Решение № 573 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 4044/2024 г.

Предявени са искове от В. И. И. от ••••••••••••••••• против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/ - по чл. 229 ал. 1, т. 9 /предишна т. 8/, във вр. с чл. 212 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и по чл. 212 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211 ал. 5, т. 2, пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./ и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че до 25.03.2024г. е работил като държавен служител - надзирател от надзорно-охранителния състав /НОС/ на ГДИН при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора - гр. Стара Загора.

От 25.02.2003г. до 31.12.2011г. изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора - гр. Стара Загора. Работил на сменен режим по предварително утвърден месечен график от Началника на Затвора в гр. Стара Загора. Работното му време се изчислявало сумирано в часове за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен, по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие /календарната година e разделена на 4 тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/ се сумират и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното работно време представляват за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в процесния период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Нормата работно време за служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност, като същата варирала от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образувала, като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по трудовото законодателство, в частност и по ЗМВР/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител, от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото била нормалната продължителност на работния ден. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия, като часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове представлявали извънреден труд.

През времетраенето на служебното му правоотношение с ответната ГДИН ищецът бил полагал труд над установената норма работно време, който нито бил отчитан от работодателя му правилно, нито му бил заплащан, нито компенсиран с допълнителен платен отпуск.

В исковия период ищецът работил по график всеки месец на 12 часови смени, в следния алгоритъм - 12-часова дневна смяна, 12-часова нощна смяна, последвани от два дни междудневна почивка. По посочения начин, съобразно броя на работните дни в тримесечието, ищецът полагал минимум 46 броя 12-часови смени по график. Допълнително към тях давал и по 1 или 2 бр. 12 часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който се охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр. Стара Загора или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие.

Заради характера на изпълняваната от ищеца постова дейност, не му били предоставяни и не могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не можел да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. В случаите, когато му било осигурявано време за хранене, бил длъжен да остава на територията на Затвора, продължавал да е под ръководството и на разположение на началника си и бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето и изпълнение на конкретни задачи. ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време, времето, което ищецът е ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищецът не е могъл да ползва, поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. Твърди се, че за всяко 12-часово дежурство от работните часове на ищеца били приспадани като „почивки за хранене”, които не са му осигурявани и не е могъл да ползва по 45 минути. За периода от началото на 2008г., поради влизане в сила на заповед № ЛС-03- 1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, при сумиране на работното му време, от работните часове за тримесечията били изваждани по 4 часа от 24-часовите смени, под предлог, че същите часове съставлявали „почивка за отдих”, защото съответния служител не бил на самия пост. През тези часове от всяко дежурство, ищецът продължавал да „носи службата” си, като имал задължението и бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ГДИН не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебните му задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗМВР. Тези минути и часове представлявали за ищеца работното време, което следва да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието.

По заповед на съответния началник, ищецът бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това правело продължителността на всяко негово дежурство по 13 часа - за 12 часовите смени, съответно по 25 часа - за 24 часовите.

По време на инструктажа – ищецът, заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, били запознавани с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н. Също така, през посочения период, ответната ГДИН не отчитала като част от работното време на ищеца извършваните от него претърсвания и обиски и т.нар. служебни занятия, които били извършвани през дните, които са и се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010г., ответната ГДИН не е водила нарочна документация. Претърсванията и/или обиските били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца се провеждали ежемесечно на територията на Затвора - Стара Загора, като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец. След 2010г. тези допълнителни дейности на надзорноохранителния състав на Затвора Стара Загора започнали да се водят в нарочни книги, като конкретната им продължителност можела да бъде установена от тях, но същите не били по малко от 2-3 часа на тримесечие за претърсвания/обиски и минимум 3 часа месечно за служебните занятия.

Спорните обстоятелства между ищеца и ГДИН в исковия период - от началото на 2003г. /когато бил в сила ЗМВР от 1997г./ до 31.12.2011г. се свеждали до непризнаване, съответно неотчитане като работно време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/, т.нар. „неактивна част от дежурството”; непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; неотчитането на претърсванията, обиските и служебните занятия като част от работното време. Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г. и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г., ЗМВР от 2006г. Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществували такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да

претендира, че оспорваните часове и минути за него, като служител работещ в режим на смени при СИРВ, представляват работни такива и са част от работното му време. В ППЗМВР от 1998г. съществувала правна норма - чл. 148 ал. 3, която предвиждала че: „3/ /Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003г./. Времето за почивка на държавните служители, включително на работещите на смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.”. Видно от самото съдържание на цитираната разпоредба - невключването в работното време на минутите, часовете, предоставени за „почивка” не се изключвали по общо правило за всички служители на МВР, в това число и за тези, работещи на смени, а по изключение - доколкото и ако им е осигурявана такава. Посоченият ППЗМВР се е прилагал до 09.06.2006г., когато бил отменен с ППЗМВР от 2006г., в сила от 09.06.2006г., в който на подзаконово нормативно ниво нямало нито една разпоредба, касаеща работното време на служителите от МВР, неговото отчитане и компенсиране.

През целия исков период организацията на работното време, неговото отчитане и компенсиране ставало с вътрешноведомствени актове на МП и ГДИН, Началници на затвори, които не са били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не са му известни. В случай, че ответникът се позове на разпоредби от такива вътрешноведомствени актове на МП, ГДИН, МВР, моли на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА, съдът да констатира тяхната материална незаконосъобразност, предвид противоречието им с правни норми от по-висок ранг, вкл. и с посочената чл. 148 ал. 3 от ППЗМВР. Относно работното време и конкретно възможността при непрекъсваем работен процес да бъдат ползвани същински „почивки” съществувал нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време. При анализа на българското трудово законодателство, правело впечатление, че същото - КТ, ЗДСл, са в пълен синхрон с посочената Директива и трудовото законодателство на ЕС, още преди присъединяването ни към ЕС. Разпоредбите в КТ, регламентиращи „времето за хранене” като част от работното време при непрекъсваем работен процес /чл. 155 ал. 3 от КТ/ и легалното определение на понятието „работно време” в ДР на КТ съществували в КТ още преди присъединяване на РБ към ЕС. Съгласно чл.155 ал. 3 от КТ /Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001г., в сила от 31.03.2001г./ „В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време”. Специалното законодателство - ЗМВР от 1997г. и от 2006г. също не правели изключение и били в пълен синхрон с общото национално и общностно законодателство, в лицето на КТ, ЗДСл, Директива № 2003/88/ЕО, но на практика редица основни принципи на трудовото законодателство вероятно били погазвани от силовите ведомства, работещи по ЗМВР, чрез използване на вътрешноведомствени актове и методи за налагане, основани на принципите на централизма и единоначалието. Съгласно чл. 2 от посочената Директива 2003/88/ЕО на ЕС, „работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означава всеки период, който не е работно време”. Директивата, като част от вторичното право на ЕС, макар да няма директно приложение спрямо националните законодателства на държавите членки, е възможно да има по изключение „директно” действие за гражданин на държава членка, при която директивата не е достатъчно добре и напълно транспорирана, правната норма, на която същият се позовава е достатъчно ясна и точна по смисъл, и от него могат да се извлекат права за гражданина и то по отношение на институциите на държавата членка, която не е синхронизирала напълно националното си законодателство с това на ЕС /а не спрямо друг/и гражданин/и/. Именно в тази хипотеза счита, че попада ищецът - в периода до нормативно установените промени в ЗМВР от 2014г., които му признават като част от работното време - времето за отдих/хранене. Отделно от директното приложение на самата Директива, въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябвало да се считат изцяло за работно време, е била предмет на разглеждане в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по различни дела. С тези решения, постановени по преюдициални запитвания, които са задължителни и за държавите членки като България, които не са отправили директни запитвания до ЕС, се давало тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се считало за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка храна, физиологични нужди/ също представлявала работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Преюдициалните заключения на СЕС намирали приложение и при разглеждане на процесния казус. Синхронизация на нормативно ниво с общото трудово законодателство и общностното такова в силовите ведомства, работещи по ЗМВР, се извършила едва през края на 2012г., когато бива приета първата обнародвана Инструкция на ЗМВР /в сила от 14.12.2012г./, в която се изброяват дейностите, които се включват в работното време и сред тях били времето за хранене, времето за отдих при непрекъсваем работен процес; за инструктажи, приемане, сдаване, отвод, развод по време на дежурство. Подобно разрешение било мотивирано от множеството заведени по места граждански дела за компенсиране на извънреден труд от служители на МВР против последната институция и структурните и териториалните и поделения, последвани и от образуваното т.д. № 8 от 2013г., по което е издадено ТР № 8 от 2014г. на ОСГК на ВКС, в което разграничителният критерий дали неактивната част от дежурствата при смени съставлява част от работното време е възприет и посоченият по-горе в ПЕС, а именно дали съответният служител е длъжен да е на територията на работното си място или може сам да разполага с времето си и дали по това време е на разположение или не със задължението да изпълнява служебните си задължения при необходимост.

Времето, през което ищецът е на инструктаж, приема и сдава дежурството си, както и освобождаването му от дежурство от Началника на Затвора гр. Стара Загора съдържало всички характерни признаци на понятието за работно време, чиято легална дефиниция се намира в т. 11 от § 1 от ДР на КТ, а именно: „Работното време е всеки период от време, при което работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се договорил” и безспорно представлявало „действия при изпълнение на служебните задължения”, съгл. §1,т.6 от ДР на ЗМВР, съгласно който: 6. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.”. Конкретно при държавните служители, с оглед спецификата на служебното правоотношение, като възникващо не по договоряне на страните, а с административен властнически акт от органа по назначаването, не можело да става и дума за договаряне на работното време, същото се определяло едностранно от органа по назначаване, а служителят само се съгласявал с него, подписвайки се в актовете за назначаване и встъпване в длъжност. В този смисъл, при определяне на това кое време е част от работното време за държавните служители като ищеца, следвало да се изхожда от критерия „длъжен”. Конкретно в силовите ведомства, при които принципите за централизъм, подчиненост и строга йерархичност са в основата на самото съществуване на тези системи, задълженията на държавния служител, в частност на ищеца, се определяли от една страна в длъжностната му характеристика, а от друга от началниците му /чиито заповеди по силата на самите нормативни разпоредби имал задължение да спазва/. Предвид изложеното, счита, че не е налице съмнение относно характера на съпътстващите дежурството при работа на смени дейности - те не са с пожелателен характер за съответния служител, а задължителни по силата на заповеди /писмени и устни/ на прекия му и по-горестоящите от него ръководители; служителят не можел да определя нито дали, нито кога да се яви, съответно да си тръгне от работа, защото последните обстоятелства му се указват от работодателя и; по време на тях, ищецът е с работното си облекло и снаряжение, на разположение на своя пряк началник, изпълнява неговите разпореждания във всеки един момент /това особено личи при инструктажите, които обикновено се водят от прекия ръководител/ и престира работна си сила, която дори да не е основната и служебна функция по длъжностна характеристика, е жизнено необходима и свързана с последната, за да може конкретната система за сигурност да действа при спазване на принципите за ефективност, приемственост и единоначалие.

Конкретно, задължението на ищеца да бъде инструктиран преди започване на постовата си дейност на конкретен пост, било регламентирано на подзаконово ниво с ППЗИН и ППЗИНЗС. В чл. 305, 306, 307 и чл. 308 от последния изрично бивали регламентирани задълженията на инструктираните и инструктиращите служители, което еднозначно сочело за задължителния характер на този вид съпътстваща постовата дейност задачи. Съгл. разпоредбата на чл. 305 в първоначалната й редакция при обнародването на ППЗИНЗС от 02.02.2010г., която е в сила до края на исковия период, служителите от надзорно-охранителния състав били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа. Като положението било такова и преди началото на 2010г., от самото начало на исковия период.

По Заповед на Началника на Затвора, ищецът следвало да се явява на работа 15 минути преди инструктажа, или общо 30 минути преди самото застъпване на смяната и на конкретния предварително определен пост. За задължението на служителя да сдаде/приеме своето дежурство, също едва ли имало съмнение, че същото не може да стане на мига при приключване на работната смяна от един и застъпване от друг служител, защото имало изисквания, както за информиране на приемащия, така и за попълване на книжа, за което е нужно време, което несъмнено е работно за служителя, най-малкото защото процесът в надзорно-охранителната дейност на МВР е непрекъсваем по своята природа и службата не може да се преустановява самоволно и напуска, без да е застъпила на работа новата смяна, съгл. общото задължение на чл. 141 ал. 6 от КТ - /изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г./. Посочената обща разпоредба била реципирана и в ППЗИНЗС - чл. 311 ал. 5. На подзаконово ниво задълженията, които съставлявали част от работните функции на ищеца след приключване на постовата му дейност и застъпване на новата смяна били регламентирани в чл. 311 ал. 1 до ал. 8 вкл., а преди влизане в сила на ППЗИНЗС, задълженията и по приемане и сдаване на поста били абсолютно същите и се осъществявали извън нормативно установената продължителност на работната смяна, но не са били отчитани като работно време. По време на същите, ищецът следвало да запознае застъпващия на смяна с оперативната обстановка, особености и станали произшествия, да обходят заедно поста и да проверят наличностите и изправностите на врати, прозорци, л.свобода и т.н., след което да докладва за резултатите от постовата си дейност на прекия си ръководител, а при станали инциденти и да напише докладна записка и докладва за това писмено. Едва след извършване на тези свои задължения, последващи самата постова дейност по охрана и наблюдение, ищецът бил освобождаван от своето дежурство и работната му смяна приключвала. Сдаването на всеки наряд на ищеца и реалното му освобождаване от дежурство ставали минимум 30 минути след законоустановения краен час на всяка негова смяна. По посочения начин, на практика реалната продължителност на всяка смяна на ищеца била минимум 13 часа. По аналогичен начин и заради необходимостта от извършването на съпътстващите всеки наряд дейности - инструктажи, приемане-сдаване, освобождаване от наряд, продължителността и на смените на ищеца извън график за охрана на лишени от свобода при болничен престой и при работа, била минимум 13 часа, вместо нормативно установените 12 часа. Нормата работно време за ищеца през отчетните периоди, които са били тримесечни през целия исков период, се образувала, като се сумират броят на работните дни от трите месеца от тримесечието и се умножат по нормалната продължителност на работния ден - по 8 часа. Полученото число представлявало нормата работно време за ищеца през съответния отчетен период, като за исковите периоди същият могъл да варира от 480 до 520 часа, в зависимост от броя работни дни през съответните календарни месеци. Аналогично - при едномесечен отчетен период - нормата за ищеца варирала от 144 ч. / при 18 р.дни/ до 184 ч. /при 23 р.дни/. Върху индивидуалната норма работно време се отразявало ползването на платен годишен отпуск, както и ползването на т.нар. болнични - на отпуски за временна неработоспособност, като 1 ден платен отпуск се равнявал на 8 часа, които се приспадат от индивидуалната норма работно време на ищеца при ползването на платени отпуски през периода. За да се установи налице ли е или не неизплатен извънреден труд, следвало всички часове положен труд от ищеца, които за него са част от работното му време /наряди по график, и такива извън него, съпътстващите дежурствата трудови дейности - инструктажи, приемане, сдаване, отводи, разводи/, извършените непланирани други дейности, които са част от работното му време -да се сумират. Към тези часове следвало да бъдат прибавени часовете, които ищецът полагал труд извън графика под формата на претърсвания/обиски и служебни занятия, защото същите били част от служебните му задължения. В случаите, когато така полученият сбор от работни часове за отчетен период надвишавали индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако последните са повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за отчетния период, било налице извънреден труд, който до 50 часа на отчетен период е следвало да му бъде заплатен с увеличение от 50 процента върху основното трудово възнаграждение, получавано през отчетния период. За нуждите на изчисляването на извънреден труд следвало установените часове над нормата работно време да се умножат по часовата ставка за извънреден труд, образувана от нормалната часова ставка за 1 час труд, умножена с 1.5. За часовете над 50 часа на отчетен период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., ищецът е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск, съгласно предвиденото в чл. 212 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997г. и чл. 211 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 2006г. По гореописания начин, чрез неотчитане на всички часове труд, положени от ищеца през исковия период – от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., ищецът претендира, че за него е възникнало правото да иска осъждане на ответната ГДИН да му заплати обезщетение за неизползваните по 12 дни допълнителен платен годишен отпуск годишно, които са му се полагали като компенсация за положения от него извънреден труд над 50 часа за отчетно тримесечие за периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., и на което е имал право на основание чл. 229 ал. 1, т. 9 /предишна т. 8/, във вр. с чл. 212 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и на основание чл. 212 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР 2006г. /отм./. Относимите към служебното положение, права и задължения на държавните служители от ГДИН разпоредби за исковия период - 25.02.2003г. до 31.12.2011г. се уреждали от два специални закона - ЗИН /отм. с ДВ бр.25 от 03.04.2009г. в сила от 01.06.2009г./ и ЗИНЗС /в сила от 01.06.2009г./, които по силата на изрични правни норми - чл. 20 ал. 2 от ЗИН и чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС препращали за държавните служители от ГДИН към съответния ЗМВР, в сила към периода на действие на специалния закон. Правата, които ищецът претендира, че има към исковия период били регламентирани в два специални закона - ЗМВР от 1997г. /отм. с §2 от ПЗР на ЗМВР - ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006г., в сила от 01.05.2006 г./; ЗМВР от 2006г. /в сила от 01.05.2006г. отм. с §4 от ПЗР на ЗМВР - ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014г./, като от 09.02.2010г. бил приет и Правилник за прилагане на ЗИНЗС в сила и до днес, както и вътрешноведомствените актове, издадени от МП и ГДИН, които следвало да се прилагат, доколкото не противоречат на по горестоящи правни норми от националното законодателство и от общностното право на ЕС и международните договори, които са ратифицирани и обнародвани от страната ни. При празноти в специалната правна уредба или „мълчание” на специалния закон, както и предвид обстоятелствата, че ищецът е бил държавен служител и като такъв служебното му правоотношение по определение се състояло, както от административно-властнически елементи, така и от трудовоправни такива, на общо основание за неуредените случаи със специални правни норми в ЗМВР, следвало да намерят приложение ЗДСл и КТ, като общи основополагащи източници на трудовото право в страната. Твърди, че в резултат на непълното отчитане на работното му време, през всеки отчетен период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. ищецът винаги е полагал труд повече от 50 часа за отчетен период, като горницата над 50 часа на тримесечие е следвало да му бъде компенсирана с часове допълнителен платен отпуск, съгласно чл. 212 ал. 5, т. 2, пр.второ от ЗМВР /1997г./ и чл. 211 ал. 5, т. 2, пр.второ от ЗМВР /2006/, които обаче не са му предоставени. Предвид това, че до прекратяване на служебното му правоотношение ищецът не бил използвал предоставения му по закон допълнителен отпуск за извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие, за него била налице единствено възможността да иска паричната равностойност на непредоставения му допълнителен отпуск, под формата на обезщетение за неизползван платен отпуск. Паричната компенсация на допълнителния отпуск за положен извънреден труд била забранена при висящо служебно правоотношение, съгл. чл. 229 ал. 4 от ЗМВР /1997г./ и чл. 212 ал. 4 /2006г./. По аргумент за противното, както и предвид изричната разпоредба на чл. 277. /1/ от ППЗМВР от 2006г. - „при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплащало обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 212 ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР. В ЗМВР от 1997г. и в ЗМВР от 2006г. липсвали специални правила относно определяне на размера на обезщетението за неползван допълнителен отпуск, предвид което, при определянето му следвало да намерят приложение общите правила по чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 177 от КТ, а именно за база за изчисляването му следвало да се използва среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца и са били отработени най-малко 10 работни дни: чл. 177, /1/ КТ /изм. - ДВ, бр. 100 от 1992г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008г./ „За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. „А среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като брутното месечно възнаграждение за месеца, използващ се за база за изчислението, се раздели на броя работни дни за месеца и в него се включват основното и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, като тези за допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за специфични условия на труд, за нощен труд, за научна степен; т.е. без това за извънреден труд, което зависи от полагането или не на извънреден труд през предходен отчетен период и няма постоянен характер. Претендира се, че за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003г. до 2011г. вкл., ищецът е полагал по минимум 74 часа извънреден труд на тримесечие, като за 24-те часа над 50-те часа на тримесечие, е следвало да получи и ползва допълнителен платен отпуск в размер на 3 дни като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са му били предоставени за ползване от работодателя и през времетраенето на служебното му правоотношение, поради причината, че последният отрича изобщо полагането на извънреден труд в твърдените от ищеца размери. Предвид гореизложеното счита, че има право да получи по 150 лева за неизползвания 3 дни допълнителен отпуск, на които е имал право за всяко отчетно тримесечие от исковия период, като общия сбор на всички претендирани от него обезщетения за неизползван допълнителен отпуск по отчетни периоди възлиза на сумата от 5 400 лева за общо по 12-те дни годишно допълнителен отпуск, на който е имал право за всички 9 календарни години в исковия период от 2003г. до 2011г. вкл. Видно от приложените Заповед ЛС-03-26 от 26.01.2007г. и Заповед ЧР 06- 94/29.08.2013г. за видовете и реда за ползване на отпуските в системата на ГДИН и ГДО, ищецът имал право да ползва придобитите от него отпуски от положен извънреден труд до края на службата си при ответника, тъй като същите заповеди съдържали изрични специални правни норми в насока, че отпуските могат да се ползват до края на службата, т.е. съдържат изрични „правосъхраняващи“ специални норми. В ЗМВР от 2014г., който е бил действащ към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, се съдържали изрични специални правила относно начина, по който се определя обезщетението за неизползван допълнитлен платен годишен отпуск за положен извънреден труд, визирани в чл. 239 ал. 1. За база за изчисляването му следвало да се използва среднодневното брутно трудово възнаграждение, включващо възнагражденията по чл. 239 ал.1 от ЗМВР, за месеца, предхождащ този, през който е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца и са били отработени най-малко 10 работни дни. А среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като брутното месечно възнаграждение за месеца, използващ се за база за изчислението, се раздели на броя работни дни за месеца и в него се включвали основното и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, като тези за допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за специфични условия на труд, за научна степен; т.е. без това за извънреден труд, което зависело от полагането или не на извънреден труд през предходен отчетен период и нямало постоянен характер. Съгласно чл. 238 ал. 10 от ЗМВР, /нова - ДВ, бр. 14 от 2015г./, обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Ищецът претендира, че полагаемото му се обезщетение за неизползваните дни допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд не е било изплатено от бившия му работодател, нито в рамките на тримесечния срок от прекратяване на служебното му правоотношение, нито изобщо. Ищецът претендира, че има право и на мораторна лихва за забавеното изпълнение на паричното му вземане на извънреден труд, която следва да се начисли от първото число, следващо изтичането на тримесечния период за доброволно плащане от страна на ГДИН, т.е. в случая от 02.11.2022г. до датата на завеждане на ИМ в съда - в размер на 100 лева.

По отчетни периоди претенциите за обезщетения на ищеца за неизползван допълнителен отпуск били, както следва:

1. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2003г. - /3 дни допълнителен отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

2. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2004г. до 31.12.2004г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

3. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

4. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

5. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

6. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. - /3 дни доп.отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

7. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

8. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/;

9. Обезщетение в общ размер 600 лева за неизползвания допълнителен отпуск по 3 дни /общо 12 дни годишно/ за 24-те часа извънреден труд над 50-те часа, положени през всяко от четирите отчетни тримесечия в периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. - /3 дни отпуск х 50 лв./ден = 150 лв. на тримесечие х 4 = 600 лв. /годишно/.

Предвид обстоятелството, че ищецът не разполагал с точни данни за размера на последното получено брутно възнаграждение при изработен от него месец с поне 10 работни дни, условно приема, че среднодневното му брутно възнаграждение към последния месец преди прекратяване на служебното му правоотношение било в размер на 50 лева. По гореописания начин, общият размер на претендираното от ищеца обезщетение за всички полагаеми му се и неизползвани дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа през всяко отчетно тримесечие през исковия период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. е в размер на 5 400 лева.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5400 лева, представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск по чл. 229 ал. 1, т. 9 /предишна т. 8/, във вр. с чл. 212 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и по чл. 212 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211 ал. 5, т. 2, пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./, на който ищецът е имал право за общо 864 /по 96 часа годишно или по 24 часа на отчетно тримесечие/ положен извънреден труд над 50- те часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., както и 100 лева мораторна лихва, считано от 01.04.2024г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.09.2024г., ведно законната лихва върху цялата главница, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска - от 5400 лв. – на 14 036 лв. брутно възнаграждение за 116 дни за компенсиране, както и на размера на иска за мораторна лихва – от 100 лв. – на 1 лев.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Ответникът оспорва пасивната процесуална легитимация на ГДИН за периода от 01.01.2003г. до 01.06.2009г., като не я оспорва за останалата част от процесния период - от 01.06.2009г. до 31.12.2011г. Сочи, че по силата на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище гр. София и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, считано от 01.06.2009г. В периода от 01.01.2003г. до 01.06.2009г. ГДИН не било персонифицирано юридическо лице /съобразно действащата в този период нормативна уредба - ЗИН и ППЗИН/ и за този период претенцията на ищеца не била насочена към пасивно легитимиран ответник.

Възразява за погасяване по давност на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, приложима било специалната 3-годишна давност - чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Моментът на преустановяване на срочните задължения бил изтичането на срока им, още повече че съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗЗД, срокът се смятал уговорен в полза на длъжника. Искът за установяване наличието на право на допълнителен платен годишен отпуск намерил своето основание в чл. 211 ал. 2 т. 5 от ЗМВР /отм./, където било уредено и заплащането на положен извънреден труд, по същество имащо имуществен характер. В конкретния случай, главното задължение /правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие/ се явявало срочно, тъй като изискуемостта на задължението настъпила на 20-то число на месеца, следващ съответното тримесечие. При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, обосновано било да се приеме, че погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

За неуредените въпроси в специални закони - ЗИНЗС, ЗМВР /отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./ и съответните подзаконови нормативни актове се прилагали разпоредбите на ЗДСл, по силата на §1а от ЗР на ЗМВР /отм./, към който чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС препраща, респ. след отмяната /от 01.01.2011г./ по аналогия /чл. 46 ал. 2 от ЗНА/. В този смисъл били и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следвало да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл. не съдържала ограничения, изключения, разлики, с оглед вида на търсената защита. Разпоредбата визирала 3-годишната погасителна давност за всички имуществени спорове по съществуващо служебно правоотношение и е приложима за всички видове искове относно тях. Счита, че следва да се съобрази и обстоятелството, че част от правото на допълнителен платен годишен отпуск към момента на прекратяване на правоотношението между страните вече било погасено по давност на друго основание, а именно: С разпоредбата на чл. 59а ал. 1 от ЗДСл /в сила от 01.03.2011г./ било въведено правилото, когато платеният годишен отпуск или част от него не е използван до изтичане на две години до края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване да се погасява по давност. Конституционният съд на Република България имал възможност да се произнесе по въпроса за давността при ползването на платен годишен отпуск с Решение № 12/11.11.2010г. В решението си посочил, че давността не е новост за българското трудово законодателство, но че при прилагането на този институт следвало да се има предвид времето, когато е възникнало правото на отпуск и, че материално - правните норми, които го уреждат следва да се прилагат за в бъдеще, а не с обратна сила. От горното следвал извод, че за възникналите права на отпуск до момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 59а ал. 1 от ЗДСл /в сила от 01.03.2011г./ двугодишния давностен срок не можел да бъде приложен, но той се прилагал за правото на отпуск, което е възникнало след това. По този начин се оформяли два процесни периода. Първият - от 25.02.2003г. до 01.01.2011г., а вторият - от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., тъй като ЗДСл бил изменен преди приключване на първото тримесечие на 2011г.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Според разпоредбите на чл. 212 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР 1997г. /отм./, съответно чл. 211 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР 2006г. /отм./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; работното време на държавните служители се изчислявала в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на чл. 212 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 211 от ЗМВР от 2006г. /отм./ работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа, в размер на 12 дни годишно. При сумарното отчитане на работното време, установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен по продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни можела да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсирала с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазвали средно за периода на отчитане. Когато в края на отчетния период нормата работно време била превишена, щял да е налице извънреден труд, който съгласно съгл. чл. 212 ал. 6 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 211, ал. 6 от ЗМВР от 2006г. /отм./ се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Аналогични текстове имало в Инструкция № 1з-1331/25.08.2006г. за реда за разпределяне на работното време в МВР, отчитането му и компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време, съгласно която, работата над редовното време на държавните служители в системата на МВР се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 50 часа на отчетен период - с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни - за отработеното време над 50 часа- чл. 12 ал. 2 от инструкцията. Съгласно чл. 25 ал. 2 от Инструкция № 1з 343/05.03.2009г. за реда за определяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране работата извън установеното работно време, редът за ползване на допълнителния платен годишен отпуск като компенсация за работа над редовното работно време се определяла със заповедта за отпуските на държавните служители. Предвидено е още в същата инструкция, че изпълняването на служебните задължения от държавни служители извън установеното работно време се извършва въз основа на заповед за полагане на извънреден труд, издадена от ръководителите им, положеният извънреден труд да се отчита почасово, с протокол /пр. 4/, както и да се документира в специална книга по образец /пр. 6/. Съгласно чл. 15 ал. 1 от Инструкцията, отчитането на работното време и компенсиране на работата извън установеното работно време, времето за обедна почивка и почивката за хранене, както и времето на разположение не се включват и не се отчитат като работно време, в алинея 3 е отразено, че фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и компенсира като извънреден труд. В § 1, т. 4 от ДР на инструкцията се сочело, че дежурство е специфична организация на работата при подневното отчитане на работното време, като през времето на дежурство служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Съгласно чл. 52 ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от ЗДСл, намиращ субсидиарно приложение и по отношение на държавните служители в структурите на МВР, почивката за хранене не можело да бъде по-малка от 30 минути като тя не се включвала в работното време. Разпоредбата кореспондирала с нормата на чл. 151 от КТ. Аналогични текстове имало и в Инструкция № 1з-343/05.03.2009г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време /издадена на осн. чл. 211 ал. 7 от ЗМВР/. В чл. 15 ал. 1 на същата се предвиждало, че времето за обедна почивка и почивката за хранене, както и времето на разположение не се включват и не се отчитат като работно време, в алинея 3 било отразено, че фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и компенсира като извънреден труд. В § 1, т. 4 от ДР на инструкцията се сочело, че дежурство е специфична организация на работата при подневното отчитане на работното време, като през времето на дежурство служителят се явявал на работното си място и изпълнявал служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Разпоредбата на чл. 231 от ППЗИН /нова ДВ, бр. 71 от 2006г./, а в последствие на чл. 301 ал. 2 от ППЗИНЗС /в редакцията си от 01.02.2010г. до 07.03.2014г./ предвиждал, че „Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно- охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден”. Като доразвитие на тази разпоредба се явявала Заповед № ЛС-03- 1182/10.10.2007г. на министъра на правосъдието за реда и разпределяне на работното време в ГД „ИН” и ГД „Охрана” и териториалните им звена, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. Според т. 11, в структурните звена, в които характерът на работа изисква непрекъсваемост на работния процес, се въвежда работа на смени по утвърден месечен график. В т. 18 било посочено, че работното време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършва, като броят на работните дни, включени в периода, се умножава по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. Според т. 24 от заповедта, положеният труд над редовното работно време, се отчитал почасово с протокол. В т. 28 на заповедта се сочело, че работата над редовното работно време на държавните служители по т. 10, се компенсира: с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение; с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни - за отработеното време над 50 часа. С оглед императивния характер на същата, ГДИН се е намирала в условия на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ал. 4 от ППЗИНЗС /в редакцията от 01.02.2010г. до 07.03.2014г./ „Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа 90 минути почивка“. Според нормата на чл. 305 ал. 1 ППЗИНЗС /в редакцията от 01.02.2010г. до 07.03.2014г./ „назначените в наряд трябва да се явят в поделението най малко 15 мин. преди определеното за инструктаж време“, като в настоящата редакция нормата изисквала явяването да е в определеното за инструктаж време. Местата за лишаване от свобода /затвор, затворническо общежитие, арест/ се характеризирали със специфичен характер на организация на работа и ползване на почивки от надзорно-охранителния състав. Същите напускат поста, определен по ежедневна нарядна ведомост и по време на почивката пребивават на място, различно от мястото, определено от началник на затвора. Непрекъсваемост на надзора се осигурява, чрез заместването на един служител с друг. Докато се намират на служба, надзирателите, в частност и ищецът, имали качеството на длъжностно лице в наряд и предвид на това не можело да се напуска района на службата. Нарушаването на тази забрана би довело до ангажиране не само на дисциплинарна, но и на наказателна отговорност, предвид нарушение не само на преките задължения на служителя, разписани в длъжностната му характеристика, но и както на правилата за организацията на постовата и конвойната служба, посочени в Глава десета от ППЗИНЗС, така и на извършване на съставомерно деяние по Глава тринадесета, Раздел IV от НК. Отчитайки горните задължения, законодателят разписал на служителите от ГДИН, в т.ч. и на ищеца, права и привилегии, с разпоредбите на ЗИН, а впоследствие и на ЗИНЗС, които на другите държавни служители не били предоставени: чл. 22 /допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж/, чл. 23 /ежемесечно храна или левовата й равностойност/, чл. 24 ал. 1 /трудът се зачита за първа категория при пенсиониране/, ал. 3 /задължително застраховане за сметка на републиканския бюджет/ и ал. 5 /социално и здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет/, чл. 26 /безплатно пътуване в общ. градски транспорт при изпълнение на служебни задължения/; чл. 202 от ЗМВР /допълнителни

възнаграждения и за: изпълнение на специфични служебни дейности; резултати в служебната дейност; извънреден труд; научна степен; специфични условия на труд/. С ТР № 8 от 14.11.2014г. по ТД № 8 по описа за 2013г. на ОСГК се давало разрешение на въпроса „При работа на смени /дежурства/ включват ли се в работното време нормативно определените почивки за хранене”, като е прието, че „При непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. С оглед спецификата на процесния случай, ответникът застъпва становище, че ТР № 8/2013г. по т.д. № 8 по описа за 2013г. на ОСГК на ВКС не е относимо, предвид следното: тълкувателното решение се издава при спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона, но същото не допълва/изменя съществуваща правна норма; разпоредбата на чл. 301 ал. 4 от ППЗИНЗС използва израза „почивка” така, както и разпоредбата на чл. 151 ал. 1 от КТ, а разпоредбата на чл. 151 ал. 3 от КТ използва израза „време за хранене”. С ТР № 1 от 27.04.2022г. по ТД № 1 по описа за 2020г. на ОСТГК е прието, че спрямо служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а не разпоредбите на КТ и на НСОРЗ. Със Заповед на МП №2207/10.05.2003г. отм., Заповед №ЛС-03

1182/10.10.2007г., отм. със Заповед №ЧР-05- 400/06.08.2012г., бил определен редът за разпределяне на работното време в ГДИН, като в последните две заповеди се предвиждало, че времето за почивка не се включва и не се отчита за работно време, времето на разположение се включвало и отчитало в работното време, работата над редовното време се компенсирала с възнаграждение за отработени до 50 часа за отчетен период и допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за отработено време над 50 часа. Служителите по време на ползваната нормативно установена почивка за хранене по време на всяко 8/12 часово дежурство не присъствали физически на поста - мястото, определено по ежедневна нарядна ведомост. Възразява досежно заявената претенция за присъждане на мораторна лихва. Присъждането на лихва върху обезщетението не било предмет на регламентация в ЗМВР, ЗИН/ЗИНЗС, ЗДСл, поради което намирала приложение общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл Решение от 29.06.2012г. по гр.дело № 213/2012г. на Районен съд Стара Загора, потвърдено с Решение по въззивно гр.дело № 374/2012г. на Окръжен съд Стара Загора. Обезщетението за неизползван допълнителен отпуск, поради положен извънреден труд, като парично и безсрочно задължение, възниквало само при поискване. Не били представени доказателства, а и не се твърдяло, че ищецът е отправил покана до ответника, на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, преди подаване на исковата молба, за да се приеме, че ответникът е поставен в забава преди завеждането на исковата молба. Относно обстоятелствата, на които се основава исковата молба, заявява, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 19 ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което в отношенията между него и ГДИН били приложими разпоредбите, относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не се предвиждало друго. В системата на ГДИН служителите, работещи на смени, покривали норматив от 504 часа за тримесечие /3 месеца х 21 работни дни х 8 часа/. За определяне на индивидуалната месечна норма обаче, която всеки служител трябвало да изработи, било необходимо от така определеното работно време по норматив да се изключи времето на ползване на платен отпуск/отпуск за временна

неработоспособност. По този начин се постигало реално отчитане на действително отработеното време. При сумарното отчитане на работното време, установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен по продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай

продължителността на работното време пред отделните дни можело да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсирала с почивка в границите на отчетния период. Така балансът на работното и свободното време се запазвали средно за периода на отчитане. Когато в края на отчетния период нормата работно време била превишена, щял да е налице извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В структурите на ГДИН бил утвърден норматив - непрекъснат 8, 12, 24 часов график в рамките на денонощието, които са част от редовното работно време и работната седмица. Възприемането на становище, че почивките от 30, 45, 90 мин. съответно при 8, 12, 24 часов график следвало да бъдат извадени от редовния норматив часове и да се заплатят като извънреден труд, означавало да се нарушат изискванията за редовния норматив часове, защото всъщност смените нямало да бъдат от пълни 8 часа /12 часа/ 24 часа, а от по малко часове. Така например при 8 часов работен ден в държавните учредения и институции н.р., работното време е от 8,30 сутрин до 17,00 часа следобед, с 30 минути почивка - т.е. работното време е 8 часа и 30 минути при 8 часов работен ден. Дори и да се приемело, че е налице незаплатената част от дежурството, то тази част не следвало да определя като извънреден труд, а като част от редовното дължимо за отработване време. В този случай, дължимото възнаграждение трябвало да бъде начислено със ставка за нормалното заплащане на час, а не като извънреден труд, със съответния увеличен коефициент. При всеки непрекъсваем процес на работа се извършвало предаване и приемане между предаващата и застъпващата смяна, това било нормално обусловено от самото естество на работа, с което всеки един работник/служител е запознат и е приел преди встъпване в длъжност. През никаква част от процесния период, а и към момента нямало издадена заповед от Началника на Затвора Стара Загора, задължаваща служителите да се явяват на работа преди началото на всяко дежурство за провеждане на инструктаж и да останат на работа след приключване на дежурството, за да сдадат и освободят наряда. С оглед естеството на работа и спецификата на конкретното дежурство времетраенето на сдаване и приемане било различно, но никога не било от по 30 минути преди, и след приключване на всяко дежурство. Със Заповед № Л-2788/11.08.2019г. на Гл. директор на ГД „ИН”, въз основа на протоколи от всички затвори в страната бил утвърден норматив от общо 30 минути на всяко едно дежурство. Не отговаряли на обективната действителност твърденията на ищеца за честота и продължителността на извършваните претърсвания и обиск, учебни служебни занятия, охрана на външни болнични постове, както и представения в исковата молба табличен вариант на претенции по отчетни тримесечия и години.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли да се уважи искът. Претендира разноски. Представя подробна писмена защита.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли, при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е доказан по основание, да приеме, че размерът на дължимото обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, поради положен извърнреден труд, в процесния случай следва да бъде изчислен, като към всяко едно 12 - часово дежурство се добавят максимум по 30 минути за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство. Претендира разноски, алтернативно - възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и направените доводи, намери за установено следното:

От представените писмени доказателства /акт за встъпване в длъжност, акт за сдаване на длъжност, заповеди за преназначаване и за прекратяване на служебно правоотношение/ се установява, че ищецът е работил в ЗОЗТ Черна гора в периода от 11.06.2002г. /когато е постъпил на работа като „надзирател“ – акт за встъпване в длъжност, л. 37/ до 25.03.2024г., когато му е връчена Заповед № Л- 1210 от 18.03.2024г. за прекратяване на служебното правоотношение /л. 45/ и е сдал длъжността „надзирател“.

Процесният период е от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. През част от процесния период, а именно - от 19.07.2005г. до 30.09.2008г. ищецът е заемал длъжността „домакин“ в ЗОЗТ Черна гора, видно от акт за встъпване в длъжност „домакин“ от 19.07.2005г. /л. 39/ и от акт за встъпване в длъжност „надзирател“ от 01.10.2008г. /л. 42/.

Съдът намира, че е налице пасивна процесуална легитимация на ответника за целия процесен период. Обстоятелството, че ГДИН се е обособила като самостоятелна структура в рамките на Министерството на правосъдието с влизането в сила на ЗИНЗС /на 01.06.2009г./ не води до липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника за периода до 01.06.2009г. Налице е правоприемство на работодателя по смисъла на чл. 123 ал. 1, т. 7 от КТ, при което трудовите правоотношения със служителя на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не се прекратяват, а се запазват, респ. правата и задълженията на работодателя - прехвърлител са преминали към новия работодател, а именно ответникът по делото - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

По делото са представени Заповеди на министъра на правосъдието, на главния директор на ГДИН, справка за полагаемия и ползван от ищеца платен годишен отпуск за периода 2003 – 2011г., справка за ползван от ищеца отпуск поради временна неработоспособност за периода 2003 – 2011г., справка за начислените работни заплати за периода от 2003г. до 2011г. вкл. за ищеца, които е ползвало вещото лице, при изготвяне на заключенията на съдебносчетоводната експертиза.

Съгласно Заповед № Л-2207/10.05.2003г. на главния директор на ГДИН /л. 57- 60/, в сила от 25.02.2003г. /началото на исковия период/, работното време на служителите в системата на ГДИН е от 8:30 до 17:00ч., с половин час обедна почивка, като началниците на затворите могат да определят и друг начален час на работния ден, когато характерът на работата изисква това /т. 1 и т. 2/. Според т. 6 от заповедта, времето на почивки, както и времето за бойна и мобилизационна подготовка и за участие в изпълнение на задачи, свързани с нея, не се включва и не се отчита като работно време. Според Заповед № Н – 42/05.11.2007г., работното време на служителите в ЗО „Черна гора“ е от 07.30 до 16.30ч. с половин час обедна почивка. Според Заповед № ЛС-03-26/26.01.2007г. на министъра на правосъдието /л. 64- 68/, държавните служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск по реда на чл. 211 ал. 5 от ЗМВР за компенсиране на работа извън редовното работно време – до 12 работни дни, чийто размер за работещите на смени със сумирано отчитане на работното време се определя за отработени над 50 часа за тримесечния отчетен период /т. 2, б. „в“ и т. 9, б. „б“/. Забранява се компенсирането на платен годишен отпуск с парично обезщетение, освен при освобождаване от служба, като среднодневният размер на паричното обезщетение за неползван отпуск се определя спрямо месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение. /т. 16 и т. 18 от Заповедта/. Със Заповед № Л – 2788/14.05.2019г. на главния директор на ГДИН /л. 69/ е определено време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в рамките до 30 мин. за всички затворнически общежития.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на 6 бр. свидетели: И.Х.Б., К.Д.Н., М.Д.П., Н.Н.Н., Т.Н.П., Д. И. И..

Свидетелят И.Х.Б. /работещ в затвора в гр. Стара Загора/, казва, че е работил в ЗОЗТ Черна гора - от 1993г. до месец септември 2024г., когато затворили общежитието. През процесния период - 2003-2011г. е бил инспектор охрана, като винаги той изготвял месечните наряди. През процесния период, както и преди това, алгоритъмът на даване на смените на служителите бил винаги – дневна, нощна /12 часови смени/, 2 дни почивка. Не се приспадало време за почивка.

Докато ищецът заемал длъжността „домакин“ за тази длъжност не се получавал извънреден труд, защото бил на редовна смяна - от 08.00 часа до 16.30 часа в делничните дни, с 30 минути обедна почивка. Тази почивка можела да се използва в района на общежитието или в селото, което е в непосредствена близост. Свидетелят, като служител на редовна смяна, имал право да напусне района на общежитието за 30 мин. и да отиде до селото и ишецът /като домакин/ бил ходил до селото. Тези, които били на смени, не напускали района на общежитието.

Постове 1-ви, 2-ри и 7-ми били външна охрана, която охранявала периметъра на общежитието и била въоръжена с огнестрелно оръжие. Вътрешна охрана били постове 8а, 8б, 8в - отговаряли за вътрешния ред на общежитието в салоните с лишените от свобода, 12-ти пост - подменен /сменял колегите си за почивки/ и 13-ти пост - централен пост – видео наблюдение, на който ищецът служил доста дълго време.

На външен пост времето, необходимо за сдаване, било от 5 до 8 минути. Сдаването на смяната се изразявало в това, че след приключване на инструктажа, служителят отива до охранителната вишка, с няколко думи си предават информация със стария постови и се сменят. Старият постови отива до дежурната част, където се разоръжава, докладва на дежурния командир, ако има нещо, и си тръгва. Всичко това се включвало в посочените минути. При вътрешните постове нямало оръжие и е поблизко отстоянието от дежурната част, но има повече технологично време за приемане и сдаване на поста /за информацията, която сдаващият и застъпващият смяната си предават/.

Продължителността на инструктажа на външните и вътрешните постове е еднаква. Инструктажът е един и на него взимат участие всички постови надзиратели.

В този период, по нормативна уредба, инструктажът трябвало да започне в 7.45 часа за дневна смяна и 19.45 часа за нощната смяна. Надзирателите трябвало да се явят 15 минути преди започване на инструктажа, т.е. в 7:30ч. сутринта и 19:30ч. вечерта.

Служителят на длъжност „домакин“ не участвал в инструктажа, не присъствал на приемането и сдаването на дежурство. Спецификата на неговата работа нямала никакво отношение към това, което се свежда към знанието на служители от командира на потделението по време на инструктаж, като оперативна обстановка.

В периода, в който ищецът е бил домакин, носил униформа. Бил е в месечния наряд, като домакин.

Свидетелят Н.Н.Н. /служител при ответника/ казва, че в процесния период - 2003г.- 2011г., е бил надзирател в ЗО Черна гора. Смените били 8 часа – редовна и 12 часа, не се приспадало нищо.

Постовите надзиратели били на 12 часови смени. Постовете били 8 на брой – 1- ви, 2-ри, 7-ми, 8а,8б, 8в, като тези с „8“ са вътрешен ред, 12-ти пост – подменен и 13- ти пост – за видео наблюдение. До закриването на Керамичния цех през 2010г. имало постове № 3,4,5 и 6, където първа смяна застъпвала в 06.00 часа. Най – отдалеченият пост бил 4-ти пост – на поне 500 метра в едната посока от мястото за инструктаж.

Инструктажът на 12 часовите постове започвал в 7.45 часа за дневна смяна /на застъпващите в 8 часа/, в 19.45 часа за нощна смяна.

Инструктажът бил за служителите от НОС /надзорно-охранителния състав/, а домакинът не е част от НОС.

След като приключил инструктажът на служителите, които започват в 8 часа, тези които са на територията на 3-те КПП – въоръжените постове, трябвало да се въоръжат в дежурната стая, след което се отправяли към постовете, за да сменят колегите си. От стаята за инструктаж до дежурната стая имало 10 метра. Разписвали се в книгата за приемане и сдаване на оръжие, дежурният отварял касата и всеки си получавал оръжието, като проверявал номера на оръжието и наличните боеприпаси в оръжието. Тримата постови влизали заедно, един по един се разписвали, и един по един си взимали оръжието. Подпис, поставяне на оръжието в кобура. Касата се затваря и си отиват по постовете. Това отнемало 2-3 минути - подписване, взимане на оръжието, проверка.

Ищецът изпълнявал длъжността „домакин“ от 2005г. до 2008г., с работно време от 08.00ч. до 16.30ч. Като домакин ищецът подпомагал конвойната дейност, не изключва да е било след 16.30 часа, защото на всеки се налагало да идва преди и да остава след работа. Ищецът понякога носел униформа, за подпомагане дейността по конвоиране.

От 2003г.-2005г. били на всякакви постове, ищецът включително. От 2009г. до напускането му ищецът бил на 12 часови смени и носил службата си предимно на 13- ти пост - за видео наблюдение. При 13-ти пост сдването и приемането на дежурството се изразявало в докладване за състоянието на СОТ и техниката за видео наблюдение. Напускащият поста предавал устно на приемащия за състоятието на СОТ и отразявал състоянието в книгата за приемане и сдаване на поста. Докладвал на дежурния командир, че е сдал поста и дали има произшествия и технически проблеми с техниката на поста, след което си тръгвал. Двамата постови отбелязвали в тази книга.

Всеки пост си имал книга за приемане и сдаване /както и други книги, различни на различните постове, в които се отразявали събития по време на дежурство/. При приемане и сдаване двамата постови пишели само в книгата за приемане и сдаване на дежурство. Записвало се най-общото състояние на поста, дата, час, трите имена на двамата постови и подпис.

На 13 – ти пост имало: книга за нарушенията на СОТ, книга за констатирани нарушения на кльон 55, книга за вписване кога е спирал токът на поста и за колко време, книга за технически неизправности на техниката за видео наблюдение. По време на дежурство, ако са възникнали някакви особености с техническото състояние, се пишело в тези книги.

На КПП имало книга за влезли и излезли МПС, влезли и излезли лишени от свобода и постова книга. На постовете за вътрешен ред имало книга за лишени от свобода, нуждаещи се от медицински грижи, книга за движението на лишените от свобода.

Застъпващият постови трябвало да провери информацията във всички книги. Книгите стоели отворени при идването на застъпващия, като времето за преглеждането им било индивидуално. Приемането и сдаването на дежурство на вътрешен ред отнемало по – дълго време, информацията касаела брой лишени от свобода, състояние на решетки, врати, прозорци, катинари и т.н. Всеки коридор разполагал средно с 10 килии на група. Отнемало различно време, в зависимост от оперативната обстановка. Най – малко - по минута на килия.

Свидетелят Д. И. И. /надзирател в затвора в гр. Стара Загора/ казва, че е

постъпил на работа в ЗО Черна гора през 2008г., работил там до 2011г. Поел длъжността „домакин“ от ищеца. Работното му време било от 07:30ч. до 16:30ч., петдневна работна седмица /видно от Заповед № Н-42 от 05.11.2007г. на началника на затвора в гр. Стара Загора, л. 180, работното време на служителите в ЗО „Черна гора“ е от 07.30ч. до 16.00ч., с половин час обедна почивка/. Като домакин не бил ходил на разводи. Домакинът преди него конвоирал, защото имал „С“ категория. Имало конвоиращ, но той влизал в наряд, ако някой от даващите наряд се е разболял. Извършвал бил конвоиране до гр. Стара Загора.

Не е чувал ищецът да е присъствал на развод или инструктаж. Виждал го е с униформа. Когато имало конвой, дежурният командир инструктирал конвоя, но това не бил инструктаж по време на сутрешния развод, а се провеждал непосредствено преди тръгване със служебния автомобил.

Конвоиращият не можел да напуска територията на ЗО Черна гора, той е надзирател. Ако е надзирател конвоиращият, не може да напуска, защото е в наряд. Ако конвоиращия не е надзирател, както бил свидетелят – си ползвал обедната почивка и излизал навън, ходил бил в селото.

При инцидентни случаи, по нареждане на началника, домакинът можел да извършва дейности извън длъжностна характеристика. Знае, че ищецът е сменял шофьора при конвоя, защото имал „С“ категория.

Свидетелят К.Д.Н. /ищец по дело срещу ГДИН със същия предмет/ казва, че са работили заедно с ищеца 20 години, включително в процесния период – 2003г. – 2011г.

Домакинът работел на 8 часова редовна смяна, от 08:00 часа до 16:30 часа. Влизал сутрин на инструктаж. Няма спомен дали ищецът е носил униформа, когато е бил домакин, мисли, че не. Домакинът го пращали с конвоя. Мисли, че когато е в почивка, не трябва да излиза от портала на ЗО.

Като надзирател, ищецът бил давал дежурства навсякъде. Последните години давал дежурства на камерите. Дежурствата за надзирател били 12 часови. Трябвало да се явят на работа в 7:30 часа, за да се види кой присъства, кой е с изряден външен вид, кой видимо може да носи службата. Инструктажът започвал в 7:45 часа и продължавал 15 минути. Целият наряд, всички постови присъствали на инструктажа. Когато свършил инструктажът се влизало в дежурната част. Там 5 минути се въоръжавали. После всеки си отивал на поста. Имало 15 минути за приемане. На външен пост се проверявали оградите, съоръжението и документацията на поста, кой е влязъл и кой е излязъл. Вътрешните постове трябвало да проверят във всяка стая поименно затворниците, прозорци, врати, ключалки, което отнемало може би 15 минути и отгоре. След това свършилите смяната се прибирали в дежурната част, за да издадат наряда, което отнемало около 5 минути. 55 минути и отгоре от самото сдаване до самото тръгване.

Не си спомня дали ищецът е присъствал на инструктаж на надзорно охранителния състав. След него хората, които били, са присъствали на инструктаж. Значи и той би трябвало да е присъствал. Ако е присъствал на инструктажа, е присъствал само на сутрешния инструктаж.

Свидетелят М.Д.П. казва, че в периода 2003г.-2011г. е бил на длъжност „надзирател“ в ЗО Черна гора на 12 – часови смени /дневна, нощна и два дни почивка/. В периода, в който е изпълнявал длъжността „домакин“, ищецът съвместявал и други длъжности, свързани с надзора. Конвоирал лишени от свобода до гр. Стара Загора, на лекар. Когато шофьорът бил в отпуск, той шофирал конвойната кола. В тези случаи, когато бил конвой, носел униформа и като домакин носел униформа.

Ищецът присъствал на сутрешния инструктаж през цялото време, в периода 2003г.-2011г., освен ако не бил извикан по – рано да конвоира някой. Всички служители до 07:30 часа трябвало да са в ЗО, независимо дали си домакин или НОС. Инструктажът започвал в 7:45 часа.

Когато бил домакин и конвоиращ, ищецът бил на 8 часов работен ден, но не всеки път се изпълнявал 8 часовия работен ден, защото конвоят можел да закъснее. Като надзирател бил на 12 часови смени.

12-часовото дежурство протичало по следния начин: до 07:30 часа трябвало да са в ЗО, да се види кои са налице и в какво състояние са. В 7:45 часа влизали на инструктаж - до 08:00 часа, след това се минавало през дежурната стая - за въоръжаване и снаряжаване, което отнемало минимум 5 минути. След това се отивало на поста. Във вътрешния пост, при отиване на поста се отваряли книгите за приемане и сдаване на дежурството. Това са 3 книги. В едната се пишели имената на приемащия и сдаващия поста и се подписвали. В другата се проверяват лишените от свобода – новопостъпили или излезли. В третата книга били записани чакащите за лекар. Застъпващият и сдаващият поста минавали по килиите и проверявали кои са налице и дали излизат по списък в книгата за наличните лишени от свобода. След проверката се подписвали в книгата. По време на броенето на лишените от свобода проверявали дали са здрави бравите и решетките.

За външния пост отнемало малко повече да се отиде до поста. До най отдалечения пост се ходило за 20 минути. Със стария постови се оглеждал кльонът, да няма разкована тел, нещо да не е нарушено вътре в полосата, за следи, вкл. дали са влезли животни, дали свети фенерът, дали работят станцията и телефонът и тогава се съобщавало на дежурния - по телефона, че се приема постът. Минимумът за приемане и сдаване на дежурство, и за двата вида постове бил 15 минути. Старият постови отивал да се разоръжи, след като се разоръжи, докладвал на дежурния как е протекло дежурството. Сдаването отнемало 5-6 минути, ако е имало проблем на дежурството може и повече. 12 - часовото дежурство ставало към 13 часа, с тези дейности, които описал.

Докато ищецът бил домакин, със свидетеля имали допирни зони – ищецът давал чаршафи на новопостъпилите. Свидетелят му предавал лишен от свобода, когото ще се конвоира. Имало случаи ищецът да се връща от конвой в 20:30ч.-21:00 часа. Конвоирането не било само негово задължение, но, при липса на друг конвоиращ, отивал той и това било почти всеки ден, когато са се засичали. Имало е в седмицата да няма нужда от 1 или 2 дни да няма конвой.

Домакинът присъствал на инструктажа. Не приемал и не сдавал постове.

За времето, през което бил надзирател, ищецът бил външна и вътрешна охрана. Последно работел на центъра за наблюдение от 2008г.-2009г. до пенсионирането на свидетеля /2011г./ - 13 – ти пост, който бил на 10 метра от мястото на провеждане на инструктажа. Най – отдалечения пост бил 4 – ти външен пост. 4 – ти пост не се отнасял за приемане на продукция, нито за административни цели.

Свидетелят Т.Н.П. казва, че в периода от 2004г. до 2012г. е бил надзирател в ЗО Черна гора, като давал 12 часови дежурства от 08:00ч. до 20:00ч., на следващия ден от 20:00ч. до 08:00ч. – дневна, нощна и почивал два дни. По времето, когато ищецът изпълнявал длъжността „домакин“, ако отсъствал шофьорът на конвойния автомобил, ищецът го управлявал. Ищецът носел униформа постоянно, не го бил виждал цивилен. Виждал бил ищеца да присъства на сутрешния инструктаж. Виждал го, че пристига с униформа. В 07:30ч. идвали всички, ищецът също, в 07:45ч. влизали на инструктаж. В 08:00ч. ищецът отивал в дежурната зала, да си вземе оръжието, ако е конвоиращ. Ако не е конвоиращ, си влизал в стаята.

Ищецът носел униформа и не можел да напусне пределите на ЗОЗТ, ползвал почивката си в общежитието. Винаги бил на разположение на прекия си ръководител. Ищецът имал задачи да конвоира лишените от свобода от ЗО Черна гора до Затвора в гр. Стара Загора и до лечебно заведение до гр. Чирпан или гр. Стара Загора, или до лечебното заведение в Затвора в гр. Стара Загора. Работното време на лечебното заведение в Затвора в Стара Загора било от 08:30 – 17:00ч.

По делото са приети първоначално и допълнително заключение на съдебносчетоводна експертиза.

Видно от първоначалното заключение на съдебносчетоводната експертиза, за процесния период – от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., при добавяне на 1 час към всяка отработена 12 часова смяна /по въпросите, поставени от ищеца/, са установени общо 51 дни за компенсиране, евентуално дължимото обезщетение е 6157,23 лв. – брутна сума, 5541,51 лв. – нетна сума.

Извънредният труд за процесния период – от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., изчислен, при отчитане на индивидуалната норма /месечно определената се редуцира с времето на ползване на отпуск/ и утвърден ред за ежемесечни дежурства /дневна, нощна, два дни почивка/ и възприет норматив от 30 минути за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване на дежурство и освождаване от наряд за всяко дежурство /т.е. с дабавени 30 мин. към 12 – часовите смени/ е 2178 лв. – брутна сума /за 18 дни/, 1960,20 лв. – нетна сума.

При 8 часовата редовна смяна /за времето, през което ищецът е работил като домакин/ не е добавяно време /стр. 8 – 9 от заключението/ и заявеното от вещото лице в съдебно заседание.

Изготвено е допълнително заключение на съдебносчетоводната експертиза, по въпроси на ищеца, като към работното време на ищеца като „домакин“ се добави един час към отработеното работно време за всяка редовна смяна и към 12 – часовото дежурство се добавят 55 минути.

Не е спорно по делото и от всички писмени и гласни доказателства се установява твърдяното в исковата молба, че през тази част от процесния период, в която ищецът е работил като надзирател в ЗО „Черна гора“, същият е работил по график всеки месец на 12 часови смени, като дневната смяна е започвала в 08.00ч., а нощната в 20.00ч.

Съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г./ при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по отменения чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР, а именно за „допълнителен платен годишен отпуск по чл. 187, ал. 6, т. 1 /също отм./ - /за извънреден труд/ – до 12 работни дни и по чл.212, ал. 1, т. 3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм./. Съгласно разпоредбите на чл.212, ал.1 и ал.3 от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997г., отм./ и разпоредбите на чл.211 ал.1 и ал.3 ЗМВР /обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006г., отм./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица; работното време се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.212, ал.5,т. 2 ЗМВР /обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм./ и чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР /обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм./ работата над редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.

Съдът приема от събраните гласни доказателства, че в периода, в който ищецът е изпълнявал длъжността „домакин“ – от 19.07.2005г. до 30.09.2008г., същият не е участвал в сутрешния инструктаж, който е започвал в 07.45 ч. и за който надзирателите са били длъжни да идват на работа в 07.30 ч. В тази насока са безпротиворечивите показания на свидетелите Иво Б., Н.й Начев и Д. И.. Свидетелят К.Н. първоначално казва: „Домакинът работи на 8 часа, редовна смяна. Сутрин влиза с нас на инструктаж.“, а след това заявява: „Не си спомням дали В. е присъствал на инструктаж на надзорно-охранителния състав.“. Свидетелите М.П. и Т.П., казват, че ищецът, като домакин, е участвал в сутрешния инструктаж, но в самата искова молба се твърди, че, съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС /в редакцията й при обнародването, която е в сила до края на исковия период/, служителите от надзорноохранителния състав са били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа. Според текста на разпоредбата /от 01.02.2010г. до 2014г./, назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време.

Застъпващите в наряд /т.е. не и заемащите длъжността „домакин“/ трябва да бъдат облечени в установената униформа и да имат спретнат външен вид. Разпоредбата на чл. 308 от ЗИНЗС /в редакцията за същия период/ регламентира задълженията на инструктиращия по отношение готовността на наряда – надзирателите.

Също така, видно от длъжностните характеристики на длъжността „надзирател“ и на длъжността „домакин“, надзирателят носи постовата служба в местата за лишаване от свобода, а домакинът отговаря за материално-техническото и битовото осигуряване. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът, по времето от процесния период, в което е заемал длъжността „домакин“, не е присъствал на сутрешния инструктаж и не е бил длъжен да се явява на работа в 07.30ч.

Също така, в исковата молба са изложени обстоятелства, че през целия исков период ищецът е работил на 12 часови дежурства, като „надзирател“. Не се сочи да е работил на 8 часова работна смяна, нито като домакин.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че за времето, в което ищецът е полагал труд като надзирател, на 12 – часови смени, е бил длъжен да идва на работа в 07.30ч., вкл. преди нормата на чл. 305 от ППЗИНЗС от 01.02.2010г.

Съгласно чл. 311 от ППЗИНЗС /в редакцията от 2010г./, постовите се сменяват на местата, посочени в инструкцията за особеностите на поста.

Сменяващият се постови запознава застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на носене на службата, след което съвместно обхождат и проверяват територията и особеностите на поста.

Особено внимание се обръща на изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и др. Лишените от свобода и задържаните под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а където е възможно и поименно.

Резултатите от проверката се отбелязват в постовата книга с писмен рапорт. За констатираните нередности се докладва на дежурния. Когато смяната не се яви в определеното време, постовият уведомява дежурния главен надзирател или дежурния по арест и продължава службата си. Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния: за състоянието, в което е сдаден постът; какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му; какви съмнителни прояви и действия на лишените от свобода или задържаните под стража е забелязал; какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.

Със Заповед № Л – 2788/14.05.2019г. на главния директор на ГДИН, издадена след замерване и документиране на времето, което е необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, при отчитане особеностите на всички постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН е прието да е в рамките до 30 минути.

Установи се по делото, че най-много време от процесния период ищецът е бил на 13 – ти пост за видеонаблюдение – така показанията на св. Б. – „…13-ти пост – централен пост – видонаблюдение, на който колегата В. И. е служил доста дълго време.“, св. М.П.: „Последно работеше на центъра за видеонаблюдение от 2008г. – 2009г., докато аз се персионирах, той беше там.“, „Този пост за видеонаблюдение е на 10 метра от мястото на провеждане на инструктажа.“.

Съдът приема, че по делото се установи от събраните гласни и писмени доказателства твърдяното в исковата молба, че в периода, в който е работил като надзирател, ищецът е бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната. Не се установи по несъмнен начин, че, като надзирател, ищецът е бил длъжен да остава още 30 минути, нито още 25 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството.

Свидетелят К.Н. казва, че имало минимално 55 минути и отгоре от самото сдаване на поста до самото тръгване, но този свидетел не си спомня много други неща, така свидетелят казва: „Нямам спомен дали е носил униформа, когато е бил домакин, мисля, че не е носил.“ /всички останали свидетели казват, че, по времето, когато е работил като домакин, ищецът е носил униформа/, „Не си спомням дали В. е присъствал на инструктаж на надзорно-охранителния състав.“, „Не си спомням В. на кой от вътрешните постове е бил най-много време.“. Също така, на съда е служебно известно, че свидетелят К.Н. е ищец по гр.д. № 4048/2024г. по описа на Старозагорския районен съд - дело със същия предмет и за същия период срещу ГДИН, с постановеното Решение по което съдът е приел, че дежурствата са превишени с 30 минути, като не е обжалвал решението и се е съгласил с установеното от съда. Същото е приел и съдът с постановеното и влязло в сила Решение по гр.д. № 4047/2024г. по описа на Старозагорския районен съд /отново със същия предмет и за същия период/. В този смисъл е и Решение по гр.д. № 2755/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, потвърдено с Решение по гр.д. № 29/2025г. по описа на Старозагорския окръжен съд и недопустано до касационно обжалване с Определение по к.гр.д. № 2539/2025г. по описа на ВКС.

Свидетелят М.П. казва: „Отива към 13 часа с тези дейности, които описах 12 часовото дежурство“, но този свидетел казва, че ищецът е присъствал на сутрешния инструктаж, като домакин, което съдът приема за установено по делото, че не е така.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи по втория вариант на първото прието заключение на съдебносчетоводната експертиза, а именно – за сумата от 2178 лв. бруто /1113,59 евро/, като за разликата до предявения размер от 14036 лв. /7176,49 евро/ следва да се отхвърли, като неоснователен в тази част.

Неоснователно е възражението за погасяване на иска по давност. Правото на парично обезщетение за неползван допълнителен отпуск възниква едва с прекратяване на служебното правоотношение, в случая – 25.03.2024г. и тригодишната погасителна давност за това вземане започва да тече от този момент. В този смисъл е налице трайна практика на ВКС /решение № 135/18.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1242/2019 г., III г.о., решение № 130/12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1053/2019 г., III г.о., решение № 268/08.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2019 г., IV г.о., решение № 50200/14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 673/2020 г., III г.о./.

Неоснователен е искът за мораторна лихва, в размер на 1 лв., и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като, съгласно ТР № 6/11.02.2022г. на ВКС по т.д. № 6/2017г., ОСГК и трайно установената съдебна практика, вземането за обезщетение възниква с прекратяване на правоотношението, но тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и работодателят изпада в забава след покана, каквато, в случая няма преди подаване на исковата молба.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 158,67 евро.

Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на общо 172,78 евро.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 44,54 евро за държавна такса и сумата от 56,18 евро за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът