Решение № 3315 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1811/2025 г.

Делото е образувано по жалба от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.С., обл.Х., представлявано от С. С. С. – управител, против Заповед №ДК-02-Х-2/29.07.2025г. на Началника на РДНСК Хасково. Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е издадена от некомпетентен орган. Неправилно в същата било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било адресат на заповедта. Цялото административно производство по издаването на оспорената заповед било проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навежда и доводи, че оспорената заповед била издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Процедурата по издаване на заповедта била изпълнена от неправоимащи лица. Моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Ответникът – Началник РДНСК Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том*, рег. № ••••, дело № •••/20••г., дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], Област Х., одобрени със Заповед № РД-18-1257/19.06.2018г. на И. Д. на АГКК, находящ се в [населено място], местността „К. б.“, с площ от 10 000 кв.м., с начин на трайно ползване: нива. От Началника на РДНСК – Хасково е издадена Заповед № ДК-14-Х-13/19.05.2025г. за възлагане на проверка за незаконни строежи с оглед постъпило в РДНСК – Хасково писмо с вх. № СВ- 827-00-831/02.05.2025г. от Община С., както и жалба с вх.№ СВ- 827-00-828/02.05.2025г. от Л. Б. Л., касаещи строежи изградени от „Еуро Плантс“ ЕООД в землището на [населено място]. Предвид изложеното и на основание чл. 220, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, със заповедта е наредено да се извърши проверка в имотите посочени в писмо с вх. № СВ- 827-00-831/02.05.2025г. и жалба с вх.№ СВ- 827-00-828/02.05.2025г., от комисия в определен със заповедта състав. Указано е комисията да започне своята работа на 22.05.2024г. В хода на производството е съставен констативен протокол № 175/22.05.2025г. за извършена на 22.05.2025г. проверка, в които е описан и постъпил по ел. поща сигнал с вх. № СВ-827-00-947/21.05.2025г. от Басейнова дирекция Източнобеломорски район относно изградени/ползвани от „Еуро плантс“ строежи. В протокола е описано констатиран в [ПИ] /дере-общинска собственост/ на границата му с [ПИ] в местността „К. б.“, [населено място], община С., строеж на „Б.“, представляващ земно –насипна дига, с която е засипано и преградено коритото на дерето по ширина в този участък, с приблизителни размери около 6м. /ширина на бента при билото/ и 20 м.ширина на дерето в този участък, и височина около 6м. Посочено е че земните маси са иззети от [ПИ], като вследствие на тази дейност имота в тази част е изравнен с водното ниво на дерето. Посочено е, че към момента на проверката дерето е сухо и няма образуван воден джоб. На 04.06.2025г. в присъствието на Ю. Р. – пълномощник на „Еуро Плантс“ ЕООД е извършена отново проверка на строеж „Б.“ /хидротехническо съоръжение“, намиращ се в поземлен [имот номер] и [ПИ], в местността „К. б.“, [населено място], община С.. За резултата от проверката е съставен Констативен акт № ••, съставен от служители при РДНСК – Хасково. Контролните органи са установили, че поземлен [имот номер], Община С., представлява дере – Общинска публична собственост, а [ПИ], в местността „К. б.“, [населено място], община С. е собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том *, рег. № ••••, дело № •••/20••г. Сочи се, че строежът е собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД, дружеството е посочено като възложител и извършител на строежа. Строежът е описан като „Б.“ / хидротехническо съоръжение/ представляващо земно -насипна дига, с която е засипано и преградено коритото на дерето по ширина в този участък, с приблизителни размери около 6м. /ширина на бента при билото/ и 20 м.ширина на дерето в този участък, и височина около 6м. Посочено е че земните маси са иззети от [ПИ], като вследствие на тази дейност имота в тази част е изравнен с водното ниво на дерето. Посочено е, че към момента на проверката дерето е сухо и няма образуван воден джоб. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2022г. по данни от извършителя/ ползвателя „Еуро Плантс“ ЕООД. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (по реда на чл. 225, ал.2 от ЗУТ). Констативният акт е връчен на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, посочена и за присъствала на проверката. С вх. № СВ-827-01-236/30.06.2025г. в РДНСК – Хасково е постъпило възражение от „Еуро Плантс“ ЕООД против съставения констативен акт. Във възражението е посочено, че в описаните в констативния акт имоти няма извършен от дружеството строеж, с посочените в акта параметри, съотв. няма извършен строеж от трета категория, както и че дружеството не е възложител и изпълнител на описания строеж. Въз основа на съставения Констативен акт № Х-1/04.06.2025г. от Началника на РДНСК – Хасково е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Х-2/29.07.2025г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Б.“ (Хидротехническо – съоръжение), намиращо се в [ПИ] обл. Х., община С. и [ПИ], обл. Х., община С., [населено място], м. „К. б.“, извършен от „Еуро Плантс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], Община С., едноличен собственик на капитала и управител С. С. С.. Строежът е определен като трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че строителството е изпълнено през 2022г., по данни от извършителя. Отбелязано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е, че констативният акт е съставен в присъствието на Ю. К. Р. - пълномощник на дружеството, че същата е получила срещу подпис екземпляр от акта, с което извършителят е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. В заповедта е визирано постъпилото срещу констативния акт възражение. Посочено, че с възражението не се предоставят нови данни и доказателства за законосъобразното извършване на констатирания строеж, поради което същото не се уважава, като е посочено, че изпълнената земнонасипна стена/дига, установена с констативния акт, представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване се изискват одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. До дружеството – жалбоподател е изпратено писмо за явяване в РДНСК Хасково за връчване на заповедта на дата 30.09.2025г. от 10:30ч. Писмото е получено на 17.09.2025г. от Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, срещу подпис. В РДНСК Хасково, с вх. № СВ -827-01-948 е постъпило по електронна поща на 30.09.2025г. писмо, в което е посочено отсъствие на управителя на дружеството от страната и липса на упълномощено друго лице за получаване на заповедта, като е поискано да се определи нова дата за връчване. С писмо вх. № 13545/11.12.2025г. по делото се удостоверява от страна на органа, че процесния акт е връчен на 13.11.2025г. в седалището на „Еуроплантс“ на упълномощено лице, без да се представят други доказателства за това, а жалбата срещу акта е подадена на 18.11.2025г. чрез органа по Е. Е. за което се представя копие на пощенски плик. По искане на ответната страна по делото беше изготвена комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица посочват, че процесният обект „Б.“ /земно насипна стена/дига/ и образувалият се следствие на това водоем за изградени в поземлени имоти с идентификатори ••••••, ••••••, •••••••, •••••• и •••••••. Посочено е че дължината на съоръжението, измерена по остта на билото е 74 метра, а и формилият се път на короната на дигата е с ширина 4 метра. Средната ширина на съоръжението е определена на 20 метра. Максималната денивилация /височина от билото до най- ниската точка на сухия откос от запад/ е около 10 м. Земно насипната дига /бент/ се сочи да е изградена напречно на дерето, вследствие на което е образуван изкуствен водоем, частично запълнен от дъждовни и повърхностни води. Оформени били корона и странични откоси. По короната на дигата бил оформен експлоатационен път. По технически характеристики разпореденият за премахване обект се сочи да представлява водно преградно и транспортно съоръжение, изпълняващо едновременно водозадържаща функция и пътна връзка, застрояване по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗУТ и представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Квалифициран е като строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.3б от ЗУТ и чл. 6, ал.1 и ал.2 на Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи. Същият съгласно чл. 148 от ЗУТ подлежал на разрешаване въз основа на одобрени технически или работен инвестиционен проект, оценен за съответствието с основаните изисквания към строежите. Строителни книжа за процесния обект не били установени. По външни белези и състоянието на земно насипната дига /бента/, експертизата е установила наличие н астроителни намеси /изкопни и уплутнени насипни дейности/, извършени за оформяне на бента / корона, откоси, наклони/ и екплоатационен път. При направеното проучване в „G. E.“ (Приложения №) било установено, че заснетият терен най-рано визуализирал водоем към м.07.2021г. Според експертизата, ориентировъчния период на изпълнение на процесния обект е преди около 3- 5 години. Към заключението е приложена комбинирана скица на действащата в момента КК на з-ще [населено място] отразяваща фактологическото положение от гродезическо заснемане на земно насипна стена /дига, преграждаща в тази си част дере с идентификатор – [ПИ]. Заключението по комплексната СТЕ е прието без оспорване от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Началник РДНСК Хасково, в съответствие с делегираните му, с общодостъпната на сайта на ДНСК, Заповед №РД-13-177/20.06.2024г. на Началник ДНСК правомощия (т.10.23) да издава заповеди по чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително, като в случая възприетата от административният орган категория на строежа е трета съгласно чл.137, т.3, б.б от ЗУТ, което се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ. Предвид горното, неоснователно е оплакването за некомпетентност на издателя на оспорената заповед, респ. за нищожността й на това основание. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. От фактическа страна административният орган се е позовал на констатациите по съставения констативен акт по чл.225, ал.3 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите книжа, а от правна страна е квалифицирал установените факти под нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на чл.225, ал.1, вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е издал атакуваната заповед. Наред с това, разпоредителната част на процесната заповед отговаря и на специфичните изисквания на чл.225, ал.4 и ал.6 от ЗУТ. При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, явявящ се задължителен етап в административната процедура съгласно чл.225, ал.3 от ЗУТ. Констативният акт е надлежно съобщен на дружеството, дадена му е възможност за представяне на възражение, от която същото се е възползвало, като възражението е прието и обсъдено от административния орган. Независимо от изложеното настоящият съдебен състав намира оспорения акт за материално незаконосъобразен. Описанието на разпоредения за премахване обект в КП и заповедта не се различава съществено от установеното и описано от вещите лица, както и няма спор между страните за действителното съществуване на обекта, който в оспореният акт е посочен като „Б.“ с конкретно определени размери. От доказателствата по делото и от приетото без оспорване от страните заключение на комплексна съдебно – техническа експертиза безспорно се установява, че описаният в оспорения акт „Б.“ има характеристиките на строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и изграждането му съобразно чл. 148 от ЗУТ подлежи на разрешителен режим. Липсва спор по делото по отношение и липсата на надлежни строителни книжа за изграждането на описания обект. В процесния случай спора между страните се свежда до направеното от жалбоподателят твърдение, че не е извършител на посочения строеж „Бент“, предвид което оспорва, че същият би могъл да бъде носител на задължението за неговото премахване. В тази връзка, следва да се посочи, че задължение на административния орган е да установи с надлежни доказателства, че именно дружеството жалбоподател е извършител и възложител на разпоредения за премахване строеж. Такива доказателства според настоящият съдебен състав не се събраха в хода на съдебното производство. Със Заповед № ДК-02-Х-2/29.07.2025г., на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Б.“ (Хидротехническо – съоръжение), намиращо се в [ПИ] обл. Хасково, община Свиленград и [ПИ], обл. Х., община С., [населено място], м. „К. б.“ От представените по делото писмени доказателства (горецитираните нотариални актове) се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик на [ПИ]. От съдебно техническата експертиза се установява, че [ПИ] обл. Х., община С. е публична общинска собственост, а и това не се оспорва от страните. В заповедта е посочено, че описаният за премахване строеж, представлява „Б.“, земно –насипна дига, с която е засипано и преградено коритото на дерето по ширина в този участък, с приблизителни размери около 6м. /ширина на бента при билото/ и 20 м.ширина на дерето в този участък, и височина около 6м. По тези съображения съдът разглежда законосъобразността на оспорения акт единствено по отношение на така индивидуализирания в акта строеж, без да се анализира и получилия се от описания „Б.“ водоем и разположението на същия в изброените в експертизата имоти. Видно от комбинирана скица приложената към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, категорично се установява, че описаната земнонасипна дига не попада в поземления имот, собственост на жалбоподателя. В същата ясно е отразено и графично разчертано, че строежът е разположен в [ПИ] – публична общинска собственост, както и в [ПИ] и [ПИ] – частна собственост, но не и в [ПИ], собственост на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Предвид така посоченото, следва извод, че фактическите констатации в процесната заповед относно местонахождението на строежа не съответстват на действителното фактическо положение, установено чрез съдебната експертиза. В тази част административният акт се основава на неправилно установени факти, което представлява нарушение на принципа на истинност по чл. 7 АПК и води до неправилно приложение на материалния закон. От събраните в производството доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е извършител на процесния строеж. Административният орган е придал качеството „извършител“ на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД единствено въз основа на обстоятелството, че дружеството притежава съседен поземлен имот – [ПИ], както и на констатацията, че земни маси били иззети от този имот. Тези обстоятелства сами по себе си не представляват доказателства за авторството на строителството. В административното производство не са събрани никакви преки доказателства, че именно дружеството е извършило строително-монтажните работи. Липсват свидетелски показания, договори за извършване на строителни дейности, документи за възлагане, данни за използвана строителна техника, протоколи от проверки по време на изграждането, снимков материал от периода на строителството или други доказателства, които да установяват по несъмнен начин участието на жалбоподателя в изпълнението на строежа. Изводът на административния орган, че именно „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик и възложител на строежа, не почива на реално установени факти и доказателства в тази насока, а на предположение, основано единствено на близостта на имота на дружеството до процесния обект, което е недостатъчно за ангажиране на неговата административноправна отговорност, чрез издаване на акт от вида на процесния. Съгласно общия принцип на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на фактическите основания на административния акт лежи върху административния орган. В случая органът не е изпълнил това свое задължение, като не е доказал един от основните елементи от фактическия състав на чл. 225 ЗУТ – кой е извършителят на незаконния строеж, респективно срещу кое лице законосъобразно може да бъде насочена заповедта за премахването му. Не може да бъде споделен и мотивът на административния орган, че строителството било изпълнено през 2022 г. „по данни на извършителя“. По делото не са представени никакви доказателства за съществуването на подобно изявление на представляващия дружеството или на надлежно упълномощено от него лице, нито в Констативния акт е отразено подобно признание. Следователно това твърдение остава недоказано и не може да служи като доказателствена основа за индивидуализиране на жалбоподателя като извършител на строежа. Самото обстоятелство, че земни маси евентуално са били иззети от имота на жалбоподателя, също не е достатъчно да обоснове извода, че дружеството е изградило земнонасипната дига. Заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е индивидуален административен акт с тежки неблагоприятни последици за своя адресат, тъй като създава задължение за премахване на строежа, а при неизпълнение – за понасяне на разноските по принудителното изпълнение. Поради това адресатът следва да бъде индивидуализиран въз основа на безспорно установени факти относно качеството му на извършител, възложител или друго лице, носещо задължението за премахване. Недопустимо е това качество да бъде извеждано по предположение или по косвени индиции. Предвид изложеното съдът приема, че по делото не е доказано по несъмнен начин жалбоподателят да е извършител на незаконния строеж, както и че индивидуализираният в заповедта строеж се намира в неговия имот. При липсата на тези кумулативно необходими фактически основания материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ спрямо „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД не са налице. Ето защо оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на производството, на жалбоподателя се следват разноски. Такива се доказват единствено по отношение на внесената по делото ДТ от 50 лв. /25, 56 евро/. Уговореното по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 700 лв., не е посочено като платено при подписване на договора, а изрично е посочено като дължимо до приключване на производството, като не са представени доказателства за реалното му заплащане. Ето защо следва да се осъди РДНСК Хасково да заплати на "ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД разноски по делото в размер на 25, 56 евро за заплатена ДТ. Водим от горното и на основание основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът