Решение № 44 от 27.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 748/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №60834/28.05.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу решение №2210/15.04.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав. Твърди се във въззивна жалба, че постановеното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с иск от КФН с правно основание чл.13, ал.1, т.19, б.“б“, предл. първо от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от Закона за пазарите за финансови инструменти /ЗПФИ/. Иска се да бъде прогласена нищожността на договор за цесия от 12.01.2021 година, сключен между цедент В. Т. П. и цесионер инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД. Твърдението за нищожност на договора се обосновава с факта, че той противоречи на императивната норма на чл.9, ал.1 ЗПФИ, която въвежда забрана за инвестиционните посредници да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. Не е въведено законово изключение и за договорите за цесия. Искът е отхвърлен като за да постанови това решение, съдът е приел, че ответникът „Дилингова финансова компания“ АД е инвестиционен посредник с издаден от КФН лиценз, че на 12.01.2021 година е сключен договор за цесия, по силата, на който инвестиционния посредник е придобил от В. П. правото на вземане срещу „Драгана ентърпрайзис“ ООД, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година срещу заплащането на сумата от 360 000 лева. Съдът е приел, че тъй като се касае за една сделка, не е налице трайно, системно поведение, насочено към получаване на доход. На първо място се претендира допуснато процесуално нарушение при обявяване на доклада, тъй като ищецът многократно е изразил несъгласието си с формулираната от съда трета предпоставка за уважаване на иска, за която ищецът твърди, че не е навеждал твърдение за това, че се касае за сделка по занятие. По този начин, съдът е изменил съвкупността от факти, с които ищеца свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес. В обжалваното решение не са обсъждани доводите на страните, нито аргументи относно твърденията на КФН, че договорът за цесия не e във връзка с предоставяни инвестиционни услуги, поради което не е сред сделките, които има право да извършва, че е нарушено изискването на чл.9, ал.1 ЗФН. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени. Въззиваемата страна “Дилингова финансова компания“ АД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски. Въззиваемата страна В. Т. П. е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски. Постъпила е и частна жалба вх. №94021/29.08.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу определение №11984/31.07.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав. Твърди се в жалбата, че в разрез с приложимия закон КФН е осъдена да заплати на всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ответниците имат качеството необходими задължителни другари, поради което се дължи едно адвокатско възнаграждение. Аргумент за това се черпи и от чл.72, ал.2 ГПК. След като за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса то е логично да се дължи и едно адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъдените адвокатски възнаграждения. Ответниците по частната жалба „Дилингова финансова компания“ АД и В. П. молят да се остави без уважение частната жалба. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 12.08.2021 година КФН излага, че комисията за финансов надзор, в качествoто си на колективен орган е взела решение по предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на свое заседание, проведено на 10.08.2021 година за предявяване на иск по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от закона за пазарите за финансови инструменти срещу „Дилингова финансова компания“ АД, което е вписано и във водения от КФН регистър по чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН като инвестиционен посредник и В. Т. П., който е страна по договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена /договор за цесия, сключен на 12.01.2021 година. Твърди се в исковата молба, че „Дилингова финансова компания“ АД е дружество с издаден от КФН лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, а именно: приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти; изпълнения на нареждания за сметка на клиент; управление на портфейл; предоставяне на инвестиционни съвети; пласиране на финансови инструменти, както и за предоставянето на допълнителните инвестиционни услуги, уредени в чл.6, ал.3 ЗПФИ. В тази връзка дейността бива регулирана от КФН и същият е вписан в публичния регистър на инвестиционните посредници, поддържан от комисията в съответствие с чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН. В КФН е получен сигнал за извършване на дейност в нарушение на императивни изисквания от страна на инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД като се посочва, че посредникът е сключил договор за цесия, чрез който е придобил вземане срещу дружеството „Драгана ентърпрайзис“ ООД и впоследствие е пристъпило, в качеството си на заложен кредитор към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложена от дружеството съвкупност от вещи. Установено е следното: На 11.01.2021 година между Н. Н. Т. и „Дилингова финансова компания“ АД е сключен договор, по силата, на който „Дилингова финансова компания“ АД се задължава от свое име, но за сметка на доверителя да сключи договор за цесия, въз основа, на който да заплати на В. Т. П. 360 000 лева и да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД на стойност 366687, 48 лева. На 12.01.2021 година е сключен договор за цесия между В. Т. П., в качеството му на цедент и „Дилингова финансова компания“ АД, в качеството му на цесионер, по силата, на който инвестиционният посредник се задължава да заплати 360 000 лева за да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД в размер на 366687, 48 лева, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година. С договора за цесия вземането е прехвърлено в пълния си обем, заедно с всички привилегии и обезпечения, в това число – договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху съвкупност от движими вещи и солидарни длъжници в лицето на В. Т. П. и А. К. Н.. В отговора си до КФН посредника е заявил, че договорът е сключен, в изпълнение на договора за поръчка от 11.01.2021 година с Н. Н. Т., както и, че не е имал взаимоотношения с тези лица извън представеният договор за поръчка и сключеният въз основа на него договор за цесия. По силата на чл.9, ал.1 ЗПФИ инвестиционните посредници, с изключение на банките –инвестиционни посредници не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. В качеството си на лицензиран от КФН инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД може да извършва единствено сделките по чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ, за които е лицензирана, съответно други търговски сделки, извън посочените в чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ дружеството може да извършва само в случаите, предвидени в закон. Сключването на договор за цесия на 12.01.2021 година от „Дилингова финансова компания“ АД е в противоречие с изключителния му предмет на дейност, в качеството му на инвестиционен посредник. Чл.9, ал.1 ЗПФИ въвежда принципа за изключителния предмет на дейност на търговските дружества, получили лиценз от комисията за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности и в тази връзка инвестиционните посредници нямат право да извършват по занятие друга търговска дейност по смисъла на чл.286 ТЗ. В този смисъл инвестиционните посредници имат право да действат като комисионер единствено по предоставените инвестиционни услуги на клиент, с когото имат сключен договор по чл.82 ал.1 ЗПФИ, а в конкретния случай лицето, с когото е сключен договора не е клиент на „Дилингова финансова компания“ АД и не са му предоставяни инвестиционни услуги по смисъла на чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ. Договорът е сключен в противоречие с чл.9, ал.1 ЗПФИ, поради което е нищожен като сключен в противоречие с императивната норма на чл.9, ал.1 ЗПФИ.Съблюдаването на забраната е гаранция за постигането на целите по чл.2 ЗПФИ. Описаната сделка е нищожна, тъй като е сключена в нарушение на рестриктивния режим по отношение на инвестиционните посредници, поради противоречието и със закона. Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на договора за цесия и осъди ответниците да заплатят направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът „Дилингова финансова компания“ АД оспорва предявеният иск като твърди, че правомощието на КФН по чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ е ненадлежно упражнено, тъй като предложението не е направено от Зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. На второ място твърди, че КФН разполага с други мерки като целта би могла да бъде постигната с тях, поради което липсва правен интерес от предявяване на исковата молба. Не е налице застрашаване интересите на инвеститорите, тъй като сделката не е с предмет извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗПФИ или предоставяне на допълнителни инвестиционни услуги, уредни в чл.6, ал.3 ЗПФИ; доверителят, който възлага сделката не е клиент на компанията и не се явява инвеститор; предмет на сделката не са финансови инструменти по смисъла на чл.4 от ЗПФИ. Сделката не е насочена към инвеститори във финансови инструменти и във връзка със сключването на и няма привличане на финансов ресурс от страна на инвеститори във финансови инструменти. КФН не разполага с правомощие да предяви иска, тъй като ЗПФИ не е предвиден като в предложение 2 от чл.13, ал.1, т.19 ЗКФН, а на второ място самата КФН твърди, че сделката не е свързана с предмета на дейност, поради което щом не е свързана с предмета на дейност КФН не разполага с правото да предяви иск за нейната нищожност. За извършването на търговски сделки по занятие няма легална дефиниция нито в ЗПФИ, нито в другите останали нормативни актове, които регулират дейността на инвестиционните посредници, а такава се съдържа в т.13 на параграф 1 от ДР на Валутния закон съгласно, която извършване на сделки по занятие е извършване в продължение на една година на сделки з сметка на повече от 10 лица или извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки или обменни бюра или отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения, включително, чрез табла, за сключване на сделки с неопределен кръг лица, включително чрез средствата за масово осведомяване.“ В теорията е прието, че извършването на сделки по занятие означава тези сделки да се извършват трайно, систематично, а не еднократно или случайно и да са насочени към получаване на доход. В константната съдебна практика се приема, че следва да са налице повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход; да не става въпрос за изолирана, единична сделка, както и да има системност, за да е налице извършване на дейност по занятие, в нарушение на издаден лиценз. Не е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.9, ал.1 ЗПФИ и не е наложена имуществена санкция. След като по предвидения от закона ред нарушението не е установено с влязло в сила наказателно постановление то нарушение не е възникнало и не е установено от надзорния орган. Предвид горното моли да бъде извършен косвен съдебен контрол по отношение валидността, алтернативно законосъобразността на решението по т.8 от Протокол 58 от заседанието на КФН от 10.08.2021 година, въз основа, на която е предявена исковата молба. Ответникът не е бил уведомяван и не е взел участие в това производство, в нарушение на чл.26, ал.1, чл.34, ал.3 и чл.61, ал.1 АПК. Твърди се, че адмиистративният акт е нищожен, в отношение на евентуалност материално незаконосъобразен. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск, като присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът В. Т. П. оспорва предявеният иск като твърди, че искът е недопустим поради липса на активна материално-правна легитимация, тъй като чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ ЗКФН определя само две хипотези, в които КФН може по предложение на ресорния зам.председател да предяви искове за прогласяване на нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от нея лица, както и за прогласяване на нищожността на сделки, сключени в нарушение на ЗППЦК и актовете по прилагането му. В конкретния случай не е налице нито една от тези хипотези. Безспорно всеки инвестиционен посредник сключва сделки извън предмета на дейност по чл.6 ЗПФИ и това не е забранено от закона. Когато тези сделки не са свързани с дейността като инвестиционен посредник и не застрашават капиталовата адекватност на инвестиционния посредник КФН не може да предявява иск за прогласяване на нищожността им. Прогласяване на нищожност може да иска всяко трето лице, което има правен интерес, но не и административният орган. ЗППЦК не урежда дейността на инвестиционните посредници, поради което не може да се иска прогласяване на нищожността на сделката, сключена от инвестиционен посредник, както и не е налице установяване на нарушение, тъй като установяването на нарушението, издаването и обжалването се урежда от ЗАНН. Искът е предявен в нарушение на ЗКФН, тъй като е необходимо да има предложение на ресорния зам.председател, а такова не е налице и не е разгледано от КФН, поради което не е налице валидно решение. В протокола липсва посочване на конкретната сделка, не е посочена нито страна, нито предмет. Процесният договор не е по занятие, поради което не е забранена търговска сделка. След като не се установява, че процесната сделка е такава „по занятие“ то фактическият състав на чл.9, ал.1 ЗПФИ не бива осъществен, поради което липсва проявление на основен юридически факт-извършването на действие по занятие. Не всяко действие или сделка са забранени от закона, а само тези, които се извършват трайно, системно и са насочени към получаването на постоянен доход. Процесният договор не е търговска сделка, тъй като договорът за цесия не е абсолютна търговска сделка и страните по него не са действали при упражняване на дейността си. Отделно от горното договорът за прехвърляне на вземане следва да се разглежда като финансов инструмент, по отношение, на който инвестиционният посредник е получил възлагане. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск, като присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. В становище от 03.02.2023 година ищецът КФН излага, че КФН е органът, който осъществява надзор върху дейността на инвестиционните посредници като правомощието по чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ ЗКФН е конкретен израз на осъществявания надзор. В материалите по т.8 от дневния ред изрично е посочено за коя сделка се касае решението за прогласяване на нищожност. Твърди, че сключването само на една сделка накърнява установения рестриктивен режим и води до нищожност на същата, както и, че не е необходимо установяването на това нарушение по административен ред. Несъстоятелно е и твърдението, че договорът за цесия е финансов инструмент, тъй като видовете финансови инструменти са лимитативно посочени в чл.4 ЗПФИ и сред тях не попада договорът за цесия. Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/. Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд. Липсва спор между страните, а и се установява от представените доказателства, че ответникът „Дилингова финансова компания“ АД е инвестиционен посредник по смисъла на ЗПФИ, въз основа на издаден лиценз с Решение №104-ИП/08.02.2006 година, че същият е сключил договор за цесия с втория ответник В. Т. П., по силата, на който се е задължил да заплати сумата от 360 000 лева за да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година, както и, че в дневния ред на заседание на КФН е включена точка 8 „Проект на решение относно предприемане на действия по предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на сделка, сключена от „Дилингова финансова компания“ АД, като вносител е заместник – председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ като е взето положително решение, видно от препис-извлечение от Протокол №58/10.08.2021 година. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 9, ал.1 ЗПФИ за прогласяване нищожността на сделка, сключена от инвестиционен посредник, с търдения, че същата противоречи на закона, тъй като е сключена от инвестиционния посредник извън предмета му на дейност, за която има издаден лиценз. Наведено е възражение за недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като същото е разгледано от състав на Гражданско отделение, а не от състав на търговско отделение, с което се твърди, че са нарушени изискванията за разпределение на делата, поради което обжалваното решение е недопустимо. По това възражение, съдът намира следното: Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със ЗСВ от 1994г. /отм./ и е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия ЗСВ /ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./. Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да се изключат предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав. Съгласно константната практика на ВКС /напр. решение № 346/30.11.2011г. по гр. д. № 1556/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 202/07.04.2020г. по гр. д. № 2832/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о./ евентуално допуснатото нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗСВ при определянето на съдия-докладчик или член на съдебния състав, не се отразява на валидността на решението и не обуславя неговата нищожност или недопустимост. Наведени са възражения относно допустимостта на производството и тъй като въззивният съд, както е изяснено в ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС т.5, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор дължи проверка относно допустимостта на исковото производство и на постановеното решение, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Нормата на чл.9, ал.1 ЗПФИ по своя характер е императивна правна норма, целяща да осигури сигурност в гражданския оборот, поради високо рисковата дейност на инвестиционните посредници и в защита на публичния интерес, имаща характеристиките на разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, прогласяваща нищожност на сделките поради противоречие със закона. Дейността по контролиране дейността на инвестиционните посредници, в защита на публичния интерес е възложена на КФН. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за КФН липсва правен интерес от предявяване на този иск, тъй като същият е установителен по своя характер, а правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване, доколкото установяване на нищожността на сделка, която е сключена в противоречие със закона при предоставени по закон правомощия не може да се счита за лишено от правен интерес. На КФН са предоставени по закон правомощия, именно с цел защита публичния интерес, поради което предявеният иск се явява допустим. Дали са налице предпоставките за прогласяване на нищожността е въпрос по основателността на предявеният иск. Спорен е въпросът разполага ли комисията с правомощия да предявява иск при тълкуване на разпоредбата на чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ ЗКФН. При прочита на закона е видно, че КФН може по предложение на ресорния зам.председател да предяви искове за прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от нея лица или сделки, сключени в нарушение на ЗППЦК и актовете по прилагането му. В становище от 03.02.2023 година Комисията твърди, че сделката попада в първата хипотеза на б.“б“ като същата касае сделки, свързани с дейността на контролирано от КФН лице. Безспорно е, че комисията упражнява контрол върху дейността на инвестиционните посредници, възложена и със закон. При логическото, систематическо и историческо тълкуване на разпоредбата е видно, че преди приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти, с който е регламентирана дейността на инвестиционните посредници подобна разпоредба е съществувала в ЗППЦК, където подобно правомощие е предоставено на ДКЦК. Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.19, б.‘б“ ЗКФН е въведена с изменението на ЗКФН с ДВ, бр.95 от 28.11.2017 година, в сила от 01.01.2018 година, като заменя съществуващата дотогава идентична разпоредба на чл.15, ал.1, т.8 ЗКФН, където това правомощие е предоставено на зам.председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. които са сключени в рамките на предмета на дейност на инвестиционния посредник и върху които комисията упражнява контрол т.е. единствената промяна е в органа, на който е възложено това правомощие, като от едноличен административен орган това правомощие се предоставя на колективния орган. Държавният надзор върху капиталовия пазар в страната, вкл. върху инвестиционните посредници се осъществява от КФН, в частност от зам.председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, поради което възможността да се предявяват искове, прогласяващи нищожността на сделки, свързани с дейността на контролираните лица следва да се тълкува в смисъл, че сделките не са ограничени само до тези, които инвестиционният посредник осъществява по повод на издадения лиценз, а се касае за осъществяване на проверка и контрол върху всички сделки, които са извършени независимо дали те попадат в предмета му на дейност като инвестиционен посредник. Безспорно е, че комисията разполага и с административни правомощия, като същата разполага с дискрецията да реши дали да упражни правата си, предвидени в чл.13, ал.1 ЗКФН, а именно да предяви иск, като не е задължена първо да упражни правомощията си по административен ред. В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията, че искът е недопустим, при липса на проведено производство по ЗАНН и установяване на нарушение. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че правомощието по чл.13, ал.1, т.19 ЗКФН е ненадлежно упражнено поради нарушения на административната процедура. По делото е представен препис-извлечение от Протокол №58/10.08.2021 година, от който е видно, че вносител е заместник – председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и, че е взето решение на колективния орган, видно от официалното удостоверяване. Представено е и предложението от заместник –председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. По отношение направеното искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на КФН, съдът намира, че такъв може да бъде осъществяван само по отношение валидността на издадения административен акт, но не и по отношение на неговата материална незаконосъобразност, поради което намира, че решението е издадено от административен орган, в рамките на неговата компетентност и удостоверява изпълнение на изискването на закона искът да се предяви по решение на колективния орган. Тъй като сключването на сделката не се оспорва от ответниците, то спорен по делото е въпросът дали елемент от фактическият състав на иска е сделката да е сключена по занятие. В чл.9, ал.1 ЗПФИ е записано, че „инвестиционните посредници, с изключение на банките – инвестиционни посредници не могат да извършват по занятие други търговски сделки, освен в случаите, предвидени в закон“. Изводът дали сделката е извършена по занятие е правен и следва да се извърши при преценка на фактите и обстоятелствата, при които е извършена сделката. Тъй като липсва легално определение на понятието по занятие, съдът изхожда от установената съдебна практика, в която се приема, че „извършване на сделки по занятие представлява системна дейност срещу насрещна материална облага; законодателят не инкриминира единичната сделка, а поредицата от извършване по занятие сделки, без да прави разлика дали са от един вид или разнородни. Наличието на други сделки потвърждава извода за системност“ /решение по н.д.88/2009 година на ВКС/. В решение по адм.д.6713/2005 година на ВАС се посочва, че обемът на сделките, разнообразният им предмет водят до извод, че се касае за сделки по занятие. В решение по адм.д.2187/2022 година на Административен съд София се посочва, че предвид изискването на чл.9, ал.1 ЗПФИ за извършване на дейност „по занятие“ извод за извършване на дейност по занятие може да бъде направен само след описание на всяка конкретна сделка –дата на нейното извършване, брой финансови инструменти, стойност и др. Гореизложеното обосновава извода, че за да бъде направен извод, че сделката е осъществена по занятие следва да е налице системност и сключване на множество сделки с цел получаване на траен източник за печалба. Основанието на иска съставлява фактите, които са посочени от ищеца в исковата молба и които се субсумират в хипотезата на правната норма, при доказването на които следва да се приложат правните последици, които са посочени в нея. Наличието на множество сделки не е наведено като основание на иска, поради което последващо изменение на основанието е недопустимо да бъде извършвано, с оглед изричната разпоредба на ГПК. Страната е твърдяла, че посочената сделка е нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на закона, тъй като сделката не е свързана с изключителния предмет на дейност на „Дилингова финансова компания“ АД, включващ предоставянето на определени инвестиционни услуги и извършването на определени инвестиционни дейности по чл.6, ал.2 и 3 ЗПФИ, съгласно получения лиценз и не е предвиден в закона като изключение. Предвид липсата на елемент от фактическия състав искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия нито вредят, нито ползват останалите. При необходимите другари решението следва да е еднакво спрямо тях, но това не означава, че всеки един от тях не може да извършва процесуални действия, които се различават. По въпроса за дължимостта на държавна такса по въззивна жалба на необходим другар има практика на ВКС-определение №141/23.03.2016 година по ч.т.д.541/2016 година на ВКС, I т.о., в което изрично е прието, че всеки от необходимите другари подал въззивна жалба дължи заплащане на държавна такса, като е посочено, че въззивната жалба съдържа отделни и самостоятелни процесуални действия, при което произнасянето на съда е в рамките на посоченото в жалбата, т.е. по доводите в конкретната въззивна жалба. Предвид разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК не намира опора в закона твърдението, че следва да се присъди едно адвокатско възнаграждение за защитата, предоставена на двамата другари, макар и от един адвокат. Горното разрешение е приложимо, в случаите, когато конституирането на необходим другар е форма на присъединяване към въззивна жалба на другия другар и тогава произнасянето на съда по правилността на обжалваното решение е в рамките на „посоченото в жалбата“, т.е. по доводите в една жалба като тогава може да се приеме, че е осъществявана една защита и се дължи адвокатско възнаграждение само по подадената въззивна жалба. По изложените съображения и на осн. чл.78, ал.3 ГПК КФН следва да бъде осъдено да заплати на В. Т. П. сумата от 4800 лева, направени разноски, съобразно изхода на спора и представеният списък, както и доказателства за извършено плащане, както и на „Дилингова финансова компания“ АД сумата от 3000 /три хиляди/лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представеният списък и доказателства за извършено плащане. По частната жалба, съдът намира същата за неоснователна по изложените по-горе съображения, поради което определението следва да бъде потвърдено.