Решение № 1128 от 20.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8781/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Подадена е въззивна жалба вх. № 192861/03.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 96939/15.08.2025 г. от Н. К., чрез адв. А. Р. срещу Решение №2176/10.02.2025 г. постановено по гр.д. № 44522/2024 г. на СРС,126-ти състав, с което предявеният иск по чл.344,ал.1, т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ е уважен до размера от 862, 19 лева, като е отхвърлен иска предявен от Н. К. срещу 41.ОУ „ Свети Патриарх Евтимий“ за разликата над уважената част от 862, 59 лева до пълния претендиран размер от 17 519, 16 лева. Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на първата инстанция, тъй като от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установявало, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на 4089,81 лева, а не както е приела първата инстанция- 862, 59 лева. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4089, 81 лева, на основание чл.344,ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,ал.1 КТ, представляваща обезщетение за времето от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г. , през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2024 до окончателното плащане. В законоустановения срок е постъпил не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна Основно училище „Свети Патриарх Евтимий“. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл.344,ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.344,ал.1, т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ от ищцата Н. В. К. срещу ответника 41-во Основно училище „Свети Патриарх Евтимий“. В исковата молба са били изложени твърдения, че ищцата е уволнена незаконосъобразно, тъй като към момента на уволнението си тя е получавала пенсия за ранно пенсиониране на учители, а не за пълен стаж и възраст, респ. тя не е достигнала общата изискуема възраст и стаж по закон, което правело основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1, т.10 неприложимо. По изложените съображения е формулирано искане до съда да отмени уволнението и да я възстанови на предишната работа в учебното заведение. Бил е предявен и иск за парично обезщетение в размер на 17 519.16 лева за времето, през което ищцата е останала без работа. С процесното решение първата инстанция е признала за незаконно уволнението на ищцата, отменило го е и е възстановила ищцата на предишната й работа. По отношение на иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225,ал.1 от КТ първата инстанция го е уважила до сумата от размера от 862,59 лева, като го е отхвърлила за разликата до пълния предявен размер от 17 519,16 лева. Предмет на въззивно обжалване е единствено решението в частта, с който е отхвърлен иска по чл.344,ал., т.3 във вр. с чл.225,ал. 1 от КТ за разликата над присъдения от първата инстанция размер от 862,59 лева до сумата от 4089,81 лева. В останалата си част решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила. За да достигне до този краен резултат по отношение на иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ първата инстанция е приела, че съобразно назначената по делото ССчЕ за периода от 5.07.2024 г. до 20.12.2024г. обезщетението за оставане без работа е в общ размер от 6702,31 лева. След като първата инстанция е съобразила направеното възражение за прихващане от ответника за сумата от 5839,72 лева, представляваща платено в полза на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, е уважила така предявения иск за остатъка от сумата равняващ се на 862,59 лева. От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства: С исковата си молба ищцата е посочила, че претендира обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на 3 841.75 лева за периода от 21 юни 2024 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 25 юли 2024 г. (датата на депозиране на искова молба) ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1 август 2024 г. до фактическото изплащане на сумата. Формулиран е „ условен“ петитум- при условие, че през времето, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на начало на устните състезания ищцата все още е останала без работа поради незаконното уволнение, се претендира и оставащия размер на дължимото обезщетение съобразно оставащия срок до изтичането на 6-те месеца от прекратяването на трудовото му правоотношение, а именно – сумата за всички 6 месеца в общ размер от 17 519.16 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1 август 2024 г. до фактическото изплащане на сумата. В проведено на 21.11.2025 г. открито съдебно заседание ищецът е уточнил претенцията си както следва: претендира се сумата от 3 841.75 лева, представляваща обезщетение за периода от 21 юни 2024 г. ( датата на уволнението) до 25 юли 2024 г. (датата на депозиране на исковата молба); сумата от 6938.64 лева представляваща обезщетение за периода от 25 юли 2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до 01.10.2024 г. ( датата на сключване на нов трудов договор от ищцата);сумата от 3.390.51 лева представляваща обезщетение за периода от 21.11.2024 г. за периода от 01.10.2024 г. до 21.11.2024 г. (датата на осз), а за периода от 21.11.2024г. до 20.12.2024 г. претендира обезщетение в размер от 51.06 лева на дена или общо 15 294,22 лева. . В същото ОСЗ първата инстанция дала възможност на ищеца, с писмена молба, да формулира ясно и конкретно искането си, предвид на множеството изменения направени в петитума. Първата инстанция е посочила и че след изпълнение на дадените указания съдът ще се произнесе по искането за частично прекратяване на делото, в частта, в която се прави намаляване на един от предявените искове. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът не е изпълнил дадените му от СРС указания, респ. първата инстанция се е произнесла по първоначално формулирания петитум. По делото не се спори, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено на 20.06.2024 г. със Заповед № 406/20.06.2024 г., на основание чл.328,ал.1, т.10 от КТ. По делото е безспорно още, че след уволнението си ищцата е започнала работа на 01.10.2024г. с основно месечно възнаграждение в размер на 2300 лева, като за месец октомври е получила възнаграждение в размер на 2095,45 лева. От назначената по делото първоначална и допълнителна ССчЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение, което е получавала ищцата при ответника възлиза на 2739,30 лева. Вещото лице е установило още, че обезщетение на ищцата за оставане без работа за периода от 21.06.2024 г. до 01.10.2024 г. възлиза на 9581,94 лв., а след като бъде приспаднато обезщетението по чл.220 от КТ ( в размер на 5839, 72 лева) размерът на обезщетението възлиза на 3742,22 лв. за периода от 21.06.2024 г. до 01.10.2024 г. Експертизата е установила, че изчислено по правилата на чл.225,ал.2 от КТ, обезщетението за оставане без работа за периода от 02.10.2024 г. до 20.12.2024 г., възлиза на 347,59 лв. Или общият размер на обезщетението дължимо на ищцата за периода от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г. възлиза на 4089,81 лв. При така установената фактическа страна от правна съдът намира следното: Искът се индивидуализира чрез своето основание ( юридическите факти въз основа на които ищецът извежда своето право), петитум (материално право, което е предмет на спора) и страни. За да е редовна исковата молба с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ е необходимо ищецът да индивидуализира иска си като изложи твърдения за наличие на незаконно уволнение, оставане без работа за посочения в исковата молба срок и размера на трудовото си възнаграждение и формулира петитум в съответствие с изложените обстоятелства. В случая исковата молба, в частта по отношение на иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, е била нередовна, тъй като ищцата не е посочила периода за който претендира обезщетението за оставане без работа, а е посочила единствено претендираната сума- 17 519.16 лева. В проведеното на 21.11.2025 г. открито съдебно заседание ищцата е индивидуализирала иска си като е посочила, че за периода от 21.06.2024 г. до 25.07.2024 г. от претендира сумата от 3 841.75 лева; за периода от 25.07.2025 г. до 01.10.2024 г. претендира сумата от сумата от 6938.64 лева; за периода от 01.10.2024 г. до 21.11.2024 г. претендира сумата от сумата от 3.390.51 лева представляваща обезщетение за периода от 21.11.2024 г. за периода от 01.10.2024 г. до 21.11., а за периода от 21.11.2024г. до 20.12.2024 г. претендира обезщетение в размер от 51.06 лева на ден или общо 15 294,22 лева за периода от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г. В случая извършеното на 21.11.2025 г. уточнение на исковата молба от ищеца не представлява изменение на иска, респ. не е необходимо нарочно определение на съда с което същото да бъде допуснато, защото изменението на иска по чл.214 от ГПК предполага наличие на редовна искова молба, какъвто не е бил настоящия случая. Когато исковата молба е нередовна, какъвто е и настоящия случая, по общото правило на чл.101 от ГПК, извършеното процесуално действие подлежи на поправяне и съобразно разпоредбата на чл.101,ал.2 от ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. От това следва, че първата инстанция е била сезирана с иск с правно основание чл. 344,ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл.225 КТ за сумата от 15 294,22 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г. Като е приела, че е сезирана с иска за сумата от 17 519,16 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г., първата инстанция се е произнесла plus petitum, откъдето следва че решението е недопустимо в частта с която първата инстанция се е произнесла за сумата над 15 294,22 лева до сумата от 17 519,16 лева. Настоящата инстанция обаче не разполага с правомощие да обезсили решението на СРС в тази част, тъй като по аргумент от чл.269 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на решението, само в обжалваната част, а в случая предмет на въззивна проверка е тази част от решението на първата инстанция, с която е отхвърлен иска по чл.344,ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ за разликата присъдения размер от 862,59 лева до сумата от 4089,81 лева. По основателността на иска съдът намира следното: за да бъде уважен иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ е необходимо ищецът да докаже, че е уволнен незаконно, оставането си без работа и размера на трудовото си възнаграждение. По делото е безспорно, че ищцата е уволнена незаконна, тъй като същото е установено с решението на първата инстанция, което в тази си част не е обжалвано, влязло е в сила и настоящият състав на съда е длъжен да зачете силата му на пресъдено нещо на основание чл.297 от ГПК. По втория елемент от фактическия състав също е безспорно че ищцата е останала без работа за периода от 21.06.2024 г. до 01.10.2024 г., като след това е започнала нова работа, но при по- ниско трудово възнаграждение (2300 лева), поради което и на основание чл.225,ал.2 КТ за периода от 02.10.2024 г. до 20.12.2024 г. на ищцата се дължи разликата в заплатите. От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява че за периода от 21.06.2024 г. до 20.12.2024 г. размерът на обезщетението за оставане без работа възлиза на 9 929,53 лева. В константната практика на ВКС (Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., ГК, реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО, реш. № 271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО) се приема, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. По делото не се спори, че на ищцата е било изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 5 839, 72 лева, както и че ответника е направил възражение за прихващане с отговора на исковата молба, което налага дължимото обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 9 929,53 лева да бъде прихваната сумата 5 839, 72 лева, откъдето следва, че искът на ищцата е основателен за сумата от 4089,81 лв., респ. въззивната жалба следва да бъде уважена изцяло, като решението на първата инстанция следва да бъде отменено за разлика между присъдения от СРС размер от 862, 59 лева до сумата от 4089,81 лв. Решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено в частта с която е присъдена законната лихва за забава от 26.07.2024 г., тъй като ищецът изрично е посочил че претендира законната лихва за забава считано от 01.08.2024 г., респ. произнасянето на първата инстанция е plus petitum. С оглед въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г. и разпоредбата на чл.14 от Регламент № 974/98 ответника следва да бъде осъден да заплати още 3227,22 лв. или 1650,05 евро. По разноските: По разноските пред първата инстанция: При този изход на спора и с оглед на обстоятелството, че предмет на въззивна проверка е единствено решението на СРС по исковете с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 и 2 от КТ за разликата над присъдената от първата инстанция сума от 862, 59 лева до сумата от 4089,81 лв, то на ищеца за тази част от иска, следва да се присъди по съразмерност сумата от още 316,52 лв. (161,83 евро), представляваща разноски за един адвокат в производството пред СРС за иска по чл.344,ал.1, т.3 от КТ. Във въззивната жалба е обективирана и частна жалба срещу Решение № 6937/17.04.2025 постановено по гр.д. № 44522/2024 г., имащо характер на определение по чл.248 ГПК, с което е допълнено решение № 2176/10.02.2025г. в частта за разноските и 41.ОУ „Патриарх Евтимий“ е осъдено да заплати на Н. В. К., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 1132,33 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение. В процесното решение, имащо характер на определение, е посочено, че на стр. 85 от делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и нейния процесуален представител, като уговореното възнаграждение е в размер на 3500 лева и е посочено че същото е платено в брой. С оглед на това първата инстанция е приела, че решението й следва да бъде допълнено в частта за разноските като на ищцата се присъдят по съразмерност, с оглед изцяло уважените искове по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 и частично уважения иск по чл.344,ал.1, т.3 КТ сумата от 1132,33 лева. В частната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението, имащо характер на определение по чл.248 ГПК, тъй като първата инстанция следвало да отчете ,че присъденото обезщетение е в намален размер поради направеното възражение за прихващане в хода на процеса, респ. ищцата не носела вина за това че размерът на дължимото й обезщетение от 9 929,53 лева е бил намален. По изложените съображения моли съдът измени отмени решението в частта за разноски/ имащо характер на определение/ и да му присъди сумата от 3050 лева. Въззиваемата страна не е взела отношение по така подадената частна жалба. На първо място, настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че предмет на въззивна проверка по частната жалба е единствено определението по чл.248,ал.1 от ГПК на първата инстанция, с което тя се е произнесла по разноските дължими за исковете по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ и иска по чл.344,ал.1, т.3 от КТ за уважения размер от 862,59 лева, в които части решението на СРС не е било обжалвано и е влязло в сила, като за сумата над 862, 59 лева до сумата от 4089,81 лв. е подадена въззивна жалба, която е изцяло уважена от въззивната инстанция. Съдът намира, че частната жалба е частично основателна. При този изход на спора пред първата инстанция и с оглед на липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, на ищцата са се дължали разноски в размер на 2 084,59 лева / 1000 лева за иска по чл.344,ал.1, т.1 от КТ, 1000 лева за иска по чл.344,ал.1, т.2 от КТ и 84,59 лева разноски за иска по чл.344,ал.1, т.3 от КТ съобразно уважената част от него/. Съдът не намира за основателни доводите изложени от въззивника, тъй като чл. 78, ал. 3 ГПК, изрично урежда правото на разноски в полза на ответника при отхвърляне на иска. Без значение е фактът, че вземането предмет на първоначалния иск е прието за съществуващо, при положение, че по възражение на ответника за прихващане, същото е частично погасено чрез съдебно такова / в този смисъл е Определение № 27 от 10.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2018 г., II т. о., ТК/. По изложените съображения на ищцата се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на още 952,26 лева (486,88 евро) При този изход на спора на въззивника се дължат разноски и за въззивното производство. С оглед на това, че въззивната жалба беше уважена изцяло, както и с оглед на обстоятелството, че не е направено възражение за прекомерност на въззивника следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 750 лева (383,49 евро), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие във въззивното производство. На основание чл.78,ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 33,00 евро представляваща държавна такса пред въззивната инстанция. Така мотивиран Софийският градски съд,