оглед направеното от ответника признание, че претендиранато от ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в размера посочен в исковата молба, съдът намира, че иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, а именно в размер на 13 154.52 EUR/равностойността на 25 728.00 лв./.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата по уважения иск следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 23.09.2025г., до окончателното из плащане.

Изложеното обосновава извода, че предявените на основание чл. 344, ал. 1 от КТ искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени. Извършеното със Заповед № •••г. на Директора на ••••, уволнение на ищеца О. Д. Д. се явява незаконно и следва да бъде отменено, а ищеца възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор”.

По отношение на издадената от Директора на •••• Заповед № •••г., съдът счита, че същите следва да бъде отменене като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 2 625.21 EUR – направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуалния представител.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Дулово сумата от 577.30 EUR, представляваща държавна такса върху трите обективно съединени иска / по 25.56 EUR за исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 526.18 EUR по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, Дуловският районен съд