Решение № 85 от 26.6.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 188/2026 г.

Предявена е въззивна жалба от ОбУ „Свети Климент Охридски", с. Професор Иширково , представлявано от Директора Галина Вълкова, чез упълномощен представител адв. Д. С. от СсаК, против решение № 20253420101957. на Силистренския районен съд, в частта, с която го Е ОСЪДИЛ да заплати на М. П. Х., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. Силистра, ж.к. •••, aп. 16, следните суми: Сумата в размер на 935,69 евро (1830,06 лв.), представляваща разлика между изплатените на ищцата трудови възнаграждения за периода от месец януари 2023 г. до м. юни 2023 г. (вкл.) и реалното дължимите й такива за същия период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2025 г. до окончателното и изплащане; Сумата в размер на 275,36 евро (538,56лв.) - лихви за забава, дължими върху разликата между изплатените и дължимите на ищцата трудови възнаграждения за периода от месец януари 2023 г. до м. юни 2023 г. (вкл.), считано от 30.09.2023 г. до датата на завеждане на делото - 16.12.2025 г., Сумата в размер на 1884,28 евро (3685,33лв.) - разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и реалното дължимо такова, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2025 г. до окончателното и изплащане, Сумата в размер 554,52 евро (1084,54лв.) - лихва за забава, върху разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и реалното дължимо такова, считано от 30.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.), Сумата в размер на 140,20 евро (274,20лв.) – разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ и реалното дължимото и такова, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2025 г. до окончателното и изплащане, Сумата в размер на 41,26 евро (80,69лв.) - лихва за забава, върху разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 224 от КТ и реалното дължимото и такова, считано от 30.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.), Сумата в размер на 342,60 евро (670,06лв.) - разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 220 от КТ и реалното дължимото такова, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2025 г. до окончателното и изплащане, Сумата в размер на 100,82 евро (197,19лв.) - лихва за забава, върху разликата между изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 220 от КТ и реалното дължимото такова, считано от 30.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.). В останалата част жалбоподателят оттегли жалбата в с.з. пред тази инстанция. Жалбоподателят счита, че липсват законови основания ОбУ „Свети Климент Охридски“ в с. Професор Иширково да бъде определено като правоприемник на закритото училище в с. Брадвари. Той твърди, че съдът неправилно е приел, че училището носи отговорност по исковите претенции въз основа на принципа „Комуто ползите – нему и тежестите“. Според него съдът не е уведомил страните предварително, че ще приложи този правен принцип при решаването на спора. Жалбоподателят счита, че така е било нарушено правото му на защита и възможността да организира адекватно процесуално поведение. Той подчертава, че в закона не съществува уредба, която да предвижда отговорност за трудови задължения при прехвърляне на движимо и недвижимо имущество. Според него няма доказателства, че ответното училище реално е получило имущество от закритото училище в с. Брадвари. Той твърди, че доказването на евентуалното облагодетелстване е задължение на ищцата, а не на ответника. Посочва, че представеният приемо-предавателен протокол доказва, че приетото имущество е било предадено на община Силистра още през 2023 г. Жалбоподателят счита, че съдът е създал несправедливост, като е възложил тежестите само на ответното училище, без да отчете ролята на общината. Според него съдебното решение се основава на правни принципи вместо на конкретни законови норми. Той поддържа, че претенциите на ищцата произтичат от трудов договор със закритото училище и не могат да бъдат прехвърлени без изрично законово правоприемство. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено и искът срещу ответното училище да бъде изцяло отхвърлен. Ответницата по жалбата М. П. Х., ЕГН ••••••••••, чрез адв. П. И. от АК, гр. Силистра, е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата, считат, че решението на СсРС следва да бъде потвърдено . Според нея съдът е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства. Тя твърди, че ответното училище е правоприемник на закритото училище в с. Брадвари съгласно заповед на МОН и решение на Общински съвет – Силистра. Посочва, че законът предвижда при закриване на училище да се определя правоприемник на неговото имущество. Според нея системата на делегираните бюджети води до финансова облага за приемащото училище чрез пренасочените ученици. Тя счита, че по силата на чл. 123 от КТ правата и задълженията на предишния работодател преминават към новия работодател. Посочва, че доверителката е имала право на увеличение на трудовото възнаграждение съгласно анекс към Колективния трудов договор. Според нея увеличението е приложимо и за служители, които са напуснали системата след 01.01.2023 г., но преди подписването на анекса. Тя твърди, че работодателят е длъжен да изплати увеличеното възнаграждение за реално положения труд. Счита, че отказът за изплащане на увеличението би довел до неравноправно третиране и дискриминация между работещите в образователната система. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. И., който поддържа отговора. ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима. Настоящата въззивница е предявила пред РС искове против ОбУ „Свети Климент Охридски", с. Професор Иширково като твърди, че е работила като старши учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Брадвари до прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2023 г. поради закриване на училището. Посочва се, че последното брутно трудово възнаграждение за изцяло отработен месец възлизало на 2145,54 лв. Твърди се, че след закриването на училището негов правоприемник е станало ОбУ „Свети Климент Охридски“ в с. Професор Иширково. Ищцата поддържа, че с анекс към действащия Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, в сила от 01.01.2023 г., са били договорени нови минимални размери на работните заплати за педагогическите специалисти. Според нея разпоредбите на анекса са предвиждали увеличение на индивидуалните основни възнаграждения с не по-малко от 15 на сто за служителите, чиито заплати са били над старите минимални размери. Поради това счита, че и нейното основно месечно възнаграждение е следвало да бъде увеличено с 230 лв. С включване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и на останалите допълнителни плащания, брутната работна заплата според изчисленията е следвало да достигне 2568,04 лв. Тя твърди, че за периода от януари до юни 2023 г. е получила по-ниско възнаграждение от действително дължимото. Според изложеното разликата между изплатените и дължимите трудови възнаграждения възлиза на 1830,06 лв. Ищцата поддържа още, че при определяне на обезщетенията по Кодекса на труда работодателят е използвал неправилен размер на трудовото възнаграждение. Поради това счита, че е получила по-ниски обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Тя претендира съответно разлики в размер на 4647,50 лв., 345,60 лв. и 845 лв. Освен главниците, претендира и обезщетение за забава върху всяка от сумите до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се поддържа, че анексът към колективния трудов договор има действие от 01.01.2023 г. и обхваща всички лица, които са били в трудово правоотношение към тази дата, независимо че впоследствие трудовите им договори са били прекратени. Поради изложеното ищцата моли съда да осъди ответното училище като правоприемник на закритото учебно заведение да заплати претендираните суми, заедно със законната лихва до окончателното им изплащане. От събраните в РС доказателства е установено, че М. Х. е заемала длъжността старши учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Брадвари до прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.07.2023 г., поради закриване на училището. С решение на Общински съвет – Силистра за правоприемник на имуществото на закритото училище е определено ОбУ „Свети Климент Охридски“ в с. Професор Иширково. От заповед на министъра на образованието и науката се установява, че имуществото на закритото училище е предоставено за управление съобразно предвидения в нея ред. Данните сочат, че собственото имущество на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е преминало към ОбУ „Свети Климент Охридски“. Установено е също, че с анекс към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование са били въведени нови минимални размери на основните работни заплати за педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г. Същият анекс е предвиждал увеличение с не по-малко от 15 % на индивидуалните основни заплати на определени категории педагогически служители. От представената служебна бележка се установява, че ищцата е била член на синдикалната организация към СБУ в училището и редовно е заплащала членския си внос. От заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се установява още, че при освобождаването са били изплатени съответните обезщетения, което тя не оспорва. По делото спорният въпрос е дали ответното училище представлява правоприемник на закритото ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и съответно дали носи задължение за заплащане на претендираните от ищцата суми. Съгласно чл. 304, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование при закриване на държавно или общинско училище имотите и вещите преминават към училището, определено за правоприемник на имуществото по реда на чл. 322, ал. 1, т. 4 ЗПУО. В закона изрично е предвидено, че този правоприемник поема имуществените последици, свързани с закритото учебно заведение. С Решение № 909, взето на заседание на Общински съвет – Силистра, протокол № 42 от 24.11.2022 г., за правоприемник на движимото и недвижимото имущество на закритото училище е определено ОбУ „Свети Климент Охридски“ в с. Професор Иширково. Впоследствие със Заповед № РД-14-12/07.03.2023 г. на министъра на образованието и науката, обнародвана в ДВ, бр. 24 от 2023 г., е конкретизирано, че имуществото на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ се предоставя за управление на същото училище-правоприемник. В този административен акт се прави разграничение между имущество – общинска собственост и имущество на закритото училище, като и двете групи се предоставят на определеното училище. Районният съд е приел, чрез съвкупна преценка на закона и посочените административни актове, че е налице изрично определен правоприемник. Тук е приложил принципа, че който получава права върху имущество, понася и свързаните с него задължения и е приел, че правоприемащото училище следва да отговаря и за неизплатени трудови вземания, възникнали преди закриването. Поради това ответникът е надлежен пасивно легитимиран в процеса субект. Следователно той носи отговорност за претендираните от ищцата суми, произтичащи от трудовото правоотношение с закритото училище. Въззивната инстанция счита, че в случая не е доказано такова правоприемство. Според съществуващата практика на ВКС, въпросът за пасивната легитимация по трудови искове при закриване на общинско училище без изрично определен правоприемник, а само приемник на активите, се решава в зависимост от това дали е налице правоприемство по смисъла на чл. 123 КТ или друг нормативен акт. Приемането само на активите на закрито училище не означава автоматично поемане на пасивите, включително трудовите задължения. Правоприемството по чл. 123 КТ възниква само ако с нормативен акт или с акта за закриване изрично е предвидено прехвърляне на дейност, функции, активи и пасиви към нов работодател. В противен случай, новият субект, който приема само активите, не става работодател по смисъла на КТ и не отговаря по трудовите искове на работниците на закритото училище. (Решение № 280/03.12.2012 г. по гр.д. № 1659/2010 г. на ВКС, III г.о. ) При общинските училища обаче, ако с акта за закриване или с нормативен акт не е определен правоприемник, а само приемник на активите, съдебната практика не приема автоматично пасивна легитимация на този субект по трудовите искове. В същото Решение № 280/03.12.2012 г. по гр.д. № 1659/2010 г. на ВКС, III г.о. се подчертава, че правоприемството по чл. 123 КТ възниква само ако е изрично предвидено прехвърляне на дейност, функции, активи и пасиви. Ако такова не е налице, новият субект не отговаря по трудовите задължения на закритото училище. В аналогична на хипотезата по настоящото дело с определение № 482 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2372/2008 г., V г. о., ГК, ВКС приема, че съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за народната просвета общинските училища се финансират от общинския бюджет, като разходите за тяхната издръжка се поемат от съответната община. В чл. 36, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон се предвижда, че общините осигуряват средства за прилагане на държавните образователни изисквания, както и за всички дейности по учебните планове, включително условия за хранене, общежития, спорт, транспорт и целодневна организация на обучението. Поради това общината се явява основен бюджетен разпоредител и определя финансовото обезпечаване на училищата. При прекратяване на съществуването на училището като юридическо лице неговите задължения не се погасяват автоматично. Те преминават към субекта, който е осигурявал неговото финансиране и дейност, тъй като задълженията произтичат от тази дейност. Законът за народната просвета не въвежда универсално правоприемство при закриване на училища, а урежда само прехвърляне на документация и материално-техническа база чрез заповед на министъра. Приемниците на имуществото не се считат за правоприемници на всички права и задължения на закритото училище. Ето защо за паричните задължения следва да отговаря общината като орган, който е финансирал дейността му. Поради това съдът приема, че именно общината е пасивно легитимирана по иска за обезщетение, а неправилният отказ тя да бъде конституирана като страна налага връщане на делото за разглеждане по същество. Този закон е отменен напълно през 2016 г. и понастоящем действа ЗАКОН за предучилищното и училищното образование, в чийто чл.52 и чл. 256 са възпроизведени разпоредби, аналогични на чл. 10 и чл. 36 от отменения ЗНП. Законът за предучилищното и училищното образование също не урежда универсално правоприемство при закриване на училища, а предвижда единствено частично правно приемство, свързано с отделни елементи на дейността му. По-конкретно, чл. 304, ал. 2 ЗПУО урежда, че имотите и вещите преминават към училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие, определени за правоприемник на имуществото по реда на чл. 322, ал. 1, т. 4 ЗПУО. Това правоприемство обаче е ограничено само до имуществените права върху материалната база и не включва автоматично поемане на всички права и задължения на закритото училище, включително неговите парични задължения, в какъвто смисъл е и Решение на Общински съвет - Силистра № 909 взето на заседание с протокол №42 от 24.11.2022 г. Съотнесено към цитираното определение № 482 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2372/2008 г., V г. о., ГК, ВКС следва да се приеме в настоящия случай, че предявените искове са неоснователни, тъй като са предявени срещу ненадлежен ответник, а не срещу действителния правоприемник - орган, който е финансирал дейността му. Процесуалният представител на въззиваемата се позова на съдебно решение по аналогичен казус в същия първоинстанционен съд, но постановено от друг състав, което е постановено също в полза на ищеца. Съдът се запозна служебно с него, но то касае по – различни фактически обстоятелства, които са определящи за пасивната легитимация на ответника,според РС и които настоящата инстанция би преценявала, ако решението бъде предмет на въззивна жалба, но в настоящия случай счита за несъотносимо . Предвид гореизложеното, жалбата е основателна – обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени частично предявените искове, като вместо това постанови отхвърлянето им. В останалата част решението е влязло в сила. Страните претендират разноски по делото, като такива следва да се присъдят само на въззивника, тъй като решението на въззивния съд изцяло уважава въззивната жалба. Според представения списък по чл. 80 ГПК общата сума възлиза на 1265,50 евро, от които 1180 евро за адв. възнаграждение, а останалата сума е ДТ пред тази инстанция. Въззиваемата прави възражение за прекомерност с мотив , че не отговаря на минимума по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. При извършените от съда пресмятания по чл. 7 от Наредбата, като се има предвид, че се касае за четири искови претенции, то общата сума от възнагражденията за всяка една от тях възлиза на 1 167,85 евро / 280,81 € +471,50 € +204,52 € +211,27 €) Следователно не е налице прекомерност, тъй като превишението с 12,25 евро е незначително и може да бъде съотнесено към не чак толкова елементарната фактическа и правна сложност на казуса. В заключение, сумата за адв. възнаграждение за всеки един от първоначално предявените искове възлиза на 1180 евро., съгласно списъка с разноски по чл. 80 ГПК, като е съобразена с броя на исковете и тяхната фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че възражението на въззиваемата за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава. Все пак, доколкото част от жалбата е оттеглена и решението се обжалва само в уважената частта, следва от сумата 1180 евро да се извади сумата 223,11 евро, съобразно отхвърлената част от исковете, която не се обжалва и същата следва да заплати 956,89 € , съобразно обжалваемата част от исковете, както и внесената ДТ от 85,50 евро Същата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 1 042,39 € евро разноски за въззивната инстанция, както и претендираните пред РС разноски за уважената част от исковете, които възлизат на същата сума от 956,89 € , а за останалата част от хонорара пред РС вече има осъждане за 223,11 евро, което е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Общата сума , дължима от въззиваемата на въззивника за ДТ и адв. възнаграждения пред двете инстанции възлиза на 1 999,28 € Водим от горното ОС