Решение № 1719 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 790/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 211, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на И. Л. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, [улица]чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. П., вписан в АК - Благоевград, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против Заповед № 3282з-2131/ 02.05.2025 год. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. В обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни твърдения в подкрепа на изразеното становище за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в административното производство, в това число и в самата дейност по издаване на оспорения административния акт, са допуснати редица нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправни разпоредби, включително и че заповедта противоречи на целта и смисъла на закона, в частност на ЗМВР. Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожността на Заповед № 3282з-2131/ 02.05.2025 год. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, като при условие на евентуалност се иска съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, ведно със законните последици от това. С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски. Изложените в жалбата доводи се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат, който с писмени бележки, представени към делото, внася конкретика по сочените с жалбата фактически и правни твърдения. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Подробни съображения излага в представено по делото писмено становище. По делото са приети писмени доказателства. Административен съд – Благоевград, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че към 02.05.2025 год., датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят И. Л. Л., [ЕГН] е бил в служебни правоотношения с Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР на длъжност младши инспектор - старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Златарево. В Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на 10.07.2024 г. по пощата е постъпило уведомление, per. № 328200-17281/10.07.2024 г. (с per. № 812102-783/15.07.2024 г. по описа на ГДГП - МВР), подписано от председателя на Съюза на инвалидите в България (СИБ), ведно с приложено към него СД, в което се сочат данни за служители от ГКПП-Кулата - полицаи И. Л. Л. и А. Б. И., с твърдение, че имат връзка с „един от най-големите контрабандисти в международен аспект - Н. Н. – „П.“. В уведомлението е посочено, че въпросните двама полицаи „не се притесняват и афишират връзките си с П., а това са служители, които вършат цялата му контрабандна дейност на Кулата и не само“. Изтъква се, че П. е бил чест гост в дома на Л. и се упоменава извършена проверка по конкретен случай за нерегламентирано пропускане в насрещното движение на ГКПП-Кулата/Промахон на П. през м. юни 2023 г. от И. Л.. Писмото е подписано от „група граждани, които все още милеят за гранична полиция“. По полученият в ГДГП сигнал, със заповед № 3209/ 17.07.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е образувана проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с цел изясняване на посочените в сигнала обстоятелства. Със заповед № 3282з-4348/ 13.09.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР(л. 252 – 253 от делото), въз основа на постъпила докладна записка № 3282р-24792/ 109.2024 г., изготвена от ст. К. Ч., като председател на комисията, е удължен срокът на разследване по назначената проверка до 31.10.2024 год. Същата е приключила с изготвянето на справка per. № 3282р-29420/30.10.2024 г., от комисията, подписана от ст. К. Ч., като председател на комисията и от членовете на същата (л. 236 – 248 от делото) В справката се сочи, че в хода на проверката са снети сведения, извършен е анализ на данните, налични на диска, приложен към сигнала, като въз основа на тях е установено, че той съдържа снимки, за които е изготвена експертна справка № 993/10.09.2024 г. (л. 268 – 271 от делото) с извършено сравнително изследване на изображенията. Сочи се също така, че от събраните документи, информацията за създадени близки отношения между Н. Н. П. (и обкръжението му: Н. Н. Н. син иа П., И. Б. Г., С. М. Д. - Кокала, Д. Х. Д.) и И. Л., изнесена в сигнала, се потвърждава безспорно. В справката е посочено, че по отношение на П. са налични данни за контрабанда на стоки и схеми за извършване на престъпления чрез сключване на фиктивни сделки и избягване установяването или плащането на данъчни задължения, укриване на реален оборот с цел ощетяване на държавния бюджет, с посочен индикатор за достоверност „вярна без съмнение“, със степен на надеждност на информационния източник „надежден във всички случаи“. Според извършилите проверка служители, всички налични на диска снимки имат колективен характер, като на тях в различна конфигурация присъстват заедно и поотделно Н. Н. - П., А. И. и И. Л.. Сочи се, че на въпросните снимки полицейските служители са без униформеното облекло, характерно за „Гранична полиция“, в различна обкръжаваща среда курортни и други обществени места, поради което е направен извод, че контактите с посочените и описани в горецитирания сигнал лица, са осъществявани трайно и съзнателно в свободното им извънслужебно време. Не е установено на полицейските служители да са поставяни оперативни задачи, за да е налице обстоятелство, налагащо контакт с лица, представляващи оперативен интерес и такива от криминалния контингент, още повече, че същите, с оглед на функционалните им задължения, нямат ангажимент по оперативно- издирвателната дейност, осъществявана от ГДГП, а само към дейността по охрана на държавната граница на страната и контролно-пропускателната дейност, попадаща във функционалните им правомощия. Данните за поддържани от служителите И. и Л. взаимоотношения с П. се потвърждават и от събраните сведения, като според същите, те са забелязани да обядват или да пият кафе заедно в заведения в [населено място]. Проверяващата комисия е приела, че деянието на мл. инспектор Л., изразяващо се в поддържане на съзнателен продължителен контакт с лице от криминалния контингент, представляващо оперативен интерес, без да има поставени оперативни служебни задачи, касаещи лицето, е нарушение на дължимото поведение, изисквано от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От това деяние са настъпили вредни последици, тъй като действията на Л. са станали публично достояние и са повлияли негативно върху авторитета на МВР. Предвид това, комисията е предложила срещу мл. инспектор Л. да се образува дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за повеление на държавните служители, уронващи престижа на службата) от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповед № 3282з-5863/ 26.11.2024 г., издадена от директора на ГДГП (л. 66 – 68 от делото), изм. и доп. със заповеди № 3282з-5927/29.11.2024 г.; № 3282з-326/21.01.2025 г., № 3282з-925/26.02.2025 г. и № 3282з-1243/18.03.2025 г., всички по описа на ГДГП (л. 73 и сл. от делото) е образувано дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу И. Л. Л.. Със същата заповед е определен състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредено от същия да бъде изготвено становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което да бъде предоставено ведно със събраните доказателства в срок до 30.01.2025 г. Видно от мотивите на заповедта, дисциплинарното производство е образувано във връзка със справка per. № 3282р-29420/30.10.2024 г., съдържаща данни, сочещи извършено от страна на младши инспектор И. Л. Л. - старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Златарево при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, съставомерно на чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В цитираната заповед се сочи, че действията на служителя са нарушение на дължимото поведение, съгласно т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25. 07.2014 год. на Министъра на вътрешните работи. Към преписката е приложена и Заповед № 3282з-5927/ 25.11.2024 год. на директора на ГДГП (л. 73-74 от делото), с която е поправена допусната в заповед № 3282з-5863/ 26.11.2024 г., издадена от директора на ГДГП очевидна фактическа грешка в изписаната длъжност на служителя в раздел II, т. 2. С покана рег. № 3282р-33900/ 11.12.2024 год., И. Л. е бил поканен да се запознае със заповед № 3282з-5863/ 26.11.2024 г., издадена от директора на ГДГП и обобщената справка, както и с всички материали събрани в производството по извършената проверка. Л. е запознат със заповедта на 12.12.2024 г. като изрично е вписал, че ще се ползва от правото да бъде подпомаган в защитата си от защитник посочен от него или адвокат в хода на производството. С въпросната показана, служителят е бил поканен, също така да даде обяснения по случая. (л. 71-72 от делото) На 17.12.2024 год., служителят е депозирал писмени обяснения – сведение (л. 75 от делото) В обясненията си, служителят е оспорил изложените в заповедта твърдения, заявявайки, че не е поддържал съзнателен и продължителен контакт с лице, представляващо оперативен интерес от криминалния контингент. В хода на процедурата дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е приобщил материалите от предварителната проверка, като е изискал информация от Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) - МВР дали са извършвани проверки за мл. инспектор Л. в периода от ноември 2022 г. до ноември 2024 r. С писмо per. № 7855р-13191/23.12.2024 г., ДРО е информиран, че от страна ДВС са извършвани проверки спрямо Л. във връзка с напускане на пределите на Република България на 04.07.2022 г„ без да уведоми ръководителя на организационната единица, като материалите от проверката, ведно с изготвения доклад, са изпратени на Окръжна прокуратура - Благоевград. При извършена в РДГП-Смолян проверка по случая, приключила със справка per. № 4074р-12707/19.09.2022 г., е установено, че на 04.07.2022 г., около 11:48 ч., Л. е напуснал страната през ГКПП-Кулата, без да уведоми ръководителя на организационната единица, с което не е изпълнил заповеди с № 812з-1591/20.12.2016 г. и № 8121з-910/23.08.2019 г. на министъра на вътрешните работи и разпореждане № 3282р- 18705/204.07.2017 г. на директора на ГДГП, за което на основание чл. 194, ал. 2, т.1 във връзка с чл. 201, ат. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложено наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 (една) година. Изискана е справка от АИС „ГК“ за преминаванията на И. Л. през ГКПП-Кулата за периода от 01.01.2023 г. до 01.04.2024 г. Изискани са и заверени копия на уведомленията по чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ, подадени от И. Л., справка за ползван законноустановен отпуск, кадрова справка, копие от длъжностна характеристика и протокол за запознаване с нея. Изискана е справка от АИС „Пътна карта“, справка от АИС-БДС за собственост на леки автомобили, снети са сведения, възложено е изготвянето на видеотехническа експертна справка Резултатите, събрани в хода на дисциплинарното производство, започнато със заповед № 3282з-5863/ 26.11.2024 г., издадена от директора на ГДГП и след събиране на относимите, според дисциплинарно-разследващия орган доказателства, е изготвена обобщена справка рег. № 3282р-8696 от 21.03.2025 г. (л. 42 – 63 от делото). Видно от съдържанието на същата, дисциплинарно разследващият орган е приел за безспорно установено и доказано, че мл. инспектор И. Л. Л. - старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ - Златарево към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, е извършил вмененото му нарушение, като в периода юни-юли 2023 г. в Република Гърция и октомври-ноември 2023 г. в [населено място] мл. инспектор И. Л. е поддържал съзнателен продължителен контакт с лица от криминалния контингент, представляващи оперативен интерес, а именно: Н. Д. Н. - П., Н. Н. Н. и С. М. Д. - Кокала, без да е имал поставени служебни оперативни задачи. В хронологична последователност са посочени всички извършени в хода на дисциплинарното разследване действия, както и събраните доказателства, посредством извършени справки, писмени сведения и обяснения на служители на гранична полиция, експертни справки на наличния снимков материал, въз основа на които е направен анализ и формулирано конкретно предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето. В хода на процедурата дисциплинарно-разследващияг орган (ДРО) е приобщил материалите от предварителната проверка, като е изискал информация от Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) - МВР дали са извършвани проверки за мл. инспектор Л. в периода от ноември 2022 г. до ноември 2024 r. Дисциплинарно разследващият орган е приел за установено по безспорен начин извършено от младши инспектор И. Л. Л. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР. Органът е предложил за извършеното дисциплинарно нарушение, на младши инспектор И. Л. Л. да бъде наложено предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ат. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. На 26.03.2025 год., Л. е получил обобщената справка, удостоверено с подпис на последния. На 26.03.2025 г. в 11:42 ч. на И. Л. е връчена покана за запознаване с обобщената справка, включително и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. (л. 38 от делото) От страна на Л. е депозирано писмено възражение, с което изразява своето несъгласие с изложените в същото твърдения. Сочи като становище, че събраните в хода на производството доказателства не установяват по категоричен начин, че посочените в справката лица, с които се твърди, че е поддържал контакти към момента на удобно избраната дата и период на твърдяното нарушение, същите са били част от криминалния контингент и са категоризирани, като такива в автоматизирания информационен фонд АИФ на МВР. На 03.04.2025г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил до директора на ГД“ГП“ – МВР становище рег. № 3282р-10053 от същата дата (л. 23 - л. 29 от делото), в което, позовавайки се на безспорно установената от комисията фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи, е възприето, че направеното от Л. възражение срещу изготвената обобщена справка е неоснователно. Отново е предложено за осъщественото от служителя нарушение да му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. На 02.05.2025 г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 3282р-2131, с която на основание чл. 204, т. 3; чл. 197, ал. 1, т. 6; чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", чл. 203, aл. I, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата;" е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор И. Л. Л., [ЕГН] старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Златарево към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от отбелязването във оспорената заповед, същата е връчена срещу подпис на Л. на 07.05.2025 г. в 08:15 ч. Жалбата срещу заповедта е депозирана директно в Административен съд - Благоевград на 15.05.2025 г., заведена вх. № 4033 от същата дата. В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приети писмените документи, съдържащи се в дисциплинарната преписка, 4 броя СД-та, касаещи конкретния случай - обект на проверка по време на дисциплинарното производство, от дисциплинарно-разследващият орган. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, според съда, е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ е ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и в правомощията на същия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя, поради което е валиден административен акт. Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210, ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран младши инспектор И. Л. Л. е индивидуализирано в необходимата степен както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, определено като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тук е необходимо да се отбележи, че в оспорената заповед деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение, е [жк], ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Описаните фактически обстоятелства, наред с визираните неспазени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, сочат на нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, каквато квалификация се съдържа в оспорената заповед.  При издаване на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, би могло да стане известно на дисциплинарно – наказващия орган едва след изготвянето и получаване на обобщената справка с рег. № 3282р-8696 от 21.03.2021 г. на дисциплинарно-разследващия орган, назначен за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 02.05.2025 г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото деянието, описано в заповедта се твърди да е осъществено през периода: юни-юли 2023 г. в Република Гърция и октомври-ноември 2023 г. в [населено място], не е изминал и срок по-голям от две години между периода на извършване на твърдените нарушения и датата на налагане на дисциплинарното наказание. По делото не се установиха и пропуски при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение, и налагането на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано със заповед на компетентен орган по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в която съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е определен и дисциплинарно разследващ орган. Изготвена е обобщена справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР като при спазване на изискването по чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и с обобщената справка след изпратени покани по реда на чл. 207, ал. 11 от ЗМВР. В срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР жалбоподателят е депозирал възражение след запознаване с обобщената справка. След запознаване със становището на комисията и всички събрани доказателства, включително дадените обяснения от младши инспектор Л. и след извършване на преценка на тези доказателства и приетите за установени въз основа на тях обстоятелства, директорът на ГДГП - София е издал оспорената заповед. Заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство. При определяне наказанието на оспорващия е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, доколкото с оглед приетото, че е налице тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, видът на дисциплинарното наказание е определен от законодателя. С оглед изложеното съдът приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени административно-производствените правила и изисквания, поради което по отношение на обжалваната заповед не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита, са неоснователни. Съдът счита, че оспорената заповед съответства и на материалния закон. В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят се изразява в неспазване на етичните правила за поведение на държавния служител в МВР и по-конкретно т. 19 и т. 20 от ЕК, с което се уронва престижа на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно наказание ”уволнение”. Описаното в обстоятелствената част на оспорената заповед поведение на наказаното лице се изразява в това, че в периода юни-юли 2023 г. в Република Гърция и октомври-ноември 2023 г. в [населено място] мл. инспектор И. Л. е поддържал съзнателен продължителен контакт с лица от криминалния контингент, представляващи оперативен интерес, а именно: Н. Д. Н. - П., Н. Н. Н. и С. М. Д. - Кокала, без да е имал поставени служебни оперативни задачи, които са станали достояние на обществеността - неизпълнение на правилата за етично поведение на държавния служител, като е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Настоящият състав счита, че от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които имат сила и пред съда според чл. 171, ал. 1 от АПК, по несъмнен начин се установяват описаната в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка, както и поведението на наказаното лице. В тази връзка, на първо място, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за начина на събиране от дисциплинарно разследващия орган на доказателствата, касаещи допуснатите от Л. нарушения. Съгласно чл. 206, ал. З от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а разпоредбата на ал. 4 на посочения текст, регламентира задължение за наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В случая, базирайки се на приобщените към административната преписка доказателства, според съда, дисциплинарно разследващият орган е изпълнил посочените изисквания на закона. В този смисъл полученото с анонимния сигнал CD, както и събраните в хода на извършената проверка данни и доказателства са приобщени с протокол към дисциплинарното разследване, като изготвеното становище, адресирано до дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е обосновано въз основа на извършена проверка, обсъждане и анализ по отделно и в съвкупност от страна на дисциплинарно разследващия орган. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че при прегледания в с.з. на 24.03.2026 г. снимков материал, намиращ се в папка „New folder“ на CD, включващ кадри на сграда в градска среда, се установява категорично, че Л. действително носи очила. На снимка, „IMG 0333“ се виждат пред сградата жалбоподателят Л. и колегата му А. И. заедно, на снимки: „IMG 0360; IMG 0361; IMG 0362 и IMG 0363“ Л. държи чаша, а редом до тях стои и Н. Н. - П., с когото водят разговор, а на следващия кадър в „IMG 0382“, И. Л. е сам и разговоря по телефона. Външният вид на Л. кореспондира напълно с описанието направено от П. пред П. за жалбоподателя - „здраво момче, носещо очила“. Освен гореизложеното, видно от събрания доказателствен материал, дисциплинарно разследващият орган е изготвил справка в АИС-ГК за преминаванията на Л. през ГКПП Кулата за периода от 01.01.2023 г. до 01.04.2024 г. пеша и с МПС, включително е изискана и справка от АИС „Пътна карта“, справка от АИС-БДС за собственост на МПС, които по безспорен начин сочат, че през процесните периоди жалбоподателят е пътувал със своя автомобил в посока София и съответно Гърция, където и автомобилът му е заснет край плажа. На въпросните места са документирани срещите му с Н. Н. - П. видно от приложения снимков материал в експертните справки, идентични със снимковия материал, съдържащ се в приложените и приобщени като веществени доказателства от съда в настоящето производство СД-та, предмет на допуснат и извършен оглед в присъствието на працесуалните пълномощници на страните в проведените съдебни заседания, съответно на 27.01.2026 г. и на 24.03.2026 г. Видно от изготвената в хода на дисциплинарното разследване чрез фотосъпоставително изследване видеотехническа експертна справка, е направено заключение, че лицата (Н. Н. - П., Н. Н. Н., Ст. Д.-Кокала, И. Б. Г., Д. Х. Д. А. Б. И. и И. Л. Л.) посочени в лицевоидентификационната експертна справка № 3282р-1662/ 17.01.2025 г. присъстват на снимките заедно и поотделно в различен вид комбинации. Видно е също така, че след извършена проверка в Google Maps е изискана експертна справка на 9 броя изображения на сграда, подобна на сградата от снимковия материал, приложен към подадения сигнал, която потвърждава съвпадение по общи и частни признаци на сградата пред която са се срещали И.. Л., служителя И., П. и останалите негови близки лица. Във въпросните файлове, според съда, се съдържа снимков и видео материал, който потвърждава в цялост фактическите изводи на дисциплинарно разследващия орган, които изцяло са възприети от дисциплинарно наказващия орган, а именно, че жалбоподателят И. Л. Л. през определени периоди на 2023 г., а именно: юни-юли и октомври-ноември е поддържал съзнателен нерегламентиран контакт с лица от криминалния контингент, без да е имал поставени служебни задачи за тези контакти, което представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Процесните записи като съдържание, съвпадат с подробно описания в Обобщената справка и в Становище снимков материал от Експертна Справка № 4/2025г. и Експертна Справка № 9/2025г., съставени като резултат от извършените от специалист фото-съпоставителни изследвания по конкретно зададени задачи от дисциплинарно разследващия орган. В тях чрез сравнителен материал на визуално идентифицираните лица е анализирана и сравнена информация от извлечените изображения. Разпечатана е и са съпоставени снимки към експертното изследване. В същите ясно се разпознават жалбоподателя, както и едно и няколко други криминално проявени лица - Н. Д. Н. - Паскала, Н. Н. Н. и С. М. Д. - Кокала. Разпознаваем по идентификационните белези е жалбоподателят Л. на плаж съвместно с Н. Н. - П., автомобилът му – паркиран в близост до плаж, както и в градска среда отново с И. Д. Н. - П. и другите лица, както и св. А. Б. И.. В подкрепа на гореизложените съждения, са и показанията на св. Е. П. - НГПУ Петрич, дадени в проведеното на 24.03.2026 г., открито съдебно заседание. В показанията си св. П. сочи данни установяващи наличието на близост на жалбоподателя с Н. Н. –Паскала. Последният сочи данни за пропуснат със съдействието на Л., без извършване на физическа проверка за влизане в страната лек автомобил с водач Н. Н.-П. през ГКПП Кулата/Промахон. П. твърди, че за изясняване на случая, като председател на назначена комисия, съвместно с началник група ОИД ст. инсп. Н. Б., провежда разговор в служебно помещение с призования Н. Н. - П.. В изготвения от него ДЗ рег.№ 5396р-6088/05.04.2023 г., описва проведения разговор и сочи, че П. е споделил, че познава служителя от честите му пътувания в Гърция, по физиономия, като „здраво момче, носещо очила“. Пред съда П. посочва, че в ДЗ per. № 5396р-790/14.01.2025 г. при разпореденото дисциплинарно разследване е описал проведения разговор с П. по-подробно, защото тогава производството е образувано и срещу друг служител - А. И.. Именно тогава в своята ДЗ е посочил, че П. ги нарекъл с малки имена „Тонката и Ванката“, което отговаря на истината. В двете докладни записки оспорвани от жалбоподателя, П. не сочи различни твърдения и сведения, те съдържат идентични обстоятелства, а фактите са еднозначни, взаимосвързани и разкриват по безспорен начин познанство между Л., И. и Н. Н. - П.. Същевременно видно от ДЗ и от показанията, разговорът с П. е проведен в присъствието на друг служител, член на проверяващата комисия - Н. Б. - н-к група ОИД при ГПУ Петрич. Съдът кредитира показанията на св. П., като последователни и обективни, сочени от лицето като очевидец, включително подкрепящи се в цялост със събрания доказателствен материал. По отношение на показанията на св. А. И., съдът не кредитира същите. Освен, че противоречат на фактите и обстоятелствата, установени в хода на делото, съдът не следва да игнорира факта, че посоченият свидетел присъства на видео и снимковия материал с посочените лица, както самостоятелно, така и с Л., въпреки категоричното му твърдение в съдебно заседание, че изобщо не познава Н. Н. - П.. Така посочените от св. И. факти, явно целят оневиняване на своя колега и дългогодишен приятел И. Л., в това число и себе си. В тази връзка, съдът възприема като релевантно и обстоятелството, сочещо, св. И. като заинтересовано лице от изхода на спора, твърдението на процесуалният пълномощник на ответника, че срещу него е образувано дисциплинарно производство и му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на същото основание - поради осъществяване на съзнателен контакт с криминално проявените лица, без да има поставени оперативни задачи, което е деяние несъвместимо с етичните правила за поведение в МВР, уронващо престижа на службата. В контекста на гореизложеното, съдът приема, че допуснатото по искане на жалбоподателя оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на снимковия материал (снимки), материализирани в Обобщената справка, Анализ АПИ – т. 1 и Експертни справки с №№ 993/ 10.09.2024 год., № 4/2025 от 14.01.2025 год. и № 9/2025 от 07.03.2025 год. е недоказано. Въпреки разпределението на доказателствената тежест, зависещо в случая от правната последица, която страната претендира, от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи твърдените факти, оборващи съдържащите се в оспорените доказателства такива. На следващо място, с оглед направеното от страна на жалбоподателя възражение, съдът в случая дори и да не се съобрази с конкретно представените от ответника като доказателства публикации в медиите, приема като общоизвестни (ноторно известни) фактите сочещи за водени в публичното пространство дискусии и изнесени данни относно личността и дейността на Н. Н. – П.. Последното като общоизвестен факт явно е възприето като такова от групата граждани подписали писмото, възприето от компетентните органи като сигнал, въз основа на който е образувано процесното дисциплинарно производство. Освен това в тази насока се съдържат данни и в показанията на св. П., включително и на служителите от гранична полиция дали писмени сведения в рамките на образуваното дисциплинарно производство, приложени към административната преписка. Относно последното не следва да се игнорира и факта, че в случая, жалбоподателя е бил в служебно правоотношение с институцията пряко свързана с изнесените в медиите предположения относно дейността на Н. Н. – П.. Последната като конкретика се потвърждава от постигнатото между лицето и прокуратурата споразумение, утвърдено от съда (СГС) в края на м. март 2026 год., включително и като съучастие с част от лицата разпознати като самоличност с използваните от дисциплинарно разследващите доказателствени средства в дисциплинарното производство. С оглед на гореизложеното, според съда, правилно и законосъобразно е квалифицирано поведението на служителя, като неизпълнение на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в частност на т. 19, регламентираща задължението на държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и на т. 20, регламентираща категоричният императив, правилото като основа на морала за държавния служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР". В случая се касае за обективна и рационална основа, която е нарочно регламентирана в процесните етични правила за поведение, като необходима и безусловна и която освен това всеки служител в системата на МВР трябва да спазва дори срещу естествените наклонности или противоположни желания, които има. Последното като противоправно поведение е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение". Според съда, в случая се касае за поведение, което е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загубване на доверието на обществото в процесната институция. Разгледано в процесната хипотеза, не е задължително нарушението да е извършено на обществено място или да е широко разгласено. Достатъчно е то да е станало достояние на трети лица, за да се приеме, че авторитетът на институцията е некърнен. Релевантно за случая е и изпълнението на това задължение в извън работно време. Съдебната практика последователно възприема, че етичните правила имат непрекъснато действие. Статутът на държавния служител в МВР изисква поведение, което не противоречи на морала, без значение е дали служителят е на смяна или в отпуск. Заемането на длъжност в МВР предполага по-високи морални стандарти в сравнение с обикновените граждани, поради което и нарушаването на етичните правила се разглежда като особено укоримо. В Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 год., постановено по тълкувателно дело № 4/ 2007 год., ВАС приема, че етичните правила включват морални категории „добро-зло“ и „честност“. Макар тези норми да са субективни, веднъж включени в Кодекса, те придобиват характер на задължителни служебни правила. В заключение, съдът приема, че оспорената заповед съдържа конкретни фактически обстоятелства за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя по посочените като нарушени правни норми и установява недобросъвестно изпълнение на служебното му задължение. При определяне на вида и размера на наказанието, дисциплинарно наказващият орган е взел предвид, цялостното поведение на Л., което, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че е укоримо и засяга обществеността, създавайки негативен облик на службата. За да е съставомерно деянието на жалбоподателя като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е съставомерно съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, в частност – деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Констатираните нарушения на дължимото поведение по т. 15, т. 19 и т. 20 от Кодекса за поведение на митническия служител и Етичният кодекс за поведение на служителите в МВР, обуславят съставомерността на деянията, като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на т. 13 на ал. 1 на чл. 203 от ЗМВР, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Квалифицирайки деянието по цитирания текст, дисциплинарно наказващият орган е приел за утежняващо отговорността обстоятелство, длъжностното качество на Л., като полицейски служител, който е бил наясно, че следва да се въздържа от противоправно поведение. При налагане на санкцията органът е отчел тежестта на нарушението, свързано с разколебаване на общественото доверие в морала и професионализма на граничния полицай, формирало негативни обществени представи за дейността на служителите от гранична полиция, поради което съответства на целта на закона. Наличието на описани и доказани конкретни деяния от служителя, осъществени чрез действия, нарушаващи норми от Етичния кодекс обосновават извода за уронване престижа на службата. Също така в мотивите, органът е взел предвид и кадровата справка на служителя при отчитане на цялостното му поведение във връзка с казуса, отчитайки наложените му осем наказания за извършени деяния – нарушения за неизпълнение на служебни задължения и за нарушения на служебната дисциплина по ЗМВР на фона на четири награди „писмена похвала“. При издаване на оспорената заповед не се установи и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. В случая Директорът на ГДГП - София е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, на ГДГП при МВР се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 153. 39 евро (300. 00 лева). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Благоевград