Решение № 183 от 12.10.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 362/2026 г.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 249/28.05.2026 г., постановено по гр.д. № 30/2026 г. на ОС-Пазарджик, в неговата част, с които е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2,ал.1,т.1 и т.3, предл.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Я. Н. Д. сумата 15 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП № 709/2023 г., което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура-Пазарджик поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия, и задържането му под стража като мярка за неотклонение в периода от 6.09.2023 г. до 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 15 000 евро, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за разноските, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на адвокат С. М. от АК- Пазарджик адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита и съдействие в размер на 1 532,34 евро и да заплати на Я. Н. Д. на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ деловодни разноски в размер на 9 евро. Жалбоподателят Прокуратурата на Република България моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно по съображения, изложени в подадената на 5.06.2026 г. въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което искът да бъде отхвърлен или да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Я. Д. искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът по въззивната жалба Я. Н. Д. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 1.07.2026 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 709/2023 г., което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура-Пазарджик поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия, и задържането му под стража като мярка за неотклонение в периода от 6.09.2023 г. до 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяването 16.12.2025 г. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното: Безспорно е между страните, видно е от приложеното в съдебното заседание на окръжния съд на 29.04.2026 г. наказателно производство по НОХД № 123/2024 г., НОХД № 570/2024 г. на ОС-Пазарджик с приложенията към тях, че срещу ищеца по делото Я. Д. е било водено наказателно производство по ДП № 709/2023 г. по описа на РУМВР-Пазарджик, като на 6.09.2023 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1 от НК, вр. чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК и с определение № 453/7.09.2023 г. по ЧНД № 829/2023 г. на ОС-Пазарджик му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Безспорно е, че с постановление за прекратяване на наказателно производство от 4.03.2026 г. на прокурор при ОП-Пазарджик по пр.пр. № 2398/2023 г. на ОП-Пазарджик, ДП № 709/2023 г. на РУ-Пазарджик, влязло в сила на 16.12.2025 г., воденото срещу Д. наказателно производство е било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК (обвинението не е доказано). С подадената на 13.01.2026 г. искова молба ищецът Я. Д. твърди, че в резултат на повдигнатото обвинение и задържането му под стража е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил лишен за общо 234 дни от правото си на свободно придвижване, в следствения арест е живял в неблагоприятни условия, вследствие на задържането му под стража загубва жилището-общински жилищен имот, в което е живял под наем след отдаване от Община-Пазарджик, не е могъл като обвиняем и подсъдим да си намери работа и след освобождаването от следствения арест, изпитвал е силно чувство на притеснение и страх от постановяване на осъдителна присъда, угрозата от налагане на наказание, което би могло да бъде в размер от 5 до 15 години лишаване от свобода му причинила силен стрес, безпокойство и панически пристъпи, по време на действието на мярката за неотклонение задържане под стража той напълно загубил контакт със своите близки приятели и познати, дистанцирането от неговата социална среда му причинило допълнителен дискомфорт, той бил сметнат от приятелите и познати отново за престъпник и затворник и неговият имидж е авторитетът, който той искал да си изгради като добър и работлив човек, бил напълно унищожен след арестуването му. Затова претендира присъждане на обезщетение в размер на 18 000 евро ведно със законната лихва върху сумата от датата 16.12.2025 г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство). С подадения на 13.02.2026 г. писмен отговор от страна на ответника по делото Прокуратура на Република България претенцията се оспорва като недоказана по основание и размер. Заявено е, че размерът на претенцията е прекомерен и не е съобразен с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и с общественоикономическите условия в страната. Твърди се, че вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата. Заявено е, че обвинението е било за тежко наказуемо престъпление с мярка за неотклонение задържане под стража и с оглед на фактическата и правна сложност делото е протекло в разумен срок (около 1 година и 6 месеца от повдигането на обвинението на 6.09.2023 г. до постановяването на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 4.03.2025 г.), като Прокуратурата не е бавела разследването, то е било с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия. Твърди се, че са недоказани твърденията за преживян страх и стрес от повдигнатото обвинение. Заявено е, че обвинението е било за опасен рецидив, което говори, че на фона на предните осъждания на ищеца на лишаване от свобода подобно дело няма голям отрицателен ефект за личността му. Твърди се, че от заявеното в исковата молба не могат да се установят трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата. Заявено е, че задържането под стража на ищеца не е причина той да изгуби жилището, в което е бил настанен от Общината, тъй като заповедта на кмета, с която е прекратен наемният договор, е издадена на 7.11.2022 г., т.е. една година преди задържането на ищеца, и прекратяването е поради натрупани неплатени задължения на ищеца. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за заплащане на ищеца на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Съдът посочва, че при прекратяване на наказателното производство поради това, че обвиняемият не е извършил престъплението, ако ищецът е бил и задържан под стража, обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обхваща и обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка за неотклонение задържане под стража, като съдът определя едно общо обезщетение, взимайки предвид тежестта на мярката за неотклонение и съответно нейната продължителност като обстоятелство, увеличаващо размера на вредата от незаконното обвинение. Съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство във всичките му фази е продължило от привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 6.09.2023 г. до влизане в сила на 16.12.2025 г. на постановлението на ОП- Пазарджик за прекратяване или 2 години, 3 месеца и 10 дни. Съдът установява, че ищецът е участвал в наказателното производство от неговото начало, предал е мобилния телефон, за която вещ се твърди, че е предмет на престъплението, да е обяснения по случая още на 5.09.2023 г., разпитан е на същата дата като свидетел, дал е обяснения след привличането му като обвиняем, привлечен е повторно като обвиняем на 10.01.2024 г. и пак е дал обяснения, както и на същата дата му е предявено разследването, участвал е активно в досъдебното производство като е депозирал множество молби до ОП, в които е настоявал за бързо и обективно разследване, излагал е факти и обстоятелства от значение за разследването, правил е конкретни искания за събиране на доказателства, явявал се е в насрочените общо 4 открити съдебни заседания (две по НОХД № 123/2024 г. и две по НОХД № 570/2024 г. на ОС- Пазарджик). Съдът отчита, че ищецът е бил задържан на 5.09.2023 г. от органите на МВР за 24 часа, за което ответникът не носи отговорност, а впоследствие на 6.09.2023 г. е задържан от Прокуратурата за 72 часа и на 7.09.2023 г. спрямо него е била взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража с определение по ЧНД № 829/2023 г. на ОС-Пазарджик, което задържане е продължило до постановяване на оправдателната присъда на 29.03.2024 г. по НОХД № 123/2024 г., на която дата с определение съдът е отменил мярката за неотклонение, като общо задържането под стража е продължило 206 дни, през който период ищецът е сезирал съда с искане за изменение на мярката, което е било оставено без уважение с определение на окръжния съд от 3.11.2023 г. Съдът взима предвид възрастта на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – 53 години, активна възраст, като той е бил трудово ангажиран, макар и епизодично, в строителството. Съдът отчита тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1,вр. чл. 29,ал.1,букви „а“ и „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съдът приема за установено от събраните по делото гласни доказателства, че повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката на ищеца – станал затворен, нервен, изолирал се от обкръжаващата го среда, чувствал се застрашен и обиден от отношението на правозащитните органи към него, повдигането на обвинението му причинило стрес, притеснения и безпокойство, бил е изолиран от обичайната си среда в продължение на 206 дни през периода на задържането му под стража, което утежнило допълнително положението му, като се наложило да търпи битови неудобства в арестните помещения в затвора в гр. Пазарджик. Съдът приема, че ищецът не е доказал вреди в поголям размер от типичните за подобни случаи, както и на какво основание е прекратен договора за наем от общината. Преценявайки така установените обстоятелство в аспект на накърняване на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и други, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, окръжният съд намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на 15 000 евро, което се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяването на наказателното производство 16.12.2025 г. Съдът определя адвокатско възнаграждение за адвоката-пълномощник на ищеца, оказал му безплатна правна помощ, на база уважената част от исковата претенция в минималния размер по чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 1 532,34 евро, поради което намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение. С подадената на 5.06.2026 г. въззивна жалба жалбоподателят Прокуратура на Република България твърди, че определеният от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лв. е необосновано завишен и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и че окръжният съд не е обсъдил правилно събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност съгласно чл. 235 от ГПК. Заявено е, че присъденото обезщетение е твърде високо и не отговаря на описанието на вредите, на съдебната практика в подобни случаи, на икономическия стандарт на живот страната през последните няколко години при наличието на масова безработица, липса на производство, липса на средства и дефицит в бюджета, липса на платежоспособност, политическа и икономическа криза, ниска доходност на българското население. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение 15 000 евро е почти два пъти по-голям от средностатистическия паричен доход на домакинство на едно лице в страната, който по данни на НСИ е в размер на 7 33 евро за 2025 г. и над 2 до 3 пъти по-голям за предните години, т.е. едно лице от страната ще се труди поне две години, за да изплати присъденото обезщетение на ищеца. Заявено е, че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, поради което може да се направи извод, че продължителността му не е извън разумен срок, тъй като обвинението на ищеца по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1, вр. чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК е повдигнато на 6.09.2023 г. и до издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 4.03.2025 г. е изминал период от около 1 година и 6 месеца, а в периода до влизането му в сила на 16.12.2025 г. ищецът е издирван, за да ме връчи постановлението и това е удължило висящността му, но през този период не е имало процесуално-следствени действия. Заявено е, че освен мярката за неотклонение задържане под стража спрямо ищеца не е имало прекалени или други действия на процесуална принуда. Заявено е, че е видно от свидетелството за съдимост на ищеца, находящо се в ДП № 709/2023 г. на РУМВР-Пазарджик, е видно, че той е осъждан 10 пъти, като при 7 от тях наказанието е ефективно изтърпяване на лишаване от свобода при строг режим, първите 5 осъждания са за квалифицирани кражби с взлом по чл.195 от НК и за три от тях квалификацията включва и опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, четири пъти е осъждан за закани с убийство по чл. 144,ал.3 от НК, като за две от тях наказанието е ефективно лишаване от свобода, има и една присъда за блудство с непълнолетно момиче по чл. 150,ал.1 от НК с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Заявено е, че от характеристичната му справка в ДП е видно, че срещу него има множество заведени заявителски материали и досъдебни производства. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил в мотивите си тези факти и обстоятелства от доказателствения материал при определяне размера на обезщетението, но те съществено влияят за намаляване на интензивността на неблагоприятните въздействия спрямо личността на ищеца от процесното наказателно производство, което е прекратено. Заявено е, че е от значение в тази насока и фактът, посочен от свидетеля Д., че след отмяната на мярката за неотклонение на ищеца задържане под стража той е заживял в апартамента на негов приятел И.Л., който е бил осъден и е изтърпявал заедно с него ефективно наказание лишаване от свобода, като свидетеля Д. също е осъждан и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Заявено е, че от тези показания, от свидетелството за съдимост и характеристичната справка се разбира, че кръгът на житейско общуване на ищеца извън затвора е с лица, които са осъждани за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, с оглед на което той не доказва твърденията си в исковата молба за изпадане в негативни изживявания като страх, стрес, безпокойство, панически пристъпи от евентуално осъждане, дистанциране от близки, негативни изживявания и емоционални проблеми в личен и обществен живот. Заявено е, че свидетеля Д. не говори за отношения на близки на ищеца или на други лица от обществото извън кръга на осъжданите и лишените от свобода. Твърди се, че негативните психоемоционални състояния, които ищецът твърди да е имал, не се доказват. Твърди се, че обвинението му е било за опасен рецидив, което говори, че на фона на предишните му осъждания с ефективно лишаване от свобода поредното наказателно дело няма голям отрицателен ефект за личността му за разлика от човек, който би имал чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Заявено е, че при наличие на минали осъждания и висящи наказателни производства съдебната практика приема, че такива лица търпят по-малки и с по-нисък интензитет неимуществени вреди в сравнение с неосъжданите лица. Заявено е, че ищецът дори и да е претърпял някакви неимуществени вреди като безпокойство или притеснение, то те са с обичаен характер и естество, а не вреди от изключителен или извънреден характер, за което се следва много по-ниско обезщетение в сравнение с определеното от съда. Посочено е, че няма влошаване на здравето на ищеца през исковия период от време. Твърди се, че показанията на свидетеля Д. са твърде общи и заинтересувани като приятел на ищеца. Твърди се, че присъдените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 532,34 евро са прекомерни, като по отношение на тях е направено от ответника оспорване в отговора на исковата молба и в съдебното заседание на 29.04.2026 г. Заявено е, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, като съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да се на обвързани с установените минимални възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като може да ги присъди значително под определения минимален размер. С отговора на въззивната жалба е възразено, че решението е правилно, тъй като окръжният съд въз основа на установените факти и обстоятелства по делото е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на продължилото 2 години, 3 месеца и 10 дни наказателно производство и задържането му под стража за 206 дни е в общ размер на 15 000 евро, който размер съдът правилно е обусловил от тежестта на повдигнатото спрямо ищеца обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години и възможност за конфискация до ½ от имуществото на виновния. Заявено е, че окръжният съд правилно е установил, че ищецът е преживял крайно негативно случилото му се в арестантските помещения на затвора в гр.Пазарджик, където е живял в продължение на 206 дни при крайно неприятни житейски и битови условия, като е станал затворен, нервен, изолирал се от обкръжаващата го среда, които факти и обстоятелства се установяват от самото поведение на ищеца по време на висящността на ДП № 709/2023 г. на РУМВР-Пазарджик, по което е подал няколко молби с искания за извършване на действия по разследването, както и от показанията на свидетеля Д.. Заявено е, че ищецът е считал себе си за невинен и се е почувствал застрашен и обиден от отношение на правозащитните органи към него. Посочено е, че ищецът е бил обвиняем по ДП и в различни периоди от време подсъдим по дела (две НОХД на окръжен съд, едно ВНОХД на апелативен съд и две ВЧНД на апелативен съд), като е участвал активно в наказателните производства и е настоявал за бързо и обективно разследване. Твърди се, че предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на задържането под стража за 206 дни и отражението на незаконното обвинение върху психиката на ищеца следва да се направи извод, че правилно окръжният съд е преценил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде в размер на 15 000 евро. Заявено е, че посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима за настоящия спор, тъй като размерите на обезщетенията за неимуществени вреди след прекратени наказателни производства и произнесени оправдателни присъди са били определени без да е било налице задържане под стража спрямо обвиняемите. Заявено е, че ищецът след издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 4.03.2025 г. в рамките на няколко дни е получил препис от него, а забавянето на влизането му в сила до 16.12.2025 г. е вследствие на бездействието на разследващите и прокурорските органи, които не са положили необходимите усилия да връчат препис от него на пострадалото лице по ДП. Твърди се, че от посочените във въззивната жалба предходни осъждания на ищеца е минал значителен период от време, поради което наличието на предходни осъждания на ищеца не може да повлияе на това дадено лице да претърпява неимуществени вреди в по-нисък интензитет. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая е безспорно, че срещу ищеца Я. Д. от Прокуратурата е повдигнато обвинение на 6.09.2023 г. в извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено с акт на прокурор на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК - тъй като обвинението не е доказано, - което основание съгласно т.7 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК съответства на основанието за търсене на отговорност „…че деянието не е извършено от лицето“. Несъмнено е при тези обстоятелства, че са налице основания за ангажиране на отговорност на Прокуратурата на Република България при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.2 от ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът Я. Д. претендира за присъждане на обезщетение за претърпени от воденето на наказателното производство неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, изразяващи се в морални страдания, явни неудобства, свързани с промяна в начина му на живот, лишаване от правото на свободно придвижване, ограничаване на социалните му контакти, уронване на търсения от него авторитет и престиж в обществото, изживяване на притеснения и страх от постановяване на осъдителна присъда. Несъмнено наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на продължилото в период от 6.09.2023 г. до 16.12.2025 г. (2 години, 3 месеца и 10 дни) наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и по начало не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в хода на цялото производство Д. не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в този период от над две години с обвинение за тежко престъпление (по смисъла на чл. 93,т.7 от НК) по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1 от НК, вр. чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, е причинило на ищеца страх и притеснения. Несъмнено е, че задържането под стража в изпълнение на наложена мярка за неотклонение за период от 206 дни (от 6.09.2023 г. до 29.03.2024 г. или 6 месеца и 23 дни) е причинило на ищеца притеснения и неудобства. Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни доказателства – показанията на свидетеля В.А. Д., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 29.04.2026 г. Видно от показанията на свидетеля Д., той познава ищеца от затвора от времето, когато ищецът е бил в ареста, ищецът през цялото време твърдял и бил вътрешно убеден, че не е виновен, пишел защити, нямал средства и други затворници му помагали с храна, бил притеснен и му било обидно, защото всичко било измислено, често странял от другите, бил притеснен и нервен, защото като неправилно задържан не знаел какво ще стане, в затвора имало всички видове буболечки, дървеници, хлебарки, след освобождаването му от затвора при срещи със свидетеля казвал, че пак има съдебни разправии по инстанции във връзка с този случай, живеел в апартамент на приятел от затвора И.Л. без заплащане, защото нямал пари, преди да влезе в затвора ищецът работел в строителството, след приключването на делото и като бил оправдан ищецът бил по-спокоен. Установяват се от тези показания конкретните обстоятелства относно начина, по който ищецът е преживял времето на провеждането на наказателното производство, а именно с притеснение, страх от осъждане, обида от недоверието, усещане за несправедливост, загуба на контакт с околните, оставане без работа и доходи като конкретни проявления при него на отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при неоснователно обвинение в престъпление, включително и при лице с криминални прояви и осъждания на лишаване от свобода, без семейство и с тежко социално и материално състояние. Неоснователно е обаче твърдението на ищеца, че той е загубил ползването на общинско жилище под наем вследствие на задържането му по стража като мярка за неотклонение в процесното наказателно производство. Видно е от представената в копие към исковата молба заповед № 2405/17.11.2022 г. на кмета на Община Пазарджик, договорът на ищеца за наем е бил прекратен преди повдигането на обвинението и задържането на ищеца на 6.09.2023г. поради наличие на неплатени суми за наем и за такси за битови отпадъци за време от 2013 г. до 2022 г., поради което е очевидно, че провежданото след 6.09.2023 г. наказателно производство не се е отразило на прекратяването на тази договорна връзка и няма отношение към лишаването на ищеца от ползването на това жилище. При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че ищецът Я. Д. е бил обвинен за едно тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – по чл. чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1 от НК, вр. чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. За това престъпление той е привлечен като обвиняем с постановление по ДП № 709/2023 г. на РУМВР-Пазарджик, с постановление на ОП-Пазарджик от 6.09.2023 г. е задържан под стража за 72 часа на основание чл. 64,ал.2 от НПК и с определение от 7.09.2023 г. по ЧНД № 829/2023 г. на РС-Пазарджик е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Наказателното производство е било образувано по сигнал от лице, което е твърдяло да е пострадало от грабеж, извършен от Д. при условията на опасен рецидив, което той отрича, като мярката за неотклонение е била взета и при отчитане на предходните осъждания на ищеца, след като у него е намерен мобилния телефон на пострадалата и той не е оспорвал твърдението, че е взел от нея парична сума, при които обстоятелства органите на разследването са били длъжни да предприемат съответните действия за надлежно разследване. Срещу Д. е бил внесен обвинителен акт по повдигнатото му обвинение и по образуваното НОХД № 123/2024 г. на ОС-Пазарджик е постановена на 29.03.2024 г. присъда, с която той е признат за невиновен и е оправдан, като след обсъждане и преценка на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият не е осъществил престъплението, за което е обвинен. С определение от 29.03.2024 г. окръжният съд отмяна мярката за неотклонение задържане под стража, взета по отношение на подсъдимия Я. Д., след което мярка за неотклонение в хода на наказателното производство не му е била определяна. Една година след постановяването на оправдателната присъда с постановлението от 4.03.2025 г. на прокурор от ОП-Пазарджик, което е връчено лично на Д. на 2.04.2025 г. и лично на пострадалото лице на 8.12.2025 г. и затова е влязло в сила на 16.12.2025 г., наказателното производство е прекратено на основание чл. 243,ал.1,т.2 от НПК, тъй като прокурорът приема въз основа на събрания доказателствен материал и преценка, че е налице невъзможност да бъдат приети за достоверни твърденията на пострадалата за извършен спрямо нея грабеж на пари и мобилен телефон от страна на обвиняемия, като сложните отношения между обвиняемия и свидетелката препятстват възможността да се установи нещо различно от заявеното от страна на обвиняемия за липса на упражнена от него принуда по отношение на пострадалата с цел отнемане на движими вещи от нейното владение. Междувременно наказателното производство е продължило във времето след 29.03.2024 г. и е провеждано до 4.03.2025 г., тъй като е бил подаден от прокурор при ОП-Пазарджик протест против присъдата от 29.03.2024 г. по НОХД № 123/2024 г. на ОС-Пазарджик и с решение от 16.07.2024 г. по ВНОХД № 225/2024 г. на ПАС тя е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, след което е образувано ВНОХД № 570/2024 г. на ОС-Пазарджик, производството по което е прекратено от окръжния съд с определение в съдебното заседание на 7.10.2024 г. и делото е върнато на ОП-Пазарджик, срещу което определение е подаден частен протест от прокурор при ОП- Пазарджик и то е отменено с определение от 28.10.2024 г. по ЧВНД № 482/2024 г. на ПАС и делото е върнато на окръжния съд, след което с определение в съдебното заседание по НОХД № 570/2024 г. на ОС-Пазарджик делото е прекратено и е върнато на ОП-Пазарджик, срещу което определение е подаден частен протест от прокурор в ОП-Пазарджик и с определение от 27.12.2024 г. по ЧВНД № 586/2024 г. на ПАС то е потвърдено, след което са извършени процесуални действия по ДП № 709/2023 г. и на 4.03.2025 г. е постановено от прокурор при ОП-Пазарджик постановлението за прекратяване на наказателното производство. Така наказателното производство е продължило от 6.09.2023 г. до 16.12.2025 г. или 2 години, 3 месеца и 10 дни, но следва да се отчете, че след връчването на ищеца на постановлението от 4.03.2025 г. за прекратяването му на 2.04.2025 г. до влизането на постановлението в сила на 16.12.2025 г. самият факт на прекратяването води до значително по-нисък интензитет на притесненията и страхът на ищеца от осъждане, отколкото техния интензитет във времето от 6.09.2023 г. до 2.04.2025 г. В хода на наказателното производство обемът на извършените процесуални действия по ДП с участието на ищеца е сравнително нисък и се изразява в разпит като обвиняем на 6.09.2023 г., явяване в съдебното заседание на окръжния съд на 7.09.2023 г. в производството по чл. 64,ал.1 от НПК за определяне на мярката за неотклонение, участие в съдебните заседания по две дела на 12.10.2023 г. пред окръжния в производство по чл.223 от НПК за разпит на свидетели, участие в съдебното заседание на окръжния съд на 3.11.2023 г. в производство по чл.65,ал.1 от НК за изменение на мярката за неотклонение, разпит като обвиняем на 19.01.2024 г. и предявяване на разследването на същата дата, предявяване на разследване на 29.01.2024 г., разпит като обвиняем на 30.01.2025 г. и предявяване на разследването на същата дата. В хода на наказателното производство в съдебната му фаза ищецът е участвал лично в качеството си на подсъдим в три открити съдебни заседания на 26.02.2024 г., 22.03.2024 г. и 29.03.2024 г. по НОХД № 123/2024 г. на ОС-Пазарджик, в едно открито съдебно заседание по ВНОХД № 225/2024 г. на ПАС и в две открити съдебни заседания на 7.10.2024 г. и 2.12.2024 г. по НОХД № 570/2024 г. на ОС- Пазарджик. Установява се следователно, че наказателното производство е проведено в досъдебна и съдебна фаза, след което е прекратено от Прокуратурата, поради което ищецът е имал притеснения и отрицателни преживявания и по повод на съдебна фаза на делото. При определяне на размера на обезщетението също така следва да се отчете, че в хода на наказателното производство на ищеца е била наложена една мярка за неотклонение – наложена на 6.09.2023 г. и отменена с определението на окръжния съд от 29.03.2024 г., с което определение е разпоредено и освобождаването му в съдебната зала. Така наложената мярка задържане под стража е търпяна от ищеца в продължителен период - 6 месеца и 23 дни. Към момента на привличането му като обвиняем на 6.09.2023 г. ищецът (роден на 10.02.1966 г.) е бил на 57 години и 7 месеца, работил е в строителството, нямал е семейство, а към момента на прекратяването му през 2025 г. той е на 59 години, останал е без работа и доходи. С отговора на исковата молба от Прокуратурата е направено възражение, че на фона на предходните осъждания на ищеца на лишаване от свобода настоящото наказателно производство няма голям отрицателен ефект за личността му. Видно е от приложеното ДП, че съгласно електронната справка за съдимост на Я. Д. от 6.09.2023 г., той е осъждан по 10 съдебни дела с влезли в сила присъди през 1987 г., 1990 г., 1996 г., 2006 г., 2008 г., 2009 г., 2019 г. и 2021 г., като е бил осъждан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като с последната влязла в сила присъда от 26.02.2021 г. е бил осъден на три години лишаване от свобода при определен строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, което наказание е изтърпял в периода от 12.03.2021 г. до 5.07.2022 г., на която дата е бил освободен от затвора в град Пазарджик. Това обстоятелство не е отчетено от окръжния съд при определянето на размера на обезщетението, поради което то е определено в завишен размер, основателно оплакване за което е заявено от жалбоподателя във въззивната жалба. Несъмнено е, че интензитетът на отрицателните преживявания с оглед предходния опит при адаптация към условията при задържането е значително по-нисък при лице, което многократно е изтърпявало наказание лишаване от свобода, последно до 5.07.2022 г. или малко повече от година преди задържането му под стража в хода на ДП №709/2023 г., в сравнение с лице, на което такъв вид мярка за неотклонение са налага за първи път, поради което размерът на обезщетението следва да бъде определен в значително по-нисък от приетия от окръжния съд размер. От друга страна този размер не следва да е нисък, тъй като трябва да се отчете, че въпреки натрупания негативен опит на ищеца при изтърпяването на наложените му наказания лишаване от свобода, в сегашния случай притесненията и напрежението при него са били по-интензивни, тъй като той е имал преценката, възприета от окръжния съд при постановяването на оправдателната присъда и от Прокуратурата при постановяване на постановлението за прекратяването на наказателното производство, че не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, което обосновава чувство на обида и разочарование. Видно е от приложеното ДП, че ищецът многократно е излагал своето обяснение за случилото се между него и свидетелката (пострадала) и е искал активно разследване, събиране на доказателство, изменение на мярката му за неотклонение и по-бързо приключване на наказателното производство, с изготвени от него ръкописни молби и жалби от 4.10.2023 г., 18.10.2023 г., 19.10.2023 г., 20.10.2023 г., 24.10.2023 г., 30.10.2023 г., 31.10.2023 г. С оглед многократните осъждания на ищеца за различни престъпления и последно приключилото изтърпяване от него на наказание лишаване от свобода до 5.07.2022 г. не може да се приеме, че той е имал добро име и авторитет пред съседи, приятели и познати, които да са били засегнати при провеждането на процесното сега наказателното производство. Не се установява да е бил засегнат семейният живот на ищеца, но се е стигнало до прекратяване на неговата възможност да работи и реализира приходи, поради което той е останал без доходи. Не се нито твърди, нито установява да са настъпили негативни последици за неговото здравословно състояние, включително трайни такива в психологичен аспект. Начинът на живот на ищеца е бил променен в негативна степен, но промяната не е била драстична с оглед предходните осъждания и изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като тя и не е необратима. Преценявайки така установените обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу ищеца в периода 6.09.2023 г.-16.12.2025 г., в който размерът на минималната работна заплата за страна нараства от 780 лв. през 2023 г. до 1077 лв. през 2025 г., настоящият съдебен състав намира, че размерът на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение по чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ, което да е адекватно за репариране на тези неимуществени вреди, възлиза на сумата 8 000 евро. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че размерът на обезщетението следва да се съотнася към средно статистически паричен доход на домакинство от едно лице в страната по данни на НСИ, тъй като в случая се определя и присъжда обезщетение за неимуществени, а не за имуществени вреди. При тези обстоятелства и съображения настоящата инстанция намира, че размер на обезщетението от 8 000 евро за процесното обвинение е съответен на изискването на 52 от ЗЗД, а определеният от окръжния съд размер от 15 000 евро е завишен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 8 000 евро ведно с лихвата, и следва да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен за размера над 8 000 евро до 15 000 евро ведно с лихвата, като претенцията се отхвърли за тази разлика от 7 000 евро ведно с лихвата. Установява се, че подадената от Прокуратурата въззивна жалба е частично основателна, съответно, частично неоснователна. Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в частта му за разноските, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца сумата 9 евро за платена ДТ, като се отчете, че платената от ищеца сума за ДТ е по начало дължима изцяло (а не по съразмерност) съгласно чл.10,ал.3 от ЗОДОВ. Решението следва да бъде изменено с оглед разпоредбата на чл.10,ал.3,изр.2 от ЗОДОВ за съобразяване с резултата от въззивното обжалване в частта му относно присъдената съразмерно на определената сума за обезщетението в полза на процесуалния представител на ищеца сума за дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА – 1 532,34 евро за възнаграждение на адвокат С. М. за осъществената защита на ищеца при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Следва да се посочи, че това изменение ще се извърши с оглед определянето на обезщетение в намален размер от апелативния съд. Неоснователно във въззивната жалба се говори за прекомерност на определения от окръжния съд адвокатски хонорар, тъй като по начало може да бъде намалявано като прекомерно съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК само адвокатско възнаграждение, което е било заплатено от страната, а не такова, което съдът ще определя при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА. Съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА, съдът в случаите на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА определя и присъжда на адвоката, оказал на страната, спрямо която насрещната страна носи отговорност за разноски, безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, прилагайки чл. 36,ал.3 и 4 от ЗА, т.е. отчитайки критериите фактическа и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ и съдействието, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Доколкото понастоящем размери на адвокатските възнаграждения са посочени в приетата от Висшия адвокатски съвет, който несъмнено познава спецификите на адвокатската работа и може да определи стойност на адвокатски труд, Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, то следва да се отчете, че те могат да бъдат ползвани като ориентир при определянето на възнаграждението. Съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от Наредбата посоченото възнаграждение при присъждане на обезщетение в размер на 8 000 евро (15 646,64 лв.) е 924,52 евро. Този размер следва да се приеме за минималния адекватен в случая при съобразяване на критериите, посочени в чл. 36,ал.3 от ЗА, тъй като фактическата и правната сложност на делото не могат да се приемат за занижени в сравнение с обичайните за този вид дела, защитата е осъществявана чрез изготвяне на подробна искова молба с надлежно посочване на относими обстоятелства и заявяване на обосновано искане, прилагане на необходимите писмени доказателства и ангажиране на гласни доказателства, явяване и участие в съдебното заседание при събиране на доказателствата, представяне на подробна писмена защита. Следва на адвокат С. М. да се определи и присъди възнаграждение за работата му по защитата на ищеца в пръвоинстанционното производство в този размер – 924,52 евро, съответно, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в частта му, с която е присъдено възнаграждение в този размер и то следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено възнаграждение за размера над 924,52 евро до 1 532,34 евро. С оглед резултата от въззивното обжалване - частично уважаване и частично отхвърляне на жалбата на Прокуратурата - на ищеца като ответник по въззивната жалба, респективно на неговия пълномощник адвокат С. М., се дължи присъждане на разноски, като жалбоподателят-Прокуратура следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. възнаграждение за въззивното производство за защитата при отчитане на сумата, за която въззивната жалба е отхвърлена (8 000 евро). Видно от представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие за осъществяването на защитата на ищеца като ответник по жалбата във въззивното производство от 24.06.2026 г. (лист 12 и 12-гръб от досието на делото на ПАС), договорено е осъществяване на защита съгласно чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Съгласно обема на извършената работа на адвоката (подаване на писмен отговор на въззивната жалба, явяване в откритото съдебно заседание на 30.09.2026 г., представяне на писмена защита) следва да се приеме, че възнаграждението следва да се определи в размер на 600 евро. С оглед на гореизложеното съдът