Решение № 3815 от 11.8.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано e по жалба на Ш. Ф. Б., с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, ап.8, уточнена със Заявление вх. № 7669/ 11.12.2025г., против Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г., издадено от Главния архитект на Община К., за строителство на обект „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в нарушение на процесуалните изисквания, разрешението за строеж за изграждането на инсталацията е издадено при липса както на решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, така и на съгласие на непосредствено засегнатите съседи. В жалбата подробно е описана фактологията по извършваните проверки от Община Казанлък и от органите на ДНСК във връзка с незаконно изпълнено строителство в СОС с идентификатори 35167.506.3604.1.13 и 35167.506.3604.1.15, като се твърди, че в случая проектираното и разрешено строителство представлява съществено отклонение от одобрения първоначален проект на жилищната сграда, засягащо правата и законните интереси на оспорващата. Направено е искане за отмяна на обжалваното разрешение за строеж, като незаконосъобразно. В представените от пълномощника на жалбоподателката писмени становища подробно се обосновава както правния интерес от оспорването на разрешението за строеж с твърдения за наличието на хипотезата по чл.186 във вр. с чл. 149, ал.2, т.4 във вр. с чл.185, ал.2 от ЗУТ, така и незаконосъобразността на обжалвания акт. Поддържа се, че доколкото разрешеното строителство се свързва с изграждане на нова инсталация, която се прокарва по външна страна на жилищна сграда в режим на етажна собственост, собствениците на обектите в тази сграда (каквото качество притежава жалбоподателката Ш. Б.), са процесуално легитимирани да оспорят издаденото за това строителство разрешение за строеж, независими дали новата инсталация обслужва само отделни или всички обекти в сградата. Материалната незаконосъобразност на Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г. се обоснова с доводи за липса на изискуемото се по чл.186, ал.1 от ЗУТ решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части; издаването на разрешението за строеж на наемателя на общинския имот „А.-А.“ ООД, който не може да бъде адресат на акта; разрешаването на строителството на вентилационна инсталация въпреки наличието на незаконен строеж (незаконно изпълнено преустройство на обект – публична общинска собственост, в заведение за обществено хранене); наличието на наднормено шумово и друго замърсяване от инсталацията, за която е издадено разрешението за строеж и др. Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища оспорва жалбата като недопустима. Поддържа, че доколкото издаденото разрешение за строеж е за прокарване на нова инсталация през обща част, която инсталация не засяга помещения на отделни собствениците т.е разрешеното строителство е в хипотезата на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ, процесуално легитимирани да обжалват разрешението за строеж, съгласно чл.149, ал.1 във вр. с ал.2, т.3 от ЗУТ, са единствено собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, каквото качество жалбоподателката Ш. Б. няма. С оглед на което прави искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Заинтересованата страна - „А.-А.“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на изпълнената комплексна съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин се установява, че вентилационната инсталация, за изграждането на която е издадено обжалваното Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г., не засяга общи части на сградата, нито обекти или помещения на други собственици. Твърди, че с разрешеното строителство на инсталацията не се надвишават допустимите нива на шум, като при проектирането й са спазени всички технически, противопожарни и санитарно-хигиенни изисквания, съотв. липсва каквато и да е било опасност за живущите в сградата от изграждането и експлоатацията на тази инсталация. Излага подробни съображения, че обжалваното разрешено за строеж, като изцяло съобразено с приложимото законодателство, е правилно и законосъобразно, надлежно е връчено на адресатите на акта и съответно е влязло в сила. Заинтересованата страна – Община Казанлък, редовно и своевременно призована, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателката в настоящото производство - Ш. Ф. Б., е съсобственик по наследство на жилище с административен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, ап.8, представляващо обект с [идентификатор] в жилищна многофамилна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], съгласно [нотариален акт], том ІІ, н.дело № 708/ 1965г. на РС – Казанлък, Удостоверение за наследници изх. № 3016/ 08.12.2025г. и схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1273357/ 01.11.2022г. издадена от СГКК – Стара Загора (л. 19-20 и л.209-210 по делото). С. З. вх. № 168-5614-5≠1 от 14.10.2025г. до Главния архитект на Община Казанлък, от „А.-А.“ ООД е направено искане за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж и за издаването на разрешение за строеж, за изграждане на „аспирация на кухня, вентилация и климатизация на ресторант, въздуховоди на северната страна на блока“ в ПИ с [идентификатор], с административен адрес [населено място], [улица]. Към заявлението са приложени Договор № Д04-130/ 08.12.2021г., сключен между Община Казанлък, в качеството на наемодател, и „А.-А.“ ООД, в качеството на наемател, за предоставяне на наемателя „А.-А.“ ООД за временно и възмездно ползване на общински обект „Заведение за обществено хранене „Кулата““, находящ се в [населено място], [улица]; К. П. от 13.10.2025г., съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ в общинска администрация – Казанлък, за извършено премахване, в изпълнение на Заповед № 1514/ 25.08.2025г. на Кмета на О. К., на констатиран незаконен строеж – инсталация, представляваща вентилационни система, състояща се от климатично тяло и въздуховодна тръба по северната фасада на жилищния блок; Схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 35167.506.3604.1.13 и 35167.506.3604.1.15, находящи се в сграда с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор]; Скица с виза за проектиране и Проект по част ОВК за обект BELLEZA BAR & DINNER, с обяснителна записка, описание на проектните решения и графична част, с възложител на проекта „А.-А.“ ООД (л.26 и сл. по делото). С оспореното в настоящото съдебно производство Разрешение за строеж № 298/23.10.2025г., издадено от Главния архитект на Община Казанлък, на основание чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи, на Община Казанлък и на „А.-А.“ ООД, в качеството им на наемодател и наемател съгласно Договор № Д04-130/ 08.12.2021г., е разрешено извършването на строителство на обект: „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“, строеж шеста категория, с местонахождение СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, находящи се в сграда с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор], представляващ УПИ XVI, кв. 66 по ПУП на [населено място]. Разрешението за строеж се сочи издадено въз основа на издадена от Главния архитект на Община Казанлък скица с виза за проектиране, схема на СОС и проектно решение по част ОВК. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на оспореното Разрешение за строеж (РС) № 298/ 23.10.2025г. на Главния архитект на Община Казанлък. Като доказателства са приети и преписки във връзка с развили се в Община Казанлък производства по установяване и премахване на незаконно изпълнено от „А.-А.“ ООД строителство/ незаконно поставени преместваеми съоръжения, засягащи СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, вкл. за незаконно изградена вентилационна система, състояща се от климатично тяло и въздуховодна тръба по северната фасада на жилищната сграда, без одобрен проект и издадено разрешение за строеж (л. 119 – л.206 по делото). Назначена, изпълнена и изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението, разрешеното с РС № 298/ 23.10.2025г. изграждане на „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167. 506. 3604. 1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“, се свързва с изграждането на нова инсталация, което се установявало от графичната част на проекта в част ОВК и приложената количествена сметка. Според изпълнилите СТЕ вещи лица, по проектната документация не е предвидено прокарването/ преминаването на инсталацията през обща част (общо помещение или конструктивен носещ елемент) и не се засягат помещения на отделните собственици, освен обектите, които инсталацията обслужва. Посочено е, че съгласно приложените чертежи, инсталацията минава по таваните на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, не пресича носещи стени, като при северната фасада вентилационните тръби излизат през съществуващи отвори – прозорци, а при извеждането на аспирацията на кухнята до покрива се заобикаля стоманобетонната козирка. Проектната документация не предвижда при изграждането на вентилационната инсталация отнемането на общи помещения и площи или части от тях, съответно не е предвидено промяна на предназначението на такива помещения, нито с изграждането на инсталацията се изменят съществено общи части на сградата. Съгласно заключението, най-високата точка на извеждане на отработения въздух, е над кота най-висока точка на ограждащата фасадна стена (покрива) на сграда с [идентификатор], като според изпълнилите СТЕ вещи лица проектираното изграждане на ОВК инсталацията не предвижда преминаване през конструктивни носещи елементи, тъй като северната фасада на сградата, по която минава въздуховода, не е конструктивен елемент и не е обща част съгласно § 2, ал.3 от ДР на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Констатирано е от СТЕ, че проектът за изграждане на вентилационната инсталация изцяло отговаря на изискванията на чл.81-чл.88 от Наредба № 4/ 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като при проектирането са спазени техническите, противопожарните и санитарно-хигиенните изисквания. Не е възможно при експлоатацията на проектираната инсталация в димоотвода да постъпят лесно запалими, взривоопасни или токсични вещества, като не е предвидено използването на газ пропан-бутан или газ за битови нужди. Съгласно заключението на комплексната СТЕ и отговорите на вещите лица, дадени при нейното изслушване в съдебно заседание, разрешената за изграждане „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“, включва нагнетителна и аспирационна инсталационна система в залата за посетители на заведението и аспирационна инсталация на кухнята, като последната е отделна, състояща се от смукатели над скарите и печките и ламаринен комин - тръба, минаваща по цялото протежение на северната фасада на сградата, закрепена външно върху фасадната стена, отвеждаща миризмите и отпадъчните газове над билото на блока. Според вещото лице – арх. Н., северната фасада на сградата не е конструктивен елемент, тъй като от гл. на архитектурата този зид не е част от носещата конструкция. По допустимостта на жалбата: В нормата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ е определен кръгът на заинтересуваните лица в административното производство по издаване на разрешенията за строеж. Посочвайки лимитивно и изчерпателно кои субекти са заинтересованите лица в производството по издаване на разрешението за строеж, специалният закон (какъвто се явява ЗУТ), определя кръга на лицата, по отношение на които се презюмира наличието на засегнати права или законни интереси от разпоредените с тези актове материалноправни последици и следователно – правен интерес и процесуална легитимация за тяхното обжалване. Съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ, заинтересувани лица са: т.1 в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; т.2 в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; т.3 в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях и т.4 в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Съответно в чл.185, ал.1 от ЗУТ са регламентираните случаите на преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, в които не се иска съгласие на останалите собственици на етажната собственост, а именно: т.1 когато не се променя предназначението им; т.2 не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; т.3 не се изменят съществено общите части на сградата; т.4 се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; т.5 се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; т.6 се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради и т.7 преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 от ЗУТ. Извън случаите по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите (чл.185, ал.2 от ЗУТ). В случая с оспореното Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г., на Община Казанлък и на „А.-А.“ ООД, в качеството им на наемодател и наемател съгласно Договор № Д04-130/ 08.12.2021г., е разрешено извършването на строителство на обект: „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“. Не е спорно по делото, че разрешеното строителство се свързва с изграждането на ОВК в обекти в многофамилна жилищна сграда с [идентификатор], която сграда е в режим на етажна собственост. От представените по делото доказателства несъмнено се установява и че жалбоподателката Ш. Б. е съсобственик на жилище, представляващо обект с [идентификатор] в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. В контекста на посочената по-горе нормативна регламентация, преценката за наличието на правен интерес по см. на чл.149, ал.2 от ЗУТ за жалбоподателката Ш. Б., като собственик на СОС с [идентификатор] в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], от оспорването на Разрешение за строеж №298/23.10.2025г., се свързва с установяването на вида, обема и предвидения, съгласно проектната документация, начин на изпълнение на разрешеното строителство в СОС с идентификатори 35167.506.3604.1.13 и 35167.506.3604.1.15 в сграда в режим на етажна собственост с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че доколкото издаденото разрешение за строеж е за прокарване на нова инсталация през обща част, която инсталация не засяга помещения на отделни собствениците, разрешеното строителство е в хипотезата на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ и съотв. процесуално легитимирани да обжалват разрешението за строеж, съгласно чл.149, ал.1 във вр. с ал.2, т.3 от ЗУТ, са единствено собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти. За приложимостта на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ за определяне на легитимираните да обжалват разрешението за строеж лица, е необходимо разрешеното строителство да попада в някоя от хипотезите по чл.185, ал.1 – ал.7, общото между които е че касае случаи на издаване на разрешения за строеж за „преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях“. В процесния случай нито издаденото разрешение за строеж, нито одобрената проектна документация, свързват разрешеното строителство с преустройство на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 или на части от тези обекти. От доказателствата по делото се установява, че предмет на обжалваното РС № 298/ 23.10.2025г. е изграждането на обект: „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“ т.е на нова ОВК инсталация в сграда в режим на етажна собственост с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Че разрешената за изграждане вентилационна инсталация представлява нова инсталация, се потвърждава не само от заключението на изпълнената комплексна СТЕ и от отговорите на вещите лица при нейното изслушване в с.з, но и от обстоятелството, че разрешението за строежа на обекта е издадено след приключило производство по премахване на предходна незаконно изпълнена, без одобрен проект и строителни книжа, вентилационна система в СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, започваща от кухнята, преминаваща по северната фасада на жилищния блок и достигаща до покрива му (л.197 и сл.). Именно развилото се административно производство по чл.225а от ЗУТ и издадената от Кмета на О. К. Заповед № 1514/ 25.08.2025г. за премахване на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ (без одобрен проект и РС) строеж - вентилационна система, попадаща в границите на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, разположена по северната фасада на жилищния блок и достигаща да покрива му, обуславя извод, че разрешената за изграждане с Разрешение за строеж № 298/23.10.2025г. вентилационна инсталация (вентилатор и въздуховод за отвеждане на мръсния въздух над покрива на сградата) е нова т.е не представлява част от проектираната за сградата ОВК инсталация. Както от заключението на изпълнената по делото комплексна СТЕ, така и от Проект по част ОВК за обект BELLEZA BAR & DINNER - обяснителна записка, описание на проектните решения и графична част, въз основа на която проектна документация е било издадено обжалваното разрешение за строеж, по несъмнен начин се установява, че ако и разрешената за изграждане вентилационна инсталация да се сочи като такава за обслужване на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, то същата в частта и за аспирацията на кухнята на обект BELLEZA BAR & DINNER включва вентилатор и комин (външен въздуховод), прокарването на който комин е проектирано по цялото протежение на северната външна стена на сграда с [идентификатор], извеждащ отделените газове и миризми на 1.50м над билото на покрива, при предвидено изграждане за въздуховода на носеща стоманена конструкция и стоманобетони опори и фундамент за климатична камера. Противно на приетото в заключението на комплексната СТЕ, дали северната фасадна стена на сградата, по която е предвидено прокарването на въздуховода, е обща част на сграда в режим на етажна собственост, не се определя нито от това дали тази фасадна стена представлява носещ конструктивен елемент, нито от гл. т на нормата на §2, ал.3 от ДР на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (регламентираща правило за изчисляване на застроената площ на СОС). Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Доколкото в ЗУТ общите части на сградата не са дефинирани в различен смисъл, определеното в чл.38, ал.1 от ЗС съдържание на понятието „общи части на сграда в режим на етажна собственост“ следва да се прилага и в производствата по ЗУТ. По смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, външните стени на сградата представляват общи части от категорията общи части по естеството си, тъй като, вкл. по аргумент от §5, т.46 от ДР на ЗУТ, с изпълнението на външните ограждащи стени и покривът, сградата се определя като завършена в груб строеж. Съответно за разлика от вътрешните стени, които могат да представляват обща част съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, само ако са носещи т.е ако представляват конструктивен носещ елемент, то за определянето на външните (фасадни) стени на сградата като обща част, законът не поставя такова изискване – външните стени на сградата по дефиниция представляват обща част, обслужващи цялата сграда. Следователно по см. на чл.38, ал.1 от ЗС, външната северна стена на сграда с [идентификатор], представлява обща част на многофамилната жилищна сграда в режим на етажна собственост. Съответно проектираната ОВК – предмет на РС № 298/ 23.10.2025г., при предвиденото преминаване на част от вентилационната инсталация (външен въздуховод и комин) по цялото протежение на външна стена на сграда в режим на етажна собственост, която вентилационна инсталация не представлява част или отклонение от проектираната за сградата ОВК инсталация, следва да се квалифицира като прокарване на нова инсталация, преминаваща по обща част на сграда – етажна собственост, поради което за разрешеното строителство е приложима специалната разпоредба чл.186, ал.1 от ЗУТ. Последната регламентира прокарването на нови инсталации в сгради - етажна собственост, да се извършва с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Именно приложимостта в случая на специалната нормативна регламентация по чл.186, ал.1 от ЗУТ и изискуемостта на решение на ОС на етажната собственост, изключва определянето на процесното разрешение за строителството на обект „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15“ като субсумиращо се в хипотезата на чл.185, ал.1, т.5 от ЗУТ (относима само за преустройство на собствен обект, каквото не е налице), независимо, че с проектираната за изграждане нова инсталация не се засягат помещения на отделни собственици. Следователно разрешеното прокарване на нова инсталация в сграда в режим на етажна собственост попада в хипотезата на чл.185, ал.2 във вр. с чл.186, ал.1 от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че жалбоподателката Ш. Б., като собственик на обект с [идентификатор] в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], е заинтересовано лице по см. на чл. 149, ал. 2, т. 4 във вр. с чл.185, ал.2 във вр. с чл.186, ал.1 от ЗУТ и съотв. за нея е налице правен интерес и процесуална легитимация за оспорването на РС № 298/ 23.10.2025г. на Главния архитект на Община Казанлък. По делото няма данни разрешението за строеж да е било съобщено на Ш. Б. при условията и по реда на АПК, съгласно изискването на чл.149, ал.1 от ЗУТ, поради което за това лице срокът по чл.215, ал.4 от ЗУТ за оспорването на разрешението за строеж не е изтекъл. Удостовереното от администрацията на О. К. влизане в сила на 11.11.2025г. на процесното РС, не обвързва съда при преценката за допустимост на подадената жалба. С оглед на гореизложеното оспорването на Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г. на Главния архитект на О. К., като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна. Оспореното разрешение за строеж е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл.148, ал.2 от ЗУТ – Главен архитект на О. К. и в предвидената от закона форма. Както беше посочено, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗУТ, изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост (ЕС), прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. В случая, въз основа на доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че разрешената за изграждане с РС № 298/ 23.10.2025г. вентилационна инсталация, включваща вентилатор и въздуховод за отвеждане на мръсния въздух над покрива на сградата, е нова т.е не представлява част от проектираната за сградата ОВК инсталация. При предвиденото изграждане на нова ОВК в сграда в режим в режим на етажна собственост, с проектирано прокарване на комин/въздуховод за отвеждане на миризми и отпадъчни газове от кухнята на заведение BELLEZA BAR & DINNER, по външната фасадна стена жилищната сграда и монтиране на въздуховода по цялото протежение на обща част на сградата по см. на чл.38 от ЗС, съгласно специалната норма на чл.186, ал.1 от ЗУТ, разрешаването на строителството е било обусловено от наличието на решение на Общото събрание на собствениците в ЕС, прието с изискуемото се мнозинство по реда и при спазване на изискванията на ЗУЕС. В случая данни и доказателства за прието такова решение от Общото събрание на етажната собственост на многофамилна жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], липсват. Доколкото наличието на Решение на ОС на ЕС за прокарване на нова инсталация в сграда в режим на етажна собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, законът с разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗУТ регламентира като абсолютно изискуемо се материалноправно условие за издаването на разрешението за строеж, липсата му в случая обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваното РС № 298/ 23.10.2025г. на Главния архитект на О. К., като издадено в нарушение на чл.186, ал.1 от ЗУТ. На следващо място Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г. се сочи издадено „на О. К. и на „А.-А.“ ООД, в качеството им на наемодател и наемател съгласно Договор № Д04-130/ 08.12.2021г.“ Съществуващите облигационни отношения между О. К. и „А.-А.“ ООД въз основа на сключения Договор за наем № Д04-130/ 08.12.2021г., за ползването под наем от дружеството на СОС 35167.506.3604.1.13, съотв. облигационните отношения между ПК „НАРКООП“ Казанлък и „А.-А.“ ООД въз основа на договор за наем за ползването на СОС 35167.506.3604.1.15, не съставляват релевантно основание за издаването на „А.-А.“ ООД на разрешение за строеж за извършване на СМР в СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15. Дружеството-наемател не е участник в строителството по см. на чл.160, ал.1 от ЗУТ, още по-малко може да бъде възложител на строежа по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, доколкото нито е собственик, нито е носител на ограничени вещни права в поземления имот или в СОС, нито е лице, което има право за строи в чужд имот – и ЗЗД, и ЗОбС не предвиждат право на наемателя да строи в наетия под наем чужд имот/обект. Издаването на оспореното Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г. на наемателя „А.-А.“ ООД, също представлява абсолютно основание за отмяна на процесното разрешение за строеж, като материално незаконосъобразно. Останалите възражения на жалбоподателката – за наличието на незаконно изпълнено преустройство с промяна на предназначението, без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, по отношение на СОС 35167.506.3604.1.13 със статут на публична общинска собственост, не могат и не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство. Ако и по делото да липсват данни за промяна на режима на собствеността на СОС 35167.506.3604.1.13 - от публична в частна общинска собственост, съответно за промяна на предназначението на обекта от такъв с предназначение друг вид самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда, на обект с предназначение за заведение за обществено хранене, тъй като твърденията на жалбоподателката се свързват със законността на изпълнено преустройство с промяна на предназначението на СОС 35167.506.3604.1.13, установяването на незаконното строителство следва да се извърши в отделно административно производство по реда ЗУТ, образуването и провеждането на което е в материалната компетентност на длъжностни лица и органи на Община Казанлък. Доколкото по делото са представени доказателства, че към датата на издаването на обжалваното РС, установеното със Заповед № 1514/ 25.08.2025г. на Кмета на Община Казанлък незаконно строителство в СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, е премахнато, като липсват данни за други образувани и приключили производства по чл.225а от ЗУТ за незаконно извършени строежи в посочените обекти, недоказано се явява твърдението на жалбоподателката, че процесното разрешение за строеж е издадено в нарушение на забраната по чл.148, ал.7 от ЗУТ. При издаването на обжалвания акт са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. На първо място производството по издаване на Разрешение за строеж № 298/2 3.10.2025г. е образувано по искане, обективирано в подадено от „А.-А.“ ООД Заявление вх. № 168-5614-5≠1 от 14.10.2025г. По аргумент от разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ и доколкото, както беше посочено, „А.-А.“ ООД няма качество на възложител по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, а е само наемател на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15, следва извода, че производството, приключило с издаването на процесното разрешение за строеж за обект „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 към заведение BELLEZA BAR & DINNER“, е инициирано от лице, което не е легитимирано да иска издаване на разрешение за строеж за строителството на този обект. Няма данни искането за издаването на РС да е било подадено от „А.-А.“ ООД като пълномощник на собствениците на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15 – Община Казанлък, съотв. ПК „НАРКООП“ Казанлък. Вмененото на дружеството задължение по Договор за наем № Д04-130/ 08.12.2021г. за „поставяне на аспирация и климатизация“ в СОС 35167.506.3604.1.13 – общинска собственост, не се свързва с овластяване на „А.-А.“ ООД като възложител на процесния строеж или негов пълномощник. Следователно обжалваният акт се явява издаден при ненадлежно образувано и съотв. недопустимо проведено административно производство, инициирано от лице, което не е материално и процесуално легитимирано да иска издаване на разрешение за строеж за изграждането на обект „Вентилационна инсталация на СОС 35167.506.3604.1.13 и СОС 35167.506.3604.1.15“. На следващо място административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, е било необходимо да предприеме съответните процесуални действия за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи преценката му както за определяне кръга на заинтересованите лица, така и за наличието на материалноправните условия за издаване на разрешителен административен акт. В случая това не е сторено, като неизпълнението на посочените задължения е довело от една страна до неспазване на изискването по чл.26 от АПК и до допуснато нарушение на чл.34 от АПК, а от друга – до издаването на разрешението за строеж в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Предвид гореизложеното, оспореното Разрешение за строеж № 298/ 23.10.2025г. на Главния архитект на Община Казанлък, като издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Казанлък следва да бъде осъдена за заплати на Ш. Б. сумата от 1 402.11 евро, представляваща 5.11 евро внесена държавна такса; 1 147 евро – внесена сума за възнаграждения за вещи лица за изпълнената СТЕ и 250 евро - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд