Решение № 634 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 328и, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано по жалба на С. Т. И., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.*, против Заповед № СД-02-3/18.07.2025 г., с която на С. Т. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Оспорването е основано на твърдения за несъставомерност на вмененото нарушение, поради отсъствие на съставомерен признак – вина. Направено е позоваване на неизпълнение на задължение на работодателя надлежно да уведоми служителя за постановения отказ да разреши неплатения отпуск. В тази връзка, сочи че от работодателя е възприет несигурен и неактуален начин за уведомяване, който не е посочен в молбата за отпуск и който е в разрез с установената практика за уведомяване. Игнорирани са и всички сигурни и ефективни методи за комуникация. Позовава се и на несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Твърди се още, че налагането на наказанието е пряк акт на дискриминация, по признак „здравен статус“. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателката, лично и чрез упълномощен представител, поддържа жалбата на всички наведени основания. Ответникът – Министър на правосъдието, не депозира писмено становище на жалбата. В съдебно заседание се представлява от упълномощен представител – юрк. Р., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага, че за работодателя не е налице задължение да уведомява служителя за отказания отпуск, а в тежест на последния е да се увери, че поискания отпуск е разрешен. Административен съд – Търговище, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Въз основа на Трудов договор № СД-01-118/08.06.2018 г. С. Т. И. е назначена на длъжността „съдия по вписвания“ при Районен съд - Попово, на основание чл. 68, ал. 1 , т. 4 от Кодекса на труда - до заемане на длъжността въз основа на конкурс. На 14.05.2025 г. в РС – Попово е входирана молба на С. Т. И., до Председателя на РС – Попово, с искане за разрешаване ползване на неплатен годишен отпуск, за срок от 30 работни дни, считано от 14.05.2025 г. Видно от приобщената товарителница (л. 29 от делото на АССГ), молба е изпратена от И. по куриер. Със Заповед № РД-59/14.05.2025 г., административният ръководител - председател на Районен съд – Попово отказва на С. Т. И. ползване на неплатен отпуск в размер на 30 дни, считано от 14.05.2025 г. С нарочни заповеди, административния ръководител на РС – Попово определя съдии от състава на РС – Попово, за изпълнение на функциите на съдия по вписванията от съдии при Районен съд - Попово, в периода от 14.05.2025 г. до 27.06.2025 г. С писмо с изх. № 912/ 23.05.2025 г. (л. 161), административният ръководител на Районен съд - Попово, уведомява Министъра на правосъдието, че на 13.05.2025 г. съдия по вписванията С. Т. И. изпраща по куриер молба за ползване на неплатен отпуск в размер на 30 дни, входирана в съда на 14.05.2025 г. Със заповед на председателят на съда не е разрешено ползването на неплатен отпуск. За издадената заповед г-жа С. Т. И. е уведомена по електронна поща на 14.05.2025 г., поради неявяването и на работа на тази дата. Изложено е още, че от 14.05.2025 г. съдия по вписванията С. И. не се явява на работа, без да уведомява за причините за това. Считано от 14.05.2025 г., се издават нарочни заповеди за заместване на съдия по вписванията И., които се изпращат в Министерство на правосъдието за прилагане към кадровото и досие. С писмо изх. № 971/ 05.06.2025 г. (л. 165), административният ръководител на РС – Попово, отправя мотивирано предложение до министъра на правосъдието, на основание чл. 328д от ЗСВ, ,за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, на С. Т. И. - съдия по вписванията при Районен съд - Попово, за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от Кодекса на труда - неявяване на работа в Районен съд - Попово, считано от 14.05.2025 г. до датата на предложението от административния ръководител - председател на съда - 05.06.2025 г., без да съобщи причините за неявяването си, след като със Заповед № РД-59/14.05.2025 г. на административния ръководител-председател на съда и е отказано ползване на неплатен отпуск, в размер на 30 дни. Предложението е мотивирано с твърдения, че считано от м. април 2024 г., съдията по вписванията И. не желае да комуникира директно с ръководството на Районен съд - Попово или с който и да е друг съдия или служител. За отсъствията си уведомява председателя на съда чрез телефонни съобщения и/ или изпращайки молба за отпуск или болничен лист чрез куриер. Тези действия, се възприемат от административния ръководител като липса на професионално и колегиално отношение, но и като нежелание С. И. да работи в Районен съд - Попово и да изпълнява длъжността си. Според вносителя на предложението, неявяването на работа на съдия по вписванията С. Т. И. представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ. Посочено е още, че неявяването на С. И. на работа в повече от два последователни дни - 16 работни дни, към датата на предложението, а също и незаинтересоваността и както към нейната дейност, така и към дейността на съда като цяло, нежеланието й за комуникация, продължителното й отсъствие, липсата на всякакво професионално и колегиално отношение, са основания за освобождаването и от длъжност. Посочено е още, че интерес както на съда, така и на служителите, работещи в Службата по вписвания, гражданите, нотариусите и адвокатите, е да има съдия по вписванията, който съвестно и отговорно да осъществява задълженията си и който с поведението си да не създава затруднения и на останалите да осъществяват своята дейност. Във връзка с горното искане, на основание чл. 328д от ЗСВ, със Заповед № СД-02-2/13.06.2025 г. на министъра на правосъдието, е образувано дисциплинарно производство срещу С. Т. И., съдия по вписванията при Районен съд - Попово, за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от Кодекса на труда във връзка с чл. 293 от Закона за съдебната власт - неявяване на работа в Районен съд - Попово, считано от 14.05.2025 г. до датата на предложението от административния ръководител - председател на съда - 05.06.2025 г., без да е съобщила причините за неявяването си, след като със Заповед № РД-59/14.05.2025 г. на административния ръководител-председател на съда й е отказано ползване на неплатен отпуск в размер на 30 дни, представляващо нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт - неизпълнение на други служебни задължения. С писма на министъра на правосъдието с изх. № 11-00-418#7/16.06.2025 г. и изх. № 11 -00-418#8/17.06.2025 г., до административния ръководител на Районен съд - Попово е изпратена заповедта за образуване на дисциплинарно производство - за връчването и на съдия по вписванията С. И., ведно с писмо указващо и възможност за представяне на писмени обяснения или на възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство, на основание чл. 328е, ал. 1, изречение второ, предложение второ от ЗСВ, в 7-дневен срок от получаване на писмото. С писмо вх. № В тази връзка в Министерство на правосъдието са постъпили писма с peг. №11- 00-418#9/ 23.06.2025 г. и per. № 11-00-418 #11/ 27.06.2025 г. от административен ръководител-председател на Районен съд - Попово са представени доказателства за връчване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство и на писмото, указващо възможността за представяне на писмени обяснения. В предоставения седмодневен срок, съдия по вписвания С. Т. И. депозира писмени обяснения заведени в Министерство на правосъдието под с peг. № 11-00-418/26.06.2025 г. от съдията по вписванията С. Т. И.. В същите се сочи, че на 20.06.2025 г. И. получава писмото и заповедта на министъра на правосъдието, с която срещу нея се образува дисциплинарно производство по предложение на председателя на Районен съд – Попово. Едва в този момент разбира, че поискания неплатен отпуск не е разрешен. Твърди се, че на 13.05.2025 г., административният секретар на Районен съд - Попово и позвънява по телефона, държейки и сметка за постоянни боледувания, коментирайки и личните и семейните и отношения. В рамките на проведения разговор, С. И. обяснява, че не се чувства добре и не е в състояние да пътува и да се яви на работа на следващия ден - 14.05.2025 г., поради физическа невъзможност - постоянно гадене, повръщане, световъртеж, болки и спазми, което датира от края на м. април 2024 г.. Молбата за отпуск е подадена по куриер, с мисъл, че ако изобщо и се разреши неплатен отпуск, то той ще бъде най-много за няколко дни. На 14.05.2025 г. С. И. не е могла да се яви на работа в РС – Попово. След получаване на молбата за отпуск в съда, не е получавала обаждане или съобщение, че същият и е отказан изцяло. В случай, че отказът е изпратен чрез електронна поща, то тя не получила писмото, тъй като от около два месеца няма достъп до електронната си поща. По тази причина, електронната поща не е посочена и като начин за връзка с нея. Сочи, че поискания отпуск е за 30 работни дни и не е налице проблем с разрешаването, е приела, че е в отпуск до 25- ти юни, включително. Излага също, че както към 13.05.2025 г., така и към настоящия момент здравословното и състояние е влошено, като по данни от медицински специалисти, заболяванията са хронични и изискват постоянно наблюдение и лечение, а при обостряне - и хоспитализация, както и че и предстоят и хирургични интервенции. Твърди още, че изпълнява длъжността „съдия по вписванията“ при Районен съд - Попово от 2018 г, назначена е временно, до заемане на длъжността въз основа на конкурс, и въпреки, че е единственият съдия по вписванията към съда, предвид високата натовареност на Службата по вписванията, е изпълнявала задълженията си с лекота и навреме. Твърди, че както към 14.05.2025 г., така и към датата на подаване на обясненията и занапред се очертава да отсъства по здравословни причини, като за периода от 14.05.2025 г. вече няма как да се снабди с болничен лист. Доколкото не се касае за своеволие от нейна страна и несъобразяване е отказа на председателя на съда за ползване на отпуск, който тя на практика не била получила, отправя искане за прекратяване на образуваното дисциплинарно производство. Формулира и искане за прекратяване на трудовия и договор и за освобождаване от заеманата длъжност на основание чл. 287, т. 4 от ЗСВ – поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, считано от 24.04.2024 г. С оспорената в настоящото производство Заповед № СД-02-3/18.07.2025 г., издадена от Министър на правосъдието, на С. Т. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. За да издаде тази заповед, прието е дисциплинарно – наказващия орган, че съдия по вписвания С. Т. И., виновно нарушава служебните си задължения, като е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, във връзка с чл. 293 от Закона за съдебната власт - неявяване на работа в Районен съд - Попово, считано от 14.05.2025 г. до датата на предложението от административния ръководител-председател на съда - 05.06.2025 г., след като със Заповед № РД-59/14.05.2025 г. на административния ръководител-председател на съда й е отказано ползване на неплатен отпуск в размер на 30 дни, което представлява и дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт - неизпълнение на други служебни задължения. Извършеното от И. деяние е непредпазливо, като вината е проявена под формата на небрежност. Видно от писмените й обяснения и възражения, тя не е съзнавала извършването на неправомерни действия и не е предвиждала настъпването на неблагоприятните от тях последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Приобщени към доказателствения материал по делото (л. 105 – 151) са епикризи, амбулаторни листи, резултати от кръвни, микробиологични и образни изследвания, видно от които С. Т. И. е с поставени медицински диагнози „Хроничен стеатохепатит“, „Остър колит“, „Дискинезия на жлъчен мехур“, предполагащи сравнително честа хоспитализация (през няколко календарни месеца), редовни лекарски прегледи и медикаментозно лечение. Приобщен към доказателствения материал по делото е и Правилника на вътрешния трудов ред на Районен съд – Попово (158- 169), утвърден със Заповед № 84/ 25.10.2021 г. на административния ръководител – Председател на РС – Попово. Видно от разпоредбите на раздел пети (чл. 38 – 42), уреждащи реда за ползване на отпуск, същото следва да се реализира след издаване на нарочна заповед за ползване на отпуск (арг. чл. 38, ал. 2). При възникнали неотложни причини, налагащи отсъствие на съдебен служител в деня на регистриране на молбата за отпуск, последният може да отсъства след получаване на писмено (по изключение устно) разрешение от административния ръководител на съда чл. 38, ал. 4. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – компютърна експертиза, от която се установява следното: на 14.05.2025 г., в 13:00 ч., от профил [електронна поща] е изпратено писмо до (ел. адрес), с един прикачен файл в Pdf формат, озаглавен „Заповед на Председателя на ПпРС; този файл е изтеглен от експерта от системата за изпращане на РС – Попово, като е установено съответствие с представената по делото заповед на председателя на ПРС от 14.05.2025 г.; към 14.05.2025 г. електронен адрес (ел. адрес) е активен, поради което пощенския сървър на abv.bg няма да върне отговор за недоставена поща; не е налице възможност да се установи дали изпратеното писмо е прочетено. В съдебно заседание, вещото лице разяснява, че не е налице възможност да се отговори на въпроса дали доставената поща е отворена и прочетена от потребителя. Налице е техническа възможност едно писмо да се достави до електронна поща, да бъде отворено и прочетено, след което отново да бъде маркирано като непрочетено. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса, са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля И. С. П., от които се установява следното: Свидетелката заема длъжността „административен секретар“ в РС – Попово, считано от м. януари 2010 г. От 2018 г. С. И. работи в ПРС като съдия по вписванията. През м. май 2025 г. свидетелката получава текстово съобщение от жалбоподателката, касаещо въпроса дали е пусната молба за неплатен отпуск. На по – късен етап разбира от друг служител за настояването на И. да и се пусне молба за неплатен отпуск (предварително подписана и оставена при системния администратор на ПРС), тъй като е на лекарски преглед. На 14 май 2025 г. в съда, по куриер, е получена молба за отпуск от съдията по вписвания. За издадената заповед, свидетелката уведомява И., по електронна поща, съобразно изричното разпореждане в самата заповед. Електронният адрес е този, който е предоставен от самата жалбоподателка на системния администратор. С. И. не е търсила контакт със свидетелката, за да разбере дали искания неплатен отпуск е разрешен. Свидетелката споделя впечатленията си, че отсъствията на С. И. не са провокирали негативно отношение на административния ръководител на съда, но са обуславяли големи затруднения за районните съдии, които са я замествали. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата за процесуално допустима – подадена е от легимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в 14-дневния срок по чл. 328и, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 279, ал. 1 ЗСВ, в районните съдилища има съдии по вписванията, които разпореждат или отказват вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения и извършват нотариални и други действия, предвидени със закон (чл. 280, ал. 1 ЗСВ). Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 328е, ал. 1 ЗСВ. Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа подробни мотиви, съгласно изискванията на чл. 328ж от ЗСВ. Актът е подробно мотивиран, с изложение на фактическите и правни основания за издаването му. В оспорената заповед на министъра на правосъдието, заедно с подробното и изчерпателно описание на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение, са посочени и конкретните норми от Закона за съдебната власт и Кодекса на труда, които са нарушени и не са изпълнени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. На основание чл. 328д, ал. 1 ЗСВ, предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията, може да се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. В случая, министърът на правосъдието е образувал със заповед дисциплинарно производство срещу съдията по вписвания въз основа на мотивирано предложение на административния ръководител – Председател на Районен съд – Попово, датиращо от 05.06.2025 г. Дисциплинарното производство, чието начало е поставено със заповед на министъра на правосъдието от 05.06.2025 г., е образувано в предвидения в чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ, срок. Дисциплинарното производство е приключило със оспорената заповед от 18.07.2025 г., т. е. в рамките на предвидения в чл. 328г, ал. 2 от ЗСВ, тримесечен срок от образуването му. В съответствие с изискването на чл. 328е, ал. 1, изречение второ от ЗСВ, преди налагане на наказанието, на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е предоставена възможност да бъде изслушано или да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение, в 7- дневен срок, видно от приобщените по делото писма от министъра на правосъдието от 23.06.2025 г. и 27.06.2025 г. Не е налице основание да се приеме, че това право на защита на съдия по вписвания И. е накърнено. Писмени обяснения са депозирани от жалбоподателката, като същите са разгледани и обсъдени дисциплинарно – наказващия орган в мотивите на оспорената заповед. С оглед горното, налага се извода, че е спазена разписаната в Глава шестнадесета, раздел ІІ от ЗСВ процедура и за липса на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК Актът е издаден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон спрямо установената от дисциплинарния орган фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ, на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ, на основание на който е издадена процесната заповед на министъра на правосъдието: дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в: 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; 5. неизпълнение на други служебни задължения. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на държавен съдебен изпълнител са забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение – според чл. 328б, ал. 1 от ЗСВ. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - чл. 328в ЗСВ. Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Законът свързва ангажирането на дисциплинарна отговорност освен, с обективно, отклоняващо се от изискванията на нормите поведение и с наличието на вина, и във двете и форми – умисъл и непредпазливост. В случая, дисциплинарната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, изречение трето от КТ, а именно – неявявяне на работа в Районен съд – Попово, в периода 14.05.2025 г. – 05.06.2025 г. Липсва спор между страните, а и безспорно се доказа по делото въз основа на събраните писмените и гласни доказателства, факта на неявяване на С. И. на работа в Районен съд – Попово, в периода 14.05.2025 г. – 05.06.2025 г. Спорни по делото са причините, обусловили това неявяване. По отношение на въпроса за задължението на работодателя за уведомяване на служителя за неразрешения неплатен отпуск: В разглежданата хипотеза приложима е нормата на чл. 160, ал. 1 от КТ, съобразно която работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Комплексното тълкуване на тази разпоредба сочи, че при заявено от работник или служител искане за предоставяне на неплатен отпуск, в правомощията на работодателя е да разреши същия или да го откаже. При това положение, за работника или служителя следва задължението да се увери, че исканият неплатен отпуск е разрешен. В този смисъл, в случай че поискания неплатен отпуск не е разрешен, за работодателят не възниква задължение да уведомява работника или служителя за това. В случая, с факта на подаване на молбата за отпуск по пощата, в деня, предхождащ датата на която следва да се яви на работа, жалбоподателката сама е поставила себе си в неблагоприятно положение. По отношение на въпроса за здравословното състояние на жалбоподателката: Принципно не се спори по делото, а и се установява от приобщената медицинска документация, наличие на заболявания при жалбоподателката, които обуславя медицински прегледи, лечение и физически дискомфорст, обуславящи временна неработоспособност. В случай, че жалбоподателката не се явява на работа, в периода 14.05.2025 г. – 05.06.2025 г. именно поради влошено здравословно състояние, то същата следва да представи доказателства за разрешен отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ – право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, при належащ медицински преглед или изследване. На основание чл. 162, ал. 2 от КТ, отпуските при временна неработоспособност да се разрешават от здравните органи. По силата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по утвърден образец. В случаите, когато прегледът е извършен и временната неработоспособност е своевременно констатирана, разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от НМЕ създава нормативна възможност за издаване на болничен лист за минало време, ако лицето е временно неработоспособно. В случая, липсват каквито и да е данни (а и твърдения) за разрешен от здравните власти отпуск, поради временна неработоспособност на жалбоподателката, относим за процесния период. По отношение на твърдението за неравноправно третиране по признак „здравен статус“: По делото не е установено различно третиране на жалбоподателката, при разглеждане на молбата за отпуск, което да обуслови извод за пряка или непряка дискриминация спрямо нея по смисъла на чл. 4, ал. 1 – 3 от ЗЗДискр. Нито са изложени конкретни твъдения спрямо кое лице (кои лица) г- жа И. е по – неблагоприятно третирана по признака „здравен статус“ нито доказва факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, съобразно изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. Постановения отказ за ползване на неплатен отпуск е свързан с организацията на дейността на този орган на съдебната власт и допълнителното натоварване на магистратите, правораздаващи в него, но не представлява дискриминация. Както вече бе посочено и по – горе, с факта на подаване на молбата за отпуск по пощата, в деня, предхождащ датата на която следва да се яви на работа, жалбоподателката сама е поставила себе си в неблагоприятно положение. При това положение, поведението на работника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа да се увери, че исканият отпуск е разрешен и за какъв период, и в неявяване на работа, в продължение на шестнадесет работни дни, в предвид липсата на спор между страните че това се е случило, се явява виновно нарушение на трудовата дисциплина осъществява хипотезата на чл. 187, т. 1, изречение трето от КТ. Деянието е непредпазливо – жалбоподателката не е предвиждала настъпването на последиците (в случая, че отпуска не е разрешен), но е била длъжна и е могла да ги предвиди. От дисциплинарно – наказващия орган са съобразени законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ - тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Допуснатото дисциплинарно нарушение е тежко и осъществява състава на чл. 190, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни дни. В заключение, настоящият състав на съда, не намира основания за отмяна на процесната заповед. Заповедта на министъра на правосъдието е законосъобразна като постановена в съответствие с административно производствените правила, материалния закон и с целта на закона. Не са налице нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени сроковете и процедурите, предвидени в специалните разпоредби на ЗСВ. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата срещу заповед № СД-02-3/18.07.2025 г. на министъра на правосъдието следва да се отхвърли, като неоснователна. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника с оглед изхода на спора и своевременно изразената претенция, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 102.26 евро (равностойността на 200 лева) за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК, Административен съд - Търговище, седми състав