Решение № 139 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 208/2026 г.

Въззивното производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба вх.№110589/25.09.2025 година на а. С. от САК,с посочен в жалбата съдебен адрес,защитник на подсъдимия С. Г. Н.,с установена самоличност , ЕГН ••••••••••,против присъда №106/11.09.2025 година на Софийски градски съд,постановена по нохд №2582/2025 година по описа на съда. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия С. Г. Н.,с установена самоличност,ЕГН ••••••••••,роден на ••• година в гр.Пазарджик,българин,български гражданин,разведен,неосъждан,с ••• образование,с настоящ адрес в гр. София за ВИНОВЕН в това,че в периода 01.11.2013 година-13.01.2016 година в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК,в качеството на прокурист, представляващ и осъществяващ фактически дейност и функции на търговеца „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР–ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008,данъчно задължено лице по см.на чл.3 ал.1 ЗДДС и данъчно задължено лице по см.на чл.2 ал.1,т.1 ЗКПО,при условия на посредствено извършителство чрез упълномощено невиновно лице Л. Д. Г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР – ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 в особено големи размери - общо в размер на 68 272.66 лева,от които дължим ДДС по ЗДДС в общ размер на 62 432.06лв. и дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2013 година в размер на 5 840.60 лв., като е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по чл.124 ал.1,т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС, в които отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС и чл.9 ЗДДС от следните доставчици: „НИВЕДИРА“ ЕООД,ЕИК 202531845, „В. 2013“ ЕООД,ЕИК 202534745,„А.-Я. 2014“ ЕООД,ЕИК 202958676,„БМ БИЛД“ ЕООД,ЕИК 202026298,„БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД,ЕИК 130133114, „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 203092251, „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД,ЕИК 201873970, „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД с ЕИК 203418448, „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660 и „АЛМА-БИ 83“ ЕООД,ЕИК 203520879,като потвърдил неистина в Справки-декларации по чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС, подадени пред ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик,приспаднал е неследващ се данъчен кредит в размер на 62 432.06 лева и е потвърдил неистина в Годишна данъчна декларация за календарната 2013 година, изискуема по чл.92 ал.1 ЗКПО, подадена пред ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик,както следва: -За периода 01.11.2013г.-06.12.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 638лв., като е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР – ВАРНА“ЕООД, ЕИК 112660008 за м.11.2013г., в който е отразил два броя данъчни фактури с №2/21.10.2013 година с данъчна основа /ДО/ 9 390лв. и ДДС 1 878лв. с посочен доставчик „НИВЕДИРА“ ЕООД,ЕИК 202531845 и №3/22.10.2013г. с ДО 3 800 лв. и ДДС 760лв. с доставчик „В. 2013“ЕООД,ЕИК 202534745 без да са налице доставки по см. на чл.9 ЗДДС, а на 06.12.2013 година е потвърдил неистина в справка-декларация/СД/ по ЗДДС с вх.№16250942583/06.12.2013 година за данъчен период м.11.2013 година, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит" е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 76 313.68 лева, а действително установеният размер на ДДС възлиза на 73 675.68 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“е декларирал ДДС за внасяне в размер на 9857.90лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 12495.90лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2638 лева, -За периода 01.12.2013 година-14.01.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 9043.20лв., като е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР – ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.12.2013 година,в който е отразил десет броя данъчни фактури: ДФ № 23/27.11.2013г. с ДО 3276лв. и ДДС 655.20лв., ДФ №22/26.11.2013 година с ДО 4810лв. и ДДС 962лв., ДФ №19/21.11.2013г. с ДО 7 080лв. и ДДС 1416лв., ДФ №18/19.11.2013г. с ДО 3 848лв. и ДДС 769.60лв., ДФ №16/15.11.2013 година с ДО 3686лв. и ДДС 737.20лв., ДФ № 14/12.11.2013г. с ДО 3748лв. и ДДС 749.60лв., ДФ № 11/07.11.2013г. с ДО 3120лв. и ДДС 624лв., ДФ №10/ 06.11.2013г. с ДО 3 628лв. и ДДС 725.60лв. и ДФ № 8/04.11.2013г. с ДО 4820лв. и ДДС 964лв., всички с посочен доставчик „НИВЕДИРА“ ЕООД,ЕИК 202531845 и ДФ № 6/22.11.2013г. с ДО 7 200лв. и ДДС 1 440лв. с доставчик „В. 2013“ ЕООД,ЕИК 202534745, без да са налице доставки по см. на чл.9 ЗДДС, а на 14.01.2014 година е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх.№16250944423/14.01.2014 година за данъчен период м.12.2013г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 80779.77лв, а действително установеният е в размер на 71736.57лв. и е променил резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 33 688.22лв, внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 42 731.42лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 043.20 лева, -3а периода 01.07.2014 година-11.08.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в размер на 2494.17лв., като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР – ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.07.2014г., в който е отразил ДФ № 96/ 21.07.2014г. с данъчна основа 12 470.83лв. и ДДС 2 494.17лв. с доставчик „А.-Я. 2014“ ЕООД,ЕИК 202958676 без да е налице доставка по см. на чл.9 ЗДДС, а на 11.08.2014г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх.№13001282867/11.08.2014 година за данъчен период м.07.2014 година, подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 77 731.75лв., а действително установеният е в размер на 75 237.58лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1470.43лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3 964.60лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2494.17 лева, -За периода 01.08.2014 година-11.09.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2496лв.,като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.08.2014 г., в който е отразил ДФ №145/20.08.2014 година с данъчна основа 12480лв. и ДДС 2496лв.с посочен доставчик „А.-Я. 2014“ ЕООД,ЕИК 202958676 без да е налице доставка по см. на чл.9 ЗДДС,а на 11.09.2014г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх.№13001288569/11.09.2014 година за данъчен период м.08.2014г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 52655.80лв.,а действително установеният е в размер на 50159.80лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1392.27лв.,внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3 888.27лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2496 лева, -За период 01.09.2014г.-06.10.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 5438лв.,като е съставил документ с невярно съдържание- Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР–ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.09.2014г., в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 295/23.09.2014г. с ДО 8 440лв. и ДДС 1 688лв., ДФ № 282/15.09.2014г. с ДО 8920лв. и ДДС 1784лв., ДФ № 270/08.09.2014г. с ДО 5 210 лв. и ДДС 1042 лева и ДФ № 265/04.09.2014г. с ДО 4 620лв. и ДДС 924лв., всички с доставчик „БМ БИЛД“ЕООД с ЕИК 202026298, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, а на 06.10.2014г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх. № 13001291759/06.10.2014г. за данъчен период м.09.2014г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив,офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 42164.20лв., а действително установеният е в размер на 36 726.20лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне 352.80лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 5790.80лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5438 лева, -За период 01.10.2014 година-11.11.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в размер на 2468лв.,като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ЕООД,ЕИК 112660008 за м.10.2014 година, в който е отразил два броя данъчни фактури: ДФ № 242/23.10.2014г. с ДО 6120.02лв. и ДДС 1 224лв. и ДФ №202/02.10.2014г. с ДО 6 220лв. и ДДС 1 244лв. с доставчик „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД,ЕИК 130133114, без да са налице доставки по см. на чл.6 ЗДДС,а на 11.11.2014г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх. №13001298769/11.11.2014 година за данъчен период месец 10.2014 година,подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 614.14 лв., а действително установеният е в размер на 29 146.14лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 13 649.17лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 16 117.17лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2468 лева, -За периода 01.12.2014г.-14.01.2015 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 4671.20 лева, като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.12.2014г., в който е отразил четири броя данъчни фактури:ДФ № 478/10.12.2014г. с ДО 8 360лв. и ДДС 1 672 лв., ДФ № 473/08.12.2014г. с ДО 5 220лв. и ДДС 1 044лв. и ДФ № 486/13.12.2014г. с ДО 4 380лв. и ДДС 876лв., всички с доставчик „БИ СИ ГРУП“ ЕООД,ЕИК 203092251 и ДФ № 228/12.12.2014г. с ДО 5396лв. и ДДС 1079.20лв. с доставчик „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД,ЕИК 201873970, без да са налице доставки по см.на чл.6 и чл.9 ЗДДС, а на 14.01.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх. № 13001310270/14.01.2015г., за данъчен период м.12.2014година,подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 46 499.91лв., а действително установеният е в размер на 41 828.71лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 763.13лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 6434.33лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4 671.20 лева, -За период 01.01.2015г.-11.02.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в размер на 2565.52лв., като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.01.2015 година,в който е отразил пет броя данъчни фактури:ДФ № 584/22.01.2015г. с ДО 870.70лв. и ДДС 174.14лв., ДФ №1000000556/09.01.2015г. с ДО 2 135лв. и ДДС 427лв., ДФ № 534/07.01.2015 г. с ДО 6 500лв. и ДДС 1300лв. и ДФ № 598/27.01.2015г. с ДО 2013лв. и ДДС 402.60лв., всички с доставчик „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 203092251 и ДФ № 317/27.01.2015г. с ДО 1308.90лв. и ДДС 261.78лв. с доставчик „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД,ЕИК 201873970, без да са налице доставки по см.на чл.6 и чл.9 ЗДДС, а на 11.02.2015г.е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх.№13001315145/11.02.2015 година за данъчен период м.01.2015година,подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 36 182.89 лв., а действително установеният е в размер на 33 617,37лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 5 676.71лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 8 242.23лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 565.52 лева, -За период 01.02.2015г. - 13.03.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1350лв., като е съставил документ с невярно съдържание- Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.02.2015 година,в който е отразил два броя данъчни фактури: ДФ № 643/02.02.2015г. с ДО 3000лв. и ДДС 600лв. и ДФ № 628/02.02.2015г. с ДО 3750лв. и ДДС 750лв. с доставчик „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 203092251 без да са налице доставки по см. на чл.9 ЗДДС, а на 13.03.2015 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 13001322074/13.03.2015 година за данъчен период м.02.2015 година , подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 396.63лв, а действително установеният е в размер на 25 046.63лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 14 770.89лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 16 120.89лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1350 лева, -За период 01.03.2015г.- 09.04.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в размер на 1283лв., като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.03.2015 година,в който е отразил два броя данъчни фактури:ДФ №737/04.03.2015г. с ДО 4320лв. и ДДС 864лв. с доставчик „БИ СИ ГРУП“ ЕООД,ЕИК 203092251 и ДФ №42/04.03.2015г. с ДО 2095лв. и ДДС 419лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см. на чл.6 и чл.9 ЗДДС,а на 09.04.2015 година е потвърдил неистина в СД по ЗДДС,вх.№ 13001326206 /09.04.2015 година за данъчен период м.03.2015 година,подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 38 322.84лв., а действително установения е в размер на 37039.84лв. и е променил резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 17828.18лв.,внесен,а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 19111.18лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1283 лева, -За период 01.04.2015г. - 12.05.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2500.55лв. като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР -ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.04.2015 година,в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 35/24.04.2015г. с ДО 4000лв. и ДДС 800лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448,ДФ № 144/02.04.2015г. с ДО 4 850 лв. и ДДС 970 лв.,ДФ № 210/24.04.2015 година с ДО 1600лв. и ДДС 320лв. и ДФ № 222/28.04.2015г. с ДО 2 052.73лв. и ДДС 410,55лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660 без да са налице доставки по см. на чл.6 и чл.9 ЗДДС,а на 12.05.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №13001331388/12.05.2015 година за данъчен период м.04.2015г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 39038.73лв, а действително установеният е в размер на 36538.18лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 19 141.36лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 21 641.91лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 500,55 лева, -За период 01.05.2015г. - 11.06.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2832.04лв., като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР -ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.05.2015 година,в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 62/07.05.2015г. с ДО 6 450лв. и ДДС 1 290лв. и ДФ № 96/28.05.2015г. с ДО 4 000лв. и ДДС 800лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД с ЕИК 203418448, ДФ № 267/20.05.2015г. с ДО 2 110.20лв. и ДДС 422,04лв. и ДФ № 299/28.05.2015г. с ДО 1 600лв. и ДДС 320лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см.на чл.6 и чл.9 ЗДДС, а на 11.06.2015 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №13001337432/11.06.2015 година за данъчен период м.05.2015г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 38 904.10лв., а действително установеният е в размер на 36 072.06лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 15 492.71лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 18324.75лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 832,04 лева, -За периода 01.06.2015г. - 14.07.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/в размер на 3330.13лв.,като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 за м.06.2015г., в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 157/22.06.2015г. с ДО 4000лв. и ДДС 800лв. и ДФ № 124/03.06.2015г. с ДО 8400лв. и ДДС 1680лв. от доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448,ДФ № 366/22.06.2015г. с ДО 2000лв. и ДДС 400лв. и ДФ № 327/18.06.2015г. с ДО 2250.66лв. и ДДС 450.13лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см.на чл.6 и чл. 9 ЗДДС, а на 14.07.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №13001344586/14.07.2015г. за данъчен период м.06.2015г.,подадена пред ТД на НАП- Пловдив,офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 35 424.70лв.,а действително установеният е в размер на 32 094.57лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 4 366.10лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 7 696.23лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 3 330.13 лева, -За период 01.07.2015г.-12.08.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 3 061.93лв., като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.07.2015г., в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 190/01.07.2015г. с ДО 6 500лв. и ДДС 1 300лв. и ДФ № 227/20.07.2015 г. с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448, ДФ № 447/21.07.2015г. с ДО 1 809.66лв. и ДДС 361,93лв. и ДФ № 458/20.07.2015г. с ДО 2 500лв. и ДДС 500лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,а на 12.08.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 13001348542/12.08.2015г. за данъчен период м.07.2015г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 37 104.93лв., а действително установеният е в размер на 34 043лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 19 338.53лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 22 400.46 лева, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3 061,93лева, -За период 01.08.2015г. - 12.09.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в размер на 1 825.18лв., като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.08.2015г., в който е отразил три броя данъчни фактури: ДФ № 282/18.08.2015г. с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448, ДФ № 538/18.08.2015г. с ДО 1 825.90лв. и ДДС 365.18лв. и ДФ № 551/19.08.2015г. с ДО 2800лв. и ДДС 560лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД с ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см.на чл.6 и чл.9 ЗДДС, а на 12.09.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 130013 54954/12.09.2015г. за данъчен период м.08.2015г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 43 261.49лв., а действително установеният е в размер на 41 436.31лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 8 124.68лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9 949.86лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 825.18 лева; -За периода от 01.09.2015г. - 12.10.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в размер на 5242.57 лева, като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.09.2015г., в който е отразил пет броя данъчни фактури: ДФ № 86/25.09.2015г. с ДО 2 500лв. и ДДС 500лв. с доставчик „АЛМА-БИ 83“ ЕООД с ЕИК 203520879, ДФ № 247/05.08.2015г. с ДО 8 500лв. и ДДС 1700лв.,ДФ № 314/07.09.2015г. с ДО 8500лв. и ДДС 1700 лв. и ДФ № 347/24.09.2015 г. с ДО 5 000лв. и ДДС 1 000лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД с ЕИК 203418448 и ДФ № 593/24.09.2015г. с ДО 1 712.85лв. и ДДС 342.57лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД с ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см. на чл.6 и чл.9 ЗДДС, а на 12.10.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№13001359248/12.10.2015г. за данъчен период м.09.2015г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел„Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС е право на пълен данъчен кредит в размер на 33 269.90лв., а действително установеният е в размер на 28 027.33лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 8 602.65лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 13 845.22лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 5 242.57 лева, -За период 01.10.2015г. - 13.11.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения /ДДС/ в размер на 3 342.57лв., като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.10.2015 година,в който е отразил четири броя данъчни фактури: ДФ № 141/27.10.2015г. с ДО 2 500лв. и ДДС 500лв. с доставчик „АЛМА-БИ 83“ ЕООД с ЕИК 203520879, ДФ № 437/27.10.2015г. с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв. и ДФ № 381/09.10.2015г. с ДО 8 000лв. и ДДС 1 600 лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД с ЕИК 203418448 и ДФ № 672/27.10.2015 г. с ДО 1712.85лв. и ДДС 342.57лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,ЕИК 203349660, без да са налице доставки по см. на чл.6 и чл.9 ЗДДС,а на 13.11.2015 година е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 13001366223/13.11.2015г. за данъчен период м.10.2015г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 799.95лв., а действително установеният е в размер на 31 457,38лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 3570.19лв.,внесен,а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 6912.76лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3342.57лв.; -За период 01.11.2015г. - 08.12.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в размер на 2 580лв„ като е съставил документ с невярно съдържание Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.11.2015г., в който е отразил три броя данъчни фактури:ДФ № 208/26.11.2015г. с ДО 2 000лв. и ДДС 400лв. с доставчик „АЛМА-БИ 83“ ЕООД,ЕИК 203520879, ДФ № 479/18.11.2015г. с ДО 7 400лв. и ДДС 1480лв. и ДФ № 492/26.11.2015г. с ДО 3 500лв. и ДДС 700лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД с ЕИК 203418448, без да са налице доставки по см. на чл.9 ЗДДС, а на 08.12.2015г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 13001369182/08.12.2015г. за данъчен период м.11.2015г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив,офис Пазарджик,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 41 901.70лв., а действително установеният е в размер на 39 321.70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 3 390.84лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 5 970.84лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 580 лева; -За период 01.12.2015г. - 13.01.2016 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения ДДС в размер на 3 270лв., като е съставил документ с невярно съдържание-Дневник за покупки на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД с ЕИК 112660008 за м.12.2015 г., в който е отразил четири броя данъчни фактури:ДФ № 273/17.12.2015г. с ДО 2 000лв. и ДДС 400лв. с доставчик „АЛМА-БИ 83“ ЕООД с ЕИК 203520879, ДФ № 522/07.12.2015 г. с ДО 5 000лв. и ДДС 1 000 лв., ДФ № 525/07.12.2015г. с ДО 5 500лв. и ДДС 1 100лв. и ДФ № 553/10.12.2015г. с ДО 3 850 лева и ДДС 770лв. с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448, без да са налице доставки по см. на чл.9 ЗДДС,а на 13.01.2016г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 13001376870 /13.01.2016г. за данъчен период м.12.2015г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 660.86 лв., а действително установеният е в размер на 41390.86лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер 14 987.32лв.,внесен,а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 18 257,32лв.,като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3270 лева и на 28.03.2014 година е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2013 година за „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР-ВАРНА“ ЕООД,ЕИК 112660008 в размер на 5 840.60лв.,като е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация /ГДД/ вх. №20164351400338157/28.03.2014 година за финансовата 2013 година, подадена от името на „МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА“ ЕООД на основание чл.92 ал.1 ЗКПО пред ТД на НАП-Пловдив,офис Пазарджик, като в отчетените разходи за 2013г. неоснователно е декларирал разходи в общ размер 58406лв., представляващи стойността по данъчни фактури, касаещи фиктивни сделки,а именно: ДФ № 2/21.10.2013г. с ДО 9 390лв.; ДФ № 23/27.11.2013г. с ДО 3 276лв.; ДФ № 22/26.11.2013 година с ДО 4 810лв.; ДФ № 19/21.11.2013г. с ДО 7 080 лв.; ДФ № 18/19.11.2013г. с ДО 3 848лв.; ДФ № 16/15.11.2013г. с ДО 3 686лв.; ДФ № 14/12.11.2013г. с ДО 3 748лв.; ДФ № 11/07.11.2013г. с ДО 3 120лв.; ДФ № 10/ 06.11.2013г. с ДО 3 628лв. и ДФ № 8/04.11.2013г. с ДО 4 820 лева,всички с доставчик „НИВЕДИРА“ ЕООД,ЕИК 202531845; ДФ № 3/22.10.2013г. с ДО 3 800 лв. и ДФ № 6/22.11.2013г. с ДО 7 200лв.,двете с доставчик „В. 2013“ ЕООД и е декларирал данъчен финансов резултат в по-малки размери - данъчна печалба в размер на 63132.64 лева, вместо данъчна печалба в размер на 121 538.64 лева,съответно корпоративен данък в размер на 6 313.26лв., внесен, а действително установеният е в размер 12 153.86лв., поради което на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 ,т.2, пр.1,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година,като изпълнението на наказанието,на основание чл.66 ал.1 НК,е отложено за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата,на основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил на подсъдимия С. Г. Н.,ЕГН •••••••••• кумулативно предвиденото наказание „Конфискация“. На основание чл.189 ал.3 НК съдът е осъдил подсъдимия С. Г. Н., ЕГН•••••••••• да заплати направени деловодни разноски в размер на 839.70 лева. В подадената въззивна жалба е заявено несъгласие с постановената присъда,като е заявено,че „…определеното с нея наказание на подсъдимия е явно несправедливо…“.Излагат се съображения за добросъвестното процесуалното поведение на подсъдимото лице и „…процедурата,по която е протекло наказателното производство в съдебната му фаза…“,включително заявената позиция на представителя на държавното обвинение.Иска се постановяване на съдебен акт,с който наложеното наказание на подсъдимото лице се„…намали до предвидения от закона минимум“,като едновременно с това е заявено,че доколкото въззивната жалба е изготвена преди изготвяне на мотивите към атакуваната присъда,то ще бъде допълнена.След изготвяне на мотивите защитникът адв.П.С. и подсъдимият С. Н. са уведомени надлежно,вж.л.л.194 и 195 от делото,като до даване ход на делото пред въззивния съд са представени допълнителни изложения. Отново се поддържа оплакване за неправилност на атакуваната присъда в частта за наложеното по размер наказание на осъдения,като се счита,че същия е завишен и се претендира определянето му във възможен минимален размер,предвиден от Закона.Изложени са съображения за подценяване от страна на първия съд на относителната тежест на смекчаващите наказателна отговорност и вината обстоятелства-трудова ангажираност,семейно положение,други характеристични данни,срок на разглеждане на наказателно-правния спор и добро процесуално поведение на подсъдимия,за сметка на надценяване на отчетени отегчаващи такива/напр.размера на причинените от престъплението вреди,вж.л.4-ти,посл.абзац от допълнителните изложения.Сторено е оплакване,че съдът не е отчел с достатъчна степен на задълбоченост процесуалния ред на разглеждане на делото пред него/по реда на гл.27 НПК,чл.373,т.2 НПК/.В тази насока се поддържа,че първият съд е бил длъжен да стори „… конкретен и количествен анализ при индивидуализация на наказанието,което не е направено“. Доказателствени искания не се правят. Пред настоящия въззивен съд защитата на подс.Ст.Н.,чрез адв.С. и адв.А.,двамата от САК,поддържа сторените оплаквания във въззивната жалба.Акцентират се сторените във въззивната жалба и в допълнителните изложения доводи и искания. На основа изложеното се поддържа искането за изменяне на атакувания съдебен акт в частта,касателно определения размер на наказанието „лишаване от свобода“,като се претендира налагане на наказание във възможно най-ниския размер,предвиден от Закона. Подсъдимият Ст.Н. поддържа становището на защитата си,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Пред въззивния съд представителят на САП оспорва основателността на подадената въззивна жалба и допълнителните съображения към нея.Твърди,че постановеният първоинстанционен съдебен акт,с който подс.Н. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание,е правилен и законосъобразен.Не сочи на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на развилия се наказателно-правен спор,нито нарушение на материалния закон,включително при определяне наказание на подсъдимото лице.Излага съображения по повод осъждането на Н. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,пр.1,т.2,т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК и наложеното му при условията на чл.55 НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година с приложение нормата на чл.66 ал.1 НК.Представителят на държавното обвинение намира,че първият съд е извел правилни фактически изводи,а на основата на правилно установени факти е сторил обосновани правни изводи,относно авторството на деяние и вина на подсъдимия Н..Приема,че определеното му наказание по размер е законосъобразно. Претендира постановяване на съдебен акт,с който се потвърди изцяло атакуваната пред настоящия съд присъда. Съдът приема,че въззивната жалба е процесуално допустима,доколкото е подадена по предвидения в Закона ред и срок,но преценена по същество я намира за неоснователна. Съображенията на съда са следните: Окръжна прокуратура-Пазарджик е внесла за разглеждане в Софийски градски съд,на основа Определение №190/10.04.2025 година,постановено по к.д.330/2025 година на ВКС на РБ,обвинителен акт против С. Г. Н.,роден на ••• година в гр.Пазарджик,ЕГН •••••••••• за извършено от него престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,пр.1,т.2,т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК. Съдебното следствие пред първия съд се е развило по реда на гл.27 НПК по искане на защитата и подсъдимия Н.,сторено в разпоредително с.з. на 11.09.2025 година,л.153 и сл. от делото,като с надлежно определение първият съд ,след като е обсъдил въпросите по чл.248 НПК е дал ход на делото за разглеждане по реда на гл.27 НПК.В това производство подс.Н. е сторил волеизявление,с което е признал всички факти и обстоятелства,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил,че не желае да се събират доказателства по делото. Правата на подсъдимото лице са надлежно разяснени. С определение,вж.л.155,гърба от делото,съдът се е произнесъл с определение по реда на чл.372 ал.4 НПК вр.чл.371,т.2 НПК,а след като е приел по същество,че стореното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от доказателствените източници,събрани и проверени в ДП е постановил,че ще ги ползва при решаване на делото по същество на наказателния спор и няма да събира доказателства по фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. След това е разгледал спора по същество и се е произнесъл с присъда по посочения по-горе начин.Приемайки,че фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства първият съд е намерил,че фактите по делото са еднозначно и категорично изяснени.Възприетите от първоинстанционния съд факти и обстоятелства и изяснената чрез анализ на доказателствените източници в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Въззивният съд намира,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране и оценка на доказателствата. Не е провеждано въззивно съдебно следствие. Нови фактически положения въззивният съд не установява. Възприема изцяло установените и описани такива от първия съд. Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд- Р№73/20.07.2020 г.по н.д. №166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1- во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС. Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с установените факти и с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.Това е така,защото обема на въззивна проверка включва цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт,дори и извън сторените възражения на страните.В производството по гл.27 НПК за въззивния съд безспорно съществува задължение да провери дали първия съд,след дадено изрично съгласие за провеждане на съдебно производство по диференцирана процедура на гл.27 НПК,е съобразил да са налице условията за това-признаване на фактите от страна на подсъдимото лице,ясно съзнание за правните последици от това и съответствие на това признание на фактите от страна на подсъдимия с обективно установеното чрез доказателствените източници,събрани и проверени в хода на досъдебното производство. Въззивният съд при проверка в тази насока приема,че първият съд правилно е съобразил и оценил волеизявлението на подс.лице за признаване на фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,коректно е преценил,че това признание се подкрепя от доказателствените източници от ДП и се е произнесъл с надлежно определение в тази насока. В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия С. Н. ,правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,и доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения,оплаквания и искания от страна на защитата пред въззивния съд,то те следва да се очертаят отново.Именно поради това в мотивите си и първият съд е посочил,че “….в настоящите мотиви фактическата страна по делото ще бъде пресъздадена в лаконичен вид,разбира се с дебелото подчертаване,че се приемат за безспорно доказани всички съставомерни елементи на престъплението“.В мотивите си,стр.7,предпосл. абзац-стр.36 от делото ,съставът на проверявания съд е описал изключително подробно и последователно фактите , релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК,а след това ги е подложил на внимателен анализ, подчертавайки способите,чрез които доказателствените източници , установяващи приетите за установени факти,са проверени.Както се посочи погоре въззивният съд не установява нови фактически положения,различни от възприетите и изложени от първия съд. Установено е,че С. Г. Н. е роден на ••• година в гр.Пазарджик, българин, български гражданин е,не е осъждан, разведен, с ••• образование, управител във „Явор България“ ЕООД,с настоящ адрес в •••,ЕГН ••••••••••.С Решение № 489/2007 година на ОС гр.Пазарджик по ф.д.№ 247/2007 година е регистрирано дружество „Мебелна Къща Явор- Варна“ЕООД,вписано в Търговския регистър.Едноличен собственик на капитала е „Мараш- Финансова група“ООД,ЕИК112623166,седалище гр.Пазарджик,ул.“Цар Шишман“№9 и съдружници Н. и Б.С./управител на дружеството/.Предметът на дейност включвал търговия на дребно с мебели, осветителни тела и стоки за бита.При извършена данъчна регистрация на дружеството бил определен ЕИК 112660008,а на 23.05.2007 година било регистрирано по ЗДДС. Дерегистрирано е на 28.06.2018 година.Дружеството ползвало регистрирани касови апарати /ЕКАФП/ с осъществявана дистанционна връзка с НАП,ЕКАФП с номер на фискалното устройство ZK 064072 и на фискалната памет 50109021, ЕКАФП №ZK 042500 и фискалната памет № 50048115 и ЕКАФП с № ZK 042499 и фискална памет№ 50048114.На 08.05.2008 година било проведено Общо събрание на съдружниците на „Мараш- Финансова група“ООД.Присъствали С. и Н.,като било взето решение за възлагане и упълномощаване на подсъдимия Н. за прокурист на „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД.Взето е решение дружеството да се управлява и представлява заедно и поотделно от управителя С. и прокуриста,като изпълнението на решението било възложено на св.С..На основание чл.21 и чл.23 от Търговския закон, на същата дата 08.05.2008 година между „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД, представлявано от С. като управител и подс.Н. бил сключен договор за търговско управление.Заверен е нотариално на 10.05.2008 година.Били договорени за Ст.Н. правомощия,като бил упълномощен да извършва от името и за сметка на дружеството всички действия и сделки, свързани с управление и с упражняваната търговска дейност,да сключва сделки със собствени на дружеството недвижими имоти,да извършва правни и фактически действия,да открива и закрива в страната и чужбина фирмени банкови сметки и да се разпорежда със средствата по тях без ограничение,както и да представлява дружеството пред трети лица,и пред всички държавни и общински институции. Към 01.11.2013г.-13.01.2016 година за целите на търговската си дейност „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД ползвала търговски обект в гр.Варна,р-н „Вл.Варненчик“,ул.“Д.Пешев“№17,като в периода 19.12.2013г.-04.08.2014 година бил нает и търговски обект в гр.Варна, ул.“Любен Каравелов“ №31.В този период дружеството имало регистрирани 3 /три/ фискални устройства с дистанционна връзка към НАП /ЕКАФП № ZK064072 и № на фискална памет 50109021;ЕКАФП с №ZK042500 и номер на фискална памет 50048115 и ЕКАФП №ZK042499 и номер на фиск.памет 50048114.За осчетоводяване на търговската дейност бил сключен трудов договор със св.Л. Г., назначена на длъжност „•••“.Свидетелят С. упълномощил св.Г.а с права да представлява дружеството пред държавни институции,вкл.пред ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик ,като били изготвени две нотариално заверени пълномощни на 08.08.2008г. и на 14.06.13 година /последната дата е датата на нотариалната заверка на второто пълномощно,но същото реално носи дата 01.06.13г.,което изрично се отбелязва, доколкото именно този факт е вписан в обстоятелствената част на ОА и този факт е обхванат от признанието на подсъдимия/.Двете пълномощни били с идентично съдържание,като изрично е предоставено право пълномощника да подписва,подава, предава и приема от името на упълномощителя всички документи на хартиен и магнитен носител. В дружеството през инкриминирания период била създадена организация на работа при осчетоводяване на документите,при която всички издавани и получавани счетоводни и придружаващи ги документи за покупки и продажби били предоставяни на ••• Г.а от св.С. и от подс.Н..След това св.Г.а ги осчетоводявала по сметките на дружеството и ги включвала в дневниците за покупки и продажби.Въз основа на изготвените отчетни регистри тя съставяла справки декларации /СД/ по ЗДДС,предоставяла ги за преглед на св.С. и на подсъдимия Н.,а след одобрението им ги подавала,ведно с отчетните регистри за съответния данъчен период пред ТД-НАП Пловдив-офис Пазарджик по електронен път с квалифициран електронен подпис № 993393.Този КЕП бил издаден на името на дружеството с нарочно подадено заявление вх.№1625И0003199/27.03.2013 година.Свидетелят Л.Г.а лично не съставяла фактури и не контактувала с клиенти на дружеството,а единствено обработвала и осчетоводявала първичните счетоводни документи,и в последствие изготвяла вторични такива.На база получаваните и съответно издавани фактури,предоставяни й от С. и Н.,св.Л.Г.а изготвяла и годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 ал.1 ЗКПО за съответната календарна година, вписвайки реализираните приходи и разходи.Подавала ГДД пред ТД-НАП-Пловдив,офис Пазарджик по електронен път,ползвайки издадения на името на дружеството КЕП. След сключване на договора за търговско управление и като прокурист на дружеството подс. Н. извършвал фактически цялата търговска дейност,като лично контактувал и договарял сделки с клиенти и с доставчици на фирмата,организирал извършвани ремонтни дейности в търговските обекти,с изготвянето и разпространение на рекламни материали,закупуване на различни по вид стоки.С цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО за дружеството Н. решил да се снабдява с данъчни фактури,издадени от дружества-търговци,които са регистрирани по ЗДДС,които обаче не отразявали реални доставки, а само привидно удостоверявали реализирани сделки.С цел създаване на привидно правно основание за извършвано по описаните по делото фактури плащане,Ст.Н. редовно се снабдявал с договори,с предмет на услуга,идентична с тази по фактурите.В тази договори за възложител фигурирало дружеството „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД,а за изпълнител се сочело дружествоиздател на фактурите.За да изпълни решението си и за реализиране на нелегитимните си цели Ст.Н. успял да се свърже с дружествата,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт-„“НИВЕДИРА“ ЕООД,“В. 2013“ЕООД,“А.-Я. 2014“ЕООД,“БМ БИЛД“ЕООД,“БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД „БИ СИ ГРУП“ЕООД,“ЕМ ЕЙ ВИ 75“ЕООД,“М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,“СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД и „АЛМА-БИ 83“ ЕООД,всички с регистрация и вписване на името на социално слаби и безработни лица,вписани номинално за собственици и управители,които не извършвали търговска дейност от тяхно име,не подписвали данъчни фактури или други документи /договори,протоколи,разписки/,не притежавали материално-техническа база за търговска дейност,като голяма част от тях нямали собствени и/или наети обекти, а друга част имали единствено фиктивно сключени договори за наем на търговски обекти.Тези лица не познавали подс.Ст.Н.,като към инкриминирания период повечето от посочените дружества не разполагали с регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка към НАП.Тези от тях, които имали фискално устройство,издавали фискални бонове без извършено плащане.Дружествата „НИВЕДИРА“ЕООД и „В. 2013“ЕООД имали открити разплащателни банкови сметки,по които постъпвали плащания по повод извършени в полза на „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД доставки, но паричните суми били теглени на каса още в деня на постъпването им. Описаните по-горе търговски дружества не разполагали с кадрова обезпеченост за извършване на услуги и/или доставки,а част от тях не разполагали с наети лица по трудови и/или граждански правоотношения.Други имали регистрирани в НАП трудови договори,но лицата, посочени за работници в договорите, реално не полагали труд в/към дружествата,не извършвали дейност, свързана с предмета на издадените,инкриминирани в ОА фактури.Въпреки това обаче,посочените дружества периодично декларирали в отчетните си регистри покупки с предмет,идентичен с този по фактурите,издавани към „Мебелна къща Явор Варна“ ЕООД.Нямало случили се реални сделки. Установява се еднозначно,че „НИВЕДИРА“ЕООД било вписано в търговския регистър на 16.04.2013 година със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Алабин № 33 и управител св.Н. В. В.,който никога не извършвал търговска дейност от името на дружеството и не бил договарял доставки на стоки и услуги към „Мебелна къща Явор- Варна“ ЕООД, не е издавал и не е подписвал данъчни фактури и/или други счетоводни документи от името на дружеството.Н. В. подписал две пълномощни,като упълномощил св.В. да представлява дружеството му пред държавни и банкови институции,да извършва всякакви фактически и юридически действия от името на дружеството,но въпреки предоставените й права по пълномощното тази свидетелка също не извършвала търговска дейност от името на дружеството, не договаряла сделки и не подписвала данъчни фактури или други документи.Реално била наета от неустановено по делото лице „И. И.“ да контактува с органи на НАП от името и на редица други търговски дружества.Свидетелят Н.В. работела в офис в гр.София,бул.“Витоша“№ 1А и периодично неустановеното лице И. И. й предоставяло подписани пълномощни от управители на различни дружества,които тя заверявала нотариално,както и папки с документи на различни дружества,които тя заявявала в ТД-НАП.Именно като пълномощник на „НИВЕДИРА“ ЕООД на 30.10.2013 година В. открила банкова сметка в Пощенска банка.В периода м.10.2013г. -м.12.2013г. това дружество нямало наети по трудово правоотношение лица,регистрирани ЕКАФП и декларирани обекти,в които да осъществява търговска дейност. „В. 2013“ ЕООД било регистрирано на 17.04.2013 година със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Академик Стефан Младенов“ № 9.Вписаният за управител св.И. Л. И. живеел в •••,бил безработен и не бил предприел действия,за да регистрира дружеството,не бил подписвал никакви документи във връзка дейността на дружеството, не издавал и подписвал пълномощни и не извършвал деятелност по нотариална заверка на такива.Не извършвал търговска дейност от името на дружеството и не договарял доставки на стоки и услуги към „Мебелна къща Явор –Варна“ЕООД.Не познавал подс.Н.,нито свидетелите В. и В.,независимо от начини пълномощни за последните двама свидетели.Свидетелят В. не познавал св.И., управител на дружеството,никога не бил извършвал търговска дейност от името на фирмата,не бил подписвал договори,не откривал банкови сметки,не бил извършвал разплащания.Свидетелят В. открила банкова сметка с титуляр„В. 2013“ЕООД в „Пощенска банка„ АД,като по сметките постъпвали суми с наредител„Мебелна къща Явор Варна“ ЕООД,както и от дружества,свързани по посочения начин по-горе с „Мебелна къща Явор Варна“ ЕООД.Във “В. 2013“ЕООД нямало наети по трудови правоотношения лица,регистрирани ЕКАФП и обекти,в които да осъществява търговска дейност. „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД било регистрирано в ТР с адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“,бл.911 с едноличен собственик на капитала и управител С. В.,като създаването на дружеството се случило след разговор между нея и лица,с които се запознала в гр.София чрез св.М.А..Било и предложено месечно възнаграждение от 200лв. да се регистрира дружество на нейно име,като реално другите лица ще осъществяват търговската дейност.Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 28.01.2015 година,дерегистрино по ЗДДС на 22.07.2015 година,отново регистрирано на 28.07.2015 година,и отново дерегистрирано по ЗДДС на 08.03.2016 година. При работа с банковата сметка на дружеството св.В. винаги била придружавана от трето лице,като имала издаден електронен подпис на името на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,но никога не го е ползвала лично и не е подписвала пълномощни в полза на трети лица.Не знае каква е дейността на дружеството,никога не извършвала търговска дейност,не е договаряла доставки,вкл. към „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД,не е издавала и подписвала данъчни фактури или други счетоводни документи от името на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Не познава подс.Н. или лица,представляващи „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД.Това дружество не разполага с кадрова обезпеченост,регистрирани активни касови апарати и обекти за търговска дейност.Едва след 16.12.2015 година са регистрирани трудови договори за наети лицасвидетелите В. П., М.Ю. и Л.Г..Последните,обаче никога не са подписвали такива трудови договори. Дружеството е със задължения към НАП.От името на това дружество е наличен сключен договор с “Ивенди Трейд 2010“ ЕООД /30.03.2015г. за наем на складово помещение в гр.София, кв.Враждебна, ул.13-та,местност „Батареята“,но такъв търговски обект не бил деклариран пред НАП и реално не бил ползван от наемателя.Договорът бил съставен,за да се придаде вид за наличие на материално-техническа обезпеченост на дружеството. „БИ СИ ГРУП“ЕООД било вписано в ТР на 05.06.2014 година със седалище и адрес на управление гр.София,район Лозенец,бул.“Джеймс Баучър“№ 42,ет.1,с едноличен собственик на капитала и управител Б. Б. С.,като свидетелят регистрирал дружеството на основа указания на две непознати за него лица, с които се запознал през пролетта на 2014 година.Заедно посетили нотариална кантора в гр.София и подписал документи,след което посетили банкови учреждения,в които открити сметки на дружеството.На 17.10.2014г. в ТР били вписани промени по партидата на „БИ СИ ГРУП“ЕООД и с договор за възлагане на управление от 11.06.2014г. за втори управител бил назначен И. Б. Т.,починал на 13.02.2016година.Било променено седалището на дружеството в гр.София,ул.“Кораб планина“, бл.66, ет.2.Свидетелят С. не упражнявал търговска дейност,не сключвал договори,не реализирал доставки,включително към „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД.Дружеството няколкократно е регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС.В периода м.12.2014г.-м.03.2015г. дружеството имало регистрирани трудови договори за две наети лица-Е. П. К. и Г. С. Б.,нямало регистрирани активни касови апарати,нито декларирани обекти за осъществяване на търговска дейност. „А.-Я. 2014“ ЕООД е вписано в ТР на 04.03.2014 г. със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Г.С.Раковски“№146,ап.2 и едноличен собственик на капитала А. М..Тя е български гражданин,неграмотна.Не е договаряла в нито един момент доставки на услуги от името на дружеството, не е издавала и подписвала данъчни фактури или други счетоводни документи от името на дружеството,в това число и към „Мебелна къща Явор - Варна ЕООД“.Не познава подс. Н..Установено е,че преди регистрация на дружеството св.Б.А. наела офис в гр.София ул.Г.С.Раковски № 146, ап.2 и пуснала обява в интернет за предоставяне на „виртуален офис“ на дружества за връзка с НАП.С нея се свързало лице,което се представило с име А. и поискало да регистрира фирма на горния адрес,както и и да го ползва за адрес за кореспонденция с НАП.След постигнато съгласие двете се договорили за наемна цена от 80лв. месечно,като след вписване на дружеството в търговския регистър св.А.М. упълномощила Б.А. да представлява „А.-Я. 2014“ЕООД с нотариално заверено пълномощно от 11.03.2014 година.На св.Б.А. били предоставени съответни представителни права-представлява дружеството пред банкови институции и пред органите на ТД НАП, да извършва счетоводното му обслужване,да подава СД по ЗДДС,ведно с дневници за покупки и продажби.При тези условия св.А. подала пред ТД- НАП заявление за подаване на документи по електронен път от името на „А.-Я. 2014“ЕООД и в това заявление тя била вписана за лице-автор в Удостоверението за КЕП.Предоставила издадения КЕП на непознат за нея мъж,който периодично посещавал офиса й от името на „А.-Я. 2014“ЕООД.В периода м.07.2014- м.08.2014г. дружеството нямало регистрирани трудови договори,не разполагало с наети работници,нямало регистрирани активни касови апарати и декларирани обекти. „БМ БИЛД“ЕООД била вписано в ТР на 19.04.2012 година първоначално със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.Лесновска № 7, ет.2 ап.4 и едноличен собственик на капитала св.М. К. Д.,като фактически дейността на дружеството се осъществявала от съпруга и Б. С..През пролетта на 2014г. в гр.София св.Б.С. се запознал с лице, представило се с име А.,който заявил желание за построяване на хале в гр.Елин Пелин, финансирано чрез банков кредит.За тази цел имал необходимост от търговско дружество без адължения към бюджета.В резултат на този разговор,с договор от 30.04.2014г. дружествените дялове на „БМ БИЛД“ ЕООД били прехвърлени на това лице /св.А. М./ и било променено седалището на дружеството в гр.София,район „Средец“,ул.“Данте Алигиери“№1/вписани в ТР на 05.06.2014 година/.Установено е,обаче,че вписания едноличен собственик на капитала А.М. към този момент работел в гр.София като строителен работник и не познавал св.С..В началото на 2014г. св.М. се запознал с жена,представила се с име Н. Г. Г..С нея постигнал споразумение за регистриране на фирма на негово име срещу определена сума и предоставил копие от личната си карта.Без да посещава нотариус подписал документи.Не познавал подс.Н.,не издавал и подписвал данъчни фактури или други счетоводни документи от името на „БМ БИЛД“ЕООД,не съхранявал фирмени,счетоводни документи и печат на дружеството,никога не договарял доставки на стоки и услуги към „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД. „БИЛД СЪПОРТ“ЕООД,ЕИК 130133114 била вписано в ТР на 25.09.2007 година със седалище и адрес на управление гр.Ботевград,ул.“Чеканица“№1,с едноличен собственик на капитала св.Г. М. и управител неговата майка – И. Н..Счетоводното обслужване на дружеството било възложено на св.Д. С..Дружеството реално развивало търговска дейност в периода 2007г.-2008 година,след което св.М. преустановил дейност.През 2014г. св. Д.С.а споделила на св.М.,че има клиент,който желае да закупи дружеството.М. се съгласил да го продаде и с договор от 18.06.2014г. дружествените дялове били прехвърлени на С. В. П.,починал на 05.05.2022 година.Променено било седалището на дружеството в гр.София,ул.“Цар Шишман“№ 41,ет.2,като след тази дата в НАП били регистрирани трудови договори за наети на работа лица-свидетелите Б. К.,Р. Д.К.,С. П. и Г. Р.,но само първият от посочените свидетели реално работел в дружеството. Останалите свидетели не познавали собственика й.Търговското дружество „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД имало сключен договор с друго дружество за наем на обект /складова база в София,с.Яна/, недеклариран в НАП.Договорът за наем бил съставен,за да се придаде вид за наличие на материалнотехническа база. „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД,ЕИК 201873970 било регистрирано на 26.01.2012г. със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Младост“3,с едноличен собственик и управител Е. П.,като впоследствие били вписани промени,относно собствеността,представителството,седалище и адреса на управление,като дружествените дялове били прехвърлени на 10.08.2012г.на В. Н.,на 04.09.2012г. на св.К.,на 15.08.2013г. на св.Б. и св.Л. А..От създаването си дружеството развивало ресторантьорска дейност.До м.09.2014г. счетоводството се водело от св.Ю. Л..По силата на договор от 25.11.2014г. св.Б. прехвърлил дружествените дялове на св. Я..Последният нямал намерение да развива търговска дейност с тази фирма, но въпреки това я закупил,след като бил убеден да стори това от лице,познато му като Ц. „•••“.За това получил сумата 100 лв.Свидетелят Я. не е извършвал търговска дейност от името на това дружество,не е договарял доставки,не е издавал и подписвал данъчни фактури или други счетоводни документи,не е съхранявал фирмени документи и печат на дружеството,не е подавал документи в НАП.Не познава подс.Н.,не е работил и „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД.Към м.12.2014г. „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД няма лица,назначени на трудови договори,вкл. с Е. П., посочена за „съставител“ на данъчна фактура №228/12.12.2014 г. и в стокова разписка към нея.Дружество „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ЕООД има „фиктивно“ сключен договор с „Ралитекс ЕН“ЕООД за ползване под наем на обект /складова база в гр.София,който обект не е деклариран в НАП и реално не е ползван. „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,ЕИК 203418448 било вписано в ТР на 18.02.2015г. със седалище и адрес на управление гр.София,район „Триадица“, ул.“Княз Борис I“№ 54,ет.1,с едноличен собственик на капитала и управител св.М. Х.,но последната реално не развивала търговска дейност,била безработна и се препитавала,събирайки отпадъци.От нейно име,обаче,в качеството й на управител и представляващ „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД били издадени нотариално заверени пълномощни от 24.03.2015 г. и 22.07.2015г. на Б. М. и Н. Д. с предоставени им представителни права пред органите на НАП.Дружеството не разполагало с кадрова и материално-техническа обезпеченост и въпреки,че в НАП били регистрирани два трудови договора от 01.04.2015година за Н. Н. и И. Б.,последният никога не е работил в това дружество.“М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД имало сключен договор с „Демакс Приз Консулт 2000“ ЕООД за ползване под наем на база и техника за печат за месеци юли, август и септември 2015 година.За тези месеци бил платен наем. „АЛМА-БИ 83“ ЕООД,ЕИК 203520879 било вписано в ТР на 30.04.2015г.със седалище и адрес на управление гр.София,район „Средец“,ул.“Ангел Кънчев“№12А,с едноличен собственик на капитала и управител св.Б. Т. И..Към този момент /на регистриране на фирма/ св.Б. И. бил безработен,като бил убеден от лице с име Р. И. „•••“ да регистрира дружество.Документите били надлежно оформени,но Б.И. дори не знаел в какво се изразява развиваната от дружеството търговска дейност.Той не договарял сделки от името на дружеството,не издавал данъчни фактури или други счетоводни документи /и към „Мебелна къща Явор – Варна/ ЕООД/,не познавал подс.Н. и не разбрал,че впоследствие фирмата била прехвърлена на св. Светослав С. с договор за продажба от 17.06.2015 година.И той,както св.Б.И. бил номинален собственик и управител на дружеството,като също лично не е извършвал търговска дейност,не е договарял сделки,не е издавал и подписвал данъчни фактури или други документи, касаещи дейността на „АЛМА-БИ 83“ЕООД.Установено е,че към м.09.2015г. търговското дружество няма назначени лица на трудови договори и обекти, в които да осъществява търговска дейност. В изпълнение на решението си да се снабдяване с данъчни фактури,отразяващи фиктивни сделки,за да създаде невярна представа за реално извършени сделки и услуги за представляваното от него дружество,подс.Н. се снабдил с договор за услуга от 19.09.2013 година със страни по договора „Ниведира“ ЕООД /изпълнител/ и „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД като възложител, последното представлявано от него чрез пълномощник св.Т.Г..За изпълнител в договора се сочело да е подписан от управителя св.Н.В.,който реално не подписал този договор. Действително в периода 2013г.-2016г. Г. работел в различни търговски обекти от посочената търговска верига /първоначално в гр.Варна,а след това в гр.София/,но никога не бил упълномощаван от подсъдимия,не подписвал договори с доставчици на „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД и не се занимавал с организация на ремонтни дейности в обекти на търговската верига. През м.09.2013г. подс.Н. се снабдил по неустановен начин с договор,сключен с „В. 2013“ЕООД,с предмет разпространение на рекламно издание.Договорът бил с дата 16.09.2013 година,с посочен възложител „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД,представлявано от Н.,а за изпълнител бил подписан от името на св.И. И.,без последния реално да е подписвал такъв договор.През м.10.2013г. във връзка с удостоверяване извършени плащания по горните два договора подс.Н. се снабдил с две данъчни фактури,като д.ф.№ 2/21.10.2013г. била издадена от името на „НИВЕДИРА“ ЕООД с вписан предмет „изграждане на подиуми и изграждане на декоративни стени“,с данъчна основа 9390лв. и ДДС 1878лева,а д.ф. №3/22.10.2013г. била издадена от „В. 2013“ ЕООД с вписан предмет „разпространение на рекламни материали“,с данъчна основа 3800лв. и ДДС 760лв.Отразените в двете фактури услуги реално не били извършени,но подсъдимият предоставил същите на св.Л.Г.а за осчетоводяване.Тя ги отразила в дневника за покупки за данъчен период м.11.2013 година.Във връзка с посочената данъчна фактура № 2/21.10.2013г. по банкова сметка на доставчика „Ниведира“ ЕООД в Пощенска банка постъпило плащане в размер на 11 268лв. с наредител „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД и още в деня на плащането по указание на неустановено по делото лице св.В. изтеглила паричната сума.Предала я на неустановено лице,представящо се като И. И..В счетоводството на дружеството-издател за предходен доставчик и подизпълнител на услугата „изграждане на подиум и на декоративни стени“ фигурирала „Санеда“ ЕООД,но тя имала съвсем различен предмет на дейност-търговия на едро с дървен материал и строителни материали.Не разполагала с материална и кадрова обезпеченост за извършване на търговска дейност,доколкото нямала наети по трудови договори лица,не притежавала собствени или наети търговски обекти.В“НИВЕДИРА“ ЕООД се отразила счетоводно д.ф.№2/21.10.2013г.,издадена в полза на „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД,като фактурата била включена в дневника за продажби за м.10.2013г. и в СД по ЗДДС за този данъчен период,подадена по електронен път с КЕП на св.В..“В. 2013“ ЕООД не извършила договорената и фактурирана услуга,тъй като не разполагала с техническа и кадрова обезпеченост за това,но счетоводно отразила в сметка „602“ и декларирало предходни доставчици на услугата-дружество „Енаси“ ЕООД,което по документи било извършило разпространение на рекламните изделия, и дружество „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД,което по документи било изработило рекламните материали. „Енаси“ ЕООД никога не е наемало лица по трудови и/или граждански договори,не притежавало собствени или наети търговски обекти,а „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД реално било доставчик на „В. 2013“ ЕООД,но през други периоди,предхождащи датата на сключване на договора от 16.09.2013 година с „Мебелна къща Явор–Варна“ЕООД,като също така включило д.ф.№3 /22.10.2013 година в дневника за продажби за м.10.2013г. и в СД по ЗДДС за този данъчен период. Подсъдимият Н. знаел,че фактури с №№ 2/21.10.13г. и 3/22.10.13г. не отразяват реални доставки,но въпреки това ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,а последната ги осчетоводила,изготвила дневника за покупки за съответния данъчен период и включила тези две данъчни фактури,несъзнавайки,че те отразяват неосъществени в действителност услуги.Свидетелят Г.а попълнила и справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период и в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС право на пълен данъчен кредит в размер на 76 313.68лв.,при действително установен в размер на 73 675.68лв.,като променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне 9 857.90 лв., внесен,а действително установеният ДДС за внасяне възлизал на 12 495.90 лева /формиран при изваждане размера на ДДС по двете фактури/.Включването на двете фактури с издатели „НИВЕДИРА“ ЕООД и „В. 2013“ ЕООД и отчитането им при формирания и деклариран размер ДДС с право на пълен данъчен кредит довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода,занижавайки го с 2638 лева.Справката - декларация по ЗДДС за данъчен период м.11.2013г. била одобрена от подсъдимия Н. и била подадена от св.Г.а на 06.12.2013 година по електронен път в ТД-НАП,Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 16250942583/06.12.2013 година. В периода 01.12.2013г.-31.12.2013 година подс.Н. се снабдил с 10 броя данъчни фактури с адресат“Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,: -д.ф.№23/27.11.2013г. с предмет „полагане ламинат, обшивка первази“ с данъчна основа 3276 лв. и ДДС 655.20 лева, -д.ф.№22/26.11.2013г. с предмет „поставяне на тапети“,ДО 4810лв. и ДДС 962 лева, -д.ф.№19/21.11.2013г. с предмет „грундиране на стени и боядисване на стени и тавани“ с ДО 7 080лв. и ДДС 1 416лв., -д.ф.№18/19.11.2013г. с предмет „грундиране и първична обработка“,ДО 3848лв. и ДДС 769.60 лева, -д.ф.№16/15.11.2013г.с предмет „замазка на подови повърхности“ с ДО 3686лв. и ДДС 737.20 лева, -д.ф.№14/12.11.2013г.с предмет „демонтаж стенна облицовка и кърпеж на стени“ с ДО 3 748 лв. и ДДС 749.60лв., -д.ф.№11/07.11.2013г.с предмет „сваляне на тапети и почистване на стени“ с ДО 3120лв. и ДДС 624 лв., -д.ф.№10/06.11.2013г. с предмет „демонтаж на мокет“,ДО 3628лв. и ДДС 725.60лв. и -д.ф.№8/04.11.2013г. с предмет „демонтаж балатум“,ДО 4820лв. и ДДС 964 лева,всички с издател „НИВЕДИРА“,както и с д.ф.№6/22.11.2013г. с предмет „разпространяване на рекламни материали“,ДО 7200лв. и ДДС 1440 лева с доставчик „В. 2013“ ЕООД. Посочените във фактурите услуги реално не били извършени,като създаването и ползването им целяло единствено неоснователно приспадане на данъчен кредит.Самите счетоводни документи не били реално изготвени и подписани от св.В.,едноличен собственик на капитала на „НИВЕДИРА“ ЕООД,нито от св. В.,упълномощено лице.В. и В. не извършвали търговска дейност от името на дружеството,а самото дружество нямало нает персонал,регистрирани ЕКАФП и декларирани обекти за да осъществява търговска дейност.Въпреки това по сметките на дружеството били отчетени разходи към „Санеда“ ЕООД като предходен доставчик /подизпълнител на услугите/.Самият посочен подизпълнител към този момент имала съвсем различен предмет на дейност /търговия на едро с дървен материал и строителни материали/,не притежавала нает персонал ,собствени или наети търговски обекти.За реализиране на целите си към горепосочените фактури подс.Н. се снабдил с 9 договора за услуги, всички от 19.09.2013г. със страни „НИВЕДИРА“ ЕООД-изпълнител и „Мебелна къща ЯВОР - Варна ЕООД“ като възложител.Било посочено,че възложителят се представлява от подс.Н. чрез пълномощник св.Г., а изпълнителят се представлява от св.Н.В..Нито един от тези двама свидетели не бил подписвал тези договори.Инкриминираните 9 броя данъчни фактури с издател „НИВЕДИРА“ ЕООД били включени в дневника за продажби на дружеството за м.11.2013 година и в СД по ЗДДС за този данъчен период, подадена по електронен път с КЕП на името на св.В..Плащането било сторено по банков път.Дружеството „В. 2013“ ЕООД фигурирало за издател на д.ф.№ 6/22.11.2013г., но същата не била изготвена и подписана нито от управителят И., нито от пълномощниците В. и В..По последната фактура на 30.04.2014г. по банковата сметка на доставчика постъпило плащане в размер на 8 640лв. от „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД, като същият ден сумата била изтеглена на каса от св.В.,която я предала на лице с неустановена самоличност,представящо се с име И. И..“В. 2013“ ЕООД реално не предоставила услугата по данъчната фактура-„разпространение на рекламни материали“,но с цел да удостовери документално такава,в сметка „602“-разходи за външни услуги,отразила предходни доставчици,като посочила „Енаси“ ЕООД, относно дейността по разпространение на рекламните изделия и“М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,относно изработката на рекламните материали.Касателно вписаната услуга по д.ф.№6/22.11.2013година подс.Н. се снабдил с договор от 15.10.2013г. за безадресно разпространение на рекламно издание,като в договора било посочено,че възложителят „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД се представлява от подсъдимия,а изпълнителят „В. 2013“ ЕООД се представлява от св.И.И.. Последният реално не бил подписал договора.Фактурата с посочена основа 7200лв. и ДДС 1 440лв. била включена в дневник за продажби на доставчикаа за съответния данъчен период и в СД по ЗДДС,подадена по електронен път с КЕП на името на св.И..След описаното по-горе подс. Н. за времето от 01.12.2013г. до 14.01.2014г. ги предоставил за осчетоводяване на св.Л. Г.а, която изготвила вторичните счетоводни документи, като вписала фактурите в дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.12.2013 година и съставила СД по ЗДДС, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 80 779.77лв., а действително установеният бил в размер на 71 736.57лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 33 688.22лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне възлизал на 42 731.42лв.Декларираният размер ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяване на подробно посочените по-горе фактури с издатели „НИВЕДИРА“ЕООД и „В. 2013“ ЕООД в дневника за покупки довело до преобразуване размера на дължимия към държавата ДДС за описания период,занижавайки го с 9043.20лева.След изготвяне на вторичните счетоводни документи и тяхното одобрение от подсъдимия св.Г.а,на 14.01.2014г. подала по електронен път в ТД-НАП,Пловдив, офис Пазарджик СД по ЗДДС за данъчен период м.12.2013г. и същата била заведена с вх.№ 16250944423/14.01.2014 година. Продължавайки с реализирането на целите си,за данъчен период 01.07.2014г.- 31.07.2014г. Н. се снабдил с д.ф.№96/21.07.2014г. с получател „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД и издател „А.-Я. 2014“ ЕООД с предмет „извършване на монтажни работи“,ДО 12470.83лв. и ДДС 2 494.17 лева,като фактурата носела всички изискуеми реквизити и към нея бил издаден касов бон за извършено плащане.Регистриране в НАП чрез ЕКАФП не било отразено,а реална доставка на услугата не била извършена.Дружеството-доставчик не разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на търговска дейност,но въпреки това в сметка „602“-разходи за външни услуги, декларирало като предходни доставчици „Емерсън 007“ЕООД,“М-Агро 2013“ ЕООД,“Гео Дим Груп“ЕООД и „Тод-Строй 2014“ ЕООД.Декларираните им доставки към „АНИ- ЯН 2014“ ЕООД били фиктивни.Издадената фактура№96/21.07.2014г. била включена в дневника за продажби на „А.-Я. 2014“ЕООД за м.07.2014г. и в справката декларация по ЗДДС за този данъчен период,като била подадена по с КЕП на името на св.А..След като получил данъчната фактура,знаейки че реално не е предоставена услуга,в периода 01.07.14г.-11.08.2014г. Н. я предал на св.Л.Г.а за осчетоводяване,а Г.а изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор–Варна“ ЕООД за данъчен период м.07.2014 година,като включила данъчната фактура без да съзнава обстоятелството,че тя не отразявала действително осъществени услуги.Свидетелят Г.а съставила СД по ЗДДС,като включването на д.ф.№96/21.07.2014г. повлияло на размера на дължимия ДДС.В СД в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 77 731.75лв., а действително установеният размер възлизал на 75 237.58лв. и така променила резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне 1470.43лв.,внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 3964.60 лева.Вписването на тази фактура довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2494.17 лв.Подсъдимият Н. одобрил съставената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.07.2014 година и на 11.08.2014г. св. Г.а я подала по електронен път в ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик с вх. №13001282867/ 11.08.2014 година. За данъчен период 01.08.2014г. - 31.08.2014г. Н. се снабдил с данъчна фактура с издател „А.-Я. 2014“ ЕООД и получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД под №145/20.08.2014г. с данъчна основа 12480лв. и ДДС 2496лв.,и предмет „извършване на строително-монтажни работи“. Към фактурата бил издаден касов бон от нерегистриран в НАП ЕКАФП.Тази фактура не била съставена и подписана нито от св.М.-едноличен собственик на капитала,нито от св.Б. А.,упълномощено лице.Посочената във фактурата услуга реално не била предоставена,а посочения за доставчик „А.-Я. 2014“ЕООД не разполагал с материална и кадрова обезпеченост,за да върши търговска дейност.За да удостовери документално такава, в сметка „602“-разходи за външни услуги горното дружество декларирало предходни доставчици-„Емерсън 007“ ЕООД,“М-Агро 2013“ ЕООД,“Гео Дим Груп“ ЕООД и „Тод-Строй 2014“ ЕООД, но доставки реално не били извършени.Издадената фактура №145/20.08.2014г. била отразена в дневника за продажби на „А.-Я. 2014“ЕООД за м.08.2014г. и размерът на ДДС бил включен в общия такъв за периода в СД по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.А..Подсъдимият Н. съзнавал привидния характер на доставката,знаел за липсата на реално получена от „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД услуга, изразяваща се в „строително-монтажни работи“,вписана в описаната фактура,но въпреки това предоставил фактурата на св.Г.а за осчетоводяване.На база представената и от подс.Н. фактура била изготвена справка-декларация по ЗДДС и същата била вписана в съответен дневник за покупки за данъчен период м.август 2014 година.Бил деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит от 52655,80 лева при действителен 50159,80 лева,като бил занижен размера на дължимия данък за този данъчен период с 2496лв. След съставяне на СД по ЗДДС за м.08.2014 година и при одобрение от страна на подсъдимия Н. на 11.09.2014г. Г.а подадена по електронен път в ТД-НАП,Пловдив, офис Пазарджик. С цел избягване установяването и плащането на ДДС за данъчен период м.09.2014 година подсъдимият Н. се снабдил в полза на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД с четири данъчни фактури за закупени строителни материали,ведно със стокови разписки към тях.Бил посочен за доставчик „БМ БИЛД“ ЕООД.Снабдил се с д.ф№295/23.09.2014 година с предмет „грунд Баумит, мазилка Баумит, гипсокартон, директен окачван“ с ДО 8 440лв. и ДДС 1 688лв.,№282/15.09.2014 година с предмет „шпакловка, шлам водонепропусклив, хидроизолация, директен окачван“ с ДО 8 920 лв. и ДДС 1784лв.,№270/08.09.2014 година с предмет „минерална шпакловка, замазка, саморазливна замазка“ с ДО 5 210лв. и ДДС 1 042лв. и №265/04.09.14 година с предмет „гипсокартон, рапидни винтове, дюбели РУС“ с данъчна основа 4 620лв. и ДДС 924 лева,като във всяка от фактурите било посочено извършено плащане в брой и били приложени издадени касови бонове от регистрирано ЕКАФП на фирмата-доставчик „БМ БИЛД“ ЕООД.Посочените във фактурите стоки реално не били доставени на купувача.Реални плащания на покупна цена не били правени,като в този период „БМ БИЛД“ ЕООД не разполагало с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на посочените във фактурите услуги.За да удостовери неверните обстоятелства документално във вторичните счетоводни документи били декларирани покупки,включително от дружествата „Стил-2002“ООД,“БИЛМАТ“ ЕООД,“Милков- Маркет“ ООД, “Арматрон“ ООД и “Практикер“,макар тези дружества никога да не са търгували с „БМ БИЛД“ ЕООД,не са издавали описаните данъчни фактури и не са доставяли стоки или услуги на това дружество.Описаните данъчни фактури били вписани в дневника за продажби на „БМ БИЛД“ ЕООД за м.09.2014г. и размерът на ДДС бил включен в общия размер за периода в СД по ЗДДС,подадена по ел. път с КЕП на името на св.М..Подсъдимият Н. знаел горните обстоятелства и привидния характер на сделките,отразени в описаните фактури,но ги предоставил за осчетоводяване на св.Л. Г.а,която от своя страна изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД за данъчен период м.09.2014 година и отразила фактурите с издател „БМ БИЛД“ ЕООД без да знае,че същите отразяват нереализирани доставки на стоки.Тя съставила СД по ЗДДС,като размерът на ДДС по инкриминираните фактури бил включен в общия за периода.Повлиял на формирания резултат,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ бил деклариран данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 42164.20лв. при действителен 36726,20 лева с променен резултат за периода,като в раздел „В“ бил отразен данък /352,80 лева/ за внасяне,който е по-малък от действителния 5790,80 лева,като общо данъка бил занижен с 5438 лева.След проверка от страна на Н. на изготвената справка-декларация и отразените обстоятелства,тя била подадена на 06.10.2014 година по електронен път с КЕП към ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик. За данъчен период 01.10.2014г. - 31.10.2014г. Н. се снабдил с данъчни фактури № 242/23.10.2014 година с предмет „шпакловъчна маса, силиконова мазилка, гранопор грунд“ с данъчна основа 6120.02лв. и ДДС 1 224лв. и №202/02.10.2014г. с предмет „циментово лепило за топлоизолация,лепило за фаянс,топ мазилка,рапидни винтове,дюбел за топлоизолация“ с ДО 6220лв. и ДДС 1244лв.,като и двете са с посочен доставчик „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД и получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,като в тях било отразено и извършено плащане в брой по сделките с издаден касов бон от регистриран ЕКАФП на доставчика с номер на фискалното устройство ED233137 и № на фискална памет 44231912.Тези фактури не отразявали реално извършени доставки.С цел достоверност реалното получаване на стоките към фактурите били представени стокови разписки без стоките да са доставени на купувача „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД. За съставител на фактурите и на стоковите разписки било вписано име И. И..Такова лице не работело в дружеството,а към този момент дружеството издател-доставчик не разполага с кадрова и материално-техническа обезпеченост,за да изпълнени сделките.Въпреки това „доставчикът“ посочил за предходен доставчик на стоките по двете фактури „Стройбилдинг Комерс“ ЕООД,като доставчикът декларирал покупки и от „Мак Прима“ ЕООД,“Дерби и ко“ ЕООД, „Строймаркет 2000“ ООД,както и от други дружества,макар сделките да не били реални.Тези дружества нямали търговски отношения с „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД,не са издавали данъчни фактури,не са доставяли стоки и не са получавали плащания от „доставчика“.Двете данъчни фактури били включени в дневника за продажби на „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД за м.10.2014 година.Размерът на ДДС по тях бил отразен в общия резултат за данъчния период в СД по ЗДДС,подадена по електронен път с КЕП на името на Светлин П. .Подсъдимият Н. знаел за фиктивния характер на отразените в двете фактури сделки,но ги предоставил на св.Л.Г.а за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор–Варна“ЕООД за данъчен период м.10.2014 година, включвайки двете данъчни фактури.Не знаела,за разлика от подс.Н.,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки.След това св.Г.а изготвила справка-декларация по ЗДДС, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 31614.14лв., а действително установеният бил 29 146.14лв.,променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне от 13 649.17лв., внесен, а действително установения ДДС за внасяне бил 16117.17лв. Декларираният размер ДДС с право на пълен данъчен кредит, формиран при вписване в дневника за покупки на двете фактури с издател „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода,занижавайки го с 2468 лева.След съставяне на СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2014 година св.Г.а я подала /на 11.11.2014г./ по електронен път в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик,заведена вх.№ 13001298769/11.11.2014 година. За данъчен период 01.12.2014г. - 31.12.2014 година,в полза на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД Н. се снабдил с 4 броя данъчни фактури: -д.ф.№ 478/10.12.2014г. с предмет „извършени услуги по рекламни дейности по договор и протокол“ с ДО 8360лв. и ДДС 1672лв., -д.ф.№473/08.12.2014 година с предмет „услуги по рекламна дейност съгласно договор и протокол“ с ДО 5220лв. и ДДС 1044лв., -д.ф.№ 486/13.12.2014г. с предмет „работен календар,магнит бележник,кутийка мемо магнити, слим джобен, химикалка с поставка, ключодържател“ с ДО 4380лв. и ДДС 876лв.,всички с посочен доставчик „БИ СИ ГРУП“ЕООД и д.ф.№ 228/12.12.2014г. с предмет „авточасти“ с ДО 5396лв. и ДДС 1 079.20лв. с посочен доставчик „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД.Реални доставки не са сторени,като във всяка от данъчните фактури било отразено плащане в брой и към всяка имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП/с посочени в мотивите на първия съд номера на фискално устройство и фискална памет/.“БИ СИ ГРУП“ЕООД не разполагала с кадрова и материално-техническа обезпеченост,за да извърши търговска дейност,но с цел да създаде привидност за действителност на сделките посочило различни дружества за предходен доставчик на стоките/вкл.“Овербрет консулт“ЕООД и „Ралитекс-ЕН“ЕООД/.Описаните данъчни фактури не били осчетоводени и отразени във вторичните счетоводни документи на „БИ СИ ГРУП“ ЕООД и били съставени с цел да се имитира произход на стоките.В дневниците за покупки „БИ СИ ГРУП“ЕООД декларирало доставки и от „Билмат“ ООД,“Докат“ЕООД,“Универснаб“ ООД и „Тримекс Инвест“ ЕООД, но нито едно от тези дружества не било сключвало сделки с първото дружество,не му били издавали данъчни фактури и не получавали плащания.Не доставяли и описаните стоки.За д.ф.№473/08.12.2014г., подс.Н. се снабдил с договор за изработка на рекламен клип от 08.09.2014г., спецификация към договора и протокол за определяне на крайна цена от 5220лв. без ДДС,като в документите за възложител вписал „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД,а за изпълнител-„БИ СИ ГРУП“ ЕООД, представлявана от св.Б.С..Последният не бил подписвал такъв договор.За д.ф.№ 478 /10.12.2014г. бил съставен договор от 03.10.2014г. и приемо-предавателен протокол с посочен възложител „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД и изпълнител „БИ СИ ГРУП“ ЕООД, представлявано от св.С.,който не бил подписвал такъв документ.По д.ф.№ 486/13.12.2014г. била съставена стокова разписка с получател подс.Н. и съставител св.М.а,но посочените в описаните фактури стоки и услуги не са доставени и не са получени от „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД. Издадените от „БИ СИ ГРУП“ ЕООД фактури № 478/10.12.14г.,№473/08.12.14г. и №486/13.12.14г. били включени в дневника за продажби за м.12.2014г., а формираният ДДС бил включен в общия такъв за периода в СД по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.Б.С..По повод д.ф.№ 228/12.12.2014 година,с посочен издател „ЕМ ЕЙ ВИ 75“се установява,че дружеството не разполага с кадрова и техническа обезпеченост,не е извършвало никаква търговска дейност.За да се имитира такава,обаче посочило за предходен доставчик на авточастите дружество „Мотор Рейсинг Каре“ ЕООД,издател на д.ф. №548/20.11.2014 година.Впоследствие д.ф.№228/12.12.2014г. била включена в дневника за продажби на „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ ЕООД за м.12.2014 година,посочена в СД по ЗДДС за този данъчен период и подадена по ел. път с КЕП на името на св.Т.Я..Стоки по тази фактура реално не са доставени.Подсъдимият Н. знаел фактите по описаните 4 броя данъчни фактури /478/10.12.2014г.,473/08.12.2014г., 486/13.12.2014 година и 228/12.12.2014 година/,но въпреки това ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.декември 2014 година,като включила посочените данъчни фактури.Не знаела за липсата на реални доставки.Отразените в дневника за покупки данъчни фактури с издатели „БИ СИ ГРУП“ЕООД и „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ЕООД променили резултата по СД и по дължимия данък по ЗДДС.В СД св.Г.а посочила-в раздел „Б“ Данни за упражнено право на данъчен кредит“ ДДС с право на пълен данъчен кредит 46499.91лв.,при действително установен от 41828.71лв. и променила резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 1763.13 лв.,внесен,при действително установен данък за внасяне в размер на 6 434.33лева.Декларираният размер ДДС с право на пълен данъчен кредит,формиран при вписване в дневник за покупки на описаните фактури довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за посочения данъчен период, занижавайки го с 4671.20 лв.На 14.01.2015г.св.Г.а подала СД по ЗДДС по електронен път в ТД-НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 13001310270/14.01.2015 година. За данъчен период 01.01.2015г. - 31.01.2015 година,в изпълнение на целта си да избегне установяването и плащането на данъчни задължения,Н. се снабдил с пет броя данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД: -д.ф.№584/22.01.2015г. с предмет „тонер касети“ с ДО 870.70лв. и ДДС 174.14лв., -д.ф.№1000000556/09.01.2015г. с предмет „папки, самозалепваща лента, класьори, джоб, визитник, хартия, клипборд и химикалка“ с ДО 2135лв. и ДДС 427лв., -д.ф.№534/07.01.2015г. с предмет „рекламни услуги съгласно договор от 24.11.2014г. и протокол“ с ДО 6 500лв. и ДДС 1 300лв., и -д.ф.№598/27.01.15г. с предмет „папка, азбучник спирала, химикалка“ с ДО 2 013лв. и ДДС 402.60лв., всички с посочен доставчик „БИ СИ ГРУП“ЕООД,както и с д.ф.№ 317/27.01.2015г. с предмет „процесор, кутия компютър със захранване, захранващ блок, безжичен рутер“ с ДО 1 308.90 лв. и ДДС 261.78лв. с посочен доставчик „ЕМ ЕЙ ВИ 75“ЕООД.Във фактурите бил отразен начин на плащане „в брой“ и към всяка от тях имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП /посочени подробно в мотивите на първия съд/,като към данъчните фактури с предмет доставка на стоки били приложени стокови разписки с получател подс.Н. и съставител А. М..Последната не фигурирала за лице,наето по трудово правоотношение в дружеството-издател,което от своя страна било без кадрова и техническа обезпеченост да изпълни такава търговска дейност.С цел да имитира такава дружеството посочило за предходен доставчик на стоките по д.ф.№584/22.01.15г.,д.ф.№ 1000000556/09.01.2015г. и д.ф.№598/27.01.15г. „Ралитекс –ЕН“ ЕООД,издател на фастури от своя страна с №№ 960/09.12.14г., 955/03.11.14г. и 968/12.01.2015 година.За предходен доставчик на услугите по ДФ № 534/07.01.15 година „БИ СИ ГРУП“ ЕООД посочило „Овербрет консулт“ ЕООД, издател на д.ф.№813/03.12.2014 година.Данъчните фактури,издадени от предходен доставчик не били осчетоводени и не били отразени във вторичните счетоводни документи на „БИ СИ ГРУП“ ЕООД,като последното дружество отново посочила в дневника за покупки доставки от „Билмат“ ООД,“Докат“ ЕООД, „Универснаб“ ООД и „Тримекс Инвест“ ЕООД,макар никога да не била сключвала търговски сделки с описаните дружества.За услугите,невярно фактурирани по ДФ № 534/07.01.2015 година подс.Н. се снабдил с договор за рекламна услуга от 24.11.2014г., ведно с приемо-предавателен протокол,като за възложител фигурирала „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД, представлявана от подсъдимия Н.,а за изпълнител било вписано „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с представляващ св.Б.С..Издадените от „БИ СИ ГРУП“ЕООД четири броя данъчни фактури били включени в дневника за продажби за м.01.2015г. и формираният от тях ДДС бил включен в общия такъв в справката-декларация по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.Б. С.. Подсъдимият се снабдил и с ДФ№ 317/27.01.15г. с издател ЕМ ЕЙ ВИ 75 ЕООД, което от своя страна с цел да имитира търговска дейност декларирало през този данъчен период за предходни доставчици „Ахава“ ООД,“Ем Трейд“ ООД,“Трос метал“ ЕООД,“Елана Г“ ООД,както и други дружества,с които обаче не търгувало стоки и услуги.Данъчна фактура №317/27.01.2015г. била вписана в дневника за продажби на „ЕМ ЕИ ВИ 75“ ЕООД за м.01.2015г. и размерът на ДДС по същата бил включен в СД ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.Т.Я..Въпреки,че описаните инкриминирани данъчни фактури били отразени във вторичните счетоводни документи на дружествата-доставчици и бил издаден фискален бон за плащане в брой, описаните в тях стоки и услуги не били доставени в полза на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД,като Н.,знаейки тези обстоятелства ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване.Свидетелят Г.а попълнила дневника за покупки за данъчен период м.01.2015година без да знае,че данъчните фактури отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.Впоследствие св.Г.а съставила СД по ЗДДС за този данъчен период, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 36 182.89лв., а действително установеният такъв възлизал на 33 617.37лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 5 676.71лв., внесен,при действително установен ДДС за внасяне в размер на 8 242.23лв. и преобразувайки размера на дължимия към държавата данък, приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2565.52 лева.Справка-декларацията по ЗДДС за данъчен период м.януари 2015 година била подадена от св.Г.а на 11.02.2015г. по електронен път в ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 13001315145/11.02.2015 година. За данъчен период 01.02.2015 година-28.02.2015 година подс.Н. се снабдил с две данъчни фактури с издател „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с № 643/02.02.2015г. с предмет „плащане по договор за поддръжка и оптимизация на сайт“ с ДО 3 000лв. и ДДС 600лв. и с № 628/02.02.2015г. с предмет „договор за онлайн реклама“,данъчна основа 3 750лв. и ДДС 750 лева.Тези фактури не отразявали реални доставки и сочените в тях услуги не били предоставени в полза на купувача.В данъчните фактури бил отразен начин на плащане „в брой“ и към всяка една имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с номер на фискално устройство ED231895 и номер на фин.памет 44231895 със сервизна фирма „ЕВС Сервиз“ ЕООД.Действителни плащания не били извършени.Фирмата-доставчик не разполагала с кадрова и материална обезпеченост,не извършвала никаква търговска дейност,но с цел да имитира такава посочила за предходен доставчик на услугите дружество „Овербрет консулт“ ЕООД София,издател на фактура№813/03.12.2014 година.Тази данъчна фактура била съставена единствено фиктивно да отрази нереализирани стопански операции.“БИ СИ ГРУП“ ЕООД декларирало в дневник за покупки доставки и от „Билмат“ООД,“Докат“ ЕООД,“Универснаб“ ООД и „Тримекс Инвест“ЕООД,но тези дружества никога не са издавали данъчни фактури,не са получавали плащания и не са доставяли стоки и/или услуги.По повод фактура №643/02.02.2015г. подс.Н. се снабдил с договор от 02.12.2014г. и протокол от тази дата с възложител „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,представлявано от него и изпълнител „БИ СИ ГРУП“ ЕООД,представлявано от св.Б.С..За фактура № 628/02.02.2015г. бил съставен договор за реклама от 06.01.2015г. между същите страни.“БИ СИ ГРУП“ЕООД включило фактури №№ 643/02.02.2015г. и 628/02.02.2015г. в дневника за продажби за данъчен период месец февруари 2015г. и в СД по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.Б.С.. Подсъдимият Н. знаел фиктивния характер на отразените в двете фактури доставки,но въпреки това в периода 01.02.15г.-13.03.15г. ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,като последната попълнила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.02.2015г. и включила двете фактури №643/02.02.2015г. и №628/02.02.2015 година,като по-късно св.Г.а СД по ЗДДС.В раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит от 26 396.63 лева при действително установен от 25 046.63лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 14 770.89лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 16 120.89лв.Така приспаднала неследващ се данъчен кредит от 1350лв.На 13.03.2015г. Г.а подала СД по ЗДДС по електронен път в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№ 13001322074/13.03.2015 година. През месец март 2015 година подс.Н. се снабдил с две данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД с №737/04.03.2015г. с предмет „извършени рекламни услуги по договор“,ДО 4320лв. и ДДС 864 лева с посочен доставчик „БИ СИ ГРУП“ ЕООД и с № 42/04.03.15 година с предмет „папка, класьор, архивен кашон, хоризонтална поставка, комплект за архивиране, текст маркер“,ДО 2095лв. и ДДС 419 лв. с посочен доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Фактурите не отразявали реални доставки,като в тях било отразено извършено плащане в брой с приложен касов бон от регистрирани ЕКАФП,съответно на „БИ СИ ГРУП“ ЕООД с номер на ФУ ED231895 и номер на ФП 44231895 със сервизна фирма „ЕВС Сервиз“ ЕООД и на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД с номер на ФУ DY374877 и номер на ФП 36476031 със същата сервизна фирма.Дружествата „доставчици“ по фактурите не разполагали с кадрова и материална обезпеченост,не извършвали никаква търговска дейност.С цел да имитира такава „БИ СИ ГРУП“ЕООД посочило за предходен доставчик на услугите по фактура №737/04.03.2015г. дружество „Овербрет консулт“ЕООД,издател на фактура № 813/03.12.2014г., която не била осчетоводена и отразена във вторичните счетоводни документи на това дружество.Била съставена само фиктивно „фактуриране“ на нереализирани стопански операции. Дружеството-доставчик посочило в дневниците за покупки доставки от други дружества,които не били сключвали реални търговски сделки с „БИ СИ ТРУП“ЕООД.За да създаде представа за реалното извършване на услугите по фактура № 737/04.03.2015г. подсъдимият се снабдил с договор за реклама от 02.02.2015г., в който за възложител фигурирала „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД, представлявано от подсъдимия,а за изпълнител било посочено „БИ СИ ГРУП“ ЕООД.Издадената фактура №737/04.03.2015г. била включена в дневника за продажби на доставчика за м.март 2015г. и в СД по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.Б.С..По повод фактура № 42/04.03.2015г. с посочен издател „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД и в стокова разписка към нея било посочено,че са съставени от В. М.,която не работела във фирмата.Самото „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД не разполагало с кадрова и материална обезпеченост,не извършвало търговска дейност, но с цел да имитира такава посочило за предходни доставчици „Анзор“ЕООД и „Мега- Б“ЕООД,последното издател на фактура №851/27.02.2015 година.“СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД декларирало в дневника за покупки доставки от други дружества,но нито едно не извършило сочените доставки.Фактура № 42/04.03.2015г. била включена в дневника за продажби на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД за м.март 2015г. и в СД по ЗДДС,подадена с КЕП на името на св.С.В..Подсъдимият Н. знаел за фиктивния характер на двете фактури с № 737/04.03.15г. и с №42/04.03.15г., но въпреки това ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,о последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД за данъчен период м.март 2015г.,включвайки фактурите.Не знаела,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.Свидетелят Г.а съставила СД по ЗДДС за този данъчен период, включвайки в общия размер на ДДС и този,касаещ сделките по горните две фактури, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 38 322.84лв., а действително установеният възлизал на 37 039.84лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 17828.18лв.,внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 19 111.18 лева.Декларираният размер ДДС с право на пълен данъчен кредит на фактурите с посочен издатели „БИ СИ ГРУП“ ЕООД и „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД в дневника за покупки довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1283лв.Така съставената СД по ЗДДС за данъчен период м.март 2015г. била подадена от Г.а в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№ 13001326206/09.04.2015 година. Със същата цел-да избегне установяване и плащане на данъчни задължения,за данъчен период м.04.2015г. подс.Н. се снабдил с четири данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД: -№35/24.04.2015г. с предмет „услуга по изработка рекламни флаери“,ДО 4000лв. и ДДС 800лв. с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД, -№144/02.04.2015г. с предмет „услуги по договор от 06.01.2015г.“,ДО 4850лв. и ДДС 970лв., -№210/24.04.2015г. с предмет „услуга по разпространение на рекламни флаери,съгласно договор и протокол“,ДО 1600лв. и ДДС 320лв. и -№222/28.04.2015г. с предмет „канцеларски материали“ с ДО 2 052.73лв. и ДДС 410.55лв., всички с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Във всяка от фактурите бил отразен начин на плащане „в брой“ и към всяка имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП.Реални доставки и реални плащания по всичките горепосочени фактури не били извършени. Във фактура №35/24.04.2015г. с издател „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД била вписана О. И. за „съставител“,но такова лице не работело във фирмата-доставчик,а самото дружество не разполагало с кадрова и техническа обезпеченост.Не извършвало никаква търговска дейност.С цел да имитира такава във вторичните счетоводни документи дружествотоиздател декларирало покупки от други дружества,подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,но нито едно от тях не е сключвало търговски сделки с „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД,не били издавали данъчни фактури, не били получавали плащания и не били доставяли стоки или услуги на дружеството.За да създаде погрешна представа за реално извършена услуга по фактура №35/24.04.2015г., подс.Н. се снабдил с договор за услуга от 30.03.2015г. с възложител „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД, представлявано от него и изпълнител „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД,представлявано от св.Х.. Фактурата била включена в дневника за продажби на“М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД за м.04.2015г. и в СД по ЗДДС,подадена по ел.път с КЕП на името на св.Х..По повод останалите три фактури за този данъчен период,с посочен доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД и в съпътстващите ги стокови разписки бил вписан за съставител В. М., която не работела във фирмата,която от своя страна не разполагала с кадрова и материална обезпеченост,и не извършвала търговска дейност.С цел да имитира такава посочило за предходни доставчици по инкриминираните фактури дружествата „Анзор“ ЕООД и „Мега-Б“ ЕООД,но тези фактури не отразявали действителни доставки и били съставени единствено с цел фиктивно фактуриране на нереализирани стопански операции.В дневниците за покупки „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД вписало доставки и от други дружества,но нито едно от тях не реализирало действителни доставки.За да създаде представа за реално извършена услуга по фактура № 144/ 02.04.2015г., подс.Н. се снабдил с договор за реклама от 06.01.2015 година,с изпълнител „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД,представлявано от св.В..Последната не е подписвала такъв договор.Между горните страни бил съставен договор за услуга от 20.04.2015г., ведно с приемо-предавателен протокол №1/24.04.2015г., създаващи привидно правно основание за плащане на услугата по фактура№ 210/24.04.2015 година.Фактури с №144/02.04.15г.,№210/ 24.04.2015 година и №222/28.04.2015г. били включени в дневника за продажби на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД за м.април 2015г. и в СД по ЗДДС за този данъчен период, подадена с КЕП на името на св. В..Сделките по инкриминираните фактури за м.април 2015г. били документално оформени и съпътствани с издадени фискални бонове за плащане в брой.Описаните в тях стоки и услуги,обаче не са доставени в полза на „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД.Подсъдимият Н. знаел за горните факти,но въпреки това предоставил документите на св.Г.а за осчетоводяване, а от своя страна последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД за данъчен период м.04.2015 година.Вписала посочените данъчни фактури в СД по ЗДДС за този данъчен период, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 39038.73лв., а действително установеният възлизал на 36 538.18лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 19 141.36лв., внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 21 641.91 лева.Бил преобразуван търговския резултат за периода,като размера на дължимия данък бил занижен с 2500.55лв. и в с този размер бил приспаднат данъчен кредит.На 12.05.2015г. св.Г.а подала СД по ЗДДС по електронен път в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№13001331388 /12.05.2015 година. За данъчен период м.май 2015г. подс.Н. се снабдил с четири данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД: -№ 62/07.05.2015г. с предмет „извършени услуги по интернет - реклама“ с ДО 6 450лв. и ДДС 1 290лв. и №96/ 28.05.2015г. с предмет „изработка на рекламни флаери съгласно договор“ с ДО 4 000лв. и ДДС 800лв.,двете с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД -№ 267/20.05.2015г. с предмет „канцеларски материали“ с ДО 2 110.20лв. и ДДС 422.04лв. и №299/28.05.2015г. с предмет „услуги по разпространение на рекламни материали, съгласно договор от 04.05.15г.“,ДО 1600лв. и ДДС 320лв.,двете с посочен доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД. В посочените данъчни фактури за начин на плащане бил отразен „в брой“ и към всяка имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на името на двете дружества-доставчици.Нито едно от дружествата-доставчици не разполагало с кадрова и материално-техническа обезпеченост.Не развивали действителни търговски взаимоотношения с представляваното от Н. дружество. За нуждите на „документооборота“ „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД декларирало за предходни доставчици други дружества,но с нито едно от тях нямало сключени реални сделки.С цел създаване на привидно основание по фактура № 62/07.05.2015г. подс.Н. се снабдил с Приемо-предавателен протокол от 07.05.2015г.,носещ неговия подпис, като представител на възложителя и подписа на св. Х.,като представител на изпълнителя.По повод фактура № 96/28.05.2015г. подс.Н. се снабдил с договор за услуга от 04.05.2015г., в който за възложител била посочена „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД, представлявана от подсъдимия, а за изпълнител-„М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД с представител св.Х..Фактури с № 62/07.05.2015г. и №96/28.05.2015г. с издател „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД били включени в дневника за продажба за м.май 2015г. и в СД по ЗДДС за този данъчен период,подадена с КЕП на името на св.Х..Останалите две инкриминирани фактури с №267/20.05.2015г. и №299/28.05.2015г. били издадени от „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД с посочен съставител /и на стоковите разписки/ В. М..Дружествотодоставчик нямало кадрова и материална обезпеченост,не извършвало търговска дейност,но с цел да имитира такава посочило за предходни доставчици по фактурите други дружества.Издадените от името на другите дружества фактури били съставени единствено,за да създадат впечатление за действителна търговска дейност, каквато не реализирали.За да създаде вид за реално извършена услуга по фактура№ 299/28.05.2015г. подс.Н. се снабдил с договор за услуга от 04.05.2015 година,като за възложител била вписана „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД,представлявана от него,а за изпълнител-„СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,представлявано от св.В..Последната не е подписвала такъв договор.Фактури № 267 /20.05.15г. и №299/28.05.15г. били включени в дневника за продажби на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД за м.май 2015г. и в СД по ЗДДС за този данъчен период,подадена с КЕП на името на св.В.. Независимо от обстоятелството на вписване на инкриминираните за м.05.2015г. фактури във вторичните счетоводни документи на дружествата-доставчици,то описаните в тях стоки и услуги никога не били доставени/извършени в полза на „Мебелна къща Явор – Варна“ и подсъдимият Н. знаел това.Използвал посочените дружества за издаване на данъчни фактури за нереални сделки с цел неоснователно приспадане на данъчен кредит.Предал описаните фактури на св. Г.а за осчетоводяване и последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.05.2015г., вписвайки предадените й от подсъдимия фактури, без да знае, че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.В последствие св.Г.а съставила СД по ЗДДС,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 38904.10 лева при действително установен 36 072.06лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 15492.71лв, внесен, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 18 324.75лева.По този начин бил преобразуван реалният резултат за периода в насока занижаване размера на дължимия към държавата данък с 2832.04лв.На 11.06.2015г. св. Г.а подала СД по ЗДДС за данъчен период м.05.15г. по електронен път в ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 13001337432/11.06.2015 година. За данъчен период м.06.2015 година подс.Н. се снабдил с четири данъчни фактури: -№157/22.06.2015г. с предмет „на основание договор за изработка на рекламни флаери“ с ДО 4 000лв. и ДДС 800лв. и №124/03.06.2015г. с предмет „извършена услуга по договор от 04.05.2015г. за интернет реклама“ с ДО 8400лв. и ДДС 1680лв.,двете с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД -№366/22.06.2015г. с предмет „разпространение на рекламни флаери съгласно договор и протокол“ с ДО 2 000лв. и ДДС 400лв. и № 327/18.06.2015г. с предмет „ канцеларски материали“ с ДО 2 250.66лв. и ДДС 450.13лева,с посочен доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Във всяка от фактурите бил посочен начин на плащане „в брой“ и към всяка една имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на дружествата-доставчици.За съставител на данъчните фактури с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД било посочено лице О. И.,което не работело в дружеството,а самото то не разполагало с кадрова и техническа обезпеченост,и не извършвало никаква търговска дейност.С цел да имитира такава във вторичните счетоводни документи декларирало за предходни доставчици дружествата“Марисан и К.“АД,“Нортоп“ООД,“Тинс Трейд 2000“ЕООД и чуждестранно дружество.Нито едно от тях не търгувало с „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД.По фактура № 157/22.06.2015г. подс.Н. се снабдил с Договор за услуга от 01.06.2015г., а по фактура № 124/03.06.2015г. се снабдил с договор за реклама от 04.05.2015 година.И двата договора били подписани от него в качеството му на представител на възложителя,а за изпълнителя „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД договорите носели подпис на св.Х..Последната не е подписвала същите. Фактури с №157/22.06.15г. и №124/03.06.15г. били включени в дневника за продажби на „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД за м.06.2015г. и в СД по ЗДДС, подадена с КЕП на името на св.Х.. Фактури с №366/22.06.2015г. и с №327/18.06.2015г. били издадени от“СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,но това дружество не разполагало с кадрова и материална обезпеченост.Не е извършвало търговска дейност,но с цел да се имитира такава посочило за предходни доставчици по фактурите с получател „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД „Анзор“ ЕООД,издател на фактура № 1202/26.05.15г., и „Мега-Б“ ЕООД,издател на фактура с №851/27.02.15г. и №862/03.06.15 година.Тези фактури били съставени единствено с цел фиктивно фактуриране и документално оформяне на нереализирани стопански дейности.В дневниците за покупки „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД декларирало доставки и от други дружества,с които никога не било сключвало търговски сделки.По фактура № 366/22.06.2015г., Н. се снабдил и с други документи,създаващи привидно правно основаниедоговор за услуга от 01.06.2015 година с приемо-предавателен протокол №1/22.06.2015 година,подписани от него за възложителя и с подпис на св.В. за изпълнителя „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Последната не е подписвала този договор.Към фактура№327/18.06.2015г. била издадена стокова разписка от същата дата с получател подс.Н. и съставител В. М..Тя,обаче не е работила в дружеството-доставчик.Фактури с №366/22.06.2015г. и №327/18.06.2015 година били включени в дневника за продажби на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД за м.юни 2015г. и в СД по ЗДДС,подадена по електронен път с КЕП на името на св.В.. Подсъдимият Н. знаел фиктивния характер на доставките,отразени в данъчните фактури,но въпреки това ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,а на основа на представените и документи последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД за данъчен период м.06.2015 година.Описала данъчните фактури,представени и от подсъдимия Н. без да знае,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги,а след това съставила СД по ЗДДС.В раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 35424.70 лева при действително установен 32 094.57лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 4366.10 лв., внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 7696.23 лева.По този начин бил преобразуван размера на дължимия към държавата данък за периода,занижавайки го с 3330.13лв.На 14.07.2015 година св.Г.а подала СД по ЗДДС за данъчен период м.06.2015г. по електронен път в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№ 13001344586/14.07.2015 година. За данъчен период м.07.2015 година подс.Н. се снабдил с четири данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД: -№ 190/01.07.2015г. с предмет „съгласно договор и протокол за интернет реклама“ с ДО 6 500лв. и ДДС 1 300 лв. и №227/20.07.2015г. с предмет „услуга по изработка на рекламни дипляни съгласно договор“ с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв.,двете с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД -№ 447/21.07.2015г. с предмет „канцеларски материали“,ДО 1809.66лв. и ДДС 361.93лв. и № 458/20.07.2015г. с предмет „разпространение на рекламни дипляни, съгласно договор и протокол“ с ДО 2 500лв. и ДДС 500лв., с посочен доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД.Във фактурите за начин на плащане било посочено „в брой“ и към всяка от тях имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на дружествата-доставчици.По нито една от описаните фактури не е постъпвало плащане и нито една от тях не отразява реални доставки.По нито една от тях не е извършена услуга и не е доставена стока,като посочените дружества-доставчици по данъчните фактури не разполагат с кадрова и техническа обезпеченост.Не извършвали търговска дейност,но с цел да имитират такава във вторичните счетоводни документи декларирали предходни доставчици,като например „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД декларирало за такива „Марисан и К.“ АД,“Нортоп“ООД и други,а „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД декларирало „Елина“ ЕООД,“Солид“ ООД и други.Целейки създаване на погрешна представа за реално извършена услуга по фактурите подс.Н. се снабдил с документи, създаващи привидно правно основание,като по фактури №227/20.07.15г. и №190/01.07.15г. с издател „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД се снабдил с договор за услуга от 01.07.2015г. и с договор за рекламна услуга от 01.06.2015 година,ведно с приемо-предавателни протоколи към тях.Документите били подписани от него като представляващ възложителя,а за изпълнител носели подпис на св. Х..Тя,обаче не е подписвала тези документи.По фактура № 458/20.07.2015г. с издател „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД подсъдимият се снабдил с договор за услуга от 01.07.2015 г. и приемопредавателен протокол №1/20.07.2015 година.За възложителя се подписал той,а за изпълнителя „ СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД бил отразен подпис на св.В..Тя не е подписвала този договор.Към фактура № 447/21.07.2015г. била издадена стокова разписка с получател подс.Н. и съставител В. М..Последната не работела в това дружество.Дружестватадоставчици включили описаните данъчни фактури в дневник за продажби за м.юли 2015г. и в СД по ЗДДС.За „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД справката-декларация била подадена по ел.път с КЕП на името на св.Х., а за „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД била подадена с КЕП на името на св.В..Въпреки установеното документално оформяне,по същество данъчните фактури не отразявали реални доставки.Описаните в тях услуги и стоки не били предоставени на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД. Подсъдимият Н. знаел за фиктивния характер на описаните по-горе фактури за посочения данъчен период с №190/01.07.2015г.,№227/20.07.2015г.,№ 447/21.07.2015г. и №458/ 20.07.2015 година,но въпреки това ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.07.2015 година и ги включила,без да знае,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.След това св.Г.а съставила СД по ЗДДС за този данъчен период,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен 37 104.93 лева при действително установен 34 043лв. и променила резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 19 338.53лв., внесен, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 22 400.46 лева.По този начин приспаднала неследващ се данъчен кредит от 3061.93 лева.На 12.08.2015г. св.Г.а подала съставената СД по ЗДДС по електронен път в ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик с вх.№ 13001348542/12.08.2015 година. За данъчен период месец август 2015г. подс.Н. се снабдил с данъчни фактури с получател „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД №282/18.08.2015г. с предмет „услуга по изработка на рекламни дипляни съгласно договор“ с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв. с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и с данъчни фактури,с посочен издател „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД № 538/18.08.2015 година с предмет „канцеларски материали“,ДО 1825.90лв. и ДДС 365.18лв. и №551/19.08.2015г. с предмет „разпространение на рекламни дипляни съгласно договор и протокол“,ДО 2 800лв. и ДДС 560 лева,като във фактурите бил посочен начин на плащане-„в брой“ и към всяка от тях имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на фирмата-доставчик с номер на фискалното устройство, номер на фискалната памет и име на сервизната фирма, идентични с тези, отбелязани погоре,ползвани в предходни данъчни периоди.За съставител на фактурите били вписани съответно С. И. и В. М.,но те не работели в горните фирми.Посочи се и по-горе,че „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД не разполагали с кадрова и материалнотехническа обезпеченост за изпълнение на отразените във фактурите услуги и за доставка на описаните стоки.С цел да имитират търговска дейност във вторичните счетоводни документи за посочения данъчен период те декларирали предходни доставчици,като „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД декларирало за такива „Марисан и К.“ АД,“Нортоп“ ООД,както и още няколко дружества,а „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД декларирало за доставчик „Елина“ЕООД,“Строймонт“ ЕООД,“Солид“ ООД, „Тинс трейд 2000“ ЕООД и чуждестранно дружество,включително „Мега – Б“ЕООД,последното посочено за издател на фактура №851/27.02.2015г.,№862/03.06.2015г., №871/27.07.2015г. и №873 /30.07.2015 година.Дружествата,посочени за доставчици към получателя „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД включили описаните фактури в дневника си за продажби за м.08.2015г. и в СД по ЗДДС,която за първата от тях била подадена по ел.път с КЕП на името на св.Х., а за вторатас КЕП на името на св.В..За да се придаде документална достоверност за реално извършена услуга подс.Н. се снабдил и с други документи,като за фактура № 282/18.08.2015г. се снабдил с договор за изработка на рекламни материали от 24.07.2015г. и с констативен протокол от 18.08.2015г., подписани от него,в качеството му на представляващ възложителя,а за изпълнителя „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД документите носели подпис на св.Х..Последната не ги е подписвала.Касателно издадената от „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД фактура №551/19.08.2015 година подс.Н. се снабдил с договор за услуга от 01.08.2015 година и с приемо-предавателен протокол № 1/19.08.2015 година,като за възложител се сочела „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД, представлявана от Н.,а за изпълнител било посочено „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД, представлявано от св.В..Последната не е подписвала такъв договор.Към фактура № 538 /18.08.2015 година била приложена стокова разписка с получател подс.Н. и със съставител В. М..Последната не работела в дружеството.Документите,посочени по-горе били документално оформени /фактури и съпътстващи ги документи/,но сочените в тях услуги не били действително извършени,а описаните стоки не били реално доставени в полза на възложителя.Подсъдимият Н. знаел всички описани факти,включително невярното и неистинско отразяване по документите,но ги предоставил на св.Г.а за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки за данъчен период м.08.2015 година,вписвайки получените първични счетоводни документи.Не знаела,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.Впоследствие св.Г.а съставила СД по ЗДДС, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 43 261.49 лева при действително установен 41 436.31 лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне сума в размер 8 124.68 лв.,внесена,а действително установеният ДДС за внасяне бил 9949.86лв. и това занижаване на резултата за периода довело до приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 1825.18 лева. На 12.09.2015г. св.Г.а подала СД по ЗДДС за данъчен период м.08.2015г. по електронен път в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№ 13001354954/12.09.2015 година. В изпълнение на нелегитимните си цели за избягване установяването и плащане на данъчни задължения от „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД в периода 01.09.2015г.- 30.09.2015г. подс.Н. се снабдил с данъчни фактури с издатели „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,“СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ЕООД и „АЛМА-БИ 83“ЕООД: -фактура №86/25.09.2015г. с предмет „разпространение на рекламни материали съгласно договор и протокол“ с ДО 2 500лв. и ДДС 500лв. с доставчик „АЛМА-БИ 83“ЕООД, -фактура№247/05.08.2015г. с предмет „услуги по интернет реклама съгласно договор от 03.07.15г.“ с ДО 8 500лв. и ДДС 1 700лв., -фактура№ 314/07.09.2015г. с предмет „услуги по изработка на реклама, съгласно договор и протокол“ с ДО 8 500лв. и ДДС 1 700лв. -фактура № 347/24.09.2015г. с предмет „услуга по изработка на рекламни материали, съгласно договор“ с ДО 5 000лв. и ДДС 1 000лв., всички с доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и -фактура №593/24.09.2015г. с предмет „канцеларски материали“ с ДО 1712.85лв. и ДДС 342.57лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Нито една от горните фактури не отразявали реални доставки на вписаните стоки и услуги. Било отразено извършено плащане в брой и към всяка от фактурите имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП.Нито едно от дружествата,посочени за доставчици не разполагали с кадрова,материална и/или техническа обезпеченост,като наред с изложеното за изследваните по-горе две дружества „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД,и „АЛМА-БИ 83“ ЕООД към инкриминирания период не притежавало сключени трудови и/или граждански договори,в това число и с Д. С.,посочена за съставител на фактура №86/25.09.2015г.За да създаде вид за реално извършена услуга,изразяваща се в разпространение на рекламни материали подс.Н. се снабдил с договор за услугата от 01.09.2015г. и протокол за отчитане от 25.09.2015г. с възложител „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,представлявано от него и с изпълнител „АЛМА- БИ 83“ ЕООД, представлявано от св.Св.С..Последният не е подписвал такъв договор.последното дружество-доставчик включило тази фактура в дневника за продажби за м.09.2015г. и в СД по ЗДДС, подадена по ел. път с КЕП на името на св.Св.С.. Дружествата“М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД не извършвали никаква търговска дейност,като това се подчерта няколкократно.С цел да имитират такава във вторичните счетоводни документи декларирали предходни доставчици,описани и погоре,ползвани за съставяне на документи,с които да се „докаже“ търговска дейност.Налице е съставяне на документи единствено с цел привидно документално оформяне на нереализирани стопански операции.По фактура № 247/ 05.08.15г. подс.Н. се снабдил с договор за реклама от 03.07.2015г. и Констативен протокол от 05.08.2015година.За фактура № 314/07.09.2015г. се снабдил с договор за рекламна услуга от 10.08.2015г. и с констативен протокол от 07.09.2015г., а досежно фактура№ 347/ 24.09.2015 година-с договор за поръчка от 17.08.2015 година и приемо-предавателен протокол № 1/24.09.2015 година.Тези документи били подписани лично от него като представляващ възложителя , а за изпълнител „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД носели подпис от името на св.Х..Последната не ги е подписвала.Описаните данъчни фактури били включени в дневника за продажби на „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД за данъчния период и в СД по ЗДДС,и подадени с КЕП на името на св.Х.. Към фактура №593/24.09.2015г. с издател „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД била приложена стокова разписка с получател подс.Н. и съставител В. М.,но последната не е работела в дружеството-доставчик.Фактурата била включена в дневника за продажби на „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД за м.09.2015г. и в СД ЗДДС,подадена по ел. път с КЕП на името на св.В.. Посочените във фактури с № 86/25.09.2015г.,№247/05.08.2015г.,№314/07.09.2015г., №347 /24.09.2015 г. и №593/24.09.2015 година стоки и услуги не са реално доставени в полза на възложителя. Използвани са от подс.Н. за неоснователно приспадане на данъчен кредит.Той знаел за фиктивния характер на първичните счетоводни документи,но въпреки това ги предоставил на св. Г.а за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.09.2015 година,като включила данъчните фактури, несъзнавайки факта на недействителното отразяване и неосъществените в действителност доставки на стоки и услуги.Съставила СД по ЗДДС, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 33 269.90лева при действително установен 28 027.33лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 8602.65лв.,внесен,а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 13 845.22лв. и по този начин неправомерно бил приспаднат данъчен кредит от 5 242.57 лева.На 12.10.2015г. св.Г.а подала СД по електронен път в ТД-НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх. № 13001359248/12.10.2015 година. За следващият данъчен период,преследвайки описаните по-горе нелегитимни цели подс. Н. се снабдил с четири данъчни фактури №141/27.10.2015 г. с предмет „съгласно договор за разпространение на рекламни материали“ с ДО 2500 лв. и ДДС 500лв. с доставчик“АЛМА-БИ 83“ ЕООД,както и с фактури № 437/27.10.2015г. с предмет „съгласно договор за изработка на рекламни материали“ с ДО 4 500лв. и ДДС 900лв. и №381/09.10.2015г. с предмет „съгласно договор и протокол за рекламна услуга“ с ДО 8 000лв. и ДДС 1 600лв.,последните с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД.Снабдил се и с данъчна фактура №672/27.10.2015г. с предмет „канцеларски материали“,ДО 1712.85лв. и ДДС 342.57лв. с доставчик „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Нито една от описаните фактури не отразявали реални доставки,макар в данъчните фактури да било отразено извършено плащане в брой,а към всяка имало издаден касов бон от регистрирани на името на трите дружества-доставчици касови апарати.Нито едно от посочените „дружестватадоставчици“,издатели на инкриминираните фактури, не разполагало с кадрова,материална и/или техническа обезпеченост за реализиране на посочените сделки.Нито едно от тях не извършвало търговска дейност,но за да имитират такава във вторичните счетоводни документи декларирали предходни доставчици, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на първия съд,вж. стр. 32,втори абзац. От своя страна,с цел да създаде представа за реално извършени услуги подс.Н. се снабдил и с други документи,създаващи привидно правно и фактическо основание,като по фактура №141/27.10.2015г. се снабдил с договор за услуга от 01.10.2015г. и протокол за отчитане от 27.10.15 година с възложител представляваното от него дружество и изпълнител „АЛМА-БИ 83“ЕООД, представлявано от св.Св.С..Последният не е подписвал този договор.По фактура № 437 /27.10.2015 година Н. се снабдил с договор за поръчка от 18.09.2015г. и приемо-предавателен протокол №2/27.10.2015 година.За фактура №381/09.10.2015г. се снабдил с договор за рекламна услуга от 04.09.2015г. и с констативен протокол от 09.10.2015 година,подписани от него като представляващ възложителя „Мебелна къща Явор–Варна“ЕООД,а за изпълнителя „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД бил положен подпис от името на св.Х..Тя не ги е подписвала.Данъчните фактури били включени в дневника за продажби на съответната фирма-доставчик за м.10.2015г. и в СД по ЗДДС, подадена по електронен път с КЕП,съответно на името на св.С. за“АЛМА-БИ 83“ЕООД,на името на св.Х. за „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД и на името на св.В. за „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД.Посочените три дружества били ползвани от подс.Н. за издаване на данъчни фактури за нереализирани/фиктивни/сделки,като знаел всички обстоятелства около реализираната нелегитимна деятелност,оформяна като търговска дейност.Въпреки,че знаел фиктивния характер на счетоводните документи Н. ги предоставил на св. Г.а с указание за осчетоводяване,а последната изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор- Варна“ ЕООД за данъчен период м.10.2015г. и включила посочените данъчни фактури.Не знаела,че те отразяват неосъществени в действителност доставки на стоки и услуги.Съставила СД по ЗДДС, като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 34 799.95лв. при действително установен 31457.38лв. и променила резултата за периода,като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 570.19лв., внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 6 912.76 лева.По този начин се занижил размера на дължим към държавата данък в периода с 3342.57лв.На 13.11.2015г. св.Г.а подала СД по ЗДДС за м.10.2015г. по електронен път в ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 13001366223/13.11.2015 година. За следващия данъчен период-месец ноември 2015 година,с цел избягване установяването и плащане на данъчни задължения подс.Н. се снабдил с три данъчни фактури № 208/26.11.2015 година с предмет „услуги по разпространение на рекламни материали, съгласно договор и протокол“ с данъчна основа 2000лв. и ДДС 400лв. с посочен доставчик „АЛМА-БИ 83“ЕООД,№ 479/18.11.2015 година,с предмет „услуги по договор за реклама от 01.10.2015г. и протокол“ с ДО 7400лв. и ДДС 1 480 лв. и с№492/26.11.2015г. с предмет „съгласно договор и протокол за изработка на рекламни материали“,ДО 3500лв. и ДДС 700лв.,като последните две са с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД.Във фактурите било вписано обстоятелството на извършено плащане „в брой“ и към всяка от тях имало издаден касов бон от регистрирани ЕКАФП на фирмите-доставчици.Описаните данъчни фактури не отразявали реални доставки в полза на възложителя „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД,като посочените две дружества за доставчици не разполагали с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на описаните услуги /нито едно от тях нямало действително нает на работа персонал,не притежавало търговски обекти и не развивало търговска дейност. С цел да се придаде достоверност за извършвана стопанска дейност „АЛМА-БИ 83“ЕООД имало фиктивно сключени договори за услуга,всички с дата 15.10.2014 година със свидетелите П.И., С.В. и Л.С.,но е установено,че никой от тези свидетели не е полагал труд и не е извършвал дейност по разпространение на рекламни материали.За да се „докаже“кадрова обезпеченост в „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД били съставени трудови договори на седем лица,които не са полагали реален труд.В допълнение това търговско дружество декларирало във вторичните счетоводни документи за предходни доставчици „Марисан и К.“АД,“Нортоп“ООД и „Тинс Трейд 2000“ ЕООД,но нито едно от тях нямало търговски взаимоотношения с „доставчик“-а.Не са доставяли стоки или услуги на това дружество. За да създаде представа за реално извършени услуги по горните фактури подс.Н. се снабдил и с други документи, създаващи привидно правно основание,като за фактура № 208 / 26.11.2015 година се снабдил с договор за услуга от 02.11.2015 година и протокол за отчитане от 26.11.2015 година.За фактура №479/18.11.2015г. се снабдил с договор за рекламна услуга от 01.10.2015 г. и Констативен протокол от 18.10.2015г., а за фактура № 492/26.11.2015г. се снабдил с договор за поръчка от 15.10.2015г. и приемо-предавателен протокол №3/26.11.2015 година. Подсъдимият Н. подписал тези документи като представляващ възложителя „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД.За изпълнителите „АЛМА- БИ 83“ЕООД и „М СТИЛ ФРИЙ“ ЕООД документите носели подпис съответно на св.Св.С. и на св.Х..Последните не са подписвали тези договори.Инкриминираните данъчни фактури били включени в дневника за продажби на дружеството-доставчик и в СД по ЗДДС,като „АЛМА-БИ 83“ЕООД вписала фактура№208/ 26.11.15г. в дневника за продажби за м.11.2015г., а „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД вписала фактура№ 492/26.11.2015 година в дневника за продажби за м.11.2015г., а фактура№479/18.11.2015г. в дневника за м.декември 2015 година.Справките-декларации на двете дружества били подадени по електронен път с КЕП съответно на името на св.С. и на св.Х..Въпреки че фактурите били отразени във вторичните счетоводни документи на „доставчици“-те и въпреки,че към тях били издадени фискални бонове за извършено плащане в брой,то описаните в тях услуги никога не са предоставени на получателя-възложител“Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД.Последното дружество не било осъществило и реално плащане,а „АЛМА- БИ 83“ ЕООД и „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД били ползвани от подс.Н. единствено за издаване на данъчни фактури за неслучили се,нереални сделки,за да може да се приспадне неоснователно данъчен кредит. Съзнавайки привидния характер на доставките и естеството на съставените счетоводни документи подсъдимият Н./в периода 01.11.2015г.-08.12.2015г./ предоставил на св.Г.а за осчетоводяване описаните по-горе фактури,като от своя страна св.Г.а изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.11.2015г. и включила посочените данъчни фактури,несъзнавайки,че те отразяват неосъществени в действителност услуги. След това св.Г.а попълнила СД по ЗДДС,като в раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 41901.70 лв. при действително установен 39321.70лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 3390.84лв.,внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 5 970.84лв. и занижила резултата за периода,като приспаднала данъчен кредит в размер на 2580 лева.Свидетелят Г.а подала СД по ЗДДС по електронен път в ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 13001369182/08.12.2015 година.В периода 01.12.2015 година-31.12.2015 година Н. се снабдил с четири данъчни фактури.Те не отразявали реални доставки.Фактура № 273/17.12.2015г. с предмет „услуга по разпространение на рекламни материали, съгласно договор и протокол“ с ДО 2 000лв. и ДДС 400лв. е с посочен доставчик „АЛМА-БИ 83“ ЕООД.Фактура №522/07.12.2015г. с предмет „ W E B реклама, съгласно договор и протокол“,ДО 5000 лв. и ДДС 1000лв.,фактура №525/ 07.12.2015г. с предмет „реклама по изработка на спот, съгласно договор и протокол“,ДО 5500лв. и ДДС 1100лв. и фактура№ 553/10.12.2015г. с предмет „изработка на рекламни материали,съгласно договор и протокол“,ДО 3 850 лв. и ДДС 770лв.,били с посочен доставчик „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД.В данъчните фактури било вписано извършено плащане „в брой“.Към всяка от фактурите имало издаден касов бон от регистрирани на името на доставчиците касови апарати ,установени с номер на фискалното устройство, номер на фискалната памет и име на сервизната фирма.Вписаните в данъчните фактури услуги не са реално доставени в полза на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,а посочените за доставчици дружества не разполагали с кадрова,материална и техническа обезпеченост за извършване на описаните услуги /нямали действително нает на работа персонал,не притежавали търговски обекти и не развивали търговска дейност/.За „достоверност“ на създадените счетоводни документи „АЛМА-БИ 83“ЕООД имала фиктивно сключени трудови договори с шест лица и граждански договори за услуга с три лица,но нито едно от тях не полагало труд и не извършвало дейност по разпространение на рекламни материали.Д. С., вписана за съставител на фактура№273/17.12.2015г. не е назначена на работа в „АЛМА-БИ 83“ЕООД. За да имитира кадрова обезпеченост в „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД били съставени трудови договори за седем лица.Не се установява да са полагали труд,а търговското дружество декларирало във вторичните счетоводни документи предходни доставчици /“Марисан и К.“АД,“Нортоп“ ООД, “Тинс Трейд 2000“ ЕООД и чуждестранно дружество/.Нито едно от тях нямало изградени търговски взаимоотношения с посочения първоначален доставчик,не доставяли стоки и услуги на това дружество. За да създаде представа за реално извършени услуги по горните фактури подс.Н. се снабдил и с други документи, създаващи привидно правно основание,като по отношение фактура № 273/17.12.2015г. се снабдил с договор за услуга от 25.11.2015г. и с протокол за отчитане от 16.12.2015 година,а за фактури с №№ 522/07.12.2015г. и 525/07.12.2015 година се снабдил с договор за рекламна услуга от 01.11.2015 г. и констативен протокол от 07.12.2015 година.За фактура № 553/10.12.2015г. се снабдил с договор за поръчка от 10.11.2015г. и приемо-предавателен протокол № 4/10.12.2015 година.Посочените документи били подписани от Н. като представляващ възложителя „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД,а за изпълнителите „АЛМА-БИ 83“ЕООД и „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД документите носели подпис съответно на св.Св.С. и на св.Х..Установено е,че последните двама не са подписвали тези договори. Описаните данъчни фактури били включени в дневника за продажби на дружествотодоставчик за данъчен период м.12.2015г. и в СД по ЗДДС,като били подадени по електронен път с КЕП съответно на името на св.С. и на св.Х..Въпреки,че фактурите били отразени във вторичните счетоводни документи на фирмите-доставчици към тях били издадени фискални бонове за удостоверяване на плащане в брой,то описаните в тях услуги никога не били предоставени на възложителя.Не е осъществено реално заплащане,а подс.Н. използвал двете дружества-„доставчици“за издаване на данъчни фактури по несвършени, нереални сделки, по които получателят неоснователно да приспадне данъчен кредит.В изпълнение на нелегитимната си цел,знаейки привидния характер на доставките подсъдимият Н. предоставил на св.Г.а за осчетоводяване описаните по-горе данъчни фактури,като свидетелката изготвила дневника за покупки на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД за данъчен период м.12.2015 година.Включила данъчните фактури,без да знае,за разлика от подс.Н.,че те отразяват неосъществени в действителност услуги и съставила СД по ЗДДС.В раздел „Б“ „Данни за упражнено право на данъчен кредит“ декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит 44660.86лв. при действително установен 41 390.86 лв. и променила резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ декларирала ДДС за внасяне в размер 14987.32лв.,внесен при действително установен ДДС за внасяне в размер на 18 257.32 лева.По този начин занижила размера на дължимия данък за периода и приспаднала данъчен кредит от 3270лв.На 13.01.2016г. св.Г.а подала СД по ЗДДС по електронен път в ТД- НАП Пловдив,офис Пазарджик с вх.№13001376870/13.01.2016 година. В изпълнение на свое решение да избегне установяване и плащане на данъчни задължения на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД по ЗКПО за календарната 2013 година като завиши размера на направените годишни разходи подс.Н. решил в отчитаните разходи за 2013г. неоснователно да декларира разходи по данъчни фактури,удостоверяващи привидно реализирани доставки.В тази насока предоставял на св.Г.а съответни първични счетоводни документи за осчетоводяване,а от своя страна Г.а,без да знае за горните обстоятелства изпълнявала задълженията се в търговското дружество добросъвестно.Подсъдимият Н. по неустановен в хода на разследването начин се снабдил с данъчни фактури с посочени издатели „НИВЕДИРА“ ЕООД и „В. 2013“ЕООД,по които не били налице реално извършени доставки на услуги и не били осъществени плащания,както следва: -фактура №2/21.10.2013г. с предмет „изграждане на подиуми и изграждане на декоративни стени“ с ДО 9 390лв., -фактура № 23/27.11.13г. с предмет „полагане на ламинат, обшивка первази“ с ДО 3 276лв., -фактура № 22/26.11.13г. с предмет „поставяне на тапети“ с ДО 4 810лв., -фактура № 19/21.11.13г. с предмет „грундиране на стени и боядисване на стени и тавани“ с ДО 7 080лв., -фактура №18/19.11.13г. с предмет „грундиране и първична обработка“ с ДО 3 848лв., -фактура №16/15.11.13г. с предмет „замазка на подови повърхности“ с ДО 3 686лв., -фактура №14/12.11.13г. с предмет „демонтаж стенна облицовка и кърпеж на стени с ДО 3 748 лева, -фактура №11/07.11.13г. с предмет „сваляне на тапети и почистване на стени“ с ДО 3120лв., -фактура №10/06.11.13г. с предмет „демонтаж на мокет“ с ДО 3 628лв. и -фактура №8/04.11.13 г. с предмет „демонтаж балатум“ с ДО 4820лв.,всички с издател „НИВЕДИРА“ ЕООД,както и с фактури с издател“В. 2013“ЕООД,както следва: -фактура № 6/22.11.13г. с предмет „разпространяване на рекламни материали“ с ДО 7 200лв. и -фактура№3/22.10.13г. с предмет „разпространение на рекламни материали“ с ДО 3 800лв. В посочените данъчни фактури били вписани неверни обстоятелства,отразените услуги не били реално извършени от дружествата-доставчици,а самите доставчици“НИВЕДИРА“ЕООД и „В. 2013“ЕООД били регистрирани на безработни лица /на Н.В. и И. И./. Последните били отразени номинално за собственици и управители на дружествата,но никога не са извършвали търговска дейност от тяхно име,не са издавали и подписвали данъчни фактури или други счетоводни документи,вкл. към“Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД,не разполагали с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните услуги.Не познавали подс. Н..Двете дружества притежавали фирмени банкови сметки, по които постъпвали плащания единствено по данъчни фактури с наредител дружества от веригата ЯВОР, в това число и „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД.Постъпващите парични суми били теглени още в деня на постъпването им. Свидетелят В. била пълномощник и на двете дружества-„НИВЕДИРА“ЕООД и „В. 2013“ ЕООД,като имала право да се разпорежда с наличностите по сметките,но в действителност неустановено по делото лице,представящо се с имена И. И. организирало всяко едно от паричните тегления/предварително заявявал пред банковите служители размера на сумата и деня на теглене/.Това неустановено лице придружавало до банкова институция св.В., която след изтегляне на заявената парична сума веднага му я предавала.Установеният механизъм на престъпна деятелност,насочен към избягване установяването и плащането на данъчни задължения на „Мебелна къща Явор – Варна“ЕООД по ЗКПО сочи,че с ясно съзнание за фиктивния характер на инкриминираните фактури Н. ги предоставил на св. Г.а за осчетоводяване като разход за 2013 година,а последната единствено обработвала предоставяните й от подс.Н. първични счетоводни документи,отразявала ги във вторичните счетоводни документи и изготвяла всички данъчни декларации,вкл.ГДД по чл.92 ал.1 ЗКПО.Не знаела,че в предоставените и от подс.Н. фактури,описани по-горе са отразени неверни обстоятелства и не касаят реални осъществени доставки,а след получаването им ги отразила в сметки на дружеството и ги декларирала в разходната част на ГДД по чл.92 ал.1 ЗКПО за 2013 година.За периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. тя вписала приходи от търговската дейност на дружеството в общ размер от 4 721 288.48лв., разходи в размер на 4 730 568.69 лв., счетоводен финансов резултат /загуба/ от 9280.21лв., увеличение на финансовия резултат 275 058.39лв., намаление на финансовия резултат 202 645.54лв., данъчен финансов резултат - данъчна печалба от 63 132.64лв. и дължим корпоративен данък в размер на 6313.26лв.Установява се,че в отчетените разходи за 2013г. неоснователно били декларирани такива,формирани на база описаните данъчни фактури в общ размер от 5840,60лв. и с този размер бил намален финансовият резултат на дружеството.Свидетелят Г.а вписала в ГДД данъчна печалба в размер на 63 132.64 лева /разликата между декларираното увеличение на финансовия резултат от 275 058.39лв. и сбора на декларираната счетоводна загуба 9 280.21лв. и декларираното намаление на финансовия резултат от 202 645.54 лв./,вместо данъчна печалба в размер на 121 538.64 лв. /разликата между установеното увеличение на финансовия резултат в размер на 333 464.39лв. и сбора на декларираните счетоводна загуба 9280,21лв. и намаления финансов резултат 202 645.54лв./,съответно вписала корпоративен данък от 6313.26 лв.,внесен при действително установен от 12153.86лв. и по този начин дължимият корпоративен данък бил занижен с 5840.60 лева.Това обстоятелство е установено при данъчна ревизия от органи на НАП.На 28.03.2014 година Г.а подала ГДД по чл.92 ал.1 ЗКПО в ТД НАП,Пловдив,офис Пазарджик по електронен път с вх.№ 20164351400338157/28.03.2014 година. Както се посочи и по-горе необходимостта от подробно описание на установените факти и обстоятелства в хода на проведеното наказателно производство се налага с оглед естеството на развилото се съдебно следствие по гл.27 НПК,при което подс.Н. е признал фактите и се е съгласил да не се провежда съдебно следствие по проверката им пред първия съд.Въззивната проверка обхваща и законосъобразността на преценката на първия съд дали стореното признание по фактите се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство факти.В конкретния случай законосъобразно и обосновано първият съд е намерил,че стореното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от доказателствените източници,събрани и проверени в ДП,и с определение,вж.л.155,гърба от делото,се е произнесъл по реда на чл.372 ал.4 НПК вр.чл.371,т.2 НПК,като е приел да ги ползва при решаване на делото по същество на наказателния спор и няма да събира доказателства по фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Въззивният съд споделя изложените принципни разбирания на първия съд,свързани с производството по гл.27 НПК,че „…приема за безспорно установени фактите,които са посочени по-горе в настоящите мотиви и които са идентични с тези,вписани в обстоятелствената част на…..ОА,позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание и на всички подкрепящи го доказателства,събрани по ДП….,че приобщената доказателствена съвкупност е убедителна и позволява безспорното и категорично установяване на всички съставомерни елементи на процесното престъпление“.Коректно първият съд е посочил,че „…при диференцираната процедура по чл.371,т.2 НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ,а само положителен и обоснован отговор на въпроса дали признанието на изложените в ОА факти се подкрепя от събраните на ДП доказателства и дали събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина-….ТР №1/2009г., въвеждащо забрана за събиране на доказателства,несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по ОА.Нещо повече,съгласно горната задължителна тълкувателна практика на Касационния съд и съгл. чл.372 ал.4 НПК не се изисква всички надлежно събрани по ДП доказателства да подкрепят самопризнанието,но в конкретния случай последното се подкрепя от всеки един доказателствен източник“. Приетите по делото факти се установяват чрез различни групи доказателствени източници-гласни доказателствени средства-показания на свидетелите Л.Г.а,Б.С. и Г.,на св. И.И.,Ж.в,Б.И.,С.,В.,Н.В.,Г.М.,С.а, Б.С., Б.,Л.,Т.Я.,К.,.М.,Б.А.,М.Д.,Б.С.,Х. и на св.В.,на свидетелите В. и Д.,писмени доказателствени средства и писмени доказателства-счетоводни документи,описани подробно в мотивите по-горе,включително на изготвения ревизионен акт,всички проверени отделно и в съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК,включително чрез способи за доказване по реда на чл.144 и сл.НПК. Въззивният съд,както това е сторил и първия съд,анализира няколко отделни групи гласни доказателствени средства. От съществено значение за изясняване дейността и организацията на работа на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД са показанията на свидетелите Б.С.,Т.Г. и Л.Г.а,които свидетелстват и за извършваната търговска дейност,и счетоводна такава/издаване на счетоводни документи,осчетоводяване и подаване на декларации пред НАП/.Показанията им са пряко относими към изясняване поведението на подсъдимия Н.,в качеството му на прокурист.Свидетелят С. е заемал длъжност управител на Дружеството,а подс.Н. е заемал длъжността прокурист. С. сочи данни за начина на извършвана фирмена дейност по търговия с мебели,сторените продажби,фактурирането на стоки и услуги,като счетоводните документи са изпращани за осчетоводяване в централния офис в гр.Пазарджик.Заявеното от този свидетел се подкрепя от писмени доказателства-приложени удостоверения за актуално състояние,договорът от 08.05.2008г. за възлагане на търговско управление на подсъдимия Н.,счетоводни и данъчни документи,вкл. касови бележки за извършвани от дружеството сделки по продажба на мебели.В показанията си св.Г. изрично сочи да не знае имената на дружества,посочени за доставчици,като отрича да е полагал подпис върху договор от 19.09.2013г. с изпълнител „НИВЕДИРА“ ЕООД и върху фактури с №№ 2/21.10.13г.,8/04.11.13г.,10/ 06.11.13г.,11/07.11.13г.,14/12.11.13г.,16/15.11.13г.,18/19.11.13г., 19 /21.11.13 г., 22/ 26.11.13г. и 23/27.11.2013 година.тези писмени доказателства са му били предявени и по тях свидетеля е заявил категоричен фактически извод,с направено пояснения за организацията по полагане на труд в съответния отдел на Дружеството,вкл.на ремонти по търговски обекти на Дружеството.Този свидетел е посочил своята дейност,като показанията му кореспондират със заявеното от св.С.,като последния сочи,че дружеството ползва „постоянни и епизодични доставчици“,уточнявайки ,че не е договарял всички сделки лично,а за начина на договаряне с външни доставчици /Дружеството е ползвало множество такива/ описва ролята на подс. Н.,който според него „….изпълнява задълженията си в рамките на закона и дадените му права……в някои случаи това са били и по мои разпореждания“.Показанията на посочените двама свидетели по-горе по фактите се допълват от заявеното от св.Л.Г.а-„•••“ в дружеството,която при изпълнение на задълженията си е осъществявала личен контакт с Н. и св.С..Кредитират се изцяло показанията на св.Г.а,в които сочи условията на време,място и обстановка на постъпване на работа в Дружеството,вменените и права и задължения като гл. счетоводител, начина на работа с подс.Н. и св.С.,организацията на работа в дружеството по повод счетоводната дейност-осчетоводяване на представени и фактури,издавани и получавани от дружеството,съставяне на вторични счетоводни документи,съставяне на дневниците за покупки и за продажби за съответния данъчен период,изготвяне на данъчните декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО,предоставянето им за преглед на св.С. или на подсъдимия,като след тяхното одобрение е подавала декларациите по електронен път,представителните и права пред НАП и други държавни институции,подаването до НАП на всички документи по електронен път с КЕП.Категорична е,че единствено е извършвала документална обработка на предаваните й фактури,без да участва лично при сключване на отразените в същите търговски сделки.Не е знаела факти по реалното/нереално доставяне на отразените във фактурите стоки и услуги.Лично вписвала обстоятелствата в дневниците за покупки.Посоченият в тях размер на ДДС е включен при формиране на общия такъв за съответния данъчен период,отразен лично от нея в СД по ЗДДС,като едновременно с това св.Г.а споменава имена на фирми, посочени за доставчици по инкриминираните фактури.Категорична е,че тези фактури са и предоставени изключително от подс.Н.,но не и от св.С..Показанията и са коректни и достоверни,основани на лични и непосредствени възприятия,като корелират с показанията на св.С. и св.Г..Коректно първият съд е подчертал“….анализираните показания на свидетелите С.,Г. и Г.а в съдържателен план напълно подкрепят направеното от подс.Н. признание по чл.371 т.2 НПК на описаните в обстоятелствената част на ОА факти“. Стореното признание на подсъдимия Н. по фактите се подкрепя от показанията на друга група гласни доказателствени средства-на свидетелите Н.В.,И.,Б. И., С.,М.,в.Н.а, М. Д.,Б. С.,А. Б.,Ю. Л.,К. К.,наред със заявеното от Т. Я.,М.,Х. и С.В.,които сочат факти,свързани с тяхна дейност в инкриминирания период.Всеки от тези свидетели в определен момент е бил собственик и/или управител на търговски дружества-„доставчици“по сделките в инкриминираните фактури.При изложението по-горе на фактите,касателно правния статут на дружествата беше описано кой от тези свидетели какъв статут по отношение на тях е имал. Преповтаряне не се налага.Това,което е обобщаващо в показанията на тези свидетели е факта на мотивацията им да регистрират,респ.да продадат търговските дружества,като повечето от тях действат мотивирани от трети лица и никога не са осъществявали реална търговска дейност от името на търговско дружество. Свидетелят Н.В. през 2013г. е безработен и непознато лице му прави предложение за регистриране на фирма срещу заплащане,както и да упълномощи св.В. за представителство на дружеството,което реално не извършва никаква търговска дейност.Показанията на този свидетел са последователни,включително затова,че никога не е подписвал счетоводни документи,договори,не е получавал плащания за търговска дейност и не е издавал фактури от името на дружеството си „НИВЕДИРА“ЕООД.Добросъвестен е в изложението си по фактите и съдът ги кредитира. Свидетелят И.И.,номинален едноличен собственик на капитала на „В. 2013“ ЕООД е безработен през 2013г., живее в гр.Брегово и никога не е подавал документи за регистрация на търговското дружество,не знае начина на извършване на регистрация и вписване на фирмата в търговския регистър.Никога не е извършвал търговска дейност,не е изготвял и подписвал пълномощни за представителни права,не познава подс.Н.. Свидетелят А.М.,вписана като собственик на капитала и управител на „А.-Я. 2014“ ЕООД през 2014г. е неграмотна и безработна.Лично е подписала документи за регистрация на дружеството и пълномощно в полза на св.Б.А.,но не знае съдържанието на тези документи,не познава упълномощеното лице св.А.,св.С. и подс.Н. и никога не е извършвала реална търговска дейност,включително с „Мебелна къща Явор - Варна ЕООД“,като не е съставяла и не е подписвала инкриминираните данъчни фактури. Свидетелят Б.И. е вписан за едноличен собственик на капитала и управител на дружество,посочено като „доставчик“,но към момента на регистриране на „АЛМА БИ 83“ЕООД работи „на морето,като поддръжка“ и живее в дом за временно настаняване в гр.София,където непознато лице /с име Р. И./ го мотивира да подпише нотариални документи без да знае съдържанието им след употреба на алкохол.Така е процедирано и при последващото прехвърляне на права на св.С.С.,като свидетелите Б.И. и С. С. категорично сочат липса на развивана търговска дейност от името на дружеството,на договаряни търговски сделки и реализирани доставки,на притежавани фирмени документи и фирмен печат.Свидетелят С. сочи документи да са подписани от негово име като представител на „АЛМА БИ 83“ЕООД,но не разпознава положен лично от него подпис.Твърди,както е посочил и първия съд„…някой се е опитал да ми подправи подписа доста неуспешно“, „името на ф.Мебелна къща Явор-Варна ЕООД не ми говори нищо“.Не познава подс.Н. и Д. С.,вписана за съставител на фактури от името на дружеството.Свидетелката Х.,вписана за едноличен собственик на капитала и управител на „М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД не сочи конкретни факти,относно регистрацията на дружеството.Твърди,че не е извършвала търговска дейност,не е подписвала документи от името на фирмата/счетоводни, договорни или трудови такива/,нито пълномощни.Към инкриминирания период е безработна и „събира хартия и отпадъци“,като това е единственият й източник на доходи. В показанията си св.С.В. сочи конкретни факти за начина на учредяване на „Си Ви Експерт“ЕООД и мотивирането и към такова действие от две лица,с имена „Л.“ и „М.“.Те и предлагат срещу заплащане да регистрира фирма,да притежава ел.подпис,като при теглене на суми от банка винаги е придружавана от един от двамата и счетоводител,чието име не знае.Показанията и кореспондират със заявеното от съпруга и М.А..Не е извършвала самостоятелно търговска дейност,не знае за извършвана от дружеството търговска дейност,за притежавани търговски, производствени и/или складови бази.Не е издавала данъчни фактури по повод реално осъществени доставки на услуги.Правилно и първия съд е обобщил,че регистрирането на фирма на името на св. В. е „…само и единствено с цел прикриване самоличността на лицето,действително издало процесните фактури“.Свидетелят Б.С.,вписан като управител и собственик на капитала на „БИ СИ ГРУП“ЕООД сочи начина на учредяване на дружеството през пролетта на 2014 година и мотивацията за това-двама непознати за него мъже му отправят предложение срещу заплащане,което е приел,като те са осигурили внасяне на учредителен капитал и подписа пред нотариус на съответни документи.Единствената друга конкретика е затова,че „….реално нещата по фирмата движеше една пълна жена .. аз нищо не съм вършил“.Не знае за инкриминираните по наказателно-правния спор фактури и други счетоводни документи. Свидетелите Г.М. и Ив.Н.а изясняват отчасти обстоятелства,касателно друго дружество-„доставчик“-„БИЛД СЪПОРТ“ЕООД,регистрирано през 2007 година с едноличен собственик на капитала Г.М.,управител Ив.Н.а и счетоводител св.Д.С.а,като последната получава представителни права и чрез КЕП на личната й счетоводна фирма подава документи до НАП за дружеството в периода 26.08.2011г.-12.08.2014г.И двамата свидетели М. и Н.а сочат реално осъществявана търговска дейност,но само в периода 2007 година и малко след това,като през пролетта на 2014 година и преди издаване на инкриминираните фактури, собствеността върху дружеството е прехвърлена на Св.П. /починал/,от чието име са подавани по електронен път пред НАП счетоводни документи през м.август 2014 година.Към момента на прехвърляне дружеството не е имало активи и данъчни задължения.Свидетелят св.М. Д. е първоначалният едноличен собственик на капитала на „БМ БИЛД“ ЕООД до 05.06.2014 година,като по силата на пълномощно съпруг и св.Б.С. ръководи дейността на дружеството.Последният твърди за реална търговска дейност до края на 2013г. и в този период не е сключвал сделки с „Мебелна къща Явор–Варна“ЕООД.През 2014г. се среща с мъж „А.“,който купува дружеството на св.Д.,вж. Удостоверения за актуално състояние.Самият А. М.,вж.т.39,л.14 и л.52 сочи да е работил на различни строежи в гр.София като общ работник и по предложение на лице с име Н. Г., срещу заплащане от 100лв.,подписва документи,чието съдържание не знае.Не е извършвал търговска деятелност,не е издавал данъчни фактури и стокови разписки към тях,не е осъществявал сделки,не познава лицето С. К.,вписана за съставител.В такава насока са и показанията на св.М.А.,като се установява,че самоличността на св.Ал.М. е ползвана от съвсем друго лице,за да се представя с неговото име и при разговор със св.С. да го мотивира за извършена продажба на фирмата.Правилно и първият съд е посочил,че „….целта е собствеността върху дружеството да се притежава от лице с нисък образователен и имуществен ценз,което обстоятелство улеснява използването й при документалното оформяне на привидни сделки,а този последен факт е отразен в процесния ОА и респ.е обхванат от признанието на подс. Н. по чл.371 т.2 НПК“.Свидетелите К.К.,Б. и Я. съобщават факти и обстоятелства ,касателно друго дружество-„доставчик““Ем Ей Ви 75“ ЕООД,като последователно всеки от тях притежава еднолично собствеността върху капитала на дружеството, а св.Ю.Л. осигурява счетоводното обслужване.В мотивите си,стр.43,поскл.абзац първият съд последователно е описал фактите, свързани с регистрацията,продажбите и представителството на това дружество,като е подчертал ,че инкриминираните доставки касаят данъчните периоди м.12.2014г.-м.01.2015 година.На тази основа е акцентирал съобщеното най-вече от св.Т.Я.,който сочи,че не познава св.А. Б.,а лице с име Ц. /Цецо/ „•••“ му е предлагал да подписва документи срещу заплащане /Учредителен акт от 25.11.2014 година,Образец от подпис с нотариална заверка от 28.11.2014 година и молба за закупуване на фирмата от 20.08.2014 година/.Не е развивал търговска дейност,не е подписвал фактури и/или други счетоводни документи,не знае за наети работници. Внимателно са анализирани показанията на свидетелите Н.В.,Д.В. и Б. А.,всички с представителни права по пълномощие за дружества-„доставчици“,ползвани от подсъдимия Н..Дейността им е проследена на основа заявеното от тях по фактите,особено с оглед свидетелствата на В.,подробно описани в мотивите на първия съд,стр-44,втори абзац.Тези факти са безспорно установени и страните не спорят по тяхната доказателствена съдържателност. Признати са от подс.Н. по реда на чл.371 т.2 НПК. Чрез отделна група гласни доказателствени средства-чрез показания на свидетелите М. А.,П.,Ю.,Л.Г.,Р.К.,Б.К.,Г.Р.,С.П. и на свидетелите П.И.,В.,С.,Ж.Г.,Г. и Д. Д. се установява,че макар имената им да фигурират в справки,подадени от дружества-доставчици по инкриминираните сделки по регистрирани в НАП трудови и/или граждански договори,то те отричат обстоятелството да имат действително сключени договори и да са полагали труд в тези дружества.Внимателният им анализ установява липса на реално извършена дейност от тези свидетели към „Алма Би 83“ ЕООД „СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ,“БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД и “БМ БИЛД“ЕООД.Показанията на тези свидетели са убедителни,коректни и достоверни,еднопосочни са по фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Признати са от подс.Н. и са относими към инкриминирани данъчни фактури с издател посочените 4 дружества и получател „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД, касателно „предоставена услуга“ по разпространение на рекламни материали,доставка на количества и различни по вид канцеларски материали и извършване на строителни услуги.Няма спор,че без съответна кадрова обезпеченост на „доставчиците“ сделки и услуги не могат да се реализират реално. В показанията си св.Д.Д.,служител на НАП и ръководител на екипа,извършил данъчната ревизия на „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД уточнява предмета на проверката /по ЗДДС/ с ревизиран период 01.01.2013г.-31.07.2016г.и по ЗКПО за 2013 година.В изпълнение на задълженията си да извършат пълна финансова проверка във връзка с установяване правото на приспадане на данъчен кредит,ревизиращият екип извършил насрещни проверки на търговски дружества,очертали се като основни доставчици на стоки в ревизирания период.Ревизиращият екип подробно в мотивите към ревизионния акт сочи основанията и начина на извършваната финансова проверка,обхвата и целите и периода на проверка,както и предмета на извършване.В хода на ревизионната процедура са изискани документи,свързани с проверката,като ревизиращите са получили частично съдействие от страна на проверяваното дружество за счетоводни документи,с цел установяване и доказване истинност /реалност/ на получени и декларирани сделки и услуги в съответните месечни справки-декларации,подавани на основание Закон за данък върху добавената стойност.В ревизионния акт,след изложени подробни мотиви и представено хронологично описание на осъществена деятелност,ревизиращия екип се е позовал на разпоредбата на чл.122 ал.1ДОПК и на Закона за счетоводството.Въз основа на извършените проверки и насрещни такива,ревизиращия екип се е произнесъл,като не е признал ползвани от данъчни кредити по Закон за данък добавена стойност.Без да се налага да се преразказват или прецитират констатациите на ревизиращия екип,включително установените данъчни нарушения и укрити данъчни задължения,следва обобщително да се подчертае,че те са подробно отразени в ревизионен доклад и ревизионен акт.Самият св.Д. сочи обстоятелства за имена на доставчици,относно издадени от проверяваното дружество данъчни фактури и получени такива с посочване паричната стойност на доставката,уточненява липса на формални реквизити за определени данъчни фактури с издател „Алма Би 83“ ЕООД.Изнася обстоятелства за направени вътрешни проверки на дружествата-доставчици,относно декларирани и отразени в НАП трудови договори /конкретно за „М СТИЛ ФРИЙД“ЕООД/,за липса на регистрирани ЕКАПФ и обекти от страна на доставчиците по инкриминираните сделки,като в ревизионния процес е проследена верига на декларирани и отчетени приходи от предходни доставчици на фирмите, издатели на инкриминирани фактури,включително нарушения в счетоводното отразяване на първичните счетоводни документи и липса на реални доставки с реални плащания от тези предходни доставчици /напр.“Ем Ей Ви 75“ ЕООД/,чиито предходни доставчици никога не са издавали и не са декларирали в полза на тази фирма фактури.Коректно първият съд е кредитирал изцяло показанията на св.Д. като„…последователни, категорични и напълно кореспондират с приложените писмени доказателства, в частност с множеството налични по делото справки за регистрирани търговски и производствени обекти,за регистрирани касови апарати и трудови договори,и съответстват на самия ДРА, издаден по отношение на Мебелна къща Явор - Варна ЕООД“. Анализираните по-горе гласни доказателствени средства чрез свидетелските показания кореспондират в доказателствена съдържателност с установени по делото писмени доказателства ,притежаващи валидна процесуална и доказателствена годност /справки и копия на документи от ТР и НАП,справки от банки,копия от платежни нареждания,пълномощни,първични и вторични счетоводни документи,решение на ВАС,справки от юридически лица,предоставящи телекомуникационни услуги,а както е отбелязал и първия съд „Приобщените писмени доказателства съдържат доказателствена информация,призната от подс.Н. по реда на чл.371,т.2 НПК…“ , свързана с действия на свидетелите по придобиване и регистриране на търговски дружества, издаване на пълномощни на установени лица за представителство на тези дружества,откриване и действия с банкови сметки,издаване,получаване и депозиране пред НАП на съответните счетоводни документи за тези дружества.Те изясняват конкретно и действията на подсъдимия Н. по повод осъществяван от него непосредствен фактически и юридически контрол на дейността на „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД.Писмените документи удостоверяват и конкретен момент на учредяване на съответния търговец и следващи сделки по прехвърляне собствеността,напр.Протоколи,Учредителни актове и Устави,признати от подс.Н..С оглед нормата на чл.373 ал.4 НПК първият съд законосъобразно е подчертал приложените в хода на ДП инкриминирани документи-изискани и представени от НАП подадени от „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД месечни справки-декларации по ЗДДС за изследвания период и ГДД по ЗКПО за 2013 година,съставени дневници за покупките с данъчните фактури и останали счетоводни документи,подробно индивидуализирани.,включително номер и дата на издаване,страни по сделката,описание на доставената стока и/или услуга, размер на данъчна основа и размер на начислен данък добавена стойност.Правилно е подчертано в мотивите на първия съд,че „Съдържанието,регистрираните входящи номера и датите на подаване на инкриминираните СД в ТД-НАП Пловдив,офис Пазарджик за отделните данъчни период също съответства на фактическото изложение и на направеното от подс.Н. признание…“,като са безспорен доказателствен източник за дата и място на съставяне,включително на подаване,точен размер на деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит,съпоставим с вписания внесен такъв и установения по експертен път дължим данък за периода,като „…..позволяват извеждане на точния размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит“.Писмените доказателства са ценени и от настоящия съд в тяхната съвкупна доказателственост и съответност,включително за вписани нереални сделки с получател „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД,като тези изводи напълно се съотнасят и към изследваната по делото годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2013 година /дата, място на подаване,конкретен размер на вписани разходи и конкретен деклариран размер на финансовия резултат за годината/.Подадените месечни СД по ЗДДС и от ГДД по ЗКПО установяват лицето,което ги е подало и това безспорно е св.Л.Г.а,в качеството и на ••• на Дружеството,притежаваща представителни права по нотариално заверени пълномощни с дати 14.06.2013г. и 08.08.2008 година,включително с регистриран КЕП за подаване на документи в НАП. Въззиввният съд цени,както това е сторил и първия съд,счетоводните документи относно дружествата-доставчици,описани по-горе в мотивите,като те съставляват Заявления относно лицето, регистрирано за такова по подаване пред НАП на документи по електронен път и ползване на ел.услуги,вписано име на собственик и управител,дневници за покупки и продажби на фирмите за отделните данъчни периоди с посочени инкриминираните фактури и от т.н.вторични доставчици“ /напр.за м.11.2013 година и за м.12.2013 година „НИВЕДИРА“ЕООД сочи „Санеда“ ЕООД за предходен доставчик и подизпълнител на услугата по фактурите,въпреки,че това дружество се занимава с търговия на едро,а не със строително-монтажни работи/.Тези обстоятелства са ясно установени,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подс. Н.. Приобщени са редица справки,относно липса на регистриран ЕКАФП за повечето от търговски дружества-„поддоставчици“,за липса на кадрови и материален ресурс при тях,установени и чрез гласни доказателствени средства,включително договори с възложител „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД и изпълнител описаните дружества,свързани с услуги,предмет на сделките по изследваните фактури.Първият съд е бил изчерпателен в анализа си в тази насока и той се споделя от настоящия съдебен състав.Безспорно писмените доказателства установяват,че описаните по-горе договори са подписани от подс.Н.,от една страна,а от друга категорично се отрича подписването им от останалите свидетели,посочени да са положили подпис по тях като представители на дружества-изпълнители.И св.Г. отрича да е подписвал договора от 19.09.2013г. от името на Мебелна къща Явор –Варна, ЕООД,което категорично установява,както е подчертал в мотивите си и първия съд,че „…процесът на доставките се ръководи и контролира от подс.Н.,който дори и формално подписва повечето документи,като представител на дружеството, като тук е нужно да се отбележи, че една значителна част от приложените документи /напр. стокови разписки и част от инкриминираните фактури/ не са подписани от никой за „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД,но въпреки това и според св.Л.Г.а,те са й предадени с указания за осчетоводяване именно от подсъдимия….“. Процесът,установен като „модус операнди“ сочи,че подс.Н. е знаел всички обстоятелства , около изготвяне на описаните писмени доказателства,знаел е естеството им,включително това,че отразяват неверни факти и обстоятелства,но е предоставял счетоводните документи на св.Г.а за осчетоводяване.Именно по този начин описаните фактури са осчетоводявани и с оглед отразеното в тях са формирали целен данъчен резултат за определен данъчен период и са изкривявали финансовия резултат за 2013 година,като са го занижавали.Приложените в наказателното производство нотариално заверени пълномощни на свидетелите Н.В.,Б.А. и Д. В. удостоверяват от една страна представителните им права,а от друга,с оглед свидетелстването им сочат на създаден механизъм,насочен към съставяне на различни,понякога неустановени по наименование и съдържание документи.Изяснени са и мотивите за създаване на описаните пълномощни,като най-вече трети,неустановени в хода на производството лица,с корист са мотивирали действията на посочените трима свидетели.Едновременно с това тези писмени доказателства категорично установяват реално ползване на пълномощните от Н.В., Б.А. и Д.В. при получаване и подаване на документи в НАП,а за св.В. и за откриване на банкови сметки,вкл.реално теглене на парични суми.Приложени са справки от БНБ за действително открити в Пощенска банка и действащи към инкриминирания период сметки на дружества,посочени като доставчици на възложителя/напр.“Ниведира ЕООД и В. 2013/ ЕООД,като чрез писмени доказателства се установяват плащания по разплащателните им сметки от „Мебелна къща Явор – Варна“ ЕООД с последващо незабавно теглене на сумите от св.В. и предаването им на лице с неустановена самоличност.Този механизъм на действие се е повтарял многократно и е нарочно изграден,като анализа сочи,че разплащателните сметки са открити с цел да се имитира движение на парични средства по фактури за „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД,свързани с фиктивни доставки. По реда на чл.127 ал.1 НПК съставените данъчно-ревизионни актове и ревизионни доклади, удостоверяващи установени данъчни задължения и факта на извършени данъчни ревизии и насрещни данъчни проверки се ценят наред със съобщенията по чл.32 ДОПК.Съгласно чл.127 НПК ревизионния акт е писмено доказателствено средство,цени се от настоящия съд наред с останалите доказателствени източници,като е видно,с оглед чл.127,ал.2 НПК,че не е единствения доказателствен източник, формирал доказателствения обем,относим към т.н. “главен факт на доказване“. По делото са приложени ревизионен доклад и ДРА за „Мебелна къща Явор– Варна“ЕООД,като е установен предмета и обхвата на проверката /01.01.2013г.-31.12.15г. и ЗДДС 01.01.2013г.-31.07.2016 година/,извършените действия на ревизиращия екип по установяване времето на подаване на справки-декларации,номерата им и подателя,както и на декларираните обстоятелства.Установен е декларирания финансов резултат за 2013 година,формиран на база размер на дължим корпоративен данък и декларирани за отделните данъчни периоди по ЗДДС облагаемите доставки,декларирания размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит и размера на приспаднатия такъв.Еднозначно са установени факти,свързани със ЗКПО,направените констатации,водещи до коригиране на декларираната данъчна печалба и съответно до коригиране на дължимия корпоративен данък. Ревизионните действия по ЗДДС проследяват доставки към „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД,като внимателно са изследвани впоследствие инкриминираните.Посочено е на каква основа се приема фиктивност на доставки и защо се отказва право на данъчен кредит,като е коригиран размера на дължимия за данъчния период данък по ЗДДС.Както сочи в мотивите си първия съд „Отразените в ДРА и в изготвения преди това РД фактически обстоятелства напълно съответстват на обвинителните такива и са обхванати от направеното на осн.чл.371,т.2 НПК признание от подс. Н. ,като изцяло съответстват и на възприетите от съда доказани факти….“.Приложени са ДРА за извършени ревизии по ЗДДС на част от описаните по-горе дружества-“доставчици“,обхващащи и част от инкриминирания период. Органите по приходи са установили данъчни задължения в големи размери за „М Стил Фрийд“ ЕООД, „Би Си Груп“ ЕООД,“А.-Я. 2014“ЕООД,“НИВЕДИРА“ ЕООД, “БМ БИЛД“ЕООД, “Ем Ей Ви 75“ ЕООД,“Билд Съпорт“ ЕООД,като констатациите сочат извод за липса на реално извършвана търговска дейност от тези дружества,за фиктивни сделки и създаване на документи/фактури, договори/ единствено за привиден документооборот с крайна цел ползването им от подс.Н. за избягване установяването и плащане на данъчни задължения. Не се твърдят нарушения на правата и законните интереси на подс.Н. във връзка с проведения ревизионен процес,но за пълнота на изложението следва да се посочи,че в рамките на наказателния процес е недопустим инцидентния контрол върху актовете на администрацията /вж. Решение № 85/14.05.2018 г. на ВКС,н.д №103/2018 г.,II н.о.,Тълкувателно решение от 2016 година на ОСНК на ВКС/. По реда на чл.144 и сл. НПК е назначена съдебно-счетоводна експертиза,като експертът аналитично е проследил инкриминираните доставки.Установено е,че в периода 01.11.2013 година-13.05.2016 година „Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД е осчетоводила всички инкриминирани данъчни фактури,като е отразен размера на приспаднатия данъчен кредит за всеки данъчен период по отделно,с посочване на конкретните доставчици,номер и дата на издаване на фактурата,стойност на сделката,размер на ДДС.Изследван е инкриминирания период,като е посочен общия дължим и неправомерно приспаднат ДДС,възлизащ на 62 432.06 лева.Експертните констатации са напълно идентични с описаните факти,с посоченото в обвинителния акт и са признати от подс.Н. по реда на чл.371,т.2 НПК.Експертните изводи са еднозначни,включително за дължимия от“Мебелна къща Явор-Варна“ЕООД корпоративен данък за финансовата 2013 година/вж.чл.10 ал.1 ЗКПО/.След извършена корекция е определен дължим корпоративен данък в размер на 12153,86лв.,от който е деклариран и внесен данък 6313, 26лв. с допълнително дължим за внасяне 5 840, 60 лева.Въззивният съд,както това е сторил и първия съд намира изготвената ССчЕ за обективна и пълна,като не възниква съмнение в експертната обосновка на фактите.Експертът е дал отговор на поставените пред него въпроси съобразно притежавани специални знания в тази област. Няма спор между страните за това,че на основание чл.100 ал.1 Закон за данък върху добавената стойност Дружеството,представлявано от подс.Н. е било регистрирано по реда на Закон за данък добавена стойност/ЗДДС/.По този Закон,с оглед осъществяваната търговска дейност и декларирани обороти,Дружеството било задължено да изготвя съответни дневници за покупки и дневници за продажби,в които оправомощени лица да вписват всички издадени,съответно получени от Дружеството фактури за извършени услуги и/или доставки през съответния данъчен период,наред със задължение от името на Дружеството да се подават ежемесечно справки-декларации по Закон за данък добавена стойност,придружени от дневник за покупки и дневник за продажби на хартиен и електронен носител.Безспорно е,че в справка-декларацията по ЗДДС,в клетка 01 данъчно задълженото лице било длъжно да посочи общия размер на данъчната основа за облагане с данък добавена стойност,а в клетка 20-начисления данък добавена стойност за съответния данъчен период. В раздел „Б“на справка-декларацията данъчно задълженото лице следва да посочи данни за упражнено право на данъчен кредит,като: -в клетка 31 се отразява данъчната основа на всички получени доставки с право на пълен данъчен кредит, -в клетка 41 следва да посочи размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, -в клетка 40 следва да се отрази сумата на общия данъчен кредит. -в клетка 50 следва да се посочи размера на данък добавена стойност за внасяне, -в клетка 60 следва да се отрази размера на данъка добавена стойност за възстановяване за съответния данъчен период.В принципен план следва да се посочи,че безспорно коректното отразяване на тези данни в справка-декларация по ЗДДС на основата на реална стойност и реално извършени сделки,с оглед отразеното в дневници за покупки и продажби,създава вярна данъчна основа за изчисляване на следващи се данъчни задължения. Данъчно задълженото лице е длъжно да отразява издадените от негово име данъчни документи и отчети за извършените продажби по чл.119 ЗДДС в дневник за продажби за съответния данъчен период,като отразява получените от него данъчни документи в дневник за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период,следващ данъчния период на издаването им,но не по-късно от последния данъчен период-чл.72 ал.1 ЗДДС.Издадените фактури за извършени търговски сделки или услуги представляват счетоводни документи по смисъла на Закон за счетоводството /ЗСч/ и въз основа на описаните в дневниците фактури се формират стойностите ,които следва да се попълват в изискуемите от органите по приходи справки-декларации /размер на данъчна основа на доставките с право на пълен данъчен кредит,данък добавена стойност с право на пълен данъчен кредит и съответно дължимия данък по Закона за внасяне или възстановяване за конкретния период. Съобразно изискването на Закона за всеки отделен данъчен период следва да бъдат подадени съответни справки-декларации пред органа по приходите,поради което,считано от датата на регистрирането си по ЗДДС,такива справки-декларации по ЗДДС били подавани.В тези справки-декларации следва да се отразят декларативно фактически данни за начислен на Дружеството данък добавена стойност,като се посочат и данните,даващи право да се приеме възникнало право на данъчен кредит за търговския субект.Фактите по делото установяват начина,по който данните за данъчния кредит били формирани /от покупка на стоки и/или услуги от отделни дружества/. Установява се,че за изследваните инкриминирани данъчни периоди в дневниците за покупки на Дружеството били включени фактури,които не отразявали реално извършени сделки.Едновременно с това на основата на тези фактури се формирала данъчна основа с право на пълен данъчен кредит за дружеството.Това право се отразявало в подадените от името на дружеството данъчни декларации за съответните данъчни периоди,като се приспадал данъчния кредит.Именно тези дневници са изследвани в описания ревизионен процес,представени са пред органа по приходи към ТД-НАП ,ведно с данъчните декларации по ЗДДС.Установеното,че реално такива сделки не са осъществявани води до извода,че за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.Видно е,че чрез ползване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит Н. избегнал установяване и плащане на дължими задължения на дружеството за посочените данъчни периоди. По отношение проверката и фактите за данъчните задължения по ЗДДС,следва да се посочи в принципен план следното: Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока,каквато деятелност е поставена в основата на упражняваната от подс.Н. търговска дейност,е прехвърлянето право на собственост или друго вещно право върху стока,а съгласно чл.9 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга /всичко,което има уговорено плащане и е различно от стока,от парите в обръщение и от чуждестранната валута,използвана като платежно средство/.Изпълнявайки задълженията си на данъчно задължено лице Н. ежемесечно до 14-та дата,следващ месеца за който се отнася, доколкото данъчният период е месечен,и в срок подавал пред надлежните органи по приходите справка-декларация , придружаващите регистри и дневници за покупки и продажби.По този начин спазвал разписаните изисквания в чл.124 ЗДДС и чл.125 ЗДДС,като на основа подадената информация за реализираните търговски обороти и реализирания финансов резултат за данъчния период,се определял размер на следващ се данък,като на тази основа се определяло каква сума се дължи за внасяне или е налице доказана по размер сума за възстановяване на платен данък.Следва да се акцентира обобщително,че когато за определен данъчен период общата сума на начисления данък превишава общата сума на данъчния кредит ,разликата представлява резултата за периодаданък за внасяне.Същият следва да се внесе в републиканския бюджет в 14 дневен срок от изтичане на данъчния период.Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит надвишава общата сума на начисления данък,разликата представлява данък за възстановяване.Същият подлежи на прихващане, приспадане или възстановяване по реда на чл.92 ал.1 ЗДДС.На основата на това принципно положение,целейки да осуети установяване действителния размер на дължимия данък ,като така намали данъчната си задлъжнялост,при подаване на ежемесечни справки-декларации Н.,чрез св.Г.а включвал към придружаващите декларацията счетоводни документи, вкл. дневник за покупки и продажби,наред с документи,отнасящи се до т.н.“фиктивни доставки“, документирани с недействителни фактури.На тези документи следвало да се придаде истинност, убедителност за реално настъпило счетоводно събитие. Въззивният съд намира,че процесуални нарушения в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати,още по-малко такива,които да се квалифицират като „съществени„ по силата на процесуалния Закон или ТР №2/2002 година на ВКС на Република България. Въззивният съд приема за установена горната фактическа обстановка и не приема нови фактически положения,различни от възприетите от първия съд. Действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна страна подс.Н. е реализирал признаци на престъпление,описани в чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2, т.6, т.7 НК вр.чл.26 ал.1 НК. Изводите на първия съд в тази насока са обосновани,законосъобразни и се споделят от настоящия съд.Установената от обективна страна престъпна деятелност на С. Н. напълно се съотнася към признаците на престъпление,чийто фактически състав е описан в чл.255 ал.3 вр.ал.1 ,т.2,пр.1,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК. Обосновано очертаните в обвинителния акт признаци на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1,т.2,пр.1,т.6, т.7 вр.чл.26 ал.1 НК от обективна страна,са възприети изцяло от първия съд. Въззивният съд се съгласява с тяхната обоснованост и аргументираност. Безспорно Дружеството е данъчно задължено лице по см.на чл.3 ал.1 ЗДДС,като непосредствен обект на престъпление от този вид са обществени отношения,свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система,защитени с правни норми в Особена част на НК,глава VII„Престъпления против финансовата,данъчната и осигурителната система“.При реализиране на конкретни престъпни състави на този вид престъпни посегателства се засяга „обект“ ,свързан с избягване на данъчни задължения и се засягат обществени отношения,законово защитени и гарантиращи коректно и законосъобразно установяване и плащане на данъчните задължения.Чрез увреда на тези обществени отношения пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените от закона данъци.При престъпления от този вид е необходимо да се подчертае,както това е сторило и държавното обвинение при повдигане обвинение против подс.Ст.Н.,че данъците представляват публично държавно вземане, установено на базата на задължителност,безвъзмездност и безвъзвратност,като неговото реализиране е гарантирано посредством държавна принуда.Предметът на конкретното обвинение е свързан с избягване плащането на данък върху добавената стойност по ЗДДС в „особено големи размери“,като престъпната деятелност/изпълнителното деяние/ е реализирано чрез повтарящи се действия, изразили се в посочени в чл.255 ал.1 НК форми на изпълнително деяние.Тези отделни форми са „потвърждаване на неистина“ в описаните справки-декларации,подадени по силата на ЗДДС,в „използване на документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите“,свързана с посочени от подсъдимия фактури,описани подробно в мотивната част на решението погоре,неотразяващи реално сключени сделки,но посочени в дневник за покупки/отразени са по този начин неверни факти и обстоятелства/ и в съответния раздел на цитираните изрично 19 броя справки-декларации,както и „приспадане на неследващ се данъчен кредит,съответно т.2,т.6 и т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК.Дружеството притежава качество на данъчнозадължено лице по см.на чл.2,т.1 ЗКПО и чл.3 ал.1 ЗДДС,доколкото извършва икономическа дейност по покупко-продажба на стоки. На 23.05.2007 година е регистрирано по ЗДДС. Дерегистрирано по ЗДДС е на 28.06.2018 година. Изпълнителното деяние по цитирания текст на Закона,т.2 се изразява в „потвърждаване на неистина“ в справки-декларации,подадени по силата на ЗДДС и изразило се в нарушаване на задължението Н.,чрез св.Г.а да подаде вярна справкадекларация за всеки от посочените данъчни периоди,а вместо това представил за осчетоводяване и вписване в съответните дневници за покупки за отделните данъчни периоди посочените подробно фактури за неслучили се, “фиктивни“ данъчни събития.Касае се за изпълнително деяние на резултатно по своя характер престъпно деяние с ясно установен съставомерен/причинена щета/ резултат за държавния фиск. Изпълнителното деяние по т.6 на цитирания текст на НК се изразява в „използване на документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите“ ,свързана с използване и посочване от страна на подсъдимия на фактури,вписани в дневник за покупки за съответния данъчен период,които отразяват невярно отделни данъчни събития,за да се „изкриви“ финансовия резултат на дружеството към намаляване на следващ се данък по ЗДДС,чрез подадена справка-декларация за съответния данъчен период. Изпълнителното деяние по т.7 на ал.1 вр.ал.3 на чл.255 НК е изразено в „приспадане на неследващ се данъчен кредит“ по чл.68 ЗДДС,свързан с размера на данък,който задължено лице има право да приспадне /да намали/ от размера на общите си данъчни задължения,при спазване разписани изисквания по Закона за данък добавена стойност.Приспадане на неследващ се данъчен кредит е налице при неспазване на законови изисквания за упражняване на това право, регламентирани в ЗДДС,а като резултат от това,в нарушение на ЗДДС Н. приспаднал данъчен кредит от 62432,06 лева,без такова право да го намали да му се следва.Установява се от обективна страна избегнато установяване и плащане на данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 62432,06 лева,представляващо „данъци в особено големи размери“ от страна на Н.,представител на Дружеството.Няма спор,че чл.93,т.14 НК изрично сочи кога този квалифициращ признак е налице-„данъци в особено големи размери“ са данъци,надхвърлящи по размер дванадесет хиляди лева /ред.на НК,ДВ.бр.21,2000 година/.В мотивите си,касателно нормата на чл.26 ал.1 НК,първият съд правилно е посочил,че престъплението е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 НК,защото са налице шестте предвидени условия в цитираната разпоредба за квалифициране на деянията на подсъдимия като продължавано престъпление и задължителните указания,дадени с Тълкувателно решение №1/07.05.2009 година на ВКС по т.д.№1/09 година.Безспорно е,че престъпната деятелност е реализирана от подс.Н. чрез осъществяване на повече от две деяния,които осъществяват поотделно състав на престъпление от един вид,извършени са през непродължителен период от време /01.11.2013 година-13.01.2016 година/ при една и съща обстановка и при еднородност на вина,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.По един и същи начин,при изяснени условия на време,място и обстановка,подсъдимият е нарушил законно установени задължения,свързани с осъществявана търговска дейност чрез Дружеството. Правилно и първият съд е подчертал в мотивите си,че отделните деяния следва да се третират не като самостоятелни престъпления,а като едно продължавано престъпление по см. на чл. 26 ал.1 НК. Касае се за продължавано престъпление,довършено с реално настъпил вредоносен резултат /избягване установяване и плащане на данъци в особено големи размери/.Обективно подс.Н. фактически е организирал, осъществявал и контролирал търговската ,финансовата и счетоводна дейност на „Мебелна къща Явор- Варна“ЕООД,регистрирано по ЗДДС и представляващо данъчно задължено лице- търговец.Счетоводителят на дружеството св.Г.а е съставила ГДД по ЗКПО за 2013 год.и всяка една месечна справка-декларация по ЗДДС,ведно с посочване на придружаващите я отчетни регистри в рамките на инкриминирания времеви период.Макар съставени лично от св. Г.а и подадени по електронен път в НАП от св.Г.а чрез КЕП,то поведението на св. Г.а е фактическо по повод описаните действия ,извършвани под прекия контрол и указания на подс.Н. и без да съзнава,че вписва и осчетоводява и документи,които не отразяват реални сделки.Тя не е знаела за фиктивния характер на инкриминираните сделки,по които е осчетоводявала финансови документи,не е присъствала при сключване на сделките,при подписване на договори,нито при доставките на стоки и услуги.Поради това законосъобразно се приема,че е осъществено престъпление в условия на посредствено извършителство,като подс.Н.,посредствен извършител,съзнателно е мотивирал фактическия извършител Г.а да извърши престъпление. Наказателна отговорност на Г.а не може да бъде ангажирана,поради извършване на деяние при обстоятелства,изключващи вината й и изразяващи се в липса на знание за фиктивния характер на инкриминираните доставки.Действията на Г.а,фактически извършител ,са сторени в изпълнение на взето от подс.Н. решение,с цел избягване от страна на подсъдимото лице установяването и плащането на данъчни задължения. Обективно изследваните инкриминирани сделки/доставки/ между „Мебелна къща Явор -Варна“ЕООД като възложител-купувач и описаните дружества-доставчици,реално не са осъществени ,като се подчерта няколкократно,че нито едно от описаните „доставчици“,издатели на първични счетоводни документи не е разполагало в инкриминирания период с кадрова,материална и финансова обезпеченост,която да позволи реално осъществяване на търговската дейност по доставка на стоки и услуги,описани във фактурите,като самите сделки,удостоверявани чрез инкриминираните фактури са симулативни.Целят единствено документално обективиране на нереализирани доставки,като по този начин манипулира данни,необходими за установяване на данъчни задължения, възникнали през съответен данъчен период.В случая осъщественото поведение по осчетоводяване на данъчните фактури,по съставяне на документи с невярно съдържание /отчетни регистри - дневници за покупки по чл.124 ал.1,т.1 ЗДДС, по пренасяне на тази невярна информация в месечните СД по ЗДДС,по формиране на данъчен резултат, водещ до неправомерно приспадане на данъчен кредит и по деклариране в ГДД по ЗКПО за 2013г. на разходи в завишен размер, което води до формиране на занижен годишен финансов резултат и до по-нисък данък печалба представлява външен израз на деянието на посредствения извършител.Именно подс.Н. с действия е осъществил обективните /а и субективни/ признаци на данъчно престъпление,доколкото в периода 01.11.2013г.-13.01.2016 година в гр.Пазарджик,при условията на продължавано престъпление в качество на прокурист, представляващ и осъществяващ фактически дейност и функции на търговеца „Мебелна къща Явор-Варна“ ЕООД,при условия на посредствено извършителство,чрез упълномощено невиновно лице св.Г.а,е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за това дружество в особено големи размери /в размер на 68 272.66лв.,от които дължим ДДС по ЗДДС в общ размер 62 432.06лв. и дължим корпоративен данък за 2013г. в размер на 5840.60лв./,като е съставил документи с невярно съдържание /отчетни регистридневници за покупки по чл.124 ал.1,т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 ППЗДДС,в които отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС с доставчици „НИВЕДИРА“ЕООД, „В. 2013“ ЕООД, „А.-Я. 2014“ ЕООД, „БМ БИЛД“ ЕООД, „БИЛД СЪПОРТ“ ЕООД,“БИ СИ ГРУП“ ЕООД,“Ем Ей Ви 75“ ЕООД,“М СТИЛ ФРИЙД“ ЕООД,“СИ ВИ ЕКСПЕРТ“ ЕООД и „АЛМА-БИ 83“ ЕООД, като потвърдил неистина в СД, изискуеми по чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС,подадени пред ТД-НАП,Пловдив,офис Пазарджик,приспаднал е неследващ се данъчен кредит в размер на 62 432.06 лв. и е потвърдил неистина в ГДД за календарната 2013г., изискуема по чл.92 ал.1 ЗКПО, подадена пред ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик.Правилно първият съд е подчертал,че „Относими и попълващи…чл.255 ал.1 НК,касателно първите 19 деяния са разпоредбите от ЗДДС,визиращи понятията облагаема доставка,чл.12 ал.1 вр. чл.6 ЗДДС и данъчен период /чл.87 ЗДДС/,справка-декларация, отчетни регистри-дневниците за покупки и продажби /чл.124 ЗДДС/, данъчен кредит -чл.68 ал.1 ЗДДС и резултат за данъчния период /чл.88 ЗДДС/“. Следва да се посочи,че в ТР №4/12.03.2016 година по т.д. №4/2015 година на ОСНК на ВКС,т.3 изрично е посочено „Субект на престъплението по чл.255,чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК,ДВ.бр.62/97 година,може да бъде както физическото лице,представляващо по закон данъчно задълженото лице-търговско дружество /едноличен търговец,вписано в това му качество в търговския регистър,така и всяко друго физическо лице/пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ,търговски представител,счетоводител или друго лице/,което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице-търговец“.Няма спор,че престъпният състав по чл.255 НК е резултатно престъпление,а не такова на формално извършване,което изисква да се установи ясно отговорното за причинената щета на държавния фиск лице.По делото е безспорно установено,че описаната щета,вследствие доказано от фактическа страна противоправно поведение,е настъпила в резултат от престъпно деяние на подсъдимия Н. по чл.255 НК,извършено умишлено чрез св.Г.а,свързано с избягване установяването и плащане на данъчно задължение по ЗДДС,а не в резултат на престъпно действие на трето лице. Подсъдимият Н. е действал с пряк умисъл,съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал /целял е тяхното настъпване/.Този извод се формира на основа на безспорно установените фактически действия на подсъдимото лице,като формата на вина е изводима от конкретно реализираната престъпна деятелност,от поведението на подс.Топалов съпътстващо и последващо реализираното изпълнително деяние.Подсъдимият е действал при строга логическа последователност,видна от събраните доказателствени източници,като в неговото съзнание са налични представи относно всички елементи на фактическия състав на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6 и т.7 НК ,включително,че потвърждава неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС,че използва документи с невярно съдържание и в резултат-приспада неследващ се данъчен кредит.Явна е и целта на тази престъпна деятелност-да се задължи с по-малък по размер данък добавена стойност по Закон,от действително дължимия.Мотивите за извършване на престъпното деяние са користни,а причините са свързани с проявен нисък оценъчен критерии на поведение,незачитане законите в страната,чувство за безнаказаност.Не може да има спор,че определящо за преценката на субективната страна на деянието са действията на подсъдимия,доколкото е безспорно,че именно установените факти,свързани с изясняване начина на осъществяване на изпълнителното деяние от подс.Н. стоят в основа на определяне формата на вина при извършено престъпление.Подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци,включени във фактическия състав на престъплението,ясно е съзнавал,че чрез св.Г.а използва документи с невярно съдържание/фактури,вписани в съответни дневници за покупки и в съответни за данъчния период справки-декларации/,за да потвърди неистина и да „изкриви“ финансовия резултат на дружеството.Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в проявен нисък оценъчен критерии за дължимо законосъобразно поведение,а мотивите му са користни. Като е признал подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК,съдът е определил и законосъобразно наказание за престъпното деяние. Не може да има спор,че Законодателят е застанал на принципа за законоустановеност на наказанието,като съгласно този принцип за всяко престъпление се налага наказанието по вид и в рамките,които са предвидени в Особената част на НК за него.Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да се наложи на едно подсъдимо лице,съдът следва да се съобрази с всички смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,да прецени дали смекчаващите такива са многобройни в количествено отношение и да посочи дали някое от тях е изключително по своя характер,както и дали и най-ниското по размер наказание за конкретното деяние няма да се окаже прекалено тежко в установените конкретни условия на определяне на наказателната репресия.Безспорно след оценка на доказателствата,обуславящи наказателната отговорност,съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.54 НК или да определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК /Р №224 /07.12.98 година на ВКС по н.д. №197/98 година,V-чл.състав/. За такова по вид престъпление Закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество на виновния. Посочи се и по-горе,че производството пред първия съд е протекло по реда на гл.27 НПК при съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК,като в тази насока първият съд принципно правилно е подчертал,че при определяне на конкретно наказание при тази диференцирана процедура на проведено съкратено съдебно следствие и при направено самопризнание по чл.371 т.2 НПК от страна на подсъдимото лице разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК задължава решаващия съд да индивидуализира наказанието по реда на чл.58а НК. Анализирана е и нормата на чл.58а НК,която сочи в ал.1,че в случай на осъдителна присъда при условия на чл.373 ал.2 НПК„…съдът определя наказанието лишаване от свобода,като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс /т.е. при условията на чл.54 НК/ и намалява определеното наказание с една трета.В ал.4 на тази норма е посочено,че когато са налице едновременно условията по ал.1-ал.3 на чл.58а НК/в конкретния случай разглеждаме хипотезата само на ал.1-ва/ и условията на чл.55 НК,то съдът прилага/определя наказанието „лишаване от свобода“/само нормата на чл.55 НК,ако този режим е по-благоприятен за дееца.Ясно е,че при наличие на изключителни и/или многобройни смекчаващи обстоятелства,когато и най-лекото предвидено в Закона наказание се окаже несъразмерно тежко,наказанието се определя в условията на чл.55 НК,ако това е по-благоприятен режим за дееца.На основата на това принципно разбиране за определяне наказание „лишаване от свобода“ при проведено съдебно следствие по реда на чл.373 вр.чл.371,т.2 НПК,въззивният съд намира,че първоинстанционния съд законосъобразно е приложил правната норма на Закона,касателно определеното наказание на подс.Н.. Безспорно при индивидуализацията на наказание съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,като е съобразявал целите на наказанието,с оглед нормата на чл.36 НК.Въззивният съд намира,че при отмерване на наказание за извършеното престъпление първият съд се е съобразил с основополагащото разбиране,че обществената опасност на конкретно престъпно деяние е основно,обективно,определящо и не юридическо негово качество ,което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на обекта на защита,специфичните качества на дееца,субективните му особености,условията на време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение. Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останали негови свойства-чл.9 ал.1 НК. Тя е и основание за проявата на останалите свойства-противоправност и наказуемост. Защитата е формулирала оплаквания към атакувания съдебен акт свързани единствено с размера на определеното на подс.Н. наказание,като сочи същото за незаконосъобразно и несправедливо,доколкото съдът не е съобразил в достатъчна степен добросъвестното процесуалното поведение на подсъдимия Н., „…процедурата,по която е протекло наказателното производство в съдебната му фаза…“ ,характеристичните данни за подсъдимия,изтеклия срок от деяние до реализиране на наказателна отговорност,включително заявената позиция на представителя на държавното обвинение,като не е оценил относителната тежест на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства. Сторено е възражение,че първият съд не е направил„…конкретен и количествен анализ при индивидуализация на наказанието….“. В тази основа е формулирано и искането наложеното наказание на подс. Н. да се„… намали до предвидения от закона минимум“ при съобразяване и с позицията на представителя на държавното обвинение пред първия съд. Въззивният съд намира за необходимо обобщително да посочи,че наказанието „лишаване от свобода“ на подс.лице по размер е определено законосъобразно /при липса на съответен протест/ ,като е проявена определена снизходителност при отмерването му. На първо място следва да се посочи,че правилно като отегчаващи обстоятелства са отчетени и съобразени високата степен на обществена опасност на престъпления от този вид,високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление,проявената упоритост от подс.Н. в преследване на престъпния резултат,както и факта,че макар квалифициращият признак „особено големи размери“ да е елемент от състава на престъплението и се цени на основа чл.56 НК,то от друга страна размера на вредата надхвърля няколкократно прага/12000 лева/,относим към този квалифициращ признак.Няма спор,че подсъдимият,макар да е признал фактите по реда на чл.371,т.2 НПК не е изразил критично отношение към престъпната си деятелност и не е дал обяснения по повдигнатото обвинението.Не е и длъжен да стори това. При условията на чл.339 ал.2 НПК съдът не приема за обосновано обобщаващото оплакване на защитата/в хода на пренията пред въззивния съд/,че наказанието се „..явява явно необосновано и несправедливо,не съответства на действителната степен на обществена опасност нито на деянието ,нито на дееца…..то далеч надхвърля целите на наказанието,заложени в чл.36 НК“.Такова оплакване сочи на неточна и/или некоректна критика на атакувания съдебен акт в тази му част.Видно е,че след като коректно е отчел отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства,първият съд изчерпателно е посочил смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.В оплакването си защитата не сочи да са налице нови обстоятелства,относими към определяне наказание на подс.Н.,които да не са отчетени от първия съд.Въззивният съд,както е сторил и първия съд,отчита изтеклия дълъг срок от извършване на престъпното деяние до реализиране на наказателна отговорност за него,като се отчита завишена,но не особено висока степен на обществена опасност на дееца.Подсъдимият Н. не е осъждан,с добри характеристични данни е,образован.Липсват доказателства за негови противообществени прояви и данни за незаконосъобразна деятелност след описания инкриминиран период. Въззивният съд,както и първият съд не намира наличие на многобройни смекчаващи вина и наказателна отговорност обстоятелства.Защитата няколкократно е преповторила едни и същи обстоятелства,отчетени и от първия съд като смекчаващи.Те се посочиха и по-горе в мотивите на настоящия съд,а преповтарянето им от защитата не създава убеждение за многобройност,нито за подцененост от страна на решаващия съд.Отчетените смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства не са и с висока относителна тежест,оценявани спрямо отегчаващите такива.И първият съд е съобразил чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни за него. Нито едно отегчаващо или смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство не е надценено или подценено в относителната му тежест.От друга страна твърдението на защитата,че наказанието на подсъдимия Н. не съответства на действителната степен на обществена опасност на деянието и на дееца не държи сметка на високата обществена опасност на престъпления от този вид, причинените вреди за държавния фиск в „особено големи размери“ и престъпната упоритост,с която подсъдимия е преследвал престъпния резултат. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивния съд не споделя основателност на оплакването на защитата,че първият съд не е сторил„…конкретен и количествен анализ при индивидуализация на наказанието….“.Напротив,посочи се и по-горе,че проверявания съд изчерпателно е очертал всички обстоятелства по чл.54 НК/смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност,относими към определяне на едно конкретно наказание/,нито едно не е подминато в обективната му наличност и са оценени съобразно относителната им тежест поотделно и в тяхната взаимовръзка. Неоснователно е оплакването на защитата,че първият съд при отмерване на наказание по размер не е съобразил реда,по който е протекло съдебното следствие пред първия съд.Това,че подсъдимият е признал фактите и е изразил съгласие с провеждане на съдебна процедура по гл.27 НПК пряко се свързва с правната възможност да бъде наказан по реда на чл.58а НК-като се определи наказание „лишаване от свобода“и то се редуцира с 1/3 след определянето му,или се определи такова по реда на чл.58а,ал.4 вр.чл.55 ал.1 НК,ако са налице основания за това и този режим е по-благоприятен за дееца.Смесена форма на определяне на наказание „лишаване от свобода“с приложение и на ал.1,и на ал.4 на чл.58а НК,не е допустима. Оплакването на защитата,че съдът не е съобразил при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ проведената съдебна процедура,е несъстоятелно,като необосновано е и оплакването,че не е отчетен в достатъчна степен продължителния срок,в който се е развил наказателно-правния спор.Видно е,че първият съд анализирайки приложението на чл.58а НК коректно е намерил да е налице едно изключително по своя характер смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство-дългия срок от извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност,което предполага условия за определяне на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 ал.1,т.1 НК и условия,които да обусловят прилагане института на т.н.“условно осъждане“.Посочил е изрично,че„За единствено,но изключително по своя характер се приема обстоятелството на разглеждане на наказателното производство извън разумния срок,какъвто принцип е залегнал в чл.22 НПК“.На сетне,първият съд обосновано сочи,че съдебната практиката /на ВКС/ и тази на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКПЧ приема,че преценката за нарушение на принципа по чл.22 НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да се извърши при съобразяване на три основни критерия-сложност на делото/ естеството на фактите,подлежащи на установяване и обема на доказателствените източници,брои на участници в производството/, поведение на страните и действия на държавните органи.Касателно процесуалното поведение на страните,няколкократно акцентирано от защитата като „безупречно“ правилно и обосновано първият съд е посочил броя на насрочените разпоредителни заседания-4,както и причините за непровеждането им.,довело до забавяне на съдебното производство,без в преценката на съда подсъдимия да„…търпи определени негативи от поведението на останалите процесни страни“.Коректно е анализиран и третия елемент , при обсъждане нарушение на чл.22 НПК,на основа разписаното в ЕСПЧ,без да се налага преповтаряне,вж.мотиви на първия съд,стр.57-ма.Правилно е сочено,че „…продължителният времеви период от момента на престъплението до момента на налагане на наказанието значително намалява ефективността на същото,както в аспект на индивидуалната,така и в аспект на генералната превенция,вж.цитираното Решение на ЕСПЧ „Пелисие и Саси срещу Франция,GC,решение от 17.03.1999 година,№25444/94 г., § 62, CEDH 1999-II. Първият съд правилно е преценил,че забавянето на решаването на наказателно-правния спор не се дължи на обективно виновно процесуално поведение от подс.Н.,приел е изключителност на това смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство,поради нарушаване принципа по чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧ,и е определил наказание при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1,т.1 НПК,макар да не е посочил изрично,че в конкретните условия и най-лекото предвидено в Закона наказание се явява несъразмерно тежко. Законосъобразно ,на основата на внимателна оценка на всички обстоятелства,относими към определяне конкретен размер на наказанието,съобразно чл.58а НК,първият съд е отмерил за престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/година.Следва да се подчертае,че разбирането на защитата за начина на определяне на наказание при усл.на чл.58а НК,с оглед изтъкнатите основания и искания не може да се сподели,като е незаконосъобразно и поддържаното искане на представителя на държавното обвинение пред първия съд първо да се приложи нормата на чл.55 НК,а след това определеното наказание да се редуцира с 1/3-та. В тази насока,с оглед сторените доводи на защитата по повод приложението на чл.58а НК и искането след определяне на наказание по реда на чл.55 НК то да се намали с една трета,каквото е поддържал и представителя на държавното обвинение пред първия съд,следва да се подчертае,че при описаните условия наказанието „лишаване от свобода“ се определя по реда на чл.58а,ал.1 НК в рамките на законоустановеност на самото наказание /в рамките,определени от Законодателя в минималния и максималния размер/ като се намалява с една трета или,при наличие на предпоставките на чл.55 НК,когато приложението на тази правна норма е по-благоприятно за дееца се прилага „само“ чл.55 НК/вж.изричното законодателно решение в чл.58а,ал.4 НК/.Поради изложеното въззивния съд не приема за законосъобразно искането на защитата наказанието „лишаване от свобода“ на подс.Ст.Н. да се определи по реда на чл.55 НК и след това да се намали с една трета.Такова разбиране не съответства на разписаното в конкретната правна норма /чл.58а НК/. Неоснователно е оплакването на защитата за явна несправедливост на определеното на подс. Н. наказание „лишаване от свобода“ по размер,като завишено,като е неоснователно и искането да се намали наказанието„…до предвидения от закона минимум“.Въззивният съд и по-горе в мотивите си обобщително посочи,че наказанието „лишаване от свобода“ на подс.С. Г. Н. по размер е определено законосъобразно,като е проявена определена снизходителност при отмерването му.В принципен план искането на защитата за налагане на възможното най-леко наказание на подс.Н. е да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца.Това е максималното снижаване под прага на минимално наказание от ТРИ години,при условията на чл.55 ал.1,т.1 НК.Искането не е обосновано на основа изследваните доказателствени източници и чрез него действително няма да се реализират целите на наказание по чл.36 НК,но не по съображенията,изложени от защитата.В обобщение въззивният съд намира,че законосъобразно ,обосновано и правилно първият съд е приложил нормата на чл.55 ал.1,т.1 НК,като е определил наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК,под предвидения най-нисък предел /ТРИ години/ за такова по вид престъпление. Налице са материално-правните и процесуално-правни предпоставки за прилагане нормата на чл.66 НК.Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,намира,че за постигане целите на наказание,разписани в чл.36 НК,за поправително-възпитателното и предупредително-възпиращо въздействие върху осъдения Н.,а и върху останалите членове на обществото,не се налага,с оглед и определения размер на наказанието „лишаване от свобода“,изтърпяване на наказанието в нарочно пенитенциарно заведение.Наложеното в конкретния случай наказание ще мотивира изграждане у подсъдимия Н. на устойчиви положителни модели на подражание към спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на други престъпления,с което от своя страна ще реализира,както личната,така и генералната превенция-цели на наказанието по чл.36 НК. Обосновано,със споделими мотиви и с оглед изключителното смекчаващо отговорността обстоятелство,първият съд е приел,че налагане на наказание „Конфискация“ на подс.Н. би се явило несъразмерно тежко,с оглед последствията,които би имало върху живота на подсъдимия и неговите близки.Изложени са споделими от принципна гледна точка съображения за това,че нормата на чл.55 ал.3 НК допуска изрично възможността полекото наказание,кумулативно предвидено с по-тежкото такова,да не бъде налагано/вж.посоченото и в ТР №1/2023г. на ОСНК на ВКС/.Поради това обосновано не е наложено кумулативно предвидено наказание „Конфискация“ на подс. Н.. Законосъобразно,на осн.чл.189 НПК,съдът се е произнесъл за сторените по делото разноски. Извършената проверка на присъдата,съобразно предмета и обема на въззивна проверка пред настоящия въззивен съдебен състав,съобразно основанията и оплакванията,посочени от обжалвалата страна,не установява основания за изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт. Водим от горното,на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК,съдът