Решение № 903 от 13.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12449/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110212449 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••••” ЕООД, ЕИК ••••••••, седалище и адрес на управление ••••••••••••••, представлявано от управителя Н. В. В., против наказателно постановление № РД-И-061/21.07.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, за извършено нарушение по чл. 284б вр. чл. 217в, ал. 1 вр. чл. 217а, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно. Поддържа се, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по безспорен начин да установи извършено ли е нарушение, като не е събрал всички относими доказателства и е нарушил процесуалните правила. По приложението на материалния закон се застъпва, че в процесната хипотеза е налице случай на вътреобщностна доставка на лекарствени продукти, а не износ в тесен смисъл, тъй като собствеността върху процесните лекарствени продукти била преминала от дружеството-жалбоподател към купувача /нидерландското дружество ••••• B.V./ в момент, предхождащ включването им в забранителния списък по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ. Предвид това се релевира, че „•••••“ ЕООД не е било износител и собственик на лекарствените продукти към 07.02.2025 г., при което отговорността му е ангажирана неправилно. По изложените съображения в съвкупност е направено искане атакуваното НП да бъде отменено. За проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „•••••” ЕООД се представлява от адв. П., а изпълнителният директор на ИАЛ - от юрк. И.. В дадения ход по същество адв. П. поддържа доводите, релевирани в жалбата, и намира извършването на нарушението за недоказано. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Юрк. И. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Препраща към подробни съображения, изложени в становището, депозирано във връзка с жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на размера на адвокатското такова. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна се установи: На 18.03.2025 г. екип от инспектори на ИАЛ извършили проверка на „•••••“ ЕООД, притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № •••••••• на ИАЛ. С констативен протокол от същата дата задължили управителя на дружеството в срок до 20.03.2025 г. да представи документи за доставка и продажба, в това число осъществен износ, за периода 18.03.2024 г. - 18.03.2025 г. на лекарствения продукт ••••••••••••. Изисканите документи били представени в ИАЛ на 20.03.2025 г. Въз основа на тях свидетелката С. К.-С. установила, че на 07.02.2025 г. „•••••“ ЕООД е извършило износ от територията на Република България на 18 опаковки от лекарствения продукт •••••••••, с партиден № ••••••, срок на годност 30.04.2026 г., и на 14 опаковки от лекарствения продукт ••••••••, с партиден № ••••••, срок на годност 30.07.2026 г. Износът бил осъществен към нидерландския търговец с лекарствени продукти ••••• B.V., видно от международна товарителница за превоз /CMR/ от 07.02.2025 г. с посочен час 12:30 ч., придружена от Фактура №•••••••и Опаковъчен лист от 06.02.2025 г. с доставчик „•••••“ ЕООД и получател ••••• B.V., Нидерландия. Същевременно на 07.02.2025 г. на официалната интернет страница на ИАЛ бил публикуван Списък по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които бил установен недостиг на територията на Република България и които не могат да се изнасят за срока, в който се съдържат в списъка. Списъкът бил в сила от 00:00:00 ч. на 07.02.2025 г. до 23:59:59 ч. на 13.02.2025 г., като в него бил включен лекарственият продукт ••••••••••••, при което износът на последния от територията на Република България за срока на действие на списъка бил забранен. Предвид констатирането на съответните обстоятелства, в присъствието на свидетеля И. И. и управителя на дружеството, на 16.06.2025 г. свид. К.-С. съставила срещу „•••••“ ЕООД АУАН, в който подробно описала времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение по чл. 284б вр. чл. 217в, ал. 1 вр. чл. 217а, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, изразяващо се в извършен на 07.02.2025 г. износ /вътреобщностна доставка от Република България към Нидерландия/ на общо 32 опаковки от лекарствения продукт •••••••••, както следва: 18 опаковки с партиден №••••• и срок на годност 30.04.2026 г., и 14 опаковки с партиден № ••••• и срок на годност 30.07.2026 г. АУАН бил предявен и връчен на управителя, който го подписал без да направи възражения. Писмени възражения били депозирани в законоустановения срок. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, преценявайки възраженията като неоснователни, при идентично фактическо описание на нарушението и цитиране разпоредбите на чл. 284б вр. чл. 217в, ал. 1 вр. чл. 217а, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, изпълнителният директор на ИАЛ издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на „•••••” ЕООД имуществена санкция в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. Приел, че с оглед спецификата и важността на обществените отношения, регулирани от разпоредбите на ЗЛПХМ, засягащи живота и здравето на гражданите, извършеното нарушение на правилата и реда за износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг по реда на чл. 217б ЗЛПХМ за срока, за който са включени в списъка по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ, не може да се приеме като маловажно или такова с явно незначителна обществена опасност. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното следствие е назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, съгласно заключението на която, на база проведен анализ в СЕСПА не са установени въведени от „•••••“ ЕООД данни за износ на 32 опаковки от две партиди ••••••••••• в периода от 01.02.2024 г. до 27.01.2026 г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, както следва: гласни - показанията на свидетелите И. И., С. К.-С., Р. Р. и Д. М., писмени - писмена кореспонденция между ИАЛ и „•••••“ ЕООД; извлечение от СЕСПА - Списък на лекарствените продукти по чл. 217в ЗЛПХМ; констативен протокол от 18.03.2025 г.; заповед № ЗКС-0050/18.03.2025 г.; заповед № ЗОА-0201/08.04.2024 г.; международна товарителница за превоз /CMR/ от 07.02.2025 г.; Фактура № ••••••••.; Опаковъчен лист; Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, ведно с приложения; заповед № ЗОА-0006/04.01.2024 г.; извлечения от СЕСПА досежно регистриран потребител „•••••“ ЕООД; технически доклад от „••••••“ АД за текущото състояние на СЕСПА и протоколи от заседания на Комисията по здравеопазване от 23.10.2023 г. и 29.02.2024 г.; доклад от изпълнителния директор на ИАЛ до заместник-министъра на здравеопазването, и способите за доказване - заключението на компютърно-техническата експертиза. Съдът кредитира събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, намирайки фактите по делото, включващи извършената от органите на ИАЛ проверка и констатираните в хода й обстоятелства, за изяснени в пълнота въз основа свидетелските показания и писмените доказателства. Последните са обективни и кореспондиращи помежду си досежно осъществения на 07.02.2025 г. износ /вътреобщностна доставка/ на 32 опаковки от две партиди ••••••••••••. Еднопосочно установяващи момента на износа са показанията на свидетелите К. -С. и М., и приложената международна товарителница за превоз /CMR/ от 07.02.2025 г. Съдебният състав подложи на внимателна преценка показанията на свидетеля М., доколкото се намира в трудово отношение с дружеството-жалбоподател. Като ги съпостави с останалите гласни и писмени източници на доказателствена информация, ги кредитира досежно обстоятелствата по осъществяване на износа на процесния лекарствен продукт, а именно, че бил осъществен на 07.02.2025 г., към който момент той не знаел, че продуктът е включен в списъка по чл. 217в ЗЛПХМ. Включването на лекарствения продукт ••••••••••• на 07.02.2025 г. в 00:00:00 ч. в списъка по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ се установява от показанията на свидетелката К. -С. и от приложеното извлечение от СЕСПА - Списък на лекарствените продукти по чл. 217в ЗЛПХМ, като съответното обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Не съществува спор между страните и досежно момента на издаване на фактурата и опаковъчния лист, като същевременно датите на издаването им не водят до оборване на извода, че износът на лекарствения продукт е осъществен на 07.02.2025 г. Показанията на свид. И. са информативни досежно съставянето на АУАН, доколкото не е участвал при проверката и не е очевидец на установяване на нарушението. Съдебният състав прецени като обективни и кредитира и показанията на свид. Р. , макар да не са пряко относими към обстоятелствата от предмета на доказване, а да касаят техническата обезпеченост на системата СЕСПА. С аналогична насоченост са приобщените като писмени доказателства технически доклад от „•••••“ АД за текущото състояние на СЕСПА, протоколи от заседания на Комисията по здравеопазване от 23.10.2023 г. и 29.02.2024 г. и доклад от изпълнителния директор на ИАЛ до заместник-министъра на здравеопазването, от които изводи за неизправности при работата на системата, които да са довели до компрометиране на публикувания на 07.02.2025 г. в 00:00:00 ч. списък по чл. 217в ЗЛПХМ, не биха могли да бъдат формирани. Компетентността на свид. К. -С. по съставяне на АУАН следва съгласно правомощията й на длъжностно лице по смисъла на чл. 295, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 4 ЗЛПХМ и въз основа упълномощаването й със заповед № ЗОА-0201/08.04.2024 г., а компетентността на изпълнителния директор на ИАЛ по издаване на НП произтича ex lege от разпоредбата на чл. 295, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЛПХМ. Съдебният състав кредитира и заключението на приетата по делото компютърнотехническа експертиза като обективно и компетентно изготвено, приемайки въз основа на него за установено обстоятелството, че в СЕСПА не са установени въведени от „•••••“ ЕООД данни за износ на 32 опаковки от две партиди •••••••• в периода от 01.02.2024 г. до 27.01.2026 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 ЗАНН и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . Процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП е изпълнена надлежно и в съответствие със законовите изисквания. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително датата на осъществяването му, правната му квалификация и доказателствата, въз основа на които е установено, като обстоятелствата при извършването му са пълно и ясно описани. Относно мястото на извършване на нарушението като съществен реквизит на АУАН и НП следва да се отбележи, че изпълнителното деяние, за което е санкционирано дружеството, е извършен износ на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг. В тази връзка следва да се приеме, че за конкретно място на извършване на нарушението законодателят изрично е определил всяко напускане на лекарствени продукти на територията на Република България, при което е правно ирелевантно откъде точно лекарствените продукти са напуснали страната. С оглед на това липсата на посочване на конкретно място на извършване на нарушението в АУАН и НП не представлява нарушение от категорията на съществените /в аналогичен смисъл Решение № 8388 от 30.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 734/2024 г./. Със самия факт на издаване на наказателното постановление наказващият орган очевидно е преценил депозираното срещу АУАН възражение като неоснователно, респективно приобщените доказателства по преписката за достатъчни, предвид което допуснато процесуално нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН не се констатира. Релевираното в тази насока възражение не следва да бъде споделено. При това съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на дружеството-жалбоподател или да обуславят незаконосъобразност на издадените АУАН и НП, с което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 217а, ал. 1 ЗЛПХМ, износ на лекарствени продукти от територията на Република България може да извършва физическо или юридическо лице, притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти или притежател на разрешение за производство. Чл. 217а, ал. 3 от същия нормативен акт предвижда, че по смисъла на тази глава „износ“ е и „вътреобщностна доставка в рамките на Европейския съюз“. Съгласно чл. 217а, ал. 4 ЗЛПХМ, лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг по реда на чл. 217б, не могат да бъдат изнасяни за срока, за който се съдържат в списъка по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ. Разпоредбата е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти. Нарушаването на забраната е уредено като състав на нарушение по чл. 284д ЗЛПХМ, който предвижда, че който извърши износ на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 217в, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба в размер от 100 000 до 150 000 лв. Когато нарушенията по чл. 281 - 284а, ал. 1, чл. 284 г - 284и, 285, 285б, чл. 286, ал. 1, чл. 287 и 287б, чл. 289, ал. 1, чл. 289а, чл. 290, чл. 290б, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, отговорността им се реализира по чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ с налагане на имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби, и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби. От приобщените по делото доказателства се установи, че жалбоподателят „•••••“ ЕООД не е изпълнил вмененото му законово задължение по чл. 217а, ал. 4 ЗЛПХМ, с което от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 284д вр. чл. 217в, ал. 1 вр. чл. 217а, ал. 3 и ал. 4 вр.чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ. Този извод следва от обстоятелството, че дружеството е притежател на Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти /приложено по делото/, при което се явява годен субект на отговорността по чл. 217а, ал. 1 ЗЛПХМ. Същевременно от представения списък на лекарствените продукти по чл. 217в ЗЛПХМ, валиден от 00:00:00 ч. на 07.02.2025 г. до 23:59:59 ч. на 13.02.2025 г., е видно, че лекарственият продукт ••••••••• фигурира в него. Списъкът по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ е бил публикуван на официалната страница на ИАЛ на 07.02.2025 г. в 00:00:00 ч. и в него са били изброени лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг на територията на Република България и които не могат да бъдат изнасяни за срока, за който се съдържат в списъка. При това процесният лекарствен продукт не е следвало да бъде изнасян от територията на Република България за срока на действие на списъка. От Международна товарителница за превоз /CMR/ от 07.02.2025 г. с посочен час 12:30 ч. безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е извършило износа от територията на Република България по смисъла на чл. 217а, ал. 3 ЗЛПХМ - вътреобщностна доставка от България към Нидерландия, на 32 опаковки от лекарствения продукт ••••••••••••••, както следва: 18 опаковки с партиден № •••••• и срок на годност 30.04.2026 г., и 14 опаковки с партиден № •••••• и срок на годност 30.07.2026 г. Извършеното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 284б вр. чл. 217в, ал. 1 вр. чл. 217а, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ. Неоснователни са възраженията, касаещи субекта на отговорността и момента на прехвърлянето на собствеността върху процесния лекарствен продукт. З а съставомерността на нарушението по чл. 284д ЗЛПХМ е необходимо да е налице износ на лекарствени продукти, включени в Списъка на лекарствените продукти, за които е установен недостиг на територията на Република България, какъвто в случая безспорно е налице. „Износ“ по смисъла на ЗЛПХМ е и „вътреобщностна доставка в рамките на Европейския съюз “. В чл. 7, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно ал. 4, възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. Според чл. 25, ал. 1 ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. А според ал. 3, т. 3, освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4. От горното следва, че датата на извършеното нарушение е именно 07.02.2025 г., когато е подписана Международната товарителница за превоз /CMR/ с посочен час 12:30 ч. /в аналогичен смисъл Решение № 8388 от 30.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 734/2024 г. и Решение № 23837 от 10.07.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 4008/2025 г./. Ирелевантен по отношение съставомерността на нарушението е моментът на издаването на фактурата и опаковъчния лист, на които се позовава жалбоподателят, доколкото моментът на износа, респективно определящият момент за прилагане на забранителния списък по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ, е датата на фактическото напускане на лекарствените продукти на територията на Република България /удостоверена с CMR/. Възраженията, касаещи правосубектността на „•••••“ ЕООД като адресат на забраната, също не следва да бъдат споделени, доколкото законодателят не е обвързал понятието износ по смисъла на ЗЛПХМ с преминаването на правото на собственост върху стоката, нито със задълженията на купувача или превозвача, а единствено с факта на физическото напускане на територията на страната, което в случая е станало именно на 07.02.2025 г. Предвид това договорките между „•••••“ ЕООД и нидерландсткото дружество относно собствеността върху стоката са ирелевантни за съставомерността на нарушението, още повече, че от приобщените писмени доказателства се установява, че „•••••“ ЕООД е организирало и извършило процесния износ. Представените фактура, товарителница и придружаващи документи удостоверяват, че именно дружеството-жалбоподател е доставчикът, извършил вътреобщностната доставка към ••••• B.V., Нидерландия. Твърденията, обективирани в показанията на свид. М. в обратен смисъл, не са от естество да оборят доказателствената стойност на писмените доказателства досежно съответното обстоятелство. Отговорността на юридическите лица е обективна безвиновна, поради което се презумира. Поради това доводи в насока липсата на знание, че лекарственият продукт ••••••••••••••, считано от 00:00:00 ч. на 07.02.2025 г. бил включен в списъка по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ, също не са от естество да дерогират обективната съставомерност на нарушението. Извършвайки служебно преценка за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, подобно на административнонаказващия орган, настоящият съдебен състав на собствено основание прие, че в случая се констатира засягане на значими обществени отношения, охраняващи живота и здравето на българските граждани и достъпа им до лекарствени продукти. Поради това и обществената опасност на извършеното не се явява незначителна до степен да обуслови извод, че конкретното деяние не съставлява нарушение. Напротив, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид, а реализира типичната такава. Високият минимален размер на санкцията е обусловен от целите, които преследва законът, и важността на обществените отношения, които регламентира, които в случая са да не бъдат изнасяни лекарствени продукти, за които е установено, че към даден момент има недостиг на територията на Република България. В тази връзка размерът на наложената имуществена санкция /определен в законоустановения минимум съгласно чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ от 150 000 лв./ се явява съразмерен на извършеното нарушение и достатъчен за ефективно постигане целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 ЗАНН. Основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатираха. По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатираха, поради което следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба - оставена без уважение. При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция по лекарствата. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 66, 46 /шестдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро, с левова равностойност от 130 /сто и тридесет/ лв. по фиксирания курс на БНБ, за представителството пред настоящата инстанция. Освен това, доколкото разпоредбите на ЗАНН не предвиждат особени правила за определяне на възнаграждения на вещи лица, на основание препращащата норма на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 и чл. 190 НПК, в тежест на дружеството-жалбоподател следва да бъдат възложени и направените в настоящето производство разноски за изготвяне на експертиза в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд