Решение № 105 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 406/2025 г.

Производството е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Х. Ф. Ю. от •••• е подал искова молба до съда, в която сочи, че на 25.04.2023 год. около 13.15 часа управлявал собствения си лек автомобил марка "••••“, модел «••••», с рег.№ ••••, в ••••, бул.«България» до пицария «Ню Йорк», когато бил спрян за проверка от служители на РУ-Кърджали, по време на която е бил тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство “Drug Test” 5000 с фабр. №••••, като уреда отчел положителен резултат за амфетамин. Твърди, че вследствие на това му бил съставен АУАН, както и му били отнети СУМПС №••••, контролен талон №••••, СРМПС №•••• и 2 бр. регистрационни табели № ••••. Заявил, че не е употребявал наркотични вещества, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване. Сочи, че по-късно се явил в указаното в талона време и място в СПО при МБАЛ „д-р Атанас Дафовски“ АД, конвоиран от полицейските служители, където му била взета кръвна проба, както и дал проба от урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му, видно от приложения към исковата молба протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, които били изпратени до Националния институт по криминалистика към МВР, център за експертни криминалистични изследвания, за извършване на специализирана токсикохимична експертиза. Твърди, че след това бил отведен в РУ-Кърджали, където му бил направен личен обиск, иззети му били документите за самоличност, парите и телефона, както и бил задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Сочи, че по описа на РУ-Кърджали било образувано ДП №••••/2023 год., за това, че на 25.04.2023 год. в ••••, било управлявано МПС- лек автомобил марка „••••”, модел „••••”, с рег.№ ••••, след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния ред с техническо “Drug Test” 5000 с фабр. №•••• -престъпление по чл.343б, ал.З от НК. Сочи, че видно от представения и приет като доказателство по ДП №••••/2023 год. по описа на РУ- Кърджали протокол за извършена експертиза токсикохимична експертиза, изготвена от вещо лице към Център за експертни криминалистични изследвания в НИК към МВР, в представените за изследване проби на кръв и урина, взети от Х. Ф. Ю., не се установило наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъцитеприложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП. Твърди, че с постановление от 12.04.2024 год. на прокурор Р. А.а при РП-Кърджали, на основание чл.199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК било прекратено ДП №••••/2023 год. по описа на РУ- Кърджали за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от описаната по-горе специализирана токсикохимична експертиза, деянието му се явявало несъставомерно и липсвали данни за извършено престъпление от общ характер. Сочи, че до 25.04.2023 год. бил в добро здравословно и психическо здраве, но след проверката от полицейските служители, положителната проба за наркотични вещества и образуваното въз основа на това досъдебно производство, рязко се влошило емоционалното му и здравословно състояние. Сочи, че неоснователно бил набеден, че употребява наркотици. Твърди, че информацията за това се разпространила сред близките и познатите му, вкл. и сред колегите таксиметрови шофьори, с които работи. Сочи, че приятелите му се отдръпнали, тъй като коментирали, че е наркоман и трябва да посети специализирана помощ, поради което той се почувствал унизен, затворил се в себе си и спрял да контактува с тях. Твърди, че не знаел какво да обясни дори на най-близките си роднини, за да му повярват, че не употребява наркотици или техни аналози. Сочи, че за една година не е могъл да упражнява трудовата си дейност като таксиметров шофьор, тъй като е било отнето свидетелството му за управление на МПС, което обстоятелство създало допълнителни затруднения за цялото му семейство, още повече, че дъщеря му страдала от епилепсия, което заболяване налагало посещение на лекари специалисти в гр.Хасково на всеки три месеца. Твърди, че липсата на свидетелство за управление на МПС наложило ищецът и семейството му да управляват МПС, с което да пътували до гр.Хасково и гр.София през този период от една година, считано от 25.04.2023 год. до датата на прекратяване на ДП №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали. Твърди, че през този период от време започнал да получава сърцебиене, повишило се артериалнотото му налягане, затворил се в себе си и станал необщителен, подтиснат, проявявал признаци на отчуждение, нарушил се сънят му, трудно заспивал, често се пробуждал вечер с нахлуване на неприятни мисли, свързани с преживения тежък стрес след проверката от полицейските служители и образуваното ДП №••••/2023 год. по описа на РУ- Кърджали. Сочи, че проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните и семейството му, получавал и получава психически и нервни кризи, които продължавали и до ден днешен. Твърди, че поради влошеното си психическо състояние започнал да посещава специализирана психиатрична помощ, било констатирано при прегледите му, че е тревожен, емоционално лабилен, подтиснат, с анхедония, мисловно подреден с депресивни мисли за несправяне, безизходица, с натрапливо припомняне на психотравмата, станал недоверчив, мнителен. Била предприета терапия с успокоителни медикаменти. Д-р Д. му била поставила диагноза «остра страхова реакция», която преминала в постравматично стресово разстройство. Твърди, че от 25.04.2023 год. - датата на образуване на ДП №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали, до доказване на истината бил непрекъснато тревожен, подложен на непрекъснат стрес и смущение от очакваната евентуална несправедлива осъдителна присъда с наложено наказание «лишаване от свобода». Сочи, че изпитвал чувства на срам, позор и обида, понижила се самооценката му. Твърди, че отговорността в тези случаи, следвало да се носи от правозащитните органи, а именно органите на прокуратурата. Сочи, че за да бъде уважен този иск било необходимо да установи кумулативно следните факти: незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, отмяна на повдигнатото обвинение, претърпените неимуществени и имуществени вреди и причинно следствената връзка между вредите и неправомерните актове/действия на държавните органи - разследващите органи, прокуратурата, или съда. Сочи, че в конкретния случай от представените към исковата молба доказателства се установявало, че на 25.04.2023 год. по описа на РУ-Кърджали било образувано ДП №••••/2023 год., за това, че на 25.04.2023 год. в •••• било управлявано МПС лек автомобил марка „••••”, модел „••••”, с рег.№ •••• след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство “Drug Test” 5000 с фабр. №•••• престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Твърди, че по горецитираното ДП не е било привлечено лице в качеството на обвиняем, както и че бил продължаван срока на разследване, с оглед необходимостта от изготвяне на назначената токсикохимична експертиза. Сочи, че той и автоконтрольорите, извършили проверката, били разпитани като свидетели. Твърди, че макар и досъдебното производство да не е било образувано и водено срещу конкретно лице и да не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, същият търпял вреди от наказателното преследване, тъй като ДП №••••/2023 год. било образувано с постановление на прокурор при РП-Кърджали на 25.04.2023 год. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, осъществено именно с деянието му при извършената проверка от полицейските служители, а именно- управление на личния му автомобил след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат бил показал направения му тест с техническо средство “Drug Test” 5000 с фабр. №••••. Сочи, че горецитираното постановление на прокурора по ДП №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали било издадено на основание наказателно-процесуалния кодекс, т.е. издаването му била последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на техните правомощия. Сочи, че предвид факта, че впоследствие с влязло в сила постановление от 12.04.2023 год. на прокурор Р. А.а при РП-Кърджали, ТО Крумовград, на основание чл.199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК бе прекратено ДП №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, тъй като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от описаната по- горе специализирана токсикохимична експертиза, деянието му се явявало несъставомерно и липсвали данни за извършено престъпление от общ характер, като счита за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именнонезаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпление. Сочи, че също така била налице и втората предпоставка- причинена реална и непосредствена вреда. Твърди, че терминът „вреди” бил легално установен, предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не било дефинирано от законодателя. Сочи, че според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите били последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не били предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлявала смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делели на имуществени и неимуществени. Във връзка с това, неимуществените вреди се изразявали в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти. В настоящия случай, ищецът твърди, че те обхващали последиците от засягането на личността и достойнството му и на доброто му име в обществото, физическите и морални страдания и влошеното му психическо и здравословно състояние, предизвикани от проведеното наказателно производство по ДП №••••/2023 год. по описа на РУ- Кърджали. Сочи, че през периода от 25.04.2023 год. до доказване на истината той изпитал чувства на тревожност, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушил се съня му. Сочи, че на следващо място посочените по-горе неимуществени вреди били в пряка причинноследствена връзка с проведеното незаконосъобразно наказателно производство по ДП №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали и неправомерните актове/действия на държавните органи/ разследващите органи и прокуратурата на Република България, тъй като те били единственото фактическо основание за преживените него емоционални, физически и морални страдания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ- гр.София, бул.»Витоша» №2, да заплати на Х. Ф. Ю. от ••••, ул.“••••“ №*, вх.*, ет.* ап.*, с ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и настъпило посттравматично стресово разстройство, смущение, настъпило сърцебиене и повишено артериалното налягане, тревожност, раздразнение, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически и нервни кризи, както и в проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно състояние, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което било водено Досъдебно производство №••••/2023 год. по описа на РУ-Кърджали, наказателното производство, по което е било прекратено с влязло в сила постановление от 12.04.2024 год. на прокурор Р. А.а при РП-Кърджали на основание чл.199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК , поради това че с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от описаната по горе специализирана токсикохимична експертиза, деянието на ищецът се явявало несъставомерно и липсвали данни за извършено престъпление от общ характер, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /както е прието в т.4 от ТР №*/22.04.2005 год. по т.гр.дело №*/2004 год. на ОСГК на ВКС/. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. В срокът си по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ представя отговор, в който сочи, че искова молба била недопустима и неоснователна. Твърди, че съгласно разпоредба на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не било извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Твърди, че в конкретния случай ищецът претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Прокуратурата на Република България в резултат на водено наказателно производство от РУ - Кърджали за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е било прекратено, като ясно заявява, че не е бил привличан в качеството на обвиняем. Сочи, че не било ясно как бил узнал за воденото наказателно производство, тъй като по никакъв начин не бил уведомяван от Районна прокуратура - Кърджали за образуваното от РУ - Кърджали наказателно производство. Твърди, че действително по досъдебното производство № ••••/2023 г. по описа на Районно управление - Кърджали Х. Ф. Ю. бил разпитан в качеството на свидетел, но това се случило на 05.04.2024 г., т.е. само няколко дни преди постановяване на Постановление на РП- Кърджали от 12.04.2024 г., с което наказателното производство било прекратено. Твърди, че Досъдебно производство № ••••/2023 г. по описа на РУ - Кърджали било образувано на 25.04.2023 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването - разпит на свидетел, който бил проведен от разследващ полицай от РУ-Кърджали при ОДМВР - Кърджали за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Сочи, че по това производство всички действия по разследването и процесуални действия били извършвани от служители на ОДМВР - Кърджали. Твърди, че по досъдебното производство не било привличано лице, в качеството на обвиняем, съответно не е била взета и мярка за процесуална принуда от Районна прокуратура - Кърджали. Твърди, че прокуратурата не била извършвала действия по разследването или процесуални действия, напротив, такива били извършвани единствено и само от служители на ОДМВР - Кърджали. Сочи, че след приключване на разследването, с постановление на прокурор при РП- Кърджали, наказателното производство било прекратено, поради това, че деянието не съставлявало престъпление.Твърди, че ЗППАМ № •••••• от 25.04.2023 г. била издадена на същата дата от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали по повод на това, че на ищеца бил съставен АУАН серия ОА № •••••• от 25.04.2023 г. за това, че на 25.04.2023 г. в гр. Кърджали, ищецът управлявал лек автомобил марка „•••• ••••“ с рег. № •••• след употреба на наркотични вещества. Сочи, че с посочената ЗППАМ на ищеца била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „б. от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС и контролен талон до решаване на отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Твърди, че в посочената ЗППАМ било отразено, че са отнети СУМПС и контролен талон на ищеца. Сочи, че издателят на тази ЗППАМ бил полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали и нейното издаване било по повод тестването на ищеца от полицейски служител с техническо средства за наличие за наркотични вещества и установеното по този начин наличие на наркотични вещества, т.е. издаването на тази заповед по никакъв повод не било обусловено от образуваното в последствие досъдебно производство.Твърди, че в посочената заповед било отразено, че същата подлежала на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред Административен съд-Кърджали. Сочи, че в посочената заповед било отразено , че същата била връчена на ищеца на 25.04.2023 г.. В тази връзка Прокуратурата на Република България не носела каквато и да било отговорност за вреди по повод издаването на посочената ЗППАМ. Следвало да бъде посочено и че ЗППАМ № •••••• от 25.04.2023 г. била издадена на същата дата от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали по повод на това, че на ищеца е бил съставен АУАН серия ОА № •••••• от 25.04.2023 г. за това, че на 25.04.2023 г. в гр. Кърджали, ищецът управлявал лек автомобил марка „•••• ••••“ с рег. № •••• след употреба на наркотични вещества. Твърди, че с посочената ЗППАМ на ищеца била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б. от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В посочената ЗППАМ било отразено, че били отнети СРМПС на управлявания от него лек автомобил и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Сочи, че издателят на тази ЗППАМ бил полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали и нейното издаване било по повод тестването на ищеца от полицейски служител с техническо средства за наличие за наркотични вещества и установеното по този начин наличие на наркотични вещества, т.е. издаването на тази заповед по никакъв повод не било обусловено от образуваното в последствие досъдебно производство. Сочи, че в посочената заповед било отразено, че същата подлежала на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред Административен съд-Кърджали. В посочената заповед било отразено и, че същата била връчена на ищеца на 25.04.2023 г. Твърди, че в тази връзка Прокуратурата на Република България не носела каквато и да било отговорност за вреди по повод издаването на посочената ЗППАМ. Сочи, че Районна прокуратура - Кърджали не била информирала на интернет страница си за образуваното от РУ - Кърджали досъдебно производство. Доколкото в исковата молба не се сочели действия или актове на Прокуратурата на Република България, въз основа, на които да са възникнали сочените неимуществени вреди, за които се претендирало обезщетението, то Прокуратурата на Република България не била пасивно процесуално легитимирана по предявеният срещу нея иск, следователно същият се явявал недопустим, поради което производството по делото следвало да се прекрати. Алтернативно моли, ако съдът счете, че исковата молба е допустима, то я оспорва изцяло по основание и по размер по следните съображенията: на 25.04.2023 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с първо действие по разследването - разпит на свидетел било образувано от разследващ полицай при РУ-Кърджали при ОДМВР - Кърджали досъдебно производство № ••••/2023 г. по описа на Районно управление - Кърджали за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Досъдебното производство, образувано от разследващия полицай не било образувано и водено срещу конкретно лице, в това число и спрямо ищеца. Оспорва изцяло изнесените в исковата молба твърдения, че до 25.04.2023 г. Х. Ю. е бил в добро здравословно и психическо състояние, а след извършената проверка от служителите на ОДМВР - Кърджали, положителната проба за наркотични вещества и образуваното досъдебно производство, рязко се е влошило неговото емоционално и здравословно състояние. Оспорва твърденията на ищеца, че е бил набеден, че употребява наркотици, както и че информация за отнетото му СУ МПС се била разпространила сред близки и приятели. Оспорва също и изнесените в исковата молба твърдения за отлив на близки, приятели и колеги. Сочи, че Прокуратурата на Република България не била разпространявала информация за воденото срещу ищеца наказателно производство и липсвали доказателства изобщо за твърдените негативни последици от ищеца, още повече същите да са в пряка връзка с образуваното досъдебно производство. Твърди, че оспорва твърденията на ищеца, че били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно от незаконосъобразно повдигнато обвинение, тъй като ясно в исковата молба ищеца посочил, че не е бил привлечен в качеството на обвиняем, т.е не му е било повдигнато обвинение. Сочи, че оспорва твърденията на ищеца, че Прокуратурата на Република България му била причинила пряка и непосредствена вреда, още повече пък тя да е в причинно-следствена връзка с проведеното досъдебно производство. Твърди, че дори и да се приемело, че ищеца бил претърпял неимуществени вреди, то същите не били причинени от Прокуратурата на Република България, тъй като единствените й действия били по прилагане на закона, в случая на НК и НПК, като след като било установено, че по досъдебното производство липсвали доказателства за извършено престъпление, прокурор от РП-Кърджали с постановление прекратил наказателното производство. Алтернативно сочи, че счита претендирания размер от 4 000 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в преживян стрес и настъпило посттравматично стресово разстройство, смущение, настъпило сърцебиене и повишено артериално налягане, тревожност, раздразнение, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически и нервни кризи, както и в проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно състояние, в резултат на незаконно обвинение за недоказан по размер и в противоречие с чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че с исковата молба се претендирало присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди без да е бил посочен изрично от кой момент, т.е. от коя дата се претендират, с оглед на което, счита исковата молба за нередовна. Алтернативно, ако съдът счете, че не било налице нередовност в исковата молба, то неоснователно се явявало акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума. Моли да бъде постановено определение, с което да делото да бъде прекратено като недопустимо, алтернативно да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция на Х. Ф. Ю.. Съдът, за да се произнесе , съобрази следното: От приложеното ДП №••••/25.04.2023г. по описа на РУ-Кърджали при ОД на МВР- Кърджали се установи , че същото е образувано на 25.04.2023г. за това , че на 25.04.2023г. в •••• е управлявано МПС – л.а. „••••-••••“ с рег. № •••• след употреба на наркотични вещества – амфетамин – престъпление по чл.343б от НК. От протоколите за разпит на свидетелите Я. П. П. и П. Х. . – служители в сектор Охранителна полиция при РУ-Кърджали и св. Б. Р. М. , служител в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Кърджали, се установява , че на 25.04.2023г. около 13,15 часа в •••• на бул.“България“ първите двама свидетели спрели за проверка л.а. „•••• ••••“ с рег. № ••••••, който се движил от кино „Орфей“ в посока автогара 21-век. От представеното СУМПС установили , че водача на автомобила е Х. Ф. Ю. с ЕГН •••••••••• от ••••. Двамата полицаи забелязали , че очите на водача били силно зачервени , което ги усъмнило за употреба на алкохол или наркотични вещества. Поискали съдействие от колегите си от сектор ПП. Свидителят Р. изпробвал водача за употреба на алкохол като резултата бил отрицателен. Водачът Х. Ю. бил тестван и за употруба на наркотично вещество с техническо средство Дрегер „Драг тест 5000“ с фабр. №••••••, който отчел положителен резултат за амфетамин. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № ••••••на кръв и урина за химичен анализ, тъй като същият не приел показанието на техническото средство. На водача бил съставен АУАН №••••••за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП- за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и са му били отнети СУМПС №••••••, контролния талон №••••, СРМПС №•••••• и два броя регистрационни табели ••••. В СПО при МБАЛ-Кърджали от водача Х. Ю. били взети проби от кръв и урина, при което бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества по чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. От заключението на токсикохимическата експертиза се установява, че в изследваните проби от кръв и урина на ищеца не е констатирано наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.04.2024г. на прокурор Р. А.а при РП-Кърджали е прекратено на основание чл. 199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК производството по ДП №••••/2023г. по описа на РУ- Кърджали , прокурорска преписка №•••••/2023г. по описа на РП-Кърджали, водено за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК , тъй като деянието на Х. Ф. Ю. не било съставомерно и липсвали данни за извършено престъпление от общ характер. При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективната отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление или поради това , че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността в тези случаи следва да се носи от правоприлагащите органи, а именно от прокуратурата. За да бъде уважен този иск е необходимо да се установят кумулативно следните факти: незаконосъобразно повдигнато обвинение, претърпени неимуществени и имуществени вреди и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове и действия на държавните органи. Макар и досъдебното производство да не е било образувано и водено срещу конкретно лице и ищецът Х. Ф. Ю. да не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, същият безспорно е търпял вреди от наказателното преследване, тъй като ДП №••••/2023г. е било образувано на 25.04.2023г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, осъществено именно с деянието на ищеца при извършената му проверка от полицейските служители, а именно за управление на личния му автомобил след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения му тест с техническо средство „Драг тест 5000“ с №••••••. Съдебната практика на ВКС е константна , че ако ищецът е единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е образувано, какъвто е настоящия случай, то той търпи вреди от незаконното обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем /в този смисъл решение №•••/01.12.2015г. на ВКС, IVг.о. по гр.д. №•••••/2015г., решение №••••••/05.10.2012г. по гр.д. №••••••/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № ••••••/13.06.2012г. по гр.д. №••••••/2011г. на III г.о. на ВКС/. Така в изпълнение на разпоредбите на НПК и съответните нормативно възложени задължения и упражнена наказателна компетентност , предоставена на органите в техните правомощия, наблюдаващият разследването прокурор на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл. 199 от НПК с постановление от 12.04.2024г. е прекратил производството по ДП №••••/2023г. по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради това , че извършеното от ищеца деяние не покрива признаците на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК от обективна страна и не представлява престъпление по смисъла на чл. 343б, ал.3 от НК. При наличието на горепосочената първа предпоставка за уважаване на иска, по делото се установи и кумулативната втора такава , а именно причиняване на ищеца реална и непосредствена вреда от неправомерните действия на правоохранителните органи. Терминът „вреда“ няма легална дефиниция, но според трайно наложилото се в съдебната теория и практика разбиране, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, както и от накърняване на фактически отношения , които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредите биват имуществени и неимуществени. Неимуществените вреди, каквито се претендират в настоящото производство, са тези, при които се засягат нематериални блага и личната сфера на правните субекти. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са били причинени виновно от съответното длъжностно лице. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.Ю. и Х.Я., които съдът кредитира като обективни, логични , последователни и непротиворечиви, се установи , че много хора са разбрали за случая, тъй като ищецът работил като таксиметров шофьор и като такъв го познавали много колеги и клиенти. Освен това , когато полицаите отишли в дома им , това се случило през деня и много комшии си били в къщи и ги видели, след което започнало да се шушука, че е наркоман. След отнемане на книжката около година не можел да шофира, а дъщеря му била с епилепсия и се налагало поне три пъти в годината да я водят на прегледи в гр.Хасково, при което се налагало да търсят човек, който да я закара до там. Създалата се ситуация силно повлияла на ищеца , защото до този момент се стремял да бъде добър и грижовен баща и съпруг, репутацията му в обществото била накърнена. Вследствие на това ищецът станал потиснат, затворен, раздразнителен, не искал да общува нито със семейството и роднините си , нито с други хора, отказвал да излиза, наложило се продължително време да взима антидепресанти. До този случай бил здрав, нямал никакви оплаквания. Обезщетяването по справедливост, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за възмездяване на всички претърпени неимуществени вреди задължава съдът да определи справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, на пораженията върху физическото и психическото здраве на пострадалото лице, като определената сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в най-пълна степен да компенсира причинените вреди. При преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, съдът намира , че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди, които са вреди, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията се търпят от едно обвинено в престъпление лице. Касае се за преживян стрес и притеснения от повдигнатото обвинение, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК, негативни изживявания и чувство за онеправданост , накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на собствената самооценка, смущение в социалното общуване , дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви, недоверие в държавността. Съдебната практика приема, че обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна и житейски логична, поради което пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди, но съдът счита , че същите бяха доказани и конкретизирани в това производство от снетите по делото свидетелски показания. При индивидуализиране на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за овъзмездяване на причинените му неимуществени вреди съдът съобрази също така продължителността на времето , през което тези вреди са били търпени /за периода от 25.04.2023г. до 12.04.2024г.-когато е постановено прекратителното постановление, тоест помалко от година/, както и че не се касае за извънредна и необичайна продължителност и интезитет на търпените вреди. С оглед изложеното и като съобрази горепосочения период на разследването, съдът намира, че сумата от 3 000.00 лева би възмездила напълно ищеца за причинените му неимуществени вреди , поради което иска следва да се уважи до размера от 3 000 лева като основателен и доказан, както и че върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство / съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2005г. по гр.д. №*/2004г. на ОСГК на ВКС/, а именно считано от 23.05.2024г. до окончателното изплащане. В останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лева , искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10.00 лева за образуване на делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие , сключен с адв. М., пълномощникът е осъществил на ищеца правната услуга безплатно на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения , възлизащо на сумата от 600 лева с ДДС, следва на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. да бъде присъдено на адв. М. за оказаната от него дейност по правна защита и съдействие в производството. Водим от изложеното, съдът