Решение № 28 от 31.1.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 435/2023 г.

Производството е по реда на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по искова молба на В. Н. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••••••••••••••••• против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.”Витоша” № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от •••••• лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, представляващи причинени болки и страдания, изразяващи се в разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословно състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това, че е било повдигнато и незаконно обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната суми, считано от 30.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и присъждане на разноски по водене на делото. В исковата молба се твърди, че на 30.11.2013 г. било образувано ДП вх. № 2400/2013 г., ДП - 1180/2013 г. по описа на РП - Дупница /сега РП - Кюстендил, ТО - Дупница/, и ДП 976/2013 г., по описа на РУ Дупница, впоследствие сл. дело № 79/2014 г., по описа на ОСлО при ОП - Кюстендил. Същото било образувано и водено срещу ищеца, за това, че на 30.11.2013 г., около 04: 20 часа в гр. Дупница, област Кюстендил, на ул. “Иван Вазов” № 19, пред клуб “Галерия”, в съучастие като съизвършител с Т.А.Т., ЕГН •••••••••• от гр. Д., чрез нанасяне на удари с ритници в областта на главата и тялото е причинил на Й.М. с ЛНЧ ••••••••••, - •••• гражданин - лека телесна повреда /изразяваща се в травма на носа - фрактура на носните кости с рана и оток на меките тъкани и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието/, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от ИК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр.с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20. ал. 2 от НК, както и за това, че: по същото време и на същото място /чрез нанасяне на удар с дебелостенна стъклена чаша/ е причинил на Д.М.С., ЕГН ••••••••••, от гр. София лека телесна повреда, /изразяваща се в две разкъсно - контузии рани на челото в областта над корена на носа и над лява вежда с травматичен оток около тях/, представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12. пр. 1 във вр. с чл. 130. ал. 1 от НК. След задържане с полицейска заповед за срок от 24 часа, бил привлечен в качеството на обвиняем. Сочи, че в продължение на няколко месеца, непрекъснато бил викан за справки и даване на обяснения по случая. Били проведени множество разпити, очни ставки и други процесуално - следствени действия. Твърди, че е претърпял множество неимуществени вреди в резултат от случилото се. Бил е обект на постоянен медиен интерес и личният му живот е станал обществено достояние, а това от своя страна е довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Твърди, че са писани статии, постове и коментари, които били достигнали до него и близките му, като целият му живот се бил преобърнал във всяко едно отношение. Семейството и роднините му гледали на него с подозрение, отдръпнали се и странили от него и всички близки и приятели. Чудел се какво да обяснява за пореден път на съпругата му и двете му деца, на родителите му и другите близки. От 13.02.2015 г. след приключване на действията по разследването, след около година и половина, в началото на 2015 г., досъдебното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия разследването прокурор. Това постановление било обжалвано от Й.М., пред PC - Дупница, който с Определение № 565 от 22.06.2015 г., постановено по ЧНД № 571/2015 г. е отменил постановлението на прокурора и е върнал делото на прокуратурата за изпълнение на дадените в определението указания от съда. Така постановеното определение било потвърдено от КнОС с Определение № 472 от 01.10.2015 г. След изпълнение на допълнителните процесуално - следствени действия, съгласно указанията на съда, наблюдаващият разследването прокурор, отново приел, че обвинението не е доказано по един категоричен и несъмнен начин и отново със свое постановление от 09.02.2016 г., наказателното производство по ДП вх. № 2400/2013 г., по описа на ДнРП било прекратено. Това постановление не било обжалвано от никоя от страните и производството било прекратено до 28.08.2020 г. На тази дата - 28.08.2020 г. К.Ф. - „За“ Главен прокурор на Република България отменила постановление от 09.02.2016 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП вх. № 2400/2013 г., по описа на ДнРП и била постановила материалите да се изпратят на РП - Дупница. На 01.09.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по друго досъдебно производство, а именно: ДП № 498/2020 г. по описа на РУ Дупница за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НK. След издаване на Заповед за задържане за 72 часа, в РС - Дупница било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”, като ОС - Кюстендил постановил тази мярка за неотклонение. Ищецът твърди, че възобновеното срещу него и висящо горепосочено наказателно производство послужило като основание за мотивиране искането на Прокуратурата за вземане на тази мярка за неотклонение. Задържането продължило 3 месеца и 21 дни, след което мярката била изменена в “домашен арест”, който продължил 7 месеца и 5 дни. Възобновеното ДП № 2400/2013 г. по описа на ДнРП било прекратено на 30.03.2021 г. Ищецът сочи, че за 8 години е претърпял множество неимуществени вреди. Бил подложен на постоянен обществен натиск, бил обект на постоянен медиен интерес и личният му живот станал обществено достояние, а това довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Срещу него пишели статии, постове и коментари, които достигали до него и близките му. Преобърнал се целият му живот във всяко едно отношение. Семейството му се разпаднало, като съпругата му не могла да издържи на цялото това напрежение и се били развели. Приятелите му се отдръпнали, изгубил социалните си контакти, всичко случващо се го съсипвало психически. Изпитвал притеснения от осъждане за нещо, за което не бил виновен. Породените мисли не го напускали нито за миг. Всеки ден от този период бил истинско мъчение и изпитание за психиката и морала му. Чувствал се безпомощен, изоставен и смачкан. Не можел да се справя с елементарни житейски задачи. Здравето му се влошило драстично. Влошило се и здравето на децата му, като големият му син също бил подложен на тормоз от органите на прокуратурата. Най - тревожното било, че се нарушило ••••••••••••••••, с когото се налагало да провежда •••••••••••••••, която продължавала, поради което постоянно ходели по лекари. Ищецът бил изпаднал •••••••••••••••••, които влияели негативно на тежките му социални отношения. Не спял по цели нощи и започнал да страда от хронично безсъние. Това допълнително го изтощило и разбило нервната му система. Ставал все по- затворен, сприхав и се изолирал от външния свят. Целият му жизнен цикъл се въртял около датите, на които следвало да се яви на разпит или провеждане на очна ставка. Счита, че причина за това е воденото срещу него продължително наказателно производство от ответната страна, което било прекратено впоследствие. В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска: Исковите претенции се приемат за недоказани, като се твърди, че ищецът не бил представил никакви доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и действията на Прокуратурата на Република България в рамките на воденото и впоследствие прекратено наказателно производство. Оспорват се претенциите по отношение размера на иска, като се приемат за силно завишени по размер и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната. Твърди се, че действително обвинението срещу ищеца е било за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което не било тежко умишлено престъпление, но спрямо същия не била взета мярка за неотклонение. Посочените от ищеца вреди не били настъпили вследствие на постановения акт от Прокуратурата на РБ. Не били представени от ищеца, а и липсвали данни и доказателства, че по вина на Прокуратурата на РБ ищецът е бил обект на постоянен медиен интерес, че личният му живот е станал обществено достояние, а това довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Това касаело и писаните срещу него статии, постове и коментари, за което нямала вина Прокуратурата. Изтъква се, че ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания, които да са пряк резултат от процесното обвинение, а в негова тежест било да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото му обвинение. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Не били ангажирани и представени доказателства, които да установяват пряка причинна връзка от действията на прокуратурата и здравословното състояние на ищеца. Не били представени, а и липсвали медицински документи, които да удостоверяват, че ищецът страдал от хронично безсъние, изпадал •••••••••••••••••, като това го изтощавало и разбивало нервната му система, както и че въобще било влошено здравословното му състояние. Недоказани били твърденията за промяна на начина на живот на ищеца и опетняването на доброто му име. От доказателствата ставало ясно, че ищецът е извършил противоправни действия и именно това негово поведение е станало причина за започване на наказателното преследване.Оспорва се искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение от 30.11.2013 г., тъй като тази дата предхождала стабилизирането /влизането в сила на прекратителното постановление/, като се позовава на ТР № 3/2005 г., т. 4 на ОСГК на ВКС КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: От материалите по ДП № 2400/2013 г., ДП – 1180/2013 г. по описа на ДнРП, сл.д. №79/2014 г. по описа на ОСО – КнОП и ДП № 976/2013 г. по описа на РУП гр. Дупница се установява, че на 30.11.2013 г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът В. Н. К. е привлечен като обвиняем за извършени от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК и престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, която с Определение № 597/10.12.2013 г. на РС-Дупница по ЧНД №1596/2013 г. е изменена в „парична гаранция“ в размер на 500 лева. С Постановление от 04.12.2013 г. на ищеца е наложена и ограничителна мярка „Забрана да напуска пределите на Република България“. С Постановление вх.№ 2400/2014 г. от 13.02.2015 г. на РП – Дупница е прекратено образуваното наказателно производство срещу ищеца К., като е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а такова по чл.130, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Срещу прекратителното постановление е подадена жалба от пострадалия Й.М., като е образувано ЧНД № 571/2015 г. по описа на РС-Дупница. По последното е постановено Определение № 565/22.06.2015 г., по силата на което е отменено постановлението от 13.02.2015 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 2400/2013 г., ДП – 1180/2013 г. по описа на ДнРП, сл.д.№ 79/2014 г. по описа на ОСО – КнОП, водено срещу В. Н. К. и делото е върнато на ДнРП за изпълнение на дадените от съда указания. Определението на РС – Дупница е потвърдено с Определение № 472/01.10.2015 г. по ВЧНД № 417/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. С Постановление вх.№ 2400/2013 г. от дата 09.02.2016 г. на прокурор при РП – Дупница е прекратено, на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.2 от НПК, наказателното производство срещу В. Н. К. поради невъзможността обвинението да бъде доказано по безспорен и категоричен начин. С постановление №12804/2020 г. от 28.08.2020 г. на К.Ф. – „За“ Главен прокурор на РБългария е отменено Постановление от 09.02.2016 г. на прокурор при РП – Дупница по пр.пр.№ 2400/2013 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 79/2013 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кюстендил и наказателното производство е възобновено, като преписката е изпратена на РП – Дупница за изпълнение на конкретно дадените указания. С Постановление на прокурор при ДнРП от 30.03.2021 г. наказателното производство срещу ищеца К. е прекратено. В съдебно заседание е разпитан като свидетел Н. К., който е син на ищеца. В показанията си той заявява, че когато е образувано досъдебното производство срещу баща му, той е бил на 13 г. Помни, че в този период баща му се чувствал зле, усамотил се, спрял да излиза с приятели. Към този момент ищецът работел като консултант и охранител, но след привличането му като обвиняем, се наложило да преустанови тази дейност. Стресът от случилото се отразил негативно, както на ищеца, така и на цялото им семейство. От усмихнат и социален човек, К. се затворил в себе си. Спрели да ходят на семейни екскурзии. Започнали семейни проблеми и неразбирателства, които довели до раздяла на ищеца с неговата съпруга и майка на свидетеля през 2019 г. Свидетелят сочи, че привличането на баща му като обвиняем се отразило и на здравословното му състояние - ••••••••••••••••••••••. ••••••••••••••• и поради стреса, възстановяването от операцията било трудно. По делото е разпитан и свидетеля М.П.. В показанията си този свидетел сочи, че познава ищеца от повече от 20 години. Когато се запознали бил много социален, положителен, комуникативен. След привличането му като обвиняем през 2013 г., К. станал много притеснен, чувствал се зле. Притеснявал се как целият медиен отзвук за случилото се ще се отрази на близките му и на положението му в обществото. Промяната в отношението на хората го накарала да се изолира, спрял да излиза сред хора, преустановил своите хобита. Привличането му като обвиняем се отразило и на неговите финанси, тъй като преустановил работа. Св. П. съветвала К. да се консултира с психолог, тъй като, според нея, при него се откроявала начална форма на депресия. Посъветвала го да приема успокоителни медикаменти. По делото е представена справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че лицето не е осъждано. Има наложено административно наказание на основание чл.78, ал.1 от НК. С оглед установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното: Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички случаи, при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено. Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално- следствени действия са били извършени от представителите на следствените органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление. Предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са: срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и да е налице оправдателна присъда по това обвинение, респ. наказателното производство да е било прекратено. В случая тези предпоставки са налице. Срещу ищеца са били повдигнати две обвинения: по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като и по двете е прекратено наказателното производство. Това означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване срещу него. След като наказателното производство е завършило с прекратяване на наказателното преследване, законът приема, че е налице незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца. Това поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБългария да обезщети увредения за причинените му неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е обективна. В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, както и че ако са доказани увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК/. Приема се също така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г. Предвид това в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното преследване, включващо и разследването в досъдебната фаза, взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда, респективно тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда., респективно наказателното производство е прекратено /т. 11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за деяния, които не е извършил, са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата. В конкретния случай при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид, че срещу ищеца са повдигнати две обвинения, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Съдът отчита също така, че ищецът е бил задържан за 24 часа, както и че по отношение на него е взета мярка за неотклонение “парична гаранция“ и му е била наложена мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“. Съдът отчита, че наказателното преследване е ограничено само до досъдебната фаза. Следва да бъде отчетено също така, че наказателното производство е прекратявано два пъти, като при второто прекратяване спрямо ищеца не се извършвани действия по процесуална принуда за срок от 4 години. Възобновеното впоследствие наказателно производство е било прекратено след 8 месеца. Въпреки това съдът приема, че от привличането на К. като обвиняем до окончателното прекратяване на наказателното производство спрямо него са изминали 7 години и 3 месеца, което е не малък период от време. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, оценени в хипотезата на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото е житейски обосновано чувството на страх и несигурност, открояващо се при лице, срещу което се води производство по наказателно преследване. Безспорно при ищеца са били налице сочените от свидетелите изолация, притеснение, затвореност в себе си. Макар ищецът да не успя да докаже, че воденото срещу него наказателно производство е придобило медиен отзвук, съдът отчита, че е възможно, особено в малко населено място, в каквото пребивава и ищеца, производството срещу него да стане достояние на неограничен кръг от хора. Съдът приема също така, че с воденото наказателно производство е засегната честта, достойнството и самооценката на ищеца, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в извършване на престъпление засяга тези ценности. Ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и неудобство. Променил е общуването си в семейна среда и социално значимия кръг от приятели и познати. Изпитвал е страх за бъдещето му и страх за оцеляване на семейството му. Съдът не може да приеме за доказано, че именно повдигнатото обвинение срещу ищеца е единствената причина за раздялата му с неговата съпруга Съдът не споделя и виждането на ищеца, че последното възобновяване на наказателното производство е било с цел да му бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго висящо и неприключило срещу него наказателно производство. Задържането на ищеца под стража, а впоследствие под домашен арест по производство, което не е в обсега на настоящия правен спор, не може да рефлектира върху оценката на интензитета на търпените от ищеца вреди. Недоказани за съда остават и сочените от ищеца и разпитаните свидетели негови здравословни проблеми, за които е изложено, че са последица от неоснователно повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно преследване, доколкото за наличността им не бяха ангажирани относими доказателства, като епикризи, медицински картон и др., установяващи наличието им, респективно и, че са в резултат на воденото срещу него накацателно производство. Отчитайки всички тези обстоятелства съдът счита, че справедливото обезщетение, което ще обезщети негативните преживявания на ищеца е •••• лева и в този размер ще се уважи искът. За разликата над уважения размер от •••• лева до предявения размер от •••••• лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за справедливост Върху така присъдената сума се дължи и законната лихва, считано от 30.03.2021 г., когато наказателното производство срещу ищеца е прекратено. Именно от тази дата възниква задължението на ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди, поради което и лихва се дължи именно оттогава, предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните и направени от последния разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1 т. 2 от ЗА следва да се определи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В случая делото не се отличава е правна и/или фактическа сложност, поради което на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в по-нисък от посочените в чл.7, ал.2 от наредбата размери, а именно 2 500 лева. Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд