Решение № 2205 от 5.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 61612/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от А. Ю. П. против •••••••••• чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистьр на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, искове, както следва:

по чл. 74, ал. 4 КТ – за обявяване на недействителност на клаузата от трудовия договор и последващите анекси към трудовия договор, която

предвижда, че първите два планирани и приключени сектора за всеки ден

ще се считат включени в размера на основната брутната заплата на служителя, като работодателят няма да прави отделни плащания за тези

сектори.

по чл. 128, т. 2 от КТ - за сума в размер на 17 091,70 лв., претендирана

като неизплатен остатък от т. нар. “секторно плащане” - за изпълнени

сектори (полети) за периода 01.10.2019г. до 30.09.2022г. (посочени в колона 6 от Таблица 1 в исковата молба), ведно със законната лихва,

считано от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 2 597,07 лв. за забава относно същите секторни

плащания и за посочени в колона 7 от Таблица № 1 към исковата молба

периоди до датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г.;

-по чл. 215, ал. 1 от КТ - за сума 35 390,74 лв. (допуснато в последно осз изменение, съгласно молба на л. 424 от делото), претендирана като неизплатен остатък от командировъчни пари, дължими за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. вкл.;

по чл. 177 КТ - за сума в размер на 8 102,02 лв. (допуснато в последно

осз изменение, съгласно молба на л. 424 от делото), претендирана като

неизплатен остатък от трудово възнаграждение за дните, в които ищецът

е ползвал платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до окончателното

изплащане; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение 1 307,90

лв. (заявено в последно осз изменение и молба на л. 424 от делото) и за забава за посочени в таблица № 4 към исковата молба периоди до датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г.;

по чл. 224 от КТ - за сума в размер на 4 773,55 лв. (допуснато в последно осз изменение, съгласно молба на л. 424 от делото),

претендирана като неизплатен остатък от обезщетение за неизползван

платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношение между

страните; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до окончателното изплащане;

по чл. 264 КТ - за сума в размер на 602,81 лв., претендирана като

неизплатено възнаграждение за работа на официални празници за периода 01.10.2019 г. до 30.09.2022г. вкл., ведно със законната лихва,

считано от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до окончателното изплащане; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 84,81 лв. -

обезщетение за забава за посочени в таблица № 5 към исковата молба

периоди до датата на подаване на исковата молба;

В исковата молба ищецът твърди с сключен между страните трудов договор от 04.05.2018г. и последно сключени анекси: от 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и прекратяване на договора, считано от 01.10.2022 г. със Заповед № 22271/30.09.2022 г.

Ищецът се позовава, както на трудовия договор и измененията към същия, така и на вътрешните правила, така наречени Вътрешни политики на работодателя (част от които са т.нар. Обяснения за работното заплата), издадени от клона в РБ на дружеството и действали за различните части от процесния период.

Твърди, че според т. 5а от трудовия договор, страните се съгласяват за дължими към служителя: обща брутна заплата, която ще включва: основна заплата бруто /посочена като годишна сума и месечна/, както и 4 брутни еднократни суми годишно – за допълнителна работа; - за часове в готовност; - за следобедни и нощни смени; - за прослужено време;

Твърди, че с клаузата на т. 5б от трудовия договор страните са се съгласили „впоследствие“ служителят да има право на т.нар. стандартна заплата. След всеки планиран и приключен сектор (полет) служителят има право на т.нар. секторно плащане (като за първите два планирани сектора за всеки ден ще се считат включени в размер на брутната заплата на служителя, като работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, а за всеки следващ стандартен сектор ще бъде конкретно посочена. Секторните плащания са различни по размер в зависимост от вида на полета: стандартен , среден, дълъг и свръх сектор (полет). Предвиждат се и допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV Наредба за командировките и специализациите в чужбина, чиито размери са променяни, както се били променяни през периода на ТПО и правилата за начисляване на секторните плащания;

От страна на ищеца се счита, че клаузата относно неплащането на първите два сектора за деня противоречи/заобикаля закона - и по-специално на разпоредбите на чл. 242 от КТ и чл. 247 от КТ във връзка е чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2,т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което не може да служи като основание за не начисляване и/или неплащане от страна на работодателя на уговорените „секторни плащания“ за някои от международните рейсове (сектори), които ищецът е изпълнил през исковия период (било то първите два или някои от последващите международни полети, изпълнени през съответния ден).

Ищецът твърди, че неправилно ответникът не е включвал секторните плащания при определяне на възнагражденията по чл. 177, ал. 1 от КТ за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск през периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. включително.

Относно командировъчните пари ищецът твърди, че с трудовия договор и анексите страните са се съгласили плащанията на командировъчни пари да бъдат извършвани съгласно Раздел IV от НСКСЧ, но ответникът е начислявал и изплащал на ищеца командировъчни пари в по-нисък размер от минималния размер, предвиден в Приложението към НСКСЧ за изпълняваната от ищеца длъжност.

През периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2022 г. включително ищецът е полагал труд по време на официални празници, но ответникът не му е изплащал в съответствие с разпоредбата на чл. 264 от КТ удвоения размер на дължимото в двоен размер трудово възнаграждение.

Твърди, че на ищеца е било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но в по-нисък размер от дължимия, тъй като плащането не било калкулирано с включване на изработените през последния пълен отработен месец сектори, т.е. полети.

От страна на ответника исковете се оспорват:

с Възражение, че неговият клон в РБ, а не•••••••••Я Цтр е бил

работодател на ищеца;

Възражение, че не се дължат “секторни възнаграждения” за първите два

планирани сектора за всеки ден, които претендира ищеца;

Липса на нормативно задължение за работодателя да заплаща “секторни

възнаграждение”, както липсва на нормативно уредени правила относно

структурата и начина им на изплащане;

Плащанията за сектор се изчисляват и плащат на периоди до 21-20 число

от същия календарен месец, а дължимите за от 21-30-то число от месеца

се изплащат през следващия календарен месец

Въздухоплавателните средства, на които е летял ищецът, не са български,

поради което Наредба за командировките и специализациите в чужбина

към въздухоплавателните средства не е приложима относно размерите на командировъчните средства;

Оспорва претендираните от ищеца 55 евро/ден, като твърди, че дължими

и заплащани към ищеца са били командировъчни пари в размер на 48,90

лв.

Възражение, че “секторните възнаграждения” не се включват в размера

на брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец по чл. 177 от КТ;

Трудовият договор предвижда заплащане на фиксирана сума за работа

през официални празници/почивни дни;

Неправилно включване от страна на ищеца на “секторните

възнаграждения” при изчисляване на дължимия размер на обезщетение

за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ.

Заявеното възражение във връзка с предоставена на борда на самолета безплатна храна не е включено в доклада на съда и заявените във връзка със същото доказателствени искания са отхвърлени в първо съдебно заседание, тъй като това възражение е заявено с първи път с молба на ответника от 06.06. 2023 г., тъй като възражението е за фактическо обстоятелство и поради това е преклудирано с изтичане на срока за отговор, изтекъл през месец април 2023 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, според което за работодател по трудовото правоотношение следва да се счита клонът, а не дружеството. В трудовия договор от дата 04.05.2018 г. (л. 13 от делото), както и в последващите анекси от 20.02.2019, 01.05.2020 г. ясно е посочено, че същите се сключват от Уиз Еър Унгария Кфт. (преобразувано впоследствие в Уиз Еър Унгария Црт. - Wizz Air Hungary Zrt., л. 95 от делото), действащо в РБ чрез своя клон в страната, от което следва, че страна по трудовото правоотношение с ищеца е чуждестранното дружество, а не неговият клон.

В заглавната част на трудовия договор от дата 04.05.2018 г. изрично е посочено, че същият се сключва от •••••••. …., наричан по-долу „Работодател“, и действащо чрез ••••••“ (л. 13 от делото).

В същия смисъл е и клаузата на т. 9 от трудовия договор, където е посочено, че „Служителят приема, че изпълнителният директор на клона на Уиз Еър Унгария Кфт. ще упражнява правата на работодател“. Следва, че подаването на Уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда до НАП о••••••редставлява изпълнение на част от работодателската компетентност, която е допустимо да бъде делегирана от работодателя, като такива технически действия не превръщат изпълнителя в работодател. Аналогично и представянето на Правилник за вътрешния трудов ред, съответно - Вътрешни правила за работна заплата и т.нар. Обяснения на заплатите – л. 72-94 от делото, които са издадени от ••••••••“ представляват вътрешни актове, които освен че е допустимо, също и е обосновано да бъдат издадени от регионално действащия клон на чуждестранното дружество в РБългария, доколкото целта е правилата да се прилагат за български служители.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е работил при ответника, първоначално на длъжност „Младши член на кабинния екипаж“, а впоследствие – считано от 20.02.2020 г. - на длъжност "стюард/ стюардеса “, като трудовият договор е прекратен , считано от 01.10.2022 г. на основание на чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда със Заповед № 22271/30.09.2022 г.

Не е налице основание за обявяване на недействителност клаузите на т. 5, б. „б“ от трудовия договор и възпроизведени в последващите анекси към трудовия договор, които клаузи предвиждат, че „първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутната заплата на служителя, като работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори („След всеки планиран и приключен сектор, работодателя ще заплаща на служителя така наречено "секторно плащане". Сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5 би работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори“.).

Посочената клауза не изключва заплащането на посочените първи два сектора, а единствено уточнява, че възнаграждението за тези два първи полета е включено в размера на основната брутната заплата на служителя, което е вид гарантирано плащане, което няма да подлежи на допълнително индивидуално определяне. Тезата на ищеца за недействителност на цитираната клауза можеше да бъде възприета, ако бе установено, че не се предвижда плащане за първите два сектора (какъвто не е настоящият случай, тъй като ищецът се е съгласил, че основната заплата ще включва плащане за тези два сектора). Следва, че предявеният иск по чл. 74, ал. 4 КТ е неоснователен. Относно паричните искове:

Съгласно приложения по делото Трудов договор от 04.05.2018 г. ищцът А. Ю. П. е назначен по трудов договор в ответното дружество на длъжност "младши член на кабинния екипаж “Упр. на л. 13-20/.

Съгласно клаузата на т.5, а/ от договора, „ служителят ще има право да получава; брутна заплата в размер на 9714,00 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени“. Общата брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно:

-основна заплата: брутна сума в размер на 6120,00 лв. годишно, което прави 510,00 лв. на месец,

-брутна фиксирана сума в размер на 485,70 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл.143 от българския трудов кодекс;

-брутна фиксирана сума в размер на 971,40 лв. годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност;

-брутна фиксирана сума в размер на 1457Д0 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени;

-брутна фиксирана сума в размер на 679,80 лв. годишно за прослужено време.

Съгласно клаузата на т.5, б/ от договора, „След всеки планиран и приключен сектор, работодателя ще заплаща на служителя така наречено "секторно плащане". Сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5 би работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори “. Към момента на подписване на договора размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3- ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец. Служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел ЗУ от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. “/ л. 15 от делото/.

Работодателят се задължава да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия месец.

С Анекс от 20.02.2019 г. на ищецът назначена на длъжност "стюард/ стюардеса “, като възнагражденията се изменят, както следва:

Считано от 21.02.2019 г. се променя клаузата на т.5, а/ от договора, като възнагражденията са увеличени: „ служителят ще има право да получава; брутна заплата в размер на 10685,00 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вносни, в зависимост от броя на месеците, действително отработени „Общата брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно:

-основна заплата: брутна сума в размер на 7720,00 лв. годишно, което прави 560,00 лв. на месец,

-брутна фиксирана сума в размер на 538,00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл.143 от българския трудов кодекс;

-брутна фиксирана сума в размер на 1075,00 лв. годишно за часовете, в които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност;

-брутна фиксирана сума в размер на 161300 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени;

-брутна фиксирана сума в размер на 739,00 лв. годишно за прослужено време.

С Анекс от 01.05.2020 г. за периода от 01 май 2020 г. до 31 март 2021 г. страните са се съгласили да бъде намален размера на т.нар. „стандартно секторно плащане“ за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора (т. е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) - в размер на 18,40 лв. бруто.

Ответникът не е оспорил представения с исковата молба и изследван от вещото лице документ „Обяснение за заплатите на кабинен екипаж“ /л. 73 от делото/, като част от Вътрешни правила за организация на работната заплата в УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ/, както и страните не са оспорили изготвения от вещото лице по назначената експертиза анализ на същите правила, а именно:

Сектор:

Сектор представлява едно излитане и кацане / един полет/. Броят се само секторите от 21-во число на предходния до 20-то число на текущия месец, завършени в един ден, след втория, за да се изчисли размера на „секторното плащане“. Във ведомостите за РЗ тези плащания са описани като перо „ секторни плащания“ и са включени в трудовото възнаграждение за месеца, като се изчисляват на база различна от тази за трудовите възнаграждения, тъй като с трудовия договор и анексите е уговорена изрично цената на тези плащания.

Основна заплата:

Основната заплата се начислява за работни дни от 1-во до 30/31/- во число на месеца, съгласно действително отработените дни. Работните дни в месеца се определят на база на норматива работно време - брой работни дни в месеца без уикенди и празнични дни, без болнични и неплатен отпуск, като в нея са включени, съгласно трудовия договор: пСумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя“.

Договореното годишно трудово възнаграждение, съгласно ТД и анекси се разделя на 12 месеца и се получава базисната месечна работна заплата /1/12 част/, която се раздела на броя на работните дни за съответния месец и се умножава по броя на действително отработените дни в месеца. Ищцът е полагала труд по график и възнаграждението за „секторно плащане“ и платен годишен отпуск се изчислява на база на едномесечен период от време, считано от 21-во число на предходния месец до 20-то число на текущия месец.

Трудовото възнатраждение се изплаша до 10-то число на сле дващия месец /чл.14 от ВПРЗ/

Командировъчни пари:

Командировъчни дневни пари се изплащат за периода от 21-во число на предходния месец до 20- то число на текущия месец, като за този период се изчисляват летателните дни и се умножават по дневната ставка за командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. съгласно трудовия договор т.5/ б.

Командировъчни пари се изплащат и за първите два сектора приключени от служителя в един летателен ден, възнаграждението за които е включено, в основното трудово възнаграждение./ - съгласно документ Обяснение на заплатите Кабинен екипаж прил. на л. 72-83 Дефинирани са два вида пари за командировка.

Дневни пари/ Per Diem/ : изчисляват се на брой отработени дни / летателни дни х ставката според длъжността. Не се облагат с данък и осигурителни вноски.

Командировъчни пари /Daily Allowance / : изплашат се при нощувки извън базата по 30 евро на нощувка, авансово при планирани нощувки в началото на месеца.

Платен годишен отпуск:

Възнаграждението за платения годишен отпуск се начислява, както следва: Месечна брутна работна заплата : брой работни дни в месеца, разделена на работните дни по норматив за месеца X брой дни в платен отпуск.

Изчислението като брой дни, за ползван платен годишен отпуск, се прави на двумесечна база за периода от 21-во число на предходния месец до 20-то число на текущия месец.

Относно предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ - за сума в размер на 17 091,70 лв., претендирана като неизплатен остатък от т. нар. “секторно плащане” - за изпълнени сектори (полети) за периода 01.10.2019г. до 30.09.2022г. (посочени в колона 6 от Таблица 1 в исковата молба):

По същество ищецът претендира плащане за секторите, които представляват първите два планирани сектора за всеки ден. Както се изясни по-горе, с клаузите на т. 5, б. „б“ от трудовия договор и последващите анекси към трудовия договор, ищецът се е съгласил, че няма да получава отделно плащане за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден, защото според индивидуално уговореното с ответника, плащането за тези сектори ще се счита включено в размера на основната брутната заплата на служителя. Ищецът не спори, че е получил плащане на основната брутна заплата, от което следва, че е получил заплащане на посочените първи два сектора за всеки полетен ден като компонент от основното трудово възнаграждение. Само поради посоченото, искът се явява неоснователен.

Независимо от така направения извод и дори и да се приеме, че ищецът претендира неизплатени в пълен размер секторни плащания за полети за след втория полет за всеки ден, от неоспореното заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е получил плащане на всички дължими „секторни плащания“ за посочения от ищеца период 01.10.2019г. до 30.09.2022г. съгласно уговореното в трудовия договор и анекси към него, а именно за прелетените сектори за всеки 3-ти, 4- ти и т.н. сектори (общо 130 бр. равни на 3612,80 лв.), които са тези след 1- ви и 2-ри сектор за всеки полетен лен, поради което няма дължими секторни плащания за изплащане.

Следва, че са неоснователни: предявеният иск по чл. 128, т. 2 от КТ - за сума в размер на 17 091,70 лв., претендирана като неизплатен остатък от т. нар. “секторно плащане” - за изпълнени сектори (полети) за периода 01.10.2019г. до 30.09.2022г. (посочени в колона 6 от Таблица 1 в исковата молба), както и обусловеният иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 2 597,07 лв. за забава до датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г.

Относно предявения иск по чл. 215, ал. 1 от КТ - за сума 35 390,74 лв. (съгласно заявено в последно осз изменение и молба на л. 424 от делото), претендирана като неизплатен остатък от командировъчни пари, дължими за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. вкл.:

Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Не се спори, че дължимите към ищеца възнаграждения следва да включват и командировъчни пари така, както е предвидено в трудовия договор. Спорът на страните е относно дължимия размер.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/ към въздухоплавателните средства не е беля приложима относно размерите на командировъчните средства на неговия бивш служител. С клаузата на т.5, б от трудовия договор страните по договора са се съгласили служителят да получава „командировъчни пари по смисъла на Раздел ІV от НСКСЧ и в размери, които допълнително ще бъдат установени със заповед на работодателя“ (л. 15 от делото). Само с оглед така изрично предвиденото в трудовия договор, следва, че е без значение под чий флаг са летели въздухоплавателните средства, на борда на които ищецът е изпълнявал командировките.

Не се установява акт на работодателя, който да установява конкретен размер на командировъчните пари. От страна на ответника не се сочи на какво основание счита, че са дължими командировъчни пари именно в размер на 48,90 лв. – не се сочи нарочна заповед на работодателя.

Следва, е са приложими командировъчни пари на ден в размерите, установени с НСКСЧ.

Съгласно чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително екипажите на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а към наредбата.

По силата на изменението с Анекса от 20.02.2019 г., ищецът е назначен на длъжност "стюард/ стюардеса “, която длъжност подлежи на съобразяване при определянето на командировъчните пари за посочения от ищеца период от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. вкл.

Съгласно Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2, командировъчните пари на ден за длъжност „стюардеса“ са в размер до 55 евро.

От експертното заключение се установява, че при дължими командировъчни пари по 55 евро на ден/107,57 лв., за периода 01.10.2019 - 30.09.2022 г. за общо 329 бр. летателни дни х55 евро на ден/107,57 лв./ са дължими общо 18095,00 евро х 1,95583 = 35 390.74 лв.

С оглед установеното от вещото лице, че за същия период и като командировъчни пари на ищеца са изплатени 19 521,68 лв., следва, че към ищеца са дължими още 15 869.06 лв. (35 390.74 лв. - 19 521,68 лв.), до който размер се явява частично основателен предявеният иск по чл. 215, ал. 1 от КТ.

Така направеният извод не се променя с оглед възможността по чл. 31, ал. 6 НСКСЧ работодателя да определи различен от наредбата размер на командировъчните пари в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа („Ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове”). Както се посочи погоре, ответникът не твърди и не установява заповед на работодателя, която да предвижда размер на дневните командировъчни пари в размер, по-нисък от 55 евро/ден. Наред с това действителният смисъл на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ е възможност за работодателя да определи само по-висок размер, не и понисък от предвидения в приложението към наредбата.

Съдът намира, че определяне на командировъчни пари в размери, по-ниски от наредбата, е допустимо само ако работодателят приложи образуване на единна средна ставка по реда на чл. 32, ал. 3 вр. ал. 2 от НСКСЧ ( ал. 3 „В рамките на командировъчните пари на екипажите, определени по единната средна ставка за въздушен и воден транспорт, се допуска изплащане на по-ниски и по-високи индивидуални ставки, диференцирани по категории персонал и съобразно условията на труд въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието. ) Ако действителният смисъл на наредбата в чл. 31, ал. 6 е бил установените от наредбата размери да не ограничават преценката на работодателя относно минималния допустим размер, то в такъв случай правилата на чл. 32, ал. 3 вр. ал. 2 биха били излишни. В случая няма твърдения от страна на ответника за приложено образуване на средна ставка.

Наред с това - дори и условно да се приеме за вярно тълкуване на правилото на чл. 31 НСКСЧ в смисъл, че не е установен минимален размер на командировъчните пари, то това тълкуване не би отговаряло на целта на повисокия по степен нормативен акт – Кодекса на труда, който регламентира закрила на служителя по трудово правоотношение – закрила, която е установена в чл. 228, ал. 2 КТ, който предвижда, че размерите на обезщетенията по чл. 215 КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Иначе казано, дори и редакцията на чл. 31 НСКСЧ да позволява тълкувателен извод, че наредбата не установява минимални размери на командировъчните пари, то този извод е несъответен на целта закона и само поради това не е допустимо да се възприеме при правоприлагането.

По исковете с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сума в размер на 8 102,02 лв., претендирана като неизплатен остатък от трудово възнаграждение за дните, в които ищецът е ползвал платен годишен отпуск; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение 1 307,90 лв. и за забава за посочени в таблица № 4 към исковата молба периоди до датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г.:

Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ , за времето на платения годишен отпуск, работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се начислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ , когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни възнаграждения с постоянен характер /ал. 2/.

Смисълът на нормата е, при възможност, база на изчисленията да бъде възнаграждението, получено от служителя за месеца, който предхожда ползването на отпуска, защото това е възнаграждението, което съответства на последно най-актуалната и най-пълна натовареност на служителя.

Спорно между страните е дали правилно е било определено брутното трудово възнаграждение, което да служи като база за изчисленията относно дължимото обезщетение по л. 177 КТ.

От заключението по назначената експертиза се установява, че на ищеца са били изплатени : 6505,02 лв., като в размера на ползваната за база БТВ не са били включени секторните плащания за след 2-ри полет. Изяснява се, че извършеното от ответника плащане е на база БТВ, в което работодателят е включил:

-основното месечно възнаграждение (т.е. калкулирани са първите и вторите секторни плащания, които се считат включени);

-допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,

-възнаграждение за работа, извършена извън графика -възнаграждение в режим на готовност,

-възнаграждение за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени;

Съдът намира, че секторните плащания за 3-ти, 4-ти и пр. полети е следвало да бъдат калкулирани в размера на БТВ за съответния пълен последен месец преди ползването на отпуска, по следните съображения:

Съгласно чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 КТ се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.

Видно е, че допълнителните възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ, не са само с постоянен характер (предвидените в чл.17 ал.1, т. 3 от НСОРЗ). Допълнителните възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ могат да бъдат и такива възнаграждения, кои не са с постоянен характер, но са определени според прилаганите системи за заплащане на труда и подлежат на калкулиране при определяне на размера на БТВ са предвидените чл.17 ал.1, т. 2 от НСОРЗ)

Като възнаграждения, които може да не са с постоянен характер, но подлежат на калкулиране при определяне на размера на БТВ в утвърдената практика на ВКС се приема, че са предвидените в трудовия договор или акт на работодателя като възможни за получаване т.нар. бонуси. Така, с Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о., ГК, и Решение № 181/22.07.2015 г. по гр. дело № 4554/2014 г. на IV г. о. на ВКС: постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че допълнителните плащания (сред които и бонусите) представляват възнаграждения по смисъла на чл.17 ал.1, т. 2 от НСОРЗ (за които нормата не изисква да са с постоянен характер) и също се вземат предвид при обезщетенията по чл. 228 КТ само ако имат характеристиката на допълнително възнаграждение, регламентирано от работодателя и дължимо според прилаганите системи за заплащане на труда.

Така и мотивите на решение на СЕС от 15.09.2011 г., постановено по преюдициално запитване по дело № С-155/10, задължително за националните юрисдикции, се сочи, че чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.011.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и клауза 4 от споразумението, приложено к ъ м Директива 2000/79/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. относно Европейското споразумение за организация на работното време на мобилните работници в гражданската авиация, сключено от Асоциацията на европейските авиокомпании /АЕА/, Европейската федерация на транспортните работници /ЕТF/, Европейската асоциация на пилотите /ЕСА/, Асоциацията на европейските регионални авиокомпании /ЕRA/ и Международната асоциация на въздушните превозвачи /IACA/, трябва да се тълкуват в смисъл, че по време на годишния отпуск транспортните пилоти имат право да продължат да получават не само основната си заплата, но и първо, всички компоненти, същностно свързани с изпълнението на задачите, които са им възложени с трудовия договор и за които им се заплаща парична сума, добавяна при изчисляването на общото им възнаграждение, и второ, всички компоненти, свързани с личния и професионален статут на съответния транспортен пилот. Съгласно мотивите на цитираното решение, изразът "платен годишен отпуск", съдържащ се в чл. 7, § 1 от Директива 2003/88 означава, че за периода на "годишния отпуск" възнаграждението трябва да бъде запазено и за този период на почивка работникът трябва да получава обичайното си възнаграждение, т. е. през периода на своята почивка и отдих работникът трябва да разполага с икономически условия, които са сходни на тези, при които полага труд. В този смисъл всяко неудобство, което е същностно свързано с изпълнението на задачите на работника съгласно трудовия му договор и за което на работника се заплаща парична сума, добавяна при изчисляването на общото му възнаграждение, каквото неудобство за транспортните пилоти е летателното време, задължително трябва да бъде отразено в сумата, която работникът има право да получава за времето на годишния отпуск.

Предвид изложеното и тъй като трудовият договор с ищеца предвижда ежемесечно изплащане на секторни плащания, то следва, че всички предвидени с ТД секторни плащания (т.е. не само включените в основното възнаграждение за 1-ви и 2-ри полет), но и секторните плащания след втори полет представляват компоненти от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 („ възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда), въз основа на което следва да бъде определено възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 177 КТ.

С оглед изложеното по-горе следва, че базата на БТВ следва да бъде увеличена с размера на секторните плащания за 3-ти, 4-ти и последващите полети (т.е. без първи и втори секторни плащания, които като включени в размер на основното трудово възнаграждение са били калкулирани от ответника). От експертното заключение се установява, че при включване в размера на БТВ на секторните плащания за 3-ти, 4- ти и последващите полети, дължимото обезщетение по чл. 177 КТ е в размер на 7 125,98 лв. На ищеца е изплатено възнаграждение за платен годишен отпуск в размер на 6 505,02 лв., следователно дължими към ищеца са още 620,96 лв. като обезщетение по чл.177 от КТ Законната лихва върху главниците в общ размер на 620.00 лв. за забава в периода от 11.11.2019 г. до 10.11.2022 г. е общо в размер на 77.29 лв. – до които размери предявените искове по л. 177 КТ и л. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват частично основателни.

Относно иска по чл. 224 от КТ - за сума в размер на 4 773,55 лв., претендирана като неизплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 и ал. 2 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на цитираната по-горе разпоредба на чл. 177 КТ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най малко 10 работни дни, а когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер).

Ищецът твърди и положително се установява, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в по-нисък размер от действително дължимия.

С оглед изложените по-горе съображения относно иска по л. 177 КТ, съдът намира, че базата на БТВ, въз основа на която подлежат на извършване изчисленията, следва да бъде увеличена с размера на секторните плащания за 3-ти, 4-ти и последващите полети и без калкулиране на секторните плащания за първи и втори полет, които като включени в размер на основното трудово възнаграждение са били калкулирани от ответника при определяне на обезщетенията по чл. 177 и чл. 224 КТ.

Поради това измежду предложените от вещото лице варианти на изчисления съдът възприема като обоснован и правилен варианта, при който изчисленията са направени като „към брутната базисна заплата се прибавят само изплатените „секторните плащания“ по ведомост за РЗ , за 3-ти и 4- ти и т.н. сектор“, при което се явява дължимо обезщетение за 51 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 041,29 лв. Изплатени по чл. 224 КТ са 3 275,73 лв., при което следва, че неизплатеният остатък е в размер на 765,56 лв. (л. 404 от делото; стр. 19 от заключението). Искът е неоснователен за разликата над 765,56 лв. до пълния претендиран размер 4 773,55 лв.

Относно исковете по чл. 264 от КТ - за сума в размер на 602,81 лв., претендирана като неизплатено възнаграждение за работа на официални празници за периода 01.10.2019 г. до 30.09.2022г. вкл., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 84,81 лв. - обезщетение за забава за посочени в таблица № 5 към исковата молба периоди до датата на подаване на исковата молба:

Съгласно чл. 264 КТ, за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

От експертното заключение се установява, че за периода 01.10.2019 г. до 30.09.2022г. вкл. ищецът е полагал труд през 11 празнични дни, за които дължимото възнаграждение по чл.264 от КТ, което не се установява да е начислено и изплатено от ответника, е в размер на 610.59 лв. Законната лихва върху тази главница и за забава в периода от 10.01.2020 до 10.11.2022 г. е общо в размер на 85.91 лв. С оглед диспозитивното начало исковете подлежат на уважаване до претендирания от ищеца по-нисък размер, а именно : 602,81 лв. – главница, 84,81 лв. - обезщетение за забава.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е основателна за сумата 856,81 лв. (от общо сторени в размер на 1640 лв., от които: 640 лв. – разходи за превод на документи; 1000 лв. – адвокатски хонорар). Съобразява се адвокатското възнаграждение е заплатени по 6 бр. главни искове, от които един – неоценяем. При липсата на конкретизация на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск и при липсата на друг начин за съизмеряване на оценяемите и неоценяемите предявени искове, съдът приема, че за всеки главен иск възнаграждението е равно, независимо че един от главните искове е неоценяем, а останалите – оценяеми. По тези съображения се приема от съда, е 1/6 част от платеното адв. възнаграждение е относно неоценяемия иск по чл. 74, ал. 4 КТ – 166,67 лв. , а останалите 5/6 части от 1 000лв., или 833,33 лв. представляват платения от ищеца хонорар по паричните искове, за които съразмерно на уважената част се следват 216,81 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК претенцията на ответника за разноски е основателна за 3659,29 лв. (от общо сторени в размер на 8 797,54 лв., от които: 500 лв. – депозит експертиза 8 297,54 лв.), по следните съображения:

Аналогично на изложеното по-горе относно адвокатското възнаграждение, съдът приема, че 1 382,92 лв., представляващи 1/6 част от хонорара на ответника, са заплати за защита по неоценяемия иск, а останалите 5/6 части – за 6 914,62 лв. – за паричните искове. С оглед фактическата и правна сложност на делото, което касае специфични правила за заплащане на труда, съдът намира, че всъщност заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е прекомерно ниско в сравнение с реално дължимото, а изплатеното от ответника е съответно на тежестта на спора.

След РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита, че Наредба № 1/09.07.2004 г., е незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски възнаграждения, но съдът намира, че същата наредба представлява ориентир за средни пазарни цени на адвокатския труд, като изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в рамките на средните пазарни цени.

С оглед обстоятелството обаче, че ищецът е физическо лице и предявените искове са за защита на негови трудови права, съдът намира, че като икономически по-слаба страна в сравнение с бившия работодателответник, на ищеца следва да се признание право на намаляване на тежестта относно разноските на ответника. Поради това съдът приема, че за ищеца са прекомерни разноските за адвокатско възнаграждение на ответника над 4 200 лв. общо, като разпределението подлежи на извършване като 1/6, т.е. 700 лв. се приемат заплатен от ответника хонорар за неоценяемия иск, а останалите 3 500 лв. – общо за паричните искове. 2589,39 лв. – са съответната на отхвърлената част за паричните искове, като 700 лв. – за отхвърления неоценяем иск. Общо 3289,39 лв. – дължим адвокатски хонорар. За ССЕ – 369,91 ЛВ. от общо сторени от ответника 500 лв. Или общо ищецът следва да заплати на ответника 3659,29 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата 720,82 лв., представляваща държавна такса, както и сумата 369,91 лв. – част от платения от ответника в размер на 500 лв. депозит за ССчЕ.

Воден от горното, съдът