Решение № 805 от 30.6.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 523/2025 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Исторически Музей –гр. •••, Булстат/ ЕИК: 000455546, представлявано от директора М. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б. П., против Решение № 35/03.01.2025г., постановено по гр. д.№ ••• г. по описа на РС- Пловдив, в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на И. Ч. Ч. с ЕГН: ••••••••••, извършено от работодателя със заповед №78/28.12.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „•••”, работодателят Исторически Музей –гр. ••• е осъден да му заплати сумата от 6 927, 60 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 29.12.2023г.- 29.06.2024г., както и сумата от 1910 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от два месеца. С жалбата подадена от работодателя се оспорват изводите за основателност на исковите претенции, като се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че общинският съвет не може да взема решения по отношение на съкращаването на длъжности, които са финансирани от държавния бюджет, като в подбора следвало да участват лица, заемащи само финансираните от общината длъжности.Поддържа се, че съгласно чл. 12 ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на музея, утвърден от министъра на културата, директорът на музея сключва, изменя, прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания. Тези правомощия на директора на музея не се определят от източника му на финансиране /държавно, общинско, смесено, собствени приходи, проекти, дарения, наеми и др. /, а от броя на финансираните щатове и размера на средствата.Твърди се, че съгласно чл. 40 ал. 3 от Закона за културното наследство и Закона за държавния бюджет общинският съвет разглежда и гласува бюджета на музея, като общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община. Следователно в правомощията на общинския съвет е да предлага разкриването и съкращаването на длъжности, но самото сключване, изменение, прекратяване на трудовите договори е възложено на директора на музея, който сам в качеството си на работодател утвърждава щатните разписания. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор, тъй като служителят П. Ц. е била както член на комисията по подбора по чл.329 от КТ, както и че самата тя е подлежала на оценка и участие в подбора.Твърди се от жалбоподателя, че посоченият служител е председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ и член на комисията по подбора. Госпожа Ц. е ••• в музея и изпълнява сходни с ищеца дейности по длъжностна характеристика, поради което е следвало да бъде включена в подбора по чл.329 от КТ съгласно нормативните изисквания и съдебната практика. Релевираното искане е за отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от въззиваемия И. Ч. Ч. с ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника му по делото адв. Г. Г., с които се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, касае неблагоприятното за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима. От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното: Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, предявени от И. Ч. Ч., с ЕГН: ••••••••••, против Исторически Музей –гр. •••, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със Заповед на работодателя №78/28.12.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ- поради съкращаване на щата, за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – „•••“, за осъждане на работодателя да му заплати сумата 7097, 28 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение през периода 29.12.2023г.- 29.06.2024г., както и сумата от 1910 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от два месеца. Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че ищецът от 31.08.2015 г. е работил в ответния музей по трудов договор за неопределено време на последно заеманата длъжностт„•••“. С утвърденото от директора на музея длъжностно разписание, в сила от 21.12.2023г., са предприети структурни промени като са премахнати две от общо петте щатни бройки за длъжността „•••“. От работодателя е бил извършен подбор по реда на чл.329 от КТ между служителите изпълняващи сходни трудови функции и заемащи длъжностите съответно „ •••“; „•••“; „•••“; „•••“; „••• •••“. Видно е от съставения протокол за извършване на подбора, че П. Ц.-И., на длъжността „ ••• •••“ е била член на комисията по чл.329 от КТ, както и че самата тя е подлежала на оценка и участие в подбора. Въз основа на извършения подбор комисията е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца, който е получил най-малък брой точки по заложените от комисията критерии.Със заповед на работодателя №78/28.12.2023г. трудовото правоотношение със служителя е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращаване на щата. С оглед на така събраните по делото доказателства с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, по съображения, че общинският съвет не може да взема решения по отношение на съкращаването на длъжности, които са финансирани от държавния бюджет, каквато длъжност заемал ищецът, като в подбора следвало да участват лица, заемащи само финансираните от общината длъжности. Обосновал е и извод за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор, тъй като служителят П. Ц.-И. е била както член на комисията по подбора по чл.329 от КТ, както и че самата тя е подлежала на оценка и участие в подбора. Решаващият състав на съда намира формирания в първоинстанционното решение извод, че ищецът не е следвало да участва в извършения подбор по реда на чл.329 от КТ, тъй като е заемал длъжност финансирана от държавния бюджет за неправилен. Правото на подбор регламентирано с разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ се превръща в задължение за извършването му от работодателя, когато премахнатата длъжност се заема от повече от едно лице и се съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор по законоустановените критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата. В тежест на работодателя е да докаже правомерността на извършения подбор като установи извършването на действия от негова страна по сравняване качествата на всички лица, упражнявали трудовата функция, която се премахва, и прилагане на критериите по чл.329, ал.1 от КТ. В процесния случай работодателят е предприел съкращаване на две от общо петте щатни бройки за длъжността „•••“, поради което е възникнало и неговото задължение да извърши подбор по предварително обявени критерии между всички служители изпълняващи сходни трудови дейности.Законосъобразно в подбора е участвал и ищецът, заемал една от съкращаваните в музея длъжности и липсва основание да се приеме, че работодателя не притежава правомощие да прекрати трудовото му правоотношение, както необосновано е приел първоинстанционният съд. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.В процесния случай Исторически музей, град •••, като общински музей и на основание чл.40, ал.3 от ЗКН и чл. 41 от ЗКН е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община ••• и второстепенен разпоредител с бюджет.Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на музея, утвърден от министъра на културата, директорът на музея сключва, изменя, прекратява трудовите договори на служителите и обслужващия персонал, определя размера на индивидуалното трудово възнаграждение и другите материални стимули в съответствие с наличните средства и нормативните изисквания. Тези правомощия на директора на музея не се определят от източника му на финансиране /държавно, общинско, смесено, собствени приходи, проекти, дарения, наеми и др. /, а от броя на финансираните щатове и размера на средствата. Следователно в правомощията именно на директора на ответния музей е да прекрати трудовото правоотношение със служителя след извършването на подбор с участието на ищеца, заемал една от премахнатите с новото щатно разписание длъжности. Въззивният съд споделя изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор, обосновал и незаконност на уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата, тъй като служителят П. Ц.-И.ова е била както член на комисията по подбора по чл.329 от КТ, както и че самата тя е подлежала на оценка и участие в подбора. Независимо от липсата на нормативно установен състав на комисията по подбор, очевидно участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия, извършваща този подбор, поставя това лице в явен конфликт на интереси и опорочава взетите решения. Недопустимо е арбитър да оценява сам своите професионални и делови качества. Освен това неговото участие в тази комисия деформира и свободната преценка на останалите членове на тази комисия при изпълнение на възложените й от чл. 329 от КТ правомощия, в който смисъл е решение № 69 от 21.09.2010г. по дело № 4130/2008г., на ВКС, IV гр. отд. Посочените съображения в достатъчна степен обуславят незаконността на взетите решения, в съответствие с които е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Липсата на доказателства по делото, които да водят до несъмнен извод за законосъобразно извършен от работодателят подбор, преди прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна. В контекста на изложеното се налага обобщаващият извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно, а обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор и основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2 200 лева. Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд