Решение № 294 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1587/2025 г.

Предявени са искове, първият, от които с правна квалификация чл. 109 от ЗС и вторият - с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от ЗЗД и чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „БГинвест 1“ ЕООД, ЕИК 200733086, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. •••“ № 29, представлявани от Благой Русев Вълчев чрез адв. Диана Стефанова от ШАК срещу „А1 България“ ЕАД, ИЕК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявани от Александър Василев Димитров. Ищецът „БГинвест 1“ ЕООД твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68504.110.343 по КК и КР на с. Средня, одобрени със Заповед №РД-18- 13/10.05.2007 г. на ИД на АГКК, изменение на КК и КР от 01.06.2021 г., с административен адрес обл. Шумен, общ. Шумен, с. Средня, с площ 121 кв. м., трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване за съоръжения на друг вид провод, при съседи 68504.110.344, 68504.110.504, представляващ част от УПИ V-344,343, в квартал 41 по плана на селото, който е образуван от обединяването на УПИ V-18, УПИ Х- 18 и УПИ ХI-18 от квартал 41, придобит с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №116, том 17, дело 3576, вх. Рег. 6415 от 13.10.2021 г., дв. вх. рег. 6390 на СВ - гр. Шумен. Ищецът твърди, че в имота имало изградена БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SKU 0034 „SREDNYA“, за което ответника „А1 България“ ЕАД притежавал учредено право на строеж /суперфиция/ и сервитут, учредени с Нотариален акт от 23.03.2004 г. върху празно дворно място в с. Средня, общ. Шумен, обл. Шумен, имот с планоснимачен номер 18, за който е бил отреден парцел Х от квартал 41, с площ за имота 1405 кв. м., при граници подробно описани в нотариалния акт. Сочи, че правото на строеж е било учредено възмездно и безсрочно правото за построяване в горепосоченият имот, на базата на дадена виза за проектиране и одобрен проект, за следните съоръжения: ЖЕЛЕЗОРЕШЕТЪЧНА КУЛА - СТЪЛБ върху бетонов фундамент, ТЕХНОЛОГИЧНА КАБИНА /помещение за апаратура/ върху бетонов фундамент, които обекти щели да се използват за монтиране на телекомуникационни съоръжения, както и сервитут върху гореописаният имот, за прокарване на кабел за електрозахранване, свързващ съоръженията с източника на ел. захранване. За изграденият строеж, в съответствие с учреденото право на строеж и сервитут по нотариален акт от 23.03.2004 г. ответника бил получил Разрешение за ползване изх. № СТ-05-581 от 22.05.2012 г. от зам. началник ДНСК, с което са реализирали предоставените им права. Ищецът твърди, че през 2023 г. върху свободната площ в гореописания имот тяхна собственост, който е бил образуван със Заповед № РД-25-1817 от 02.08.2021 г. на Кмета на Община Шумен, с която бил одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план - план за регулация в обхват УПИ V-18, УПИ X-18, УПИ XI-18 от кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен. Сочи, че се обединявали УПИ V-18, УПИ X-18, УПИ XI-18 от кв. 41 по плана на с. Средня в нов УПИ V-344,343 и се поставяли вътрешните регулационни линии на новообразувания УПИ V-344,343 в съответствие със съществуващите граници на имоти с идентификатори 68504.110.344 и 68504.110.343 по кадастралната карта на с. Средня, ответниците били изградили 12 бр. /дванадесет броя / фотоволтаични модули, с които са ограничили правото им собственост в пълен обем, без да имат облигационно или вещно право да ги построят в техния имот. Ищецът излага, че за извънсъдебно уреждане на възникналият спор са отправяли писмени покани до „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980, като са предлагали няколко варианта за неговото уреждане, но ответника не се бил отзовал по тях, което ги принудило да сезират съда с настоящите искания. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения им имот, а те като собственици не били длъжни да търпят в имота си каквото и да било действие, което се извършвало без тяхно съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлявало пречка, за да упражняват правото си, което обуславяло интереса им за предяваване на настоящия негаторен иск по чл. 109 от ЗС. С настоящата искова молба предявява три иска срещу ответника, като молят съда н а основание чл. 109 от ЗС, да постанови решение, с което да задължи ответника „А1 България“ ЕАД да преустанови ползването на поземлен имот с идентификатор 68504.110.343 /шестдесет и осем хиляди петстотин и четири точка сто и десет точка триста четиридесет и три/, в частта извън учреденото му право на строеж и сервитут и да премахне изградените от него в имота им 12 бр. /дванадесет броя / фотоволтаични модули. Също така, молят съда на основание чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, да постанови решение, с което да осъди ответника „А1 България“ ЕАД да плати на „БГинвест 1“ ЕООД, ЕИК 200733086, представлявано от Благой Русев Белчев, обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на наемната цена за периода от 01.01.2024 г. до 24.06.2025 г. в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до изплащане на вземането. В проведените по делото съдебни заседания за ищеца, редовно призован, се явява процесуален представител – адв. Диана Стефанова от ШАК, като поддържа предявените искове и молят същите да бъдат уважени. В съдебно заседание, с оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза прави изменение на размера на втория обективно съединен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, като същият е конкретизиран в размер на 1 242.44 евро. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок ответника депозира писмен отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Излага, че действително в описания в исковата молба имот имало изградена базова станция, като това се било случило въз основа на учредено право на строеж и издадени разрешение за строеж и разрешение за ползване. Обектът, описан в исковата молба, представлявал приемо-предавателна станция, заедно с прилежащото й оборудване със захранване и бил напълно законен и изграден върху имота на ищеца на валидно правно основание. Ответникът сочи, че считано от 02.02.2021 г. е налице преобразуване по реда на чл. 263т, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. чл. 262в от ТЗ, като в ТР било вписано отделяне от „А1 България“ ЕАД на „А1 Тауърс България“ ЕООД, ЕИК 206379370 /А1 Тауърс/. Ответникът твърди, че при преобразуването, „А1 Тауърс България“ ЕООД придобивало всички сервитути, ограничени и вещни права, учредени в полза на „А1 България“ ЕАД за изграждане, ползване и поддържане на имотите, описани в Приложение 2 от Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „А1 България” ЕАД, както и върху инфраструктурата на „А1 България“ ЕАД, описани в него. Видно било и от документите, публикувани по партидите на дружествата в Търговския регистър, че правото на строеж в процесния имот и оборудването, разположено в него били изцяло прехвърлени в патримониума на „А1 Тауърс България“ ЕООД. От този момент, в резултат на универсалното правоприемство, „А1 Тауърс България“ ЕООД било титуляр на правото на строеж в имота и бил станал собственик на оборудването, разположено в него. След обявяването на това обстоятелство в Търговския регистър, правоприемството ставало публично и пораждало правни действия по отношение на всички трети лица. „А1 България“ ЕАД ползвало пасивно оборудване на „А1 Тауърс България“ ЕООД въз основа на Рамков договор за наем. Ответника излага, че през 2023 г., като част от базовата станция било изградено допълнително електрическо захранване чрез соларна система, изградена напълно законно, въз основа на одобрено разрешение за строеж. Сочат, че самата базова станция била въведена в експлоатация през 2012 г. въз основа на две разрешения за строеж от 2004 г. и 2012 г. Според приложените проекти към Разрешението за строеж от 2004 г. и според самото разрешение за строеж, кулата била изградена въз основа на комплексен проект /ПУП и инвестиционни проекти/ върху строителна площадка от 150 кв. м. От приложената скица на имота и виза за проектиране на соларната система било видно, че имот 68504.110.343 бил с начин на трайно ползване „За съоръжение на друг вид провод“, след като както било посочено и в исковата молба, е имало изменение на ПУП. От разрешението за строеж и визата за проектиране от 2023 г. било видно, че соларната система е за собствено потребление към приемно-предавателна станция на А1. В самата виза били посочени със зелен цвят ограничителни линии за разполагане, които ограждали самия имот. Соларите били изградени и разрешението за строеж за тях било издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, като в края на разпоредбата било записано, че не се изисква ПУП, т. е. соларната инсталация не следвало да се разглежда като самостоятелен строеж, за който предварително да се реализират устройствени предпоставки, а било допълнителна система към законно изграден строеж. В този смисъл, соларите били в рамките на строителната площадка на базовата станция. Те не попадали извън строителните граници на основния строеж, който обслужват и за който имало надлежно учредено право на строеж и строителни книжа. Затова не считат, че те ограничават по какъвто и да е начин правото на собственост на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни или алтернативно да намалите претендираното обезщетение, както и да им присъди разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждие в минималния размер съгласно Закона за правната помощ. В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответното дружество „А1 България“ ЕАД, редовно призован, не се явява лично. За него се явява пълномощник – юрисконсулт Галин Костов, който не се явява в последното съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото и се установява от приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 36, том VII, рег. № 14451, дело № 862/2021 г. на нотариус Миглена Атанасова, рег. № 709 от Нотариалната камера и район на действие Районен съд - Шумен, че ищцовото дружество е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68504.110.343 по КК и КР на с. Средня, одобрени със Заповед №РД-18- 13/10.05.2007 г. на ИД на АГКК, изменение на КК и КР от 01.06.2021 г., с административен адрес с. Средня, общ. Шумен, обл. Шумен, с площ 121 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване за съоръжения на друг вид провод, при съседи 68504.110.344, 68504.110.504, представляващ част от УПИ V-344,343, в квартал 41 по плана на селото, който е образуван от обединяването на УПИ V-18, УПИ Х- и УПИ Х1-18 от квартал 41. Не е спорно по делото и се установява от приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. на нотариус Валентин Въков с рег. № 18 на НК и район на действие – РС-Шумен, че лицата Митю Стойнев Димитров и Петър Димитров Стойнев, като предходни собственици на недвижим имот - празно дворно място в с. Средня, общ. Шумен, обл. Шумен, имот с планоснимачен номер 18, за който е бил отреден парцел Х от квартал 41, с площ за имота 1405 кв. м, при граници и съседи: от запад и юг – улици, от изток – парцел VIII-20, от север – парцел ХI – 18, с уредени регулационни отношения, съгласно удостоверение № 94-М-57/06.02.2004 г. на Община Шумен, учредили в полза на „Мобилтел“ ЕАД гр. София възмездно и безсрочно правото да построява в горепосочения имот, на базата на дадена виза за проектиране и одобрен проект, следните съоръжения: ЖЕЛЕЗОРЕШЕТЪЧНА КУЛА - СТЪЛБ върху бетонов фундамент, ТЕХНОЛОГИЧНА КАБИНА /помещение за апаратура/ върху бетонов фундамент, които обекти ще се използват приобритателя „Мобилтел“ ЕАД за монтиране на телекомуникационни съоръжения. Според посоченият нотариален акт приобритателя „Мобилтел“ ЕАД има право да инсталира необходимите за работата на съоръженията ел. захранване, заземление, гръмозащита, както и кабелна скара, свързваща двете постройки, има право да огради изградените обекти с ограда тип телена мрежа, както и да държи оградата в имота на учредителите безсрочно заедно с постройките и си служи с ограденото. Също така, лицата Митю Стойнев Димитров и Петър Димитров Стойнев, като собственици на посочения недвижим имот, учредили възмездно и безсрочно правото в полза на „Мобилтел“ ЕАД гр. София сервитут върху гореописаният имот, за прокарване на кабел за електрозахранване, свързващ „съоръженията“ с източника на ел. захранване. От приложената по делото Заповед № 38/22.04.2004 г. на Главния архитект на Община Шумен е видно, че на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, чл. 59 от ЗУТ, чл. 150 от ЗУТ и решение по т. 5 от Протокол № 22 ат 13.04.2004 г. на ОбЕСУТ на „Мобил Тел“ ЕАД гр. София е разрешено изработването на комплексен проект за инвестиционна инициятива, който да включва: 1. план за застрояване в парцел Х-18 в кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен и 2. Инвестиционен проект за обект базова станция – „ЖЕЛЕЗОРЕШЕТЪЧНА КУЛА – СТЪЛБ“ и „ТЕХНОЛОГИЧНА КАБИНА“ в парцел Х-18 в кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен. Представено по делото е Разрешение за строеж № 46/28.09.2004 г., от което е видно, че на „Мобил Тел“ ЕАД гр. София на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4, 8 и 9 и чл. 150 от ЗУТ, чл. 67 и чл. 68 от ЗУТ и по одобрен архитектурен проект е разрешено да построи „GSM БАЗОВА СТАНЦИЯ „Средня“ , „ЖЕЛЕЗОРЕШЕТЪЧНА КУЛА – СТЪЛБ“ и „ТЕХНОЛОГИЧНА КАБИНА“ в парцел Х-18 в кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен. Същото на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ /действащ към 2004 г./ губи правно действие, ако до 3 години не е започнало строителството и до 5 години не е завършен грубия строеж. Представено по делото е Разрешение за строеж № 6/29.02.2012 г., от което е видно, че на „Мобил Тел“ ЕАД гр. София на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4, 8 и 9 и чл. 150 от ЗУТ, чл. 67 и чл. 68 от ЗУТ и по одобрен архитектурен проект е разрешено да построи „GSM БАЗОВА СТАНЦИЯ SНU 0034 „SREDNYA“, обект трета категория в парцел Х-18 в кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен, с идентификатор 68504.1109.343 по кадастралната карта на населеното място. Същото на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ /действащ към 2012 г./ също губи правно действие, ако до 3 години не е започнало строителството и до 5 години не е завършен грубия строеж. От приложеният по делото Протокол за установяване годността на ползване на строежа „GSM БАЗОВА СТАНЦИЯ SНU 0034 „SREDNYA“ от 10.05.2012 г. е видно, че държавната приемателна комисия, назначена със Заповед № 512/07.05.2012 г. на зам. началника на ДНСК София приема строежа „БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SKU 0034 „SREDNYA“, находящ се в УПИ – Х-18, кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен, който може да бъде ползван по предназначението си. Представено по делото е Разрешение за ползване изх. № СТ-05-581 от 22.05.2012 г. на Зам. началник ДНСК, от което е видно, че на „Мобилтел“ ЕАД гр. София на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 117, ал. 2 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи и Протокол обр. 16 от 10.05.2012 г. на Държавната приемателна комисия за установяване годността на ползване на строежа, назначена със Заповед № РД № 19-512/07.05.2012 г. на зам. началника на ДНСК, е разрешено ползването на строеж „БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SНU 0034 „SREDNYA“, находящ се в УПИ – Х-18, кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен, както и че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 6/29.02.2012 г. на Главния архитект на Община Шумен. От приложената по делото Заповед № РД-25-1817/02.08.2021 г. на Кмета на Община Шумен е видно, че е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в обхват УПИ V-18, УПИ Х-18 и УПИ ХI-18 от кв. 41 по плана на с. Средня при следните условия: обединяват се УПИ V-18, УПИ Х-18 и УПИ ХI-18 от кв. 41 по плана на с. Средня в нов УПИ V-344, 343 и се поставят вътрешните ретулационни линии на новообразувания УПИ V-344, 343 в съответствие със съществуващите граници на имоти с идентификатори 68504.110.344 и 685504.110.343 по кадастралната карта на с. Средня. Видно от приложения по делото Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „А1 България“ ЕАД, считано от 02.02.2021 г. е налице преобразуване по реда на чл. 263т, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. чл. 262в от ТЗ, като в ТР било вписано отделяне от „А1 България“ ЕАД на „А1 Тауърс България“ ЕООД, ЕИК 206379370 /А1 Тауърс/, като при преобразуването, „А1 Тауърс България“ ЕООД придобивало всички сервитути, ограничени и вещни права, учредени в полза на „А1 България“ ЕАД за изграждане, ползване и поддържане на имотите, описани в Приложение 2 от Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „А1 България” ЕАД, както и върху инфраструктурата на „А1 България“ ЕАД, описани в него, в. ч. и „БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SНU 0034 „SREDNYA“, находящ се в УПИ – Х-18, кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен. От приложеният по делото Рамков договор за наем от 01.06.2023 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, от една страна и „А1 Тауърс България“ ЕООД, от друга страна, „А1 Тауърс България“ ЕООД отдава под наем или преоддава под наем обекти на „А1 България“ ЕАД за неопределен период от време, като „А1 България“ ЕАД ползва пасивно оборудване на „А1 Тауърс България“ ЕООД в. ч. и „БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SНU 0034 „SREDNYA“, находящ се в УПИ – Х-18, кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен. Представено по делото е Разрешение за строеж № 331/14.11.2023 г., от което е видно, че на „А1 България“ ЕАД гр. София на основание чл. 148, ал. 1, 2 и чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ, чл. 67 и чл. 68 от ЗУТ и скица виза № 586 от 25.10.2023 г. е разрешено да изгради фотоволтаична инсталация към приемно-предавателна станция SНU 0034.А „SREDNYA“, с мощност до 1МW по реда на чл. 25а от ЗЕВИ, разположена върху терен в имот с идентификатор 68504.1109.343 по КК на с. Средня, общ. Шумен, обект шеста категория, на основание чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ по проектни решения по част „Конструкции“ и част „ЕЛ“, и допълнително споразумение с ЕРП Север, съгласувани на 07.11.2023 г. в Община Шумен. В цитираното разрешение е посочено, че строежът не подлежи на държавно приемане съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗУТ. От приложената по делото Покана - споразумение с Вх. № 1668 от 22.04.2025 г., депозирана от управителя на ищцовото дружество „БГинвест 1“ ЕООД гр. Шумен до „А1 България“ ЕАД гр. София е видно, че ищецът е отправил искане за доброволно уреждане на взаимоотношенията си, като са предложили няколко варианта: 1. Премахване в едномесечен срок от получаване на поканата на изградената фотоволтаична инсталация и заплащане на търсеното обезщетение; 2. Сключване на договор за наем за заеманата площ от фотоволтаична инсталация и 3. Да придобият поземлен имот с идентификатор 68504.110.343 по КК на с. Средня, обл. Шумен, с площ от 121 кв. м. с покупко – продажна цена 50 евро на кв. м. От представения от ищеца екземпляр от писмото е видно, че същото е входирано при ответника, но по делото липсват доказателства ответника да е предприел действия за решаване на проблема. Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. Н. и приета от съда, се установява, че въз основа на характеристиките на процесния имот - площ, местонахождение, вид и категория на земята, достъп до инфраструктура и електропреносна мрежа, предназначение и реално фактическо ползване, пазарната оценка на годишната наемна цена за ползването му за нуждите на изграждане и експлоатация на фотоволтаична централа е в размер на 1 620 лв., равними на 828.29 евро. От заключението на вещото лице става ясно, че пазарната стойност на ползването, наемната цена на заетата от фотоволтаичните съоръжения площ от имота за периода от м. януари 2024 г. до м. юни 2025 г. включително е 2 430 лв., равними на 1 242.44 евро. Вещото лице заключава също, че пазарният разход за електроенергия /стойността на спестения разход за ответника от собственото производство и потребление на електроенергия чрез тези съоръжения/, ако ответникът не произвеждаше тази енергия чрез фотоволтаичната инсталация, а я закупуваше от електроснабдителното дружество по действащите цени за периода, би бил 3 364.53 лв., равними на 720.26 евро. Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. Х. и приета от съда, се установява, че 12-те броя фотоволтаични модули от „А1 България“ ЕАД са изградени в частта на учреденото право на строеж с Нотариалният акт, вписан с акт № 43/23.03.2004 г. в Служба по вписванията - Шумен. Вещото лице заключава също, че доколкото 12-те броя фотоволтаични модули, изградени от „А1 България“ ЕАД попадат в оградената площадка на базовата станция на „А1 България“ ЕАД, която съответства на учреденото право на строеж с Нотариалният акт, вписан с акт №43/23.03.2004 г. в Служба по вписванията - Шумен, не е налице надвишаване на обема на учреденото право на строеж. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС: Искът, основан на чл. 109, ал. 1 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия /бездействия/, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. На първо място, за допустимостта следва да се изхожда от твърденията в исковата молба и дотолкова, доколкото ищеца излага обстоятелства, с които ангажират отговорност на този ответник, то депозираният иск срещу дружеството се явява допустим. Още повече доказването на изложените в исковата молба фактически обстоятелства обуславя материалноправната легитимация на страните, което е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска. В тежест на ищеца беше да докажат, че именно ответника осъществява спрямо имота му неправомерни въздействия - действия, които им пречат да ползват имота си, както и в какво се изразяват същите. За да се приеме наличието на пречки за нормалното упражняване на правото на собственост, следва да са налице доказателства за това, че вредното въздействие върху имота произтича от поведението на ответника и това поведение обективно продължава. Такъв извод в настоящото производство може да бъде направен. О т Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 36, том VII, рег. № 14451, дело № 862/2021 г. на нотариус Миглена Атанасова, рег. № 709 от Нотариалната камера и район на действие Районен съд - Шумен по безспорен начин се установява, че ищцовото дружество „БГинвест 1“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 68504.110.343 по КК и КР на с. Средня, одобрени със Заповед № РД-18-13/10.05.2007 г. на ИД на АГКК, изменение на КК и КР от 01.06.2021 г., с административен адрес: с. Средня, общ. Шумен, обл. Шумен, с площ 121 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за съоръжения на друг вид провод, при съседи 68504.110.344, 68504.110.504, представляващ част от УПИ V-344,343, в квартал 41 по плана на селото, който е образуван от обединяването на УПИ V-18, УПИ Х-18 и УПИ ХI-18 от квартал 41. Към датата на придобиване на имота от ищцовото дружество, в същият е имало изградена БАЗОВА СТАНЦИЯ с G S M оборудване № S K U 0 0 3 4 „SREDNYA“, за което ответника „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980 /бивше наименовяние „Мобилтел“ ЕАД/ е притежавал учредено право на строеж /суперфиция/ и сервитут, учредени с Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. на нотариус Валентин Въков с рег. № 18 на НК и район на действие – РС - Шумен. В посочения нотариален акт е учредено право на строеж на „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ на база на дадена виза и одобрен проект изчерпателно изброени в нотариалния акт съоръжения: ЖЕЛЕЗОРЕШЕТЪЧНА КУЛА -СТЪЛБ върху бетонов фундамент, ТЕХНОЛОГИЧНА КАБИНА /помещение за апаратура/ върху бетонов фундамент, които обекти ще се използват от приобретателя „Мобилтел“ ЕАД за монтиране на телекомуникационни съоръжения. Освен това, приобретателят е имал право да инсталира необходимите за работа на съоръженията ел. захранване, заземление, гръмоотвод, както и кабелна скара, свързваща двете постройки. Приобретателят е имал право да огради изградените обекти с ограда, тип телена мрежа, както и да държи ограда в имота. В същият нотариален акт е учреден и сервитут върху имота за прокарване на кабел за електрозахранване, свързващ „съоръженията“ с източник на ел. захранване. Въз основа на одобреният проект, посочен в нотариалния акт, за който е учредено правото на строеж е било издадено Разрешение за строеж № 46 от 28.09.2004 г., като същото на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ /действащ към 2004 г./ губи правно действие, ако до 3 години не е започнало строителството и до 5 години не е завършен грубия строеж. В указания срок строителството не е било завършено, поради което впоследствие е издадено Разрешение за строеж № 6/29.02.2012 г., като последното на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ /действащ към 2012 г./ също губи правно действие, ако до 3 години не е започнало строителството и до 5 години не е завършен грубия строеж. Строителството е било изпълнено изцяло и е било въведено в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05- 581/22.05.2012 г., с което е било изчерпано изцяло учреденото право на строеж по Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. на нотариус Валентин Въков с рег. № 18 на НК и район на действие – РС - Шумен и същото впоследствие е било прехвърлено като такова на „А1 Тауърс България“ ЕООД, ЕИК 206379370 през 2021 г. Правото на строеж е ограничено вещно право, което може да бъде учредено само върху недвижим имот. Вещното право на строеж се придобива чрез правна сделка, с административен акт, по силата на закона или по давност. Актът, с който се учредява правото на строеж, определя неговия обем – брой и вид обекти, площ на постройката, етажност. Право на строеж се учредява, за да може едно лице, което не е собственик на земята, да придобие право на собственост върху построена сграда, която представлява самостоятелен обект на право на собственост, и да има правото да държи тази сграда върху земята, ползвайки при това терена, върху който сградата е построена, дотолкова, доколкото това е необходимо за ползването на сградата, освен ако при учредяване на правото на строеж не е уговорено друго. Освен това правото на строеж (суперфиция) е ограничено по обем до конкретно учредения строеж и се счита за реализирано с неговото изграждане, освен ако не е уговорено друго. В Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. на нотариус Валентин Въков с рег. № 18 на НК и район на действие – РС - Шумен, не е уговорено, че след реализиране на строежа приобретателят има право да строи друг вид съоръжения и строежи, каквито са изградената фотоволтаична инсталация. Фотоволтаична инсталация не представлява „телекомуникационно съоръжение“, на което има право приобретателят на правото на строеж да монтира. Съгласно чл. 127, т. 4 от Наредба № 14 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, фотоволтаичните /слънчеви/ системи наричани „РV системи“ са обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Техническите правила и нормативи за проектиране на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници са предвидени в Глава Четвърта на Наредба № 14 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Изграждане на такава система не е било предвидено в Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. Още повече, от приложения по делото протокол за установяване на годността за ползване на строежа „GSM БАЗОВА СТАНЦИЯ SНU 0034 „SREDNYA“ от 10.05.2012 г. е видно, че държавната приемателна комисия, назначена със Заповед № 512/07.05.2012 г. на зам. началника на ДНСК София приема строежа „БАЗОВА СТАНЦИЯ с GSM оборудване № SKU 0034 „SREDNYA“, находящ се в УПИ – Х-18, кв. 41 по плана на с. Средня, общ. Шумен, който може да бъде ползван по предназначението си. В цитирания протокол, в част „Електро“ е посочено, че ел. захранването на строежа е изпълнено от съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение. Освен това под „захранване“ обикновено се разбират съоръжения, нужни за фунционирането на базовата станция – кабели, табла, евентуално връзка към електромрежата, а не всякакви бъдещи източници на енергия. Фотоволтаиците са поставени години по-късно и те не се считат автоматично част от първоначалното право на строеж, а и същото не е било предвидено и в Разрешението за строеж от 2012 г. Могат да се приемат като ново съоръжение/подобрение, което изисква обаче отделно основание /ново съгласие, допълнение към договора и т. н./. Следователно следва да приеме, че в учреденото с Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. право на строеж е било изпълнено с реализирания строеж, който е бил въведен в експлоатация още през 2012 г. с Разрешение за ползване № СТ-05-581/22.05.2012 г., то самото право на строеж се е погасило в полза на собственика на земята, тъй като са минали повече от 5 години, в които е следвало да бъде упражнено. Ето защо въз основа на горното следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от ЗЗД и чл. 81, ал. 2 от ЗЗД: Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са съдържа в разпоредбите на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване почива на принципа на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. Уважаването на иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е обусловено от доказване, че за страната ищец настъпва обедняване, а за ответника настъпва обогатяване, като обедняването и обогатяването произтичат от общо основание, както и за обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че „БГинвест 1“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 68504.110.343 по КК и КР на с. Средня, а на ответника „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980 /бивше наименовяние „Мобилтел“ ЕАД/ е притежавал учредено право на строеж /суперфиция/ и сервитут, учредени с Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. на нотариус Валентин Въков с рег. № 18 и учреденото с посочения нотариален акт право на строеж е било изпълнено с реализирания строеж, който е бил въведен в експлоатация още през 2012 г. с Разрешение за ползване № СТ-05- 581/22.05.2012 г. От материалите по делото се установява също, че по силата на Разрешение за строеж № 331/14.11.2023 г., ответника „А1 България“ ЕАД е изградило фотоволтаична инсталация към приемно-предавателна станция SНU 0034.А „SREDNYA“, разположена върху терен в имот с идентификатор 68504.1109.343 по КК на с. Средня, общ. Шумен. Същевременно обаче от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. Х. и приета от съда, се установява, че 12-те броя фотоволтаични модули от „А1 България“ ЕАД са изградени в частта на учреденото право на строеж с Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г., както и изградените 12-те броя фотоволтаични модули попадат в оградената площадка на базовата станция на „А1 България“ ЕАД, която съответства на учреденото право на строеж с цитирания нотариален акт. Действително налице е спестяване на разходи за ел. енергия от страна на ответника чрез поставянето на 12-те броя фотоволтаични модули, но то е възникнало като последица от ползването на чужд недвижим имот на валидно основание за ползването - учреденото право на строеж с Нотариален акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ и сервитут на недвижим имот от 23.03.2004 г. и не лишава собственика на имота от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, тъй като изградените 12-те броя фотоволтаични модули попадат в оградената площадка на базовата станция на „А1 България“ ЕАД, която съответства на учреденото право на строеж с цитирания нотариален акт. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищеца претендира разноски, както следва: 75.58 евро – държавна такса, 306.78 евро - адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица – 445 евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника дължи на ищеца сумата от 194.30 евро, представляваща направените от ищеца разноски за държавна такса за иска по чл. 109 от ЗС и адвокатско възнаграждение, съгласно изхода на спора и представен списък. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответника съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 102.26 евро. Предвид изхода на делото и съобразно представените доказателства, ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в общ размер на 65.76 евро. Същевременно обаче, съдът като съобрази, че в откритго съдебно заседание, проведено на 18.02.2026 г. е увеличен размера на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 77 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ШРС сумата от 19.02 евро – доплащане на държавна такса по иска по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Водим от горното, съдът