Решение № 289 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 168/2026 г.

Ищцата П. А. З., от гр.Р., твърди, че срещу нея е било водено ДП №66/2016г. по описа на РП-Р. /ДП №1881/2016г. по описа на ОДМВР- Р./.Същото е било образувано с Постановление на Районна прокуратура – Р. от 15.09.2016г.Предмет на р.едване по това досъдебно производство било престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, а именно, че на 15.01.2026 год. в гр. Р. противозаконно присвоила чужда движима вещ парична сума в размер на около 60000лв, която владеела, собственост на С. Н. К. от гр. Р., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК“. Преди 15.09.2016 г. ищцата била призовавана два пъти – на 02.02.2016г. и на 03.08.2026г. и давала писмени обяснения по случая в икономическа полиция към ОДМВР - Р. при п.с. С. Т..При двата случая освен обясненията й, изискали да представи и предаде намиращи се при нея писмени доказателства, което ищцата изпълнила доброволно. В хода на образуваното досъдебно поризводство /ДП/ била призована, като свидетел от ст.р.п. при ОДМВР - Р.. На 22.02.2017 год. във Второ РУ-Р. отново дала показания. По същото време н. на С. К. завели срещу ищцата гр.д. № 970/2016 г. по описа на РОС за инкриминираната по досъдебното призводство сума в размер на 60 000 лева, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Искът биле отхвърлен, като неоснователен. Решението на окръжния съд било потвърдено от ВТАС и ВКС, но образуваното срещу ищцата досъдебно производство продължавало. С постановление от 19.01.2022 год. на р.п. при ОД“МВР“ Р. по ДП № 1881/2016 г. по описа на ОД“МВР“ Р.; ДП № 66/2016 по описа на РРП З. била привлечена, като обвиняем, за две умишлени престъпления, първото от които тежко. А именно за това, че: „на 15.01.2016год. в гр. Р. противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на 60 000 лева, която владеела, собственост на С. Н. К. от гр. Р., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК“ и затова, че „На 15.01.2016 г. в гр. Р. , като пълномощник , съзнателно действала против законните интереси на С. Н. К. и съзнателно ощетила имуществото й, поверено й да го управлява - престъпление по чл. 217, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК“. Тогава й било предявено и цялото ДП. Ищцата много се притеснила, тъй като за една й съща сума, в размер на 60 000лв., в един и същ период от време РОС, ВТАС и ВКС отхвърлили исковата претенция срещу нея, а прокуратурата правела обоснован извод, че е присвоила сумата и е действала против законните интереси на К.. Изпитвала силно неудобство от своите близки как да им обясни, че не съм извършила нищо нередно и не е отишла да се грижа за К. с цел да й навреди и да се облагодетелства неправомерно. Ищцата зявява, че шокът бил още по тежък, когато получила призовка да се яви отново във Второ РУ на МВР - Р. на 19.04.2023 год., за ново привличане в качеството на обвиняем. Тя си мислела, че досъдебното производство е приключило. На тази дата й било връчено ново постановление от р.п. при ОДМВР - Р. по ДП № 66/2016 г. по описа на РРП; ДП № 1881/2016 г. по описа на ОДМВР - Р.. Ищцата била привлечена повторно, като обвиняем, затова, че :“ през периода 04.03.2015г.- 25.01.2016год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на пет пъти, противозаконно присвоила чужди движими вещи парична сума в общ размер на 136 884.18 лева, собственост на С. Н. К. от гр. Р., която владеела, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1. чл. 26, ал. 1 от НК.“ и в това, че „през периода 06.03.2015 год. - 25.01.2016год. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление - на три пъти, като пълномощник на С. Н. К. от гр.Р., съзнателно действала против законните й интереси, като от Д.ието са последвали значителни щети за представляваната в размер на 37 750лв. - престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК“. Ищцата изпитала силен стрес от обстоятелството, че е обвинена в присвояване и злоупотреби за сума, която никога не е получавала и никога не е преминавала през нейните банкови сметки. Нямала логични обяснения какво се случва. Започнала да изпитва съмнения дали членовете на семейството й наистина продължават да й вярват. По така приключилото срещу нея досъдебно производство районна прокуратура Р. внесла обвинителен акт в Районен съд-Р.. По този повод срещу З. било образувано и водено НОХД № 1370/2023 г. РРС, VI н. с. Първото заседание било насрочено за 20.09.2023 г. В хода на съдебното следствие били проведени общо седем открити съдебни заседения. Първоинстанционното съдебно производство започнало на 20.09.2023 г. и приключи ло на 08.05.2024 г. Ищцата твърди, че всяко едно от тези съдебни заседания б ило изпълнено за нея със силно негативно емоционално преживяване. Изпитвала силен срам и неудобство от всички хора, които били разпитани, тъй като към него момент нямало как да ги убеди, че е извършила нещо нередно. Съдебното производство пред Районния съд приключило с Присъда № 55/08.05.2024 г. , като съдът я признал за невиновна и я оправдал и по двете обвинения: по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 . чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Срещу оправдателната Присъда бил подаден протест от Районна прокуратура-Р. и било образувано ВНОХД № 826/2024 г. по описа на Окръжен съд-Р.. Въззивното производство започнало на 28.10.2024 г. и приключило в три съдебни заседания на 28.01.2025 г. С Решение № 59 от 08.04.2025 год., по ВНОХД № 826/2024 г., окръжният съд потвърдил изцяло Присъда № 55/08.05.2024 г. по НОХД № 1370/2023 г. на РРС, VI н. с. Пред въззивната инстанция, преди и по време на съдебните заседания, докато излезе решението на окръжния съд, ищцата преживяла отново всичко, което преживяла в досъдебното производство и пред Р айонния съд. Според ищцата наказателното производство по случая от 2016 г. до решението на РОС от 08.04.2025 г. е продължило повече от разумните срокове.В този период от време съзнанието й било ангажирано единствено и само със случващото се през време на полицейското р.едване, през време на съдебните заседания, изслушванията и срещите със свидетелите, вещи лица. От 02.02.2016 г., когато дала обяснения в икономическа полиция, после и като свидетел по досъдебното производство, знаела за образуваното производство и че то формално се води срещу неизвестен извършител. Но начина по който се водело, а именно: обстоятелствата, за които тя била разпитвана, доказателствата, които искали да предаде и доброволно предала, другите хора, за които тя самата била питана и които били разпитвани – всичко това й показвало, че тя е лицето, за чиято виновност се събират доказателства. Това ставало с нейното активно участие и съдействие. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата изрично заявява, че и към настоящия момент не може да освободи съзнанието си от грубите полицейски разпити проведени от полицейския служител С. Т.. При тези разпити била подложена на психическо унижение, като й било обяснено, че затвора в гр. Сливен бил пълен с такива като нея, въпреки че този п.с. не я познавал и не знаел какъв човек е. Най-малкото служебно трябвало да му е известна презумпцията за невиновност и че към момента тя не е била осъждана. Ищцата заявява още, че незаличим психически спомен ще остане направената й полицейска регистрация - обстановката на нейното извършване, свалянето на пръстови отпечатъци, направените миснимки в профил и анфас. Животът й се сринал, влошило се здравословното й състояние, изпитвала постоянно безпокойство и тревожност. Ограничила социалните си контакти. Спряла да поддържа контакти с приятели, тъй като щяла да изпита срам и неудобство, ако сподели с тях своето състояние от преживяното и отчаянието си от случващото се . Ищцата твърди, че всичко преживяно се отразило най-вече на здравословното й състояние. Огромен стрес изпитала, когато получила призовка на 02.02.2022 г. за привличането й в качеството на обвиняем по процесното досъдебно поризводство. Непосредствено след това се наложило по спешност да бъде приета на два пъти в болница. Първият път в неврологично отделение на УМБАЛ „Медика“ Р. от 02.04.22 г. до 05.04.22 г. , за което й е издадена епикриза с окончателна диагноза корова атрофия. Втората й хоспитализация била от 15.04.2022 г. до 18.04.2022 г. в отделение по „Кардиология“ към УМБАЛ „Канев „ Р., за което е издадена Епикриза с окончателна диагноза „предсърдно мъждене“.Описаните събития й нанесли дълбока психическа травма и многобройни негативни изживявания. Повдигнатите й обвинения за престъпление, което не е извършила я довели до шоково състояние. Впоследствие станала неспокойна. От един уравновесен, контактен и спокоен човек, изпитващ удовлетворение от живота, се усамотила. Постепенно у нея трайно заели място тревожността, несигурността и апатията. След като била привлечена като обвиняем започнала да не може да спи. Нощем се събуждала и я обземали тревожни мисли, от това какво ще се случи с нея, какъв ще е изхода от наказателното производство. През този период на р.едване напълно се затворила в себе си. Преживяното от случилото се все още предизвиквало у З. негативни емоции свързани с незаконното обвинение и продължителния период на воденото наказателно производство. Ищцата твърди, че всички психически страдания, които е преживяла, са в пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство: по две обвинения в умишлени престъпления, в условията на усложнена престъпна дейност, едното от които тежко умишлено, а именно - по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 . чл. 26, ал. 1 от НК и другото по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наказателното производство приключи с влязла в сила от 08.04.2025 г. оправдателна присъда. Счита, че описаните неимуществени вреди в резултат на претърпените болки и страдания изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, които е преживяла и продължавала да изпитва от незаконното обвинение в две умишлени престъпления, едното от които тежко умишлено, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, накърняване на социалната й сфера, биха били справедливо обезщетени със сумата от 40 000 лв.По наказателното производство З. имала упълномощен адвокат, на който заплатила възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 3000лв.Пред въззивната инстанция също била представлявана от упълномощен от нея защитник, на когото заплатила възнаграждение от 5000лв.Заплатените възнаграждения представляват имуществени вреди, които е претърпяла вследствие на воденото дело. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди във връзка с воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда от 08.05.2024 год., в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 8000лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.04.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по делото. Ответникът Прокуратурата на Република България, изразява становище, че предявените искове са допустими, но по същество – неоснователни. Ответникът счита, че не са ангажирани доказателства за претърпените неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с продължителността на наказателното производство. Заема позиция, че в конкретния случай претенцията на ищцата е завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи. Ответникът оспорва иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000лв, заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство, като недоказан.В съдебно заседание заявява, че оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди в заявения общ размер от 8000лв, като недоказан. След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното НОХД №1370/2023г. по описа на Районен съд-Р. и данните по ДП №66/16г. по описа на Районна прокуратура – Р./ДП №1881/16г. по описа на ОД на МВР-Р./, се установява, че пред Районна прокуратура – Р. е образувана преписка №66/16г. по жалба от 07.01.2016г. на С.Н.К. срещу П. А. З. и И. В. З., в която твърди, че З.и посещават с. му С. К. в окръжна болница – Р. и действат с користни цели. С Постановление от 11.01.2016г. прокурор в РП- Р. е изпратил преписка №66/16г. за възлагане на проверка на служителите на ОДМВР.На 16.02.2016г. П. З. е депозирала обяснения по преписката. Постановление от 21.03.2016г. на прокурор в Районна прокуратура – Р. е отказано да се образува производство по преписка №66/16г. по описа на РП- Р. и преписката е прекратена. С Постановление от 06.06.2016г. на зам.окръжен прокурор в ОП-Р., постановлението на РП от 21.03.2016г. е отменено, като неправилно и преписката на РП-Р. е изпратена на РП-Р. за изпълнение на указания за извършване на допълнителна проверка. По ДП №66/16г. П. З. е дала писмени обяснения на 11.07.2016г. и на 03.08.2016г. С Постановление от 15.09.2016г. на прокурор от РП е образувано досъдебно наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 15.01.2016г. противозаконно присвоил чужда движима вещ-парична сума в размер на 60000лв, която владеел, собственост на С. Н. К., от гр.Р., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206,ал.3 вр.ал.1 НК.В постановлението е посочено, че законен повод за образуване на производството е сигнал от С.Н.К.. На 22.02.2017г. П. З. е разпитана като свидетел от ст.р.п. при ОДМВР. На 16.02.2018г. р.едващият п. постановява Мнение за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.С Постановление от 25.05.2018г. прокурор при РП е изпратил преписката за продължаване на р.едването. От данните в това постановление се установява, че наказателното производство по досъдебното производство е било прекратено с постановление от 27.02.2018г. на Р.нска районна прокуратура.Постановлението е отменено с определение от 20.04.2018г. на Районен съд-Р.-определението на РС-Р. е потвърдено с определение на Р.нския окръжен съд от 17.05.2018г.На 21.06. 2018г. П. З. отново е разпитана като свидетел. От представения по досъдебното производство заверен препис от решение №107 от 07.03.2017г. на Р.нския окръжен съд, постановено по гр.д. №970/16г. по описа на РОС е отхвърлен предявения от С.Н.К. против П. А. З. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 60000лв, прехвърлена без основание от банковата сметка на С. Н. К. в Банка ДСК-ЕАД на 15.01.2016г. по сметката на П. А. З. в същата банка.Решението е потвърдено от Великотърновския апелативен съд с решение от 02.04.2018г. по в.гр.д.№213/17г., което не е допуснато до касационно обжалване от ВКС и е влязло в сила на 05.11.2018г.На 11.01.2019г. ст.р..п. е постановил Мнение за прекратяване на наказателното производство по ДП №1881/16г., като е приел, че са налице предпоставките по чл.24,ал.1,т.1 НПК. С определение №174 от 19.03.2019г. по чнд №381/19г. на Р.нския районен съд е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Р. от 16.01.2019г. по ДП №2886/16г. по описа на Районна прокуратура – Р. / ДП №1881/16г. по описа на ОДМВР /, с което на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206,ал.3 вр.ал.1 НК.С определение №208 от 07.05.2019г. по вчнд №223/19г. на Окръжен съд Р. определението на районния съд е отменено и делото е върнато на прокурора за дор.едване – вж. л.л.5-12 от т.V. от досъдебното производство. С Постановление за привличане на обвиняем от 19.01.2022г. на ст.р..п. при Второ РПУ ОДМВР П. А. З. е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че „…на 15.01.2016год. в гр. Р. противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на 60 000 лева, която владеела, собственост на С. Н. К. от гр. Р., като обсебването е в големи размери и за това че „На 15.01.2016 г. в гр. Р. , като пълномощник , съзнателно действала против законните интереси на С. Н. К. и съзнателно ощетила имуществото й, поверено й да го управлява - престъпление по чл. 217, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК“.Обвиняемият е задължен да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да се явява при всяко призоваване. Постановлението е предявено на 09.02.2022г. На същата дата З. е разпитана като обвиняем-л.19 – т.VI. На 25.02.2022г. З. е запозната с материалите по делото и с веществените доказателства – вж.Протокол за предявяване на полицейско производствол.35.На л.36 от ДП е Мнение от 14.03.2022г. на ст.р.. п. за предаване на съд на П. З..С Постановления на прокурори при РП са възложени действия на органите на р.едването. Нееднократно е удължаван срока за р.едване на досъдебното наказателно производство. С Постановление за привличане на обвиняем от 19.04.2023г. на р..п. при ОДМВР П. З. е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че през периода 04.03.2015г.- 25.01.2016год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на пет пъти, противозаконно присвоила чужди движими вещи парична сума в общ размер на 136 884.18 лева, собственост на С. Н. К. от гр. Р., която владеела, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1. чл. 26, ал. 1 от НК“ и за това, че „през периода 06.03.2015 год. - 25.01.2016год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на три пъти, като пълномощник на С. Н. К. от гр. Р., съзнателно действала против законните й интереси, като от Д.ието са последвали значителни щети за представляваната в размер на 37 750лв. - престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК“.На 27.04.2023г. З. е разпитана в качеството на обвиняем.На 03.05.2023г. е предявено р.едването –л.л.76-77 т.VI. От данните по НОХД № 1370/23г. по описа на РС-Р. е видно, че обвинителния акт срещу П. А. З. е внесен в съда на 19.07.2023г. за престъпление по чл.206,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК – за това че „през периода 04.03.2015г.- 25.01.2016год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на пет пъти, противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 136 884.18 лв, собственост на С. Н. К. от гр. Р., която владеела, като обсебването е в големи размери“ и за това, че „През периода 06.03.2015г.-25.01.2016г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на три пъти, като пълномощник на С. Н. К. от гр. Р., съзнателно действала против законните й интереси, като от Д.ието са последвали значителни щети за представляваната в размер на 37 750лв.- престъпление по чл.217,ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК. На 20.09.2023г. са проведени разпоредително заседание по делото и заседание за предварително изслушване на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие. В първоинстанционното производство са проведени общо 7 заседания. Разпитани са свидетели и вещи лица.Назначени са и са приети съдебно-счетоводна и съдебно-строителна-оценителна експертизи. С присъда №55 от 08.05.2024г. подсъдимата е призната за невиновна и по двете обвинения.Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура и е образувано ВНОХД №826/24г. по описа на ОС- Р..Пред въззивния съд са проведени общо три съдебни заседания, като двете са отложени поради отводи на членове на съдебния състав.С решение №59 от 08.04.2025г. на Р.нския окръжен съд присъдата на районния съд е потвърдена. Видно от данните по досъдебното и по съдебното производство, П. З. е била представлявана от упълномощен адвокат, като адвокатско възнаграждение е заплатено за правна защита и съдействие пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, в общ размер на 8000лв. По делото като свидетел е разпитан И. З., с. на ищцата - същият уточнява, че вече 60 години са в г. б. и преди да извикат П. в полицията, те били едно нормално семейство.С показанията си свидетелят установява, че когато получила призовката, тя се уплашила „ тъй като никога не се е занимавала с такива работи, никога не е ходила в полицията“. Тя сама влязла на разпит. Свидетелят заявява, че когато него го разпитвали в полицията и разгледали документите, му казали, че нямало основание да се започва дело. Казали, че нямало улики и нямало основания да се притесняват. Въпреки всичко делото започнало и оттам се почнали мъките. Тогава ищцата се разстройла и се влошило нейното състояние. Не й се ходело никъде, не искала да се вижда с никого, изпитвала страх. Свидетелят си спомня, че като излязла от разпита при следователя от икономическа полиция, разказала, че той й бил казал: „Сливенският затвор е свободен, З.“. И тя тогава „съвсем сдала багажа“. Тогава два пъти се наложило да лежи в болницата заради психическо разстройство. За първи път влязла в болница през 2016-2017 г. Първият път била 5 дни в болницата - получила нещо на психиката и невроза. После започнали да получават призовки за заседания- за дело. В продължение на десетте години е получила 6 призовки и още 3 по второто дело. През 2022 г. започнали съдебните дела. Свидетелят конкретизира - На практика започнали от 2016 г. и продължили до 2025 г. В тези 10 години все очаквали призовки и никъде не можели да отидат - нито на почивка, нито другаде. З. твърди, че психическото състояние на ищцата и към момента не е много добро, но „… понеже впоследствие я оневинили“, вече започнали да стъпват на крака. В дирекцията на полицията викали ищцата два пъти. Те я снимали и я регистрирали, взели отпечатъци от пръстите – Това тя го понесла много болезнено. Свидетелят си спомня, че през 2022 г. повдигнали обвинение на ищцата, но уточнява – „обърках се вече, идват призовки, викаха ни за едно, викаха ни за друго и така 10 години“. През периода 2022 г. - 2025 г. „вървяли“ много призовки - общо 9 призовки за наказателното дело. В съда се явявали общо 6 пъти, и на втората инстанция - два пъти. С показанията си този свидетел установява, че преди делото З. не е имала здравословни проблеми. Тя работела в Отдел „К.“ и с много хора общувала, била весела. Те организирали чествания, годишнини - навсякъде я канели. За делото някои неща знаела само с.та на ищцата, защото З.и се стараели хората много да не разбират за техните проблеми. Свидетелят заявява, че от С. К. купили само една вила в с.Р. и други имоти не са купували.С племенниците на С. К. имали граждански дела и ги спечелили „ на четири места“ – два пъти се явявали в Р., явявали се и във Велико Търново и в София.Имали „Генерално пълномощно от С. К. и „действали“ по пълномощното и не им е минавало и през ума да нарушат пълномощното-всичко решавали със С.. с.ата му не се е притеснявала, че ще загуби имота, защото имали това генерално пълномощно. Притеснявали се във връзка с делото срещу П., защото тя „ с никого не се е карала, никого не е обиждала“. Свидетелят споделя, че техни близки, не са им казвали, че нещо укоримо са извършили, но въпреки това З.и са чувствали неудобство, защото той самият е работил в т., с.ата му 20г в М. и изведнъж, когато познати хора ги поздравяват с „Добър ден!“ те изведнъж как да кажат „нас ни съдят“. Свидетелката П. В. е в. на ищцата. Същата до 12-ти клас е живяла в едно домакинство с баба си и дядо си - П. и И. З.и .Свидетелката установява, че ищцата имала голям кръг от познанства от лекари и историци, защото това е учила, завършила е история.Водила е свидетелката по различни събития в музея, представяне на книги – заедно водили културен живот. След първото дело ищцата много се променила-делото започнало през 2016г. било за това, че е присвоила едни пари. Пред тази свидетелка ищцата споделила, че е потресена от отношението на р.едващия полицая – той й бил казал, че ще изгние в затвора. Това много променило поведението на ищцата. Тя започнала да не се чувства добре здравословно. Свидетелката описва случай, при който ищцата получила паническа атака – челюстта й се парализирала и близките си помислили, че е получила инсулт, но се оказало паник-атака - неврологично състояние, тревожност. От показанията на св.В. се установява, че З. преминала през няколко етапа – Първо споделяла само с тази свидетелка колко зле се чувства, че й се уронва престижа, как ще се покаже пред колегите си. След това се затворила в себе си и не споделяла нищо дори и с в.та си. Свидетелката знаела за гражданските дела, но за ново дело с прокурор разбрала, като когато получила призовка да се яви като свидетел. Когато я разпитвали в полицията, казали на В. - по време на разпита, че няма основание да се притеснява. Преди да започнат делата ищцата била много жив и жизнерадостен човек, а сега постоянно ходела по лекари.След това имала безсъние, много се притеснявала за авторитета си. Много държала да не казват на никого за делата, да не се урони нейния престиж.Нямало обаче как да скрият делата от съседи, от приятели. Роднините разбрали впоследствие и много ги подкрепяли. Свидетелката В. има непосредствени впечатления за това, че ищцата се притеснявала и за гражданските дела, но особено много се притеснявала, че п. й е казал, че ще изгние в затвора и че тя няма да доживее края на делото, за да излезе истината наяве, и ще остане в историята като грешен човек. Свидетелката счита, че този п. е ползвал психо-атаки. И пред св.В. ищцата споделила, че в полицията се я снимали, все едно е извършила престъпление, а то не е било доказано. С исковата молба е представена епикриза на П. А. З. от неврологично отделение на УМБАЛ „Медика" Р. за периода от 02.04.22 г. до 05.04.2022г. с окончателна диагноза Други неуточнени гърчове, като на ръка е написано корова атрофия и придружаващи заболявания Хипертонична болест II ст и чернодробна стеатоза. Представена е епикриза от отделение по „Кардиология" към УМБАЛ „Канев „ Р., за периода от 15.04.2022 г. до 18.04.2022 г. с окончателна диагноза: ХРОНИЧНА ИЗОСТРЕНА ЗАСТОЙНА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ III ФУНКЦИОНАЛЕН КЛАС ПО NYHA .ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ III СТАДИЙ. ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ.ДЕГЕНЕРАТИВНА КЛАПНА БОЛЕСТ. АОРТНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ I СТЕПЕН. МИТРАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ I-II СТЕПЕН ПРИ ПРОЛАПС. ТРИКУСПИДАЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 11 + СТЕПЕН. ПЕРСИСТИРАЩО ПРЕДСЪРДНО МЪЖДЕНЕ. ЛЕКОСТЕПЕННА БЕЛОДРОБНА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ и с придружаващо заболяване ДИСЛИПИДЕМИЯ. В настоящото производство е приета съдебно-психиатричнапсихологична експертиза, която да отговори на въпросите : Какво е било психологическото състояние на ищцата от 15.09.2016 г. до 08.04.2025г., когато влиза в сила оправдателната присъда? Наблюдавали ли са се към него момент при нея невротичност, раздразнителност, депресивност, тревожност, стрес? Ако са били наблюдавани такива преживявания, как са протичали? Продължават ли тези състояние и към настоящия момент? С каква интензивност? Какъв период от време е необходим за тяхното преминаване? Какво е моментното емоционално състояние на ищцата? В констативно-съобразителната част на експертизата е описано състоянието на З. при изследването : Сомато-неврологично : не се установява патология; без данни за абстинентен синдром в момента на прегледа; няма данни за ОНС /остър неврологичен синдром/.Психично: ориентирана вс.нно, леко ситуативно вътрешно напрегната. Емоционално-волево - лабилна, на моменти с изразена тревожност, леко изразена дистимия. Мисловен процес - правилен по темп, правилен по структура и съдържание. Пред вещите лица З. интерпретира случилото се в периода 15.09.2016 г. до 08.04.2025г. като изключително негативно, стресогенно житейско преживяване „... и икономическа полиция ме разпитваха, направо ме сринаха, разболях се... от стреса се разболях... всичко преглъщах... и съседите разбраха за делата.... била съм помощник директор в музея, много хора ме познаваха…“ Проведено е и психологично изследване за преценка равнището на интелектуално-мнестично функциониране. Експертите са използвали следните методики - интервю, методика за паметови способности на Лурия, тест за невербален интелект Raven, методика за изследване на мисловен процес "Четвъртият излишен", самооценъчен въпросник за тревожност SAS и депресивност SDS на Zung. Освидетелстваната влиза в кабинета и заема посоченото място. Ориентирана за време, място и собствена личност. Психомоторно леко неспокойна, на моменти говорно оживена, ажитирана /Ажитация е силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх/. Осъществява очен и вербален контакт като речта е достатъчно информативна.По време на интервюто ищцата общувала свободно, не са долавени психотични отклонения и абстинентни прояви. От заключението на експертизата се установява, че по отношение на емоционалното състояние на З. са налице данни за повишени тревожност и депресивност, потиснато настроение, нарушение на съня и апетита, ажитираност, фиксация върху протичането на соматичните процеси. Заключението на вещите лица е, че понастоящем по отношение на емоционалното състояние на З. са налице данни за повишени тревожност и депресивност, потиснато настроение, нарушение на съня и апетита, ажитираност, фиксация върху протичането на соматичните процеси. От извършения амбулаторен преглед на З. вещите лица стигат до извод, че при З. са налице достатъчно клинични аргументи да приемат, че към настоящия момент при нея е налице смесено тревожно разстройство (според МКБ 10), свързани с преживяното в периода 15.09.2016 г. до 08.04.2025 г. от З.. В заключението изрично е посочено, че хода на смесеното тревожно депресивно разстройство е индивидуален и зависи от житейската ситуация, в която се намира пациента, от индивидуалните психологични характеристики на личността и от провежданата терапия.По отношение на емоционалното състояние на З. са налице данни за повишени тревожност и депресивност, потиснато настроение, нарушение на съня и апетита, ажитираност, фиксация върху протичането на соматичните процеси. Следва да се коментира факта, че случилото се в периода от 15.09.2016г. до 08.04.2025 г. от З. се интерпретира от нея като интензивно негативно емоционално преживяване. Видно от данните по досъдебното и по съдебното производство, П. З. е била представлявана от упълномощен адвокат, като адвокатско възнаграждение е заплатено за правна защита и съдействие пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, в общ размер на 8000лв. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното : Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и предявения петитум, съдът квалифицира исковете за обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от р.едващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че Д.ието не е извършено от лицето или че извършеното Д.ие не е престъпление. По Закона за отговорността на държавата за вреди, незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемия е приключило с постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Отнася се до специално установена от закона отговорност за вреди от непозволено увреждане, която възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба и при наличието на посочените в нея предпоставки. От събраните в по делото доказателства се установява, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ - привличане на ищцата в качеството й на обвиняем и повдигнато обвинение на ищцата за извършено престъпление и постановена оправдателна присъда. По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение в Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. е прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване / вж.Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК/.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство, добро име в обществото. В практиката си ВКС приема още, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи и при липсата на доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия. От показанията на свидетелите З. и В. се установява, че ищцата е била изключително притеснена за това, че случващото се се отразява негативно на добрата репутация и на големия авторитет, които е имала в обществото. Тя е била потисната, избягвала да общува. Променила поведението си – от „жив и жизнерадостен човек“ станала потисната, тревожна, чувствала се зле, страдала от безсъние, получила паник-атака. Съдът кредитира показанията на свидетелите З. и В. относно настъпилите негативни промени в психическото състояние на ищцата, тъй като същите са житейски логични и непротиворечиви.Подкрепят се от други данни по делото – медицинските епикризи и констатациите на вещите лица по съдебно-психиатричнатапсихологична експертиза.От заключението на експертизата се установява, че П. З. страда от смесено тревожно разстройство /според МКБ 10/свързано с преживяното през периода 15.09.2016г.-08.05.2025г. Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, множество решения- напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и общественоикономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, съдът съобразява чистото съдебно минало на ищцата, безупречната репутация, която е имала в обществото, данните за приноса й за реализиране на различни културни събития, обема на извършените с не йно участие процесуални действия, както и обстоятелството, че едното обвинение, повдигнато срещу нея, е било за престъпление, което е тежко по смисъла н а чл. 93, т. 7 НК – Съгласно чл.206,ал.3 НК Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество. В исковата молба е посочено, че ищцата е претърпяла вреди и от прекомерната продължителност на наказателното производство.Във връзка с това следва да се посочи, че е налице противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за тълкуването на употребения в разпоредбата на 2, ал. 1, т. 3 о т ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" . По делото е установено, че през 2016г. З. нееднократно е давала писмени обяснения във връзка със сигнала срещу нея, подаден от С.К. в Р.нска районна прокуратура. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство срещу неизвестен извършител е образувано с Постановление от 15.09.2016г. на прокурор при Районна прокуратура – Р., в което изрично е посочено, че законен повод по смисъла на чл.208, т.1 от НПК за образуване на производството е сигнал от С.Н.К. – Съгласно чл.208,т.1 НПК - Законни поводи за започване на р.едване са:1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. След образуване на досъдебното производство З. е разпитвана като свидетел – на 22.02.2017г., както и на 17.05.2018г. и 21.06.2018г.По делото е установено, че именно при разпитите З. е била подложена на унижения- казали й, че „затвора бил пълен с такива като нея“, нямало да доживее да разбере истината и т.н. На ищцата е повдигнато обвинение и е привлечена като обвиняем за първи път с Постановление от 19.01.2022г. Настоящият състав приема, че в разглеждания случай следва да се съобрази съдебната практика, обективирана в Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/05.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др., според която употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Относно продължителността на наказателното производство спрямо ищцата съдът намира, че то е започнало не на датата, на която З. е привлечена като обвиняем с постановлението от 19.01.2022г., а от по-ранен момент. Налице е и установена практика на ВКС, според която, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно Д.ие, а едва по-късно ищецът е привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вредите от наказателното преследване и в периода от време преди повдигане на обвинението, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното Д.ие, узнавайки за образуваното наказателно производство. Приема се, че когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно Д.ие, като и без да е повдигнато обвинение, извършените процесуални действия спрямо увреденото лице създават за него несъмненото усещане, че се явява единственият възможен извършител на престъпното Д.ие, предмет на р.едване. Настоящият случай е именно такъв – В сигнала на С.К., който е бил законен повод за образуване на досъдебното производство, като извършители на конкретни престъпни дейния са посочени конкретно П. А. З. и И. В. З.. Ищцата е била привлечена като обвиняема когато са били събрани всички доказателства на досъдебната фаза, насочващи подозренията до този момент при това положение към нея като извършител, именно че тя е присвоила чужди движими вещи-парични суми в големи размери.С оглед на това съдът приема, че периодът на провежданото спрямо ищцата наказателно производство е с продължителност почти 9 години. Тази продължителност резонно е релевирана с исковата молба като основание за определяне на поголям размер на обезщетение, тъй като с нея е нарушено правото на ищцата по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Фактическата и правна сложност на наказателното производство, свързано с изясняване на въпроси, за които се изискват специални знания в областта на пазарни стойности на недвижими имоти, банкови преводи и пр. не може да оправдае процес от 7 години досъдебно производство – от 2016г. до 2023г. - до внасяне на обвинителния акт в съда, като към тази продължителност ищцата не е била съпричастна с поведението си.Обратно, в досъдебното производство се съдържат множество документи, които именно З. е предоставяла за изясняване на фактически обстоятелства, относими към предмета на производството. При определяне на обезщетението настоящият с ъ с т а в следва да съобрази и факта, че по отношение на З. не е била наложена някаква мярка за процесуална принуда и не е било засегнато правото й на лична свобода и придвижване; не са налагани обезпечителни мерки върху нейно имущество . Ищцата е била оправдана още на първа инстанция като оправдателната присъда е потвърдена от горната инстанция. Като съобразява интензитета и продължителността на преживените от ищцата стрес, емоционални и психически сътресения и неудобства, обстоятелството, че са й били предявени две обвинения в умишлени престъпления, като едното престъпление е тежко умишлено, и като взе предвид икономическата конюнктура през процесния период, съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в размер от 30000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът следва да се отхвърли По отношение на претърпените имуществени вреди. Основателна е претенцията за сумата, която е заплатена като адвокатско възнаграждение по наказателното производство. От договорите за правна защита и съдействие по НОХД №1370/23г. е видно, че за защита пред двете инстанции З. е заплатила адвокатски възнаграждения в общ размер на 8000лв. Следва да се отбележи, че за процесуално представителство по досъдебното производство не е било договорено и заплатено възнаграждение и такова не се претендира. Исковата молба е депозирана в съда преди влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България и следва да се извърши превалутиране. Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 15338,76евро , а искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4090,34евро. Искането за присъждане на лихва върху главниците е основателно, считано от момента на влизане в сила на постановената оправдателна присъда – 08.04.2025г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 2510,22евро.Съразмерно с уважената част от исковете , ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1987,40евро разноски по делото. Предвид изложеното съдът