Решение № 302 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 534/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 357 от КТ във връзка с член 188, т. 2 от КТ във връзка с член 358, ал. 1 т. 2, пр. І-во от КТ. Ищецът С. М. М. с ЕГН •••••••••• от град К., съдебен адрес град П., ул. ••• твърди, че оспорва заповед № РД-06-01/10.01.2025 г., с която на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с искане същата да бъде отменена и да бъдат присъдени направените по делото разноски за инстанцията. Обжалваната заповед била неправилна, незаконосъобразна и издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми. За да се стигне до издаването на заповедта, с която било наложено дисциплинарно наказание на ищеца, ответникът започнал проверка със заповед № РД-02-182/29.11.2024 г., с която било наредено да се извърши проверка в НУ „Н.П.“, гр. С.. В мотивната част на заповедта като предмет на проверката било посочено „установяване истинността на твърденията в сигнал № АД-02-1140/18.11.2024 г. в РУО – П. чрез проверка на документацията в училището“. Какъв бил сигналът и какво било неговото съдържание не ставало ясно нито от заповедта, нито същият бил връчен на ищеца. След извършване на проверката бил изготвен констативен протокол вх. № РД-25-214/12.12.2024 г. до началника на РУО – П.. В него било посочено, че с протокол № 7/04.09.2024 г. на НУ „Н.П.“, гр. С. били приети учебни планове за учебната 2024/2025 г., в които в раздел „Факултативни учебни часове“, въз основа на подадени заявления от родители, бил заложен 1 час „Х“. Отбелязано било също, че поради подадено заявление за прекратяване на трудово правоотношение от г-жа В.К., която притежавала необходимата квалификация за водене на тези часове, на 09.09.2024 г. било обявено свободно работно място в сайта на РУО – П., интернет страницата на училището и в Бюро по труда – гр. К. и гр. С.. След изтичане на срока на обявата същата била подновявана, но не се явил кандидат, който да подаде документи и да преподава ФУЧ – „Х“. Към 12.12.2024 г. обявата все още била активна в сайта на РУО – П. със срок до 01.05.2025 г. В заключение в протокола било посочено, че от началото на учебната 2024/2025 г. до момента часовете по ФУЧ – „Х“ не се провеждали поради липса на квалифициран педагогически персонал. С писмо изх. № АД-01-3214/18.12.2024 г. началникът на РУО – П. изискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като му бил предоставен срок от два работни дни. Обясненията били свързани с твърдени нарушения на ЗПУО и Наредба № 15/22.07.2019 г., както и с причините, поради които ищецът не предприел действия часовете да бъдат възложени на друг специалист. В указания срок ищецът представил писмени обяснения, в които подробно описал създалата се ситуация и предприетите от него действия като директор на училището. Изрично било посочено, че съществувала обективна невъзможност да бъде осигурен учител по Х с необходимата квалификация, както и че не било възможно назначаването на лице без такава правоспособност. Посочено било също, че никой от учителите в училището не притежавал необходимата квалификация. Със заповед № РД-03-100/19.12.2024 г. началникът на РУО – П. указал на ищеца да създаде организация за изпълнение на учебните планове в частта „Х“ със срок до 17.01.2025 г., както и да представи доклад до 24.01.2025 г. В отговор на тази заповед ищецът представил доклад изх. № РД-25- 48/07.01.2025 г., с който уведомил, че на 27.12.2024 г. било подадено заявление от Т.Т. за заемане на длъжността „Х.“. Със заповед № РД-10-265/06.01.2025 г. били утвърдени учебните часове по паралелки. След приключване на процедурата била издадена процесната заповед. Ищецът счита, че липсвало извършено нарушение. Описаното в констативния протокол и в мотивите на заповедта не съставлявало нарушение, като за посочените две нарушения липсвали конкретни законови текстове, които да са нарушени. Заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не съдържала ясно описание на нарушенията, нито датата на извършването им. Не било ясно какво точно поведение се вменява на ищеца. По отношение на второто нарушение липсвал изобщо нормативен текст. Посочено било, че ищецът „не е предприел действия“, без да се конкретизира в какво се изразява това бездействие. От събраните доказателства се установявало, че действия били предприети – обявена била позицията на няколко места, но не се явили кандидати, а наличните учители не притежавали необходимата квалификация. Ищецът не можел да бъде държан отговорен за липсата на кандидати или за липсата на квалификация у персонала. Назначаването на лице било обвързано с изискванията на Наредба № 15/2019 г., които не били изпълнени от нито един кандидат. Освен това към 06.01.2025 г. длъжността вече била заета, което било съобщено на РУО – П.. Въпреки това било наложено дисциплинарно наказание. Това обстоятелство не било отчетено при преценката на тежестта на нарушението по чл. 189 КТ. Не били отчетени и предприетите действия от ищеца, нито обстоятелството, че се касаело за факултативен, а не за задължителен учебен предмет. Не било отчетено и поведението на ищеца, който изпълнил дадените указания. С оглед на всичко изложено се приело, че заповедта била издадена в нарушение на КТ и наложеното наказание било несъразмерно, доколкото дори да се приеме наличие на нарушение, същото не оправдавало налагането на наказание „предупреждение за уволнение“. МОЛИ съда да постанови решение, с което отмени наложеното му със заповед № РД-06-01/10.01.2025 г., издадена от началник на Регионално управление по образованието – П., дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение. Претендира деловодни разноски. Ответникът Начално училище „Н.П.“, ЕИК 000459886 със седалище и адрес на управление град С., община С., област П., •••, чрез назначения от съда особен представител счита предявения иск от С. М. М. срещу НУ „Н.П.“, гр. С., за недопустим, като подаден извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. В срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът предявил иск срещу ответник РУО – П.. След постъпил отговор от този ответник и дадени указания от съда, ищецът предявил иск срещу ответник НУ „Н.П.“. Този иск, съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК, се считал за предявен в деня, в който исковата молба срещу него била постъпила в съда, а този ден бил извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ – два месеца от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Макар изрично да не заявил това, ищецът на практика бил изменил първоначално предявения срещу РУО – П. иск чрез замяна на ответника. За това било налице заявено съгласие под формата на възражение от страна на първоначалния ответник. Налице било и съгласие от страна на ищеца, изразено чрез предявяването на иск срещу друг ответник – НУ „Н.П.“, гр. С.. Не било налице съгласие от новия ответник да встъпи като страна по делото и да замести първоначалния. Искът срещу НУ „Н.П.“ бил предявен на 28.08.2025 г., много след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което се явявал недопустим и производството по делото срещу този ответник следвало да бъде прекратено. В случай че съдът не приеме иска за недопустим и не прекрати производството по делото, ответникът представя настоящия отговор с доводи за неоснователност на предявения срещу НУ „Н.П.“ иск с правно основание – трудов спор по чл. 358 от КТ. По делото постъпил отговор от РУО – П., в който били изложени подробни доводи относно неоснователността на иска и спазването на законната процедура по установяване на извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца в качеството му на директор на НУ „Н.П.“, гр. С., както и по налагането на съответното дисциплинарно наказание. Тези доводи ответникът изцяло споделял и възприемал като свои. Оспорената заповед № РД-06-1/10.01.2025 г. на началника на РУО – П. била законосъобразна и мотивирана, като съдържала всички реквизити, определени в чл. 195, ал. 1 от КТ. При издаването на заповедта били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, както и изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ – от служителя били изискани и съответно били предоставени писмени обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Видно от данните от извършената проверка и представените доклади, включително и от самия ищец в качеството му на длъжностно лице, същият през учебната 2024/2025 г. не бил осигурил изпълнение на раздел „В“ от училищния учебен план за съответните учебни паралелки в частта за провеждане на един учебен час „Х“ като факултативен, каквото решение било взето на заседание на педагогическия съвет от 04.09.2024 г. Трудовото правоотношение с В.К. било прекратено преди започване на учебната година и ако ищецът бил считал, че в учебното заведение липсва подходящ педагогически специалист, отговарящ на изискванията, той можел, а и бил длъжен да инициира промяна в училищния учебен план в раздел „В“ по отношение на факултативния учебен предмет преди началото на учебната година. Като не сторил това, той допуснал този предмет да стане част от училищния учебен план, поради което бил длъжен да осигури неговото провеждане чрез подходящ педагогически специалист. В отговора на РУО – П. били посочени конкретните текстове на нормативни актове, съдържащи задължения за ищеца, които той не бил изпълнил, като тези доводи ответникът изцяло поддържал. Във връзка с изложеното, ответникът молел съда да приеме, че началникът на РУО – П. е издал правилна, законосъобразна и обоснована заповед и да отхвърли иска като неоснователен. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Третото лице – помагач на ответника, Регионално управление на образованието – П., оспорва иска като неоснователен. Сочи, че обстоятелствената част на исковата молба е изключително бланкетна и в нея общо били изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, без да били изложени конкретни такива. Оспорваната заповед № РД-06-1/10.01.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието – П. била законосъобразна и мотивирана, като съдържала всички реквизити, определени в чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда: лицето, издало заповедта – началникът на Регионално управление на образованието – П., като по-горестоящ и дисциплинарнонаказващ орган спрямо НУ „Н.П.“, гр. С.; нарушителят – лицето, на което се налагало дисциплинарното наказание, длъжността, която заемало, както и видът на наложеното наказание; извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – описани с обективните и субективните им признаци, времето на извършване и нарушените текстове от нормативни актове. При издаване на заповедта били спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, регламентирани в чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда – за нарушенията началникът на Регионално управление на образованието – П. като по-горестоящ орган спрямо работодателя бил узнал чрез доклад на проверяващия, към който бил приложен и констативният протокол от извършената проверка – доклад с вх. № ЕД-02-196/17.12.2024 г. Заповедта била връчена на служителя на 20.01.2025 г., което било в двумесечния срок от установяване на нарушението. Спазени били и изискванията на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда – дисциплинарнонаказващият орган изискал от служителя писмени обяснения с писмо с изх. № АД-01-3241/18.12.2024 г., получено на 19.12.2024 г. лично срещу подпис. Дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на срока за получаване на писмените обяснения и след тяхното разглеждане и преценка на критериите по чл. 189 от Кодекса на труда – тежест на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, и поведението на служителя. В Регионално управление на образованието – П. постъпил сигнал на 18.11.2024 г. от родител на ученик от НУ „Н.П.“, гр. С., в който, освен въпроси относно професионалната квалификация на педагогически специалист, се сигнализирало, че не се провеждат учебни часове по Х, което ощетявало учениците. Разпоредено било извършване на проверки в училището със заповед № РД-02-182/29.11.2024 г., изменена със заповед № РД-02-188/06.12.2024 г., за които били изготвени констативни протоколи и доклади до началника на Регионално управление на образованието – П.. От докладите на проверяващия експерт се установявало, че С. М., директор на НУ „Н.П.“, като орган за управление и контрол, от началото на учебната 2024/2025 г. не осигурил изпълнение на Раздел В от училищния учебен план за съответните паралелки в частта за провеждане на един учебен час Х като факултативен предмет, както било решено от педагогическия съвет на 04.09.2024 г. След прекратяване на трудовото правоотношение с В.К. и липсата на кандидати, отговарящи на изискванията, директорът не предприел действия за възлагане на тези часове на друг педагогически специалист до намиране на подходящ такъв. Систематичното тълкуване на разпоредбите на Наредба № 4/2015г. за учебния план показвало, че директорът следвало да организира или промяна на учебния план, или осигуряване на преподаване, но не бил сторил това преди началото на учебната година, в периода от 09.09.2024. до 15.09.2024 г. С бездействието си директорът не осигурил изпълнение на учебния план и ощетил учениците, които били заявили желание да изучават Х. С това не изпълнил задълженията си по чл. 31, ал. 1, т. 2–5 от Наредба № 15/22.07.2019 г. Възражението, че не било ясно какво нарушение било извършено, било определено като неоснователно, като от писмените обяснения на директора се установявало, че същият бил разбрал характера на нарушенията. Посочвало се също, че в исковата молба било игнорирано съществуването на заповед за задължителни предписания № РД-03- 100/19.12.2024 г., която не била обжалвана и била влязла в сила, както и че за нейното изпълнение бил представен доклад. На ищеца били дадени и методически указания на 08.01.2025 г., както и предложения за компенсиране на пропуснатото учебно съдържание. От представените документи се установявало и допълнително нарушение, свързано със системно неизпълнение на нормативната уредба, поради което била издадена и нова заповед за задължителни предписания № РД-03-7/23.01.2025 г., която също не била оспорена. Относно възражението за липса на конкретна дата на нарушенията се приемало, че при нарушения, извършвани в период, е достатъчно той да бъде посочен, съгласно трайната съдебна практика на ВКС. В настоящия случай нарушението се изразявало в бездействие от страна на директора относно иницииране на промяна на училищния учебен план по отношение на факултативния предмет Х при невъзможност да бъде осигурен квалифициран преподавател. Такава промяна била възможна преди началото на учебната година – 15.09.2024 г., предвид забраната за промени през учебната година. Още от 09.09.2024 г. директорът имал индикации, че няма да бъде намерен подходящ специалист. Освен това от началото на учебната година до назначаването на педагогически специалист директорът е можел да възложи часовете на друг педагогически специалист. МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори, че ищецът заема длъжността директор на ответното училище. Безспорно е, че на 04.09.2024 г. е бил утвърден учебния план за учебната 2024/2025 г. като в същия е залегнал в раздел В, съгласно класификацията, установена с мл. 2 ал.2 от Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план, по 1 факултативен час седмично по предмета Х за общо 9 класа от 1-и, 2-и и 3-и клас в ответното училище. Не се спори, че преподавателят, който е следвало да води часовете по Х е напуснал считано от дата 09.09.2024 г. И още от същата дата мястото е обявено на сайта на РУО, на интернет страницата на училището и в Бюрата по труда в К. и С.. Не се спори, че до 06.01.2025 г. длъжността учител по Х е останала незаета и че факултативните часове от началото на учебната година до 06.01.2025 г. не са били провеждани. Установява се, че със заповед № РД-02-182/09.11.2024 г. на началника на Регионално управление на образованието – П. (нататък – РУО-П.) е наредена проверка в ответното училище във връзка с получен сигнал в РУО за неизпълнение на учебния план. С констативен протокол вх. № РД-25-214 от 12.12.2024 г. експертът е установил следното: На заседание на педагогическия съвет на ответното училище са приети учебните планове за по общо девет класа, от първи до трети в ответното училище, ч чиито планове фигурира по 1 учебен час седмично с предмет Х, който учебен час е факултативен. Установено е, че към датата на приемане на учебния план е било предвидено часовете Х да се водят от В.К.. На същата дата учителката е подала заявление за напускане по взаимно съгласие на основание чл. 325 ал.1т.1 от КТ. Трудовото правоотношение с К. е било прекратено считано на 09.09.2024 година и на същата дата освободеното работно място е било обявено на посочените по горе интернет страници и в бюрата по труда в двете съседни общини К. и С.. С писмо изх. № АД-01-324112-463 от 18.12.2024 г. от ищеца са поискани на основание чл. 193 от КТ обяснения за следните твърдени нарушения на трудовата дисциплина: „Защо в нарушение на чл. 257, ал.1, чл. 258. ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 31, ал. 1. т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол, сте допуснал от началото на учебната 2024/2025 г. до датата на проверката, извършена от Регионално управление на образованието - П., да не се изпълнява Раздел В от училищния учебен план за Іа, Іб, Ів, ІІа, ІІб, ІІв, ІІІа, ІІІб, и ІІІв клас, приет на заседание на педагогическия съвет на 04.09.2024 г., в частта 1 час Х като факултативен учебен час?“ „Защо, предвид прекратяване на трудовото правоотношение с В.К., считано от 09.09.2024 г. и липсата на кандидати, отговарящи на изискванията за заемане на длъжността, не сте предприели действия до поява на педагогически специалист, отговарящ на изискванията, факултативните учебни часове по Х за Іа, Іб, Ів, ІІа, ІІб, ІІв, ІІІа, ІІІб, и ІІІв клас да бъдат възложени на друг педагогически специалист от училището?“ В указания срок ищецът е дал обяснения като подробно е повторил действията си по подаване на обява за незаетото работно място, подновяването й, липсата на кандидат да го заеме до датата на подаване на писмените обяснения. Ищецът е посочил също отказът на учителите, работещи през учебната 2024/2025година в ответното училища, да водят часовете по Х, както и че нито един от тях няма дори близка квалификация. Със заповед № РД-03-100/19.12.2024 г. на ищеца са дадени задължителни предписания, както следва: в срок до 17.01.2025 г. да създаде организация за изпълнение на учебни планове, съдържащи факултативен учебен час по Х, в срок до 24.01.2025 г. да представи доклад до началника на РУО П. като приложи доказателства. По делото е представен доклад от ищеца, регистриран в РУО П. на дата 07.01.2025 г., с който е предоставена информация на началника на РУО за изпълнение на задължителните предписания. Посочено е в доклада, че на 27.12.20254 г. е постъпило заявление то лице, готово да заеме длъжността и същото е назначено на длъжността „Х.“ считано от 06.01.2025 г. Посочено е в доклада, че лицето има съответното образование и квалификация да изпълнява заетата длъжност. Посочено е ,че се представят писмени доказателства и такива са приложени по делото – насочващо писмо от Агенция по заетостта, заповед за утвърждаване на учебна програма за допълнителна подготовка във факултативните учебни часова по класове и паралелки, заповед за назначаване на лице на длъжност Х.. Със заповед № РД-03-2025 г. на началник РУО-П. са дадени нови предписания на ищеца да създаде организация за промяна в седмичното разписание за втори учебен срок за учебната 2024/2025 г. и включването на факултативните часове по Х извън времето за организиран отдих и физическа активност, самоподготовка и занимание по интереси, както и да представи доклад за изпълнението. Указани са сроковете за изпълнение. Представен е и доклад, който съдържа учебни програми, касаещи времето за провеждане на часовете по Х от всяка паралелка, както и заповед до лицето, назначено на длъжността. Съставен е доклад от експерта, натоварен с проверката, в който е посочено, че предписанията са изпълнени. Ответникът е представил още длъжностна характеристика на длъжността директор на общинско и държавно неспециализирано училище неспециализирано, приложени са заявления от родители, които желаят децата им да изучават Х, протокола от проведения педагогически съвет на 04.09.2024 г. и утвърдения учебен план въз основа на решението на педагогическия съвет, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на В.К., документите по преписката във връзка с проверката на ответното училище, съставени в РУО и приложени от ищеца. Други доказателства от значение за делото не са ангажирани. При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: При оспорване на наложено дисциплинарно наказание по КТ, ищецът само следва да посочи пороците, от които страна заповедта за налагането му, а ответникът следва да докаже законността на предприетите мерки. Преди да пристъпи към разглеждане на делото по наведените основания, съдът следва да разгледа въведеното от работодателя възражение за неспазване на давностните срокове, въведени с разпоредбата на чл. 358 от КТ, в контекста на това, че искът първоначално е предявен срещу РУО П., в последствие, след размяна на книжа, ищецът е поискал конституиране на Начално училище „Н.П.“ С.. Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения: В настоящия случай исковата молба е подадена в КрлРС на 14.03.2025 г., а заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказане му е връчена на 20.01.2025 г., т.е. исковата молла е посътпила в установения двумесечен срок съгласно чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. В исковата молба като ответник е посочено Регионално управление по образованието – П.. Съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да бъдат връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК за отговор в едномесечен срок. В депозираният отговор от РУО П. е направено възражение, че същото не притежава легитимация да отговаря по иска и предявеният срещу него иск е недопустим. След даване на указания на ищеца, същият посочва, че надлежен ответник по иска е Начално училище „Н.П.“ град С.. Молбата с уточнението на надлежния ответник е подадена на 28.08.2025 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок, установен с разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. С определение от 29.08.2025 г. съдът е конституирал настоящия ответник и прекратил производството срещу първоначално посочения. При преценка спазен ли е двумесечният срок съдът намира следното: От изричната разпоредба на чл. 129, ал.5 от ГПК следва, че поправената искова молба се смята редовна от деня на подаването й, а всяка констатирана от съда нередовност и предприемането на необходимите действия по отстраняването й, представлява поправка на исковата молба. Поправка на исковата молба ще бъде налице, когато е допусната грешка в индивидуализиращи ответника белези, тъй като исковата молба няма да отговаря на съдържанието по чл.127, ал.1, т.2 ГПК, като хипотезата за грешка в индивидуализацията следва да се разграничи от случаите на промяна на ответника при правоприемство и когато искът не е предявен срещу всички задължителни необходими другари. В случаите, когато в хода на висящо производство се установи, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, който не притежава процесуална легитимация да отговаря по него, съдът е задължен да даде указания за отстраняване на нередовността. В производството по трудови спорове, възникнали от трудово правоотношение, сключено по реда на чл. 61, ал.2 от КТ, надлежен ответник срещу иска е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на решението ВКС приема, че в хипотезите на чл. 61, ал.2 от КТ конституирането на надлежния ответник касае процесуалната легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, т.е. в настоящия случай съдът не е изправен пред хипотезата на редовна искова молба, от чието съдържание да не може да се извлече пасивната легитимация на друго лице, нито пред хипотезата на чл. 228 от ГПК. Ищецът е взел становище с оглед дадените указания, поради което исковата молба се счита редовна от датата на подаването й, т.е. в указания срок, а направеното възражение за пропуснат давностен срок е неоснователно. За да провери законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да провери дали са спазени императивните изисквания на КТ по чл. 193, ал.1, чл. 194, ал.1 и чл. 195 от КТ. В настоящият случай работодателят е спазил процедурата да поиска писмени обяснения от служителя като му е предоставил достатъчен срок от два работни дни, и такива са били депозирани. Нарушението, посочено в заповедта е установено с констативен протокол от 12.12.2024 г., на проверяващия експерт. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 10.01.2025 г. и връчена на 20.01.2025 г., т.е. в установения в КТ двумесечен срок от установяване на нарушението по чл. 194, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно. В издадената заповед за дисциплинарно наказание, нарушението, което се твърди да е извършил ищеца е описано като бездействие, като периодът му е схематично посочен – от началото на учената година до датата на проверката е допуснал да не се изпълнява раздел В от учебния план за посочените класова, и след прекратяване на трудово правоотношение с В.К. не е предприел действия до поява на друг специалист, на когото да бъдат възложени учебните часове по Х. С отговора на исковата молба е уточнено, че ищецът е могъл да предприеме промяна в учебните планове преди началото на учебната година. За двете констатирани нарушения, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение. Посочени са като нарушени следните правни норми: чл. 257 ар.1, чл. 258, ал.1 от ЗПУО, чл. 31, ал.1, т.2, т.3., т.4 и т.5 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Наказанието е наложено на основание чл. 195, ал.1 вр. с чл. 188, т.2 и чл. 187, ал.1 т.3 (неизпълнение на възложена работа) и т.10 от КТ (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, определени при възникване на трудовото правоотношение). Съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и го отменя по следните съображения: На първо място, нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е конкретизиран вида на бездействието, въведен с отговора на исковата молба, подаден от третото лице - помагач на ответника. Исканите обяснения касаят бездействие на ищеца по отношение назначение на учител и провеждане на часовете и такива именно обяснения е дал ищецът. За пръв път в отговора на исковата молба се въвежда твърдение, че ищецът е разполагал с възможността да започне процедура по промяна на вече утвърдения учебен план. За това именно бездействие, обяснения на ищеца не са поискани. Други бездействия не се твърдят и установяват, а липсата на предприети като цяло действия се опровергава от самия проверяващ, който е установи стъпките по публикуване на обяви на всички места и активни търсене на специалист, който да осъществява възложеното. Разпоредбата на чл. 94, ал.4 от ЗПУО постановява, че училищният учебен план се приема от педагогическия съвет и се утвърждава със заповед на директора, като не може да се променя през учебната година, а с разпоредбата на чл. чл. 269, ал. 1, т. 2 от ЗПУО е установено правилото учебният план да се съгласува задължително с обществения съвет. Процедурата по съгласуване е уредена в Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата, обн., ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., изм., бр. 41 от 9.05.2023 г. Правилникът предвижда за свикване на обществения съвет да се изпрати покана до членовете, съдържаща информация за днешния ред и всеки член да потвърди участието си най-малко три дни преди провеждане на заседанието (чл. 21). В конкретния случай, чието натоварено да следи за спазване на трудовата дисциплина, въобще не е изследвало въпроса имало ли е фактическа и физическа възможност в работните дни за периода от 09.09.2024 г. (понеделник) до 13.09.2024 г. (петък) да се свика педагогически съвет, който да измени утвърдения учебен план и да го съгласува с обществения съвет, как биха били спазени сроковете за тази процедура. Съдът отчита, че учебната 2024/2025 г. е започнала на 16.09.2024 г. (понеделник), т.е. ищецът е разполагал с четири пълни работни дни и част от работния ден на 09.09.2024 г. Следва също да се отбележи, че дори да бе предприел действия по свикване на педагогическия съвет, директорът може единствено да отправи искане за съгласуване към обществения такъв, но не може да влияе пряко на сроковете, в което да се проведе заседанието, нито съгласуването на учебния план. Така, съдът намира, че дори формално да се приеме, че ищецът е бездействал в посока да измени учебния план, то периодът с който е разполагал е нереалистичен за провеждане на съгласувателната процедура преди началото на учебната година. Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не е извършил вмененото му във вина нарушение и искът следва да се уважи изцяло. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО: Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 613.25 евро за реализирано адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от процеса и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.56 евро за неоценяем иск. Мотивиран от изложеното, съдът