Решение № 62 от 19.2.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 1071/2025 г.

гражданско дело № 20254400501071 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК. Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д. Н. Ч. с ЕГН•••••••••• срещу Решение № 1726/ 12. 11. 2025 г. по гр. д. № 4735/ 2025 г. по описа на РС- Плевен. Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски. Въззиваемият „ВиК“ ЕООД – гр. Плевен с ЕИК••• е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В. В. от САК, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивната инстанция. ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното: Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил предявеният от Д. Н. Ч. с ЕГН •••••••••• иск срещу „В и К“ ЕООД с ЕИК••• с правно основание чл. 344, ал.1, т.-1 КТ за отмяна на Заповед № 248/ 04. 07. 2025 г. на управителя на ответното дружество като неоснователен и недоказан. Със същото решение на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./ 409, 03 евро. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е спазена законовата процедура по издаване на заповедта, съответно срокът по чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, съответно са спазени формалните изисквания за съдържанието на заповедта, с подробно излагане на фактическото основание на дисциплинарното наказание. Съдът въз основа на писмените и гласни доказателства е приел, че е налице доказано дисциплинарно нарушение от страна на ищеца по чл. 187, т.3 и т. 10 КТ – неизпълнение на възложената работа и на други трудови задължения, възложени от работодателя. Съответно съдът е обсъдил и съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения съгласно чл. 189, ал.1 КТ, като е съобразил обстоятелствата при които са извършени нарушенията и поведението на ищеца във връзка с тях. Въз основа на извършената цялостна оценка на обстоятелствата районният съд е приел, че е наложено законосъобразно дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд възприема изложените мотиви в обжалваното решение относно законосъобразността на процедурата при издаване на процесната заповед, както и обстоятелствата относно поведението на въззивника преди налагане на дисциплинарното наказание. При преценката на обстоятелствата обуславящи дисципли-нарното нарушение обаче районният съд не е съобразил липсата на правоспособност на въззивника за работа с моторния храсторез, с който е следвало да бъде извършено почистването на района около пречиствателната станция, като тези обстоятелства са посочени от ищеца в първоинстанционното производство и са изложени отново във въззивната жалба. Безспорно от длъжностната характеристика на въззивника става ясно, че същият има задължение да извършва почистване на производствените зони – в сградите със съоръжения и около техническото оборудване и да изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. От доказателствата по делото (доклад от В.В. –ръководител РОЗ Белене, мотивите на процесната заповед, покана за писмени обяснения от управителя на въззиваемия) се установява, че въззивникът е следвало да извърши почистването с моторен храсторез с бензин, което е посочено в доклада на В.В., потвърждава се и от разпитаните свидетели. Моторният храсторез попада в правния режим на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), като съгласно чл. 13, ал.1 от цитирания нормативен акт с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Разпоредбата на чл.13, ал.4, т.5 ЗРКЗГТ посочва категория Тпс – преносима и стационарна техника като отделен вид правоспособност на лицата за работа със земеделската и горската техника. Легалното определение на преносимата и стационарна техника е дадено в §1, т.2 ДР на Наредба №1/ 15. 02. 2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, като в тази техника са включени моторните храсторези, какъвто е използван при почистването на ПСОВ в гр. Белене. Следователно, за да ползва моторния храсторез, въззивникът е следвало да притежава правоспособност по чл. 13, ал.4, т.5 ЗРКЗГТ, каквато същият не е притежавал към момента на почистването на ПСОВ и съответно не е следвало да използва при почистването на ПСОВ и не е следвало работодателят да му възлага такава задача, тъй като същата противоречи на цитираните правни норми. Съгласно чл.126, т. 7 и т. 13 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Следователно работникът или служителят са задължени да изпълняват заповеди на работодателя, които съответстват на закона и на всички останали правни актове, които имат силата на закон между работодателя и работника / служителя, съответно има право да откаже да изпълнява незаконосъобразни заповеди на работодателя. В случая въззивникът като работник при въззиваемия не е отказал пряко да изпълни разпореждането на представител на работодателя за почистване около ПСОВ – Белене с моторния храсторез, но неизпълнението на разпореждането ( което е безспорно установено по делото от събраните доказателства) не би могло да води до налагане на дисциплинарно наказание, тъй като разпореждането не е съобразено с чл. 13,ал.1 и ал.4, т.5 ЗРКЗГТ, които в императив изискват правоспособност за работа с моторен храсторез и съответно притежаването на категория Тпс от въззивника като вид пвавоспособност по цитирания нормативен акт. Липсата на такава правоспособност е законова пречка за работника да работи, съответно за работодателя да разпореди извършването на почистването около ПСОВ с моторния храсторез от въззивника, тъй като това е в нарушение на закона. Следователно, като не е изпълнил незаконосъобразно разпореждане на работодателя, въззивникът не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т.3 и т. 10 КТ и съответно липсва материалноправно основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. По отношение на инструктажа за работа с моторния храсторез въззивният съд приема, че липсва такъв инструктаж, тъй като от представеното копие от книгата за инструктаж за процесния период е видно, че за въззивника е проведен инструктаж по спазване на здравословни и безопасни условия на труд, но не става ясно точно за каква дейност, като е отразено „Периодичен инструктаж на второ тримесечие 2025 г.“ с дата 02. 04. 2025 г. В копието от книгата за инструктаж е видно, че на някои от работниците е извършван извънреден инструктаж с конкретна работа, но за въззивника не е извършван извънреден инструктаж за работа с храстореза. Следва да се има пред вид, че дори и да е извършен инструктаж и за работа с моторния храсторез, това не изключва законовото изискване на чл. 13, ал.1 и ал.4, т.5 ЗРКЗГТ за правоспособност на работника при работата с моторния храсторез. При така развитите мотиви въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва същото да бъде изцяло отменено на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК и процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. С въззивната жалба е отправено искане при отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на въззивника съдът да се произнесе и по искане за възстановяване на въззивника на длъжността, заемана преди дисциплинарното уволнение. Въззивният съд счита, че това искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. От данните по делото става ясно, че с разпореждане № 10377/ 31. 07. 2025 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания към ищеца в едноседмичен срок да уточни петитума, като посочи предявява ли искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3. Разпореждането е получено лично от ищеца и с молба от 14. 08. 2025 г., озаглавена „уточнение“ е посочил, че правно основание на предявения иск е чл. 344, ал.1, т.2 КТ – отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение. Въз основа на това уточнение съдът с определението си по чл. 146 ГПК е посочил правната квалификация на иска чл. 344, ал.1, т.1 КТ и по тази правна квалификация в първото и единствено съдебно заседание ищецът и неговият процесуален представител не са възразили и проекто- докладът е обявен за окончателен. С молба - уточнение от 03. 11. 2025 г., след като е даден ход на делото по същество и в срока за произнасяне ищецът е направил искане по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на заеманата длъжност преди дисциплинарното уволнение. Районният съд е приел, че е предявен редовно иск само по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК и с обжалваното решение се е произнесъл само по него. Въззивният съд счита, че редовно е предявен иск само за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, липсва направено своевременно изменение на иска за предявяване и на иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди дисциплинарното уволнение, поради което не следва да е налице произнасяне със съдебното решение по този въпрос. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 вр. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК и чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25, 56 евро (50 лв.) Следва с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511, 29 евро( левова равностойност на 1000 лв.) в първоинстанционното производство. Въззиваемият следва да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.6 вр. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК държавна такса в полза на Плевенския окръжен съд в размер на 12, 78 евро ( 25 лв.) с оглед изхода на делото. С въззивната жалба е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, процесуалният представител на въззивника е заявил в съдебно заседание, че представя списък по чл. 80 ГП, но такъв списък по делото не е представен. Пред вид на това съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за присъждане на деловодни разноски в полза на въззивника поради липса на доказателства за направени такива по делото. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът