Решение № 15233 от 29.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48100/2025 г.

№ 20251110148100 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба подадена от Ц. М. Д. против •••, с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10 112,52 лв. равностойността на 5170,45 евро, представляваща обезщетение за дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.10.2025 г., до окончателното й изплащане, сумата от 800 лв., равностойността на 409,03 евро, представляваща лихва за забава от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г. В открито съдебно заседание от 29.05.2026 г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искове, чрез намаляването им от сумата от 5170,45 евро до сумата от 4062,30, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и по иска за мораторна лихва за забава от сумата от 409,03 евро до сумата от 340,22 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г. Ищцата твърди, че въз основа на трудов договор, сключен с ответника, е била назначена на длъжност „•••“ (•••) в сектор „•••“ към •••. Излага доводи, че месечното й възнаграждение се формира от заплата за длъжност по чл. 180, ал. 1 ЗМВР, добавка за работа в МВР по чл. 180, ал. 1 ЗМВР и от добавката за прослужено време в МВР съгласно чл. 37 от действащия Колективен трудов договор № 812100¬23063/10.12.2024 г., обявен със Заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на МВР. Поддържа, че заплатата за длъжност била 1639 лв., като добавката за работа в МВР била 5 % за всички служители, а именно - 76,75 лв. За процесния период ищцата е имала прослужени и признати 41 години, с оглед което към месечното й възнаграждение се добавяли 41 % върху заплатата за длъжност или 629,35 лв. Поддържа становище, че с Писмо № 8121з- 7435/17.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, е уреден редът за преизчисляване на възнагражденията на служителите на длъжност „•••“, като същите следва да бъдат съообразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г. Ищцата сочи, че аналогична на нейната длъжност се явявала тази на „•••“, с код по НКПД 3513 3003. Твърди се, че за процесния период ищцата е получавала по-ниско месечно възнаграждение от полагащаото й такова, с 151,84 лв. В исковата молба се релевират доводи, че заплатата на ищцата следва да бъде увеличена с 40,61 % спрямо определената максимална заплата за длъжност в Раздел VII.2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121 з- 919/2017 г. Претендира, че брутното й трудово възнаграждение следва да бъде в размер на 3364,71 лв., от които заплата за длъжност - 2304,60 лв., добавка за работа в МВР - 115,23 лв., и добавка за прослужено време в МВР - 944,89 лв. Моли за уважаване на исковите претенции с прсъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът в писмен отговор оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищцата е била назначена като ••• в сектор „•••“ към ••• въз основа на Трудов договор № ••• г., че със Заповед 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи, е приет Колективен трудов договор № 812100- 23063/10.12.2024 г., както и че с Писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г., Министърът на вътрешните работи е уредил реда за преизчисляване на възнагражденията на служителите на длъжност „•••“. Поддържа, че след 17.04.2025 г. претендираните възнаграждения били начислени и изплатени на служителката със заплатите през м. май и юли. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 180, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за процесния период, размера на дължимото трудово възнаграждение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че служителят не е престирал труд в процесния период или че дължимото трудово възнаграждение е платено изцяло. С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е била назначена при ответника на длъжност „•••“ в сектор „•••“ към ••• въз основа на Трудов договор № 513р- 8881/02.02.2017 г., че със Заповед 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи е приет Колективен трудов договор № 812100-23063/10.12.2024 г., както и че с Писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г. на на министъра на вътрешните работи, е уреден редът за преизчисляване на възнагражденията на служителите на длъжност „•••“. От представения по делото Трудов договор № 513р-8881 от 02.02.2017 г. (л.42), се установява, че между страните е налице трудовоправоотношение с предмет - Работодателят възлага, а Служителят приема да изпълнява длъжността „•••" – ••• в сектор ••• към отдел „•••“ при ••• при възнаграждение - основно месечно възнаграждение 1096 лева; добавка за работа в МВР - 5% от заплатата за длъжност; допълнително възнаграждение за прослужено време, съгласно министерска заповед; допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, облекло и храна, съгласно министерска заповед; с пълно работно време при 8 часов работен ден; основен годишен отпуск в размер на 25 дни и допълнителен отпуск за трудов стаж над 5 години, като на всеки две години трудов стаж отпуска се увеличава с един работен ден, но не повече от 35 работни дни за календарна година. Между страните по делото не се спори, че ищцата е полагала труд и е изпълнявала трудовите си задължения през исковия период. Видно от представеното трудово досие на Ц. М. Д., последната престира труд в органите на МВР считано от 02.10.1985 г. (л.23). По делото са приложени специфична длъжностна характеристика за длъжността „•••“ в сектор „•••“ към ••• при •••“ (л.45) и специфична длъжностна характеристика на длъжността „•••“ в сектор „•••“ към ••• при •••“ (л.74), от които е видно, че описаните основни длъжностни задълженията са идентични. От приобщените справки от ••• се установява, че за периода 01.01.2025 г. - 30.09.2025 г. за длъжност „•••“ в ••• на ••• е определено основно месечно възнаграждение за процесната длъжност, в размер на 1 644,00 лв. По делото е представена заповед относно добавката за работа в МВР, съгласно която добавката е в размер на 5% върху индивидуалната заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. От съдържанието на Колективния трудов договор с рег. № 812100-23063/10.12.2024 г., който е обявен със Заповед № 8212з-1722/13.12.2024 г. на Министъра на вътрешните работи и публикуван на официалната интернет страница на МВР, https://www.mvr.bg/ssp/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/% %D0%B8- %D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0% се установява, че договорът влиза в сила на 01.01.2025 г. и има срок на действие 2 години - до 31.12.2026 г. включително. Видно от писмо с рег.№ 8121р-7435/17.04.2025 г. (л.12) на Министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, във връзка с постъпили запитвания по изпълнение на писмо с рег. № 8121р5758/26.03.2025 г., по отношение на определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности “•••” и “старши специалист”, същите следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з- 919/2017 г. По делото е прието заключение от вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано, обективно, и неоспорено от страните в производството. От заключението на вещото лице се установява,че през процесния период от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г., Ц. М. Д. е заемала длъжността „••• /•••/“ в сектор „•••“ към ••• при •••. Oт извлечение от разплащателна ведомост за процесния период, вещото лице е констатирало, че възнаграждението за посочената длъжност е в размер на 1 535,00 лв.; добавка за работа в МВР - 5%, изчислена върху заплатата за длъжност 1 535,00 лв. х 5%, е в размер на 76,75 лв.; основна заплата, формирана като сбор от заплатата за длъжността и добавката за работа в МВР 1 535,00 лв. + 76,75 лв., възлиза на сумата от 1 611,75 лв.; добавка за прослужено време в МВР — 41%, начислена върху основната заплата на ищцата от 1 611,75 лв. 1 611,75 лв. х 41%, е в размер на 660,82 лв. Посочено е, че общият размер на брутното месечно възнаграждение на ищцата по-горните компоненти е в размер на 2 272,57 лв. равностойността на 1161,95 евро, а в табличен вид вещото лице е дало заключение, че за процесния период общо брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 20 453,13 лв., равностойността на 10457,52 евро. От заключението се установява, че общият размер на месечното възнаграждение на длъжносттта „•••“, (•••) в ••• при •••, включващ възнаграждението за посочената длъжност и добавка за работа в МВР, е в размер на 1 726,20 лв., равностойността на 882,59 евро. Вещото лице е дало заключение, че за периода 01.01.2025 г. - 30.09.2025 г. е налице разлика между основното месечно възнаграждение на Ц. М. Д. и основното месечно възнаграждение на системните оператори /•••/ в ••• при •••. За ищцата, заемаща длъжността „••• /•••/“ в сектор „•••“ към ••• при •••. Заплатата за длъжността на ишцата е в размер на 1 535,00 лв. месечно. Добавката за работа в МВР е 5%, или 76,75 лв. месечно, като основното месечно възнаграждение, включващо заплата за длъжност и добавка за работата й в МВР, е в размер на 1 611,75 лв. Посочено е, че за системните оператори /•••/ в ••• при •••, трудовото възнаграждение за длъжността е в размер на 1 644,00 лв. месечно. Добавката за работа в МВР от 5% върху този размер е за сумата от 82,20 лв. месечно, като основното месечно възнаграждение, включващо заплата за длъжност и добавка за работа в МВР възлиза на сумата от 1 726,20 лв. От изложеното се установява, разлика в размер 114,45 лв. месечно, между двете основни месечни възнаграждения на горепосочените длъжности. Вещото лице е дало заключение, че общото парично изражение на разликата за процесния период е в размер на 1 030,05 лв., равностойността на 526,66 евро. Разликата се дължи на различния размер на определената заплата за длъжност. При ищцата заплатата за длъжност е в размер на 1 535,00 лв., докато при системните оператори /•••/ в посочените районни управления, сумата възлиза на 1 644,00 лв. Следователно разликата в заплатата за длъжност е 109,00 лв. месечно. Тъй като добавката за работа в МВР е в размер на 5% и се изчислява върху заплатата за длъжност, разликата в тази добавка е още 5,45 лв. месечно, поради което вещото лице е дало заключение, че общата месечна разлика е в размер на 114,45 лв. От приложеното заключение, се установява, че лихвата за забава изчислена върху всяка отделна месечна разлика от първия ден на забавата до датата на подаване на исковата молба - 06.10.2025 г., определена по реда на ПМС № 426/18.12.2014 г., е в размер на 44,08 лв., равностойността на 22,54 евро. Размерът на максималната заплата за длъжност „•••“ е определен въз основа на Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з - 919/2017 г., в редакцията и съгласно Наредбата за изменение, обнародвана в ДВ, бр. 25 от 25.03.2025 г. Съгласно § 10 от преходните и заключителните разпоредби на същата наредба измененията по § 1 - § 6 и § 8 влизат в сила от 01.01.2025 г., поради което размерът от 1 639,00 лв. е приложим към процесния период. Вещото лице е дало заключение, че увеличената с 40,61% максимална заплата за длъжност „•••“ възлиза на 2 304,60 лв. за един месец. За периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. включително, който обхваща 9 месеца, общият размер е за сумата от 2 304,60 лв. месечно, т.е за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.20205 г. сумата възлиза на 20 741,40 лв., равностойността на 10604,91 евро. От представената експертиза следва, че месечното брутно възнаграждение на ищцата, изчислено на базата на увеличената с 40,61% максимална заплата за длъжност „•••“ и включващо заплата за длъжност, добавка за работа в МВР и добавка за прослужено време по чл. 37 от действащия КТД в МВР, възлиза на сумата от 3 411,96 лв., равностойността на 1744,51 евро. Вещото лице е посочило, че нетната сума за получаване от ищцата на месечното й възнаграждение, изчислена съобразно размера на сумата, която представлява увеличената с 40,61% - максимална заплата за длъжност на ••• (въпрос 5 от експертизата) и включващ заплата за длъжност, добавка за работа в МВР и добавка за прослужено време по чл. 37 от действащия КТД в МВР, е в размер на 2 647,61 лв. месечно, или 23 828,49 лв. общо за периода. Реално изплатената нетна сума по съпоставимите компоненти е 15 883,33 лв. по сбор на месечните стойности. Разликата възлиза общо на сумата от 7 945,16 лв., равностойността на 4 062,30 евро за периода 01.01.2025 г. - 30.09.2025 г. От заключението по допусната експертиза съдът констатира, че размерът на лихвата за забава върху установената разлика в размер на 4 062,30 евро (по въпрос 7 от експетизата), изчислена върху всяка отделна месечна разлика от първия ден на забавата до датата на подаване на исковата молба - 06.10.2025 г., възлиза на сумата от 340,22 лв., равностойоността на 173,95 евро. Лихвата е изчислена по реда на законната лихва за забава, върху нетните разлики по съпоставимите компоненти от възнаграждението за процесния период от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. включително. Съобразно чл. 180, ал. 1 ЗМВР лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР. С разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е предвидено увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерството на вътрешните работи с 20 на сто, като министърът на вътрешните работи следвало до 01.09.2022 г. да внесе в Министерски съвет доклад за структурните промени в Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на § 7 от Наредба № 8121 з-919/2017 г., е отменена с Решение № 4415/26.04.2023 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9516/2022 г., което е оставено в сила с Решение № 11840/04.11.2024 г. на ВАС - петчленен състав, постановено по адм. д. № 5861/2024 г. В него е прието, че при изготвянето на проекта Наредбата за изменение допълнение на Наредба № 8121з919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение министърът на вътрешните работи е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и да се приложи по отношение на всички категории служители, поради което не е било налице основание министърът на вътрешните работи да приеме разпоредбата на §7. Точното прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1. ЗИДЗДБРБ за 2022 г. изисквало разпоредбата на §6 от ПЗР, според която размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в §2, считано от 01.07.2022 г., да се прилага и за лицата, чиито правоотношения са преобразувани в трудови правоотношения на основание §70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), като определените в Приложение 3 максимални размери на заплатите за длъжност следва да позволяват това увеличение, за да бъде спазено изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г. Със Закона за държавния бюджет за 2025 г. е предвидено от 01.01.2025 г. увеличение на основните възнаграждения на всички работещи в системата на МВР към тази дата, т. е. за всеки, който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2025 г. В закона и издадената въз основа на него на основание чл. 177, ал. 4 и 5 и чл. 180, ал. 5, Наредба е предвидено по отношение на кои лица намира приложение увеличението. Съгласно §5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 ЗМВР (ДВ, бр. 19 от 2024 г.) за 2025 г. е 2 296 лв., считано от 01.01.2025 г. С приетата в изпълнение на горецитираното решение на ВАС, разпоредба на §7 за фактически заетите към 22 ноември 2024 г. служители на длъжности „•••“ и „старши специалист“ се определят нови размери на възнагражденията със заповеди на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, считано от 22 ноември 2024 г., като индивидуалната заплата, определена до 30 юни 2022 г., се увеличава с 20 на сто, след което полученият резултат се увеличава с 10 на сто. Съгласно § 8 от Наредбата (в сила от 01.01.2025 г.) в случай че определената по § 7 индивидуална заплата на фактически заетите служители на длъжност „•••“, каквато е заеманата от ищцата длъжност по силата на сключен трудов договор от 02.02.201 7г., или „старши специалист“ е по-ниска от 0,6 от базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 180, ал. 2 от ЗМВР, ръководителите на структури по чл. 37 определят със заповед индивидуална заплата в размер на 1 312 лв., считано от 1.01.2025 г. В Наредбата е посочено, че Параграфи от 1 до 6 и 8 влизат в сила от 1 януари 2025 г. В чл. 180, ал. 2 ЗМВР (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за висше образование - не по-малко от 0,8; 2. за средно образование - не по-малко от 0,6. С Решение № 3263 от 24.03.2026 г. по адм. д. № 7049/2025 г. на ВАС, III о. е прието, че в § 7 от ПЗР от Наредбата (ДВ, бр. 25/2025 г.) няма нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр, тъй като при определянето на възнаграждението за служители със средно образование със статут по КТ е определена пропорцията, получена от съответното възнаграждение, действащо до 31.12.2024 г. отнесено към предвиденото възнаграждение, считано от 01.01.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗМВР. Същата пропорция е използвана и за останалите служители. В мотивите на решението е изложено, че с разпоредбата на §8 се гарантира индивидуален размер за най-ниската длъжност на осн. чл. 180, ал. 2 ЗМВР, който съгласно приложение II-VII съвпада с началната заплата за всички длъжности със средно образование - 1312 лв. С нормативното определяне на минимален размер на възнагражденията за „•••“ от 1 312 лв. в Приложение № 2 от Наредбата (ДВ, бр. 25/2025 г.), се формира увеличение от 40,61%. Горното следва и от справката от проведеното обществено обсъждане, публикувана на сайта на МВР, в което е посочено, че се предвижда увеличение от 933 лв. на 1312 лв. т.е с 40,61%, и публикувания проект на наредбата в Портала за обществено обсъждане, на който се позовава ищцата с исковата молба. Следователно посоченият процент е заложен в нормативно определените минимални размери на заплатите за заеманата от ищцата длъжност. Начините на формиране и размерите на трудовите възнаграждения на служителите на МВР се регулират от ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба №8121з919 от 13.07.2017 г. От анализа на приложимите норми не може да се направи извод, че е възникнало задължение за работодателя да увеличи трудовото възнаграждение на всички работещи в МВР с 40,61%. Видно от Приложение № 2, максималният размер на възнаграждението за ••• е 1639 лв. При определяне на дължимото възнаграждение обаче не е спазено предписанието в писмо с рег. № 8121р 5758/26.03.2025 г. във връзка с писмо рег.№ 8121р-7435/17.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи относно заплатата за длъжността на ищцата, като същата се съобрази със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з- 919/2017 г., който извод следва от заключението на вещото лице и представените писмени доказателства. Такава аналогична длъжност е „•••“ в ••• – •••, с оглед констатираното сходство във възложените по длъжностна характеристика трудови задължения (л.74), за която съгласно съдебно-счетоводната експертиза, е определена заплата от 1644 лв. Следователно размерът на трудово възнаграждение на ищцата следва да бъде изчислен на база заплатата за посочената длъжност. От заключението на вещото лице се установи, че за процесния период от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. дължимото възнаграждение при прилагане на този размер за трудово възнаграждение възлиза на 23 828,49 лв., равностойността на 12 183,31 евро. С оглед изплатеното на ищцата възнаграждение от работодателя съгласно приетата по делото експертиза, е останала непогасена разлика в размер на сумата от 7 945,16 лв., равностойността на 4 062,30 евро за претендирания период. Съобразно изложеното, осъдителният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен,поради което следва да бъде уважен в предявения размер от 4062,30 евро, изменен по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание от 29.05.2026 г. В полза на ищцата следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. По отношение на претендираната лихва за забава с правно основание по чл. 86 ЗЗД, в размер на 340,22 евро за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г., съдът намира следното: В приложения по делото трудов договор №513р8881/02.02.2017 г., страните са уговорили, че периодичността на изплащане на тудово възнаграждение се дължи в брой два пъти месечно – авансово и окончателно през текущия месец. Следователно работодателят изпада в забава без покана на първо число на месеца след изтичане на месеца, за който се дължи заплащането на трудовото възнаграждение. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание като следва да бъде уважен в претендрания размер за сумата от 340,22 евро за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г. съобразно заключението на вещото лице. При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат сторените по делото разноски в доказан размер. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 306,77 евро. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Видно в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025 г. (л.11), липса уговорен начин на плащане между страните, такъв не е посочен и в спъсъка по чл.80 ГПК, приложен от процесуалния представител на ищцата. По изложените съображения, настоящият състав намира, че представеният договор за правна защита и съдействие не удостоверява извършването на разход за адвокатско възнаграждение, договорът няма характер на разписка и не доказва реално извършени разноски, поради което не са налице предпоставките за присъждането им. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати в полза на Софийски районен съд, сумата в общ размер от 388,05 евро, от която сумата в размер на 188,05 евро, представляваща държавна такса по предявените искове и сумата от 200 евро за възнаграждение на вещо лице. Воден от горното, съдът