Решение № 3494 от 7.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1813/2025 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба от „Еуро плантс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.С., обл.Х., представлявано от управителя С. С., с посочен по делото съдебен адрес, против Заповед №ДК-02-Х-3 от 29.07.2025 г. на Началника на РДНСК Хасково. В жалбата се твърди, че оспорената заповед била нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Сочи се, че неправилно в заповедта било посочено дружеството жалбоподател като извършител на строежа. Заповедта и цялото административно производство по издаването й били постановени без участието на задължителните заинтересовани страни в процеса, въпреки че имала сила и по отношение на тях, и засягала правната им сфера с неблагоприятния си ефект. Твърди се също, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като в същата не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нарежда да бъде премахнат, а точното описание на незаконния строеж било елемент от законосъобразността на заповедта по чл.225, ал.1 от ЗУТ. Оспорваната заповед била издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване императивните разпоредби на чл.35 от АПК. Твърди се, че посоченият в заповедта строеж бил с характер на търпим по смисъла на §16 от ПР към ЗУТ, поради което не подлежал на премахване. Претендира се обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, или отменена като незаконосъобразна. Ответникът, Началник на РДНСК Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага становище за нейната неоснователност, като претендира отхвърлянето й. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Според Нотариален акт за замяна на недвижим имот (л.27) №••, том * рег.№••••, дело №6••/20•• г., от ••.••.•••• г. жалбоподателят „Еуро плантс“ ЕООД, е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.С., обл.Х., в местността „К.“, незастроен, с площ от 6 000 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива. До Кмета на О. С., до РДНСК – [населено място] и до други изброени институции, е подадена жалба (л.37-39) от собственик на имот с номер •••••.•••.* в [населено място], който сигнализира, че в неговия и в съседни на неговия имоти – собственост на „Еуро плантс“ ЕООД и публична общинска собственост, дружеството не е преустановило незаконните си действия, за които е било сигнализирано още през 2024 г. и има издадени заповеди на РДНСК за премахване на незаконни строежи. Същото дружество продължавало да извършва незаконно строителство, като изграждало земни насипи, които преграждали дерета и така се образували язовири, както и отвеждало водата от коритата на местни реки към многобройните си незаконни язовири. Посочено е, че в [имот номер] язовирът се копаел още в дълбочина и с пръстта се зауствало дере 108.79. Описано е, че към жалбата се прилагат изображения/видеофайлове (непредставени по делото), от които се виждало налична тежка техника в тези имоти. Жалбата е регистрирана в ДНСК с №СВ-827-00-828/02.05.2025 г. С вх.№СВ-827-00-831 е регистрирано и отправеното до Началника на РДНСК Хасково писмо (л.36) от Кмета на Община Свиленград, във връзка с извършена проверка в землището на [населено място] относно жалба с вх.№ЖСП-28/31.05.2024 г. Със Заповед №ДК-14-Х-13/19.05.2025 г. (л.34-35), издадена на основание чл.220, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.221, ал.5 от ЗУТ, Началникът на РДНСК Хасково разпорежда извършването на проверка в имотите, посочени в жалбата и писмото на Кмета на Община Свиленград, определя комисия от двама поименно посочени специалисти в РДНСК Хасково, представител на Община Свиленград, както и представител на „Еуро плантс“ ЕООД. В заповедта е указано длъжностното лице от Община Свиленград да представи всички налични документи /разрешителни за строеж, документи за собственост, документи удостоверяващи въвеждането в експлоатация строежи, находящи се в имотите и скици за тях, а представителят на „Еуро плантс“ ЕООД също да представи всички налични документи. На 22.05.2025 г. от определената работна група в състав Д. Б. – старши инспектор в РДНСК Хасково и Д. Х. – главен специалист в РДНСК Хасково, в присъствието на арх.А. К. – старши експерт „Архитектура, незаконно строителство и контрол по ЗУТ при община Свиленград и О. У. – старши експерт „ВОЕ“ при община Свиленград, е извършена проверка на имоти, находящи се в землището на [населено място], общ.С., и е съставен Констативен протокол №175 от същата дата (л.30-33), подписан от двамата служители в РДНСК Хасково. В Констативния протокол са обективирани констатациите, че в [ПИ], [населено място], м.„К.“, собственост на „Еуро плантс“ ЕООД, посредством удълбочаване през 2021 – 2022 г. по данни на извършителя „Еуро плантс“ ЕООД е образуван „Водоем“ /хидромелиоративно съоръжение/ за събиране на водни количества използвани за напояване, приблизителната площ на водоема е около 1 дка. В Констативния протокол се съдържа и снимка на посочения обект. Вписано е, че за изброените в него строежи не са представени документи за проведени процедури в РИОСВ, Басейнова дирекция Източнобеломорски район, за инвестиционни намерения, водоползване, както и строителни книжа за изграждане на хидротехнически-мелиоративни съоръжения. От представения Констативен акт №Х-2 от 04.06.2025 г. (л.19-22) е видно, че работна група в състав от двамата специалисти при РДНСК Хасково, в присъствието на представител на посочения за извършител на строеж – Ю. Р., с представено пълномощно (л.23) от едноличния собственик на капитала и управител на „Еуро плантс“ ЕООД, на 04.06.2025 г. е извършена проверка на строеж „Водоем“ /хидротехническо съоръжение/, намиращ се в [ПИ], област Х., община С., [населено място], м.„К.“. Констатирано е, че поземленият имот е собственост на „Еуро плантс“ ЕООД, строежът е собственост на „Еуро плантс“ ЕООД, което дружество е и възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Описано е изпълнението на строежа: посредством изземване на земни маси и удълбочаване на [ПИ] /вид територия земеделска, категория *, НТП Нива/ с цел за събиране на водни количества, използвани за напояване, е изграден „Водоем“ /хидротехническо съоръжение/, с приблизителна площ около 1 дка от имота. Посочено е, че по данни на извършителя строежът е реализиран през 2022 г. Обективирана е снимка на строежа, вместо окомерна скица, посочено е, че строежът е трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3б от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.8 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Вписано е, че няма представени строителни книжа и документи – одобрен проект, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, и заповедна книга. Установено е нарушаване разпоредбите на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ – строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж. С подписването на Констативен акт №Х-2 от 04.06.2025 г., упълномощеният представител на „Еуро плантс“ ЕООД се е запознал с вписаната в същия възможност за депозиране на възражения по него в 7-дневен срок, считано от 27.06.2025 г. Под вх.№СВ-827-01-237/30.06.2025 г. е заведено адресираното до РДНСК Хасково Възражение (л.18) против Констативен акт №Х-2 от 04.06.2025 г., подадено от управителя на „Еуро плантс“ ЕООД, в което се възразява срещу констатациите за наличен строеж „Водоем“ /хидротехническо съоръжение/, като се твърди, че теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен и водел до образуването на водосбор през различни периоди от годината. Въз основа на съставените Констативен протокол №175/22.05.2025 г. и Констативен акт №Х-2/04.06.2025 г. е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №ДК-02-Х-3 от 29.07.2025 г. (л.9-12), с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, и правомощията, предоставени му със Заповед №РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол, Началникът на РДНСК Хасково е наредил да бъде премахнат незаконен строеж „Водоем“ /хидротехническо съоръжение/, намиращ се в [ПИ], област Х., община С., [населено място], м.„К.“, извършен от „Еуро плантс“ ЕООД, [населено място]. В заповедта е посочено, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълненият „Водоем“ /хидротехническо съоръжение/, установен с констативния акт, представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение по смисъла на чл.137, ал.1, т.3б от ЗУТ и е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване се изискват одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж, строителството е изпълнено през 2022 г. и строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. До управителя на „Еуро плантс“ ЕООД е изпратено писмо №СВ-827-00-328/10.09.2025 г. на Началника на РДНСК Хасково, получено на 17.09.2025 г. (л.16-17), с което го уведомява за издаването на Заповед №ДК-02-Х-3 от 29.07.2025 г. и възможността същата да бъде получена. Видно от подписаната разписка и приложено пълномощно (л.12-14), заповедта е получена от упълномощен представител на „Еуро плантс“ ЕООД на 13.11.2025 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.11.2025 г. чрез административния орган, където е регистрирана с вх.№СВ-827-02-314 от същата дата. По делото е прието и заключението (л.104-113) на комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвената от вещите лица инж.С. С. и инж.Т. Г.. В изпълнение на възложената им задача вещите лица са извършили оглед на място на процесния обект, направили са фотографски снимки и геодезически измервания на ситуационните и теренни подробности. В заключението е описан процесният обект „Водоем“, като е посочено, че същият представлява изкуствено оформен водоем, в който се събират дъждовни и повърхностни води, изграден чрез изкопни работи в естествен терен с трайно изменение на релефа. Образуваната водна площ [рег. номер].м., със средна дълбочина около 2,00 м., с откос и приблизителен водозадържащ обем 2500 м³. Изкопаните земни маси, насипани и трамбовани, са оформили вътрешен за имота експлоатационен път. На място могат да се идентифицират характеристики на водоприемно съоръжение: формиран земен водоем; изграден водозадържащ обем. В отговор на задачата да се посочи дали процесният обект отговаря на критериите за строеж, и от коя категория, експертизата дава заключение, че според направените проучвания, обектът не е част от естествен воден обект. По своето естество, начин на изграждане, параметри и предназначение за събиране и съхранение на вода за напояване, същият се характеризира като хидротехническо/хидромелиоративно съоръжение, строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Като хидромелиоративно съоръжение с напоително предназначение се квалифицира като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл.137, ал.1, т.3б от ЗУТ и чл.6, ал.2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи. В заключението е посочено, че процесният обект „Водоем“ е изграден в поземлени имоти с изброени идентификатори, които според действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1272/22.06.2018 г. на ИД на АГКК, са със следните характеристики: [ПИ] – вид собственост частна, вид територия земеделска, категория *, НТП Н., площ 12150 кв.м.; [ПИ] – собственост общинска публична, вид територия земеделска, НТП За селскостопански, горски, ведомствен път, площ 9859 кв.м.; [ПИ] – вид собственост частна, вид територия земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 6000 кв.м. Посочено е, че [ПИ] е собственост на „Еуро плантс“ ЕООД съгласно [нотариален акт], том *, рег.••••, дело ••• от ••.••.20•• г., вписан в Служба по вписванията [населено място]. Във връзка със задачата за определяне периода на извършване на строителството, в експертизата е посочено, че при направената справка в КККР на землището на [населено място] се установяват ортофотографични изображения към 2019 и към 2022 г. (Приложение №2 към заключението), установява се, че заснетият терен на [ПИ] и [ПИ] визуализира водоем в ортофото 2022 г., а в предишното към 2019 г. такъв не се идентифицира. При направеното проучване в „GoogleEarth“ (Приложение №3 към заключението) е установено, че в изображението към 03.07.2020 г. се очертава промяна в топографията на терена спрямо тази в предходното – към 29.10.2019 г., и по-ясно промяната е изразена в изображението към 10.07.2021 г. Воден обект в „GoogleEarth“ се визуализира в изображението към 07.08.2023 г. С оглед установеното, мнението на експертизата за ориентировъчен период на изпълнение на процесния обект „Водоем“ е 2020 – 2022 г. По външни белези и състояние, счита се, че след изграждането на водния обект и околните експлоатационни пътища, допълнителни строително-монтажни дейности /ремонт, реконструкция, възстановяване, укрепване/ не са извършвани. Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспорваната заповед е постановена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. Със Заповед №РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК, която е публично достъпна (публикувана на официалната страница на ДНСК в интернет – [интернет адрес]), на началниците на Регионални дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) са предоставени правомощия, включително (по т.10.23 от заповедта) – по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ да издават заповеди по чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително. В случая възприетата от административния орган категория на разпоредения за премахване строеж е трета, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗУТ, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Строежът се намира на територията на област Хасково, и издалият процесната заповед административен орган – Началник на РДНСК Хасково, разполага с надлежно делегирана материална и териториална компетентност да издаде акт от вида на процесния. В този смисъл наведеното в жалбата искане за прогласяване нищожността на административния акт поради липса на компетентност на издателя му, е неоснователно. Освен това оспорената заповед е издадена в установената от закона писмена форма, подписана е от издателя си, и не се установява порок, засягащ валидността на волеизявлението на административния орган, който да обоснове извод за нищожност на акта. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на заповедта съдът установи, че същата съдържа означение на издалия я орган, адресата й, разпоредителна част, фактически и правни основания за издаването й и указание за реда на обжалване, поради което не е налице и самостоятелен порок по чл.146, т.2 от АПК, свързан с липсата на изискуема форма. Заповедта е обоснована с констатиран незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който е изпълнен през 2022 година и подлежи на премахване. Не може да бъде споделено възражението на оспорващия, че заповедта била незаконосъобразна поради това, че в нея не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нарежда да бъде премахнат. В обжалваната заповед е посочено, че строежът представлява хидротехническо/хидромелиоративно съоръжение „Водоем“, посочена е приблизителната му площ, местонахождение в конкретен поземлен имот и начин на изграждане – посредством изземване на земни маси и удълбочаване на [ПИ] – вид територия Земеделска, категория * НПТ Н., с което разпореденият за премахване строеж е конкретизиран в достататъчна степен, а за жалбоподателя като собственик на имота е напълно ясно за кой обект се издава разпореждането за премахване. В заповедта е извършено и изрично препращане към съставения Констативен акт №Х-2/04.06.2025 г., при съставянето на който е присъствал представител на дружеството жалбоподател, и в съдържанието на който акт е инкорпорирана снимка на строежа с неговото местоположение, а това подкрепя извода, че процесният строеж е недвусмислено индивидуализиран. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, годни на самостоятелно основание да доведат до нейната отмяна. Издаването на заповедта се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225, ал.3 от ЗУТ, констативният акт е съставен от длъжностни лица на ДНСК, връчен е на жалбоподателя и на същия е осигурена възможност за подаване на възражение, каквото е подадено и обсъдено в процесната заповед. В случая в депозираното възражение дружеството жалбоподател не оспорва съществуването на обекта, а единствено твърди, че същият не представлява извършен от него строеж, тъй като теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен. Неоснователно е и възражението в жалбата, че административното производство по издаването на заповедта било протекло без участието на задължителните заинтересовани страни. В случая жалбоподателят не сочи страни, с характер на заинтересовани, чието неучастие в административното производство да бъде преценено като нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, а именно такова, при чието недопускане административният орган да би могъл да достигне до различен краен резултат. Действително в заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че процесният обект „Водоем“ е изграден в поземлени имоти с идентификатори [ПИ], [ПИ] и [ПИ] според действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, т.е. след извършени геодезически измервания на място се установява, че строежът е изпълнен не само в посочения в заповедта [ПИ], но частично и в [ПИ] – също собственост на „Еуро плантс“ ЕООД, съгласно [нотариален акт], том *, рег.••••, дело ••• от ••.••.••••г., вписан в Служба по вписванията [населено място] и [ПИ] – публична общинска собственост с предназначение за селскостопански път. Видно е обаче от изготвената от вещите лица Комбинирана скица (Приложение №1 към заключението), че частта от имоти 200 и 22, засегната от водната площ на строежа „Водоем“ е минимална, и в по-голямата си част същият е разположен в [ПИ]. Доколкото не се установява разпореденото премахване на строежа да засяга негативно права на собственици на имоти, различни от дружеството жалбоподател, то няма и други заинтересувани лица с обезпечено право на участие в административното производство, чието неуведомяване да води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е възражението в жалбата за неспазване императивните разпоредби на чл.35 от АПК, според които индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Не се установяват твърдения или доказателства, които да са останали необсъдени от административния орган, и които по своя характер да са такива, че да променят становището му по установените факти. От събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният Констативен акт №Х-2/04.06.2025 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. Безспорно се установява от заключението, че разпореденият за премахване обект представлява строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Заключението на експертизата, базирано на проучените естество, начин на изграждане, параметри и предназначение на обекта, опровергава твърдението на жалбоподателя, че обектът не представлява изграден от него строеж, а е образуван по естествен начин воден обект. При изслушването им в съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си, като отричат възможността водата в обекта да се е появила от само себе и по естествен път, без да има някакво удълбочаване или преграда. Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед вида на строежа (изкуствено оформен водоем, в който се събират дъждовни и повърхностни води, с напоително предназначение, изграден без строителни книжа, чрез изкопни работи в естествен терен), напълно възможно е разминаванията между неговото описание според заповедта (с приблизителна площ около 1 дка от [имот номер]) и установеното от експертизата – водна площ 2044 кв.м, засягаща в северната си част в минимална степен и имоти 200 (селскостопански път) и 22, да се дължи на различните дати на проверката и на експертизата, а също и на извършените от експертизата точни геодезически измервания, но тези разминавания не водят до неправилно идентифициране на строежа. Неоснователен е доводът на оспорващия, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Административният орган е съобразил момента на извършване на строителството, с произтичащата от това възможност строежът да е в режим на търпимост. Както в Констативния акт, така и в обжалваната заповед изрично е вписано възприетото, че строежът е реализиран през 2022 г., поради което същият не може да бъде квалифициран като търпим. В заключението на съдебно-техническата експертиза, прието без оспорване от страните, също се съдържа извод за ориентировъчен период на изпълнение на процесния обект „Водоем“, а именно 2020 – 2022 г., базирано на ортофото изображения на терена. Разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ се отнася до строежи, изградени до 7 април 1987 г., а тази на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) касае строежи, изградени до 31 март 2001 г., съответно и двете посочени хипотези за търпимост на строежи не намират приложение по отношение на процесния строеж, изпълнен в периода 2020 – 2022 г. Като безспорно доказан собственик на [ПИ], дружеството жалбоподател има качеството на инвеститор и изпълнител на процесния строеж. Установява се по несъмнен начин, че строежът е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му, Началникът на РДНСК Хасково е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената от ответника по делото претенция за присъждане на разноски, платими от жалбоподателя. Направени са разноски в размер на 590 евро заплатено възнаграждение за вещи лица, а за осъщественото процесуално представителство на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 110 евро. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът