Решение № 3435 от 11.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5314/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на ",,•••''" ЕООД, чрез юрк. Й. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2600034 от 18.03.2026 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция на труда"- София, с което на жалбоподателя на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 евро за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО). Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, неправилно ангажирана отговорност на дружеството, тъй като товарната рампа не е собственост на дружеството, а на собственика на МОЛ България, както и пострадалия не е имал задължение по длъжностна характеристика да разтоварва, а това е следвало да бъде извършено от водача на товарния камион, доставящ стоката, респективно служител на превозвача, и тези задължения са разписани в изрично подписан договор за превоз. Прави се искане за отмяна на НП. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателя не изпраща законен или упълномощен процесуален представител. Въззиваемата страна в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител юрк. Бонева оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП, като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена от правоимащо лице, в законоустановения срок / НП е връчено на 20.03.2026г., а жалбата е депозирана на 03.04.2026г. съгласно приложеното копие от пощенския плищ и положения върху него печат/, като неправилно е отразено върху НП, че същото е влязло в законна сила на 04.04.2026г., а разгледана по същество и основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 20.01.2026г. – главен инспектор в ИА ГИТ – св. С., след извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 01.11.2025 г. нарушение на ЗЗБУТ, в присъствие на двама свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН с възражение, че служителят М. е преминал всички първоначални и последващи инструктажи и обучения по безопасност на труда, и в задълженията му по длъжностна характеристика не влизало разтоварване на стока. Въз основа на така съставения и предявен АУАН на 18.03.2026 г. било издадено НП № 22-2600034 от Директор на ДИТ - София, като за нарушение извършено на 01.11.2025г. на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗБУТ/ вр. чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване /(Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО) била наложена имуществена санкция на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал.2 от КТ в размер на 1500 евро. Наказващия орган приел, че жалбоподателя в качеството му на работодател не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и живота и по безопасен начин, като е допуснал пострадалия С.Л.М. да използва подвижна нивоизравнителна платформа, която не е в добро експлоатационно състояние. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ, чл. 54 ЗЗБУТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсва пълно и ясно описание на твърдяното нарушение, и в тази насока възраженията на жалбоподателя са основателни. Същото е квалифицирано като такова по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ - "работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин", във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО – "съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат поддържани в добро експлоатационно състояние. В НП се възпроизведени словесно тези разпоредби, като е посочено, че жалбоподателят "в качеството му на работодател не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и живота и по безопасен начин, като е допуснал пострадалия С.Л.М. да използва подвижна нивоизравнителна платформа, която не е в добро експлоатационно състояние. На първо място освен, че проверката е извършена по повод трудова злополука, в АУАН и НП липсва конкретика по нея и в какво се изразява същата. Единствено се сочи, че пострадалия М. е назначен на длъжност „аранжор- касиер“ в ,,•••'' и в деня на злополуката е получавал стока за магазина, като се е намирал между товарната рампа и задната част на товарния автомобил, като се е опитвал да повдигне с ръце механичната товарна платформа, монтирана на рампата, а товарния автомобил в този момент е предприемал маневра заден ход посока товарната рампа, без изобщо да се посочи както в какво се изразява злополуката, така и по какъв начин е настъпила - дали е имало съприкосновение между товарния автомобил и пострадалия при тази предприета маневра от водача, което да се явява в причинна връзка с настъпилата злополука, или е настъпила от съприкосновение между механичната платформа, монтирана на рампата, респективно между самата товарна рампа и пострадалия, както и съответно в какво се изразяват техническите неизправности на съоръжението, които съответно дружеството е било длъжно да отстрани, какви действия по контрол е следвало да предприеме, за да не се стига до този неблагоприятен резултат. Поради и което съдът намира, че описанието на нарушението е лаконично описано в АУАН, и тази лаконичност и непълнота е възпроизведена и в НП. Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго формален процес, като посочените непълноти при описание на нарушението безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите. Касае се за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на НП. Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал. 7, т. 1 от НП). За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение съдът намира, че следва да изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка. На 01.11.2025 г. пострадалият С. М., служител на жалбоподателя се намирал на товарната рамка на МОЛ България за приемане на стока, която била натоварена на товарен автомобил с водач М. М., служител на „,,•••'' ЕООД, осъществяваща превозването на стоката, въз основа на сключен договор за превоз. Товарната рампа била предоставена от собственика на МОЛ България за ползване в търговската дейност на жалбоподателя, като на самата рампа имало монтирана механична товарна платформа, която била подвижна и нивоизравнителна. Ползването на рампата било изрично уредено в договор за наем от 12.09.2017г. между „,,•••'' ЕООД. Пострадалият М. слязъл от рампата и застанал зад товарния автомобил, като се опитал да повдигне платформата, монтирана на рампата, и в този момент водачът на камиона предприел маневра на заден ход към рампата, при което притиснал пострадалия, в резултат на което настъпили тежки наранявания и увреждания, и пострадалия бил транспортиран за оказване на медицинска помощ. От дружеството жалбоподател била извършена самостоятелна проверка на рампата и подвижната платформа, като с констативен протокол № 33766 от 03.11.2025г. било установено, че е изкъртена основа от бетонната плоча, недостатъчно натегнати пружини, едната платформа е със счупен панел, а другата с изправен лост на педала. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Е. С., А. С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, договори за наем и превоз, длъжностни характеристики и други. Свидетелите излагат непосредствените си впечатления при извършената проверка касателно състояните на рампата и поставената подвижна платформа, както и данните за самата злополука и начина на настъпването й, отразена в съставения констативен протокол от проверката. Съдът намира показанията им за логични, лишени от вътрешни противоречия и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира. От писмените доказателства по делото се установяват взаимоотношенията между дружеството жалбоподател и собственика на търговски обект и ползването на съоръжения, намиращи се в сградата за нуждите на търговската дейност на жалбоподателя; задълженията на работника – пострадал при злополуката; задълженията на дружеството осъществяващо транспорта и доставката на стоки за дружеството, между които и разтоварването й в обекта; наличието на инструктажи за работно място, начален, периодичен, извънреден, включително и при работа с разтоварната рампа. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ , която му вменява в качеството на работодател да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, във връзка с чл. 164, ал. 3, т. 2от Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО, По делото се установява, че служител на дружеството-жалбоподател е пострадал при настъпила трудова злополука, но не се установява тя да е резултат от неосъществен от жалбоподателя ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Негов работник е предприел действия, който той не е бил инструктиран да извършва, нито е имал такова задължение, като мотивите за това не могат да бъдат установени със сигурност. Дейността по разтоварване на стоката е била задължение на водача на товарния камион, транспортиращ стоката до обекта, а пострадалия е имал задължение единствено да приеме стоката и да я придвижи от рампата към търговски обект. Предприемането на действия по повдигане на подвижната платформа на височина на каросерията на камиона за улеснение на разтоварването по начина предприет от пострадалия, заставайки зад камиона и лишавайки водача от възможността да го възприеме и да спре предприетата от него маневра на заден ход, съзнавайки, че в случая би могло да се стигне до неблагоприятни последици, както и поведението на водача на камиона, който предприема маневра заден ход без да се убеди, че не съществува опасност, респективно в конкретната ситуация без да осигури човек, който да наблюдава при движение назад и да сигнализира за такава опасност, според настоящия състав са довели до настъпването на трудовата злополука. На следващо място от приложените документи се установява, че рампата и монтираната върху нея подвижна товарна платформа са собственост на собственика на МОЛ България и са били предоставени за ползване при осъществяване на търговската дейност на жалбоподателя, наемател на търговски обект в сградата, като не е имал задължения да поддържа, променя, ремонтира съоръжението, респективно да осъществява контрол при използването му, поради и което съдът намира, че не е осъществено посоченото нарушение на ЗЗБУТ и Наредбата. С оглед горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива, но не претендира такива, а искането на процесуалният представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал.3 от ЗАНН, съдът