Решение № 257 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ. Образувано е по жалба от Н. Й. К., с адрес [населено място], [жк] ••• ••• ••• срещу Заповед № РД 15 – 2198/11.11.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ на Н. Й. К., З. К. М. и М. Й. К. е наредено да премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“, разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.164 по КК на [населено място], •••, [населено място]. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорващият твърди, че констатациите на административния орган в атакувания акт не отговарят на действителната фактическа обстановка. Счита, че строежът е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗУТ, като излага подробни аргументи в тази насока, в т.ч. досежно статута на поземления имот и периода на изграждане на процесната жилищна сграда. Извършва подробен анализ на документите за с., удостоверяващи извършените п. с. по отношение на имота, както и на наличието на издадена през 1999 г. виза и изготвени през същата година работни инвестиционни проекти. Твърди се още, че при придобиването на имота през 2005 г. постройката е била изцяло изградена и затворена с плосък покрив (бетонна плоча), като след тази година е извършена единствено реконструкция на покрива, посредством превръщането му в скатен такъв с дървена конструкция, дървена обшивка и керемиди. При подробно изложени фактически и правни съображения моли съда да постанови отмяна на атакувания административен акт, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски. В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. К. от •••, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Подробни аргументи и съображения в тази насока излага в писмени бележки. Претендира разноски. В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен гл. юрк. Е. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. заинтересованата страна З. М. К., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. К. от •••, който поддържа жалбата. В с.з. заинтересованата страна М. Й. К., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. К. от •••, който поддържа жалбата. Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Н. Й. К., З. М. К. и М. Й. К. са с. на Поземлен имот с идентификатор 67338.416.164 по Кадастрална карта на [населено място], •••, ••• [населено място], за което се легитимират с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 154, том XVIII, дело № 3461/2009 г. и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, т. XVII, дело № 2808/2023 г. в СВп – Сливен. По първия от посочените документи за с. Н. К. (настоящ оспорващ) е п. посредством д. описания поземлен имот, ведно с всички подобрения и трайни насаждения, като с втория от нотариалните актове е удостоверено п. на  и. ч. от имота на настоящите заинтересовани лица. Видно от съдържанието на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, т. XVII, дело № 2808/2023 г. в СВп – Сливен, предмет на сделката е и. ч. както от поземления имот, така и масивна жилищна сграда на два етажа. За изграждане на сградата е представено издадено от Община Сливен на С. М. Р. и М. Т. У. Застроително решение от 13.01.1999 г. за построяване на вилна сграда до два етажа, при спазване изискванията на действащите норми и нормативи и след съгласуване с „Енергоснабдяване“ по отношение отстоянието до съществуващите въздушни ел. проводи. Представен е и работен проект за сградата в части „архитектурна“ и „конструктивна“, за който няма отбелязване, че е одобрен. С Решение № 928/30.03.2006 г. Общински съвет – Сливен одобрил проекта за подробен устройствен план – план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Дюлева река“, „А. чешма“ и „Сухата чешма“ в СО „Изгрев“, землище на [населено място]. Процесната сграда била нанесена на кадастралната карта и вписана в кадастралния регистър на [населено място] по заявление от 14.06.2022 г. На 27.06.2024 г. длъжностни лица – специалисти от отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен извършили проверка на строеж: "Жилищна сграда", разположен в Поземлен имот с идент. № 67338.416.164 по Кадастрална карта на [населено място], •••, ••• [населено място]. Констатациите от проверката служителите обективирали в Констативен акт № 4 от 27.06.2024 г., съгласно чието съдържание било прието следното: Поземлен имот с идентификатор 67338.416.164 по Кадастрална карта на [населено място], •••, ••• [населено място] е с. на Н. Й. К., З. К. М. и М. Й. К., съгласно нотариален акт № 53, т. XVIII, peг. № 4895, дело № 2808/2023 г. и Нотариален акт № 154, т. XVIII, peг. № 6146, дело № 3461/2009 г. вписани в Служба по вписванията – гр. Сливен; в. на строежа: Н. Й. К., З. К. М. и М. Й. К.; строежът е изпълнен по стопански начин; одобрен проект и разрешение за строеж не се представя; строежът представлява жилищна сграда на два етажа с монолитна скелетно-гредова конструкция, със стоманобетонови колони и хоризонтални стоманобетонови плочи с размери в план 11.00м/9.00м. Между колоните е изпълнена тухлена зидария 0.25см от тухли четворки. Направена е нова дървена покривна конструкция с размери в план 9.00м/11.00м с дървена обшивка и покрита с керемиди тип "Марсилски". В акта било прието още, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ и е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт било образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа. Към акта били приложени окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимков материал. Констативният акт бил съобщен на оспорващия и заинтересованите страни с писмо с изх. № 9400-13943/27.06.2024 г. По преписката са приложени копия от 2 бр. известия за доставяне, които не са получени от адресатите, за което служител от община Сливен е съставил Констативен протокол № 1/31.07.2024 г. и Констативен протокол № 2 от 31.07.2024 г. Изготвено било и съобщение № 1/02.08.2024 г. до заинтересованите страни, залепено на източната ограда на процесния поземлен имот и на информационното табло на община Сливен. В законоустановения срок по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ в община Сливен не постъпило възражение срещу констатациите в акта, удостоверено в констативен протокол от 23.10.2024 г. Въз основа на горепосочения констативен акт, на 11.11.2024 г. Кметът на Община Сливен издал процесната Заповед № РД 15-2198, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на Н. Й. К., З. К. М. и М. Й. К. да премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда", разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.164 по Кадастрална карта на [населено място], •••, ••• [населено място]. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от акта и е прието, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Оспорената заповед била съобщена на оспорващия с писмо с изх. № 9400-24888/12.11.2024 г., видно от известие за доставяне, връчено на оспорващия на 18.11.2024 г. На 29.11.2024 г. Н. К. депозирал жалба срещу тази заповед до Административен съд – Сливен, като по същата е образувано адм.д. № 608/2024 г. по описа на съда, приключило с Решение № 326/10.02.2025 г., с което оспорената заповед била отменена. Този съдебен акт е отменен с Решение № 8915/29.09.2025 г., постановено по адм.д. № 3985/2025 г. по описа на Върховен административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане със задължителни за настоящата съдебна инстанция указания. В хода на съдебното производство при първото разглеждане на настоящия правен спор били разпитани като свидетели В. В. П. и С. Й. Х. – с. на оспорващия. От свидетелските показания на свидетелят В. В. П. се установява, че познава добре процесния имот на Н. Й. К., тъй като от дълги години е с. на с. ПИ 163. Познавал е и п. с. на имота - П. П.. Съгласно показанията на свидетеля, П. е построил в ПИ къща на два етажа. Заявява, че си спомня, че П. му е споделял, че има намерение да узаконява сградата и е разполагал с проекти. От показанията му се установява, че п. с. (А. и с. й), след като са закупили имота, са извършили ремонтни дейности вътре в къщата, както и са довършили покрива на построената на плоча от п. с. двуетажна жилищна сграда. Свидетелят С. Й. Х. заявява, че е с. на имота, в който се намира двуетажната жилищна сграда, която е съществувала още от 1995 г., когато той е з. с. и. Спомня си, че когато А. и с. й са п. имота, имало постройка, нямало покрив. В хода на настоящото съдебно разглеждане на спора по искане на оспорващата страна е разпитана като свидетел М. П. – с. на с. и., която заявява, че строежът на къщата е започнат през 1984-1986 г. от п. с. П., през 1994-1995 г. е изграден първият етаж и започнат втория. За втория етаж свид. П. заявява, че е завършен най – късно през 1996-1997 г. По делото е назначена, извършена и приета като неоспорена единична съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като неоспорена от страните и съответна на останалия, събран доказателствен материал. Съгласно експертното заключение, според свидетелските показания, строителството на процесната сграда е започнало от б. с. на имота преди 2001 г., като по делото е приложен неодобрен проект в съответствие с издадена от община Сливен виза за проектиране на вилна сграда до 2 етажа с дата 13.01.1999 г. От справка в Google Earth експертът е установил, че на 09.03.2005 г. в поземления имот има недовършен строеж. С позоваване на чл. 108 ал. 1 т. 3 от ППЗТСУ и чл. 34 от ЗУТ и при съобразяване с действащия за процесната територия ПУП – ПР експертът заключава, че по отношение на отстояния от имотните граници процесната сграда е съобразена с изискванията на нормативната уредба и в този смисъл се явява допустима. За процесния имот няма действащ ПУП, поради което не може да се конкретизират устройствени показатели – няма данни за площта, която ще има урегулирания поземлен имот. Процесната сграда е строеж от пета категория, същата е в неурегулиран поземлен имот, намиращ се в •••, територия съгласно ОУП на [населено място] – вилна зона в крайградска територия с частично постоянно обитаване. Според експерта, устройствените показатели за имотите в тази зона са, както следва: Плътност – 15 % в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Кинт – 0,35 в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Етажност – 2 етажа, кота корниз 7 м. в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При тези данни вещото лице заключава, че са спазени изискванията за етажност, както и по графични данни – изискванията за отстояние до имотните граници и до дъното на имота. За процесния строеж няма одобрени строителни книжа, изграден е от елементи, които се използват в строителството от 40 години, довършен със съвременни материали. Съгласно експертизата, според чл. 148, във вр. с чл. 140 ал. 2 от ЗУТ, извършването на строителство се разрешава след одобряване на инвестиционен проект след издадена виза за проектиране. Визата за проектиране представлява извадка от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и други изисквания. За процесния имот няма действащ ПУП. От установените по графични данни отстояния от имотните граници, процесната сграда е съобразена с изискванията на нормативната уредба, височината на сградата също е съобразена с нормативната уредба. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства по административната преписка, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество: Съдът преценява подадената жалба като процесуално допустима - подадена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице и в нормативно установения 14 – дневен срок. Разгледано по същество, оспорването се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Съображенията на съда в тази насока са следните: След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Ето защо съдът приема същата за валиден акт. При нейното издаване не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед разпоредбата на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата, предпоставящи провеждане на процедура по премахване на обект по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ (какъвто е процесният), се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ. Последната цитирана норма определя правомощия на служителите за контрол по строителството към общината по отношение на строежите от четвърта до шеста категория да констатират незаконни строежи или строежи с нарушения (т. 1). Видно от административната преписка, проверката е извършена от длъжностни лица със съответната компетентност (главни специалисти в отдел „Строителен контрол“ към община Сливен), които са и съставители на констативния акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. За връчване на този акт на неговите адресати административният орган е извършил всички изискуеми и допустими процесуални действия, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 223 ал. 2 изр. второ от ЗУТ. Тази норма задължава общинските органи да връчат акта на неговия адресат, което в случая е сторено, чрез надлежно оповестяване, като в самия акт е указана възможността в 7 – дневен срок да бъдат подадени възражения срещу констатациите в същия. В случая, видно от административната преписка настоящият оспорващ К. не се е възползвал от така предоставената му възможност. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че разписаната от закона процедура е детайлно спазена, което налага извода за процесуална законосъобразност на атакувания административен акт. Макар валидна и процесуално законосъобразна, с оглед събраните в настоящото съдебно производство доказателства, оспорената заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като постановена в противоречие с материалния закон, при следните съображения: Изложените в жалбата доводи за противоречие на обжалвания административен акт с материалния закон досежно статута на строежа като „търпим“ такъв се споделят от настоящия съдебен състав. Търпимостта като правен институт е регламентирана в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, приложими съобразно годината на извършване на съответните строежи. Съгласно § 16, ал. 1 изр. първо от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В процесния случай от свидетелските показания се установява, че изграждането на вилната сграда, предмет на оспорената заповед, е започнало през 1984-1986 г., като първият етаж е бил изграден през 1994-1995 г., а втория – завършен през 1996-1997 г. Следователно, предвид посочените години на изграждане, строежът не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Нормата регламентира три кумулативни хипотези, при наличието на които може да се приеме, че сградите са търпим строеж, т. е. попадат под особената закрила на цитирания параграф. Първата от тях изисква строежите да са изградени до 31.03.2001 г. и да са незаконни, обстоятелство, което в настоящия случай е доказано по безспорен начин – сградата е изградена преди 2001 г. и за същата липсват одобрени строителни книжа. Втората изискуема и необходима предпоставка, за да се приеме, че строежът е търпим, е същият да е допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването или по сега действащите разпоредби. В процесния случай и тази хипотеза е налице. Към момента на издаване на визата за проектиране – 1999 г. действащата нормативна уредба е регламента на чл. 108 ал. 1 т. 3 от ППЗТСУ, според който, извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на застроително разрешение, съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии. В случая е безспорно, че поземленият имот е извън строителните граници на населеното място – вилна зона, като за изграждането на сградата е издадено от община Сливен застроително решение. Едновременно с това, според експертното заключение, съобразно това решение, отстоянията на допуснатата за изграждане вилна сграда до 2 етажа с площ по графични данни до 100 кв.м. до източната и южната имотни граници е макс. 4.0 м. Относимата действаща към настоящия момент разпоредба – чл. 34 от ЗУТ указва, че във вилните зони сградите са на разстояние най-малко 4 м. до страничните граници и най – малко 6 м. до дъното на урегулирания поземлен имот (в случая ПИ с идент. 67338.416.164 е неурегулиран). Съгласно заключението на вещото лице, има действащ план за улична регулация, съгласно който се предвижда провеждане на улица на изток, при което източната имотна граница се отмества с около 3,60 м. навътре в имота и се преобразува в улична регулационна граница, като по графични данни процесната сграда отстои на около 5,50 м. от тази улична регулационна граница, т.е. в границите на допустимото. Към датата на издаване на оспорената заповед сградата е на отстояние от имотните граници, както следва: изток – 8.0м., запад – 15.0 м., север – 6.5 м. и юг – 18 м., следователно по отношение на отстояние от имотните граници процесната сграда е съобразена с изискванията на нормативната уредба и се явява допустима – извод на вещото лице, който съдът споделя изцяло като съобразен с цитираните по-горе разпоредби. Пак според експертното заключение, което съдът изцяло кредитира като неоспорено и неопровергано с годни доказателствени средства, при изграждане на процесния строеж да спазени и изискванията за допустима етажност, отстояние до имотните граници и до дъното на имота. Във връзка с това, при извършен оглед и извършени замервания, както и въз основа на графични данни вещото лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, заключава, че процесната сграда е строеж от пета категория, изградена е в неурегулиран поземлен имот, намиращ се в •••, територия съгласно ОУП на [населено място] – вилна зона в крайградска територия с частично постоянно обитаване със следните устройствените показатели за имотите в тази зона: Плътност – 15 % в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Кинт – 0,35 в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; Етажност – 2 етажа, кота корниз 7 м. в съответствие с чл. 29 ал. 1 т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При горните установявания, а именно, че процесната сграда, с оглед неопроверганите гласни доказателства е изградена преди 2001 г. и същата, съобразно експертното заключение, е допустима по действащите към момента на изграждането й и към настоящия момент нормативни изисквания и строителни правила, съдът приема, че са налице всички изискуеми от разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ хипотези и строежът е „търпим“ по смисъла на закона, т.е. попада под особената закрила на тази норма. Съвкупната преценка на горните обстоятелства налага извода за незаконосъобразност на постановения и атакуван в настоящото съдебно производство индивидуален административен акт – Заповед № РД 15-2198/11.11.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която на настоящите оспорващ и заинтересовани лица е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда“, разположен в ПИ с идентификатор 67338.416.164 по КК на [населено място], ••• и налага неговата отмяна. С оглед изхода на делото с уважаване на жалбата, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Реално извършените такива и удостоверени документално възлизат 1 705,16 (хиляда седемстотин и пет 0,16) евро и са сторени от страната за заплащане на 10,00 лева държавна такса, 1 800,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 608/2024 г., 700,00 лева заплатен адвокатски хонорар в настоящото производство, 600,00 лева за участие на процесуалния представител в две съдебни заседания и 225,00 лева платен депозит за съдебна експертиза. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне при съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Размерите на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Към процесния случай приложима е нормата на чл. 8 ал. 3 от наредбата, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За да се произнесе по направеното възражение за прекомерност, респ. искане за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да приложи цитираните принципи за справедливост, обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и естеството на правния спор. Видно от проведеното съдебно производство, реалното процесуално участие на упълномощения адв. Д. К. и обема на осъществената защита при първото разглеждане на правния спор по адм.д. № 608/2024 г. се изразява в изготвяне на жалбата, ангажиране на доказателства, участие в едно открито съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки, а в настоящото съдебно производство – участие в три открити съдебни заседания и ангажиране на доказателства, както и изготвяне на писмени бележки. Предвид това настоящата съдебна инстанция намира, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 500,00 лева съответства на реално извършената от процесуалния представител работа. Редукция обаче съдът намира, че следва да се извърши по отношение на претендираното възнаграждение за явяване в две открити съдебни заседания в размер на по 300,00 лева за всяко. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от наредбата, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева, поради което претендираният размер на разноските от общо 600,00 лева следва да се намали на 500,00 лева. При тези съображения и съобразно реалното процесуално участие на ангажираност на адвоката, респ. обема на осъществената защита в процеса, настоящата съдебна инстанция намира, че договореното и заплатено на същия възнаграждение за процесуална защита и съдействие по адм.д. № 608/2024 г. и по настоящото съдебно производство в общ размер на 2 500,00 лева, както и 500,00 лева за участие в две съдебни заседания е справедливото, обосновано и съответно на извършената от защитника работа, поради което сторени от жалбоподателя разноски, включващи и суми от 10,00 лева държавна такса и 225,00 лева внесен депозит за съдебна експертиза, възлизащи общо на 1 654,03 (хиляда шестстотин петдесет и четири 0,03) евро следва да се възложат в тежест на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът