Решение № 1129 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по подадена жалба от “,,•••''” ЕАД срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-161/15.08.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и с което за административно нарушение по чл. 54, параг. 10, ал. 1, вр. чл. 1, параг. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. параг. 4, ал. 3 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ и на основание чл. 290, ал. 9, т. 1, предл. 1 от ЗПФИ е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева. Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 39101/24.11.2025 г., постановено по КАНД № 7997/2025 г. по описа на АССГ, X I I к.с., е било отменено Решение № 2446/02.07.2025 г., постановено по НАХД № 13378/2024 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и в разрез с процесуалноправните норми. Твърди се, че съобразно чл. 54, параг. 10 от Регламент 2017/565 дружеството – жалбоподател е събрал от клиента въз основа на информационна карта, представляваща приложение към договора с клиента, информация за подходящите за него инструменти за закупуване, поради което жалбоподателят твърди, че преценката му е била правилна. Посочва се, че клиентът не е възразил срещу извършените инвестиции, данни за които имало в ежемесечните справки, които е получавал. При установяване на техническата грешка дружеството е предприело действия по отстраняването й, като е подписало ново, коригирано приложение към договора и клиентът издал декларация предвид извършените до този момент инвестиции в условията на съществувалите инвестиционни ограничения. Посочва се, че в декларацията същият е посочил, че извършените инвестиции счита за съответстващи на инвестиционните му намерения и в рамките на специалните инвестиционни ограничения. Твърди се, че съответствието на договорените в приложението към договора за управление на портфейла с конкретния клиент инвестиционни ограничения не попадат в обхвата на преценката за уместност, а отклонението представлява отклонение от свободно договореното между страните. Поддържа се, че с декларацията отклонението е било санирано. Възразява се, че деянието е несъставомерно. Дори преценката на дружеството да е била погрешна, поведението осъществявало друг състав. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото не били преценени възраженията на дружеството, не били разгледани част от доказателствата, не била обсъдена възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт. В открито съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено отново искане за отмяна на обжалвания акт, като накратко са преповторени изложените вече аргументи в жалбата касателно допусната техническа грешка. Посочено е, че актът касаел нарушение на инвестиционните ограничения, които по правило се съдържали в друг формуляр и приложение към договора, като административнонаказващият орган смесвал двете понятия – инвестиционни цели и инвестиционни ограничения. В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за оставяне в сила на обжалвания акт. Посочва се, че липсва твърдяната техническа грешка, доколкото в договора и неговите приложения ясно били посочени инвестиционните ограничения, а от декларацията можело да се изведе, че към датата й на съставяне клиентът се е запознал с извършените сделки, но не и че са договорени промени в договора от 2021 г. преди тази дата. Възразява се, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото възраженията срещу АУАН-а били разгледани в НП и случаят не можел да се квалифицира като маловажен. Подчертава се, че нарушението било отстранено година след намесата на Комисията за финансов надзор. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително за производствата пред двете предходни съдебни инстанции. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил вписан в Регистър на управляващите дружества по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закон за Комисията за финансов надзор, като имал правото да предоставя дейностите и услугите по чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДКИСДПКИ. Със заповед № 3-235/29.09.2023 г. било наредено извършване на проверка на дружеството – жалбоподател от служителите на КФН. В хода на извършената проверка било установено, че клиентът на дружеството – жалбоподател (Д.Б.К.) е имал сключен с дружеството от 19.08.2021 г. договор за управление на портфейл, включващ финансови инструменти по собствена преценка без специални нареждания на доверителя и при специални инвестиционни ограничения № 10431-55. Съгласно предмета на сключения договор ( чл. 1, ал. 3 от същия) доверителят дава своето изрично предварително одобрение и съгласие при извършване на доверителното управление Управляващото дружество да инвестира активите му във всякакви финансови инструменти, според инвестиционните му цели и ограничения по чл. 2. В чл. 2 от сключения договор изрично е регламентирано, че при осъществяване на доверителното управление дружеството-жалбоподател ще се ръководи от инвестиционните цели и ограничения, така както са посочени в Приложение 4, представляващо неразделна част от договора. Уговорките в Приложение 4 към договора част от инвестиционните ограничения, зададени от доверителя, включват това да не бъдат извършвани инвестиции в акции на дружества със седалище в Република България. В представените на съда с административнонаказателната преписка разпечатки (без наименование), находящи се след писмо за предоставяне на документи от дружеството-жалбоподател с изх. № 6/23.01.2024 г., се наблюдава отразяване на сделка по закупуване с дата на подаване 30.11.2022 г. в 11:23:54 часа по ISIN, код BG••••••••••, на стойност „6410,8“ по поръчка ,,•••''. В писмото от жалбоподателя с изх. № 6/23.01.2024 г., с които е представена разпечатката, е посочено, че нареждането по тази поръчка в с пореден № 3499/31.11.2022 г., която е била изцяло изпълнена на посочената дата. В разрез с посоченото в НП от ежемесечната справка за 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. не се установява в частта относно „Движение по инвестиции в периода“ като инвестиционна дейност в периода покупка на акции, издадени от „,,•••''“ АД на стойност 6410,80 лева. Такава се установява обаче в справката за 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. под покупка № 3163 с дата 02.12.2022 г. Предвид коментираните по-горе писмени доказателства и събраните гласни такива се установява, че жалбоподателят е подал на 30.11.2022 г. поръчка № 3499 за закупуване на акции, издадени от „,,•••''“ АД (дружество със седалище в страната), на стойност 6410,80 лева. С декларация, подписана с електронен подпис на 19.12.2023 г., доверителят декларирал, че е запознат с извършените по портфейла му инвестиции, счита, че са съответстващи на инвестиционните му намерения и ограничения и че не възразява срещу същите. На 23.02.2024 г. бил съставен АУАН № Р-06-46/23.02.2024 г. от свидетелката К. Г. К. в качеството й на актосъставител, упълномощена със заповед № 3-227/19.09.2023 г. В същия било прието, че дружествотожалбоподател в разрез с чл. 54, параг. 10, ал. 1, вр. чл. 1, параг. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. параг. 4, ал. 3 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ e подало на 30.11.2022 г. поръчка № 3499 за закупуване на акции, издадени от „,,•••''“ АД, на стойност 6410,80 лева, с което дружеството е предприело търгуване с неподходящ за клиента финансов инструмент, който не отговаря на заложените от клиента инвестиционни ограничение, а именно да не бъдат извършвани инвестиции в акции на дружества със седалище в Република България. Прието било, че нарушението е извършено на 30.11.2022 г. в гр. София. В срок постъпили възражения срещу издадения акт. При сходство относно изводите от правна и фактическа страна на 15.08.2024 г. изпълняващ правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ съгласно Решение № 357/23.05.2024 г. издал обжалваното наказанието постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 295, ал. 1, предл. 2 от ЗПФИ и чл. 290, ал. 9, т. 1, предл. 1 от ЗПФИ било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева. В обжалвания акт било посочено, че от преглед на съдържащите се в предоставения при проверката регистър на нарежданията и извършените сделки се установявало, че на 30.11.2022 г. била подадена поръчка № 3499 за закупуване на акции, издадени от „,,•••''“ АД, ISIN, код BG•••••••••• на стойност 6410,80 лева, като сделката била с реф. № 3163, а от справката към 31.08.2022 г. в частта относно „Движение по инвестиции в периода“ като инвестиционна дейност в периода било посочено покупка на акции, издадени от „,,•••''“ АД на стойност 6410,80 лева. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 27.08.2024 г. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон със същите се явяват и гласните доказателства, събрани чрез разпитите на свидетеля-актосъставител. Съдът изцяло кредитира показанията му, въпреки обстоятелството, че същият работи в Комисията за финансов надзор, тъй като съдът счита, че показанията му са лишени от тенденциозност предвид логичността, пълнотата и последователността на изложението. От същите подробно се установява ходът на проведената проверка, констатациите и предприетите действия по ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството. По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници. С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни и оправомощени лица, като са били спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 54, параг. 10, ал. 1, вр. чл. 1, параг. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, вр. параг. 4, ал. 3 от ДР на ЗПФИ и чл. 86, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ. В разпоредбата на чл. 54, параг. 10, ал. 1, вр. чл. 1, параг. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 е предвидено, че когато предоставя инвестиционна услуга за инвестиционни съвети или за управление на портфейл, инвестиционният посредник не препоръчва или взема решение да търгува, когато никоя от услугите или никой от инструментите не са подходящи за клиента. В чл. 1, параг. 1 от същия регламент са посочени разпоредбите, които се прилагат към управляващите дружества, сред които попада и чл. 54 от Регламента. Съгласно параг. 4, ал. 3 от ДР на ЗПФИ разпоредбите, посочени в чл. 1 на Регламент (ЕС) 2017/565, се прилагат съответно и за управляващите дружества, които предоставят услуги по чл. 86, ал. 2, т. 2 - 4 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране. На свой ред съгласно нормата на чл. 86, ал.5 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране за управляващото дружество, което предоставя услуги по ал. 2, т. 2 – 4, се прилага параг. 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти. По делото се установи, че дружеството-жалбоподател попада под обхвата на тези разпоредби и е предоставяло услуги по смисъла на чл. 86 от ЗДКИСДПКИ, като е било длъжно при управление в съответствие със сключен с клиента договор да не включва в портфейла неподходящи за клиента финансови инструменти. Съгласно договорните уговорки между дружеството и неговия клиент – доверител, имащи ясно съдържание, т.е. позволяващи тълкуване в еднопосочен и недвусмислен смисъл, и имащи обвързващата сила за страните по него (чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД), са били предвидени ограничения на инвестициите, които не са били спазени от дружеството-жалбоподател, като са били закупени акции на дружества със седалище в Република България в разрез с изрично указаното в приложение № 4 от договора, която инвестиция се явява неподходяща според зададените от клиента изисквания. С оглед на това в портфейла на клиента са били налични неподходящи финансови инструменти. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допусната техническа грешка. Касае се за ясно обективирана воля на клиента относно зададените ограничения, закрепена по недвусмислен начин при съставяне на приложението, явяващо се неразделна част от двустранно постигнатото между довереника и доверителя съглашение. От останалите представени договорно формулирани условия между страните не се констатира дори индиция за воля на договарящите в разрез с изрично закрепеното ограничение. Индиция не се създава и от представената, впоследствие попълнена от клиента декларация. От нея се извлича само, че към последващата дата на съставянето й клиентът е бил запознат с извършените от дружеството действия и не възразява срещу тях. Подобно потвърдително действие от трето лице за правоотношението по ангажиране на административнонаказателната отговорност не може да санира с обратно действие обаче съставомерността на поведението на жалбоподателя към момента на извършване на нарушението. Подобно изявление следва евентуално да се цени в светлината на договорните отношения между дружеството и клиента му, макар отказ от бъдещи права да не произвежда правно действие. Към момента на извършването на процесната сделка е съществувало ограничение, което не е било спазено, респективно е била нарушена нормативната разпоредба. Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се разисква въпросът за наличието на вина в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 9, т. 1, пр. 1 от ЗПФИ, в актуалната й към датата на нарушението редакция (доколкото впоследствие санкционните параметри са били завишени и не следва да се прилага чл. 3, ал. 2 от ЗАНН) за нарушения по ал. 1 и ал. 3 - ал. 7 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва - по т. 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – 3 – от 1000 лева до 5000 лева. Наложената на жалбоподателя санкция в размер на 1000,00 лева е правилно индивидуализирана от наказващия орган в минималния размер при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като с оглед забраната за утежняване положението на жалбоподателя съдът не може да измени размера, завишавайки го дори. Съдът не счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, поради което за съставомерността му липсват изисквания за настъпил вредоносен резултат. Характерът и видът на засегнатите обществени отношения, свързани с оборот на парични средства и извършването на високорискова по своя характер дейност, изискват обезпечаването на стабилност и формиране на доверие у лицата непрофесионални инвеститори към управляващите дружества. Поведението на жалбоподателя в случая не разкрива индиции за занижаване на обществената опасност, а напротив – самото действие на същия е в разрез с ясно установени уговорки с клиента му индицират поведение в разрез с добрите търговски практики и завишените изисквания като професионалист в съответната област за спазване на горепосочените параметри на извършваната от него дейност. Съдът счита за несъстоятелни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказващият орган е взел предвид представените материали, включително доводите и възраженията на жалбоподателя в развилата се админситративнонказателна процедура, като в крайния си акт е обсъдил цялостната установена фактическа обстановка, включително е изложил мотиви касателно невъзможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски като страната претендира юрисконсултско възнаграждение както за производството пред настоящия районен съд, така и за двете предходно развили се съдебни производства пред СРС и АССГ. Видно от материалите по делото, искането за разноски за юрисконсултско възнаграждение е било своевременно заявено пред всяка инстанция. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер според съответния минимум по актуалната редакция на наредбата към момента на приключване на съдебните прения пред всяка инстанция, доколкото престираната юрисконсултска защита се явява правопораждащият факт за дължимост на всяко от възнагражденията и към крайния момент на упражняването на тази защита следва да се преценя размера на дължимото възнаграждение. С оглед изложеното следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 173,84 евро. Така мотивиран, съдът