Решение № 3234 от 13.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1915/2026 г.

№ 20261100501915 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Народното събрание на РБ, срещу решение № 22319/05.12.2025г., постановено по гр. д. № 40126/2025г. на СРС, 53 с-в. Решението се обжалва в частта, в която е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на С. Г. Д., ЕГН ••••••••••, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 634/13.06.2025 г. на Председателя на Народното събрание на Република България; възстановена е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Г. Д., ЕГН ••••••••••, на заеманата до уволнението длъжност „главен експертен сътрудник към Комисия по демографската политика, децата и семейството; и Народното събрание на Република България гр. София, пл. "Народно събрание" № 2 е осъдено да заплати на С. Г. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 20 905,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2025 г. до 19.11.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 10.07.2025 г. до окончателното плащане на вземането. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че трудовият договор на ищцата е бил прекратен поради изтичане на срока, посочен в чл. 33, ал. 4 ПРАНС. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. СРС е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ. В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала в Народното събрание на РБ длъжността на главен експертен сътрудник към Комисия по демографската политика, децата и семейството от 10.02.2025 г., съгласно трудов договор № 119 от 10.02.2025 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда с определен срок до 5 дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание. Изложила е твърдения, че въпреки че този срок не е изтекъл, в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 5 и чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ договорът е прекратен от страна на ответника със заповед № 634 от 13.06.2025 г. на Председателя на Народното събрание. В срока за отговор, ответникът, сега въззивник, е оспорил изцяло исковете. Посочил е, че е налице соченото в заповедта основание, като правоотношението между страните е пряко свързано с избора на председател на съответната постоянна комисия. Изложил е доводи, че възникването и прекратяването на трудовите правоотношения с парламентарните служители към комисиите е уредено с изрична правна разпоредба в ПОДНС, който е нормативен акт с ранг на закон - чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, съгласно която служителите в парламентарните комисии се назначават и освобождават от Председателя на НС по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото НС. За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че редакцията на т. 1 от трудовия договор, подписан между страните, а именно „за срок: до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание“, въвежда прекратителен срок, обвързан с настъпването на бъдещо сигурно събитие – конституирането на следващото (52-ро) Народно събрание и изборът на неговите органи. Доколкото към момента на издаване на атакуваната Заповед № 634/13.06.2025 г., 51-вото Народно събрание е бил действащ законодателен орган, събитието „избиране на председател в следващото НС“ не е настъпило. С оглед изложените съображения е намерил предявените искове за основателни. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. С оглед въведените в жалбата възражения, правният спор и пред първоинстанционния и пред въззивния съд се концентрира около обстоятелството дали е изтекъл предвиденият в трудовия договор срок. От приетия като доказателство трудов договор № 119/10.02.2025г., сключен между страните по делото, се установява, че ищцата е била назначена като главен експертен сътрудник с място на работа Комисия по демографската политика, децата и семейството за срок „до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание“. Така уговореното в трудовия договор налага извод, че същият е сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ срочният трудов договор се сключва за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Следователно продължителността на трудовия договор на ищцата, сега въззиваема, произтича пряко от мандата на съответния орган. В Конституцията на Република България е залегнал принципът на мандатност на органа на законодателната власт - Народното събрание - чл. 64, ал.1. В чл. 79, ал.1 от Конституцията се посочва, че "Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии". Предвид факта, че постоянните комисии към НС се избират от неговия състав, не е възможно съществуването им извън мандата на Народното събрание, от чиито състав са излъчени - с прекратяването на мандата на НС престава и съществуването на излъчените от неговия състав постоянни комисии. Съгласно представената длъжностната характеристика, ищцата оказва експертна помощ на съответната постоянна комисия по демографска политика към 51-то НС, като осъществява аналитични и/или контролни функции. Не се спори, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е изтекъл мандатът на 51 – то НС, нито е било конституирано 52-ро Народно събрание. След като към този момент не е бил прекратен мандатът на 51-то НС, то не е престанало и съществуването на комисията, подпомагана от ищеца. След като не е изтекъл предвидения в трудовия срок, извършеното прекратяване на правоотношението на това основание е незаконосъобразно. Пред СРС е била представена заповед № АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, с която е прието следното добавяне в текста на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на НС /ПРАНС/ – „Срокът им е съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам. - председател на Народното събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното Народно събрание“. Съгласно старата редакция, на чл. 33, ал. 3 ПРАНС служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Именно това е приложимата разпоредба към момента на сключване на трудовия договор с ищцата. Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51- то Народно събрание, който мандат не е бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираната по – горе заповед не може да произведе действие по отношение на трудовия договор на ищцата, тъй като липсва съгласие на Д. за промяна в съдържанието на договора. Това не може да стане едностранно, със заповед на председателя на НС. Не е налице валидно сключено споразумение или допълнение към трудовия договор в този смисъл. Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ рaбoтoдaтeлят нe мoже дa пpoмeня eднocтpaннo cъдъpжaниeтo нa тpyдoвoтo пpaвooтнoшeниe. На следващо място, заповедта не може да произведе валидно правно действие и поради следното, както правилно е констатирал и СРС. Така направеното допълнение в чл. 33, ал. 4 от ПРАНС противоречи на ПОДНС и по – конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10, която предвижда назначаването и освобождаването на служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание. ПОДНС е нормативен акт от по - висока степен. В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. От друга страна ПРАНС е подзаконов нормативен акт. Ето защо, съдът намира, че с направеното допълнение със заповед № АД- 51-550-05- 118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание подзаконовият нормативен акт – чл. 33, ал. 4, последно изр. от ПРАНС влиза в противоречие с ПОДНС и по – конкретно чл. 8, ал. 1, т. 10. Съгласно чл. 73 от КРБ организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. По силата на § 1, ал. 1 от ДР на ПОДНС, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител, но при всички положения следва да има решение на НС. В случая, издадената заповед, въз основа на която се правят промени в ПРАНС противоречи на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС. Председателят на НС има организационно-административни правомощия и издава заповеди, но не може със заповед да дерогира или изменя акт от повисоко ниво, нито да изменя правила, при положение, че това може да стане само въз основа на решение на НС. Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че нормата на чл. 33, ал. 4 от ПРАНС допълва разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС. Както беше посочено, със заповедта се добавя в края на нормата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС относно срока „ не по – късно от пет работни дни от датата на избиране на постоянна комисия … в рамките на мандата на съответното Народно събрание“, а в чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС относно срока е посочено „до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание“. Действително, към момента вече е избрано и конституирано действащо 52-ро Народно събрание, считано от 30.04.2026г. Законността на уволнението обаче се преценява към момента на издаване и връчване на заповедта за уволнение — тоест към момента, в който трудовото правоотношение се прекратява. Ето защо, правилно СРС е приел, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, като е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Решението, в частта, в която СРС е възстановил ищцата, въззиваема в настоящето производство, на заеманата преди уволнението длъжност, също следва да бъде потвърдено. Действително преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 64, ал. 1 от КРБ с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание. Новоизбраното 52-ро Народно събрание е провело първото си заседание на 30 април 2026 г., съгласно указ № 147 от 27.04.2026г. на президента И.на Йотова, издаден на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. Съдебното дирене пред въззивния съд е приключило на 29.04.2026г., тоест към тази дата все още не е било конституирано 52-рото Народно събрание, тъй като не са били прекратени пълномощията на предишното 51-во НС. Ето защо, решението следва да бъде потвърдено и в тази част. Във въззивната жалба не са наведени никакви конкретни оплаквания по отношение на присъдения размер на обезщетението за оставане без работа, а в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание жалбоподателят изрично заявява, че липсва спор по отношение на размера на обезщетението. Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди в обжалваните части. По разноските: На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие на ищеца е била оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. Въззивният съд намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 200 евро за представителство пред въззивна инстанция. Воден от горното, съдът