Решение № 6650 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 3176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на И. М. И., с [ЕГН], от [населено място], депозирана чрез адв. П. от ВАК, против заповед № КС-225-А-13/14.10.2025 г. на Кмета на район "Аспарухово" – община Варна, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: "жилищна сграда № *" с кадастрален [идентификатор], находящ се в [населено място], район "••••••", [улица], ситуиран на източната странична имотна граница с [ПИ] и [ПИ], с размери - дължина по западната част около 17.60м, дължина по източната част около 16.40 м, ширина по северната част около 3.70 м, ширина по южната част около 7.60 м, височина при кота било около 5 м. Определен е 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че акта е издаден при липса на компетентност и при неспазване на установената форма. Заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на целта на закона. И. е придобил по дарение през 1988 г. 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 300 кв.м и полумасивна жилищна сграда, състояща се от салон, две стаи и навес. И. работи в •••••••, като там е обичайното пребиваване на семейството му. Прибирайки се в страната, в следствие на назрял конфликт със съседка и последвали вандалски прояви от същата върху къщата, И. е депозирал жалба в ІV РУ. В резултат на неправомерни действия на съседката, част от керемидите на покрива са разрушени и са образувани дупки. Депозирана е жалба в общинската администрация за решаване на конфликта. Извършена е поправка на покрива, обхващаща само направените отвори и възстановяване на счупените керемиди. Жалбоподателя около 1990 г. е извършил частичен ремонт на къщата, сменена е дограмата и е подменен камъша на покрива. Не е променен размера на имота. Разпореденият за премахване строеж е жилищна сграда, придобита по дарение от И.. По изложените доводи моли да се отмени заповедта. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържат жалбата. По съществото на спора прави искане за отмяна на процесната заповед с присъждане на направените от И. разноски. В депозирани писмени бележки се поддържа, че преди издаване на акта, административния орган е следвало да събере достатъчно доказателства за да достигне до правилен извод. Допуснати са съществени процесуални нарушения, довели до неправилна правна квалификация на вида на обекта, предмет на премахване. Неправилно е преценено, че И. е възложител на строеж, както и че сградата представлява монолитна конструкция, изградена от бетонни плочки и бетонни колони, което я определя като строеж V категория. Неправилно ответника е определил, че строежа не е търпим. Неправилно е прието, че строежа е на границата на два съседни имота, без да са налице декларация за съгласие за строителство на границата от съсобствениците на съседни имоти. Изложените несъответствия са довели до неправилно приложение на материалния закон. В резултат на това е издаден незаконосъобразен акт. От разпитаните по делото свидетели е установено, че сградата е търпима, това се потвърждава и от заключението на в.л. По време на изграждане на сградата е действал Закона за планово изграждане на населените места. Към момента на изграждането му строеж е бил допустим съгласно действалите норми. Строителството в имота се определяло, съгласно действащия РП, като се държи сметка за характера, размерите, конфигурацията на терена, посоката и ширината на улицата. Терена е с голяма денивелация, в тази връзка изграждането на сградата преди 1962 г. на границата е в резултат на правилата за застрояване, които са прилагани за този квартал. Отправя се искане за отмяна на заповедта с присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът– кмета на район "Аспарухово" – община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. В депозирана молба вх.док. № 21843/2026 г. сочи, че жалбата е неоснователна, изложените твърдения са неверни и бланкетни. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е налице спор и от приложените доказателства се установява, че жалбоподателят И. е придобил с [НА], том *, дело № * г. и [НА], том *, дело № * г. 1/4 ид.ч. от право на собственост на ПИ с [идентификатор], както и на жилищна сграда № *, с кадастрален [идентификатор]. На 29.07.2024 г. е депозирана жалба от К. К., съседка на И., с искане да се извърши проверка, тъй като съседа е направил незаконна постройка, в резултат на което мазилката на къщата й паднала. На 19.08.2024 г. е депозирана втора жалба от К., в която сочи, че в съседния имот има незаконна постройка, в резултат на което има паднала мазилка в стаята й и счупени прозорци. На 28.08.2024 г. е извършена проверка в имот, с административен адрес: [населено място], [улица], при което е установено, че в имота не са открити собствениците. На имота е поставена покана. На 2.09.2024 г. е изготвен констативен протокол, съгласно който собствениците не са се явили в районната администрация. По жалба на И. е образувана е преписка № 442000-15042/24 г. по описа на ІV РУ. На 25.09.2024 г. е депозирано заявление от И. М., с което е представил нотариални актове за собственост на проверявания имот. Приложена е декларация по §127, ал.9 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, съгласно която жилищната сграда е построена преди 1960 г. На 27.09.2024 г. е изготвен констативен протокол от служители на район "Аспарухово", в който е прието, че в имот с адрес: [населено място], [улица]има построена жилищна сграда, като на окомерна скица са посочени приблизителните й размери и височина. Изготвен е снимков материал. С писмо е изискана строителната документация за сградата на И. и тези на съседната сграда. По делото е приложено разрешение за строеж № 103/19.09.1984 г., за сграда - пристройка, с площ от 30 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], издадено съгласно одобрени проекти от 1984 г. за пристройка в парцела. Приложена е декларация, съгласно която съседът А. Ч., дава съгласие да се построй на границата с неговия имот, [улица]жилищна сграда. Съгласно скица № 16252/29.06.2011 г. ПИ с [идентификатор] е с площ от 98 кв.м., собственост на И. К.. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена И. М. И. е с имена А. М. И.. Приложена е извадка от ЗПР на 28-ми м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № 115/7.08.1978 г. на Председателя на ИК на ОбНС- Варна, както и на КП на 28-ми м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-334/16.02.2000 г. Извършена е проверка в архива на Община Варна, при която не са установени предадени за съхранение разрешения за строеж и строителна документация за сгради, изградени в [ПИ]. Събраните доказателства са изпратени на Гл. архитект на район "Аспарухово" за становище търпим ли е строежа изграден в [ПИ]. С писмо Гл. архитект на район "Аспарухово" е изискал от общинската администрация архитектурно заснемане, конструктивно становище и геодезическо заснемане на сградата в имота. Посочените доказателства са изискани с писмо от И.. Началото на производството е поставено със съставянето на констативен протокол № 9/4.08.2025 г. от длъжностни лица в отдел "Контрол по строителството" в район "Аспарухово". Видно от протокола извършена е проверка на място на строеж: жилищна сграда № *, с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], вид на собствеността - частна, вид на територията - урбанизирана, НТП - средно застрояване от 10 м. до 15 м. Констатирано е, че собственик и възложител на строежа е И. съгласно представени нотариални актове от 1988 г. и 1990 г. При проверката е констатирано, че в имота е извършен строеж на сграда, без строителни книжа и документи, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, като сградата е ситуирана по източната странична имотна граница на [ПИ] с [ПИ], което е в нарушение на чл. 31, ал.1, т.1 от ЗУТ. Преценено е, че за строежа няма одобрено разрешение за строеж, инвестиционни проекти, строителен надзор и технически ръководител. Описан е следния строеж: жилищна сграда представляваща монолитна конструкция, изградена от бетонни плочи и бетонни колони. Стени - изпълнени с тухли, измазани с вароциментова мазилка. Поставени са врати и прозорци. Покривът е двускатна дървена конструкция с покритие от керемиди. Сградата е електроснабдена и водоснабдена. Основния подход към сградата се осъществява по западната фасада към сградата, като са изпълнени бетонни стъпала. Сградата е с размери - дължина по западната част около 17.60м, дължина по източната част - около 16.40 м, ширина по северната част - около 3.70 м, ширина по южната част - около 7.60 м, височина при кота било - около 5 м. Прието е, че сградата е строеж V категория. Строежа е извършен преди 1978 г., което се установява от представена извадка от ЗРП , одобрен със Заповед № 115/1978 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Варна. Строежа не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 и 2 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Прието е, че строеж не е търпим по реда на § 16, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е разположен на самата граница на два съседни имота, без да е налице изискуемото отстояние и без наличие на декларация съгласие за строителство на границата от собствениците на съседните имоти. Строежа не е търпим и по смисъла на § 16, ал.2 от ПР на ЗИД на ЗУТ, тъй като липсва декларация на собствениците пред одобряващия орган и не е налице изискуемото отстояние от границите със съседния ПИ. Съгласно ОУП на община Варна ПИ на жалбоподателя попада в устройствена зона Жм, със следните застроителни показатели: плътност на застрояване 40%, Кинт - 1,2, минимална озеленена площ - 40%, кота корниз на жилищни сгради - 10 м., начин на застрояване - свободно, групово, сключено. Установено е следното нарушение: без строителни книжа и документи и без издадено разрешение за строеж е извършен незаконен строеж - жилищна сграда № *, с [идентификатор], нарушени са разпоредбите на чл. 31, ал.1, т.1, чл. 137, алл.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Прието е, че констативния акт е основание за започване на административно производство за премахване на строежа. Констативния акт е съставен в отсъствието на И.. Изпратен е с известие за доставяне, което е върнато с отметка "лицето е в чужбина". Изготвено е съобщение № 1/19.08.2025 г., с което И. е уведомен за съставения протокол №9/2025 г. Съгласно констативен протокол от 19.08.2025 г. съобщението е поставено на таблото за съобщения в район "Аспарухово" и на входната врата на имота на жалбоподателят. Съгласно Констативен протокол от 27.08.2025 г. съобщението е снето от таблото в район "Аспарухово". Въз основа на Констативен акт № 9/2025 г. и становището на гл. архитект на Район "Аспарухово", на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и съгласно дадените му със Заповед №4152/28.11.2021 г. правомощия, Кмета на Район "Аспарухово" издал процесната заповед, с която е разпоредено премахването на "жилищна сграда № *" с кадастрален [идентификатор] , находящ се в [населено място], район "•••••", [улица], ситуиран на източната странична имотна граница с [ПИ] и [ПИ], с размери - дължина по западната част около 17.60м, дължина по източната част около 16.40 м, ширина по северната част около 3.70 м, ширина по южната част около 7.60 м, височина при кота било около 5 м. На 17.12.2025 г. Г. И. - пълномощник на И. И. получил оспорената заповед. Оборването на констатациите по констативния акт, в съдебното производство е допустимо с всички доказателствени средства – писмени, гласни и съдебно-техническа експертиза. Гласните доказателства са допустими преимуществено за установяване момента на изграждане /годината, респ. периода/ на незаконния строеж, който е от съществено значение при преценката за търпимост на незаконния строеж по § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ. За изясняване на обстоятелства по делото е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице архитект и строителен инженер. От заключението на СТЕ се установява, че за ПИ е одобрен КП от 1950 г, който е основата за разработване на РП, одобрен със Заповед № 2851/1958 г. Имотът с кадастрален № ••, в кв.••, РП се съхранява на кадастрален картон, регулационните линии и записите на парцелите са направени с молив и поради дългогодишно съхранение тези записи са изтрити и не се четат. Втория одобрен КП за територията е от 1968 г., разработен е ЗРП на 28-ми м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № 115/7.08.1978 г. на Председателя на ИК на ОбНС Варна. Към настоящия момент този е действащия ПУП за имота. Имотът е с кадастрален № •••, в кв.••. Имотът попада в територия с отреждане за "жилищен комплекс", с предвидено застрояване - комплексно. Няма предвидено индивидуално застрояване за ПИ. Одобрен е КП със Заповед №РД-02-14-334/2000 г. на Министъра на МРРБ. КККР са одобрени със заповед от 2008 г., съгласно КК ПИ е с [идентификатор], а процесната сграда с [идентификатор]. На място в.л. са извършили измервания на отстоянията на процесната сграда от материализираните граници на имота. Отстоянията са нанесени на чертеж спрямо имотните граници на КК на [населено място]. Отстоянията са следните: от северната граница - 5.75 м, от южната граница 3.90 м. и 4.11 м. Тези разстояния са отчетени графично. На място границата не е материализирана. Има изградена висока подпорна стена, която поддържа високия скат на имота от юг, има натрупани материали и не може да се определи място точното й местоположение. От изток - сградата е на границата на имота, като по КК е долепена до сграда в [ПИ]. На място между сградите има фуга, като процесната сграда е разположена на отстояние от сградата в съседния ПИ на около 0.5 м. На комбинира скица № 1 в.л. са отразили действащата КК за имота с черен цвят, като са нанесени измерванията на място с червен цвят. На комбинирана скица № 2 е отразен КП от 2000 г., с черен цвят, а със син цвят е нанесен [ПИ] от КК одобрена със заповед от 2008г., със зелен цвят е отразена процесната сграда, измерена на място. На комбинирана скица № 3 върху КП от 1968 и РП от 1978 г. е нанесен със син цвят [ПИ], , а с червен цвят процесната сграда. Вещите лица при проверка в регистрите на район "Аспарухово" и Община Варна не са установили наличие на строителни книжа за сградата. Сградата е частично на два етажа, частично на един. Поради денивелацията на имота в посока север-юг в по-ниската част от север сградата е на два етажа, като първия етаж е частично по дължината на сградата. Височината на сградата от север е 4.26 м. измерена от терена до кота на корниз. В южната част на сградата е на един етаж с височина 2.60 м. Северната и западната фасади на процесната сграда са измазани с фасадна мазилка и не може да се прецени с какви материали са изградени стените. Южната и източната фасади не са измазани. Изпълнени са от плътни тухли единички, обрамчени със стоманенобетонни колони и пояси. Няма изпълнена таванска покривна плоча. Изпълнен е дървен гредоред и дървена покривна конструкция на двускатен покрив. Покривното покритие е бетонови керемиди. Частичния първи етаж е с размери на гаражно помещение, което се използва като складово. Етажът е предназначен за жилище. Състои се от дневна с кухненска част, две спални помещения, коридор и санитарни възли. Светлата височина на помещенията е 2.69 м., коридорът е с височина 2.28 м. Застроената площ на сградата е 70 кв.м., РЗП 83 кв.м. Имотът не е урегулиран. Територията е определена за комплексно застрояване. Съгласно приложена по делото декларация сградата е изградена преди 1960 г. По време на изграждане на процесната сграда е действал Закон за планово изграждане на населените места, действащ до 1973 г. Към 1960 г. за имота е действащ РП от 1958 г, с който е разработена улична и дворищна регулация. Съгласно чл. 102 от ЗПИНМ, сгради /постройки/ се застрояват в строителните части на населеното място, определени от градоустройствения, улично-регулационните и дворищно-регулационните планове. С ППИНМ, от 1950 г. се регламентират правилата за изграждане на населените места. В чл. 117 от ППИНМ вътрешните строителни линии се установяват, като се държи сметка за характера, размерите и изложението на кварталите, конфигурацията на терена, ширината и посоката на улицата и движението по нея. В чл. 124 от същия Правилник се допусна вътрешните строителни линии да се установяват, като се държи сметка за характера, размера и изложението на квартала, конфигурацията на терена, лицето, дълбочината и изложението на парцелите. Теренът на съседните парцели в тази част на квартала, където се намира процесната постройка е с голяма денивелация, което може да се установи от нанесените теренни хоризонтали върху КП, послужил за основа за разработване на РП от 1958 г. Сградите от двете страни на улицата са разположени предимно на страничните граници на имотите, което е ясен знак за наличие на строителни правила, които са прилагани при застрояването в тази част на квартала. Освен това сградите в съседните имоти са разположени на по-големи разстояния от външните строителни линии, определени с общите правила по чл. 115 от 3 до 5 м. или повече, което е в съответствие с тази норма. Направено е заключение, че изграждането на сградата преди 1962 г. на границата е в резултат на правила за застрояване, които са се прилагали за този квартал. Към настоящия момент при действието на ЗУТ, действащия ПУП за имота е ЗРП от 1978 г. Имотът попада в територия с отреждане "жилищен комплекс", предвидено е комплексно строителство, няма предвидено индивидуално застрояване в ПИ. Налице е условието на чл. 49, ал.2 от ЗУТ, в имота е допустимо изграждането само на "временни строежи". Съгласно чл. 50, ал.1, т.2 от ЗУТ могат да се изграждат жилищни сгради със застроена площ до 60 кв.м., на два етажа или жилищна сграда на един етаж до 80 кв.м. Имотът е съсобствен и за него важат изискванията на чл. 51, ал.2 от ЗУТ. В имота има застроена и друга жилищна сграда. При тези установявания в.л. са направили извод, че сградата е допустима за изграждане по действащите норми през 1960 г. По сега действащите норми тя попада в нормите за застрояване, определени за временни строежи. Процесната сграда е построена през 1960 г., а другата сграда в имота през 1984 г., съгласно РС № 103/1984 г., към настоящия момент общата застроена площ на имота е по-голяма от 30%, в нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗУТ. В КП от 1968 г. процесната сграда е обозначена като "ПЖ", изградена от кирпич и дървена конструкция. При огледа е установено, че южната и източна фасади са изпълнени с тухлени зидове, обрамчени с колони и пояси. Изпълнена е покривна конструкция от дървен материал, покрита с битумни керемиди. По източната фасада се вижда стар зид от кирпич, който е останал и поддържа източната фасада и основата й. В [НА]/•••• г. е посочена полумасивна сграда, състояща се от салон, две стаи и навес. В условните знаци за КП на населени места издадена от МТРС - полумасивни са сгради с външни носещи тухлени стени с дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко 45 км. от глинен или варов разтвор и вътрешни носещи паянтови стени /дървен скелет и пълнеж/. Предвид изложеното е направен извод, че е извършван основен ремонт на паянтова сграда - частично възстановяване или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, както и са извършени СМР, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи са заменени с други видове, с които се възстановява експлоатационната годност на сградата, подобрява се или се удължава срокът на нейната експлоатация. Към 1990 г. сградата е полумасивна, била е с носещи тухлени зидове и е бил извършен основен ремонт. От визуалния оглед не може да се установи времето на извършване на основния ремонт. Материалите са с потъмнял цвят - тухли, дървени елементи, което показва продължително влияние на атмосферните условия. Извършен е текущ ремонт на сградата - подменени са покривни материали, външни мазилки, вътрешен ремонт. При анализ на изображенията и конфигурацията на сградата в GOOGLЕ в наличния период 2003 г. - 2025 г. се налага извод, че тя не е променяна. В с.з. вещите лица поддържа даденото заключение. В.л. инж. П. сочи, че сградата в голямата си част е търпима, тъй като елементите които може да се премахнат, няма как да се премахнат, без да се разруши и тази част от строеж, която е от 1960 г. Съдът кредитира заключението на вещите лица като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. По делото е разпитана свидетелката А. А.. Видно от показанията й тя живее в един двор с жалбоподателя. Тъй като И. е в чужбина А. се грижела за къщата. Жалбоподателят имал проблем с комшийката от съседната къща, защото покривът "правил влага". Съседката се качила на покрива на къщата на И. и счупила керемидите, в резултат на това започнал теч в къщата. Това наложило да се сменят керемидите преди 4-5 месеца. Стените на сградата не били ремонтирани или подменяни. Според свидетелката къщата, предмет на заповедта е в имота от преди повече 48 години, като към улицата е имало навес, който в последствие бил затворен с алуминиева дограма, оформило се салонче. От показанията на свидетеля И. А. се установява, че той живее в един двор с жалбоподателя, от повече от 20 години. Къщата на И. е много стара, като последно само е свалено нивото на покрива, защото имало теч. Къщата е изградена от тухли, камъни и кирпич, правен е ремонт само на покрива. При горната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата, като подадена в законоустановения срок и от лица с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях. Със Заповед № 4152/28.11.2023 г. кметът на община Варна делегирал свои правомощия на кметовете на райони в [населено място], включително да издават мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /т. 5 от заповедта/. Не е спорно между страните, че процесния строеж е пета категория. С оглед горното и предвид категорията на строежа, настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаване на процесната заповед е спазена установената от закона форма. Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ - процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, като в конкретния случай, длъжностни лица от общинската администрация са съставили Констативен акт № 9/2025 г. за установяване на незаконен строеж, в който е описано състоянието на строежа, момента на извършването му, липсата на издадени строителни книжа, разрешение за строеж, изяснена е собствеността на имота и извършителя на строежа. Констативния акт е връчен на жалбоподателят по правилата на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Предвид на изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл. 160 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "конструктивна", технически ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. В чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че възложител на строеж е собственик на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Съгласно ЗУТ адресати на заповед за премахване на незаконен строеж и принудителното им премахване са както извършителя, така и строителя и възложителя на строежа. В случая безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че собственик на строежа е жалбоподателя, поради което правилно ответника е преценил, че И. е адресат на акта. Разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ оправомощава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и или без разрешение за строеж. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ е строеж – жилищна сграда №*, находяща се в [населено място], [улица]. Съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението". Съдът приема, че в настоящата хипотеза са налице критериите, обуславящи процесния обект като строеж, както е прието и от вещите лица. Съдът констатира, че е налице съществено разминаване между описания в КА строеж и този установен от вещите лица. На първо място се установи, че сградата е частично на два етажа и частично на един. Поради голямата денивелация на имота посока север - юг, в по-ниската част сградата е на два етажа, като първия е по дължината на сградата. В южната част сградата е на един етаж. При огледа в.л. са установили, че част от стените са изпълнени от тухли-единички, като за две от стените които са измазани не може да се установи строителния материал. В.л. не са установили наличие на бетонна плоча, напротив ясно е посочено, че такава няма изпълнена, а е изпълнен дървен тавански гредоред. Отделно от това по източната фасада на сградата е установен стар зид от кирпич, който е останал и поддържа източната фасада и основата й, а не както е описано в КА, че строежа е изграден изцяло от тухли. Съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като задължителен документ за започването на строеж е издаването на разрешение за строеж. В конкретния случай се касае за изграждане на строеж, за извършването на който е необходимо разрешение за строеж. Не се спори, че в случая разрешение за строеж не е издадено, то тогава процесния обект представлява незаконен строеж. По отношение времето на извършване на строежа, в приложена по делото декларация И. е посочил, че строежа е изграден преди 1960 г. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото А. А. и И. А.. Предвид заявената година на изграждане на обекта, настоящия съдебен състав намира, че следва да извърши проверка за приложимост на нормите на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В случая от приетата по делото СТЕ се установи, че за територията към 1960 г. е действал КП от 1950 г, който е основата за разработване на РП, одобрен със Заповед № 2851/1958 г. Имотът на жалбоподателя е с кадастрален № *, в кв.*. РП от 1958 г. се съхранява на кадастрален картон, като регулационните линии и записите на парцелите са направени с молив и поради дългогодишно съхранение тези записи са изтрити и не се четат. Не е спорно между страните, че към 1960 г. за територията в която попада имота на жалбоподателя е имало одобрен РП, с разработена улична и дворищна регулация. Факта, че същия не е запазен във вид да бъде разчетен, не може да се вмени във вина на И.. Отделно от това се установи, че строежа е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му. За процесния период е действал Закон за планово изграждане на населените места. Съгласно чл. 102 от ЗПИНМ, сгради /постройки/ се застрояват в строителните части на населеното място, определени от градоустройствения, улично-регулационните и дворищно-регулационните планове. С Правилник за планово изграждане на населените места, от 1950 г. се регламентират правилата за изграждане на населените места. В чл. 117 от Правилника вътрешните строителни линии се установяват, като се държи сметка за характера, размерите и изложението на кварталите, конфигурацията на терена, ширината и посоката на улицата и движението по нея. В чл. 124 от същия Правилник се допусна вътрешните строителни линии да се установяват, като се държи сметка за характера, размера и изложението на квартала, конфигурацията на терена, лицето, дълбочината и изложението на парцелите. Теренът на съседните парцели в тази част на квартала, където се намира процесната постройка е с голяма денивелация, което може да се установи от нанесените теренни хоризонтали върху КП, послужил за основа за разработване на РП от 1958 г. Сградите от двете страни на улицата са разположени предимно на страничните граници на имотите, което е ясен знак за наличие на строителни правила, които са прилагани при застрояването в тази част на квартала. Освен това сградите в съседните имоти са разположени на по-големи разстояния от външните строителни линии, определени с общите правила по чл. 115 от 3 до 5 м. или повече, което е в съответствие с тази норма. Съдът кредитира заключението на вещите лица, съгласно което изграждането на сградата преди 1962 г. на границата е в резултат на правила за застрояване, които са се прилагали за този квартал. Процесния строеж е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му към 1960 г. Строежът не е търпим съгласно изискванията на ЗУТ. Съдът не споделя доводите на ответника, че строежа не е търпим, тъй като противоречи на действащите разпоредби на ЗТСУ към момента на изграждането му. Следва да се посочи, че ЗТСУ е обнародван в Държавен вестник бр. 29 от 10.04.1973 г. и е в сила от 1.06.1973 г., към 1960 г. процесните отношения са се регулирали от Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за приложението му. Горното налага извод, че процесната жилищна сграда № * е търпим строеж и не подлежи на премахване. В този смисъл са налице предпоставки обуславящи материална незаконосъобразност на заповедта и е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. От приложения по делото НА от •••• г. процесната сграда е описана като полумасивна - състояща се от салон, две стаи и навес. Полумасивни са сгради с външни носещи тухлени стени с дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко от 45 см. и вътрешни носещи паянтови стени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства: декларация, кадастрални и регулационни планове за имота, показанията на А. А. и И. А., нотариален акт и приетата СТЕ се налага извод, че е извършен основен ремонт на паянтовата сграда, като частично са възстановени или заменени конструктивни елементи, основни части, като и че са извършени СМР, с които първоначално вложените но износени материали и конструктивни елементи са заменени с други видове, с които е възстановена експлоатационната им годност на сградата. Към 1990 г. сградата е била полумасивна, имала е носещи тухлени зидове, като е бил извършен основен ремонт в последствие. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на сградата е извършен и текущ ремонт - подменени са покривни материали, външни мазилки и др. Нормата на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, сочи, че основен ремонт на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Видно от приетата и неоспорена по делото СТЕ безспорно на жилищната сграда са извършвани както основен ремонт, така и текущ, но това е сторено след 1990 г. Тези установявания налагат извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, защото предмет на премахване е незаконен строеж - жилищна сграда № *, която е изградена преди 1960 г., а не извършения основен ремонт на същата. При констатираното противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, жалбата следва да бъде уважена, а оспорения акт отменен. При този изход на спора е основателно искането на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 1056.89 евро, от които 5.11 евро държана такса за образуване на адм. дело пред Административен съд-Варна, възнаграждение за вещи лица общо размер на 745 евро и 306.78 евро адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав