Решение № 69 от 2.3.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 683/2025 г.

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. П. Г. от град Свиленград, с която срещу Прокуратура на Република България се предявяват обективно кумулативно съединени искове за сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение по ЗОДОВ за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху исковата главница, считано от 06.07.2024 година до окончателното разплащане. Ищецът твърди, че към 24.08.2016 година бил държавен служител и изпълнявал служба в държавно учреждение, а именно - длъжността митнически инспектор в Митница Бургас, като бил назначен със заповед на директора на Агенция „Митници". С постановление от 01.10.2016 година по ДП № 33/2015 година по описа на СГП- СЗ "Антикорупция", пр. пр. № 581/2015г по описа на СГП, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.първо и второ от НК за това, че на 24.08.2016г. на МП "Капитан Андреево" като длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.93, т.1, 6. "а" от НК, поискал дар - парична сума в размер на 300 щатски долара с левова равностойност в размер на 520.72 лева от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 33/2015г., като на същата дата приел дар - парична сума в размер на 300 щатски долара с левова равностойност в размер на 520.72 лева, който не му се следва, от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 33/2015г, за да не извърши действие по служба - да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършване на митнически проверки при преминаването на превозно средтво, управлавано от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 33/2015г., през митнически пункт "Капитан Андреево". След привличането в качеството на обвиняем, ищецът бил разпитан, при което заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Впоследствие част от материалите по ДП №33/2015г., касаещи извършени деяние на МП "Капитан Андреево" били отделени в ДП № 88/2018 година на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр.пр. № 112/2018г. на СП, което по-късно било изпратено по компетентност и регистрирано като ДП № СП-81/2019г. по описа на ОСЛО при ОП-Хасково. В хода на наказателното производство ищецът бил задържан на 30.09.2016 година за срок от 24 часа , с постановление от 01.10.2016 година на прокурор от СГС СЗ "Антикорупция" задържането било продължено за срок от 72 часа за довеждане в съда. На 30.09.2016 годила бил извършен и личен обиск на ищеца с изземване на вещи. С Определение № 375 от 02.10.2016 година, постановено по ЧНД № 739/2016г. по описа на Окръжен съд-гр. Хасково, потвърдено с Определение № 607 от 11.10.2016 година на Апелативен съд-Пловдив, по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Впоследствие с Определение от 23.11.2016 година, постановено по НЧД № 882/2016г. по описа на ОС-Хасково , по подадена от ищеца молба, мярката за неотклонение била изменена в по-лека, а именно - "парична гаранция" в размер на 5000 лева. Прокуратурата атакувала този съдебен акт, но с протоколно определение № 748/06.12.2016 година по ВЧНД № 654/2016 година по описа на АС-Пловдив , изменението на мярката било потвърдено , вследствие на което на 06.12.2016 година ищецът бил освободен след внасяне на гаранцията. По този начин, ищецът пребивавал условията на арест в продължение на 68 дни. В същото време, с постановление на наблюдаващия прокурор от СГП-СЗА от 01.11.2016 година, спрямо ищеца било приложена ограничителна мярка по чл. 68 ал. 1 от НПК - забрана да напуска пределите на Република България. Мерките за процесуална принуда "парична гаранция" в размер на 5 000 лева и забраната за напускане пределите на страната били отменени от наблюдаващия прокурор с постановление от 18.06.2018 година, на основание чл.234, ал. 8 от НПК. Освен това, в рамките на наказателното производство на 30.09.2016 било извършено претърсване на жилището на ищеца, при което органите на досъдебното производство иззели ловната му пушка "ТОЗ", кал. 12 № XN8217/ AAN8217, 104 бр. боеприпаси кал.12 към нея, разрешението му за носене на оръжие № АЛ 046785, както и други вещи. А с решение рег. № 3513-138 от 21.02.2017 година, издадено от началника на РУ-Свиленград му било отнето разрешителното за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и иззето ловното му оръжие. С Постановление от 08.04.2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Хасково, влязло в з а ко н н а сила на 06.07.2024 година, наказателното производство в частта на обвинението срещу ищеца било прекратено. С Постановление от 29.07.2024г. по ДП № СП-81/2019 г. по описа на ОСЛО при ОП-Хасково било наредено да му бъдат върнати ловната пушка и боеприпасите, а на 25.09.2024 година му било издадено ново разрешение № 20240958935 от РУ-Свиленград за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. По този начин, ищецът бил лишен от правото да ловува за периода от 30.09.2016 година до 25.09.2024 година - за близо 8 години. Ищецът твърди, че в резултат на предприетото спрямо него от Прокуратурата на РБ наказателно преследване, продължило близо осем години, понесъл значителни неимуществени вреди: изживял тежко участта на обвиняем, предвид незаконното му обвинение за посоченото по-горе тежко умишлено корупционно престъпление и ограниченията от наложената му незаконно мярка за неотклонение "задържане под стража". Арестът му на 30.09.2016 година, бил извършен зрелищно, с поставяне на белезници на работното му място на ГКПП "Капитан Андреево", в присъствието на колеги и множество пътници, а след това - широко разгласен от местни и централни медии. Последвалите претърсване в дома му и личен обиск били извършени пред малолетното му дете П. на 12 години, съпругата му и възрастния му баща. Поради тези обстоятелства ищецът изпаднал в силна тревожност и стресово състояние. Изпитвал душевни страдания от факта на привличането му като обвиняем за тежко корупционно престъпление и от задържането м у под стража, което продължило 68 дни. Бил под постоянен стрес и напрежение, изгубил съня и спокойствието си, чувствал се потиснат и отчаян от това, че се оказал в положение на обвиняем и задържан под стража и то на зряла възраст - 47 години. Изпитвал голямо притеснение и страх от възможността да бъде осъден на лишаване от свобода, с оглед сериозността на обвинението и предвиденото наказание за престъплението, което не бил извършил. В ареста не се хранел от притеснения, отслабнал с 23 кг, изпитвал постоянно силно главоболие, получил и гнездовидно капене на косата. Нямал възможност да се движи свободно и спокойно и да работи, за да се гриж и и издържа семейството си. Бил принуден да се изолира и да разчита на издръжката от съпругата му, което много притеснявало ищеца, наред с факта, че ги злепоставил пред обществото. Притеснявал се най-вече за сина му П., който изживявал тежко случващото се. Изпитвал угризения и поради невъзможността да се грижи за брат си О. П. Г., който бил с призната 100% трайна неработоспособност, поради пълна слепота, както и за съпругата му М.А. Г.а - психично болна с диагноза "параноидна шизофрения“ с призната 60% трайна неработоспобност, а също и за малолетните им тогава две деца Р. на 12 години и П. на 7 години, което неотклонно правел до задържането му и които разчитали най-вече на ищеца, за да се справят с житейските си проблеми. Незаконното обвинение и арестът на ищеца, които били шумно медийно разгласени с посочване на името му и станали обществено достояние, го дискредитирали пред семейството му и хората в малкия град, в който живеел, пред колегите му и кръга от близки, познати и приятели. Постоянно чувствал неудобство и срам от положението си на обвинено лице и то за корупционно престъпление. Срещу ищеца се носели злобни клюки и коментари – че бил престъпник, подкупен митничар и че заслужавал дълги години затвор. Налагало се непрекъснато да се оправдава, включително пред детето и близките му, да им обяснява, че е незаконно обвинен, че не е корумпиран и че нищо в разрез със служебните си задължения не е извършил. За да избегне срама и злословията, ищецът се затворил в себе си и престанал да посещава обществени места. Колегите и приятелите му също престанали да му се обаждат и да го канят на срещи. В продължение на 8 години не можел да упражнява и заниманието си да ловува, към което бил пристрастен. Нямал възможност и да напуска страната за период от 1 година и 8 месеца, което ограничение също му се отразявало негативно. Обвинението се отразило и на доверието, което имал в службата, в която работел повече от 20 години, а авторитетът му на държавен служител бил сринат. По време на задържането на ищеца било образувано дисциплинарно производство, във връзка с което бил посетен в ареста от служители на Агенция "Митници", пред които да л писмени обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение. Затова и предвид всичко което му се случило, след освобождаването от следствия арест, на 03.01.2017 година ищецът подал заявление и служебното му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на 16.01.2017 година, на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл. С това кариерата му на митнически служител била приключена. Впоследствие ищецът не можел да си намери друга работа, защото се беше разчуло, че се води наказателно дело срещу него. Принудил се да работи като общ работник във фирма "Плодородие" ЕООД-Свиленград, което продължило до 31.03.2025 година. Всичко това допълнително потискало психиката и самочувствието му. Променил се и характерът му, като от спокоен и уравновесен, станал мрачен и постоянно напрегнат човек. Бил със сринато самочувствие, отчаян и перманентно вглъбен в проблемите си. Престанал да бъде оптимист и гледал в бъдещето с тревога. Прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не намерило публично отражение в никоя медия и останало неизвестно, поради това той не успял да възвърне предишния си психически тонус, вече бил мнителен и недоверчив, с ограничени контакти, свеждащи се само до найблизките му. С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, прави искане за постановяване на решение, с което Прокуратура на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2024г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо него, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, включително договорено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията по основание и размер. Счита, че не са представени доказателства, обосноваващи наличието на причинна връзка между обвинението и твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца. Прави се възражение срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за медийното отразяване на случая. Прокуратурата на РБ не осъществявала контрол върху медиите. Ответникът не следвало да отговаря за правото на медиите да търсят и разпространяват информация. Ако в медийните публикации се съдържали оценъчни твърдения относно виновността на ищеца, то ответникът не можело да бъде държан отговорен за това обстоятелство. Това било израз на свободната журналистическа воля и свободата на изразяване и разпространение на информация от страна на конкретни журналисти и медии. От друга страна медийната разгласа на повдигнатото срещу К. П. Г. обвинение не можело еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с поголям интензитет, доколкото от една страна не се твърдяло и не се сочели доказателства за това, че прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство, а от друга страна заеманата от ищеца длъжност - митнически инспектор в Митница Бургас, предполагала засилен обществен интерес. Предвид гореизложеното твърденията за накърняване на авторитета и злепоставяне на ищеца в обществото не били в причинна връзка с действия на ответника, а за действия на трети лица не следвало да се ангажира неговата отговорност. Ответникът счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ПРБ за обезщетяване на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищеца да упражнява заниманието си да ловува поради отнето разрешително за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Доколкото в случая се претендирали вреди, произтичащи от дейност на административен орган, то отговорността подлежала на реализация по реда на чл. 1 от ЗОДОВ и Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря за тези вреди. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между твърдени от него вреди от прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция „Митници" и наказателното производство: трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, което нямало никаква връзка с наказателното производство. Освен това съгласно трайната практика на ВКС неблагоприятното отражение на обвинението върху трудовата заетост и кариера съставлявало основание за претендиране на имуществени вреди, но не и на неимуществени такива. Прави се възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение поради несъответствие на твърдените вреди, на социалноикономическите условия и стандарт на живот в България, несъобразяване с изискванията за справедливост, на константната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Липсвали твърдения и доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не съответствал на продължителността на наказателното производството /7 години и 9 месеца/, предвид обстоятелството, че същото било с фактическа и правна сложност. Дори и наложената „забрана за напускане пределите на страната“ да налага известни ограничения, то в случая липсвали доказателства тези ограничения да са повлияли по какъвто и да е начин на ищеца. Не били ангажирани доказателства ищецът да е изразявал желание пред органите на досъдебното производство и съда да напуска страната, а обвинението да е създало пречка за осъществяването на тези му намерения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че наказателното производство е протекло само в досъдебната си фаза и е прекратено. Обвиняеми в наказателното производство били и други лица, чието процесуално поведение, както и това на процесуалните им представители също било допринесло за продължителността на наказателното производство. Ответникът въвежда и възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено. Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Няма спор по делото за това, че през периода август-октомври 2016 година ищецът е работел на длъжност „митнически инспектор“ в Митница „Бургас“ с място на работа - митнически пункт „Капитан Андреево“. Не е спорно и това, че на 26.01.2015 година в Окръжна прокуратура – Русе е било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при Митница Русе приел дар (пари), който не му се следва, за да не извърши действия по служба, а именно - да не извърши митническа или друга проверка - престъпление по чл.301 от НК, както и че на 27.09.2016 година от това производство са били отделени материалите, относими за деянията, извършени на територията на ГКПП „Капитан Андреево“. На 30.09.2016 година е извършено процесуално действие претърсване в дома на ищеца, като видно от приетия като доказателствопо делото протокол, в жилището на Г. не са намерени вещи и предмети, релевантни за наказателното производство. В същия ден е извършен и личен обиск на ищеца, като от съдържанието на протокола за обиск също не се извежда намирането у Г. на относими към провежданото разследване вещи и предмети. Видно от представеното и прието като доказателство по делото постановление от 01.10.2016 година, издадено в така образуваното и провеждано наказателно производство (по ДП № 33/2015 годинапо описа на СЗ „Антикорупция), на тази дата ищецът Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1, пр. 1 от НК. На същата дата ищецът е разпитан в качеството на обвиняем и задържан за срок до 72 часа, като с протоколно определение от 02.10.2016 година по чнд № 739/2016 година по описа на ХОС (влязло в законна сила с определение по чнд № 528/2016 година на ПАС) е уважено искането на прокуратурата за вземане спрямо Г. на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 11.10.2016 година, определението на ХОС е потвърдено. Така взетата найтежка мярка за неотклонение е изменена с определение № 439/23.11.2016 година, постановено по чнд № 882/2016 година на ХОС, като спрямо ищеца е приложена „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Прокуратурата е атакувала определението на ХОС за изменение на мярката, но с протоколно определение № 748/06.12.2016 година същото е потвърдено. Видно от представеното копие от платежен документ, ищецът е внесъл гаранция в определения размер на 06.12.2016 година. С прокурорско постановление от 1.11.2016 година спрямо ищеца е приложена и допълнителна мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на Република България. С постановление от 18.06.2018 година на Специалиризана прокуратура – София всички мерки за процесуална принуда спрямо К. Г. са били отменени. В хода на досъдебното производство, с участие на ищеца Г. още са били извършени процесуални действия: предявяване на разследването на 24.07.2017 година, предявяване на разследването на 16.08.2023 година и на 12.12.2023 година (с участие на защитника на обв. Г.). Наказателното производство по отношение на ищеца К. Г. е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – Хасково от 08.04.2024 година, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, влязло в законна сила на 06.07.2024 година. По делото е прието като доказателство копие на трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че той е започнал работа по служебно правоотношение в Агенция „Митници“ на 05.03.2014 година, на длъжност „митнически инспектор“. А от представеното копие от молба и вписванията в трудовата книжка следва, че служебното праовотношение на К. Г. е прекратено на 16.01.2017 година по взаимно съгласие на страните. Не се оспорва от ответника и се установява от представените доказателства, към момента на привличането на ищеца като в обвиняем, а и след това, ищецът е бил в граждански брак с Д. Г. Г.а, като двамата имат син П. – 12-годишен към момента на началото на наказателното производство. В подкрепа на твърденията си, че освен грижата за семейството си, ищецът е имал ангажименти към брат си О. П. Г., страдащ от слепота на двете очи и неговото семейство – съпругата М.А. Г.а, страдаща от шизофрения и двете им деца на 12 и на 7 години, по делото се представят и са приети като доказателства съответни удостоверения за раждане, за сключен граждански брак и медицинска документация. Не се оспорва от прокуратурата-ответник и се установява от представеното решение от 21.02.2017 година на АД МВР – Хасково, на ищеца Г. е било отнето разрешение за употреба и носене на ловно оръжие, както и разрешение – с аргумент, че срещу него образувано наказателно производство по ДП № 33/2015 година. Правата на ищеца в това отношение са възстановени на 18.11.2020 година (видно от представеното разрешение – л. 118), а с постановление на ОП-Хасково от 29.07.2024 година е върнато и притежаваното от ищеца ловно оръжие. При преценката на неимуществените вреди, съдът кредитира изцяло събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Г.а, А. А.ов и Г. Г.ов. Техните показания са логични, последователни, кореспондират помежду си и установяват по безспорен начин механизма и интензитета на настъпилото увреждане в личната сфера на ищеца. От показанията на св. Г. Г.ов – пряк ръководител на ищеца към момента на инцидента и дългогодишен служител в системата на митниците – се установява, че задържането на 30.09.2016 г. е извършено по начин, пряко накърняващ човешкото достойнство. Свидетелят съобщава, че ищецът е бил държан часове наред в „остъклена зала“ за проверка на автобуси на ГКПП „Капитан Андреево“, изправен до стена пред погледите на преминаващи пътници и колеги, което според възприятията на свидетеля е съставлявало публично унижение. Св. Г.ов описва ищеца като изключително съвестен, точен и неконфликтен професионалист („правещ път на мравката“), за когото подобна публична екзекуция на авторитета е била абсолютно несъвместима с моралния му профил. Свидетелят подчертава, че след акцията ищецът буквално е „изчезнал от полезрението“ на колегиалната си среда и се е „затворил в черупката си“. Тези обстоятелства се допълват и детайлизират от показанията на св. Д. Г.а (съпруга на ищеца), която пресъздава масираното присъствие на органите на реда при претърсването на семейната къща и двора, на което е станало свидетел и непълнолетното им дете (тогава в пети клас). Свидетелката описва състоянието на ищеца по време на обиска като „пребледнял“ и силно притеснен, като посочва, че след задържането му семейството е изпаднало в шок. Св. Г.а установява, че поради ареста ищецът е бил лишен от възможността да се грижи за свои тежко болни роднини – брат със 100% слепота и снаха с психическо заболяване, за които преди това е полагал ежедневни грижи, включително „мъжка и женска работа“. Тя съобщава още, че задържането е довело до тежка социална стигматизация на детето им, което е споделило, че съучениците му са започнали да го отбягват и да наричат баща му „престъпник“. Особено значение за съда при определяне на размера на вредите имат еднопосочните показания на св. Г.а и св. А. А.ов относно физическото и психическото състояние на ищеца. И двамата свидетели потвърждават, че за периода на задържане от 2 месеца и 8 дни в ареста, ищецът е претърпял драстична загуба на тегло – според св. Г.а точно 23 кг., а според св. А.ов „повече от 20 кг.“. И двамата свидетели са възприели непосредствено и появата на соматично заболяване – „гнездовидно окапване на косата на точки“, което свидетелите свързват с преживяния от него интензивен стрес. Св. А.ов, който е дългогодишен приятел и колега на ищеца, описва състоянието му непосредствено след освобождаването като „окаяно“ и „неадекватно“, подчертавайки пълната промяна в неговия характер – от общителен и ведър човек („винаги грижовен към приятелите си“) в затворен, раздразнителен и потиснат индивид, който „избухва за най-малкото нещо“. Съдът намира за доказани и твърденията за тежка репутационна вреда в малката общност. Св. А.ов изяснява, че в гр. Свиленград, където ищецът произхожда от уважавано семейство на инженер и учителка, обвинението в „подкуп“ е станало незабавно достояние на всички и е било широко коментирано. Този факт се потвърждава и от св. Г.а, която посочва, че за случая е имало брифинг на главния прокурор и говорителя на прокуратурата, излъчен по национални медии (БТВ) и отразен в пресата със снимки на ищеца. Твърденията на свидетелката съдът намира за достоверни и поради това, че намират опора в представените разпечатки на публикации в различни медии. Рефлексията на тези събития е довела до трайна социална изолация – ищецът е преустановил участието си в семейни празници и социални събирания, отказал е да практикува дългогодишното си хоби (лов), чувствайки се „депресиран“ и „омерзен“. На последно място, св. Г.а установява и трудовата дезорганизация на ищеца, който след прекратяване на обвинението не е могъл да се върне в системата на митниците, бил е принуден да работи като общ работник в кооперация, а към момента е регистриран като безработен в Бюрото по труда. При така установената фактическа обстановка и събран доказателствен материал, съдът достига до следните правни изводи. Предявеният иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, е необходимо установяването на кумулативна съвкупност от предпоставки: наличие на акт за незаконно привличане на лицето като обвиняем за престъпление, последващо прекратяване на наказателното производство, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между тях. В конкретния казус безспорно се установи, че спрямо ищеца К. Г. е водено наказателно производство за тежко умишлено корупционно престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, започнало на 30.09.2016 г. и приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на 06.07.2024 г. (влязло в законна сила спрямо ищеца от 26.12.2024 г.). С оглед на тези факти, съдът приема, че фактическият състав за възникване правото на обезщетение е изцяло осъществен. В настоящото производство ищецът проведе пълно и главно доказване на своите твърдения относно мащаба и интензитета на понесените неимуществени вреди. Централно място в доказателствения анализ заема неоправдано тежката процесуална принуда, на която ищецът е бил подложен в продължителен период от време. Съдът намира за безспорно установено, че К. Г. е престоял в условията на следствен арест общо 68 дни – период, през който е бил напълно изолиран от семейната и професионалната си среда. Интензитетът на преживяния в ареста шок е обективиран по категоричен начин чрез настъпилите физиологични изменения в организма на ищеца. Гласните доказателства на свидетелите Г.а и А.ов установяват драстична загуба на телесна маса в размер на 23 килограма, съпроводена от развитието на специфично соматично заболяване – гнездовидно окапване на косата (алопеция). Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, такива видими проявления на екстремен психологически стрес не изискват задължително назначаване на медицинска експертиза, когато са възприети непосредствено от околните и са в пряка хронологична връзка с акта на задържане. Доказателствената съвкупност установява, че репресивният ефект на наказателното преследване не е ограничен само до периода на физическа изолация. След освобождаването му, ищецът е бил поставен под следваща по тежест мярка – „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, която е ангажирала значителен финансов ресурс на семейството в момент на пълна трудова несигурност. Паралелно с това, наложената забрана за напускане на страната за близо две години е преустановила обичайните му жизнени навици за пътуване, засилвайки усещането за социална изолация. Пълното доказване обхвана и репутационната сфера на ищеца. От показанията на св. Г.ов се изясни, че задържането е извършено зрелищно на работното място, пред очите на колеги и пътници, което е довело до незабавен срив на изградения авторитет. Институционално инициираната медийна разгласа чрез официални брифинги е превърнала ищеца в обект на обществено презрение в малката общност на гр. Свиленград, като липсата на последваща публична рехабилитация след 8-годишното разследване е затвърдила неговата социална стигматизация. Съдът отчита и доказаните морални страдания на ищеца, породени от невъзможността да полага грижи за своите болни роднини – сляп брат и психично болна снаха, които изцяло са разчитали на него. Този факт, съчетан с травмата на неговото 12-годишно дете, сочено от съученици като „син на престъпник“, е генерирал у ищеца перманентно чувство за вина и непълноценност. Лишаването от право на лов и отнемането на оръжието му за период от близо осем години е завършило процеса на социална изолация, лишавайки го от единствената му среда за психологическо разтоварване. Принудата държавен служител, образован човек с висше образование да работи като „общ работник“ съставлява тежка морална вреда от деквалификация и срив на самочувствието, което ищецът успешно доказа чрез справки от трудовата книжка и гласни доказателства. При определяне на справедливото обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД, съдът съобразява кумулативния ефект на всички изложени фактори. Макар производството да е останало в досъдебна фаза, изключителната му продължителност от близо 8 години и доказаните тежки соматични увреждания изискват присъждане на обезщетение в размер на 15 000 евро. Този размер е съобразен с обществения критерий за справедливост и икономическия стандарт в страната, като целта му е да репарира мащабния срив в личния, професионален и здравословен статус на ищеца. За разликата до претендираните 40 000 лв. искът се явява прекомерен и следва да бъде отхвърлен. Правото на обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта с който се прекратява наказателното производство, от този момент се дължи и законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Ето защо и при липса на спор относно момента на влизане в законна сила на постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от 06.07.2024 година. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В хода на производството са представени доказателства за направени разходи за държавна такса и банкови комисионни в общ размер на 12,10 лева, както и за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 4000 лева. Ответната Прокуратура на РБ е релевирала своевременно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка на това възражение, съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и обема на доказателствения материал. Като взе предвид минималните размери, установени в НРАВ № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че заплатеният хонорар се явява несъразмерен с правната сложност на спора. Поради това възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 2800 лева, която съдът счита за адекватна на положения от защитата труд, изразяващ се в изготвяне на исковата молба и подготовка на доказателствата, участие в две съдебни заседания и изготвяне на писмено становище след приключване на съдебните дирения. При съобразяване на съотношението между уважения и предявения размер на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2100 лева за адвокатска защита и 9,08 лева за държавна такса. Общият размер на дължимите разноски, определен въз основа на крайния изход на делото и след извършената редукция на хонорара, възлиза на 2109,08 лева (1078,36 евро). Водим от горното, съдът Р е ш и: ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца К. П. Г. с ЕГН •••••••••• от •••••••••••••• обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 1 от НК, наказателното производство по ДП № 33/2015 година по описа на СЗ „Антикорупция при СГП за което е прекратено, в размер на 15 000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 06.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 15 000 евро до пълния предявен размер 40 000 лева - отхвърля иска като неоснователен. ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца К. П. Г. с ЕГН •••••••••• от •••••••••••• разноски по делото в размер на 1078,36 евро, съобразно уважената част от иска, като в останалата част до пълния претендиран размер над 1078,36 евро до 4012,10 лева оставя искането без уважение. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.